една среща с арх. Десислава Стоянова от_ Антония Кесерджиева
дъжд и джаз
са възможностите на едно и също нещо_
играят тезата
Колтрейн в капки по листата
контекстът и мястото пазят смисъла си като зона духовна логика.
часът е 10, защото светлината е друга по това време,
а с Десислава ще търсим връзки между произведение и автор, по принцип.
екзистенциалността не е прочетна книга, тя е подходът, заради който си позволявам да попитам Деси за доверието, благодарността и респекта.
три думи_
три теми_
в които я виждам сега и винаги.
Деси Стоянова е архитект.
ежедневие в проекцията на идеалното, при което няма рецепция за настаняване в уют. вместо това – дълъг процес на търсене чрез мисъл и начини на чувстване.
всъщност, галерия Луна ни среща преди години и аз я познавам първо като гост и ценител, после като атмосфера, в която открихме поглед, теми.
устойчива в крехкостта си да мисли в екип от идентичности, още при първите ни разговори, разпознах в нея отдадеността и вниманието на тихия разум. като една линия от свежата същност на МОТО / архитектурното студио, което са създали – тя, заедно със свои приятели, базирано в Бургас /.
преди време, когато ми даде визитката си, забелязах повърхността й – малка, липсваща част от перфорация – и си казах –
ще имаме срещи за д о м и с л я н е / в процеси и неща.
днес, след толкова години, реших да я предизвикам с покана за с в ъ р з в а н е –
разказах й за новото си желание – публиката в Луна да изгражда свой разпознаваем образ, докато тя композира миговете в идея .
после да вземе една от творбите и да съчини с нея метафора на времето, която да разказва, описва, живее себе си…
споделям й, че
добрата архитектура,
винаги съм намирала за_ професия на промяната и духа.
като есе за мащаба в мисленето на човека като образ на времето, на надеждата му.
коментираме сградите наоколо_отговор за случването им не получавам, но Деси разказва за форми и обеми, които я вдъхновяват.
и за желанието си да внедри нов живот в старината с ценностен код.
линията чете
географското
като начало,
а детайлите разгъват и пренасят частите му
в новата им същност.
________
_експозиция
S t R U C t U R E S .
Елисавета Ангелова .
май 2019
Artspace Luna, Бургас
подход / реакция_
_влизайки, Десислава подава на всеки сиво картонено блокче – подобно тъкан, върху която гостите ще разположат свой знак, разпознавайки го в прочита си на това, което усещат вътре.
после, с помощта на картонените късчета, тя изгражда своя база _структура_ която като пластичен израз напомня електропроводима плазма.
заради съвкупността от думи и смисли, дългата лента / плазма / внушава усещане за път с обозначените спирки и тръгвания – образ на движението_
говорим за тангото, докато избира чаши за свои приятели, защото в допълващата им порцеланова кройка,
тя е открила танца като позиция.
Десислава е деликатна.
прави нещата така, сякаш са част от фигурите на въздуха.
в същността, която Деси изгради чрез погледа си, откривам о т р а ж е н и е , сигурно защото архитектурата е диалог и ако няма свой контекст, тя не би се отразила в ума ни като преживяване.
фино случване на града като мечта >
дълбоко вглеждане в природата на идеите >
споделям снимки с Десислава Стоянова и нейното отражение, отключвайки заедно с това в р а т а за новото в галерия Луна.
благодаря от душа, Деси! за креативната идея, с която приобщи публиката в една различна диалогична структура_
____
e_go_structures
ако изгубиш отражението си _ще бъдеш свободен
ако успееш да пробиеш този сладък защитен филм на който прожектираш образа си върху света _ще прогледнеш
ако съзнанието ти поне за миг замълчи при ужаса че не съществуваш _ще проговориш
имаме толкова много да кажем
____
автор_Десислава Стоянова / архитект 2019
Десислава Стоянова 
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.