изолацията е и виждане_
снощи ‘
стъмни се и тръгнахме /
цветята имат нужда от дъжд_
наближихме и от ъгъла забелязах_мъж и жена пред витрината_тя му показва нещо ‘ той кима с глава_
тръгват и след две крачки се връщат ‘ сега той й посочва_говорят с жестове / макар от разстояние ‘ наблюдавах секундите им_словесни кръгове ‘ опитвайки се да запечатам дъха на всичко ‘ което ми липсва в танца на изолация_
сцена с улична лампа_въпрос / обем / идея / дума_
лилави гроздове уханна глициния_отсрещния тротоар_живите разговори в жива среда / безумно дълга в глухотата си улица_като скъсана струна от плесницата на минал концерт /
лека тъга и в същото време_страшно
красиво усещане_
графика на уюта е Луна ‘ дори през витрината_и не си тръгва от мислите ми_на тревога и вяра /
щастие изпитах ‘ виждайки с м и с ъ л а на прага й снощи_в един разговор на непознати след дъжда_върна ме 22 години назад_за да усетя началото като въпрос и отговора_в ето този интерес за наблюдение /
аз ‘ невидима /
те_двамата_
в образа на всички ‘
споделящи мястото_
тръгнахме ‘
шосето е мокро_светлините на бургаската гара като щедра вечеря с отсъствието на пристигащи / заминаващи_
и една снежинка ‘ дишаща коледа_
територия на волята за чудо_
запомних
тази
снежинка ‘
разпознах я в жеста симпатия от разговора между двамата / запечатах я като образ на пристигането и заминаването /
в трапеза на надеждата ‘
в която водата
е център и диалог /
глътка от обич между хората ‘
дъжд за цветята’
благодаря_
за пътя ‘
на това движение_
изолацията е и
в и ж д а н е_
р а з г о в о р
с
е н и г м а’
цветязаполиване
22 часа
март 2020
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.