авторски анализ_
базиран на поглед и интуиция
връзката между този, който гледа кайсията при залез и утро, и този, който приближава клона, за да я откъсне и после изяде_ Ник Кейв и любовта_
умен е. и концертите му притежават лекотата на плътния въздух, наситена с всичко, което произвежда умът на артиста Ник.
малкият принц облича звездна мантия
/
Ник си поръчва сако.
Уоран Йелис и Ник Кейв < атмосфера > всеки, докоснал се до този атмосферен смисъл познава добре чувството / там, където желанията са, но скрити навътре, невидими за дневниците на стоножките, които стъпват сто пъти, за да проверят сигурността на земята. затова ли наричат Ник мрачен и тъмен? защото всеки вопъл при него е път за изживяване на непрестореното и намирането не е пластичен вход с арка цветя, а мъчително съзерцание на скритите кабели в дъха, нажежаващ живота чрез самия живот като истина за бъдеще. мечтата е дълбока същност и затова е скрита / зад завесата на сцената, тя живее на вода и тишина, понякога пие самота / като диспечер на пулт, който пуска осветлението, но никога не го прави екзалтирано, с патетичен шум или романтично, с обувки на токчета. баладите на австралиеца са истинни / нетропосани плисета / вокални кабели, проводящи напрежението като мечта и недостижимостта й е сбъдване / периферията – център / малкото – много / сивото е бал с дълга интуиция в пространството между релси в двете посоки. и си поръчва сако, на бавна скорост, в чест на бавните неща – Ник Кейв – страстта му отива.
двамата с Уоран, вятърът и шевът на дихотомното начало в концертната нощ са пълнолуние, равно на китара, ударни, пиано, осветление, вентилатор и танц едновременно. китарата е метресата, заради която пътуват денонощие, пианото е гара на чакащо доверие.
Уоран до Ник е полудяла струнна кукла на въртящи се колела.
Ник до Уоран е идея, кардиограма на бягащо от огън куче.
тези алхимици преди пет месеца в Белград – чиста сила, лицата им светят и още помня това / защото умеят да внушат – елате, деца, да нарушим кодовото спокойствие на лицемерието и фалша /
хладната есен в Белград, увити в шалове будни лица, книги, книжарници и пак книги, светли паркове, пълни с младост, която говори до ритъм и блус, пресичащите булеварди, групирани в цветни пасажи деца, свежа храна, кафенета с усмихнати хора, архитектура, хладно, а някак си уютно и ведро.
Ник Кейв в Белград, 2017
споделям това видео, защото ме вълнува по особен начин. направих го по време на мощно [силния] концерт в Белград. качеството му е израз на системата ‘ вълнувам се, следователно съм ‘, но същественото е_енергията, с която Ник диалогизира света, за да го превърне в чувство. още тогава си го представях като [вирусолог], който разглежда белезите по повърхността на земния глобус и без да му липсва увеличителна лупа, изпява диагнозата в драма_ заключва сърца в умове_ до следващата пролет.
гледам го често_в бавния синхрон на плътните неща. този концерт е в душата ми заради разглобяващите инструменти в него. Ник е самият [той].
ако изгледате докрай този запис, ще усетите, надявам се, магиката на интуицията, с която внушава това, което казва, дъга, с която прехвърля пространства и брегове, [всичко], което е необходимо да направи от въздуха спектакъл.
рисунка Ник Кейв / принт текстил 
снимка: Кореспондент
Ник Кейв / Белград 2017 
снимка: Кореспондент
Петър е до мен на 28 октомври, когато е рождения му ден. публиката е опиянена от вливанията, които се стичат в едри гроздове – танц, светлини, движения от [думи за живот].
Белград_28.10.2017 ‘Ник е побесняла обич истина. обичам истината. благодаря за безкрая й_
и за възможността в този ден, Никол и Антонио!
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.