Joana Vasconcelos_като нещо’ което говори за друго_

събирайки идеите си от ежедневието в социума, развивайки мощта им извън обичайното възприемане, Жоана Васконселос потапя зрителя във фантазността като в море, в което всеки намира свой бряг. и тази фантазност е дълбокият корен на трайна реалност, която човек създава в личното си натрупване чрез консумативността като нагласа и избори. тази фантазност е несвободата на човека, който за да покаже на другите колко е свободен в желанието си да има още и още, остава в пашкула на бремето, под тежестта на самоунищожилата му се душа, поради липса на смисъл.

снимка: Антонио Кесерджиев

______

Musées de la Ville de Strasbourg (officiel) / Musees d’Art moderne et contemporaint
представя
I Want to Break Free / Joana Vasconcelos от 05 октомври 2018 до 17 февруари 2019

_______

I Want to Break Free_

като нещо, което говори за друго / като събитие, родено от цветна прежда и кълбета нагъната житейска визия, за случващото се в историята като хляб за ситите, за хората – като за хора от земя и въздух, за игрите им на свобода и зависимост, за употребата на загубеното време, за произведеното с душа и купчините суматоха в човешкото контейнерно депо.

снимка: Антонио Кесерджиев

сърце от пластмасови вилици, танцуващо нежно при ироничното движение на въздуха, задвижен от кристалната мисъл на преминаващите наоколо_в стая с черни стени.

писоар, грижовно обвит в цветя, изплетени ръчно на една кука в многоцветния баланс от безгрижието на демагога. огледало, дебнещо образа на виждащия себе си, с множество сешоари около него, работещи едновременно до степен – загубване в посоката на изсушаване, разколебаване на действителността като намерение и цел.

и вятър за вратовръзките на мъжката почтеност.

огромна обувка, изградена от множество тенджери с дръжки и капаци / Пепеляшка е точният час на кипене.

килер за съхранение / препарати до помощни средства / желания до свръхдоза / малки часове до големи хора_

светът е стая с множество огледала и всеки външен поглед заема пространството от стаята в такава степен, че място за наблюдаващия се и неговата същност не остава / до следващия път!