авторски анализ_ базиран на поглед и интуиция_
изкуството активира човешката критичност и цялата ситуационна атмосфера около пандемията задълбочава въпросителната мисловност над живота, и значимото за всеки човек.
Иво Димчев_
създава личен перформативен жест, артистичен в размиването на граници / в период на физическа дистанция. той отправя предложение към своите последователи – закупилите тениска с принт от галерия MOZEI, ще имат възможност да посрещнат у дома си Иво Димчев, който ще изпълни авторския си спектакъл в характерния за артиста стил_на живо в компанията на най – малко трима от обитателите на дома_
в обследване корените на пърформанса, положени още във футуризма и разглеждането на новаторските решения на артиста, отразени в динамичната серия концерти на живо в домашна среда се открояват няколко аспекта на капсулата време / пространство – готовността на Иво Димчев сам да открие своята публика / превръщайки себе си в сцена на видимостта, а мобилността й – в категория общуване.
играта с новата визия за света – задачата на артиста е да разбира, затова посещава дома на възприемащия. той посвещава себе си на възприятието му. тази проактивна роля / умението да разбира / подкрепя човешкостта в преодоляване на страха чрез заличаване на проблемността навън.
споделянето разобличава изолираността_
още щом артистът избере своята локация, граничното пространство ‘ дом ‘ добива смисъла на свобода, затвореността се превръща в нов знак – сливане с копнежа, образа, двигателя / т.е. със самия артист /.
публиката участва в артистичната акция – поканвайки изпълнителя у дома. тя формира настроение за волеизявата му. така обществената енергия, кодирана в колективните действия и представи става повод за конструиране на нова ситуация – разрушавайки социалното дистанциране не в конкретиката му, а в дълбочината на рефлексията.
както знаем, историята с поканите познава друг тип взаимодействия – каним гости, споделяме нужда от лекар, доставяме услуга на адрес, докато сега – Иво Димчев бива поканен, за да разгърне бинарната релация – срещу закупена тениска – безплатен концерт.
гледането / вглеждането е друг съществен експлицитен акт. очевидно, то започва още с отварянето на входната врата, гледането се възпроизвежда като енергийна терапия в частността на всеки един процес в различните локации. Иво се вглежда в очите на домакините и те – в неговите. психиката среща тялото, а гласовото повествование очертава личното домашно пространство като камерно, интимно и обществено едновременно.
и всичко е толкова хубаво, енергията произвежда нова, а тя генерира продукт – емоционален ръст, който преобразува неяснотата на дните по време на пандемия в копнеж.
с какво разполага талантът, когато личният живот е осъществяването на артистичния интелект – баланс в намерения диалог, в който човешкостта е вход, среда и кулминация?
гласът е продължение на душата на човека_
в дни на дистанция, Иво Димчев свърза душите на хората, като им споделя своята_
изкуствоприятелство_гласътсвързванепознати_всекидомисториязапесен_артистътпееотвъдизолация_вътрешнасреща
15 юни 2020
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.