снимки_Спартак Дерменджиев
____
Спартак Дерменджиев – Парис написа :
‘ Преди 85 години на днешния ден, 13 юни, на хиляди километри разстояние се раждат Кристо и Жан Клод. Христо Явашев в Габрово, Царство България и Жан-Клод де Гийебон в Казабланка, Мароко.
23 години по- късно в Париж техните пътища се пресичат и съдбата ги превръща в най-известната, най-успешна, артистична двойка в света.
Аз искам да вярвам, че те са били и най-щастливата артистична двойка.
Това беше и остава моят замисъл. Да се върна назад във времето. Исках да ги изобразя „да ги видя“ като млади, щастливи, влюбени, вдъхновени…’ Спартак Дерменджиев – Парис

По-късно, той предизвиква публиката, призовавайки я да предложи маршрут или място, което знаковата двойка би споделила при предполагаемо посещение в София
____
Спартак Дерменджиев е художник, скулптор, както и автор на множество проектни визии – виртуални паметници, разположени в полето на възможни градски пейзажи, разделящи имагинерното от конкретното. Сами по себе си, те формират устойчивост, родена от емоционалността на личното му намерение за промяна на съзнанието, нагласата и от обществения градус на единомислието. Сродна със страстта на алхимика в лабораторията, в присъствието на няколко, шахматно разположени сюжетни линии – свобода, любов, избор.
И все пак – рисунките и триизмерната скулптура на Кристо и Жан – Клод, дело на Дерменджиев, представени във виртуалното поле от самия него на 13 юни / рождената дата на Кристо и Жан – Клод / са своеобразен пробив в живата среда, докосващ всеки зрител с възможността да почувства като своя представата за продължено време в пространството между ума и вдъхновението / огледалото и логиката на екрана / гледката през прозореца и миража_
В отговор на случващото се / идеите на знаменития артист Кристо, тяхното тълкуване и възприемане в различни точки по света и съизмеримостта им в общността на осъдителните речи от страна на някои български наблюдатели /, виртуалната игра, предложена от Спартак отхвърля по свой начин реалността, за да разкаже интригуващо перспективата на една нова биографична монументалност.
____
Спартак Дерменджиев претворява физическото измерение на творческата заедност Кристо – Жан – Клод, а идейното внушава като представа. Той я загатва, обладава и разполага ненатрапчиво, с подсказката да се задвижва от многозначните емоции на публиката. Спонтанността е повод, а изборите – въпрос на духовни състояния.
Кои са начините, в които очите на ума виждат картата на България като градина за нов пейзаж – скулпторът поставя на изпит дързостта да я разглеждаме като преход – Кристо и Жан – Клод се движат по Моста на влюбените. Изкуството на Парис създава нов модел публична обстановка и историческа измеримост – любовта е топос, пунктуация в сложно съставно изречение, друга образност на връзката с подвижността и наратива.

Знаем,че Кристо е име, символизиращо независимото изкуство, желанието за свобода и ако разгърнем разбирането за реалност се изправяме пред въпроса – какво означава да живееш в идея? И дали е грешка това,което те вдъхновява, ако то не може да е реалност и разбиране, ако не е кожа, плът или повърхнина за полагане на резки?
Споразумението между липсващото в образа на дефицита и уюта на добавената измислица е фината мощ на събуждането за свободата и алтернативата като изразяване – как любовта отваря човека към преживяванията с езика на новото пълнолуние, тълкуването на обратната страна на нещата.
Дерменджиев интерпретира завръщането като тема на нова геометрия – доколко сме отражение на вътрешните си въпроси и как те очертават панорама на самопознанието.

Кристо опакова една реалност, Спартак я разопакова до хипотеза, като вербализира сложността й в крайна лекота – тази на въздушните щрихи, гласа на нематериалното.
Как би изглеждал светът? Как би звучала една любов по непозната улица? Дали любовта е познатост заради сливането с личното?
Инициирайки срещата във формата на фейсбук събитие, Спартак Дерменджиев постига важността и значението на появата и появяващото се като феномен на граничността, проявена в потока на течащото време и в краткото му спиране по време на пандемия. Така чрез творбата си се превръща в изследовател на обществената нагласа и формиращ началото на една нова общностна култура / предвид физическата смърт на Кристо, съвпаднала с периода на социална изолираност /.

Като артист, Парис винаги е артикулирал с гласа на демократичното, но тук метафората на свободата променя лицето на тихата документалност. Перформативността на жеста се корени в играта с въображението, с което оповестява свободолюбивото надничане във възможността, а тя от своя страна е голямата му идея на вътрешното себенаблюдение.
‘Представете си!’ – казва Спартак на своята публика… Какво е представата? Работа с междинността? Която внушава как едно общество расте, задавайки въпрос към себе си? И как разкривайки скритото чрез един нов смисъл подчертава друга важност – метагенезата – затова престава да е интересен фактът, че Кристо и Жан – Клод не са идвали, а се задълбочава чувството, че са тук и се разхождат по Моста на влюбените. Между влюбените животът винаги е мост.
Заедно с получената за събитието покана си помислих за Спартак – как идеята му е един нов начин да изпише имената на Кристо и Жан – Клод в съвременната история на България – посредством създадената емоция – представата!
Интуитивен и интелектуален е почеркът, в който скулпторът Спартак Дерменджиев не цели да посегне на миналото, а да стимулира едно различно чувство. Подобна акция във виртуалното пространство прави пробив, променяйки платката на паметта – градът е познат, но въображаемата разходка в него с обединяващите фигури Кристо и Жан – Клод превръщат релефа в огледало за нов смисъл, обикновеният пейзаж в сюжет с история от бъдещето. При подобна среща между идеята и реалността, изкуството проявява своята живост всеки миг като възможност и всяка стъпка на разхождащите се поставя нова връзка.
Така преодолява материята, течението и часовете в историята на ежедневния човек.

С тази интерактивна покана в дигитална среда, Спартак Дерменджиев проявява учудващия се човек като мост към изкуството на мечтата. Защото мечтаещите хора променят света, трансформирайки себе си.
____
16 юни 2020 Кореспондент / текст_Антония Кесерджиева

Трябва да влезете, за да коментирате.