избрах опасната идея да познавам невидимите мисли, скрити в обектите без ежедневие_
нещо като предпазител на химикал_
описващ ветровете в думи от снощно влюбен /
модерността обичам_знаеш / в линии_безшумни знаци.
полунощ в Париж е всяка пролет / есен / зима и пак в дъжд_ обгръщащ стъпала за аз-а в невидимата същност /

измислям я, за да си я обясня_
филтрирам пясък от Сахара с вятъра в короните от снощи /
да пишеш, означава да си отзвук_
снимки: Антония
измислям, за да обясня видимостта_
цялата /
декември 2020

Трябва да влезете, за да коментирате.