снимки: Кореспондент

една история / формообразуваща
въпросите в чувства_на 14 февруари
Artspace Luna представи
инсталация
на
а н о н и м е н а в т о р_възможно е посетителите да са се почувствали
като променлива величина между времето и себе си_
в ден като този_
[14 февруари] любовта и чувствата са разкази за общността /
как тълкуването им под лупа размива границите
като среща силата на желанието с реалния пейзаж /
инсталацията Д и а л о з и
комуникира
през витрината на пространството_
в 21.30ч. на 14 февруари, след като всички са се настанили празнично в кресла за празнуващи, една витрина осветява образ до детайли / действащо лице_ анонимен автор

____
_защо избра тази дата? / Антония
< казва всичко,
14 февруари е визия, витрина за света – върховен израз на извисената форма без съдържание. / Aнонимен автор
_защо? / Антония
< съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с бяла захар, евтините атрибути, едри рози за бърза консумация.
а и кой мисли за сърцата, в които няма любов.
инсталацията ми говори пред обществото за онези, които очакват любовта, но социумът ги е отхвърлил, дефинирал е самотата им като заслужена, страданието им като наказание. а от любов всеки има нужда, животът е заради любовта. / Aнонимен автор
Д и а л о з и [инсталация] Artspace Luna
_накъде вървиш? щастлив ли си? / Антония
< ясно виждам нещата. имам щастливо семейство, защото разбирам любовта като духовност. възпитаваме децата си в дух на съзидателност, говорим с тях, обсъждаме, водим ги в галерии, идваме при теб, те разказват за твоята галерия в училище…
но аз виждам действителността извън моя дом – масовост и безхаберие.
единствено да имат повече, така протичат дните за повечето. скапано! / Aнонимен автор
_помня, че коментирахме Жокера с Хоакин Финикс, който ти много цениш, филмът ли те импулсира? / Антония
< филмът е страхотен, гледах го 3 пъти за два дена и още ме души с експресивността си, защото е мъдра приказка за страданието. вероятно съм повлиян, но с инсталацията си давам тон на отдавнашни гласове, пробудени от стереотипите като вредители и загуба на ценност.
по-скоро разговорите ни тук в галерията ме провокираха – отношението ти към клишето определено е и моя позиция и те приветствам! / Aнонимен автор
_да, съзнателно се опитвам да движа идеите в пространството именно като среща на изкуството със социалните рефлексии и в случая аз ти благодаря, че прие провокацията ми! / Антония
< процесът е този – нощница, мушкато, папионка трансформират облаците в поука. използваната ирония с клоуна, паветата, обругаващо хвърлени по него, панделата, с която ги опакова като подаръци за фалшива любов – това е моят въпрос.
иначе любовта сама по себе не я съдя – всеки си избира своята! никой не бива да съди никого, това всъщност е много важно – толерантността!
Жокера е този глас, роден е от неосъзнатостта на обществото, в което живее, от глада за обич избухва неговият гняв. / Aнонимен автор

_с друг артист – скулптор / ювелир представихме концептуална серия бижута, които да бъдат израз на една спасена планета. чрез бижутата се опитахме да подсетим за нуждата и възможността всеки от нас да рециклира гнева, омразата, непоносимостта си в един градивен почерк на мисъл за другия, за нас, за цялото. / Антония
< това имам предвид с Жокера – той е един от нас! както ние имаме нужда от любов, така и той, а любовта е разбиране!
/ Aнонимен автор
Д и а л о з и [инсталация]
____
килимът е разгънат, героят е настанил себе си.
_какъв човек си, анонимен? / Антония
< с добра грамотност и осъзната критичност. познавам радостта, тъй като освен семейството си, имам много талантливи приятели. изграждаме система заедно.
поети, музиканти, таксиметрови шофьори, артисти, адвокати, фотографи с апарати…все яки пишлемета. / Aнонимен автор
____
колко е анонимен анонимният, когато има какво да каже?

Д и а л о з и [инсталация] от анонимен автор / Artspace Luna
февруари 2019
Трябва да влезете, за да коментирате.