един разговор с Антония Георгиева
за [КУХНЯ]_ съвременен танцов театър
фотографии_Борис Урумов
видео_Антония Георгиева за Кореспондент
въпроси от Антония Кесерджиева_Кореспондент
май 2021
кухнята е покана за среща, в която всичко е форма на движение_ градуси, цветове, аромати / идеи на поднасяне, прием и начини / емоции, усещания_изпълващи човешките възприятия.
още заглавието ни подсеща за внимание_
внимание към среда / субект_обект / процеси /
КУХНЯ [ съвременен танцов спектакъл ] очертава нов тип изживяване не само заради избора на необикновена среда_сцена / пространствата на професионалната Академия за кулинарни изкуства_HRC Culinary Academy / като истинска лаборатория за експерименти, известна с авторитетното си влияние в цяла Европа /, но и заради доверието към темата_
любопитен вътрешен прочит на детайлите, които остават скрити по време на едно кулинарно приготвяне_изявено чрез човешките чувства и емоции.
какво е к у х н я т а >
езикът на частното към общото или характерът, който измерва човешката природа на г р а д у с_
взаимодействащите си градивни съставки и лични емоции, изграждат [Кухня] като паралелно място, разказващо светове_
това е фокусът в разговора с Антония Георгиева_режисьор на КУХНЯ, която съвместно с хореографа Коста Каракашян, в партньорство с професионалния сладкар Александър Цеков, изграждат и реализират спектакъла, който събуди интереса на Кореспондент.
Кореспондент:
_животът и кухнята / думите и движенията. как разпознавате тяхната пресечност и в този смисъл _ какъв е вкусът на виното в танцовия спектакъл Кухня, Антония?
Антония Георгиева:
„In vino veritas“ твърди познатата латинска сентенция. Или с други думи истината може би бихме могли да открием на дъното на чаша вино, а истината за живота е, че той е движение. Емоциите, които изпитваме, призванията, които си избираме, чертата, която всеки от нас оставя върху света, говорят за движението, което всеки предизвиква. Липсата на живот е пълното затишие – апатията и смъртта. По принципа на причина и следствие, според физичните закони, а и дори според повечето религиозни и духовни учения, всяко действие дава своето отражение по един или друг начин. Тази взаимосвързаност дефинира човешкото битие и придава смисъл на това, което правим.
В този ред на мисли вкусовите качества в спектакъла са комплексни, както със сладки така и с по-горчиви нотки на моменти. Това бе отразено и в хореографския подход към създаването на спектакъла. Най-общо казано арката на движението върви от почти роботизиран контрол към пълна творческа свобода и екипност. Насечени движения в първият сегмент от спектакъла демонстрират ефикасността в професионалната кухня. Впоследствие преминаваме през преломни моменти на себеизразяване, когато историята на всеки персонаж се разгръща и така накрая се завръщаме „преродени“ към началото, където с нова перспектива можем да постигнем пълна творческа свобода, илюстрирана чрез фрийстайл импровизации, които резонират в общ синхрон.
Кореспондент:
_разбираме от вас, че реализираният през февруари спектакъл Кухня, събира идейните проекции на всеки от участниците. как бихте коментирала преодоляването на някои различия / вероятно е имало и такива /, как танцът предлага адаптация в духа на близостта?
Антония Георгиева:
Важно е да отбележим, че колаборативният дух на спектакъла бе налице от самото начало на процеса ни. Заедно с хореографа и ко-режисьор на спектакъла Коста Каракашян работихме с феноменално гъвкави и креативни изпълнители – Искра Даскалова, Крис Методиев, Яница Станкева и Алекс Тальокова – които се впуснаха в това приключение с нас без никакви колебания. Различията всъщност бих казала, че се превърнаха в скрит коз за спектакъла, тъй като те позволяват на всеки да изпъкне и да разкрие своята индивидуалност пред публиката. Това бе и една от водещите идеи зад концепцията – да покажем човешкото зад добре смазаната машина, която несъмнено трябва да е всеки един екип в професионалната кухня. Въпреки различията в кухнята, а и в изпълнението постигаме синхрон. Така индивидуалностите изпъкват насред общата композиция. Основно отражение на този подход намерихме в кулинарния елемент от спектакъла, в който накрая на представлението поднасяме уникален десерт на публиката, изготвен от майстор сладкаря и творчески директор на ресторант „Космос“ Александър Цеков, който се въплъщава и в една от основните роли. Десертът и композиран от 5 елемента с различен вкусов профил, които представляват индивидуалността на всеки от персонажите в спектакъла, но заедно са съчетани във вкусов синхрон. Идеята за това се роди в следствие на близостта, която се изгради сред ансамбъла в следствие на съвместната ни работа.
Кореспондент:
_какво разказва кухнята за света, в който живеем?
Антония Георгиева:
Кухнята е един микрокозъм на света, който ни заобикаля. Тя ежедневно е изпълнена със същите структури, премеждия, напрежения и победи, с който се сблъскваме и в житейски план. Можем да гледаме на кухнята като екземпляр на човешките взаимоотношения.
Колкото и перфекционизъм да съществува в тази професия, в момента, в който забравим за човешкото сред нас, екипността започва да се срива. Така е и в света, в който живеем. Твърде често прекомерната амбиция и личните интереси на индивидуално ниво стават пречка пред колективния успех и развитие.
Рецептата за успех според спектакъла е превъзмогването на егото и създаването на екип, в който всеки може да блесне и да се изрази креативно без това е да е за сметка на общото.
Кореспондент:
_представете си, че сте поканила приятели на омлет с лук и гъби, но сте забравила да купите яйца. По какъв начин страстта и въображението домислят този танц / сценарий?
съвременен танцов спектакъл / фотографии_Борис Урумов 
КУХНЯ
Антония Георгиева:
Понякога и най-старателно следваната рецепта се нуждае от доза импровизация. Тя е един израз на страстта и въображението, които са уникални за човешката природа качества. Импровизацията е онзи неподправим елемент, онова je ne said quoi, чрез което можем да постигнем нивото на „умами“ вкусовете в творчески смисъл.
Кореспондент:
_възможно ли е чрез храната и представата ни за нея да бъдат поставени важни екзистенциални въпроси и по какъв начин това е застъпено в територията на Кухня?
Антония Георгиева:
Кулинарията изисква талант и креативност също като всяка друга творческа среда. За мен като режисьор и драматург концепцията на едно представление често е водещото нещо преди дори да знам под каква форма и с какви похвати ще се реализира даден спектакъл. Това, което осмисля творческия процес, е разнищването на даден екзистенциален въпрос. Невинаги се намират отговори от другата страна, но самият процес на търсене ни обогатява.
В процеса на създаване на „Кухня“ говорихме много за храната като себеизразяване и въплъщение на същността и енергията на готвача, който я създава. Това задава контекста на екзистенциалния въпрос в центъра на спектакъла: как се отразява това на творчеството, когато индивидът е в разрив с колектива.
к у х н я 
Кореспондент:
_кухнята в дома и площадът в града_дали през идеята на спектакъла можем да ги определим като инструменти на общото?
Антония Георгиева:
Да, със сигурност можем да я определим като познатото място, което ни събира отново заедно в центъра на дома. Голяма част от културните ни възприятия и начинът, по-който се свързваме един с друг в социума са свързани с храната. В този смисъл тя е израз на колективността, която е необходима за създаването на добре приготвената храна в професионалната кухня, но бих добавила, че кухнята освен на общото е също инструмент на творческия подем, на себеизразяването, на спонтанността и импровизацията.
Кореспондент:
_разкажете ни за свободата в този танцов спектакъл_за участниците, за неща, които публиката не знае, стимулирайте идеята ни за нова среща с постановката Кухня, издавайки някоя от рецептите в нея!
к у х н я 
Антония Георгиева:
Свободата в този спектакъл както за изпълнителите, така и за публиката, се крие в иновативния формат и локация, които сме подбрали. Изпълнението се помещава в едно нетрадиционно сценично пространство. Трансформирахме кулинарна академия HRC, които са наши партньори в реализирането на проекта, в своеобразна сцена за спектакъла.
От ресторанта, през различните кухни и малките складови пространства, публиката има директен досег със света на професионалната кухня. Този тип „имърсив“ представления са относително ново явление за българската театрална сцена и публиката все още не е привикнала с огромната свобода, с която разполага в такъв формат, но това, което забелязахме у някои, бе огромното желание да се впуснат в това ново приключение за сетивата.
Както споменах, кулминацията на спектакъла е десерт, изготвен специално за това представление, който съчетава неочаквани вкусове и текстури като израз на баланса между индивидуалното и колективното. Не мога да напълно да издам тайните на шеф Цеков, но вкусовата експлозия определено си заслужава и се надяваме, че публиката ще има възможност да я изпита отново съвсем скоро!
Кореспондент:
_Кореспондент съзнателно обръща внимание и на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие. в този смисъл как можем да прочетем и разкажем Кухня през умовете на публиката? какъв ефект произведе и доколко Кухня свързва различни нагласи, различни вкусове, а и родее ли се с други ваши проекти / възможно ли е такъв спектакъл да изгради общност, така както кухнята в един дом събира семейството в една точка? как бихте отговорила, след като вече сте имала възможност да срещнете емоцията на зрителя?
Антония Георгиева:
Винаги сме мислили за „Кухня“ като първия от редица подобни проекти, които излизат от рамките на традиционното сценично пространство, за да дадат на публиката един по-директен контакт, емоция и изживяване. Представленията през февруари бяха един първи контакт с авантюристично настроената публика, която искаме да привлечем с подобни проекти.
Те са съществена част от спектакъла и тяхното преживяване е в центъра на това, което създаваме заедно. Танцът има особената способност да съществува на ръба на конкретната дефиниция, която езика ни дава, и така танцът резонира еднакво силно индивидуални интерпретации и различни нагласи и прочити. Жанрът на имърсив представленията безспорно има потенциал тепърва да се развива и разраства в българското културно пространство поради интерес към подобни събития и изживявания, в чиито свят публиката да може да се потопи и да вземе участие. На финала на спектакъла всеки има възможност да напише нещо като обратна връзка за изживяването и беше наистина интересно да видим първичния отзив на голяма част от публиката. Смятам, че интимният формат на проекта несъмнено предразположи публиката ни към едно наистина силно споделено преживяване.
Кореспондент:
_какво мислите за партньорството в наши дни и как Covid – 19 влияе на духа на танца като игра между телата, тяхната енергия?
Антония Георгиева:
Това, което наблюдавам вследствие на изминалата година на всеобща изолация, е силен тласък в противоположната посока. Също като едно махало, импулсът да сме отново заедно, да резонираме с енергията на другите, да сме сплотени е изцяло налице. Има особен глад за подобни споделени преживявания, които са ни липсвали през последната година. „Кухня“ дава това на публиката именно това чрез визуално, аудио и вкусово пътешествие през отраженията на човешката дух и творческата светлина, която танцува във всеки от нас.
____
Кухня_ се реализира в началото на 2021_
20 – 21 февруари, 2021 г. от 18:30 ч. / 19:45 ч. /21:00 ч. HRC Culinary Academy / бул. „Цар Борис III“ 59
танцьори / артисти_
Александра Тальокова Искра Даскалова Кръстьо Методиев Яница Станкева
режисьор_
Антония Георгиева
хореограф_
Коста Каракашян
музика_
Георги Атанасов
кулинарна среда_
Александър Цеков
локация_
HRC Culinary Academy
____
в процеса на интересния ни разговор с Антония Георгиева, екип на Кореспондент научава за потвърдената повторна реализация на КУХНЯ и с радост споделяме за своята публика датите за вълнуващото събитие – повторното представяне на проекта ще се състои на 5-ти и 6-ти юни / 2021, отново в кулинарна академия HRC / повече информация скоро ще бъде споделена в социалните мрежи на Studio Karakashyan.
Кореспондент благодари на Антония Георгиева за всички предоставени материали, за пълноценния и топъл разговор, в който взаимно усетихме доверие и добра срещата!
Кореспондент / един разговор_ на Антония Кесерджиева с Антония Георгиева
май 2021
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.