изложбата на Симеон Шивачев и Стойко Даскалов
ноември, 2021 / Бургас
[ пътепис в изложба_ съобщава пълнотата като пътуване ]
_съвкупността от образни окончания / _функциите на живота с характер на страст / _употребата като процес на вниманието /
експозицията въздейства много повече с предизвиканата мисловност като процес, отколкото единствено в естетическия си план, който е недвусмислен и изведен в знак. разпознаваеми със своята чувствителност към социалния тембър в изказността си, в тази изложба, двамата автори постигат плътността на образите си като въздействие от един общ тон_струнен, разкъсан в тембъра си да назовава значения.
тематичното завъртане в кръг по време на наблюдението ми не е толкова кръгът_Земя, а кръгът_зеница. т.е. отразената Земя, присвояването й / като отчупване от тъканта на цялото. тук кръгът сочи пристанище насред глобалността, която издиша въздушната маса постепенно, но и отревисто, твърде деконструктивно, но и градивно. защото припомня познатото и задава тон към неочакваната комбинация, изпитвайки усета на вътрешния прочит за всичко.
смислови погледи_
око / лупа – поставя смисъла в две паралелни писти, ако материята е съчетание на отиващото си, на спиращото историческо време, то приближаването в неприличните й близости ‘ под лупа ‘_ настоява за хоризонт и перспектива.
машинните части_белег на един отшумял вече процес изграждат шрифт и шифър за представността днес. какво виждаме и какво си представяме? как са свързани реалността и аза? свързани ли са въобще? кое внушава субектността?
иронията си играе с усърдността към сглобката като мотив / подреденият свят / и непостижимостта на битието / непотребността на утилитарното или композиране на хаоса с времето /.
материята е конструкт в механизмите на паметта_ човекът е камера за свързването й в процес_ целостта им_носи усещане_ и това е всичко /
Моната и Стойко_ следя работата им от почти 25 години. често показват съвместно творбите си и това много ми харесва, защото всеки път откривам естеството_единият пътува към другия посредством въпрос, идея за експеримент_с форма и конструкция, даденост и деконструкция. или пък съчленяване на фрагментите в общ дух / единно тяло. адресите им се срещат в свързаност, която напомня сетивен тест_тук ли сме и доколко се оставяме на интуицията да ни тълкува.
Стойко е земя, Симеон_наратив
и този път двоичността, съставността, семантичният ключ приобщават към идеята_земя с криле, по която действието пробягва [ от музикална тръба до вода в кутия ] и произтичащите от това механизми за идентификация. именно те провокират мисленето да четем целостта им като биографична памет на времето.
двоичността_ динамиката й е деликатна, въпреки, че играе и рисува портрета на публичността, докато дълбае в матрицата, за да изведе субективния си текст в текстура, онова, което й трябва_душата и личната памет за земното пристрастие.
всеки е всичко. всеки е другият. един до друг.
крехкото разказва силата_
връзката_сферичността /
как якостта на метала изпитва паметта на влакната в нишките? тъканта е мощ, изградена от хиляди фини, крехки връзки. материите са конгломерати / общ двор. и именно в него_в общото, те изграждат мост помежду си_
концептуална постановка _ дискурсивно
от свежестта на фанфарите до глътката вода за дълъг път.
п р е ж и в я в а н е т о
значението на звука като културна интеракция_събирателен знак или разделящ вик_търсещ различен смисъл в напластяването си.
водата като медия на културния опит, хранилище за живителна мощ, напояването й.
за една изложба в Бургас_ на Стойко Даскалов и Симеон Шивачев / разказва Кореспондент
http://www.correspondentluna.com
Дружество на бургаските художници / зала / Бургас_юли 2021 снимки: Антония Кесерджиева
познавайки авторите като процес на работа и усещане, за двамата бих споделила по един важен акцент или поне фокус, които паметта ми през времето е трансформирала в интересно, но разбира се, лично за мен_
_ Стойко / и следобедният разказ, прекъсван от множество разклонения за дервишите и тяхното ритмично въртене_ защо / как, това танц ли е / какво се случва докато се въртят / някога въртял ли си се върху покрив / кога спират въртенето си дервишите / в коя точка от потока на съзнанието_
_Моната / и чувството, наречено Венеция през зимата_ кой ходи там през зимата / как синергията на погледа разглобява света около нас. Венеция през зимата в разказа му бе въртене и потъване във все по-красивата мъгла над град, който познаваш и обичаш първопричинно.
докато разглеждах експозицията си мислех и за тази кръговост, кодирана в двата им разказа, направени от двамата в Artspece Luna и по различно време, но които помня като общ път или парче обща земя.
Стойко е земя, Симеон_наратив
_в разглеждането на цялото_ относно изложбата им от юли 2021 в Бургас, силно ме впечатляват две конструктивни същности, позициониращи представността в експозицията на общия й смисъл_
наблюдението и огласяването.
огласяването е подобно идване / пристигане_нещо идва и затова звуковата вълна предава ехото му навътре_
наблюдението е като размиване на граница_наблюдението приближава обектността до вътрешната нагласа за нещата_ резонанс_
Дружество на бургаските художници / зала Бургас_юли 2021 снимки: Антония Кесерджиева
земята като пристанище_
наблюдението и огласяването възприех като преживяване, а фокус в него може да бъде всеки къс земя. нейната тъкан носи знака на пораждащото се отвъд_екзистенциално време.
/ обичам следобедните разширения във времето, когато взимам само камерата и освен поканата, отивам някъде, без да имам основания в очакване или предварителен план. после_измислям си надслов, не поради нужда, по-скоро усещане_ земята като пристанище /.
текст и снимки_ Антония Кесерджиева
ноември, 2021
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.