разговор с Мария_

общуването е живот_
въпросите_организъм ‘

____

разговор 
с
Мария

< ако всички 
сме участници в невидима игра, 
какво би направила, за да провокираш така всички, че да открием заедно видимостта, 
да станем партньори?

– За всички участници бих създавала среда и емоция, така че да
усетят духа, любовта, стремежа към щастието, съпричастността.
Мисля, че това би предизвикало у всеки бавно, но устойчиво, израстване в една посока. Защото какво е партньорството в невидима игра? Същото като в живота – мислим, че сме отделни, а сме едно
цяло.

< Жокера! изненада или предвидимост? какъв герой е той?

– Не съм го гледала още 🙂

< какво означава ‘събитие’? 
възможно ли е то да влияе и кога създава
мрежа от взаимодействия?

– За мен е “Смислено съвпадение/Синхроничност”(C.G.Jung –
Synchronicity/Meaningful coincidence). Влияе и я създава винаги, няма
условността на времетo. Води хората до единението.

< как живееш със заблудите? 
каква е ролята им?

– Да изпробват волята и желанието за израстване, но също така са и
част от неизменната съдба, която не се влияе от свободния избор.
Друго, което осезаемо правят, е да провокират творчески подход
към всичко.

< споделяш ли твърдението, че всеки град има своя нагласа към
света, към ядрото си? в този дух, какво е лицето на нашия град,
Бургас?

– Споделям го. Така привлича и хората, които да живеят в него и да
създават собствената си реалност там. Лицето на Бургас са
невидимото творчество и бохемския дух (може и с така модерната
дума Аура да ги наречем), които обаче прогресивно наближават
критичния минимум от творци-поддръжници, а това ще доведе до
обездушаването му.

< разтълкувай, моля те, метафоричния израз – Хичкок е дизайнер на
субтитри – как интуицията ти го разчита?

– Нещо като “оставям всички да си мислят каквото си искат, но
същевременно им давам основата чрез собствената ми лексика”

< разкажи за свой авторски проект. сещам се за изложбата ти ‘Голяма’. какво искаш да споделиш с нея?

– В момента не работя над нищо конкретно като личен проект. 
За “Голяма” мога да кажа, че иска да стане по-голяма. Огромният
потенциал на жените ме вдъхновява безкрайно. С първата част на
проекта исках да споделя възхищението си към неуморния,
структуриращ, но и освобождаващ дух на тези жени.

< животът е като каране на колело, спреш ли, губиш баланс. в какво инвестираш, за да се движиш?

– Основно в изучаване на личните ми пикове и спадове с цел търсене
на този баланс, така че, като го загубя, да не падам или поне да не
потъвам до дъното. Но и в преживявания – външни и вътрешни,
колкото и клиширано да звучи, в техниката “наслаждаване на мига”.

< какво / кое интегрираш във философията си на снимане и кога фотографията е разказ извън времето?

– Усещането ми към света, защото иначе бих вървяла срещу себе си.
Фотографията е извън времето, когато идва от сърцето.

_профилът й е видим в езика на архитектурното и достатъчно разпознаваем в маниера на естетическото послание /

Кореспондент_разговор с Мария

< за какво се водят войни, Мария?

– Основно за пари.

< животът и рекламата / за какво разказва твоят живот? чрез какъв знак можеш да го изобразиш?

– Венера.

< духът и машините / къде се срещат и примиряват?

– Биха се примирили, когато хората се примирят със себе си първо.

< кои и какви са хората, носители на промяната?

– Съзерцателни, обичащи и 
с унищожено его.

____

благодаря, Мария!