стаята ти днес_ като градина за дъжд в най-лилавото отсъствие_ болиш /
цял ден се стичам в теб_
като капка /
между иглата, окръгляща грамофонната плоча
и онези кратки думи, оставени за мен от хората,
които си познавал.
дадоха ми от очите си, за да повярвам, че си бил до тях_
запомних на ръцете им формата / усетих хляба, който си им давал_
_
най – честният! / Ваното беше фин човек! / верен! / мислеше по – точно от всички ни и виждаше по – далеч от другите! / щедър човек! / любим! кой не го обичаше? сигурно е имало и такива – лицемерните… / имаше самочувствие, защото имаше достойнство! / не познавам по – работлив човек! отдаден и съвестен! / умен и готин пич! / играехме билярд заедно. още с влизането в клуба ‘ Ереван ‘ нивото се вдигаше – изтънчен, имаше страхотен маниер! / дълги и късни разговори по Александровска, добър хумор! / умен, съветващ, откровен! / първият магнетофон в Бургас, слушахме Рей Чарлс и Ела, харесваше Тина Търнър и Дейвид Боуи / във всяко отношение със стил и можеше какво ли не! изключително сръчен! / приятел на душата!
днес имам тази радост от болката, че живя с характер и силно!
да сближаваш хората, да ги правиш добри, защото ако не можеш да подобряваш, защо ти е да виждаш нередното?
в обща памет се превръща радостта от тази болка – да си смел в инстинкта да създаваш от всичко!
цял ден се стичам в теб_
дъждът_
най – краткото любовно съобщение_
липсваш ми, скъпи татко!
благодаря за танца,
с който ме научи да проявявам воля за истина!
разговор с теб /
като всички други и този_в камерна партитура_
капки думи в плътна любов
изведнъж_след дълга пауза
ме питаш /
‘ ти знаеш ли как се запознах с майка ти ‘
отговарям ти с ‘ не ‘_
за да се срещнете отново .
така започва времето.
и
небето в сърцето ти високо.
correspondentluna.com
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.