казват: те нещата се усещат_

нещата.

разминахме се. и нещо ме спря. обърнах се, проследявайки с поглед движенията им, течащи в желание. притихнах, наблюдаваща ги – тя избира своето категорично бельо в дантела, той я чака и мисли унесено, полуживо. в цялото си мъжество на погледа, в съзнаваното днес и сега / една сутрин в 9, източен Лондон / нюансите на фината вълна в сиво, бомбето, бастунът. тя търси желаното, докато той намира представата. тя избира, той е! съчинявах си ги по много начини, задействайки онова парче на Чък Бери и Тина Търнър. лудостта празнува, а аз я усещах в плика с бельо, дантела до земята – жълта луна , напито бомбе, под скърцащ неостаряващ тъмен гьон. тя и той / в ден за намиране . видимостта бе само дар и аз го запазих за себе си. тръгнаха, двама. красиви в дните си. сещам се често за тях . сега също / празнувам уважението.