режисьор, фотограф, танцьор, авангардист, писател, поет, теоретик
Мая Дерен_
всичко около идеята за този текст се случваше така, сякаш винаги съм познавала филмографията й в детайли и то като причина да изследвам модерността / нейните прояви_с огромно любопитство и разбиране.
заваля внезапно дъжд, който дойде с вятър, прах и аромат на цветя. притъмня и градът се скри в топлото, като остави само децата с ролери под навеса. възбудата им, от това че са неочаквано заедно сами и че нещо става се усилваше бързо_ накрая забарабаниха дъждообразно, после запяха и така, неусетно се стъмни.
през това сумрачно-лепкаво време от деня, изгледах филмите й един след друг, а всички тези ситуации изграждаха атмосфера на доверие и лека меланхолия, която насищаше мига със загатването на философските й откровения_усещането ми за Мая Дерен съвпадна с търсенето ми на ново съзерцание_неопределена осветеност и интуиция за света и сетивата. в същото време, стилът на ритъма бе в унисон със стъпките на Мая _Thievery Corporation, примесен с притихналото сиво навън.
дъждът не спираше да вали_ навътре в мен /
____
търсейки информация за нейната биография, за да свържа невидимите късчета значения от историите й с генома и геоса на нейния произход, разбрах, че с размаха на търсенията си, тя се оказва онова жизнено семе за света, което посочва силата на новото, новостта, непознатия и модерен език на изразяване, заради което е определяна като основополагаща авангардността в кинематографския език_с убедително изведен феминистки заряд, но сякаш не това е важно.
Дерен основава Creative Film Foundation за подкрепа на независимото авангардно кино, отхвърляйки познатите икономически модели на комерсиалното кино.
преминаванията и Мая Дерен_
Мая е родена в Киев, Украйна през 1917година. дъщеря на актриса и психолог, още в ранната си младост, по време на следването си, тя прави първите си изяви в журналистиката, стъпвайки върху крехки социални проблеми, за да се фокусира върху бавните и задълбочени наблюдения над личността, поставена в изменчивата си същност_раздвоение, съмнение, копнеж и създаване.
как подготвя личността си, за да надникне в преминаванията на образа като самопознание. това е вълнуващото, а и тя самата търси изживяването като среща с аз-а, като верига от обстоятелства и желания в намиране на разбиране за невидимата мощ_да имаш, да си представяш, да свързваш реалност и измислица.
Мая Дерен изследва ненаративните форми на изразяване, а дълбоките философски обобщения постига като смесва различни изразни похвати – литература, танц, живопис.
срещата й с Александър е предизвикателство и преход.
отсъствието на линеен разказ, огромното любопитство към нови, експериментални технически ресурси и самобитни уреди и способи, импулсивно въвличат в духа на съзерцанието, съня, хипнозата. като създатели на експеримента, често пъти филмите на Мая и Александър са без бюджет или с минимална подкрепа.
ритмичното монтиране на кадрите, субективното фокусиране в материята и характера превръщат новите им похвати в език, който отключва нова сетивност.
киното през 20-те носи зрелостта на погледа да се излъчва като кореспондент, съюзник и медия на плътните внушения, разграничаващи се от бързите модели на подражание и забавление. това е времето, когато авангардността на формите избухва в мотивите на различни движения, търсения във визуалните изкуства, когато идват дадаистите и сюрреалистите, появява се скритата в снежна топка, летящата камера на Рене Клер, за да улови движението в най-естествената му форма, витаещия новаторски дух у творци като Жан Кокто, Марсел Дюшан, Ханс Рихтер, подчертаният усет към портретността и предметността. тази специфична атмосфера става реалност за създаването на яркия съюз_Мая и Александър.
търпеливото превръщане на повтарящите се наблюдения в знаци като_ключ / врата / маса / скалисти местности / завои /, разлагането им в друг тип анализ, предизивкващ усещане за приближаващата линия от редуващи се неща_подобно сезоните, приютени от детството ни в кутията със спомени_при всяка тяхна смяна, подсъзнанието ни отключва вниманието към тях, нагласата ни, тяхното приемане.
още в първия визуален фокус в ‘ Мрежите на следобеда ‘ _камерата проследява от горе надолу една ръка. очертава движение, с което ръката бавно полага цвете върху асфалтов път, след което отново се извисява меланхолично нагоре, отдалечавайки се от темите на ежедневните сблъсъци. като контрапункт на пътен знак_белотата на цветето подсказва предчувствие за начало. началото на надеждата. надеждата като път.
модерността на Дерен_е ново поетическо явление в кинематографичността на ранния 20-ти век.
начало / път / избор / време.
Мая открива любовта като стойност, разпознавайки я в историята и силата на образа като психологическа география на времето_любов е да търси в себе си значенията на минало и настоящо. любовта в докосването_капката вода, съдържаща образа на целия свят / шахматната игра_любовта в промяната на навиците.
вероятно музикантът съобразява двете половини на тялото си спрямо инструмента, който е избрал_тук метафората е във всеки жест. Мая Дерен създава модерността на погледа и внушенията – конструкция на образите, дизайн на средата, символиката на обектите и пространствата
в благозвучието на визуалния жест, осветен и преобърнат единствено от камерата / Мая създава своя естетика в нямото кино с подчертан вкус не толкова към сюжета, колкото към танца на духа /. последователността е условна, възродена от съновидението, надмогната чрез преживяното като утопия / плътни клепачи, пътят като змия, ключът като заместващ образ, скалите, стълбите и изкачването като културни парадигми на личното изследване.
веднъж Греди Асса беше споделил в свое интервю_’децата завършват произведението на всеки творец. детето е крайната точка на артиста ‘ / аматьорството, неподправената сила на ръчната камера / усещането за придвижване във филмите на Мая Дерен дефинират представата за време, в което дете сънува живота преди раждането си_
‘ Мрежи на следобеда ‘ се счита за първия експериментален американски филм, който е характерен с новия си естетически модел – изследва мечтата, една субективна идея, отличава се и със самофинансиращ ход на осъществяване. така филмът изгражда нов тип култура на създаване, а заедно с това и на възприемане. може би с него фигурите на Мая Дерен и Александър Хамид се сочат като автори на чувството и светлината. общата им работа променя изкуството в киното. характерното размиване на категориите, за сметка на изразеното доверие към субективността, е важна стилова характеристика в творбите им, в тяхна висока художествена и новаторска стойност с експериментална идентичност.
Мая Дерен остава свързана с копнежа към чистата идея, независимото кино като част от личния живот на твореца.
дано споделянето на непретенциозния поглед към авангардните идеи на тази интересна и вълнуваща жена_очертае ново любопитство, израз на душите ни да търсим психологическите нюанси в творческите ескизи на нестандартните артисти_през ключалката на следобедното време_
correspondentluna.com
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.