снимки: Кореспондент
пак разкажи, Стендал – колко пъти публиката аплодира ‘ Крадливата сврака ‘ ?
и Росини нека знае – вчера приятелка ми описа най – поетично осъществения спектакъл, 200 години след премиерата му! като сестра на мигове, в които има огън бе този разказ. търсех, ровех и не откривах в паметта си подреден сюжет. затова слушайки я, си представях поле с детелини, онзи растителен вид, който се лута между трилистен и четирилистен смисъл, между щастието и фуража.
притихнала на завет, скрита от свободата на думите, свраката дочула разговор, от който й станало ясно, че намирането на четирилистна ще й донесе онова, от което единствено си нямала –
щастие.
полето било безкрайно в очите на търсаческата й страст, но бързо избрала лудостта – ще откъсна всичките, за да имам и нея.
крадливостта била без умора, а крилете й – не като другите.
без да вдига дори за миг главата си, отскубвала почти с корена всички едри, сочни, зелени стебла и листа.
така била увлечена да има!
а, то… щастието било тихо и невъзможно да бъде откраднато, тъй като било малко и нямало място сред големите, които свраката мислела за дом на това, което преследва.
така се разминали – малкото, което е много и желанието за голямо и повече, което е нищо.
Стендал обичал и ценял музиката на Росини! написва пълна негова биография и както над повечето си текстове, поставил и тук мотото ‘ За малцината щастливци ‘ . благодарение на този щедър разказ и на образа на свраката, който доших с мои конци, вместо с ноти, докоснах мисълта_че човек не може да открадне онова, което не може да има. както и не може да има онова, което е откраднал.
correspondentluna.com
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.