КАУЗА ИНКУБАТОР НА ARTSPACE LUNA_ [ в подкрепа на млади режисьори на експерименти ]

юни 2022

от Антония Кесерджиева

снимки_Кореспондент

през 2022 г. дом за изкуство Луна / Artspace Luna става на 24! през погледа на своите прострства и мотивационни полета, подобно темпорално измерение става обект на неизменните самонаблюдения и вътрешни въпроси.

наред с намеренията и търсенията, в продължителността на тези 24 години, волята, трудностите, рефлексите и самофинсирането на различни по смисъла си културни и обществени прояви, екипът на галерията и нейните съмишленици се разпознават в новия смисъл на медия – живо, комуникативно звено от нов тип, функциониращо като събирателен код на изкуство и обмен_като предлага едновременно обекти на изкуството, срещи с авторите им, форум за социални практики чрез изживяване и потапяне в галерийна среда, дигитална медийна платформа Кореспондент / реализирана годишно в няколко броя и различни рубрики /, аудио подкаст Далекоглед, а отскоро и Кауза Инкубатор.

основните фокуси в този нов поведенчески модел / както за самото пространство, така и за града / са – разпознаването в смисъла на [ изкуството говори ] _какво съобщава_какво и как постига_как разширява аудиторията_как подобрява човека – като създващ, възприемащ, коментиращ?

за да подкрепи и насърчи новата, чиста мисъл, екипът ни създаде съвсем скоро нов сегмент, насочен отново към младия човек. чрез него се търси и развива духът на медията, инициираща образователна посока чрез стимулирането на личния прочит, тълуването, анализа и критичността, проявявани до днес в различните издания на Кореспондент и подкаст Далекоглед.

тази нова линия нарекохме Кауза.

Кауза Инкубатор в подкрепа на млади режисьори на експерименти_

тя стартира през юни и обхваща няколко етапа_

_ изложба в кутия за неопределено време, но не по-малко от един месец_в Artspace Luna

_ подарък_100 лева, радостта да се сподели как са използвани

_ представяне в медийна платформа Кореспондент

Кауза Инкубатор [ първо издание ]

днес представяме творбата на Божана Славкова_поканена от екипа ни да експериментира като режисьор на мигове.

нейният визуален разказ може да видите при витрината на Artspace Luna в периода 01.07. 2022 – 30. 08. 2022.

устойчивост и игра в темата ‘ Личност и общество ‘_ Кауза Инкубатор на Artspace Luna с Божана Славкова / детайли

разказ_в_кутия_изложба_инсталация_

място_Artspace Luna_витрина

ул Лермонтов 41 / Бургас

Божана Славкова и личната й история в думи_

Рециклирана

Аз и всички в кутия

Няма личност – всеки се ражда, движи, усеща и става картоф.
Остават някои неща – косата и спомените. Аз съм материалист, доколкото пълня материята със смисъл.
Това е билет към мен, от безполезни неща, събрани от пътуванията ми през последната година. Календар на целия човешки живот по седмици и години, карти, билети, брошури, чай, пари (румънски леи, така и никога не съм била в Румъния).
Връзката ни с всичко е тялото. Оставям едно от малкото вечни телесни неща в тази кутия – косата ми. Нишката на проследяване – дори е червена, като в японската легенда, че има нишка, изтичаща от кутрето ни, която ни свързва с другите хора.
Оставям се тук да бъда съдена, да бъда проследена, да бъда видяна.
Оставям личното, за да го превърнете в нещо по-смислено. Да видите абстракция в картофа, да си подредите свои триизмерни колажи.
Оставям възглавничката от старите ми очила – средството ми за виждане за 3 години. Оставям чай от лавандула от Балатон, подарен ми от бивш любим. Оставям… на интерпретация.    

лятото остава
като черупка
като нокът
като коса
способна да издържи всички теглила на този свят
но останала на земята
някой да омагьоса скалпа и главата
тялото
то все си представя че може да бъде 0
да се вмести между датите
да се разчлени на хиляди парченца и да стане цяло с всичко
но само се поддава на ума
който го накара да извърви 100 км
за да се научи да рисува
тялото
то събираше остатъци
картофите на чорапите
и мекото на устните
тялото колекционираше
билети карти дрехи чайове
оставени му от любими или пък случайни хора
1-ци
тялото събираше 1-ци
за да продължи
защото доста често изчезваше
забравяше че съществува
малко парадоксално че небитието на приключилото му припомняше да диша
въглерод
косата е от въглерод
тялото не мислеше че е черупка или храм или пък съд то никога не съдеше
то беше плътно цяло
знаеше
не мислеше
само събираше
хартия
за да я рециклира в себе си
тялото се топеше ужасно на дъжд
и имаше правото
имаше правото да оформи себе си както поиска
далеч от пресите на другите (не им стига че те оформиха ума)
можеше да им даде най-много да драскат по опакото

аз никога няма да видя тялото
то изтля едно лято
и повече не се е връщало

аз никога няма да видя лятото
то изтля едно тяло
и повече няма да се върнем

История, чута в една галерия, в която влязох, за да запълня времето до следващия влак

Обградена от статуи на голи жени, които в началото мислех, че са дело на мъж, но като се вгледах, видях, че са направени от жена, жената в галерията ми разказа за това как Майстора от Кюстендил отишъл пеша до София, за да учи рисуване там.  Над 100 км. Пеш.

Божана Славкова

30 юни 2022

____

за други интересни гледни точки на 17 – годишната Божана / автор на инсталацията ‘ Рециклирана ‘ може да узнаете в епизод 02 на подкаст Далекоглед, където разказва за свободата си да избира.

ДАЛЕКОГЛЕД [podcast]

Kореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna