Черно море_ ветроходство за ума / една идея в обем_ Artspace Luna

ЗА СКУЛПТУРАТА НА ДИМАНА ЛАТЕВА_’ ЧЕРНО МОРЕ ‘

/ как една обемна форма_съчетание от три различни по вид и употреба материали, изгражда чувствителност към нетипични умонастроения и въпросителни чувства _разказва витрината на дом за съвременно изкуство и обмен_Artspace Luna в Бургас /

текст_Антония Кесерджиева

място на експониране_Artspace Luna

скулптура_Димана Латева

в самото търсене е заложено генетичното усещане за умножаващ се смисъл_

Черно море като въпрос_

липсата на кислород / слабата соленост / затвореният характер, сероводородът, отдалечеността от световния океан / множеството легенди, пазещи загадъчността на Черно море, както и произхода на неговото име са част от спецификите, които събуждат интерес към водния басейн.

и колкото изненадващи да са някои от фактите за морето, не съм допускала, че един спокоен летен ден на 2022 година ще ме срещне с Черно море по необикновен начин.

с определен творчески интерес, лично направени проучвания, подредила своите наблюдения до тези на съвременните учени, Димана Латева ме среща със своя пластичен обект_скулптурата Черно море, създадена от сапун и лук.

моментът, в който видях и се запознах с пластиката / обем_40 / 26 / 15см / бе и първата ми среща със самата авторка, намерила ме ‘по препоръка’ в галерийното пространство Artspace Luna в Бургас.

по време на нашия разговор, с нарастващото любопитство както към темата, така и към възможността работата на българската сценографка, базирана във Виена, да бъде експонирана в галерията в Бургас, се породи и друго намерение, продиктувано именно от спонтанната среща_всичко това да бъде надградено с последващи акции.

повече за Димана_

Димана Латева е родена през 1982 г. в Хасково, България. Работи като художник на сцени и костюми / на свободна практика. През 2008 г. тя получава дипломата си по архитектура от Hafen City University в Хамбург, а през 2010 г. завършва успешно магистърска степен по сценичен дизайн_сценично пространство в Техническия университет в Берлин. Нейната дисертация е показана в изложбите „Springboard 2010“ и „Master Scenes“ в TU Berlin. 

По време на обучението си в Берлин, Димана участва в множество независими продукции, а от 2009-2012 работи в продукции на Хайке Шееле_

След първия стаж в Берлинската държавна опера в „Rake’s Progress“ на Стравински (режисьор Кшищоф Варликовски, сценограф Малгожата Шчесняк), следват сценични асистентски роли в Komische Oper Berlin, като например „Ксеркс“ от 2012 г. от Г. Ф. Хендел (режисьор Стефан Херхайм, сцена Хайке Шееле) и 2014 г. „Кливия“ от Н. Достал (реж. Стефан Хубер, сцена Стефан Пратес). За Залцбургския фестивал през 2013 г. Димана Латева участва в „Die Meistersinger von Nürnberg“ на Рихард Вагнер, режисиран от Стефан Херхайм и постановка на Хайке Шееле. Във Франкфуртската опера през 2013 г. в „Едип“ (реж. Ханс Нойенфелс) сътрудничи със сценографа Рифаил Айдарпашич и през 2015 г. с Наташа фон Щайгер в „Кибритопродавачката“ на Х. Лахенман (реж. Бенедикт фон Петер) 2015 г. .

Латева е стипендиант на AMTH, фондация Deutsche Bank, а с проекта „Tonguecat“ бе част от Мюнхенския оперен фестивал. 

Създава сценографията и костюмите на „Лейди Макбет от Мценск“ от Д. Шостакович в Русенската опера с режисьор Вера Немирова. Екипът печели наградата Златна лира 2015 за най-добра продукция на годината в България.

Димана Латева е постоянен асистент в Staatsschauspiel Stuttgart, както и член на „Oper Rund Um“ за сцената на „Дон Жуан“ на Моцарт във Вайдхофен/Ибс, Австрия.

През 2019 г. проектира сцената и костюмите за „Москва Черемушки“ от Д. Шостакович в Хамбургската държавна опера, 

През новия сезон на 2022 тя се завръща в Хамбургската Щатсопера при пълна творческа заетост.

____

още при първата ни среща попитах Димана за мотивацията й да погледне на Черно море с изследователски нюх и желание да изгради идеята си в обем. ето какво сподели тя:

“ Преди около 5000 години топящ се ледник в средиземно море превръща огромно сладководно езеро в море. Нахлуващата от Босфора вода ражда легендата за Потопа.

Днес 90% от морето е мъртво. Сладководните пълноводни реки запечатват долните пластове на водите, което го прави бедно на кислород. Инвазии на рапани и медузи през 60-те и 80-те години застрашават оцеляването на много видове риби. Глобалното затопляне и замърсяването продължават скоростно агонията му.

На дълбочина от 90 метра животът е невъзможен, но създава райски условия за консервация. Най-стари кораби в изумително добро състояние са находки от Черно Море.

Докато животът на повърхността продължава турбулентно, на дъното тихо почива вечността.

Моята скулптура се състои само от сапун и лук. Те могат напълно да бъдат унищожени и разложени във вода. Произходът на лука е толкова стар, че никой не е в състояние да установи откъде идват корените му. Те сега са по цялото земно кълбо. Лукът е символ на нашата кухня, съучастник на нашите битие и култура.

Какви ценности от нашия дом, кухня и живот ще завещаем на нашите потомци? Ако искаме да съхраним ценност от съвременната ни история, какъв би бил той? „

[ сапун и лук в обема на пластичен обект _ Черно море ]

разговор с авторката на пластиката Димана Латева за Кореспондент_

Кореспондент /

_разкажете за себе си през обектива на близкото и далечното си плаване / по какъв начин морето / водата / могат да ни дадат близка гледна точка към нас самите. водата – територия събирателна или площ за преодоляване?

Димана /

_Интересен въпрос. Отношението ми към морето е още от дете. Въображението през призмата на водата ставаше все по-пъстро, докато не развих прекалено жива фантазия и дори страх от него. Винаги съм искала да си представя какво ли има на дъното. Дали е наистина толкова плашещо или нещо много банално. Мисля, че точно в това незнание могат да се родят много истории, предположения и дори голяма доза страх. Невидимите неща са най-наситени с легенди и мистерия.

Богатството да се докоснеш до нещо непознато и невиждано ни прави подвижни. Клаустрофобичното чувство в застоя изчезва и се надявам плаването да не спира само защото сега брегът е хубав.

Кореспондент /

_личните ви чувства по време на работата / сълзите и лукът/ медузите и инстинктите. могат ли медузите да бъдат архитекти на черноморието и какви архитекти са според това, което сте научила в изследователския етап към работата?

Димана /

_Исках много да дам нещо под формата на въпрос. Знаем, че Черно море е замърсено, че му причиняваме хиляди щети. Всяка минута се стоварва един камион отпадъци във водите ни въобще. Изкарваме перфектно запазени кораби и исторически ценности от Черно море, само защото то е мъртво в дъното си. Възхваляваме хора, чиито характери и действия не познаваме добре. Способни сме да скроим измислици, само да си обясним неща – невидими и недосегаеми за нас.

Все още се водят безсмислени войни, сякаш живеем вечно. Аз мисля, че не живеем вечно, но примерът ни остава предаден във вечността. Затова ме интересува: какви образци и подходи даваме на хората сред нас и след нас? Исках да консервирам една зловеща инвазия на медузи и да я пренеса в нашата кухня и битие.

Кореспондент /

_ако приемем водата като огледало на произхода на живота, доколко солеността му съответства на чувството за мяра у човека, вниманието и бдителността като личностни качества?

Димана /

_Наскоро гледах репортаж, в който учени твърдят, че солеността на солената вода през последните 4 млн. години не се е променяла. Солеността във водата е константна, докато аз вярвам, че мярката на човека се изменя сред околността, в която живее. Мисля, че влиянието на околните до голяма степен са определящи. В работата си използвам лук. В първия момент звучи малко банално. Именно в това, че лукът е обсебил нашата кухня до такава позната степен, че го прави неизбежен свидетел на нашия бит и събирател на живота ни. Никой не знае кога и къде се е родил лука, но няма континент който не го познава.

Кореспондент /

_ако сте риба, живееща във водите на Черно море, коя ще бъде тя?  

Димана /

_Риби от вида есетрови са може би най-интересните за мен. Сега за съжаление са застрашени видове. Те имат една много дълга история. Преодолели са много изменения, съумявали са да живеят едновременно в солена и в сладководна води.  Свързва ме това, че живеят дълго колкото хората, в близост до Дунав и че са в движение – не обитават само едно място.

_____

експонирана за международния ден на Черно море_ 31 октомври, пластиката на Димана Латева бе включена подобно ‘пулсиращо умно сърце’ и в коледната история на галерийното пространство, отворено за изненадващото, необичайни интерпретации и диалози_както между автори / публика, така и между различни творби / обекти.

камерните събития [ увод и логика ] и [ упътване за сглобяване на празник ] в края на 2022 в Artspace Luna предложиха именно това наблюдение_

какво внушава скулптурата ‘ Черно море ‘?

изградена от сапун и лук, обемната пространствена форма на Латева предизвиква различни образни връзки, отнасящи се до живот и жизнени проблеми / кореспондира с начините на съжителство, употреби / злоупотреби, емоции, политики.

морето_като събирателен образ на духа и преминаването му през ежедневните граници_лични / териториални, както и тяхното преодоляване.

морето_обръща взора ни в свободата като понятие и вглеждане_в себе си / в другите, като въпрос към съюза на бреговите ивици. териториално то превръща съседството в близост, но и в дискретна граница_едновременно обобщава и разделя.

мигриращите хора / войните_пораждащата се социална и лична отговорност / авторефлексия чрез водата като същност за произхода_

чрез водата, мигриращият човек бяга от огъня на войната, първо напуска себе си, след което се оставя във водната плът като в своя космическа утроба, от която ще се роди новият му портрет.

’38 души, сред които 22-ма мъже, 8 жени и 8 деца, от които едно е бебе, представящи се за сирийци и афганистанци, бяха безопасно доведени до българския бряг от представители на Гранична полиция рано тази сутрин при сложна операция в Черно море’ , съобщава ‘ 24 часа ‘ на  22. 09. 2022

търсенето на надежда очертава Черно море отвъд импресията на жанровата принадлежност, носи духа на сливане на границите чрез топография на човешкото око_надеждата / като диалектика на бъдещето и непознатото / особено чувство, споделено с вселената на мигриращия човек_

Черно море обхваща площ около 2 500 000 кв. км с реки от два континента– Европа и Азия.

[ как пренася битийното си съзнание по обективни причини ]

морето превежда тази важност за човешкия свят през драматичността на екзистенциалното време – проникването в бъдещето през гледната точка на спасението.

[спасението]_

морето и това, което носи човекът_себе си

шестте държави, които споделят излаз към Черно море са: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна_

поезия или природна даденост, превърната в комерсиален продукт, експлоатиран често под различни форми, отпечатъците на една от най-безобидните съзираме в клишето_ ‘ снимка за спомен ‘ с море_то.

тук пулсът му е изведен като платно на кораб, а зарядът в него е ясен сигнал със здравомислещо послание_

[ свети, защото има какво да каже ]

замърсяването на планетата_ реки / гори / морета / океани_е ключова тема. сигурно затова авторката ‘разпенва’ водите чрез сапун и лук_като потапя важността на погледите в ‘ обезмасляването им.

интересен акцент са самите отпадъци, тяхната природа, натрупването им / попаднали във водата чрез източници и причинители от различни географски територии, те се смесват. морската вода отмива специфичните им данни, слива и образно казано ги ‘ сближава ‘ с живота на ‘ Черно море ‘, но това дали променя човешките взаимоотношения?_

отпадъците_различни видове частици / човешки употреби / се свързват_пътувайки от различните населени места / срещайки се, добиват общ корен_нещо, за което самите общности от населените места, често пъти не разбират, а и не проявяват воля за преодоляване на териториални / жизнени проблеми. нещо повече_превръщат го в собственост и заживяват с чувството за вселенско притежание_плод на обсебваща, всепоглъщаща алчност, тъмен / агресивен инструмент на всички войни.

докато се срещах с публиката, фестивален спомен ме подсети за филм на полски режисьор, излъчен в Бургас преди години, по време на Burgas International Film Festival, разказващ за една черноморска одисея, като фокус в нея стават черноморските брегове на различните гранични страни. детайлите около тази кинематографска история са се заличили и колкото и да ми се искаше да гледам отново този филм – отражение на времето / хората / на преходите / морето в живота им, така и не попаднах на следа. благодарение на режисьора Слави Георгиев, когото попитах, намерих неговото име_ ‘ Тристия ‘ / 2015 /.

в случай на бъдеща кореспонденция с полския режисьор на лентата _Станислав Муха / ‘Тристия ‘ , бих се опитала да изградим асоциативен мост с артистичния жест, разположен в Artspace Lunа / скулптурата на Димана Латева / , както и наследството, което оставя той с присъствието си, различните срещи с посетители, споделеното от тях, предизвикало различни разговори.

____

как темите около ‘ Черно море ‘ поставиха фокус в коледната идея на пространството_

с какво допълниха представата за обектна плътност в средата за срещи_

[диалог]

Димана и Елизар_всъщност никога не са виждали своите работи / те дори не се познават_

докато той ми разказваше новите си идеи, аз откривах връзка между неговите и тези на Димана Латева, която преди дни беше оставила творбата си ‘ Черно море ‘ в Artspace Luna , после инстинктивно прибрана от мен, в изчакване на подходящо време за показването й.

чашата_форма на диалог

през годините на различни авторски изложби и представяния, идеята [ч а ш а] е сполучливо застъпена в Artspace Luna. за нас е съществена връзката между функцията и възможността за диалог_как физиологичните процеси намират свое основание за докосване до естетичното_от сутрин до вечер.

открих онази особена живост в близостта на авторските идеи, която въпреки дистанцията им и тяхната непознатост, заявява ясна връзка_ [ докато мисълта за бреговите ивици_щедро покрити с белези на употреба_пластмасови чаши, опаковки, кутии, найлони, въжета_изоставени и захвърлени битови отпадъци, свързващи човешката консумация и нехайство в гордиев възел / то стъклените чаши на Елизар носят чувство за спасителна кауза_рециклиране и начини на живот ]

____

Черно море на Димана Латева и чашите на Елизар Милев_

силата им да замислят е социално ясна и достоверно изведена. емоционално ме плени и друга препратка_

морето като начин на кореспонденция / споделяне / комуникация_

писмо в бутилка / оставено във водите на морето.

така добавихме нов опит да чувстваме, заедно с това и ново тълкуване на въображаемата ни коледната елха в Artspace Luna_

как срещите изграждат визия / визията_идея за празник.

солта на водата / лукът в живота

вода / стъкло / кислород / земя

единствената мотивация за подобни връзки бе желанието ми да се инициират нови модели_взаимодействия в среда.

без предварително зададени посоки, творбите със своя потенциал да се свързват и претворяват наново.

претворяват наново_

открих, че 31 октомври е международен ден на Черно море и вече знаех, че ще изненадам Димана, която не търсеше точно този ефект, докато ме запознаваше с идеята си за пластиката.

така в края на 2022г. пластиката ‘Черно море’ се превърна в комуникативна зона, събуждайки погледите чрез динамика от сложни въпроси и провокативни отговори, въздействайки с художествената си плътност и многоезичност_живеем ли достатъчно отговорно и как можем ежедневно да подобряваме и развиваме начините си на общуване със себе си и с природата.

сапунът_отмива и почиства, докато ни свързва с ясни и важни въпроси в атмосферата на светлия празник_

Коледа като кислородна маска / светлината отвътре

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna