ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ВИЗУАЛНИЯ СВЯТ НА СЛАВ НЕДЕВ
[ портрет / разговор / асоциации ]
от Антония Кесерджиева / въпроси, асоциативни връзки
фотонаратив_Слав Недев / авторска колекция
сигурно защото не познавам лично автора Слав Недев, но имам представа от начина му на работа, благодарение на няколкото изложби, телевизионни връзки, интервюта, усещането ми за среща с нова реалност, открои и вкуса към личната й философия / като портрет на въображаемите смисли и неща.
[ движение и статика ]
това, което ме интересуваше докато разглеждах последните му изложби е движението / неговото преливане / комуникативната му сплав със статиката, като пространство за тяхната среща.
[ хоризонт на очакване ]
за това кой е Слав Недев, какви изложби е реализирал и в диалог с кои галерийни пространства, всеки може да узнае от сайта на автора, както и от кратката справка по-долу, но тук в материала за Кореспондент, ми се иска да опитам_доколко е възможно чрез осмислянето на детайлите да постигнем език на внушение, с което да приобщим публика за диалог и съвместно изживяване.
correspondentluna.com
онова, което според мен оставя следа в един творчески процес е всичко, което добива динамика и перспектива от мига на неговото архивиране.
смяната на медиите, чрез които споделя изкуството си един артист е част от разбиранията му, неговата рефлексивност. за някои аспекти от тези съзидателни форми на общуване и различните им творчески парадигми, част от света на автора, става въпрос в нашия разговор, надявам се. свободата на интерпретативната емоция тук разглеждаме чрез интервю, както и посредством личните ми, споделени асоциации.
разговорът комбинира живите въпроси на съвремието_ като живеене и изкуството на пресъздаването им в мисловна плът.
[ процеси на формиране на обществените възприятия ]
светът на художника Слав Недев представя пресечността на аналитичното и емоционалното като пътуване чрез визуални перспективи за времето, и пространството, а тяхното разглеждане / разгадаване са въпросителните хоризонти, които разчитат богатия спектър от вкусове – философия чрез скулптура, инсталации, дигитални медии, живопис
[ пежзажи на вътрешните портрети ]
разбира се, създаването на художествена стойност е отвъд всяко физическо време, но свързването му с различните опити да се прекрачат някои граничности, ни приканва да мислим за него и реалността_като път за постигане на всичко едновременно.
[ портрет / разговор / асоциации ]
Кореспондент /
_произведенията ви въздействат дълбоко съзерцателно, а деликатният наратив, доколкото
присъства чрез знак или цвят, изгражда плътна свързаност на всички компоненти_атмосфера,
детайли, композиции.
споделете размисли относно взаимното разбиране между обектите в този ваш свят, по какъв
начин се сработват в едно цяло?
Слав Недев /
_Предпоследната ми изложба (юни 2022 г., галерия Depoo, София) се казваше
Вътрешни/външни пространства. Мисля, че тя беше един опит да бъде поставен
въпросът „Каква е връзката между вътрешния ни свят и външния обект или с други думи:
кое ни кара да забелязваме едни неща и да пропускаме други? Защо един пейзаж или една сграда ни вълнуват, а други – не?“
Убеден съм, че отговорът се намира в индивидуалната конституция на всеки един човек. Нашата вътрешна структура може и търси да види онова, в което открива себе си, в което може, така да се каже, да оживее и преживее себе си.
Процесът, разбира се не е еднопосочен – външните обекти също ни въздействат и вероятно модифицират вътрешните съдържания. В действителност, може би няма рязка граница между вътре и вън.
Съзерцанието е състояние, в което светът става
едно.
снимки 1 / 3
Изложба Вътрешни/външни пространства, галерия Depoo, София, юни 2022. Снимки: Слав Недев /
Вътрешното „разбиране между обектите“, за което питате, се пренася по естествен път в творбата. Художникът трябва да е „потопен“ в това единство и хем да остави нещата да се случват сами, хем да ги направлява.
Кореспондент /
_ако трябва да асоциирате интимното чувство, предизвикано от раждането на каква да е идея, с какъв цвят / предмет или друго бихте си послужил, опишете ни процеса!
какво обикновено предизвиква идейното пораждане и как ще отразите това чувство?
Слав Недев /
_Идеята е тук и винаги е била тук, в нас и около нас. Тя просто се проявява във временните форми на обектите, след което намира нови форми и нов материален израз. Но самата идея, в най-широкия смисъл на думата – под това разбирам принципи и схеми, които
задават динамиката на света такъв, какъвто ние го преживяваме – е вечна и вероятно предхожда всяко явление.
На тази тема беше посветена последната ми изложба Out of Space – out of Time* (януари 2023 г., галерия Аросита, София). Разбира се, без материален израз, тя би била нищо, „просто идея“ и все пак, без нейния подреждащ принцип,
материята не би могла да се организира в пространството, което може би също е вид идея.
Ако трябва да опиша това, бих го нарекъл „въплътяване“.
Идеята намира свое тяло, материализира се, получава битие. Процесът е намерил отражение в религията като
слизане на Светия дух и неговото проникване в една или друга форма, при което той я одухотворява, т.е. оживява.
Ако трябва да търся асоциация с нещо, то би било поглед към слънцето – ослепяващ и просветляващ, едновременно.
Какво предизвиква нейното пораждане?…
Идеята е навсякъде, пронизвайки света, но при
всеки отделен човек, тя има своите индивидуални особености, които са обусловени от личния и унаследен опит на индивида. По тази причина за всеки човек проявлението на
идеята става при определени обстоятелства, които играят ролята на катализатор.
Кореспондент /
_в духа на търсената свързаност между човек среда / микро- и макро-светове, как ще обясните, понякога конфликтния образ на съжителството, поносимостта, етажната собственост?
как тълкувате често срещаната проява на собственическото чувство у човека?
мотивът ми за въпроса произлиза от въздействащата сила на минималистичната тишина при
повечето ви визуални серии, свидетелство сякаш за намерено ново равновесие и по-висш
разум.
Слав Недев /
_Ако приемем, че съществува свързаност човек-среда, то феномените, за които става дума, би следвало да са манифестации на обществените порядки. Съзнателно пренасям темата на ниво общество, а не индивид, защото тези неща, макар да касаят индивидуалното
битие на отделния човек, са всъщност израз на социална култура.
След като отделният човек бъде отгледан в специфична среда, от него не може да се очаква да демонстрира
някакъв радикално различен вкус или разбиране за обществени отношения, на които в крайна сметка, архитектурата и урбанизмът са израз.
Неотдавна си мислех, че живите същества са териториални. Човекът със сигурност. Това е обусловено от основополагащи условия на съществуването на живото същество – нужда от
място за физическото му тяло, нужда от храна, нужди свързани с възпроизвеждането на вида и т.н.
В този смисъл, намирам собственическото чувство у човека за нормално, като гаранция за неговото оцеляване. Ако говорим обаче за собственическо чувство, което
значително надхвърля нуждите на индивида, вероятно можем да го тълкуваме като израз на различни причини, като се почне от културата на автоматизирано придобиване и
потребления и се стигне до компенсация на психологически дефицити.
снимки 1 / 4
Слав Недев в изложбата Out of Space – out of Time, галерия Аросита, София, януари 2023. Снимки: Елена Спасова /
Колкото до равновесието в моите работи, радвам се, ако въздействат по този начин.
Вероятно е резултат на моята психична структура. Ако художникът е честен, характерът му се отразява доста ясно в неговите творби и това става по един естествен начин, без да е нарочна цел.
Струва ми се, че имам вродена склонност да гледам на света, така да се каже, sub specie aeternitatis**.
снимки 1 / 3
Откриване на изложбата Out of Space – out of Time, галерия Аросита, София. 2023-01-16. Снимки: Галя Йотова /
Слав Недев и д-р Боряна Вълчанова. Откриване на изложбата Out of Space – out of Time, галерия Аросита, София. 2023-01-16. Снимка: Антонио Георгиев-Хаджихристов /
Кореспондент /
_под силното въздействие на фотографския проект на Кристофър Херуиг, изследващ
автобусните спирките в рамките на определено географско място, бих искала да поставя въпрос как според вас архитектурната визия на спирките разказва за пътуването като жест, какъв знак са те сами по себе си?
опишете ни с думи как би изглеждал ваш запазен знак за
автобусна спирка, какъв акцент ще откроите от същността й?
Слав Недев /
_Серията на Кристофър Херуиг е наистина мащабен документ, не просто на разнообразието от спирки в една страна (Съветския съюз), но и своеобразна снимка на обществото. Без да навлизаме в някакъв задълбочен анализ, можем веднага да видим невероятното изобилие от форми и подходи, от чисто утилитарен, минималистичен дизайн, до
експлозии от безвкусни скулптурни декорации. Човек може веднага да направи извод, че става дума за дезинтегрирано общество, в което всеки може да си прави спирки по свой вкус. Да ви напомня за архитектурата в България след промените?
В едно цивилизовано и високо интегрирано общество със сигурност ще има единна формула, както за спирките,
така и за много други неща. „Общество“ по същество означава договор, конвенция.
Мой запазен знак за спирка?… Бих опитал да изразя/означа място-подслон.
Спирката е временният дом на чакащите превозно средство. Дори за миг, там те трябва да се чувстват
защитени, да могат да се информират, да отдъхнат.
снимки 1 / 6_
Розов цвят. Скулптура в парк Розариум, Казанлък. 2018, алуминий, неръждаема стомана. Размери: 201.5 х 198 х 191 cm. Височина с фундамента: 261 cm. Снимка: Слав Недев; Нина Хинова
Вечнозелената клонка. Скулптура в парк Розариум, Казанлък. 2019, неръждаема стомана. Размери: 304 х 197 х 199 cm. Височина с фундамента: 364 cm. Снимки: Слав Недев /
Кореспондент /
_за какво ви се мисли, осъзнавайки природата си на креативен човек?
Слав Недев /
_Мислите, освен ако не са върху конкретна задача, обикновено се появяват сами, неизвестно как и откъде. Все пак, да кажем, че определени теми задържат вниманието ми
по-дълго и са по-интересни. Това са размисли върху мащабите на вселената (извън човешките възможности, разбира се и все пак..), за отношения и връзки между процеси и обекти, за принципи и модели на явления. С една дума мисли, които се опитват да синтезират, да достигнат до някакви по-общи, абстрактни формулировки и положения.
Кореспондент /
_мястото.
мястото навътре. какво наричате място и кое е мястото на местата?
Слав Недев /
_Не схващам вътрешното на човека (всъщност познавам единствено моето усещане или моята представа за вътрешно) като място, а може би, по-скоро като някаква тоталност, континуум.
Мястото на местата, макар да звучи тривиално, е онова, на което се намираме. В крайна сметка то е единственото, което ни е дадено в актуалния момент.
Ако търсим по-поетичен отговор, то това е място, което ни дава възможност да изживеем пълнотата на живота, да
се свържем със самите себе си и света.
снимки 1 / 5
Изглед от изложба τόπος – топографии – …топии. Куратор: Слав Недев. Галерия Райко Алексиев, София, май, 2016 г. Снимки: Слав Недев /
Изглед от изложбата С (въглерод), Куратор: Слав Недев. Галерия Червената точка, София, май, 2019 г. Снимки: Слав Недев /
Отриване на изложбата С (въглерод), Куратор: Слав Недев. Галерия Червената точка, София, май, 2019 г. Снимки: Ясена Попова /
Кореспондент /
_как едно населено място разказва за хората, които го обитават.
какви са основите на този мост? кое е същественото, което определя характера на връзката помежду им град / хора?
в кои случаи тя разкрива страни от тяхното разбиране, а кога говори за пълно интонационно разминаване?
Слав Недев /
_Населеното място разказва за хората, които го обитават по начина, по който лицето и тялото на един човек говорят за него. Ако гледаме внимателно, с непреднамерен поглед,
всичко е ясно. По подобен начин, архитектура, градоустройствен план, паркове, транспортни средства, цялата инфраструктура, както и начина, по който хората се обличат, движат, жестикулират, всички тези неща са щрихи от портрета на един град.
Какви са основите на този мост, на тази връзка? Предполагам пак същият невидим механизъм, който прави така, че вътрешният дух на човек или колектив от хора се
проецира върху околната среда, която на свой ред става материален израз на този дух.
Нещо като Цайтгайст, но в градски мащаб.
За разбиране можем да говорим, когато е налице комуникация между две отделни системи.
Затова не знам, дали е уместно да говорим за „разбиране“ между град и хора, тъй като те представляват една система. Градът е израз на разбиранията на хората и
същевременно формира тяхната култура.
Може би можем да говорим за разбиране в
случаите, когато градът е устроен така, че да улеснява живота на хората и предлага, така да се каже, човешка среда.
Кореспондент /
_нещото, обединяващо вашите проекти е…?
Слав Недев /
_Струва ми се, съзерцанието.
Може би известна прецизност в изпълнението,… както и
желанието да бъдат осмислени определени теми.
Вероятно тук е мястото да кажа, че през годините съм работил, на серии или цикли, т.е. дадена тема се разработва със специфична стилистика / медия, след което идва следваща тема, която може да бъде развита по друг начин.
Не съм от хората, които работят цял живот с фиксиран стил.
снимки 1 / 3
Откриване на изложба Обекти, галерия Аросита, София, 2018 г. Снимка: Ясена Попова /
Изглед от изложбата Обекти, галерия Аросита, София, 2018 г. Снимка: Ясена Попова /
Слав Недев инсталира работата Матрица в изложбата Обекти, галерия Аросита, София, 2018 г. Снимка: Ясена Попова /
Кореспондент /
_представете си, че имате неограничена възможност да смесвате, да експериментирате, да колажирате с различни по смисъл и въздействаща сила медии, какво ще бъде мястото на думите в подобен проект, а бихте ли си послужил в тази връзка и с изкуствен интелект?
Слав Недев /
_По принцип считам, че визуалното изкуство трябва да бъде преди всичко визуално. Това не изключва използването на думи, но то трябва да бъде наистина оправдано и
въпросните думи да са интегрирани много добре, осмислено и пестеливо в тъканта на произведението.
Към този момент, не си представям да използвам думи в моя работа.
Може би е възможно в някакъв бъдещ момент. Думата е винаги еднозначна и с това изразява едната половина на нещата; другата половина остава като противоположност на първата дума.
Думата винаги създава една дихотомия: понятие и не-понятие. Докато
визуалният език не е обременен с това. Той дава възможност, подобно на съня, нещо да е и това, и онова… което е може би по-близо до реалността.
Яснотата на думата, нейното удобство са голямо изкушение, но те винаги „орязват“ реалността като взимат под внимание и означават само една част от нея.
С изкуствен интелект бих си послужил, защо не? Както всеки инструмент, зависи как се
използва.
____
- Out of Space – out of Time е цитат от стихотворението Dreamland на Едгар Алън По.
** sub specie aeternitatis – лат. от гледна точка на вечността
____
[ портрет / разговор / асоциации ]
спомням си експозицията, която отключи моя интерес към изкуството му_Левитация / серия Yogurt Culture, след което и Пост-урбанистична визия, Биотоп, разработвани доколокото си спомням от 2007 до 2016 година.
в началото на този разговор реших да не споделям това със самия автор, за да не нюансирам неволно посоката на усещанията му за диалог. по-късно, сред снимките, които получих, именно изображения от серията Yogurt Culture липсваха, а аз разгледах това като знак, че Левитация би следвало да си остане повод за срещата ни тук.
впечатли ме идеята за пътуването в нея / по-скоро пътуването като идея_
култура на киселото мляко_
тази тема разглежда познатото в неговата отдалеченост, разказва бляна и бленуването, дълбинно визуаизирани като дистопични представи за това, което уж познаваме, защото е разпознаваемо чрез сетивността, а всъщност е близост с паметта за бъдеще.
мляко и култура_
ролята на млякото може да бъде разглеждана като обмен на информация / съвместимост и способност да се обменя, и усвоява. бавността, по време на целия жизнен цикъл и пълнотата от различните периоди на този обмен_в изображенията на Слав наднича подобно космос /
левитирането, според визуалната интерпретация на Слав, / в реда и хаоса на летящите обекти / и идеята именно за кисело мляко, намирам критичното отношение на автора към стереотипа, играта с неговия обем, внушен чрез_уголемена представа за продукт, чиято жизнена сила и енергия се свързва със захранващата потенция, с характера на млечнокиселата микрофлора, която създава своеобразен баланс в общовешката символика за връзката между човека и целия животински свят.
природата като капсула /
човекът е природа /
животът е цяло /
и ето, това всичко_чрез визуалния разказ на серията Yogurt Culture_творба на Слав Недев, който деликатно, но с нескрита ирония намеква и разказва за ‘ изтънченото висене над нещата ‘, минималистичното им паралелно общуване / на обектите в простора / дълбае нови улици в паметта_улици на замислянето_дали всъщност не се неглижира важността с изпращането й извън орбитата на статуквото.
заради ценността на специфичната си бактерия, киселото мляко е забележително със световното си пътешествие отвъд света на микробиологията.
тук то левитира.
[ пресъздаването на буркани ] пълни с кисело мляко_серията рисунки наподобяват планетарен дом, в който космически подредени, те се реят в своя логика.
[ кой може да лети ]
по някакъв начин препраща към мисленето за ежедневността като култура_ / всички сме заедно пред обективните критерии / буркан за всеки / как функционира индивида въпреки колективната общност / пред каква алтернатива ни изправя онова, което захранва общия корен / цветовете на различните визуални решения внушават демитологизираната представа за качество и употреба_различните стъпки и нюанси прилагат интереса към идеята за надеждата / все пак, за мен изложбата изговаря бъдещето чрез културата на надяващия се човек, който не прекъсва своите природни връзки, отдалечавайки се от тях, а само ги изследва.
[ характер и взаимодействие ]
Левитация е обобщен геометричен образ на човека и звездата над него. Слав създава нови траектории от подобни 3D съзвездия_
портретна връзка с тишината на пространствата_вътрешни и външни / чия отговорност е тишината_продукт на преждевременни мисли или въпроси, обречени да гравитират без логичните си отговори. тези буркани, подобно експерти на обследването, живеят в своеобразна лаборатория, случваща се между личното време и света на живото_като нужда и представа.
какво причинява чудото, си мислех докато разглеждах Левитация – чудото част от реалността ли е и как се комуникира извън малкия ни свят, как споделяме за него?
[ изкуството е реформа ]
поради тази причина реших след разговора ни, да се спра именно на тази серия, към която няма приложени снимки и въпроси.
а вероятно това ще провокира и вашето търсене, желание, наблюдение. дано!
вярвам, че сериозно проучване на формите като такива / сами за себе си, могат да доразнищят, понякога и трансформират причинно-следствените връзки към даден процес_творчески или не, за мен е очевидно как изкуството на Слав Недев, освен естетически, макар и ненатрапващо, то говори, и чрез спецификите на един фин, интуитивен, икономически, и политически език, имащ радикално отношение към човешката идея за промяна на стериотипи, за вглеждане и еволюционни наслоявания.
____
за Слав Недев_
Слав Недев е роден през 1967 година в София, където живее и работи. От 1989 година е художник на свободна практика, а през 2001 става член на СБХ, секция „Живопис“. В своето многостранно творчество, Недев използва различни медии, сред които живопис, дигитално изкуство, арт обект, инсталация и скулптура. Работата му често е вдъхновена от философията (Кант, Хайдегер), психологията (Юнг) и митологията. Природата и световното културно наследство, както музиката и литературата са други извори на емоции и рефлексии, които намират израз в неговите произведения. Слав Недев е носител на различни награди и стипендии, по-важни от които са: две награди (първа и втора) в два конкурса за пластика в публична среда в град Казанлък; стипендии за пребиваване в Oberpfälzer Künstlerhaus, Швандорф, Германия и Cité Internationale des Arts, Париж и др. Наред с множество самостоятелни изложби, той е автор на две скулптури в парк Розариум, Казанлък. Куратор е на груповите изложби C (Carbon), (2019, галерия Червената точка, София) τόπος – topographies – …topias, (2016, галерия Райко Алексиев, София). Участвал в международни симпозиуми в страна и чужбина. Негови творби се намират в частни (Imago Mundi, Fondazione Benetton, Тревизо, Италия; Siddhartha Arts Foundation, Катманду, Непал) и публични (Beijing International Art Biennale; СГХГ, София, Съвременно българско изкуство, НБУ, София) колекции.
Член на СБХ от 2001. Член на управителния съвет на СБХ от 2021.
correspondentluna.com
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.