Категория: брой 2

текст_Антония Кесерджиева

фотографии / снимков архив_ лична страница на артиста Okwui Enwezor

фотонаратив_Венецианско биенале 2015_ Антонио Кесерджиев и Светла Искрова

____

Okwui Enwezor е човек с история.

открива себе си за свободата да бъде_

Okwui Enwezor_той е?

_роден с душа на поет, нигерийският изследовател на съвременно изкуство Okwui Enwezor е писател и педагог, изкуствовед и куратор, посветил мислите, дейността, живота си на чистите креативни процеси_създаване / подходи на претворяване / начини на представяне / анализи. вглеждайки се в дейността му, вдъхновяваща и респектираща с будната си гражданска отзивчивост, като важна нейна характеристика открояваме добрата съвест, задвижваща всеки идеен проект_тя преминава и съчетава съзнателната перспектива с начините на мислене_как изкуството може да бъде изразител на вътрешното, за да се превърне в двигател за свързване на светове_

светове_връзка

сигурно заради естеството на оперативния му поглед, вълнуващ се от живите хора, благата и социума, разяждащите го противоречия, лицемерната нагласа в света на властовите механизми, Okwui Enwezor притежава умението му да теоретизира проблемите на съвременното общество през погледа на артистите. Enwezor си служи със специфична риторика, което превръща въздействащата му сила в константа. вдъхновява с аналитичната си природа, а разбирането за това, го мотивира да създаде свои понятия и тълкувания. така изгражда и професионалната си идентичност в концептуален почерк_през 1996г. е куратор на изложбата In / sight в Гугенхайм, където представя 30 фотографи от Африка.

антология на разрушените заблуди. психологическият момент от срещата на световете, начини на въздействие.

африкански фотографи_какво разказва чистата форма на реалността_вселена от истории.

дейността му оперира със задълбочени изследвания и значения. затова изложбите, които курира градят наратив с иновативни средства, а каузата им_да създаде нова категория визия и плътност на изявите, чрез които сочи, че да се мисли за изкуството в свят на неравноправие е кауза и важно средство за по – смислен и пълноценен живот.

особена парадигма конструират многопластовите идеи, чрез които Okwui Enwezor гради свой смислов център в дейността си. определен е като един от най – интересните и влиятелни авторитети сред аналитичните умове на съвременната артистична сцена.

Okwui Enwezor е бил директор на Haus der Kunst, Мюнхен, Германия. преди това Enwezor бива художествен ръководител на Documenta 11 / Documenta e форум_изложба за съвременно изкуство, провеждащ се на всеки пет години в Касел, Германия / през (1998–2002). по това време Enwezor е първият неевропейски куратор, заемащ тази длъжност. бил е и артистичен директор на Второто биенале в Йоханесбург (1996–97), Bienal Internacional de Arte Contemporaneo de Sevilla, в Севиля (2006),  7-то биенале в Кванджу в Южна Корея (2008) и Триенале d’Art Contemporain на Париж в двореца в Токио (2012). известен е и като съкуратор на биеналето на скулптурата Ечиго-Цумари в Япония; Cinco Continente: Биенале на живописта , Мексико Сити ; и Стан Дъглас: Льо Детройт, Институт по изкуствата в Чикаго.

неговите кураторски проекти работят в мащабите_ основополагане и трансформация на статуквото_ с подчертаване на ценности като_ съпричастност, художествена откритост, заинтересованост и подкрепа, инициативност и хуманност, искрено любопитство към сериозността на проблемите в социума.

макар че споделя живота едва в 55 години, Okwui Enwezor променя света на съвременното изкуство с управлението на две от значимитe арт сцени за света_Documenta 11 през 2002 / 08 юни_15 септември, 2002 и 56 -то Венецианско биенале през 2015 година / 09 май_22 ноември, 2015.

занимават го глобални теми и значения, а търсенето на силни и рефлективни начини за въздействие, отличават работата му като куратор, вдъхновяващ с обединяващата си силна личност_

поставяйки ясно въпросите си като куратор, Enwezor предлага и нов филтър на преосмисляне на свързаността на целия артистичен свят в своите проекти_д и а л е к т и к а т а става мотив, аргумент и сплав_основен механизъм.

с убеденост и надежда, Okwui Enwezor решава да свърже в единна общност: художници_музиканти_писатели_композитори_хореографи_философи и мислители чрез силата на думите, визията, движението и жеста, звука и тишината, предметността на образния свят, като всичко това се предложи по нов начин на публиката, за да въздейства и стимулира мислене по проблемите на съвременния човек_как приемаме различността, как дефинираме различните пространства, как живеем в хармония един с друг и всички заедно сред природата.

Okwui Enwezor полага усилия, открито влага воля и желание да формира активна и действена общност, която да влияе на обществото чрез изкуство и съпричастност. световно име, проводник на духа на надеждата и силата на обединението.

Okwui Enwezor е бил декан на академичните въпроси и старши вицепрезидент в Института за изкуства в Сан Франциско, както и гост – професор в множество световни университети по изкуства.

като ценител и изследовател на разнообразната езикова форма, работата на Okwui Enwezor се характеризира и с вкуса към документалността и хрониката. критик, редактор и анализатор, Enwezor е инициатор и издател на критичното списание за изкуство Nka: Journal of Contemporary African Art_създадено през 1994 г

• 

• 

• 

нов начин за артикулиране на вътрешните проекции / астмосфера на човешкото съзряване / деколонизацията на чувствата / извървяване на пътя / дефиниране на грешката чрез акта на артиста и неговата намеса в масива на политическия дискурс_

са част от идеите, думите и стъпките на многобройните инициативи, реализиранеи от Okwui Enwezor_ярки, значими и истинни.

Okwui Enwezor_срещата на вътрешните светове с глобалната история е не само професионалното намерение в проектите на куратора_това е и жизнената му история / съдба / духовна оркестрация_

‘ две благодарствени изречения за седем години ‘

трудно може да се намери обяснение за причината, довела до тъжната раздяла на Okwui Enwezor с Haus der Kunst, Мюнхен, където е директор от 2011 до 2018, сочи интервюто му за Spiedel Online от 17 август, 2018. в него той споделя за отказаната му морална подкрепа от правителството на Бавария. вече страдащ от заболяване, което не след дълго отнема неговия живот, Enwezor се разделя с Мюнхен и Haus der Kunst горчиво засегнат и пренебрегнат, затова с болка споделя: ‘ две благодарствени изречения за седем години. ‘

 ‘ Постиженията и успехите от седем години са пометени под килима. Работих със страст, за да повиша авторитета на този музей, особено в международен план. Постигнахме толкова много, не само изложбите, представленията, концертите, дискусиите, не само това, което се вижда, но и научните изследвания, стипендиите, които сме присъдили. Парите, които сме придобили от частни партньори. Такава институция – и аз вярвам в това – трябва също да отстоява ценности, ценности като научно любопитство, художествена откритост, разнообразие…’ Spiegel

Okwui Enwezor е възхитителна личност! Кореспондент споделя с радост твърде краткия, но искрен и непосредствен материал за Okwui Enwezor, изграден на базата на усещане, личен поглед, интуиция и вдъхновение, предизвикани след запознаване с различни източници_снимки и интервюта със световния куратор_артист, както и заради желанието да се срещнем с добрата визия на кураторството като артистична и социална дейност в мащаб. водеща идея за създаването на текста е силното привличане към този тип мислители чрез и за изкуство / важността и идейната позиция на Enwezor, заедно с неговата активност са важен дискурс сред мотивите, толерирани в Кореспонднет_

екип на Кореспондент пази архивни кадри от посещението си на Венецианското биенале през 2015_курирано от Okwui Enwezor / 56-то издание в неговата история, в което присъстват 89 държави от света, представени от своите артисти_общо 136 художници. биеналето представя различен тип творби и артисти, обединени от надслова му_Цялото бъдеще на света

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

човекът, земята, войната, колониализмът, капитализмът, алчността и подтисничеството са знаците, в които куратор и артисти срещат думите / гледните точки / позициите си.

снимките са създадени от Антонио Кесерджиев и Светла Искрова през лятото на 2015 и благодарение на тях, Кореспондент илюстрира диалога си с идейните пространства / кураторската платформа / знаковостта в мисловната територия на изкуството като анализ_ присъща за нигерийския критик и писател Okwui Enwezor_

Кореспондент благодари на Светла и Антонио за споделените материали!

май 2021

Кореспондент

Artspace Luna / текст_Антония Кесерджиева

от Антония Кесерджиева

рано сутрин_
двама с цигулки /
разбуждат Виена
по Александровска в Бургас
[ около Тройката ]

• 

• 

_клаксон_

и

двамата спират ‘
после приклякат ‘
за да отместят музикалните си калъфи /

през музиката минава
пътят
на почистващата машина
и
разделя
улицата
на
[ град и душа ]

защото почиства,
без да създава_

2019′

/ текст и снимки_ 2019’_2021′ необичайно близки / създавани в различно време / като гледни точки към едно и също в различни топоси на една и съща улица в Бургас /

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

снимки: Кореспондент

една история / формообразуваща
въпросите в чувства_на 14 февруари
Artspace Luna представи
инсталация
на
а н о н и м е н а в т о р_възможно е посетителите да са се почувствали
като променлива величина между времето и себе си_
в ден като този_

[14 февруари] любовта и чувствата са разкази за общността /
как тълкуването им под лупа размива границите
като среща силата на желанието с реалния пейзаж /

инсталацията Д и а л о з и
комуникира
през витрината на пространството_

в 21.30ч. на 14 февруари, след като всички са се настанили празнично в кресла за празнуващи, една витрина осветява образ до детайли / действащо лице_ анонимен автор

____

_защо избра тази дата? / Антония

< казва всичко,
14 февруари е визия, витрина за света – върховен израз на извисената форма без съдържание. / Aнонимен автор

_защо? / Антония

< съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с бяла захар, евтините атрибути, едри рози за бърза консумация.
а и кой мисли за сърцата, в които няма любов.
инсталацията ми говори пред обществото за онези, които очакват любовта, но социумът ги е отхвърлил, дефинирал е самотата им като заслужена, страданието им като наказание. а от любов всеки има нужда, животът е заради любовта. / Aнонимен автор

• 

• 

• 

_накъде вървиш? щастлив ли си? / Антония

< ясно виждам нещата. имам щастливо семейство, защото разбирам любовта като духовност. възпитаваме децата си в дух на съзидателност, говорим с тях, обсъждаме, водим ги в галерии, идваме при теб, те разказват за твоята галерия в училище…
но аз виждам действителността извън моя дом – масовост и безхаберие.
единствено да имат повече, така протичат дните за повечето. скапано! / Aнонимен автор

_помня, че коментирахме Жокера с Хоакин Финикс, който ти много цениш, филмът ли те импулсира? / Антония

< филмът е страхотен, гледах го 3 пъти за два дена и още ме души с експресивността си, защото е мъдра приказка за страданието. вероятно съм повлиян, но с инсталацията си давам тон на отдавнашни гласове, пробудени от стереотипите като вредители и загуба на ценност.
по-скоро разговорите ни тук в галерията ме провокираха – отношението ти към клишето определено е и моя позиция и те приветствам! / Aнонимен автор

_да, съзнателно се опитвам да движа идеите в пространството именно като среща на изкуството със социалните рефлексии и в случая аз ти благодаря, че прие провокацията ми! / Антония

< процесът е този – нощница, мушкато, папионка трансформират облаците в поука. използваната ирония с клоуна, паветата, обругаващо хвърлени по него, панделата, с която ги опакова като подаръци за фалшива любов – това е моят въпрос.
иначе любовта сама по себе не я съдя – всеки си избира своята! никой не бива да съди никого, това всъщност е много важно – толерантността!
Жокера е този глас, роден е от неосъзнатостта на обществото, в което живее, от глада за обич избухва неговият гняв. / Aнонимен автор

_с друг артист – скулптор / ювелир представихме концептуална серия бижута, които да бъдат израз на една спасена планета. чрез бижутата се опитахме да подсетим за нуждата и възможността всеки от нас да рециклира гнева, омразата, непоносимостта си в един градивен почерк на мисъл за другия, за нас, за цялото. / Антония

< това имам предвид с Жокера – той е един от нас! както ние имаме нужда от любов, така и той, а любовта е разбиране!
/ Aнонимен автор

• 

• 

• 

____

килимът е разгънат, героят е настанил себе си.

_какъв човек си, анонимен? / Антония

< с добра грамотност и осъзната критичност. познавам радостта, тъй като освен семейството си, имам много талантливи приятели. изграждаме система заедно.
поети, музиканти, таксиметрови шофьори, артисти, адвокати, фотографи с апарати…все яки пишлемета. / Aнонимен автор
____

колко е анонимен анонимният, когато има какво да каже?

Кореспондент

Д и а л о з и [инсталация] от анонимен автор / Artspace Luna

февруари 2019

Кореспондент Artspace Luna

една среща с Бояна Джикова

за [Арт Старт]_ кураторски проект на

Гьоте-институт България и Credo Bonum

фотографии: Илиян Ружин

въпроси от Антония Кесерджиева_Кореспонднет

май 2021

____

любопитство и очакване задържат погледа на Кореспондент за 5-та поредна година при инициативата на Credo Bonum галерия, реализирана в партньорство с Гьоте-институт България и с подкрепата на Столична програма ‘Култура’.

Арт Старт представя автори под 35-годишна възраст, забелязани от кураторите на проекта като интересни, с иновативно присъствие и достойни да будят любопитството и желанието на публиката да ги следва, анализира и обсъжда.

„Скок в празното“ (Leap into the void) по името на знаковата фотография на Ив Клайн от 1960 г. се превръща в слоган на тазгодишната експозиция, курирана от Весела Ножарова и Бояна Джикова.

до този момент, ‘Арт старт’ се представя в пространствата на Credo Bonum и Гьоте-институт. тази година проектът е обогатен с ‘Art Start Editions’_изложба в галерия КО-ОП, която кани млади автори, представени в предходни издания на Арт Старт, предлагащи за откупка свои тиражни творби (мултипъли).

в Арт Старт_са поканени художниците: Били Матеева / Боряна Русенова / Вера Хаджийска / Владимира Вълкова / Денислав Големанов / Жанина Маринова / Катерина Димитрова / Кая Ценкуловска / Любен Малчев / Марина Генова / Мая Венкова / Сияна Шишкова / София Димова / Цветелина Иванова.
Credo Bonum и Гьоте-институт България:

11 май – 4 юни, 2021
2021: „Скок в празното“ (Leap into the void)
Куратори: Весела Ножарова и Бояна Джикова

‘ Левитацията между небето и земята, играта с реалността, замръзването в едно напълно нестабилно място се превръщат в отправна точка за коментар на ситуацията на несигурност на младите художници и в света като цяло в последната година, но и на необходимостта от дързост и смелост за един такъв скок в празното и неизвестното.’

Скок в празното // Leap into the void

Кореспондент:

_как едно физическо пространство изгражда връзка между артистите, техните творби и с какво визията на куратора повлиява процесите на възприятие и обмен ?

• 

• 

• 

• 

Бояна Джикова:

_Изложбата Арт Старт се разгръща в галерия Кредо Бонум и Гьоте Институт (с куратори Весела Ножарова и Бояна Джикова), като и двете имат до някаква степен характеристиките на белия куб – незасенчено, бяло, чисто, изкуствено – пространството е посветено на „технологията на естетиката“. В рамките на групова изложба, обаче, творбите трябва да съжителстват, без да превземат вниманието една от друга. И докато Арт Старт е проект, който има за цел да представи творчеството на отделни автори, то обединяващата ги тема все пак изгражда наратив – именно този наратив създава кураторът.

• 

• 

• 

Кураторът насочва (при нужда) артиста, но не интерферира върху интегритета на художествената творба, впоследствие се грижи (думата произтича от латинското cura – грижа) за това произведението да комуникира най-добре с пространството, а оттам и с публиката.

Кореспондент:

_Кореспондент се интересува от артистите_отвъд уменията да рисуват и скулптират_опишете ни, някои свои наблюдения върху творческите подходи, застъпени в авторски решения и интерпретиращи темата по свой начин!

Бояна Джикова:

_Тази година наблюдаваме следването на една глобална тенденция в съвременното изкуство, а именно завръщането към текстила: донякъде като идейно противопоставяне на все по-голямата популярност на дигиталните медии, заради освобождването от псхихологическото разграничение между приложните и изящните изкуства или пък тактилната близост, която тази медия носи.

• 

• 

• 

• 

Разбира се, не липсват и видео инсталации, като творбата “Between two fences” на Марина Генова, с елементи на сценографията и визуалните изкуства. Вера Хаджийска пък ни представя видео, което се занимава с темата за насилствената промяна на имената на българските турци, в комбинация със снимки от документи от Смолянския държавен архив.

• 

• 

• 

Всъщност, съчетаването на различни медии и реализирането на интердисциплинарни проекти е още един подход, който ще наблюдаваме в бъдеще.

• 

• 

• 

• 

В последното издание на Арт Старт темата на изложбата беше “Скок в празното” по едноименната творба на Ив Клайн. За художниците това неизвестно мина през темите за времето, в неговата ос минало-настояще-бъдеще, но и в неговата разтегливост и относителност, бездна, в която лесно можем да изпаднем; аз-а и тялото, което обитаваме, като необятно пространство на изследване, гранично по своята природа; както и въпроса за креативността и ролята на артиста в съвременния контекст.

В изложбата представяме обекти, зин, живопис, фотография, инсталация, видео.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Кореспондент:

_младостта като гледна точка_кое е онова, което я отличава от всяко друго присъствие? какъв е обликът на младия артист днес, според вас?

Бояна Джикова:

_Младият артист в България е част от едно поколение, необременено (или поне не пряко) от политическата ситуация до ‘89 година. Това неминуемо води до една по-голяма творческа свобода, както в авторските търсения, така и в похватите, които художниците използват, за да изградят своя свят. Младият артист не се притеснява от грешка и не се стреми непременно към институционално одобрение.

• 

Той е любопитен, експериментира с медиите и често сменя изразните си  средства. Пътувал е и има достъп до информация. Чувствителен е към турболентностите на настоящето, социалните и политически казуси, с които се сблъскаме като общество, но сам избира дали да ги засяга като тематика или не, както и каузите, за които да се бори.

• 

Именно състоянието на свобода, скок в неизвестното с всичките му възможности, за мен дефинира до най-голяма степен реалността на младите художници.

• 

• 

• 

Кореспондент:

_как бихте описала общия дух в пространството, където е разположена експозицията?

Бояна Джикова:

_Aрт Старт традиционно се развива в две изложбени помещения – галерия Кредо Бонум и Гьоте Институт, като тази година в галерия КО-ОП бяха представени и пет автори от минали години, които работят с мултипъли.

Темата на изложбата, “Скок в празното”,  беше интерпретирана от художниците лично и независимо. Някои от тях се насочиха в социална, почти политическа посока, което зададе едно усещане за сериозност, създавайки поле за рефлексия върху казусите на настоящето, миналото, но и ролята на артиста в “предаването” на тези проблематики на публиката. Други подходиха към темата по-интровертно, занимавайки се с персонални, психологически или пък екзистенциални въпроси… Това пък привнесе една лекота, освобождаване на мисълта към по-абстрактни теми.

Разнообразните авторски интерпретации ни представят различни по натовареност сюжети, позволявайки на публиката да сама да изживее спектъра от емоции, които този скок в празното би предизвикал. Така, творбите в изданието на Арт Старт 2021, с тяхната идейна зареденост, сякаш сами левитират в един свой космос на въображение – някои остават с тежест на земята, а други въздушно се издигат.

Кореспондент благодари на Бояна Джикова за срещата и отговорите, чрез които поставихме фокус върху анализа на пространствата през мисленето на новия човек! неговата вътрешна пространствена динамика в състояние_ скок в празното.

Бояна Джикова_

родена през 1996г в София. има образование по право (СУ „Св. Климент Охридски“) и история на изкуството (НХА). има публикации на сайта на Международния портал на неправителствените огранизации в България по теми за човешките права, била е авторка и за Artnewscafe Bulletin – дигитална платформа за съвременно изкуство. от началото на 2016 до 2019 г. е част от екипа на Галерия 2.0 в София, пространство за градско изкуство и събития. през 2020-2021 г. работи в галерията за съвременно изкуство в старата водна кула в Лозенец, ‘ +359 ‘, както и за София Хартиен Арт Фестивал.

май 2021

Кореспондент

Artspace Luna / Антония Кесерджиева

от Антония Кесерджиева

фотографии: Hush architects

участници: Деница Атанасова, Димитър Рахов, Ралица Кирилова, Мария Личкова и Симеон Тодоров_ Hush architects

____

за да очертая интереса си като обяснителна бележка, ще споделя_ чистата спонтанност и емоция породиха идеята ми да представя фотографиите на екипа на Hush architects, които забелязах най – интуитивно в Instagram. впечатли ме лекотата на порива във всяка една композиция, желанието да се гледа с учудване и любопитство на света.

усещането за преплитане на идеи, отключени от осъзнаването на работата като радост, процес и вътрешна хармония провокира така любопитството ми, че минути след като разгледах публикуваните снимки, открих телефон за връзка и вече разговарях с непознатата до момента_ Елена Рахова. тя е неизменна част от екипа на архитектурното студио, а сега споделя и нов емоционален момент в живота си_майчинството.

[чистата спонтанност и емоция породиха въпросите ми]

разказвайки ми за проекта на Hush architects и доброто намерение на екипа_да срещнат свои клиенти с предпочитана от тях рисунка, научавам за това как реализацията не само ги вдъхновява, а и провокира_ след направата й / рисунка върху стена / участниците запазват личните си емоции в незабравима артистична акция.

[разпознаване в територия за отключване]

така си обясних всичко, още докато разглеждах снимките им в Instagram_мотивите, породили тези кадри са като пълноводна, пролетна река_идва в живота със смисъла от работата. отключва настроението като сезони за разлистване. така, емоционалната принадлежност към работния процес носи вяра и удовлетвореност, чувството за пълноценност.

Елена споделя:

‘ картинката е дизайн на фирма за дизайнерски тапети Wall&Deco. поради високата цена и дългия срок на доставка на оригиналния тапет, решихме да го изрисуваме. рисунката е в апартамента на наши клиенти, които също взеха участие. стената е с размери 8м / 3м и е изрисувана за два уикенда. за да очертаем контурите използвахме проектор, с който прожектирахме оригиналната картинка. ‘

като танц на открито, в който хората и природата са в приемствена цялост. въпросите са намерили най – честните отговори, а слънцето е огряло всички цветя, далеч извън стаята с изрисувани стени.

светът е измислен за чудеса и танц_

образите са движени от чувства_

така се откриват и познават хората_

за да живеят радостта_

подобни вдъхновяващи мигове са важна част от целия креативен процес, част от умението да се създават мостове, които преосмислят и превъзмогват самотата на делника. превръщат изпълнението на задачата в урок по обич.

радвам се, че забелязах тези снимки като знак. това ме свърза с една хубава емоция, от която пазя и интересната си среща с любопитни хора.

май 2021

Кореспондент

Artspace Luna / текст_Антония Кесерджиева

един разговор с Антония Георгиева

за [КУХНЯ]_ съвременен танцов театър

фотографии_Борис Урумов

видео_Антония Георгиева за Кореспондент

въпроси от Антония Кесерджиева_Кореспондент

май 2021

кухнята е покана за среща, в която всичко е форма на движение_ градуси, цветове, аромати / идеи на поднасяне, прием и начини / емоции, усещания_изпълващи човешките възприятия.

още заглавието ни подсеща за внимание_

внимание към среда / субект_обект / процеси /

КУХНЯ [ съвременен танцов спектакъл ] очертава нов тип изживяване не само заради избора на необикновена среда_сцена / пространствата на професионалната Академия за кулинарни изкуства_HRC Culinary Academy / като истинска лаборатория за експерименти, известна с авторитетното си влияние в цяла Европа /, но и заради доверието към темата_

любопитен вътрешен прочит на детайлите, които остават скрити по време на едно кулинарно приготвяне_изявено чрез човешките чувства и емоции.

какво е к у х н я т а >

езикът на частното към общото или характерът, който измерва човешката природа на г р а д у с_

взаимодействащите си градивни съставки и лични емоции, изграждат [Кухня] като паралелно място, разказващо светове_

това е фокусът в разговора с Антония Георгиева_режисьор на КУХНЯ, която съвместно с хореографа Коста Каракашян, в партньорство с професионалния сладкар Александър Цеков, изграждат и реализират спектакъла, който събуди интереса на Кореспондент.

Кореспондент:

_животът и кухнята / думите и движенията. как разпознавате тяхната пресечност и в този смисъл _ какъв е вкусът на виното в танцовия спектакъл Кухня, Антония?

Антония Георгиева:

„In vino veritas“ твърди познатата латинска сентенция. Или с други думи истината може би бихме могли да открием на дъното на чаша вино, а истината за живота е, че той е движение. Емоциите, които изпитваме, призванията, които си избираме, чертата, която всеки от нас оставя върху света, говорят за движението, което всеки предизвиква. Липсата на живот е пълното затишие – апатията и смъртта. По принципа на причина и следствие, според физичните закони, а и дори според повечето религиозни и духовни учения, всяко действие дава своето отражение по един или друг начин. Тази взаимосвързаност дефинира човешкото битие и придава смисъл на това, което правим.

В този ред на мисли вкусовите качества в спектакъла са комплексни, както със сладки така и с по-горчиви нотки на моменти. Това бе отразено и в хореографския подход към създаването на спектакъла. Най-общо казано арката на движението върви от почти роботизиран контрол към пълна творческа свобода и екипност. Насечени движения в първият сегмент от спектакъла демонстрират ефикасността в професионалната кухня. Впоследствие преминаваме през преломни моменти на себеизразяване, когато историята на всеки персонаж се разгръща и така накрая се завръщаме „преродени“ към началото, където с нова перспектива можем да постигнем пълна творческа свобода, илюстрирана чрез фрийстайл импровизации, които резонират в общ синхрон.

• 

• 

• 

Кореспондент:

_разбираме от вас, че реализираният през февруари спектакъл Кухня, събира идейните проекции на всеки от участниците. как бихте коментирала преодоляването на някои различия / вероятно е имало и такива /, как танцът предлага адаптация в духа на близостта? 

Антония Георгиева:

Важно е да отбележим, че колаборативният дух на спектакъла бе налице от самото начало на процеса ни. Заедно с хореографа и ко-режисьор на спектакъла Коста Каракашян работихме с феноменално гъвкави и креативни изпълнители – Искра Даскалова, Крис Методиев, Яница Станкева и Алекс Тальокова – които се впуснаха в това приключение с нас без никакви колебания. Различията всъщност бих казала, че се превърнаха в скрит коз за спектакъла, тъй като те позволяват на всеки да изпъкне и да разкрие своята индивидуалност пред публиката. Това бе и една от водещите идеи зад концепцията – да покажем човешкото зад добре смазаната машина, която несъмнено трябва да е всеки един екип в професионалната кухня. Въпреки различията в кухнята, а и в изпълнението постигаме синхрон. Така индивидуалностите изпъкват насред общата композиция. Основно отражение на този подход намерихме в кулинарния елемент от спектакъла, в който накрая на представлението поднасяме уникален десерт на публиката, изготвен от майстор сладкаря и творчески директор на ресторант „Космос“ Александър Цеков, който се въплъщава и в една от основните роли. Десертът и композиран от 5 елемента с различен вкусов профил, които представляват индивидуалността на всеки от персонажите в спектакъла, но заедно са съчетани във вкусов синхрон. Идеята за това се роди в следствие на близостта, която се изгради сред ансамбъла в следствие на съвместната ни работа. 

Кореспондент:

_какво разказва кухнята за света, в който живеем?

Антония Георгиева:

Кухнята е един микрокозъм на света, който ни заобикаля. Тя ежедневно е изпълнена със същите структури, премеждия, напрежения и победи, с който се сблъскваме и в житейски план. Можем да гледаме на кухнята като екземпляр на човешките взаимоотношения.

Колкото и перфекционизъм да съществува в тази професия, в момента, в който забравим за човешкото сред нас, екипността започва да се срива. Така е и в света, в който живеем. Твърде често прекомерната амбиция и личните интереси на индивидуално ниво стават пречка пред колективния успех и развитие.

Рецептата за успех според спектакъла е превъзмогването на егото и създаването на екип, в който всеки може да блесне и да се изрази креативно без това е да е за сметка на общото. 

Кореспондент:

_представете си, че сте поканила приятели на омлет с лук и гъби, но сте забравила да купите яйца. По какъв начин страстта и въображението домислят този танц / сценарий? 

• 

• 

Антония Георгиева:

Понякога и най-старателно следваната рецепта се нуждае от доза импровизация. Тя е един израз на страстта и въображението, които са уникални за човешката природа качества. Импровизацията е онзи неподправим елемент, онова je ne said quoi, чрез което можем да постигнем нивото на „умами“ вкусовете в творчески смисъл.

Кореспондент:

_възможно ли е чрез храната и представата ни за нея да бъдат поставени важни екзистенциални въпроси и по какъв начин това е застъпено в територията на Кухня? 

Антония Георгиева:

Кулинарията изисква талант и креативност също като всяка друга творческа среда. За мен като режисьор и драматург концепцията на едно представление често е водещото нещо преди дори да знам под каква форма и с какви похвати ще се реализира даден спектакъл. Това, което осмисля творческия процес, е разнищването на даден екзистенциален въпрос. Невинаги се намират отговори от другата страна, но самият процес на търсене ни обогатява.

В процеса на създаване на „Кухня“ говорихме много за храната като себеизразяване и въплъщение на същността и енергията на готвача, който я създава. Това задава контекста на екзистенциалния въпрос в центъра на спектакъла: как се отразява това на творчеството, когато индивидът е в разрив с колектива.

• 

• 

• 

Кореспондент:

_кухнята в дома и площадът в града_дали през идеята на спектакъла можем да ги определим като инструменти на общото? 

Антония Георгиева:

Да, със сигурност можем да я определим като познатото място, което ни събира отново заедно в центъра на дома. Голяма част от културните ни възприятия и начинът, по-който се свързваме един с друг в социума са свързани с храната. В този смисъл тя е израз на колективността, която е необходима за създаването на добре приготвената храна в професионалната кухня, но бих добавила, че кухнята освен на общото е също инструмент на творческия подем, на себеизразяването, на спонтанността и импровизацията.

Кореспондент:

_разкажете ни за свободата в този танцов спектакъл_за участниците, за неща, които публиката не знае, стимулирайте идеята ни за нова среща с постановката Кухня, издавайки някоя от рецептите в нея! 

• 

• 

• 

Антония Георгиева:

Свободата в този спектакъл както за изпълнителите, така и за публиката, се крие в иновативния формат и локация, които сме подбрали. Изпълнението се помещава в едно нетрадиционно сценично пространство. Трансформирахме кулинарна академия HRC, които са наши партньори в реализирането на проекта, в своеобразна сцена за спектакъла.

От ресторанта, през различните кухни и малките складови пространства, публиката има директен досег със света на професионалната кухня. Този тип „имърсив“ представления са относително ново явление за българската театрална сцена и публиката все още не е привикнала с огромната свобода, с която разполага в такъв формат, но това, което забелязахме у някои, бе огромното желание да се впуснат в това ново приключение за сетивата.

Както споменах, кулминацията на спектакъла е десерт, изготвен специално за това представление, който съчетава неочаквани вкусове и текстури като израз на баланса между индивидуалното и колективното. Не мога да напълно да издам тайните на шеф Цеков, но вкусовата експлозия определено си заслужава и се надяваме, че публиката ще има възможност да я изпита отново съвсем скоро!

Кореспондент:

_Кореспондент съзнателно обръща внимание и на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие. в този смисъл как можем да прочетем и разкажем Кухня през умовете на публиката? какъв ефект произведе и доколко Кухня свързва различни нагласи, различни вкусове, а и родее ли се с други ваши проекти / възможно ли е такъв спектакъл да изгради общност, така както кухнята в един дом събира семейството в една точка? как бихте отговорила, след като вече сте имала възможност да срещнете емоцията на зрителя? 

Антония Георгиева:

Винаги сме мислили за „Кухня“ като първия от редица подобни проекти, които излизат от рамките на традиционното сценично пространство, за да дадат на публиката един по-директен контакт, емоция и изживяване. Представленията през февруари бяха един първи контакт с авантюристично настроената публика, която искаме да привлечем с подобни проекти.

Те са съществена част от спектакъла и тяхното преживяване е в центъра на това, което създаваме заедно. Танцът има особената способност да съществува на ръба на конкретната дефиниция, която езика ни дава, и така танцът резонира еднакво силно индивидуални интерпретации и различни нагласи и прочити. Жанрът на имърсив представленията безспорно има потенциал тепърва да се развива и разраства в българското културно пространство поради интерес към подобни събития и изживявания, в чиито свят публиката да може да се потопи и да вземе участие. На финала на спектакъла всеки има възможност да напише нещо като обратна връзка за изживяването и беше наистина интересно да видим първичния отзив на голяма част от публиката. Смятам, че интимният формат на проекта несъмнено предразположи публиката ни към едно наистина силно споделено преживяване.

Кореспондент:

_какво мислите за партньорството в наши дни и как Covid – 19 влияе на духа на танца като игра между телата, тяхната енергия? 

• 

• 

• 

Антония Георгиева:

Това, което наблюдавам вследствие на изминалата година на всеобща изолация, е силен тласък в противоположната посока. Също като едно махало, импулсът да сме отново заедно, да резонираме с енергията на другите, да сме сплотени е изцяло налице. Има особен глад за подобни споделени преживявания, които са ни липсвали през последната година. „Кухня“ дава това на публиката именно това чрез визуално, аудио и вкусово пътешествие през отраженията на човешката дух и творческата светлина, която танцува във всеки от нас.

____

Кухня_ се реализира в началото на 2021_

20 – 21 февруари, 2021 г. от 18:30 ч. / 19:45 ч. /21:00 ч. HRC Culinary Academy / бул. „Цар Борис III“ 59

танцьори / артисти_

Александра Тальокова Искра Даскалова Кръстьо Методиев Яница Станкева

режисьор_

Антония Георгиева

хореограф_

Коста Каракашян

музика_

Георги Атанасов

кулинарна среда_

Александър Цеков

локация_

HRC Culinary Academy

____

в процеса на интересния ни разговор с Антония Георгиева, екип на Кореспондент научава за потвърдената повторна реализация на КУХНЯ и с радост споделяме за своята публика датите за вълнуващото събитие – повторното представяне на проекта ще се състои на 5-ти и 6-ти юни / 2021, отново в кулинарна академия HRC / повече информация скоро ще бъде споделена в социалните мрежи на Studio Karakashyan.

Кореспондент благодари на Антония Георгиева за всички предоставени материали, за пълноценния и топъл разговор, в който взаимно усетихме доверие и добра срещата!

Кореспондент / един разговор_ на Антония Кесерджиева с Антония Георгиева

май 2021

Кореспондент

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

прожекционен апарат е всеки разговор, актуализиращ слънцето зад завесите отсреща_

умовете, чиито скокове изграждат атмосфера и влияния_

се вписват

с рядка

особена различност_

добрите намерения се срещат в опита следобедно.

подправките не са в рецептите_а във вкуса / полезна информация за някои е въздухът_ който дишаме всички /

протяжността на мига в незавършена книга_ от инфинитиви на контрастната реалност /

нищо не се проявява завършено, ние предизивикваме силата му да бъде пространство към_

нашето съществуване

нашето поглъщане на избори

нашето разбиране за дух и светлина

нашето място

нашите връзки и промени

природата ни_ да избираме обувките си съзерцателно /

[животът е внимателно събуждане]

• 

• 

• 

трудността да стоиш до идеята си_ е светло откровение_ свободата в културата да срещаш себе си като неизбежна траектория / в ироничния контекст на хубавото време /

календарната система не е логична линия на времето_ тя прераства в празник с тълкуването на компромисите_

цената на зазимяващите думи_ разсъблекли цветните си дрехи_ мисли, летящи в трудността да бъдат идеи_

хубавото време подсеща за всичко друго_ но не и за себе си.

[животът е внимателно събуждане]

заедно и светлината_

ротация /

земята говори с гъвкавостта на игра_

частите сa цяло_

грижата е светлина за четене /

19 април 2017

Кореспондент

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

снимки_Спартак Дерменджиев

____

Спартак Дерменджиев – Парис написа :

‘ Преди 85 години на днешния ден, 13 юни, на хиляди километри разстояние се раждат Кристо и Жан Клод. Христо Явашев в Габрово, Царство България и Жан-Клод де Гийебон в Казабланка, Мароко.
23 години по- късно в Париж техните пътища се пресичат и съдбата ги превръща в най-известната, най-успешна, артистична двойка в света.
Аз искам да вярвам, че те са били и най-щастливата артистична двойка.
Това беше и остава моят замисъл. Да се върна назад във времето. Исках да ги изобразя „да ги видя“ като млади, щастливи, влюбени, вдъхновени…’ Спартак Дерменджиев – Парис

По-късно, той предизвиква публиката, призовавайки я да предложи маршрут или място, което знаковата двойка би споделила при предполагаемо посещение в София

____

Спартак Дерменджиев е художник, скулптор, както и автор на множество проектни визии – виртуални паметници, разположени в полето на възможни градски пейзажи, разделящи имагинерното от конкретното. Сами по себе си, те формират устойчивост, родена от емоционалността на личното му намерение за промяна на съзнанието, нагласата и от обществения градус на единомислието. Сродна със страстта на алхимика в лабораторията, в присъствието на няколко, шахматно разположени сюжетни линии – свобода, любов, избор.

И все пак – рисунките и триизмерната скулптура на Кристо и Жан – Клод, дело на Дерменджиев, представени във виртуалното поле от самия него на 13 юни / рождената дата на Кристо и Жан – Клод / са своеобразен пробив в живата среда, докосващ всеки зрител с възможността да почувства като своя представата за продължено време в пространството между ума и вдъхновението / огледалото и логиката на екрана / гледката през прозореца и миража_

В отговор на случващото се / идеите на знаменития артист Кристо, тяхното тълкуване и възприемане в различни точки по света и съизмеримостта им в общността на осъдителните речи от страна на някои български наблюдатели /, виртуалната игра, предложена от Спартак отхвърля по свой начин реалността, за да разкаже интригуващо перспективата на една нова биографична монументалност.

____

Спартак Дерменджиев претворява физическото измерение на творческата заедност Кристо – Жан – Клод, а идейното внушава като представа. Той я загатва, обладава и разполага ненатрапчиво, с подсказката да се задвижва от многозначните емоции на публиката. Спонтанността е повод, а изборите – въпрос на духовни състояния.

Кои са начините, в които очите на ума виждат картата на България като градина за нов пейзаж – скулпторът поставя на изпит дързостта да я разглеждаме като преход – Кристо и Жан – Клод се движат по Моста на влюбените. Изкуството на Парис създава нов модел публична обстановка и историческа измеримост – любовта е топос, пунктуация в сложно съставно изречение, друга образност на връзката с подвижността и наратива.

Знаем,че Кристо е име, символизиращо независимото изкуство, желанието за свобода и ако разгърнем разбирането за реалност се изправяме пред въпроса – какво означава да живееш в идея? И дали е грешка това,което те вдъхновява, ако то не може да е реалност и разбиране, ако не е кожа, плът или повърхнина за полагане на резки?

Споразумението между липсващото в образа на дефицита и уюта на добавената измислица е фината мощ на събуждането за свободата и алтернативата като изразяване – как любовта отваря човека към преживяванията с езика на новото пълнолуние, тълкуването на обратната страна на нещата.

Дерменджиев интерпретира завръщането като тема на нова геометрия – доколко сме отражение на вътрешните си въпроси и как те очертават панорама на самопознанието.

Кристо опакова една реалност, Спартак я разопакова до хипотеза, като вербализира сложността й в крайна лекота – тази на въздушните щрихи, гласа на нематериалното.

Как би изглеждал светът? Как би звучала една любов по непозната улица? Дали любовта е познатост заради сливането с личното?

Инициирайки срещата във формата на фейсбук събитие, Спартак Дерменджиев постига важността и значението на появата и появяващото се като феномен на граничността, проявена в потока на течащото време и в краткото му спиране по време на пандемия. Така чрез творбата си се превръща в изследовател на обществената нагласа и формиращ началото на една нова общностна култура / предвид физическата смърт на Кристо, съвпаднала с периода на социална изолираност /.

Като артист, Парис винаги е артикулирал с гласа на демократичното, но тук метафората на свободата променя лицето на тихата документалност. Перформативността на жеста се корени в играта с въображението, с което оповестява свободолюбивото надничане във възможността, а тя от своя страна е голямата му идея на вътрешното себенаблюдение.

‘Представете си!’ – казва Спартак на своята публика… Какво е представата? Работа с междинността? Която внушава как едно общество расте, задавайки въпрос към себе си? И как разкривайки скритото чрез един нов смисъл подчертава друга важност – метагенезата – затова престава да е интересен фактът, че Кристо и Жан – Клод не са идвали, а се задълбочава чувството, че са тук и се разхождат по Моста на влюбените. Между влюбените животът винаги е мост.

Заедно с получената за събитието покана си помислих за Спартак – как идеята му е един нов начин да изпише имената на Кристо и Жан – Клод в съвременната история на България – посредством създадената емоция – представата!

Интуитивен и интелектуален е почеркът, в който скулпторът Спартак Дерменджиев не цели да посегне на миналото, а да стимулира едно различно чувство. Подобна акция във виртуалното пространство прави пробив, променяйки платката на паметта – градът е познат, но въображаемата разходка в него с обединяващите фигури Кристо и Жан – Клод превръщат релефа в огледало за нов смисъл, обикновеният пейзаж в сюжет с история от бъдещето. При подобна среща между идеята и реалността, изкуството проявява своята живост всеки миг като възможност и всяка стъпка на разхождащите се поставя нова връзка.

Така преодолява материята, течението и часовете в историята на ежедневния човек.

С тази интерактивна покана в дигитална среда, Спартак Дерменджиев проявява учудващия се човек като мост към изкуството на мечтата. Защото мечтаещите хора променят света, трансформирайки себе си.

____

16 юни 2020 Кореспондент / текст_Антония Кесерджиева

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

избрах опасната идея да познавам невидимите мисли, скрити в обектите без ежедневие_

нещо като предпазител на химикал_

описващ ветровете в думи от снощно влюбен /

модерността обичам_знаеш / в линии_безшумни знаци.

полунощ в Париж е всяка пролет / есен / зима и пак в дъжд_ обгръщащ стъпала за аз-а в невидимата същност /

измислям я, за да си я обясня_

филтрирам пясък от Сахара с вятъра в короните от снощи /

да пишеш, означава да си отзвук_

• 

• 

измислям, за да обясня видимостта_

цялата /

декември 2020

Кореспондент Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

_добре де, какво не ти харесва в багера? нека приемем, че багерът е динозавър, който дълбае в погледа на земния ум /

_не, по-реално е да е …

разговор за предполагаемото

_да е диригент, който постоянно изпуска палката си или тя просто екстазно полита сред музикантите, понесена от силната му възбуда /

_аз мисля, че багерът е омиротворяващ наследник на различните вкусове, който обича да се цапа. това обяснява защо дълбае, после вае / раздробява, после натрупва_ прави торта с три различни блата: пясък / павета / асфалт_

• 

• 

• 

• 

• 

• 

/ вратата се отваря / някой влиза с бели цветя и сменя посоката в бяло_

_о, прекрасни птици, три са и сякаш си говорят нещо /

_това са солници / пазят солта и пипера от влагата в погледите /

_те са прекрасни, какво ли разбират за ума на другите_ успехът е тайна на дозиране_да знаеш колко и кога /

• 

• 

• 

_да добавиш сол е понятие на пътуването_ пътуване през семата / пътуване към бряг /

изгревът_овкусява началото с доверие /

_искаш да кажеш, че солта е земният ум? багерът създава поезия за павета?

_утрото е по-мъдро от вечерта / вечерта е удоволствие_от своето море към някой бряг_

[добавянето]

• 

• 

• 

сол / пипер_

солта и пиперът каляват вътрешната светлина на космоса_

вкусът е космос_

януари 2018

Кореспондент Artspace Luna