от Антония Кесерджиева

Ф о р м и / на / е р г о н о м и я

живееха в скуката си. умееха да превръщат всичкото си в скука.

преди да разбера, че са архитекти по професия, знаех само за преминаванията им от скука в скука / наблюдавайки ги в ежедневната си_по подразбиране среща с тях.

часовата зона обяд е тяхното море и пристан.

тогава излизаха от офиса си, за да хапнат нещо навън, както и да раздвижат ставните си връзки и после пак се мушкаха в образите си на мускулни състояния без желания_

витрината ми е на крачки от мястото, където отсядаха за обяд / там, където отиваха, за да се нахранят. всеки ден – буркан с капачка на винт / вътре затворена тя – скуката.

обикновено_връхна дреха, прихваната по един и същи начин с колан, който да се противопоставя на досадния вятър. понякога витрината ми получава по един от погледите им, като единствената причина за това е – контрол над себе си и скуката_от онези проверовъчни погледи, огледални и еднотипни във въпросите си – всичко наред ли е, коланът на шлифера на мястото си ли е, косата – в спомена от вчера ли е / това се чете_не си говореха, не поглеждаха никого и нищо_

вървяха към_

не съм чувала дума досега от тези архитекти. ако телата им са думи, то те са звуковата страна на отсъстващите в скърцането си пътни знаци по павираната улица_

ако не изпитваш любов, защо ти е да се храниш?

да излизаш и да се завръщаш, не мислейки за нищо и никого. понякога ги припознавах като герои от фотографиите на Ман Рей.

искаше ми се да са някои.

а, те – чисти и спретнати като соц сгради, върху които табелката ‘ образцов дом ‘ е твърда и устойчива в ръждата си усмивка /

о, усмивка не е дума за тях / нямат воля за това тези двама архитекти / заети с обяда като повод за случване_ какви ти усмивки!

в своето бързане до храната и обратно, те бяха скучна рефернция на ставащото / константните им стъпала, застлани с безразличие като безпрецедентност / настръхвам от думата, но не и сега /

ежедневието като събитие на нищоказването_

дали са добри архитекти / дали носят сърца на добри хора_такива неща се питах , докато неволно срещах изображенията им, а те своите отражения в стъклото. дали им е вкусно? вечерите им_запалени свещи над един отминал ден? или заспиват тихо като носители на награда за пореден, достоен свършек_

ако витрините са екранен образ на филма вътре_ то тези архитекти и от филми не се интересуват_никога към никоя не поглеждат. сега ще кажете ‘ чак пък толкова ‘ _

да, единствено за да проверят дали тя е тя и той – той / те дори не знаят, че има витрини, места, хора. профучават, изучавайки себе си в златното сечение по оста на златната рибка / осъществяваща липсващите им желания _ситостта от един обяд!

е, желанието за обяд струва ли си да е център в дървото на живота?

ако не изпитваш любов, защо ти е да се храниш?

питам се в простотата на дните _ какво ли изпитва онази храна, пожелана от скучните им погледоносители? велика е красотата й / преди да се превърне в детайл от кранчето на ежедневното им храносмилане.

в е д н ъ ж_

ресторантът беше затворен, за кратко.

докато чакаха отварянето му, архитектите извадиха пакет с печени семки, разкъсаха малко шумно единия му край, поглеждайки се мълчаливо в стъклото разделиха съдържанието поравно в шепите си и започнаха да се хранят.

този път съвсем пред мен и витринната шир. всичко, което беше излишно в процеса на отлюспващият се слънчоглед се скупчваше или разпиляваше по плочките отпред. за кратко се образуваха архитектурни струпвания в нестандартни форми на ненужното, а семките намаляваха в чоплене с плюене. наблюдавах ги в близък план. отворих вратата тихо и подадох стола си на архитектите, като им казах_ ‘ заповядайте! съжалявам, че нямам втори. седнете, за да ви е удобно! ‘

за пръв път срещнах погледите им – първо неговия, после нейните очи_гледащи ме / застинали в сляпа идея, но пък с израз, което смути мен самата.

за тях бе неочаквано присъствието на живот, извън личната им ос / някой им казва нещо, с което става част от техния свят.

и това бях аз.

забелязах / че очите им не само виждат, а и разбират_

някой им казва нещо, с което става част от техния свят.

тръгнаха си, недочаквайки отварянето на заведението. замислени_

аз прибрах стола, после почистих. архитектите спряха да идват за обяд. не ги виждах изобщо и така_почти цяла година. понякога в миговете около обяд чувствам липсата на преминаващите гладни в мълчанието си силуети.

д н е с_

по същото време се отвори вратата / те_ двамата архитекти, той и тя влязоха в галерията и с добри очи ми казаха_ ‘ добър ден! имаме нужда от нов дизайн и произведения, които да ни говорят. ‘

аз – почти нямо_’ заповядайте! ‘

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ВИЗУАЛНИЯ СВЯТ НА СЛАВ НЕДЕВ

[ портрет / разговор / асоциации ]

от Антония Кесерджиева / въпроси, асоциативни връзки

фотонаратив_Слав Недев / авторска колекция

сигурно защото не познавам лично автора Слав Недев, но имам представа от начина му на работа, благодарение на няколкото изложби, телевизионни връзки, интервюта, усещането ми за среща с нова реалност, открои и вкуса към личната й философия / като портрет на въображаемите смисли и неща.

[ движение и статика ]

това, което ме интересуваше докато разглеждах последните му изложби е движението / неговото преливане / комуникативната му сплав със статиката, като пространство за тяхната среща.

[ хоризонт на очакване ]

за това кой е Слав Недев, какви изложби е реализирал и в диалог с кои галерийни пространства, всеки може да узнае от сайта на автора, както и от кратката справка по-долу, но тук в материала за Кореспондент, ми се иска да опитам_доколко е възможно чрез осмислянето на детайлите да постигнем език на внушение, с което да приобщим публика за диалог и съвместно изживяване.

correspondentluna.com

онова, което според мен оставя следа в един творчески процес е всичко, което добива динамика и перспектива от мига на неговото архивиране.

смяната на медиите, чрез които споделя изкуството си един артист е част от разбиранията му, неговата рефлексивност. за някои аспекти от тези съзидателни форми на общуване и различните им творчески парадигми, част от света на автора, става въпрос в нашия разговор, надявам се. свободата на интерпретативната емоция тук разглеждаме чрез интервю, както и посредством личните ми, споделени асоциации.

разговорът комбинира живите въпроси на съвремието_ като живеене и изкуството на пресъздаването им в мисловна плът.

[ процеси на формиране на обществените възприятия ]

светът на художника Слав Недев представя пресечността на аналитичното и емоционалното като пътуване чрез визуални перспективи за времето, и пространството, а тяхното разглеждане / разгадаване са въпросителните хоризонти, които разчитат богатия спектър от вкусове – философия чрез скулптура, инсталации, дигитални медии, живопис

[ пежзажи на вътрешните портрети ]

разбира се, създаването на художествена стойност е отвъд всяко физическо време, но свързването му с различните опити да се прекрачат някои граничности, ни приканва да мислим за него и реалността_като път за постигане на всичко едновременно.

[ портрет / разговор / асоциации ]

Кореспондент /

_произведенията ви въздействат дълбоко съзерцателно, а деликатният наратив, доколкото
присъства чрез знак или цвят, изгражда плътна свързаност на всички компоненти_атмосфера,
детайли, композиции. 
споделете размисли относно взаимното разбиране между обектите в този ваш свят, по какъв
начин се сработват в едно цяло?

Слав Недев /

_Предпоследната ми изложба (юни 2022 г., галерия Depoo, София) се казваше
Вътрешни/външни пространства. Мисля, че тя беше един опит да бъде поставен
въпросът „Каква е връзката между вътрешния ни свят и външния обект или с други думи:
кое ни кара да забелязваме едни неща и да пропускаме други? Защо един пейзаж или една сграда ни вълнуват, а други – не?“

Убеден съм, че отговорът се намира в индивидуалната конституция на всеки един човек. Нашата вътрешна структура може и търси да види онова, в което открива себе си, в което може, така да се каже, да оживее и преживее себе си.

Процесът, разбира се не е еднопосочен – външните обекти също ни въздействат и вероятно модифицират вътрешните съдържания. В действителност, може би няма рязка граница между вътре и вън.

Съзерцанието е състояние, в което светът става
едно.

снимки 1 / 3

Изложба Вътрешни/външни пространства, галерия Depoo, София, юни 2022. Снимки: Слав Недев /

Вътрешното „разбиране между обектите“, за което питате, се пренася по естествен път в творбата. Художникът трябва да е „потопен“ в това единство и хем да остави нещата да се случват сами, хем да ги направлява.

Кореспондент /

_ако трябва да асоциирате интимното чувство, предизвикано от раждането на каква да е идея, с какъв цвят / предмет или друго бихте си послужил, опишете ни процеса!

какво обикновено предизвиква идейното пораждане и как ще отразите това чувство?

Слав Недев /

_Идеята е тук и винаги е била тук, в нас и около нас. Тя просто се проявява във временните форми на обектите, след което намира нови форми и нов материален израз. Но самата идея, в най-широкия смисъл на думата – под това разбирам принципи и схеми, които
задават динамиката на света такъв, какъвто ние го преживяваме – е вечна и вероятно предхожда всяко явление.

На тази тема беше посветена последната ми изложба Out of Space – out of Time* (януари 2023 г., галерия Аросита, София). Разбира се, без материален израз, тя би била нищо, „просто идея“ и все пак, без нейния подреждащ принцип,
материята не би могла да се организира в пространството, което може би също е вид идея.
Ако трябва да опиша това, бих го нарекъл „въплътяване“.

Идеята намира свое тяло, материализира се, получава битие. Процесът е намерил отражение в религията като
слизане на Светия дух и неговото проникване в една или друга форма, при което той я одухотворява, т.е. оживява.

Ако трябва да търся асоциация с нещо, то би било поглед към слънцето – ослепяващ и просветляващ, едновременно.
Какво предизвиква нейното пораждане?…

Идеята е навсякъде, пронизвайки света, но при
всеки отделен човек, тя има своите индивидуални особености, които са обусловени от личния и унаследен опит на индивида. По тази причина за всеки човек проявлението на
идеята става при определени обстоятелства, които играят ролята на катализатор.

Кореспондент /

_в духа на търсената свързаност между човек среда / микро- и макро-светове, как ще обясните, понякога конфликтния образ на съжителството, поносимостта, етажната собственост?            
как тълкувате често срещаната проява на собственическото чувство у човека? 
мотивът ми за въпроса произлиза от въздействащата сила на минималистичната тишина при
повечето ви визуални серии, свидетелство сякаш за намерено ново равновесие и по-висш
разум. 

Слав Недев /

_Ако приемем, че съществува свързаност човек-среда, то феномените, за които става дума, би следвало да са манифестации на обществените порядки. Съзнателно пренасям темата на ниво общество, а не индивид, защото тези неща, макар да касаят индивидуалното
битие на отделния човек, са всъщност израз на социална култура.

След като отделният човек бъде отгледан в специфична среда, от него не може да се очаква да демонстрира
някакъв радикално различен вкус или разбиране за обществени отношения, на които в крайна сметка, архитектурата и урбанизмът са израз.

Неотдавна си мислех, че живите същества са териториални. Човекът със сигурност. Това е обусловено от основополагащи условия на съществуването на живото същество – нужда от
място за физическото му тяло, нужда от храна, нужди свързани с възпроизвеждането на вида и т.н.

В този смисъл, намирам собственическото чувство у човека за нормално, като гаранция за неговото оцеляване. Ако говорим обаче за собственическо чувство, което
значително надхвърля нуждите на индивида, вероятно можем да го тълкуваме като израз на различни причини, като се почне от културата на автоматизирано придобиване и
потребления и се стигне до компенсация на психологически дефицити.

снимки 1 / 4

Слав Недев в изложбата Out of Space – out of Time, галерия Аросита, София, януари 2023. Снимки: Елена Спасова /

Колкото до равновесието в моите работи, радвам се, ако въздействат по този начин.
Вероятно е резултат на моята психична структура. Ако художникът е честен, характерът му се отразява доста ясно в неговите творби и това става по един естествен начин, без да е нарочна цел.

Струва ми се, че имам вродена склонност да гледам на света, така да се каже, sub specie aeternitatis**.

снимки 1 / 3

Откриване на изложбата Out of Space – out of Time, галерия Аросита, София. 2023-01-16. Снимки: Галя Йотова /

Слав Недев и д-р Боряна Вълчанова. Откриване на изложбата Out of Space – out of Time, галерия Аросита, София. 2023-01-16. Снимка: Антонио Георгиев-Хаджихристов /

Кореспондент /

_под силното въздействие на фотографския проект на Кристофър Херуиг, изследващ
автобусните спирките в рамките на определено географско място, бих искала да поставя въпрос как според вас архитектурната визия на спирките разказва за пътуването като жест, какъв знак са те сами по себе си?

опишете ни с думи как би изглеждал ваш запазен знак за
автобусна спирка, какъв акцент ще откроите от същността й? 

Слав Недев /

_Серията на Кристофър Херуиг е наистина мащабен документ, не просто на разнообразието от спирки в една страна (Съветския съюз), но и своеобразна снимка на обществото. Без да навлизаме в някакъв задълбочен анализ, можем веднага да видим невероятното изобилие от форми и подходи, от чисто утилитарен, минималистичен дизайн, до
експлозии от безвкусни скулптурни декорации. Човек може веднага да направи извод, че става дума за дезинтегрирано общество, в което всеки може да си прави спирки по свой вкус. Да ви напомня за архитектурата в България след промените?

В едно цивилизовано и високо интегрирано общество със сигурност ще има единна формула, както за спирките,
така и за много други неща. „Общество“ по същество означава договор, конвенция.

Мой запазен знак за спирка?… Бих опитал да изразя/означа място-подслон.

Спирката е временният дом на чакащите превозно средство. Дори за миг, там те трябва да се чувстват
защитени, да могат да се информират, да отдъхнат.

снимки 1 / 6_

Розов цвят. Скулптура в парк Розариум, Казанлък. 2018, алуминий, неръждаема стомана. Размери: 201.5 х 198 х 191 cm. Височина с фундамента: 261 cm. Снимка: Слав Недев; Нина Хинова

Вечнозелената клонка. Скулптура в парк Розариум, Казанлък. 2019, неръждаема стомана. Размери: 304 х 197 х 199 cm. Височина с фундамента: 364 cm. Снимки: Слав Недев /

Кореспондент /

_за какво ви се мисли, осъзнавайки природата си на креативен човек?

Слав Недев /

_Мислите, освен ако не са върху конкретна задача, обикновено се появяват сами, неизвестно как и откъде. Все пак, да кажем, че определени теми задържат вниманието ми
по-дълго и са по-интересни. Това са размисли върху мащабите на вселената (извън човешките възможности, разбира се и все пак..), за отношения и връзки между процеси и обекти, за принципи и модели на явления. С една дума мисли, които се опитват да синтезират, да достигнат до някакви по-общи, абстрактни формулировки и положения.

Кореспондент /

_мястото.
мястото навътре. какво наричате място и кое е мястото на местата?

Слав Недев /

_Не схващам вътрешното на човека (всъщност познавам единствено моето усещане или моята представа за вътрешно) като място, а може би, по-скоро като някаква тоталност, континуум.
Мястото на местата, макар да звучи тривиално, е онова, на което се намираме. В крайна сметка то е единственото, което ни е дадено в актуалния момент.

Ако търсим по-поетичен отговор, то това е място, което ни дава възможност да изживеем пълнотата на живота, да
се свържем със самите себе си и света.

снимки 1 / 5

Изглед от изложба τόπος – топографии – …топии. Куратор: Слав Недев. Галерия Райко Алексиев, София, май, 2016 г. Снимки: Слав Недев /

Изглед от изложбата С (въглерод), Куратор: Слав Недев. Галерия Червената точка, София, май, 2019 г. Снимки: Слав Недев /

Отриване на изложбата С (въглерод), Куратор: Слав Недев. Галерия Червената точка, София, май, 2019 г. Снимки: Ясена Попова /

Кореспондент /

_как едно населено място разказва за хората, които го обитават.
какви са основите на този мост? кое е същественото, което определя характера на връзката помежду им град / хора?

в кои случаи тя разкрива страни от тяхното разбиране, а кога говори за пълно интонационно разминаване? 

Слав Недев /

_Населеното място разказва за хората, които го обитават по начина, по който лицето и тялото на един човек говорят за него. Ако гледаме внимателно, с непреднамерен поглед,
всичко е ясно. По подобен начин, архитектура, градоустройствен план, паркове, транспортни средства, цялата инфраструктура, както и начина, по който хората се обличат, движат, жестикулират, всички тези неща са щрихи от портрета на един град.

Какви са основите на този мост, на тази връзка? Предполагам пак същият невидим механизъм, който прави така, че вътрешният дух на човек или колектив от хора се
проецира върху околната среда, която на свой ред става материален израз на този дух.

Нещо като Цайтгайст, но в градски мащаб.
За разбиране можем да говорим, когато е налице комуникация между две отделни системи.

Затова не знам, дали е уместно да говорим за „разбиране“ между град и хора, тъй като те представляват една система. Градът е израз на разбиранията на хората и
същевременно формира тяхната култура.

Може би можем да говорим за разбиране в
случаите, когато градът е устроен така, че да улеснява живота на хората и предлага, така да се каже, човешка среда.

Кореспондент /

_нещото, обединяващо вашите проекти е…? 

Слав Недев /

_Струва ми се, съзерцанието.

Може би известна прецизност в изпълнението,… както и
желанието да бъдат осмислени определени теми.
Вероятно тук е мястото да кажа, че през годините съм работил, на серии или цикли, т.е. дадена тема се разработва със специфична стилистика / медия, след което идва следваща тема, която може да бъде развита по друг начин.

Не съм от хората, които работят цял живот с фиксиран стил.

снимки 1 / 3

Откриване на изложба Обекти, галерия Аросита, София, 2018 г. Снимка: Ясена Попова /

Изглед от изложбата Обекти, галерия Аросита, София, 2018 г. Снимка: Ясена Попова /

Слав Недев инсталира работата Матрица в изложбата Обекти, галерия Аросита, София, 2018 г. Снимка: Ясена Попова /

Кореспондент /

_представете си, че имате неограничена възможност да смесвате, да експериментирате, да колажирате с различни по смисъл и въздействаща сила медии, какво ще бъде мястото на думите в подобен проект, а бихте ли си послужил в тази връзка и с изкуствен интелект?

Слав Недев /

_По принцип считам, че визуалното изкуство трябва да бъде преди всичко визуално. Това не изключва използването на думи, но то трябва да бъде наистина оправдано и
въпросните думи да са интегрирани много добре, осмислено и пестеливо в тъканта на произведението.

Към този момент, не си представям да използвам думи в моя работа.
Може би е възможно в някакъв бъдещ момент. Думата е винаги еднозначна и с това изразява едната половина на нещата; другата половина остава като противоположност на първата дума.

Думата винаги създава една дихотомия: понятие и не-понятие. Докато
визуалният език не е обременен с това. Той дава възможност, подобно на съня, нещо да е и това, и онова… което е може би по-близо до реалността.

Яснотата на думата, нейното удобство са голямо изкушение, но те винаги „орязват“ реалността като взимат под внимание и означават само една част от нея.
С изкуствен интелект бих си послужил, защо не? Както всеки инструмент, зависи как се
използва.

____

• Out of Space – out of Time е цитат от стихотворението Dreamland на Едгар Алън По.

** sub specie aeternitatis – лат. от гледна точка на вечността

____

[ портрет / разговор / асоциации ]

спомням си експозицията, която отключи моя интерес към изкуството му_Левитация / серия Yogurt Culture, след което и Пост-урбанистична визия, Биотоп, разработвани доколокото си спомням от 2007 до 2016 година.

в началото на този разговор реших да не споделям това със самия автор, за да не нюансирам неволно посоката на усещанията му за диалог. по-късно, сред снимките, които получих, именно изображения от серията Yogurt Culture липсваха, а аз разгледах това като знак, че Левитация би следвало да си остане повод за срещата ни тук.

впечатли ме идеята за пътуването в нея / по-скоро пътуването като идея_

култура на киселото мляко_

тази тема разглежда познатото в неговата отдалеченост, разказва бляна и бленуването, дълбинно визуаизирани като дистопични представи за това, което уж познаваме, защото е разпознаваемо чрез сетивността, а всъщност е близост с паметта за бъдеще.

мляко и култура_

ролята на млякото може да бъде разглеждана като обмен на информация / съвместимост и способност да се обменя, и усвоява. бавността, по време на целия жизнен цикъл и пълнотата от различните периоди на този обмен_в изображенията на Слав наднича подобно космос /

левитирането, според визуалната интерпретация на Слав, / в реда и хаоса на летящите обекти / и идеята именно за кисело мляко, намирам критичното отношение на автора към стереотипа, играта с неговия обем, внушен чрез_уголемена представа за продукт, чиято жизнена сила и енергия се свързва със захранващата потенция, с характера на млечнокиселата микрофлора, която създава своеобразен баланс в общовешката символика за връзката между човека и целия животински свят.

природата като капсула /

човекът е природа /

животът е цяло /

и ето, това всичко_чрез визуалния разказ на серията Yogurt Culture_творба на Слав Недев, който деликатно, но с нескрита ирония намеква и разказва за ‘ изтънченото висене над нещата ‘, минималистичното им паралелно общуване / на обектите в простора / дълбае нови улици в паметта_улици на замислянето_дали всъщност не се неглижира важността с изпращането й извън орбитата на статуквото.

заради ценността на специфичната си бактерия, киселото мляко е забележително със световното си пътешествие отвъд света на микробиологията.

тук то левитира.

[ пресъздаването на буркани ] пълни с кисело мляко_серията рисунки наподобяват планетарен дом, в който космически подредени, те се реят в своя логика.

[ кой може да лети ]

по някакъв начин препраща към мисленето за ежедневността като култура_ / всички сме заедно пред обективните критерии / буркан за всеки / как функционира индивида въпреки колективната общност / пред каква алтернатива ни изправя онова, което захранва общия корен / цветовете на различните визуални решения внушават демитологизираната представа за качество и употреба_различните стъпки и нюанси прилагат интереса към идеята за надеждата / все пак, за мен изложбата изговаря бъдещето чрез културата на надяващия се човек, който не прекъсва своите природни връзки, отдалечавайки се от тях, а само ги изследва.

[ характер и взаимодействие ]

Левитация е обобщен геометричен образ на човека и звездата над него. Слав създава нови траектории от подобни 3D съзвездия_

портретна връзка с тишината на пространствата_вътрешни и външни / чия отговорност е тишината_продукт на преждевременни мисли или въпроси, обречени да гравитират без логичните си отговори. тези буркани, подобно експерти на обследването, живеят в своеобразна лаборатория, случваща се между личното време и света на живото_като нужда и представа.

какво причинява чудото, си мислех докато разглеждах Левитация – чудото част от реалността ли е и как се комуникира извън малкия ни свят, как споделяме за него?

[ изкуството е реформа ]

поради тази причина реших след разговора ни, да се спра именно на тази серия, към която няма приложени снимки и въпроси.

а вероятно това ще провокира и вашето търсене, желание, наблюдение. дано!

вярвам, че сериозно проучване на формите като такива / сами за себе си, могат да доразнищят, понякога и трансформират причинно-следствените връзки към даден процес_творчески или не, за мен е очевидно как изкуството на Слав Недев, освен естетически, макар и ненатрапващо, то говори, и чрез спецификите на един фин, интуитивен, икономически, и политически език, имащ радикално отношение към човешката идея за промяна на стериотипи, за вглеждане и еволюционни наслоявания.

____

за Слав Недев_

Слав Недев е роден през 1967 година в София, където живее и работи. От 1989 година е художник на свободна практика, а през 2001 става член на СБХ, секция „Живопис“. В своето многостранно творчество, Недев използва различни медии, сред които живопис, дигитално изкуство, арт обект, инсталация и скулптура. Работата му често е вдъхновена от философията (Кант, Хайдегер), психологията (Юнг) и митологията. Природата и световното културно наследство, както музиката и литературата са други извори на емоции и рефлексии, които намират израз в неговите произведения. Слав Недев е носител на различни награди и стипендии, по-важни от които са: две награди (първа и втора) в два конкурса за пластика в публична среда в град Казанлък; стипендии за пребиваване в Oberpfälzer Künstlerhaus, Швандорф, Германия и Cité Internationale des Arts, Париж и др. Наред с множество самостоятелни изложби, той е автор на две скулптури в парк Розариум, Казанлък. Куратор е на груповите изложби C (Carbon), (2019, галерия Червената точка, София) τόπος – topographies – …topias, (2016, галерия Райко Алексиев, София). Участвал в международни симпозиуми в страна и чужбина. Негови творби се намират в частни (Imago Mundi, Fondazione Benetton, Тревизо, Италия; Siddhartha Arts Foundation, Катманду, Непал) и публични (Beijing International Art Biennale; СГХГ, София, Съвременно българско изкуство, НБУ, София) колекции.

Член на СБХ от 2001. Член на управителния съвет на СБХ от 2021.

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

интердисциплинарен проект на Дарина Пеева_ HOMO машина

____

от Антония Кесерджиева

визуални материали / печат_Дарина Пеева

фотонаратив_Кореспондент и Дружество на художници – Бургас

в поредица от три ноемврийски вечери, живеещата в Бургас и Виена художничка Дарина Пеева, срещна публиката си с нов концептуален проект HOMO машина_

в своя обем, проектът й включва и две лекции, предложени от Пламен В. Петров, приканващи в две различни теми, с пряко отношение към проблематиката – HOMO машина – ‘ Машината в изкуството ‘ и ‘ Тялото на артиста – начини на употреби ‘.

експозицията на Дарина Пеева и лекцията на Пламен В. Петров поставиха етажността на тялото и човешкото мислене за телесността в окото на артиста_ като социална идея / психологически рефлекс / философски дискурс /

Кореспондент напомня за събития, които имат силата и заряда в себе си да произвеждат траен / устойчив смисъл, въпреки изобилието на календарните изяви_месеци след реализирането им.

машинен вот на доверието ли е връзката между дух и тяло_ артикулирани чрез_ болка_гняв_отчуждение_култ и подражание_война_любов /

идея / реализация / ясен и стегнат наратив_

все неща, които обнадеждават_

затова и публиката остава вярна на ефективността без пълнеж /

Дарина Пеева в покана до Кореспондент:

‘ Изложбата  Hомо Машина е интердисциплинарен проект , който чрез няколко различни медии коментира  темата за  човешкото тяло в контекста на здравните, социални и военни кризи. Човешкото тяло, което трябва да бъде непрекъснато протезирано и защитено чрез постоянното развитие на технологии и медицина. Човешкото тяло в годината на пермакриза –дума дефинирана като „продължителен период на нестабилност и несигурност“.   Освен графики и обекти в изложбата ще бъде представен текста  на д-р на науките Атанас Тотляков  „ Атомизация и/или метамодернистичн осцилация“.  В него се дискутират основни позиции между съвременния атомистичен модел на изкуството (САМИ) и метамодернизма.

В рамките на проекта ще се проведат две лекции  на Пламен В.Петров на тема „Машината в изкуството“  и „Тялото на артиста-начини на употреби“ . Те ще могат да интерпретират темата за човека и машината от други перспективи и контексти .’

28 / 30 ноември 2022 зала_Дружество на бургаските художници

HOMO машина_

Кореспондент

лични асоциации_

Антония /

градът

понякога_

е в улиците / по листа и зеници

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

ЗА СКУЛПТУРАТА НА ДИМАНА ЛАТЕВА_’ ЧЕРНО МОРЕ ‘

/ как една обемна форма_съчетание от три различни по вид и употреба материали, изгражда чувствителност към нетипични умонастроения и въпросителни чувства _разказва витрината на дом за съвременно изкуство и обмен_Artspace Luna в Бургас /

текст_Антония Кесерджиева

място на експониране_Artspace Luna

скулптура_Димана Латева

в самото търсене е заложено генетичното усещане за умножаващ се смисъл_

Черно море като въпрос_

липсата на кислород / слабата соленост / затвореният характер, сероводородът, отдалечеността от световния океан / множеството легенди, пазещи загадъчността на Черно море, както и произхода на неговото име са част от спецификите, които събуждат интерес към водния басейн.

и колкото изненадващи да са някои от фактите за морето, не съм допускала, че един спокоен летен ден на 2022 година ще ме срещне с Черно море по необикновен начин.

с определен творчески интерес, лично направени проучвания, подредила своите наблюдения до тези на съвременните учени, Димана Латева ме среща със своя пластичен обект_скулптурата Черно море, създадена от сапун и лук.

моментът, в който видях и се запознах с пластиката / обем_40 / 26 / 15см / бе и първата ми среща със самата авторка, намерила ме ‘по препоръка’ в галерийното пространство Artspace Luna в Бургас.

по време на нашия разговор, с нарастващото любопитство както към темата, така и към възможността работата на българската сценографка, базирана във Виена, да бъде експонирана в галерията в Бургас, се породи и друго намерение, продиктувано именно от спонтанната среща_всичко това да бъде надградено с последващи акции.

повече за Димана_

Димана Латева е родена през 1982 г. в Хасково, България. Работи като художник на сцени и костюми / на свободна практика. През 2008 г. тя получава дипломата си по архитектура от Hafen City University в Хамбург, а през 2010 г. завършва успешно магистърска степен по сценичен дизайн_сценично пространство в Техническия университет в Берлин. Нейната дисертация е показана в изложбите „Springboard 2010“ и „Master Scenes“ в TU Berlin. 

По време на обучението си в Берлин, Димана участва в множество независими продукции, а от 2009-2012 работи в продукции на Хайке Шееле_

След първия стаж в Берлинската държавна опера в „Rake’s Progress“ на Стравински (режисьор Кшищоф Варликовски, сценограф Малгожата Шчесняк), следват сценични асистентски роли в Komische Oper Berlin, като например „Ксеркс“ от 2012 г. от Г. Ф. Хендел (режисьор Стефан Херхайм, сцена Хайке Шееле) и 2014 г. „Кливия“ от Н. Достал (реж. Стефан Хубер, сцена Стефан Пратес). За Залцбургския фестивал през 2013 г. Димана Латева участва в „Die Meistersinger von Nürnberg“ на Рихард Вагнер, режисиран от Стефан Херхайм и постановка на Хайке Шееле. Във Франкфуртската опера през 2013 г. в „Едип“ (реж. Ханс Нойенфелс) сътрудничи със сценографа Рифаил Айдарпашич и през 2015 г. с Наташа фон Щайгер в „Кибритопродавачката“ на Х. Лахенман (реж. Бенедикт фон Петер) 2015 г. .

Латева е стипендиант на AMTH, фондация Deutsche Bank, а с проекта „Tonguecat“ бе част от Мюнхенския оперен фестивал. 

Създава сценографията и костюмите на „Лейди Макбет от Мценск“ от Д. Шостакович в Русенската опера с режисьор Вера Немирова. Екипът печели наградата Златна лира 2015 за най-добра продукция на годината в България.

Димана Латева е постоянен асистент в Staatsschauspiel Stuttgart, както и член на „Oper Rund Um“ за сцената на „Дон Жуан“ на Моцарт във Вайдхофен/Ибс, Австрия.

През 2019 г. проектира сцената и костюмите за „Москва Черемушки“ от Д. Шостакович в Хамбургската държавна опера, 

През новия сезон на 2022 тя се завръща в Хамбургската Щатсопера при пълна творческа заетост.

____

още при първата ни среща попитах Димана за мотивацията й да погледне на Черно море с изследователски нюх и желание да изгради идеята си в обем. ето какво сподели тя:

“ Преди около 5000 години топящ се ледник в средиземно море превръща огромно сладководно езеро в море. Нахлуващата от Босфора вода ражда легендата за Потопа.

Днес 90% от морето е мъртво. Сладководните пълноводни реки запечатват долните пластове на водите, което го прави бедно на кислород. Инвазии на рапани и медузи през 60-те и 80-те години застрашават оцеляването на много видове риби. Глобалното затопляне и замърсяването продължават скоростно агонията му.

На дълбочина от 90 метра животът е невъзможен, но създава райски условия за консервация. Най-стари кораби в изумително добро състояние са находки от Черно Море.

Докато животът на повърхността продължава турбулентно, на дъното тихо почива вечността.

Моята скулптура се състои само от сапун и лук. Те могат напълно да бъдат унищожени и разложени във вода. Произходът на лука е толкова стар, че никой не е в състояние да установи откъде идват корените му. Те сега са по цялото земно кълбо. Лукът е символ на нашата кухня, съучастник на нашите битие и култура.

Какви ценности от нашия дом, кухня и живот ще завещаем на нашите потомци? Ако искаме да съхраним ценност от съвременната ни история, какъв би бил той? „

[ сапун и лук в обема на пластичен обект _ Черно море ]

разговор с авторката на пластиката Димана Латева за Кореспондент_

Кореспондент /

_разкажете за себе си през обектива на близкото и далечното си плаване / по какъв начин морето / водата / могат да ни дадат близка гледна точка към нас самите. водата – територия събирателна или площ за преодоляване?

Димана /

_Интересен въпрос. Отношението ми към морето е още от дете. Въображението през призмата на водата ставаше все по-пъстро, докато не развих прекалено жива фантазия и дори страх от него. Винаги съм искала да си представя какво ли има на дъното. Дали е наистина толкова плашещо или нещо много банално. Мисля, че точно в това незнание могат да се родят много истории, предположения и дори голяма доза страх. Невидимите неща са най-наситени с легенди и мистерия.

Богатството да се докоснеш до нещо непознато и невиждано ни прави подвижни. Клаустрофобичното чувство в застоя изчезва и се надявам плаването да не спира само защото сега брегът е хубав.

Кореспондент /

_личните ви чувства по време на работата / сълзите и лукът/ медузите и инстинктите. могат ли медузите да бъдат архитекти на черноморието и какви архитекти са според това, което сте научила в изследователския етап към работата?

Димана /

_Исках много да дам нещо под формата на въпрос. Знаем, че Черно море е замърсено, че му причиняваме хиляди щети. Всяка минута се стоварва един камион отпадъци във водите ни въобще. Изкарваме перфектно запазени кораби и исторически ценности от Черно море, само защото то е мъртво в дъното си. Възхваляваме хора, чиито характери и действия не познаваме добре. Способни сме да скроим измислици, само да си обясним неща – невидими и недосегаеми за нас.

Все още се водят безсмислени войни, сякаш живеем вечно. Аз мисля, че не живеем вечно, но примерът ни остава предаден във вечността. Затова ме интересува: какви образци и подходи даваме на хората сред нас и след нас? Исках да консервирам една зловеща инвазия на медузи и да я пренеса в нашата кухня и битие.

Кореспондент /

_ако приемем водата като огледало на произхода на живота, доколко солеността му съответства на чувството за мяра у човека, вниманието и бдителността като личностни качества?

Димана /

_Наскоро гледах репортаж, в който учени твърдят, че солеността на солената вода през последните 4 млн. години не се е променяла. Солеността във водата е константна, докато аз вярвам, че мярката на човека се изменя сред околността, в която живее. Мисля, че влиянието на околните до голяма степен са определящи. В работата си използвам лук. В първия момент звучи малко банално. Именно в това, че лукът е обсебил нашата кухня до такава позната степен, че го прави неизбежен свидетел на нашия бит и събирател на живота ни. Никой не знае кога и къде се е родил лука, но няма континент който не го познава.

Кореспондент /

_ако сте риба, живееща във водите на Черно море, коя ще бъде тя?  

Димана /

_Риби от вида есетрови са може би най-интересните за мен. Сега за съжаление са застрашени видове. Те имат една много дълга история. Преодолели са много изменения, съумявали са да живеят едновременно в солена и в сладководна води.  Свързва ме това, че живеят дълго колкото хората, в близост до Дунав и че са в движение – не обитават само едно място.

_____

експонирана за международния ден на Черно море_ 31 октомври, пластиката на Димана Латева бе включена подобно ‘пулсиращо умно сърце’ и в коледната история на галерийното пространство, отворено за изненадващото, необичайни интерпретации и диалози_както между автори / публика, така и между различни творби / обекти.

камерните събития [ увод и логика ] и [ упътване за сглобяване на празник ] в края на 2022 в Artspace Luna предложиха именно това наблюдение_

какво внушава скулптурата ‘ Черно море ‘?

изградена от сапун и лук, обемната пространствена форма на Латева предизвиква различни образни връзки, отнасящи се до живот и жизнени проблеми / кореспондира с начините на съжителство, употреби / злоупотреби, емоции, политики.

морето_като събирателен образ на духа и преминаването му през ежедневните граници_лични / териториални, както и тяхното преодоляване.

морето_обръща взора ни в свободата като понятие и вглеждане_в себе си / в другите, като въпрос към съюза на бреговите ивици. териториално то превръща съседството в близост, но и в дискретна граница_едновременно обобщава и разделя.

мигриращите хора / войните_пораждащата се социална и лична отговорност / авторефлексия чрез водата като същност за произхода_

чрез водата, мигриращият човек бяга от огъня на войната, първо напуска себе си, след което се оставя във водната плът като в своя космическа утроба, от която ще се роди новият му портрет.

’38 души, сред които 22-ма мъже, 8 жени и 8 деца, от които едно е бебе, представящи се за сирийци и афганистанци, бяха безопасно доведени до българския бряг от представители на Гранична полиция рано тази сутрин при сложна операция в Черно море’ , съобщава ‘ 24 часа ‘ на  22. 09. 2022

търсенето на надежда очертава Черно море отвъд импресията на жанровата принадлежност, носи духа на сливане на границите чрез топография на човешкото око_надеждата / като диалектика на бъдещето и непознатото / особено чувство, споделено с вселената на мигриращия човек_

Черно море обхваща площ около 2 500 000 кв. км с реки от два континента– Европа и Азия.

[ как пренася битийното си съзнание по обективни причини ]

морето превежда тази важност за човешкия свят през драматичността на екзистенциалното време – проникването в бъдещето през гледната точка на спасението.

[спасението]_

морето и това, което носи човекът_себе си

шестте държави, които споделят излаз към Черно море са: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна_

поезия или природна даденост, превърната в комерсиален продукт, експлоатиран често под различни форми, отпечатъците на една от най-безобидните съзираме в клишето_ ‘ снимка за спомен ‘ с море_то.

тук пулсът му е изведен като платно на кораб, а зарядът в него е ясен сигнал със здравомислещо послание_

[ свети, защото има какво да каже ]

замърсяването на планетата_ реки / гори / морета / океани_е ключова тема. сигурно затова авторката ‘разпенва’ водите чрез сапун и лук_като потапя важността на погледите в ‘ обезмасляването им.

интересен акцент са самите отпадъци, тяхната природа, натрупването им / попаднали във водата чрез източници и причинители от различни географски територии, те се смесват. морската вода отмива специфичните им данни, слива и образно казано ги ‘ сближава ‘ с живота на ‘ Черно море ‘, но това дали променя човешките взаимоотношения?_

отпадъците_различни видове частици / човешки употреби / се свързват_пътувайки от различните населени места / срещайки се, добиват общ корен_нещо, за което самите общности от населените места, често пъти не разбират, а и не проявяват воля за преодоляване на териториални / жизнени проблеми. нещо повече_превръщат го в собственост и заживяват с чувството за вселенско притежание_плод на обсебваща, всепоглъщаща алчност, тъмен / агресивен инструмент на всички войни.

докато се срещах с публиката, фестивален спомен ме подсети за филм на полски режисьор, излъчен в Бургас преди години, по време на Burgas International Film Festival, разказващ за една черноморска одисея, като фокус в нея стават черноморските брегове на различните гранични страни. детайлите около тази кинематографска история са се заличили и колкото и да ми се искаше да гледам отново този филм – отражение на времето / хората / на преходите / морето в живота им, така и не попаднах на следа. благодарение на режисьора Слави Георгиев, когото попитах, намерих неговото име_ ‘ Тристия ‘ / 2015 /.

в случай на бъдеща кореспонденция с полския режисьор на лентата _Станислав Муха / ‘Тристия ‘ , бих се опитала да изградим асоциативен мост с артистичния жест, разположен в Artspace Lunа / скулптурата на Димана Латева / , както и наследството, което оставя той с присъствието си, различните срещи с посетители, споделеното от тях, предизвикало различни разговори.

____

как темите около ‘ Черно море ‘ поставиха фокус в коледната идея на пространството_

с какво допълниха представата за обектна плътност в средата за срещи_

[диалог]

Димана и Елизар_всъщност никога не са виждали своите работи / те дори не се познават_

докато той ми разказваше новите си идеи, аз откривах връзка между неговите и тези на Димана Латева, която преди дни беше оставила творбата си ‘ Черно море ‘ в Artspace Luna , после инстинктивно прибрана от мен, в изчакване на подходящо време за показването й.

чашата_форма на диалог

през годините на различни авторски изложби и представяния, идеята [ч а ш а] е сполучливо застъпена в Artspace Luna. за нас е съществена връзката между функцията и възможността за диалог_как физиологичните процеси намират свое основание за докосване до естетичното_от сутрин до вечер.

открих онази особена живост в близостта на авторските идеи, която въпреки дистанцията им и тяхната непознатост, заявява ясна връзка_ [ докато мисълта за бреговите ивици_щедро покрити с белези на употреба_пластмасови чаши, опаковки, кутии, найлони, въжета_изоставени и захвърлени битови отпадъци, свързващи човешката консумация и нехайство в гордиев възел / то стъклените чаши на Елизар носят чувство за спасителна кауза_рециклиране и начини на живот ]

____

Черно море на Димана Латева и чашите на Елизар Милев_

силата им да замислят е социално ясна и достоверно изведена. емоционално ме плени и друга препратка_

морето като начин на кореспонденция / споделяне / комуникация_

писмо в бутилка / оставено във водите на морето.

така добавихме нов опит да чувстваме, заедно с това и ново тълкуване на въображаемата ни коледната елха в Artspace Luna_

как срещите изграждат визия / визията_идея за празник.

солта на водата / лукът в живота

вода / стъкло / кислород / земя

единствената мотивация за подобни връзки бе желанието ми да се инициират нови модели_взаимодействия в среда.

без предварително зададени посоки, творбите със своя потенциал да се свързват и претворяват наново.

претворяват наново_

открих, че 31 октомври е международен ден на Черно море и вече знаех, че ще изненадам Димана, която не търсеше точно този ефект, докато ме запознаваше с идеята си за пластиката.

така в края на 2022г. пластиката ‘Черно море’ се превърна в комуникативна зона, събуждайки погледите чрез динамика от сложни въпроси и провокативни отговори, въздействайки с художествената си плътност и многоезичност_живеем ли достатъчно отговорно и как можем ежедневно да подобряваме и развиваме начините си на общуване със себе си и с природата.

сапунът_отмива и почиства, докато ни свързва с ясни и важни въпроси в атмосферата на светлия празник_

Коледа като кислородна маска / светлината отвътре

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

ЗА СЪВМЕСТНИЯ ВИЗУАЛЕН ПРОЕКТ НА ДАРИНА ПЕЕВА И ДОРА СЛАВОВА ‘ ИМИТАЦИИ ‘

[ портрет / разговор / анализ ]

текст_Антония Кесерджиева

фотонаратив_Кореспондент

Кореспондент предлага анализ и разговор с двете авторки, както и фотоматериали за визуалния им проект, представен в Бургас през месец юли 2022.

____

онова, което се съдържа във всеки тип имитация е повторението / следването на модел, образец, с което се търси постигането на ефект, внушение, представа или чувство.

илюзорната същност, изградена чрез машината за копирана действителност – имитацията,  дава плътност единствено на пречупената образност и то през света на измамените  сетива за възприятие. 

кога допускаме имитацията като път към себе си и другите?

през какъв праг на поносимост диалогизираме или пресичаме нейния заместващ триумф?

в потока на ежедневните неща, тя празнува баналността на примирията_кодове за ‘ бърз успех ‘, ‘ сигурна победа ‘, превърнали се в PR на любовта, благосъстоянието, спокойствието, просперитета.

[ заменяемост в кълновете на живота ] 

[ фалшифицирането му като същност и природа ]

още преди влизането  ми в изложбеното пространство – зала Дружество на бургаските художници, с първите небрежни  погледи през витрината, откривам смелостта на експозицията _от дистанция тя предлага нов сблъсък с привидността на модела – природа / не природа, живот / не живот, любов / не любов.

цветността и цветята са белег на друг интензивен порядък – подправеност / изкуственост.

тя като свидетелство за феномена_как с покачването на консуматорските ни потребности, разширяваме резервите на имитационните послания и принципи.

райската градина е образ на заграденото лично пространство / асоциативен паралел с дресурата / лъвът – дресираният хищник, прескачащ горящ обръч в преследване волята на дресьора / накрая получава лакомство. тук сетивата биват обучени, за да разпознават наградата като ценно находище_пътуване в другия_’ обич ‘ или ‘ обич и рай ‘

зелена силиконова трева, осеяна с цветя. мъж и жена, ‘ приучени ‘ да се срещнат, следвайки стандарта по подразбиране ‘ Райска градина ‘ и посредством шанса_ щастлива идиличност в обществени сегменти. сигурно затова характерите и лицата на манекените / жена, мъж /  са сведени до наръч изкуствени цветя / подобно наградните сладкиши за дресираните / нужно ли е да се виждат, да са в близост, да общуват, когато дори мотивацията да се движат е компрометирана, съдейки от скулптурата помежду им / четири крака, сочещи различни посоки / носи идеята за липсващ идеен фундамент, умора от измисленото щастие, за което дори ябълката не е посока, а просто овехтял артефакт.

[ няма значение ] не е просто пътен знак сред безпътието, а индикатор за психиката в анатомичното или в химичните реакции на съвременното общество_съединяване / разлагане / заместване_

така диктаторите_безлични, са всъщност безусловните основания за разкриване на човешкия спад. видовият спад. температурата на гледане не е в пряка връзка с покачилите се градуси през месец юли, когато експозицията е на разположение за своята публика / тя по-скоро е скок в мисленето, предизвикано от неограничената власт на насилника / обобщен образ в експозицията /.

злоупотребата с позиции е конструкт, залог на ‘ купеното ‘ благоденствие, за което всяка дума е фалшив герой, сапунен мехур от трибуната на отсъствието.

подобна роля имат и цветята, протезиращи ‘ вниманието ‘ също като трибунен жест на учтивост и внимание. отсъстващият поднася цветя с името си_ портрет на имитирано съпреживяване.

[ отсъстващият поднася цветя с името си_ портрет на имитирано съпреживяване ]

Дарина Пеева и Дора Славова_

двете художнички отдавна работят в културното поле на социалния му дискурс, представяйки своите произведения в България и извън страната.

при биографичните страници за Дарина Пеева / родена в Бургас / и Дора Славова / родена в София /, срещаме както образна, така и тематична сила_изведени в достатъчно трайни за времето и пространствата художествени пластове. 

динамиката на  визуалните жестове, специфични за индивидуалното им творческо изграждане сякаш намира пресечност и взаимна допълваща енергия отвъд хоризонта на видимостта_там, където мисленето съшива въпросите и отговорите в представи.

през юли 2022  Дора и Дарина ни приобщават в ‘ Имитации ‘.

куратор на изложбата е Атанас Тотляков.  

тази изложба задава по различен начин въпросите си, затова Кореспондент внимателно постави и своите към авторките.

материалът се подготви в края на годината, месеци след представяне на ‘ Имитации ‘, но   както вече споделихме, _Кореспондент съзнателно обръща внимание на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие от натрупаните размишления.

____

Дора Славова_Дарина Пеева / разговор в Кореспондент

/ Кореспондент

_вашият проект ‘ Имитации ‘ поражда впечатлението за запознанство отблизо_човек и общество / лица и политика. 

потапя в асамблаж, инсталация от визуални и пластични обекти, които внушават колебанието между искреността, приближаването и отчуждаването. 

мислите ли, че по някакъв начин съвместния ви прочит върху тези теми е реакция, предизвикана от заблудата като отчетлив манипулативен ход от човешкото общуване днес, а и в цялата  цивилизационна история_по какъв начин всяка от вас го постига?

/ Дора Славова  

_Всеки проект е едно пътуване към себе си и откриване на другия в теб самия, и другия като публика. Темата, върху която се фокусирах е религиозната имитация в предметната среда която се явява образ на имитирана вяра. Механизмите за въздействие и управление са религия, политика и пари. А имитирането им е част от заложената необходима грешка.

/ Дарина Пеева

_В този проект аз се поставям в ролята на наблюдател на различни политически и социални събития в обществото, както и на неща, маркирани от личните параметри на собствения ми живот. Интересът ми към темата за имитацията беше провокиран от книгата на Иван Кръстев и Стивън Холмс „Имитация и демокрация“.  Там са разгледани различните видове имитации в контекста на световните политическите събития след падането на комунистическия режим в Източна Европа.

Когато се запознах с историята на сградата на Дружеството на бургаските художници , където беше представена изложбата, намерих перфектното пространство, където може да се коментира миналото в контекста на настоящето.

/ Кореспондент

_общата експозиционна площ, самите обекти изискват внимание и дебат с реалния свят. ако имитацията лъже сетивата, кои са средствата на истинността в имитационния свят / с други думи как постигнахте съгласие в изборите си, така че творбите ви да звучат като преливане от тема в тема? и как се самонаблюдавате чрез тях?

/ Дарина

_Моите обекти „имитираха“ и повтаряха по естествен начин предметите, които са се намирали в пространството, когато то е било зала на градският комитет на партията. Катедра беше облепена в холографски материал, който сменя представата за обекта спрямо светлината. Това е начин всеки да припознае правото на своя позиция, цвят на своя политическа идея. Диагонално на стената в дъното имаше светлинен надпис „never mind”. Според мен маркира нихилизма, че не сме способни да влияем на процеси, които са заложени в развитието на човешкото общество, процеси, чиито закономерности не виждаме. Изборът на холографския материал е основна част от проекта. Ефект,  използван при банкнотите и други официални документи.

/ Дора 

_Моята инсталация, която имитира Райската градина е разположена в центъра на залата, което е естествен композиционен фокус на пространството, но и смислов, защото преди политическата реалност е била религиозната, а и във всеки от нас е заложена идеята за онзи първи момент на осъзнатост и грях и всички последвали събития за човечеството. Не е случаен избора на манекени за Адам и Ева и главите, които са заменени от изкуствени цветя.


/ Кореспондент

_ако приемем игралния дом, казиното*  като образ на социална медия, в която се срещат механизмите на управление_ частно / общо,  как се променя чувствителността на съвременния човек към играта? плесница от и  срещу какво може да бъде тя, и  каква стойност има реалността в състоянията на ‘ страст ‘ /  ‘ спасение ‘ / ‘ време ‘ ?

• казино* – интегрирам думата в анализа си към изложбата като част от личния ми поглед и интерпретация_ 

специфичността на казиното като образ на играта между човека / общността [бележка – Кореспондент]

/ Дора  

_Интересна и изненадваща е за мен тази намеса на образа на казиното, но то е имитирано бягство от реалността. Чрез играта бягаме от света, който живеем, но самата игра е със същите правила и последствия като реалния живот. Имитирането му не отменя реалното преживяване.

/ Кореспондент

_веднъж, минавайки в близост до витрината, прочитайки гласно името на изложбата 

‘ Имитации ‘, една институционална служителка реагира така_ ‘  да, това не е изложба, това е имитация на изложба? ’ как ще коментирате масовите представи, споделете усещането си за това как се чете визуалният ви разказ и дали ви обогатява с нещо ново всичко това?

/ Дарина

_Дотолкова, доколкото изкуството използва в някаква степен средствата на имитацията с цел постигане на достоверност, бих казала че служителката не е била далеч от факта, че нашият проект е „имитация на изложба“ . Той беше разположен в изложбена зала, което автоматично създава определени очаквания, но вътре нямаше „произведения на изкуството“ в смисъла на традиционните представи за такива.

/ Дора  

_За да коментирам тази реакция ще се върна към това, което казах в началото ОПОЗНАВАНЕ НА ДРУГИЯ може би такъв тип реакция допълва в някаква степен идеята за имитацията. От друга страна няма нищо по – опасно от нормалността.

/ Кореспондент

_нека си поговорим за средата; средите, развитието им. 

ако поставим във фокус  личното щастие и просперитет, отличават ли се с нещо желанията и стремежите на масовия човек към тях от тези на човека с власт? как тълкувате въобще щастието и свободата? 

/ Дарина

_Средата не винаги може да бъде личен избор, но усещането за щастие е въпрос на лична отговорност и въображение. Когато се занимаваш с неща, които харесваш е лесно да се почувстваш щастлив. Разбира се това е възможно също при определени обстоятелства – да си здрав, относително финансово независим, да си заобиколен от хора, които те разбират. Не знам какви са желанията и стремежите на хората с власт – не познавам такива. Относно свободата не съм намерила по-добро определение от това на поета Иван Радоев, който в едно свое интервю казва, че си свободен, когато можеш да кажеш: „ нищо не мога да спечеля, нищо не мога да загубя, но знам че това съм аз“.

/ Дора  

_Ако си представим за момент , че тези понятия не съществуват в своето абсолютно измерение и са само лично преживяване ще получим безкрайно много и различни отговори дори противоречащи си. Стремежът към абсолютизиране ни кара да се чувстваме по – малко или повече свободни, или щастливи. Щастието и свободата са състояния на духа, и сили да се съхрани това състояние. Що се отнася за човека с власт само мога да предполагам , че тя – властта никога не му е достатъчна да е щастлив и се стреми към все повече власт / щастие.

/ Кореспондент

_възможно ли е кичът, във формите на бит и култура, да разказва за някои национални или универсални особености на живеене, и по какъв начин церемониите и публичността го толерират чрез канона, като го правят разпознаваем с ‘уюта’ си навсякъде по света?

/ Дора 

_Кичът е безкрайна тема, за която в България се заговори след 90-те години. Това, разбира се не означава, че не е съществувал и преди това, но управляващите не допускаха разговора, а само реализацията му под различни форми – имитиране на ВИСОКОТО и неговото принизяване до масовия вкус, което е част от манипулацията.

/ Дарина

_Темата за кича е в основата на много философски и социологически произведения и проучвания.Тя е широкоспектърна и сложна, за да може да бъде  коментирана с няколко изречения. Мисля че процесите се формират от интелектуалните нива на различните социални групи, а не от национални територии.

/ Кореспондент

_мислейки си за имитирането като модел на подобие, в кои случаи религията може да е форма на диктатура? 

/ Дора 

_Ако сложим равенство – религия и вяра, то сама по себе си вярата ни вкарва в модел на лична диктатура, която е доброволна и може би осъзната. Но ако излезем от контекста на личното и погледнем към общото, то религията винаги е била форма на диктат чрез манипулирания страх. Формите на имитация допринасят само и единствено за по – голяма мащабност на въздействието.

/ Кореспондент

_разположението на обектите внушава усещане за среща със самостойни части от целостта на един роман_роман за уморената от преупотреба ‘ свобода ‘. кога човек я постига или поне мисли, че я живее? мислили ли сте за свободата на диктатора?

/ Дарина

_Мисля че в повечето случаи свободата се определя като“ способността на човек да действа без ограничения според своите желания ( според Уикипедия), но в едно общество това е трудно да се координира. Усещането за свобода е по-скоро фикция. Не знам каква е представата на един диктатор за света. Предполагам че в повечето случаи говорим за психологически зависимости и обсесия, които изкривяват общоприетите морални представи за съществуването на обществото. В този смисъл диктаторът е “ най-несвободният “ човек .

/ Дора 

_Свободата е въпрос на лични граници и морал. Светът, който обживяваме и времето, което живеем ни дава различни измерения на свободата, но всичко е свързано в определени зависимости, и свободата е част от тези взаимовръзки.

/ Кореспондент

_в съседство до залата на ДБХ е разположен банков клон. по какъв начин това може да се превърне в лице на комуникация и дали е възможно подобно локално обстоятелство да се разпознае във ваш съюзник по отношение темата и отвъд нея?

какво се случва под повърхността? рационалното и фикцията / властта и сетивата_в близостта на общ зид / част от общ архитектурен ансамбъл /.

/ Дора  

_Парите са власт и религия те са фокусът, но самата институция, която борави с тях, и ги превръща в стока, борави с понятия като ИМИТИРАНЕ НА ОБЛИГАЦИИ, ИМИТИРАНЕ НА ДЪЛГ, така че имитацията е част от институцията. В този смисъл банковият клон може само да е наш СЪЮЗНИК.

/ Дарина

_Сградата е била от 1930 г. Банка земеделски кредит, по късно трансформирана в зала на градският комитет на БКП. И в двата случая става дума за властта да даваш капиталов или политически кредит.

/ Кореспондент

_имате ли доверие към съвременния зрител? какви отговори или въпроси отправяте към него? а можете ли да предизвикате така стереотипите му, че те да се самовзривят? 

/ Дарина

_Разбира се. Съвременния зрител е този , който пътува много и се интересува от различни хора, и места. Неговите сетива са по-отворени за многообразието от идеи и образи. За мен смисълът на една  изложба не е да предизвиква, а по-скоро да заяви различна позиция по-определена тема.Това ще може да обогати общата картина на света, в който живеем.

/ Дора 

_За да се възприемат съвременните визуални кодове е нужен преди всичко ВКУС, който се изгражда чрез много гледане и способност за виждане, и разбира се много познания. Публиката не бива да бъде подценявана. Мисля, че проектът ни ИМИТАЦИИ който напомняше огледален образ на витрина, освен мисловен отговор от публиката, получи и чисто емоционален.

/ Кореспондент

_в края на срещата ни заговорихме за смеха и свободата, сещайки се за изключително добрия фестивал в Габрово / 2022.

разкажете ни за личните си революции по  пътя. 

кои техните кодове бихте предали нататък?

/ Дора 

_За мен в еволюцията има много по – голям смисъл отколкото в революцията, но сега като се замисля може би имам нужда от повече лични революции, въпреки че в революцията има нещо унищожително, но благодарение на това изкристализира нещо ново. Кодовете, които бих предала нататък са тези, които биха оцелели.

/ Дарина

_Революциите са винаги лични. В повечето случаи те водят до прогресивни промени за теб самия и рядко до промени в света около теб. Но те са важни за развитието ти като човек.

/ Кореспондент

_според мен идейната проекция в ‘ Имитации ‘ съблича дрехата на обществото, кожата му_оголва го до скритостта на желанията_в присъствието на морал или не. 

според вас, какъв ефект произведе тази изложба и доколко е възможно да изгради експлозивна със смисъла си среда, отличаваща се с будност и желание за критично мислене?

/ Дора 

_Бих искала да разгледам проекта в неговия емоционален и сетивен аспект. Публиката да преживее, да усети – в това е смисълът. Ако имитираме живота си и живеенето дали няма да получим имитиран Рай.

/ Дарина

_За мен изложбата даде възможност да бъде представена още една гледна точка по темата за имитацията в контекста на определен времеви интервал.Тя има смисъл за зрителите, защото им дава възможност за избор и сравнение по отношение на останалите културни събития в града.

____

докато разглеждах изложбата в галерийното пространство, се опитвах да потърся връзка с човека и волята му да посочва, да избира, да желае, да следва.

какво означава свободата да живееш своята естественост, дързост и красота? и ако животът, и физическото му проявление е път, който преплита протичането, неговото отрицание, центъра и периферията, нещото и нищото, защо тогава целта се основава под възможностите на контрола и често човек губи сетивния й отпечатък, а с това и човешката идентичност?

така свързах образа на казиното с ‘ Имитации ‘.

[ казино ]

казиното като псевдообраз на молитвен дом казиното като псевдонаука за копнежите и постижимостта_

влизайки в него_имитационен свят на възможностите / човек сам прави избора да го стори / собствената му воля го превръща в гладиатор на финансовия растеж. дали на манежа или в ложата на игрището, той сам осъществява стриптийз на душата си. завихряйки рулетката на късмета, всички имитации с нея сочат разпада на личността му. сигурно това го превръща в статичен образ, застинал в очакването си контур_той и машината_неговият диктатор. вероятно единственият останал буден лост е в остатъчните парчета спомени_връзката с разсъдъка и естествеността. ако те все пак очертават посоки, човек би могъл да се освободи от капана на диктата.

концепцията ‘ Имитации ‘ ми даде основания да изградя серия аналогии и то все в посока – игралния дом или казината, каквито често се появяват напоследък. играта със себе си / глобална_локална / надиграването / публиката в тази игра_образът на втвърдяващия се човек с опит върху вечността / съживяването от време на време за малки революции, които макар и плахи, все пак преместват човешките граници. или поне имитират това събитие под формата на празник.

поставен отново в социална среда, човешкият индивид – в аватар, проекция или спасител на рецепцията си се превръща? имам чувството, че отива в игрален дом именно заради спора си с властта_за да бъде играчка, част от механизъм за овластяване чрез игра?

в едно свое наблюдение над оцеляващия механизъм, в опит да опища културните лостове в частните / независими и държавните / публични пространства_се опирах върху идеята за взимането и даването / създаването и получаването, като механизми, в които плува светът – кой печели и какво губи губещият е истинската база на въпроса. как се отчита ефективността на постигнатото, мониторинг на съставните й части.

често пъти реалността имитира стойност.

така си представям и този пейзаж_направил своя избор, ‘играещият’ произвеждащ балони, с които полита или такива, които падат поради страх от високо, имитирайки резултата като своя свобода.

след време бих инициирала нов разговор с Дора и Дарина, за да ги попитам: в каква степен имитацията може да се впише като поведенчески и културен жанр в летописа на този век / в обхвата на глобалното пространство? и в каква парадигма биха го изразили, след представяне на познатия от 2022?

цветя / светлина / Never mind / цветя / светлина.

[ Кореспондент съзнателно обръща внимание на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие от натрупаните размишления ]

____

[ биографични страници за двете авторки ]

_Дарина Пеева_

Дарина Пеева е художник, родена през 1972 г. в гр.Бургас. Живее и работи в
България и Австрия.
Образование:
2002-2003 Гост-слушател в академията за приложни изкуства в класа на
проф. З. Шенк, Виена, Австрия.
1999-2000 Следдипломна специализация по илюстрация и оформление на книгата
при проф. Хр.Нейков, ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, България.
1993-1998 Педагогика на обучението по изобразително изкуство (графика),
ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново, България.
1986-1999 Художествена гимназия „ Академик Дечко Узунов“, Казанлък, България.
Избрани самостоятелни изложби:
2014 “Холограми“, Карл- Реннер Институт, Виена, Австрия.
2012 “Неестествени катастрофи”, галерия G69 Грац, Австрия.
2009 „Кутията на Пандора“, галерия Форум, Велс, Австрия.
2009 “Генетика”, галерия на групата на виенските художници, Виена, Австрия.
Избрани колективни участия:
2022 „Природа Пространство Градини“, Дом Витгенщайн, Виена, Австрия.
2021 21-во международно биенале на графиката, Варна, България.
2021 Провинциалисти , СБХ , София.
2019 8-мо Международно триенале на графиката, София, България.
2019 Tractatus Logus , Дом Витгенщайн, Виена, Австрия.
2017 „Светла материя“, галерия на Университет Блумингтън, Индиана, САЩ.
2016 „Динамични времена“ , галерия Kusnempe, Касел, Германия.
2015 „Запази мечтите“, съвременни български артисти, колекция Mundi, Италия.
2014 Tell me what you want /Дарина Пеева и Михаел Вегерер/, галерия на
виенските художници, Виена, Австрия.
2014 Колекция нови графики в IPCNY, Ню Йорк, САЩ.
2014 Графична изложба, галерия FAB, Университет Алберта, Едмонд, Канада.
2013 “in.print.out – Grafik in/auswendig”, галерия на виенските художници, Виена,
Австрия.
2012 Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2011 Международна изложба гарфика, Чикаго, САЩ.
2011 “Отвори съзнанието си”, галерия Kro Art, Виена, Австрия.
2010 „многобройни въпроси-графични концепции “, Kunstlerhaus, Австрия.
2009 . Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2007 Kонкурс за млади художници на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“,
галерия Шипка 6, София, България.
2006 M-TEL награди за съвременно българско изкуство, галерия Шипка 6, София,
България.
2005 Конкурс на името на Валтер Кошатцки, музей за съвременно изкуство,
Виена, Австрия
Избрани награди:
2019 Награда на Международно биенале на графиката – Litho Kielce, Полша.
2017 Grand Prix на 1-то Международно биенале на графиката, Армения.
2016 Почетен диплом- Litho Kielce, Полша.
2012 Награда на ректора на академията за изящни изкуства във Вроцлав,
Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2009 Награда на ректорът на академията Andrzej Frycz Modrzewski в Краков,
Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2009 Награда на името на Ирене и Петер Людвиг, Виена, Австрия.
2008 II награда за графика,конкурс на фондация “Алоиз Зенефелдер”, Германия.
2005 Първа награда за графика на конкурс за млади художници на
фондация“ Св. Св. Кирил и Методий“, София.
2004 Grand Prix на 4-то Международно триенале на графиката, София.
Творчески резиденции:
2007 Член на дружеството на виенските художници.
2013 Women’s Studio Workshop, Ню Йорк, САЩ.
2011 Nelemakka Museum, Финландия.
2009 Frans Masereel Centrum, Белгия.
2019 Special award, Litho Kielce/ Poland
2017 Grand Prix International Grafik Biennale, Armenia
2016 Honorable Mention/ Litho Kielce/ Poland
2012 Award of the Rector of the Academy of Fine Arts in Wrocław, Int Print Triennial,
Krakow, Poland.
2009 Award of the Rector of the Andrzej Frycz Modrzewski Krakow University, Int
Print Triennial, Krakow, Poland.
2009 Irene und Peter Ludwig Award, Vienna, Austria.
2008 Senefelder second prize, Germany
2005 First price for graphics in the exhibition for young talents,,St..Kiril Metody”
Foundation, Sofia, Bulgaria.
2004 Grand Prix-4th International Print Triennial, Sofia.
1
2
Education
2002-2003 Guest auditor at the University of Applied Arts, Vienna Austria.
1999-2000 Magister Artium Illustration and book design, University V.Tarnovo,
Bulgaria.
1993-1998 Pedagogy of Fine Art Education (Printmaking), St. Cyril and St. Methodius
University of Veliko Turnovo, Bulgaria.
1986-1991 National High School of Plastic Arts and Design “Academician Dechko
Uzunov”, Kazanlak, Bulgaria.
Darina Peeva is an artist, born 1972 in Bulgaria,based in
Bulgaria and Austria.
2014 Exhibition Holograms , Renner-Institut, Vienna, Austria.
2012 Unnatural disaster, Gallerie G69, Graz, Austria.
2009 Büchse der Pandora,Galerie Forum Wels, Austria.
2009 Genetic, Passagegalerie Künstlerhaus, Austria.
2022 Nature Space Garden, Wigenstein house, Vienna, Austria.
2021 21th International Biennial of Graphic Art , Varna, Bulgaria.
2021 Provincialists, UBA, Schipka 6 Gallery, Sofia, Bulgaria.
2019 8th International Triennial, Sofia, Bulgaria.
2019 Tractatus Logus, Wigenstein house, Vienna, Austria.
2017 Light Maer, Indiana University Bloomington, USA.
2016 Dynamische Zeichen, Kusnempel, Kassel, Germany.
2015 Save the Dreams, Contemporary Bulgarian artists, Mundi collection, Italy.
2014 Tell me what you want / Darina Peeva / Michael Wegerer / Künstlerhaus
Vienna, Austria.
2014 New Summer Prints Exhibition, New York, USA.
2014 FAB Gallery, University of Alberta, Edmonton, Canada.
2013 “in.print.out – Grafik in/auswendig”, Kunstlerhaus, Vienna,
Austria.
2012 International Print Triennial, Krakow, Poland.
2011 Printmaking competition , Chicago Printmakers Collaborative, Chicago, USA
2011 “open your mind”, KroArt Galery,Vienna, Austria.
2010 „multiple maers-Grafische Konzepte“, Kunstlerhaus, Vienna, Austria.
2009 International Print Triennial, Krakow, Poland.
2007 Exhibition by “ St.St.Kiril and Metody “ Foundation,National Galery,
Sofia, Bulgaria .
2006 M-TEL competition-exhibition, Gallery Shipka 6, Sofia,
Bulgaria.
2005 Walter Koschatzky Exhibition, Museum of Contemporary Art,
Vienna, Austria.
Artists in Residence
2013 WWS – New York.
2011 Nelemakka Museum, Finland.
2009 Frans Masereel Centrum, Belgium.
2007 Member Wiener Künstlerhaus, Vienna

_Дора Славова_

Дора Славова е художник, родена през 1968 г. в гр. София, България.
Живее и работи в България. Бакалавър по изобразително изкуство.
от 2000 MEMBER OF THE UNION OF BULGARIAN ARTISTS
от 2007 Member of Artist‘s Society-Burgas
от 2000 Член на съюза на българските художници. / СБХ
от 2007 Член на Дружеството на бургаските художници. /ДБХ
Художествена дейност: Artistic activity:
2016 NO VEGETARIANS, Gallery NESI, Burgas
2017 BREAKFAST AT TIFFANY Gallery NESI, Burgas
2020 ACTUAL CASE , Gallery NESI, Burgas
2018 AT THE TABLE OPEN STUDIO CITE DES ARTS, Paris
2019 DANAYA – Artist‘s Society-Burgas
2021 INTERVENTIONS – Artist‘s Society-Burgas
Избрани самостоятелни изложби:
2016 Забранено за вегитарианци, Галерия „Неси“
2017 Закуска в Тифани, Галерия „Неси“
2018 На масата – отворено студио в CITE DES ARTS, Париж
2019 Даная – Зала на ДБХ
2020 Действителен случай , Галерия „Неси“
2021 Интервенции – Зала ДБХ
2018 PROJECT „CIRCLE“, Artist‘s Society-Burgas
2021 SKY, Artist‘s Society-Burgas
2016 SECOND PRIZE OF NATIONAL COMPETITION ALLIANCE , BULGARIA
2017 FIRST PRIZE ART COLLAGE PLOVDIV ,BULGARIA
2018 FIRST PRIZE „ONE“ ART GALLERY FIRST AWARD NEW JERSEY BIANALE „SEA“
2020 FIRST PRIZE FOR UNCONVENTIONAL ART, ,SLIVEN, NATIONAL EXHIBITION
Проекти:
2018 Кръг – ДБХ
2021 Провинциалисти – СБХ
2021 Архиви – Център за съвременно изкуство и библиотека, Бургас

2022 Селфи- Център за съвременно изкуство и библиотека, Бургас

2022 21 – Изложба Текстил , СБХ

2021 Небе – ДБХ

ANKARA TURKEY
FLORENCE ITALY
GDANSK POLAND
2016 Втора награда на Национален конкурс АЛИАНС, България
2017 Първа награда Арт колаж, Пловдив, България
2018 Първа награда на Арт галерия “Оne“ Ню Джърси -Бианале „МОРЕ“
2020 Първа награда за неконвенционално изкуство,
НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО – СЛИВЕН
Избрани награди:
Общи изложби :
Анкара , Турция
Флоренция, Италия
Гданск, Полша
1
2
Dora Slavova is an artist, born 1968 in Sofia, Bulgaria. Live and work in Bulgaria. Bachelor of Fine Arts
Artists in Residence
Selected solo exhibitions
Projects:
Selected Awards
Творчески резиденции: .
2018 CITE DES ARTS, Париж
2021 ARCHIVES PROJECT – Art Center Library
2022 SELFIE PROJECT , Art Center Library
2021 PROVINCIALISTS PROJECT , UNION OF BULGARIAN ARTISTS
2022 21, Art Textile , UNION OF BULGARIAN ARTISTS
2018 CITE DES ARTS, Paris

____

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

КАУЗА ИНКУБАТОР НА ARTSPACE LUNA_ [ в подкрепа на млади режисьори на експерименти ]

юни 2022

от Антония Кесерджиева

снимки_Кореспондент

през 2022 г. дом за изкуство Луна / Artspace Luna става на 24! през погледа на своите прострства и мотивационни полета, подобно темпорално измерение става обект на неизменните самонаблюдения и вътрешни въпроси.

наред с намеренията и търсенията, в продължителността на тези 24 години, волята, трудностите, рефлексите и самофинсирането на различни по смисъла си културни и обществени прояви, екипът на галерията и нейните съмишленици се разпознават в новия смисъл на медия – живо, комуникативно звено от нов тип, функциониращо като събирателен код на изкуство и обмен_като предлага едновременно обекти на изкуството, срещи с авторите им, форум за социални практики чрез изживяване и потапяне в галерийна среда, дигитална медийна платформа Кореспондент / реализирана годишно в няколко броя и различни рубрики /, аудио подкаст Далекоглед, а отскоро и Кауза Инкубатор.

основните фокуси в този нов поведенчески модел / както за самото пространство, така и за града / са – разпознаването в смисъла на [ изкуството говори ] _какво съобщава_какво и как постига_как разширява аудиторията_как подобрява човека – като създващ, възприемащ, коментиращ?

за да подкрепи и насърчи новата, чиста мисъл, екипът ни създаде съвсем скоро нов сегмент, насочен отново към младия човек. чрез него се търси и развива духът на медията, инициираща образователна посока чрез стимулирането на личния прочит, тълуването, анализа и критичността, проявявани до днес в различните издания на Кореспондент и подкаст Далекоглед.

тази нова линия нарекохме Кауза.

Кауза Инкубатор в подкрепа на млади режисьори на експерименти_

тя стартира през юни и обхваща няколко етапа_

_ изложба в кутия за неопределено време, но не по-малко от един месец_в Artspace Luna

_ подарък_100 лева, радостта да се сподели как са използвани

_ представяне в медийна платформа Кореспондент

Кауза Инкубатор [ първо издание ]

днес представяме творбата на Божана Славкова_поканена от екипа ни да експериментира като режисьор на мигове.

нейният визуален разказ може да видите при витрината на Artspace Luna в периода 01.07. 2022 – 30. 08. 2022.

устойчивост и игра в темата ‘ Личност и общество ‘_ Кауза Инкубатор на Artspace Luna с Божана Славкова / детайли

разказ_в_кутия_изложба_инсталация_

място_Artspace Luna_витрина

ул Лермонтов 41 / Бургас

Божана Славкова и личната й история в думи_

Рециклирана

Аз и всички в кутия

Няма личност – всеки се ражда, движи, усеща и става картоф.
Остават някои неща – косата и спомените. Аз съм материалист, доколкото пълня материята със смисъл.
Това е билет към мен, от безполезни неща, събрани от пътуванията ми през последната година. Календар на целия човешки живот по седмици и години, карти, билети, брошури, чай, пари (румънски леи, така и никога не съм била в Румъния).
Връзката ни с всичко е тялото. Оставям едно от малкото вечни телесни неща в тази кутия – косата ми. Нишката на проследяване – дори е червена, като в японската легенда, че има нишка, изтичаща от кутрето ни, която ни свързва с другите хора.
Оставям се тук да бъда съдена, да бъда проследена, да бъда видяна.
Оставям личното, за да го превърнете в нещо по-смислено. Да видите абстракция в картофа, да си подредите свои триизмерни колажи.
Оставям възглавничката от старите ми очила – средството ми за виждане за 3 години. Оставям чай от лавандула от Балатон, подарен ми от бивш любим. Оставям… на интерпретация.    

лятото остава
като черупка
като нокът
като коса
способна да издържи всички теглила на този свят
но останала на земята
някой да омагьоса скалпа и главата
тялото
то все си представя че може да бъде 0
да се вмести между датите
да се разчлени на хиляди парченца и да стане цяло с всичко
но само се поддава на ума
който го накара да извърви 100 км
за да се научи да рисува
тялото
то събираше остатъци
картофите на чорапите
и мекото на устните
тялото колекционираше
билети карти дрехи чайове
оставени му от любими или пък случайни хора
1-ци
тялото събираше 1-ци
за да продължи
защото доста често изчезваше
забравяше че съществува
малко парадоксално че небитието на приключилото му припомняше да диша
въглерод
косата е от въглерод
тялото не мислеше че е черупка или храм или пък съд то никога не съдеше
то беше плътно цяло
знаеше
не мислеше
само събираше
хартия
за да я рециклира в себе си
тялото се топеше ужасно на дъжд
и имаше правото
имаше правото да оформи себе си както поиска
далеч от пресите на другите (не им стига че те оформиха ума)
можеше да им даде най-много да драскат по опакото

аз никога няма да видя тялото
то изтля едно лято
и повече не се е връщало

аз никога няма да видя лятото
то изтля едно тяло
и повече няма да се върнем

История, чута в една галерия, в която влязох, за да запълня времето до следващия влак

Обградена от статуи на голи жени, които в началото мислех, че са дело на мъж, но като се вгледах, видях, че са направени от жена, жената в галерията ми разказа за това как Майстора от Кюстендил отишъл пеша до София, за да учи рисуване там.  Над 100 км. Пеш.

Божана Славкова

30 юни 2022

____

за други интересни гледни точки на 17 – годишната Божана / автор на инсталацията ‘ Рециклирана ‘ може да узнаете в епизод 02 на подкаст Далекоглед, където разказва за свободата си да избира.

ДАЛЕКОГЛЕД [podcast]

Kореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

стаята ти днес_ като градина за дъжд в най-лилавото отсъствие_ болиш /

цял ден се стичам в теб_

като капка /

между иглата, окръгляща грамофонната плоча

и онези кратки думи, оставени за мен от хората,

които си познавал.

дадоха ми от очите си, за да повярвам, че си бил до тях_

запомних на ръцете им формата / усетих хляба, който си им давал_

_

най – честният! / Ваното беше фин човек! / верен! / мислеше по – точно от всички ни и виждаше по – далеч от другите! / щедър човек! / любим! кой не го обичаше? сигурно е имало и такива – лицемерните… / имаше самочувствие, защото имаше достойнство! / не познавам по – работлив човек! отдаден и съвестен! / умен и готин пич! / играехме билярд заедно. още с влизането в клуба ‘ Ереван ‘ нивото се вдигаше – изтънчен, имаше страхотен маниер! / дълги и късни разговори по Александровска, добър хумор! / умен, съветващ, откровен! / първият магнетофон в Бургас, слушахме Рей Чарлс и Ела, харесваше Тина Търнър и Дейвид Боуи / във всяко отношение със стил и можеше какво ли не! изключително сръчен! / приятел на душата!

днес имам тази радост от болката, че живя с характер и силно!

да сближаваш хората, да ги правиш добри, защото ако не можеш да подобряваш, защо ти е да виждаш нередното?

в обща памет се превръща радостта от тази болка – да си смел в инстинкта да създаваш от всичко!

цял ден се стичам в теб_

дъждът_

най – краткото любовно съобщение_

липсваш ми, скъпи татко!

благодаря за танца,

с който ме научи да проявявам воля за истина!

разговор с теб /

като всички други и този_в камерна партитура_

капки думи в плътна любов

изведнъж_след дълга пауза

ме питаш /

‘ ти знаеш ли как се запознах с майка ти ‘

отговарям ти с ‘ не ‘_

за да се срещнете отново .

така започва времето.

и

небето в сърцето ти високо.

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace luna

от Антония Кесерджиева

визуален наратив: Carine Gualdaroni / Cie juste après

март 2022 /

камерно пространство_ приобщаващо късове земна глина / оскъдна светлина_ успоредна симетрия_малки пейки за сядане_за деца и възрастни_ приседнала до глинените парчета_жена, безмълвна / съсредоточена в тишината на собствените си усещания, заради което ти идва да се свиеш и да бъдеш само пулс_ пулс за приближаването и отдалечаването на едвам додловими природни звуци_птици, вятър, дъжд, ехот_земята има свой глас и образ_ в сърцето на невидимо, събуждащо се семе_

пътят и началото / началото е път / всеки път е начало / кога началото предчувства пътуване /

в спектакъла за деца и възрастни Ride, присъствеността бе знак за общност. още с влизането в интимното пространство, в дъха на материята_глина / светлината и звуците / погледа на Карин_ артистката в моноспектакъла /, у всеки се пораждаше настроението за едно цяло_чувството, че е елемент от нещо важно, а същественото предстои. детайлите, лишени от шум и маниер, като иносказателен щрих на търсената простота и първичност в спектакъла, максимално утвърждаващи живота като идея_затова всеки без да е мислил предварително, сякаш с охота изоставя част от себе си извън това заградено място. може би външността си или атрибутите й, за да възроди единствено духа си.

този камерен спектакъл поставя много въпроси_ базиран върху визия и преживяване, без нито една изречена на глас дума, темата за избора и посоката, които човек избира, отвежда в състояние на самопознание зрителите, независимо възрастта / над две години /, подобно в сетивен лабиринт.

диалогът започва още с възможността всеки да намери място за себе си. приближавайки към пейките в доверието за сядане, заедно с онази светла своя страна, която ще намира отговори, която ще обича и диша смисъла на всичко, за което поставя въпросителна_ride / бръчка или пътуване, събира човешките сетива в брод, за да освети пълнотата на човешката си същност_

местата и намирането им очертават личната територия за наблюдение, затова всеки интуитивно открива пристана си, за да се остави на минутите преди началото за предчувствия и разгадаване.

така и ние с Линн открихме своите места. случайно, още тогава срещнахме погледите си с Карин и мисловно обменихме радост. тези интересни, но семпли театрални форми, игрови похвати и интерактивни / потапящи изживявания изграждат образа на пораждането, порастващо с всяка стъпка, всяко вдишване и издишване.

след неколкократни степени_ковид ситуации, светът има нужда да изживее раждането си отначало, да се потопи във въздушната сила на промяната, за да види тъканта му такава, каквато е била преди него_ въпросите за пораждащите се дух и воля са базата / истинността, в която времето добива човешко измерение_копнеж.

Ride_ е приказка за човешкия копнеж / произхождащ от волята за живот_

този първопричинен код съдържа в себе си целия сетивен лабиринт, който поставя пред изпитания както любопитството, желанието, ума, сърцето, така и умението да се оглеждаме в другия / да споделяме / да се разгръщаме и да обгръщаме действителността с вярата извън себе си и за себе си_чрез единството, заедността _да градим път, който понякога е ключ към гледна точка или предчувствие, понякога е мост или покрив, дори стих и метафора, в които откриваме полет.

за какво говори глината /

спиралата от мигове, напластява усещането за изпитания, в които героинята на Ride покрива части от тялото си с материята. тя облива лицето, косите, ръцете си с течната глинена смес, слива се с първичността й, претопява енергията си във вибриращата земна тъкан. ‘ човекът, сътворен от кал ‘ е онзи израз, който в съзнанието на всеки от нас събужда чувство за изконността на сътворението и цената да си жив.

след 40-минутния спектакъл, по времето на който публиката беше погълната от жестовете на преминаване, което артистката осъществяваше напълно свободно, разчитайки единствено на спонтанността на физиката и познатостта на материите / няколко дървени греди и глина /, 4-годишната Линн още излизайки каза тихо – [всъщност, глината е земя].

да, земният живот има свое минало, но копнежът е роден от крилете на порива, новостта, движението за мига и неговата философия, частиците му [сега]_ в неуловимото. затова Карин приканва децата_малки и големи да споделят онова, което изпитва тя_духа на материята_като същинска майка, от която се раждаме всички. заедно с това, приобщаването на зрителите в театралния акт / артистката подава глинени парчета на зрителите, които отнасят със себе си, с други пък заедно изграждат дом / спектакълът разшива и разкроява рамките на очакваността, внушавайки идеята за общото ни глобално тяло. и подобно на път, всяко начало започва с пътуване в себе си.

спектакълът RIDE бе част от програмата на Театралния фестивал Les giboulées / TJP / Страсбург, провел се през март 2022 в Страсбург / Франция.

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

режисьор, фотограф, танцьор, авангардист, писател, поет, теоретик

 Мая Дерен_

всичко около идеята за този текст се случваше така, сякаш винаги съм познавала филмографията й в детайли и то като причина да изследвам модерността / нейните прояви_с огромно любопитство и разбиране.

заваля внезапно дъжд, който дойде с вятър, прах и аромат на цветя. притъмня и градът се скри в топлото, като остави само децата с ролери под навеса. възбудата им, от това че са неочаквано заедно сами и че нещо става се усилваше бързо_ накрая забарабаниха дъждообразно, после запяха и така, неусетно се стъмни.

през това сумрачно-лепкаво време от деня, изгледах филмите й един след друг, а всички тези ситуации изграждаха атмосфера на доверие и лека меланхолия, която насищаше мига със загатването на философските й откровения_усещането ми за Мая Дерен съвпадна с търсенето ми на ново съзерцание_неопределена осветеност и интуиция за света и сетивата. в същото време, стилът на ритъма бе в унисон със стъпките на Мая _Thievery Corporation, примесен с притихналото сиво навън.

дъждът не спираше да вали_ навътре в мен /

____

търсейки информация за нейната биография, за да свържа невидимите късчета значения от историите й с генома и геоса на нейния произход, разбрах, че с размаха на търсенията си, тя се оказва онова жизнено семе за света, което посочва силата на новото, новостта, непознатия и модерен език на изразяване, заради което е определяна като основополагаща авангардността в кинематографския език_с убедително изведен феминистки заряд, но сякаш не това е важно.

Дерен основава Creative Film Foundation за подкрепа на независимото авангардно кино, отхвърляйки познатите икономически модели на комерсиалното кино.

преминаванията и Мая Дерен_

Мая е родена в Киев, Украйна през 1917година. дъщеря на актриса и психолог, още в ранната си младост, по време на следването си, тя прави първите си изяви в журналистиката, стъпвайки върху крехки социални проблеми, за да се фокусира върху бавните и задълбочени наблюдения над личността, поставена в изменчивата си същност_раздвоение, съмнение, копнеж и създаване.

как подготвя личността си, за да надникне в преминаванията на образа като самопознание. това е вълнуващото, а и тя самата търси изживяването като среща с аз-а, като верига от обстоятелства и желания в намиране на разбиране за невидимата мощ_да имаш, да си представяш, да свързваш реалност и измислица.

Мая Дерен изследва ненаративните форми на изразяване, а дълбоките философски обобщения постига като смесва различни изразни похвати – литература, танц, живопис.

срещата й с Александър е предизвикателство и преход.

отсъствието на линеен разказ, огромното любопитство към нови, експериментални технически ресурси и самобитни уреди и способи, импулсивно въвличат в духа на съзерцанието, съня, хипнозата. като създатели на експеримента, често пъти филмите на Мая и Александър са без бюджет или с минимална подкрепа.

ритмичното монтиране на кадрите, субективното фокусиране в материята и характера превръщат новите им похвати в език, който отключва нова сетивност.

киното през 20-те носи зрелостта на погледа да се излъчва като кореспондент, съюзник и медия на плътните внушения, разграничаващи се от бързите модели на подражание и забавление. това е времето, когато авангардността на формите избухва в мотивите на различни движения, търсения във визуалните изкуства, когато идват дадаистите и сюрреалистите, появява се скритата в снежна топка, летящата камера на Рене Клер, за да улови движението в най-естествената му форма, витаещия новаторски дух у творци като Жан Кокто, Марсел Дюшан, Ханс Рихтер, подчертаният усет към портретността и предметността. тази специфична атмосфера става реалност за създаването на яркия съюз_Мая и Александър.

търпеливото превръщане на повтарящите се наблюдения в знаци като_ключ / врата / маса / скалисти местности / завои /, разлагането им в друг тип анализ, предизивкващ усещане за приближаващата линия от редуващи се неща_подобно сезоните, приютени от детството ни в кутията със спомени_при всяка тяхна смяна, подсъзнанието ни отключва вниманието към тях, нагласата ни, тяхното приемане.

още в първия визуален фокус в ‘ Мрежите на следобеда ‘ _камерата проследява от горе надолу една ръка. очертава движение, с което ръката бавно полага цвете върху асфалтов път, след което отново се извисява меланхолично нагоре, отдалечавайки се от темите на ежедневните сблъсъци. като контрапункт на пътен знак_белотата на цветето подсказва предчувствие за начало. началото на надеждата. надеждата като път.

модерността на Дерен_е ново поетическо явление в кинематографичността на ранния 20-ти век.

начало / път / избор / време.

Мая открива любовта като стойност, разпознавайки я в историята и силата на образа като психологическа география на времето_любов е да търси в себе си значенията на минало и настоящо. любовта в докосването_капката вода, съдържаща образа на целия свят / шахматната игра_любовта в промяната на навиците.

вероятно музикантът съобразява двете половини на тялото си спрямо инструмента, който е избрал_тук метафората е във всеки жест. Мая Дерен създава модерността на погледа и внушенията – конструкция на образите, дизайн на средата, символиката на обектите и пространствата

в благозвучието на визуалния жест, осветен и преобърнат единствено от камерата / Мая създава своя естетика в нямото кино с подчертан вкус не толкова към сюжета, колкото към танца на духа /. последователността е условна, възродена от съновидението, надмогната чрез преживяното като утопия / плътни клепачи, пътят като змия, ключът като заместващ образ, скалите, стълбите и изкачването като културни парадигми на личното изследване.

веднъж Греди Асса беше споделил в свое интервю_’децата завършват произведението на всеки творец. детето е крайната точка на артиста ‘ / аматьорството, неподправената сила на ръчната камера / усещането за придвижване във филмите на Мая Дерен дефинират представата за време, в което дете сънува живота преди раждането си_

‘ Мрежи на следобеда ‘ се счита за първия експериментален американски филм, който е характерен с новия си естетически модел – изследва мечтата, една субективна идея, отличава се и със самофинансиращ ход на осъществяване. така филмът изгражда нов тип култура на създаване, а заедно с това и на възприемане. може би с него фигурите на Мая Дерен и Александър Хамид се сочат като автори на чувството и светлината. общата им работа променя изкуството в киното. характерното размиване на категориите, за сметка на изразеното доверие към субективността, е важна стилова характеристика в творбите им, в тяхна висока художествена и новаторска стойност с експериментална идентичност.

Мая Дерен остава свързана с копнежа към чистата идея, независимото кино като част от личния живот на твореца.

дано споделянето на непретенциозния поглед към авангардните идеи на тази интересна и вълнуваща жена_очертае ново любопитство, израз на душите ни да търсим психологическите нюанси в творческите ескизи на нестандартните артисти_през ключалката на следобедното време_

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

въпросът е снимка, рентген на ситуацията отвътре.

в ума на питащия, въпросителните думи очертават кадър на възприятията, с който си обяснява въздействието на преживяното – разговор, филм, спектакъл – всякакъв вид творческа позиция, зад която стои ясна идея.

да предположим, че има въпроси, които питат за повърхността, има такива, които дълбаят, за да потече ново вино или да се осмисли по друг начин преживяното, има и такива, които объркват, а може би и друг вид, които разместват пластове, сигурно има и ненужни въпроси, за които отговорът е – много приказки – на пазара.

/ тук става дума за въпросителните полета_кога, какви могат да бъдат. и защо /

може ли търсената им форма_мисловна, стилистична, езикова / да бъде ключ към аналитичната визия в разговора /

кога въпросите са функция на отношението и начините, които градят диалогичността отвъд фактите в информативния поток от отговори_

[Госпожица Юлия]

при щедрото предложение на театрални постановки – по света и у нас, аз съм гледала единствено филма. кинопродукцията на Лив Улман, създадена през 2014 г., представена на София филм фест на брега. освен това съм слушала и чела редица представяния, критически анализи, някои от тях интересни и запомнящи се.

въпросите_

този нов присъствен стил на изразено отношение_първо описвам с думи личните стъпвания в сюжета ‘ напипвайки ‘ повърхността, за да оставя усещането си да води жеста в незримото за спектакъла, след това_гласът на питането / в опит да сглобя чрез интуиция миговете и с умението да се наблюдава отвъд хоризонта на случващото се.

и да, всеки разгъръща културата си по различен начин. въпросите и начините, по които се вглеждаме в тях също е образ на личната ни култура. подходът на провеждане на разговорите в Кореспондент маркират нов тип територия – да доразвиваш, отричаш; дават шанс да продължиш, да преобърнеш посоката или да запазиш ритъма, да се позагубиш или да замълчиш, което също е отговор.

въпросът е снимка, рентген на ситуацията отвътре. в ума на питащия, въпросителните думи очертават кадър на възприятията, с които си обяснява въздействието им.

Госпожица Юлия е спектакъл по пиесата на Аугуст Стриндберг, поставяна от различни режисьори, в различни театрални пространства и с различни изразни похвати. характерът на драматургичното у Стриндберг, винаги ме е привличал – по специфичен начин носещ отпечатъка на подсъзнателното, раздвоението на поетичността, бунта, ъндърграунда на сетивата_като представа, същност и илюзия.

……………………………………………………………………..

този път реших да съчиня въпроси към екипа на спектакъл, който не съм гледала / екипът също не познавам и именно това отключи идеята ми_да опиша самото усещане, разстоянието като възможна близост /, а събирателна визия за театралния език добих от гостуването на режисьора и автора на театралната адаптация в културния блок на БНТ – Култура.БГ.

въпросите_

макар без отговори, сами по себе си, те очертават хоризонт вътре и извън територията си, носят духа на построяване на ден от тъмното на нощта. въпросът винаги запалва страст, достатъчни са дух и далекогледство.

затова идеята тук е да споделя размислите си относно как и защо се поражда желанието да се анализира произведение чрез формата_ [въпроси / отговори], и доколко естеството й определя визията на разговора като пълнозначен.

цялата тази парадигма от осъзнати липси реших да подкрепя с учудващото – откъде да започна? въпросите мислих дълго, защото не исках да са в очакваното търсене на границите в играта на криенеца – намираме се там, където сме се скрили.

исках въпросите да зададат идея за сетивно преминаване и преживяване на невиждани кадри. това даде и природата на въпросителния етикет / стилово_ спонтанно очертаха профила си_загледан в разбирането_не какво мислиш, а защо така мислиш.

това, което сочи един въпрос трябва ли да бъде единствено и само въпрос? той може да протича само като идея, която ‘ свързва ‘ светове.

благодарение на това наблюдение си обясних_

въпросът не може да има съзнателна власт над отговора, независимо в каква степен е базиран на личен извод, когато намерението на питащия е продиктувано от търсенето на тълкуване, а не на информационно-статистически модели.

реших да изоставя установената питаща форма ‘ въпрос с ясна и предвидима конструкция ‘, чиято цел е фокусирана да получи информативен и разпознаваем отговор – т.е. ако въпросът е в рамките на очакваната интонация, парадигма знаци и значения, то отговорите ще запълнят подобна ниша знания около и за спектакъла. това е нелош и добре познат похват, но не бих казала, че е интересен за страниците на Кореспондент / Кореспондент излиза рядко, изключително избирателно търси своите личностни изследвания, обекти на внимание, за които да разкаже / с които да се свърже – описателно, илюстративно, аналитично, а защо не и маркиращо ги именно с различни по заряда си въпроси.

премиерните дати на спектакъла, поставен през 2022 г в театър Възраждане са били на 19 и 20 март. не бях в България по това време, но някаква сплав от добър изказ и драматургичен интерпретационен рисунък, отключи представата ми, разбира се на асоциативно ниво.

дефинициите ни разделят.

изключителната идея за нов живот на смисъла от въпроси към автори, режисьори, артисти, танцьори.

играта на подсъзнаието води до пътуване навътре в тялото

важни са човешките същества сами по себе си и това е достатъчно!

въпросите на Кореспондент_

correspondentluna.com

_[ смисълът от бунт / и естетиката на представлението_определят самия живот като естетика на самотата чрез бунт.

как представата за оголената страст, в сгъстената времева междинност;  разхерметизирането на митологемите, се оглежда във вътрешно изпитание за личността ]

_[ очевидно Стриндберг разчита на знаците / силата им. 

личното ви тълкуване за билките в този текст и как визуалното внушение  на  магиката им кореспондира с чупливостта на мига >

ситуирани  като нова отвара срещу характера на времето или втъкани в сукно /  изтъкано от нишките  на зависимостта_сила и подчинение ]

_[ моралът като граница, поставя въпроса ‘ кой си ‘  като контражурна среща на илюзията с реалността, преодоляването на даденостите / 

по какъв нов начин подсъзнанието маркира конфликта и помирението между душата и тялото_чрез кои свои дълбочинни и скрити връзки определя мотивацията у героите ]

_[ Еньовден и природата_културното значение на земята и корена, зависимостта от другия за вглеждането в себе си…всичко това сглобява света по нов начин в тези тъмни часове на отвъдното, на разрушените представи и порядки, на преизподнята. как Стриндберг балансира горната и долната земя в човека? свързва ли двете същности или ги раздалечава, за да ги смири ]

_[ как премина репетиционният период – в търсене на отчетлив и ясен образ или в трансформацията му чрез перформативни  жестове към  първообраза_може ли да се каже, че персонажите са образи в развитие, образи на развитието ]

_[ как определяте ролята на артистите и техните  личностни характери_с какви нови перспективи, поканените от вас артисти, обогатяват и развиват въздействащата сила на класическите образи / психоаналитичната им регистрация ]

_[ какво научихте за Стриндберг след преживяването на текста при поставянето му >

кой е Стриндберг днес и какво си казвaмe един друг, имайки предвид рецепцията на съвременния зрител ]

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace luna