Категория: РАЗГОВОРИ

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ВИЗУАЛНИЯ СВЯТ НА СЛАВ НЕДЕВ

[ портрет / разговор / асоциации ]

от Антония Кесерджиева / въпроси, асоциативни връзки

фотонаратив_Слав Недев / авторска колекция

сигурно защото не познавам лично автора Слав Недев, но имам представа от начина му на работа, благодарение на няколкото изложби, телевизионни връзки, интервюта, усещането ми за среща с нова реалност, открои и вкуса към личната й философия / като портрет на въображаемите смисли и неща.

[ движение и статика ]

това, което ме интересуваше докато разглеждах последните му изложби е движението / неговото преливане / комуникативната му сплав със статиката, като пространство за тяхната среща.

[ хоризонт на очакване ]

за това кой е Слав Недев, какви изложби е реализирал и в диалог с кои галерийни пространства, всеки може да узнае от сайта на автора, както и от кратката справка по-долу, но тук в материала за Кореспондент, ми се иска да опитам_доколко е възможно чрез осмислянето на детайлите да постигнем език на внушение, с което да приобщим публика за диалог и съвместно изживяване.

correspondentluna.com

онова, което според мен оставя следа в един творчески процес е всичко, което добива динамика и перспектива от мига на неговото архивиране.

смяната на медиите, чрез които споделя изкуството си един артист е част от разбиранията му, неговата рефлексивност. за някои аспекти от тези съзидателни форми на общуване и различните им творчески парадигми, част от света на автора, става въпрос в нашия разговор, надявам се. свободата на интерпретативната емоция тук разглеждаме чрез интервю, както и посредством личните ми, споделени асоциации.

разговорът комбинира живите въпроси на съвремието_ като живеене и изкуството на пресъздаването им в мисловна плът.

[ процеси на формиране на обществените възприятия ]

светът на художника Слав Недев представя пресечността на аналитичното и емоционалното като пътуване чрез визуални перспективи за времето, и пространството, а тяхното разглеждане / разгадаване са въпросителните хоризонти, които разчитат богатия спектър от вкусове – философия чрез скулптура, инсталации, дигитални медии, живопис

[ пежзажи на вътрешните портрети ]

разбира се, създаването на художествена стойност е отвъд всяко физическо време, но свързването му с различните опити да се прекрачат някои граничности, ни приканва да мислим за него и реалността_като път за постигане на всичко едновременно.

[ портрет / разговор / асоциации ]

Кореспондент /

_произведенията ви въздействат дълбоко съзерцателно, а деликатният наратив, доколкото
присъства чрез знак или цвят, изгражда плътна свързаност на всички компоненти_атмосфера,
детайли, композиции. 
споделете размисли относно взаимното разбиране между обектите в този ваш свят, по какъв
начин се сработват в едно цяло?

Слав Недев /

_Предпоследната ми изложба (юни 2022 г., галерия Depoo, София) се казваше
Вътрешни/външни пространства. Мисля, че тя беше един опит да бъде поставен
въпросът „Каква е връзката между вътрешния ни свят и външния обект или с други думи:
кое ни кара да забелязваме едни неща и да пропускаме други? Защо един пейзаж или една сграда ни вълнуват, а други – не?“

Убеден съм, че отговорът се намира в индивидуалната конституция на всеки един човек. Нашата вътрешна структура може и търси да види онова, в което открива себе си, в което може, така да се каже, да оживее и преживее себе си.

Процесът, разбира се не е еднопосочен – външните обекти също ни въздействат и вероятно модифицират вътрешните съдържания. В действителност, може би няма рязка граница между вътре и вън.

Съзерцанието е състояние, в което светът става
едно.

снимки 1 / 3

Изложба Вътрешни/външни пространства, галерия Depoo, София, юни 2022. Снимки: Слав Недев /

Вътрешното „разбиране между обектите“, за което питате, се пренася по естествен път в творбата. Художникът трябва да е „потопен“ в това единство и хем да остави нещата да се случват сами, хем да ги направлява.

Кореспондент /

_ако трябва да асоциирате интимното чувство, предизвикано от раждането на каква да е идея, с какъв цвят / предмет или друго бихте си послужил, опишете ни процеса!

какво обикновено предизвиква идейното пораждане и как ще отразите това чувство?

Слав Недев /

_Идеята е тук и винаги е била тук, в нас и около нас. Тя просто се проявява във временните форми на обектите, след което намира нови форми и нов материален израз. Но самата идея, в най-широкия смисъл на думата – под това разбирам принципи и схеми, които
задават динамиката на света такъв, какъвто ние го преживяваме – е вечна и вероятно предхожда всяко явление.

На тази тема беше посветена последната ми изложба Out of Space – out of Time* (януари 2023 г., галерия Аросита, София). Разбира се, без материален израз, тя би била нищо, „просто идея“ и все пак, без нейния подреждащ принцип,
материята не би могла да се организира в пространството, което може би също е вид идея.
Ако трябва да опиша това, бих го нарекъл „въплътяване“.

Идеята намира свое тяло, материализира се, получава битие. Процесът е намерил отражение в религията като
слизане на Светия дух и неговото проникване в една или друга форма, при което той я одухотворява, т.е. оживява.

Ако трябва да търся асоциация с нещо, то би било поглед към слънцето – ослепяващ и просветляващ, едновременно.
Какво предизвиква нейното пораждане?…

Идеята е навсякъде, пронизвайки света, но при
всеки отделен човек, тя има своите индивидуални особености, които са обусловени от личния и унаследен опит на индивида. По тази причина за всеки човек проявлението на
идеята става при определени обстоятелства, които играят ролята на катализатор.

Кореспондент /

_в духа на търсената свързаност между човек среда / микро- и макро-светове, как ще обясните, понякога конфликтния образ на съжителството, поносимостта, етажната собственост?            
как тълкувате често срещаната проява на собственическото чувство у човека? 
мотивът ми за въпроса произлиза от въздействащата сила на минималистичната тишина при
повечето ви визуални серии, свидетелство сякаш за намерено ново равновесие и по-висш
разум. 

Слав Недев /

_Ако приемем, че съществува свързаност човек-среда, то феномените, за които става дума, би следвало да са манифестации на обществените порядки. Съзнателно пренасям темата на ниво общество, а не индивид, защото тези неща, макар да касаят индивидуалното
битие на отделния човек, са всъщност израз на социална култура.

След като отделният човек бъде отгледан в специфична среда, от него не може да се очаква да демонстрира
някакъв радикално различен вкус или разбиране за обществени отношения, на които в крайна сметка, архитектурата и урбанизмът са израз.

Неотдавна си мислех, че живите същества са териториални. Човекът със сигурност. Това е обусловено от основополагащи условия на съществуването на живото същество – нужда от
място за физическото му тяло, нужда от храна, нужди свързани с възпроизвеждането на вида и т.н.

В този смисъл, намирам собственическото чувство у човека за нормално, като гаранция за неговото оцеляване. Ако говорим обаче за собственическо чувство, което
значително надхвърля нуждите на индивида, вероятно можем да го тълкуваме като израз на различни причини, като се почне от културата на автоматизирано придобиване и
потребления и се стигне до компенсация на психологически дефицити.

снимки 1 / 4

Слав Недев в изложбата Out of Space – out of Time, галерия Аросита, София, януари 2023. Снимки: Елена Спасова /

Колкото до равновесието в моите работи, радвам се, ако въздействат по този начин.
Вероятно е резултат на моята психична структура. Ако художникът е честен, характерът му се отразява доста ясно в неговите творби и това става по един естествен начин, без да е нарочна цел.

Струва ми се, че имам вродена склонност да гледам на света, така да се каже, sub specie aeternitatis**.

снимки 1 / 3

Откриване на изложбата Out of Space – out of Time, галерия Аросита, София. 2023-01-16. Снимки: Галя Йотова /

Слав Недев и д-р Боряна Вълчанова. Откриване на изложбата Out of Space – out of Time, галерия Аросита, София. 2023-01-16. Снимка: Антонио Георгиев-Хаджихристов /

Кореспондент /

_под силното въздействие на фотографския проект на Кристофър Херуиг, изследващ
автобусните спирките в рамките на определено географско място, бих искала да поставя въпрос как според вас архитектурната визия на спирките разказва за пътуването като жест, какъв знак са те сами по себе си?

опишете ни с думи как би изглеждал ваш запазен знак за
автобусна спирка, какъв акцент ще откроите от същността й? 

Слав Недев /

_Серията на Кристофър Херуиг е наистина мащабен документ, не просто на разнообразието от спирки в една страна (Съветския съюз), но и своеобразна снимка на обществото. Без да навлизаме в някакъв задълбочен анализ, можем веднага да видим невероятното изобилие от форми и подходи, от чисто утилитарен, минималистичен дизайн, до
експлозии от безвкусни скулптурни декорации. Човек може веднага да направи извод, че става дума за дезинтегрирано общество, в което всеки може да си прави спирки по свой вкус. Да ви напомня за архитектурата в България след промените?

В едно цивилизовано и високо интегрирано общество със сигурност ще има единна формула, както за спирките,
така и за много други неща. „Общество“ по същество означава договор, конвенция.

Мой запазен знак за спирка?… Бих опитал да изразя/означа място-подслон.

Спирката е временният дом на чакащите превозно средство. Дори за миг, там те трябва да се чувстват
защитени, да могат да се информират, да отдъхнат.

снимки 1 / 6_

Розов цвят. Скулптура в парк Розариум, Казанлък. 2018, алуминий, неръждаема стомана. Размери: 201.5 х 198 х 191 cm. Височина с фундамента: 261 cm. Снимка: Слав Недев; Нина Хинова

Вечнозелената клонка. Скулптура в парк Розариум, Казанлък. 2019, неръждаема стомана. Размери: 304 х 197 х 199 cm. Височина с фундамента: 364 cm. Снимки: Слав Недев /

Кореспондент /

_за какво ви се мисли, осъзнавайки природата си на креативен човек?

Слав Недев /

_Мислите, освен ако не са върху конкретна задача, обикновено се появяват сами, неизвестно как и откъде. Все пак, да кажем, че определени теми задържат вниманието ми
по-дълго и са по-интересни. Това са размисли върху мащабите на вселената (извън човешките възможности, разбира се и все пак..), за отношения и връзки между процеси и обекти, за принципи и модели на явления. С една дума мисли, които се опитват да синтезират, да достигнат до някакви по-общи, абстрактни формулировки и положения.

Кореспондент /

_мястото.
мястото навътре. какво наричате място и кое е мястото на местата?

Слав Недев /

_Не схващам вътрешното на човека (всъщност познавам единствено моето усещане или моята представа за вътрешно) като място, а може би, по-скоро като някаква тоталност, континуум.
Мястото на местата, макар да звучи тривиално, е онова, на което се намираме. В крайна сметка то е единственото, което ни е дадено в актуалния момент.

Ако търсим по-поетичен отговор, то това е място, което ни дава възможност да изживеем пълнотата на живота, да
се свържем със самите себе си и света.

снимки 1 / 5

Изглед от изложба τόπος – топографии – …топии. Куратор: Слав Недев. Галерия Райко Алексиев, София, май, 2016 г. Снимки: Слав Недев /

Изглед от изложбата С (въглерод), Куратор: Слав Недев. Галерия Червената точка, София, май, 2019 г. Снимки: Слав Недев /

Отриване на изложбата С (въглерод), Куратор: Слав Недев. Галерия Червената точка, София, май, 2019 г. Снимки: Ясена Попова /

Кореспондент /

_как едно населено място разказва за хората, които го обитават.
какви са основите на този мост? кое е същественото, което определя характера на връзката помежду им град / хора?

в кои случаи тя разкрива страни от тяхното разбиране, а кога говори за пълно интонационно разминаване? 

Слав Недев /

_Населеното място разказва за хората, които го обитават по начина, по който лицето и тялото на един човек говорят за него. Ако гледаме внимателно, с непреднамерен поглед,
всичко е ясно. По подобен начин, архитектура, градоустройствен план, паркове, транспортни средства, цялата инфраструктура, както и начина, по който хората се обличат, движат, жестикулират, всички тези неща са щрихи от портрета на един град.

Какви са основите на този мост, на тази връзка? Предполагам пак същият невидим механизъм, който прави така, че вътрешният дух на човек или колектив от хора се
проецира върху околната среда, която на свой ред става материален израз на този дух.

Нещо като Цайтгайст, но в градски мащаб.
За разбиране можем да говорим, когато е налице комуникация между две отделни системи.

Затова не знам, дали е уместно да говорим за „разбиране“ между град и хора, тъй като те представляват една система. Градът е израз на разбиранията на хората и
същевременно формира тяхната култура.

Може би можем да говорим за разбиране в
случаите, когато градът е устроен така, че да улеснява живота на хората и предлага, така да се каже, човешка среда.

Кореспондент /

_нещото, обединяващо вашите проекти е…? 

Слав Недев /

_Струва ми се, съзерцанието.

Може би известна прецизност в изпълнението,… както и
желанието да бъдат осмислени определени теми.
Вероятно тук е мястото да кажа, че през годините съм работил, на серии или цикли, т.е. дадена тема се разработва със специфична стилистика / медия, след което идва следваща тема, която може да бъде развита по друг начин.

Не съм от хората, които работят цял живот с фиксиран стил.

снимки 1 / 3

Откриване на изложба Обекти, галерия Аросита, София, 2018 г. Снимка: Ясена Попова /

Изглед от изложбата Обекти, галерия Аросита, София, 2018 г. Снимка: Ясена Попова /

Слав Недев инсталира работата Матрица в изложбата Обекти, галерия Аросита, София, 2018 г. Снимка: Ясена Попова /

Кореспондент /

_представете си, че имате неограничена възможност да смесвате, да експериментирате, да колажирате с различни по смисъл и въздействаща сила медии, какво ще бъде мястото на думите в подобен проект, а бихте ли си послужил в тази връзка и с изкуствен интелект?

Слав Недев /

_По принцип считам, че визуалното изкуство трябва да бъде преди всичко визуално. Това не изключва използването на думи, но то трябва да бъде наистина оправдано и
въпросните думи да са интегрирани много добре, осмислено и пестеливо в тъканта на произведението.

Към този момент, не си представям да използвам думи в моя работа.
Може би е възможно в някакъв бъдещ момент. Думата е винаги еднозначна и с това изразява едната половина на нещата; другата половина остава като противоположност на първата дума.

Думата винаги създава една дихотомия: понятие и не-понятие. Докато
визуалният език не е обременен с това. Той дава възможност, подобно на съня, нещо да е и това, и онова… което е може би по-близо до реалността.

Яснотата на думата, нейното удобство са голямо изкушение, но те винаги „орязват“ реалността като взимат под внимание и означават само една част от нея.
С изкуствен интелект бих си послужил, защо не? Както всеки инструмент, зависи как се
използва.

____

• Out of Space – out of Time е цитат от стихотворението Dreamland на Едгар Алън По.

** sub specie aeternitatis – лат. от гледна точка на вечността

____

[ портрет / разговор / асоциации ]

спомням си експозицията, която отключи моя интерес към изкуството му_Левитация / серия Yogurt Culture, след което и Пост-урбанистична визия, Биотоп, разработвани доколокото си спомням от 2007 до 2016 година.

в началото на този разговор реших да не споделям това със самия автор, за да не нюансирам неволно посоката на усещанията му за диалог. по-късно, сред снимките, които получих, именно изображения от серията Yogurt Culture липсваха, а аз разгледах това като знак, че Левитация би следвало да си остане повод за срещата ни тук.

впечатли ме идеята за пътуването в нея / по-скоро пътуването като идея_

култура на киселото мляко_

тази тема разглежда познатото в неговата отдалеченост, разказва бляна и бленуването, дълбинно визуаизирани като дистопични представи за това, което уж познаваме, защото е разпознаваемо чрез сетивността, а всъщност е близост с паметта за бъдеще.

мляко и култура_

ролята на млякото може да бъде разглеждана като обмен на информация / съвместимост и способност да се обменя, и усвоява. бавността, по време на целия жизнен цикъл и пълнотата от различните периоди на този обмен_в изображенията на Слав наднича подобно космос /

левитирането, според визуалната интерпретация на Слав, / в реда и хаоса на летящите обекти / и идеята именно за кисело мляко, намирам критичното отношение на автора към стереотипа, играта с неговия обем, внушен чрез_уголемена представа за продукт, чиято жизнена сила и енергия се свързва със захранващата потенция, с характера на млечнокиселата микрофлора, която създава своеобразен баланс в общовешката символика за връзката между човека и целия животински свят.

природата като капсула /

човекът е природа /

животът е цяло /

и ето, това всичко_чрез визуалния разказ на серията Yogurt Culture_творба на Слав Недев, който деликатно, но с нескрита ирония намеква и разказва за ‘ изтънченото висене над нещата ‘, минималистичното им паралелно общуване / на обектите в простора / дълбае нови улици в паметта_улици на замислянето_дали всъщност не се неглижира важността с изпращането й извън орбитата на статуквото.

заради ценността на специфичната си бактерия, киселото мляко е забележително със световното си пътешествие отвъд света на микробиологията.

тук то левитира.

[ пресъздаването на буркани ] пълни с кисело мляко_серията рисунки наподобяват планетарен дом, в който космически подредени, те се реят в своя логика.

[ кой може да лети ]

по някакъв начин препраща към мисленето за ежедневността като култура_ / всички сме заедно пред обективните критерии / буркан за всеки / как функционира индивида въпреки колективната общност / пред каква алтернатива ни изправя онова, което захранва общия корен / цветовете на различните визуални решения внушават демитологизираната представа за качество и употреба_различните стъпки и нюанси прилагат интереса към идеята за надеждата / все пак, за мен изложбата изговаря бъдещето чрез културата на надяващия се човек, който не прекъсва своите природни връзки, отдалечавайки се от тях, а само ги изследва.

[ характер и взаимодействие ]

Левитация е обобщен геометричен образ на човека и звездата над него. Слав създава нови траектории от подобни 3D съзвездия_

портретна връзка с тишината на пространствата_вътрешни и външни / чия отговорност е тишината_продукт на преждевременни мисли или въпроси, обречени да гравитират без логичните си отговори. тези буркани, подобно експерти на обследването, живеят в своеобразна лаборатория, случваща се между личното време и света на живото_като нужда и представа.

какво причинява чудото, си мислех докато разглеждах Левитация – чудото част от реалността ли е и как се комуникира извън малкия ни свят, как споделяме за него?

[ изкуството е реформа ]

поради тази причина реших след разговора ни, да се спра именно на тази серия, към която няма приложени снимки и въпроси.

а вероятно това ще провокира и вашето търсене, желание, наблюдение. дано!

вярвам, че сериозно проучване на формите като такива / сами за себе си, могат да доразнищят, понякога и трансформират причинно-следствените връзки към даден процес_творчески или не, за мен е очевидно как изкуството на Слав Недев, освен естетически, макар и ненатрапващо, то говори, и чрез спецификите на един фин, интуитивен, икономически, и политически език, имащ радикално отношение към човешката идея за промяна на стериотипи, за вглеждане и еволюционни наслоявания.

____

за Слав Недев_

Слав Недев е роден през 1967 година в София, където живее и работи. От 1989 година е художник на свободна практика, а през 2001 става член на СБХ, секция „Живопис“. В своето многостранно творчество, Недев използва различни медии, сред които живопис, дигитално изкуство, арт обект, инсталация и скулптура. Работата му често е вдъхновена от философията (Кант, Хайдегер), психологията (Юнг) и митологията. Природата и световното културно наследство, както музиката и литературата са други извори на емоции и рефлексии, които намират израз в неговите произведения. Слав Недев е носител на различни награди и стипендии, по-важни от които са: две награди (първа и втора) в два конкурса за пластика в публична среда в град Казанлък; стипендии за пребиваване в Oberpfälzer Künstlerhaus, Швандорф, Германия и Cité Internationale des Arts, Париж и др. Наред с множество самостоятелни изложби, той е автор на две скулптури в парк Розариум, Казанлък. Куратор е на груповите изложби C (Carbon), (2019, галерия Червената точка, София) τόπος – topographies – …topias, (2016, галерия Райко Алексиев, София). Участвал в международни симпозиуми в страна и чужбина. Негови творби се намират в частни (Imago Mundi, Fondazione Benetton, Тревизо, Италия; Siddhartha Arts Foundation, Катманду, Непал) и публични (Beijing International Art Biennale; СГХГ, София, Съвременно българско изкуство, НБУ, София) колекции.

Член на СБХ от 2001. Член на управителния съвет на СБХ от 2021.

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

ЗА СКУЛПТУРАТА НА ДИМАНА ЛАТЕВА_’ ЧЕРНО МОРЕ ‘

/ как една обемна форма_съчетание от три различни по вид и употреба материали, изгражда чувствителност към нетипични умонастроения и въпросителни чувства _разказва витрината на дом за съвременно изкуство и обмен_Artspace Luna в Бургас /

текст_Антония Кесерджиева

място на експониране_Artspace Luna

скулптура_Димана Латева

в самото търсене е заложено генетичното усещане за умножаващ се смисъл_

Черно море като въпрос_

липсата на кислород / слабата соленост / затвореният характер, сероводородът, отдалечеността от световния океан / множеството легенди, пазещи загадъчността на Черно море, както и произхода на неговото име са част от спецификите, които събуждат интерес към водния басейн.

и колкото изненадващи да са някои от фактите за морето, не съм допускала, че един спокоен летен ден на 2022 година ще ме срещне с Черно море по необикновен начин.

с определен творчески интерес, лично направени проучвания, подредила своите наблюдения до тези на съвременните учени, Димана Латева ме среща със своя пластичен обект_скулптурата Черно море, създадена от сапун и лук.

моментът, в който видях и се запознах с пластиката / обем_40 / 26 / 15см / бе и първата ми среща със самата авторка, намерила ме ‘по препоръка’ в галерийното пространство Artspace Luna в Бургас.

по време на нашия разговор, с нарастващото любопитство както към темата, така и към възможността работата на българската сценографка, базирана във Виена, да бъде експонирана в галерията в Бургас, се породи и друго намерение, продиктувано именно от спонтанната среща_всичко това да бъде надградено с последващи акции.

повече за Димана_

Димана Латева е родена през 1982 г. в Хасково, България. Работи като художник на сцени и костюми / на свободна практика. През 2008 г. тя получава дипломата си по архитектура от Hafen City University в Хамбург, а през 2010 г. завършва успешно магистърска степен по сценичен дизайн_сценично пространство в Техническия университет в Берлин. Нейната дисертация е показана в изложбите „Springboard 2010“ и „Master Scenes“ в TU Berlin. 

По време на обучението си в Берлин, Димана участва в множество независими продукции, а от 2009-2012 работи в продукции на Хайке Шееле_

След първия стаж в Берлинската държавна опера в „Rake’s Progress“ на Стравински (режисьор Кшищоф Варликовски, сценограф Малгожата Шчесняк), следват сценични асистентски роли в Komische Oper Berlin, като например „Ксеркс“ от 2012 г. от Г. Ф. Хендел (режисьор Стефан Херхайм, сцена Хайке Шееле) и 2014 г. „Кливия“ от Н. Достал (реж. Стефан Хубер, сцена Стефан Пратес). За Залцбургския фестивал през 2013 г. Димана Латева участва в „Die Meistersinger von Nürnberg“ на Рихард Вагнер, режисиран от Стефан Херхайм и постановка на Хайке Шееле. Във Франкфуртската опера през 2013 г. в „Едип“ (реж. Ханс Нойенфелс) сътрудничи със сценографа Рифаил Айдарпашич и през 2015 г. с Наташа фон Щайгер в „Кибритопродавачката“ на Х. Лахенман (реж. Бенедикт фон Петер) 2015 г. .

Латева е стипендиант на AMTH, фондация Deutsche Bank, а с проекта „Tonguecat“ бе част от Мюнхенския оперен фестивал. 

Създава сценографията и костюмите на „Лейди Макбет от Мценск“ от Д. Шостакович в Русенската опера с режисьор Вера Немирова. Екипът печели наградата Златна лира 2015 за най-добра продукция на годината в България.

Димана Латева е постоянен асистент в Staatsschauspiel Stuttgart, както и член на „Oper Rund Um“ за сцената на „Дон Жуан“ на Моцарт във Вайдхофен/Ибс, Австрия.

През 2019 г. проектира сцената и костюмите за „Москва Черемушки“ от Д. Шостакович в Хамбургската държавна опера, 

През новия сезон на 2022 тя се завръща в Хамбургската Щатсопера при пълна творческа заетост.

____

още при първата ни среща попитах Димана за мотивацията й да погледне на Черно море с изследователски нюх и желание да изгради идеята си в обем. ето какво сподели тя:

“ Преди около 5000 години топящ се ледник в средиземно море превръща огромно сладководно езеро в море. Нахлуващата от Босфора вода ражда легендата за Потопа.

Днес 90% от морето е мъртво. Сладководните пълноводни реки запечатват долните пластове на водите, което го прави бедно на кислород. Инвазии на рапани и медузи през 60-те и 80-те години застрашават оцеляването на много видове риби. Глобалното затопляне и замърсяването продължават скоростно агонията му.

На дълбочина от 90 метра животът е невъзможен, но създава райски условия за консервация. Най-стари кораби в изумително добро състояние са находки от Черно Море.

Докато животът на повърхността продължава турбулентно, на дъното тихо почива вечността.

Моята скулптура се състои само от сапун и лук. Те могат напълно да бъдат унищожени и разложени във вода. Произходът на лука е толкова стар, че никой не е в състояние да установи откъде идват корените му. Те сега са по цялото земно кълбо. Лукът е символ на нашата кухня, съучастник на нашите битие и култура.

Какви ценности от нашия дом, кухня и живот ще завещаем на нашите потомци? Ако искаме да съхраним ценност от съвременната ни история, какъв би бил той? „

[ сапун и лук в обема на пластичен обект _ Черно море ]

разговор с авторката на пластиката Димана Латева за Кореспондент_

Кореспондент /

_разкажете за себе си през обектива на близкото и далечното си плаване / по какъв начин морето / водата / могат да ни дадат близка гледна точка към нас самите. водата – територия събирателна или площ за преодоляване?

Димана /

_Интересен въпрос. Отношението ми към морето е още от дете. Въображението през призмата на водата ставаше все по-пъстро, докато не развих прекалено жива фантазия и дори страх от него. Винаги съм искала да си представя какво ли има на дъното. Дали е наистина толкова плашещо или нещо много банално. Мисля, че точно в това незнание могат да се родят много истории, предположения и дори голяма доза страх. Невидимите неща са най-наситени с легенди и мистерия.

Богатството да се докоснеш до нещо непознато и невиждано ни прави подвижни. Клаустрофобичното чувство в застоя изчезва и се надявам плаването да не спира само защото сега брегът е хубав.

Кореспондент /

_личните ви чувства по време на работата / сълзите и лукът/ медузите и инстинктите. могат ли медузите да бъдат архитекти на черноморието и какви архитекти са според това, което сте научила в изследователския етап към работата?

Димана /

_Исках много да дам нещо под формата на въпрос. Знаем, че Черно море е замърсено, че му причиняваме хиляди щети. Всяка минута се стоварва един камион отпадъци във водите ни въобще. Изкарваме перфектно запазени кораби и исторически ценности от Черно море, само защото то е мъртво в дъното си. Възхваляваме хора, чиито характери и действия не познаваме добре. Способни сме да скроим измислици, само да си обясним неща – невидими и недосегаеми за нас.

Все още се водят безсмислени войни, сякаш живеем вечно. Аз мисля, че не живеем вечно, но примерът ни остава предаден във вечността. Затова ме интересува: какви образци и подходи даваме на хората сред нас и след нас? Исках да консервирам една зловеща инвазия на медузи и да я пренеса в нашата кухня и битие.

Кореспондент /

_ако приемем водата като огледало на произхода на живота, доколко солеността му съответства на чувството за мяра у човека, вниманието и бдителността като личностни качества?

Димана /

_Наскоро гледах репортаж, в който учени твърдят, че солеността на солената вода през последните 4 млн. години не се е променяла. Солеността във водата е константна, докато аз вярвам, че мярката на човека се изменя сред околността, в която живее. Мисля, че влиянието на околните до голяма степен са определящи. В работата си използвам лук. В първия момент звучи малко банално. Именно в това, че лукът е обсебил нашата кухня до такава позната степен, че го прави неизбежен свидетел на нашия бит и събирател на живота ни. Никой не знае кога и къде се е родил лука, но няма континент който не го познава.

Кореспондент /

_ако сте риба, живееща във водите на Черно море, коя ще бъде тя?  

Димана /

_Риби от вида есетрови са може би най-интересните за мен. Сега за съжаление са застрашени видове. Те имат една много дълга история. Преодолели са много изменения, съумявали са да живеят едновременно в солена и в сладководна води.  Свързва ме това, че живеят дълго колкото хората, в близост до Дунав и че са в движение – не обитават само едно място.

_____

експонирана за международния ден на Черно море_ 31 октомври, пластиката на Димана Латева бе включена подобно ‘пулсиращо умно сърце’ и в коледната история на галерийното пространство, отворено за изненадващото, необичайни интерпретации и диалози_както между автори / публика, така и между различни творби / обекти.

камерните събития [ увод и логика ] и [ упътване за сглобяване на празник ] в края на 2022 в Artspace Luna предложиха именно това наблюдение_

какво внушава скулптурата ‘ Черно море ‘?

изградена от сапун и лук, обемната пространствена форма на Латева предизвиква различни образни връзки, отнасящи се до живот и жизнени проблеми / кореспондира с начините на съжителство, употреби / злоупотреби, емоции, политики.

морето_като събирателен образ на духа и преминаването му през ежедневните граници_лични / териториални, както и тяхното преодоляване.

морето_обръща взора ни в свободата като понятие и вглеждане_в себе си / в другите, като въпрос към съюза на бреговите ивици. териториално то превръща съседството в близост, но и в дискретна граница_едновременно обобщава и разделя.

мигриращите хора / войните_пораждащата се социална и лична отговорност / авторефлексия чрез водата като същност за произхода_

чрез водата, мигриращият човек бяга от огъня на войната, първо напуска себе си, след което се оставя във водната плът като в своя космическа утроба, от която ще се роди новият му портрет.

’38 души, сред които 22-ма мъже, 8 жени и 8 деца, от които едно е бебе, представящи се за сирийци и афганистанци, бяха безопасно доведени до българския бряг от представители на Гранична полиция рано тази сутрин при сложна операция в Черно море’ , съобщава ‘ 24 часа ‘ на  22. 09. 2022

търсенето на надежда очертава Черно море отвъд импресията на жанровата принадлежност, носи духа на сливане на границите чрез топография на човешкото око_надеждата / като диалектика на бъдещето и непознатото / особено чувство, споделено с вселената на мигриращия човек_

Черно море обхваща площ около 2 500 000 кв. км с реки от два континента– Европа и Азия.

[ как пренася битийното си съзнание по обективни причини ]

морето превежда тази важност за човешкия свят през драматичността на екзистенциалното време – проникването в бъдещето през гледната точка на спасението.

[спасението]_

морето и това, което носи човекът_себе си

шестте държави, които споделят излаз към Черно море са: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна_

поезия или природна даденост, превърната в комерсиален продукт, експлоатиран често под различни форми, отпечатъците на една от най-безобидните съзираме в клишето_ ‘ снимка за спомен ‘ с море_то.

тук пулсът му е изведен като платно на кораб, а зарядът в него е ясен сигнал със здравомислещо послание_

[ свети, защото има какво да каже ]

замърсяването на планетата_ реки / гори / морета / океани_е ключова тема. сигурно затова авторката ‘разпенва’ водите чрез сапун и лук_като потапя важността на погледите в ‘ обезмасляването им.

интересен акцент са самите отпадъци, тяхната природа, натрупването им / попаднали във водата чрез източници и причинители от различни географски територии, те се смесват. морската вода отмива специфичните им данни, слива и образно казано ги ‘ сближава ‘ с живота на ‘ Черно море ‘, но това дали променя човешките взаимоотношения?_

отпадъците_различни видове частици / човешки употреби / се свързват_пътувайки от различните населени места / срещайки се, добиват общ корен_нещо, за което самите общности от населените места, често пъти не разбират, а и не проявяват воля за преодоляване на териториални / жизнени проблеми. нещо повече_превръщат го в собственост и заживяват с чувството за вселенско притежание_плод на обсебваща, всепоглъщаща алчност, тъмен / агресивен инструмент на всички войни.

докато се срещах с публиката, фестивален спомен ме подсети за филм на полски режисьор, излъчен в Бургас преди години, по време на Burgas International Film Festival, разказващ за една черноморска одисея, като фокус в нея стават черноморските брегове на различните гранични страни. детайлите около тази кинематографска история са се заличили и колкото и да ми се искаше да гледам отново този филм – отражение на времето / хората / на преходите / морето в живота им, така и не попаднах на следа. благодарение на режисьора Слави Георгиев, когото попитах, намерих неговото име_ ‘ Тристия ‘ / 2015 /.

в случай на бъдеща кореспонденция с полския режисьор на лентата _Станислав Муха / ‘Тристия ‘ , бих се опитала да изградим асоциативен мост с артистичния жест, разположен в Artspace Lunа / скулптурата на Димана Латева / , както и наследството, което оставя той с присъствието си, различните срещи с посетители, споделеното от тях, предизвикало различни разговори.

____

как темите около ‘ Черно море ‘ поставиха фокус в коледната идея на пространството_

с какво допълниха представата за обектна плътност в средата за срещи_

[диалог]

Димана и Елизар_всъщност никога не са виждали своите работи / те дори не се познават_

докато той ми разказваше новите си идеи, аз откривах връзка между неговите и тези на Димана Латева, която преди дни беше оставила творбата си ‘ Черно море ‘ в Artspace Luna , после инстинктивно прибрана от мен, в изчакване на подходящо време за показването й.

чашата_форма на диалог

през годините на различни авторски изложби и представяния, идеята [ч а ш а] е сполучливо застъпена в Artspace Luna. за нас е съществена връзката между функцията и възможността за диалог_как физиологичните процеси намират свое основание за докосване до естетичното_от сутрин до вечер.

открих онази особена живост в близостта на авторските идеи, която въпреки дистанцията им и тяхната непознатост, заявява ясна връзка_ [ докато мисълта за бреговите ивици_щедро покрити с белези на употреба_пластмасови чаши, опаковки, кутии, найлони, въжета_изоставени и захвърлени битови отпадъци, свързващи човешката консумация и нехайство в гордиев възел / то стъклените чаши на Елизар носят чувство за спасителна кауза_рециклиране и начини на живот ]

____

Черно море на Димана Латева и чашите на Елизар Милев_

силата им да замислят е социално ясна и достоверно изведена. емоционално ме плени и друга препратка_

морето като начин на кореспонденция / споделяне / комуникация_

писмо в бутилка / оставено във водите на морето.

така добавихме нов опит да чувстваме, заедно с това и ново тълкуване на въображаемата ни коледната елха в Artspace Luna_

как срещите изграждат визия / визията_идея за празник.

солта на водата / лукът в живота

вода / стъкло / кислород / земя

единствената мотивация за подобни връзки бе желанието ми да се инициират нови модели_взаимодействия в среда.

без предварително зададени посоки, творбите със своя потенциал да се свързват и претворяват наново.

претворяват наново_

открих, че 31 октомври е международен ден на Черно море и вече знаех, че ще изненадам Димана, която не търсеше точно този ефект, докато ме запознаваше с идеята си за пластиката.

така в края на 2022г. пластиката ‘Черно море’ се превърна в комуникативна зона, събуждайки погледите чрез динамика от сложни въпроси и провокативни отговори, въздействайки с художествената си плътност и многоезичност_живеем ли достатъчно отговорно и как можем ежедневно да подобряваме и развиваме начините си на общуване със себе си и с природата.

сапунът_отмива и почиства, докато ни свързва с ясни и важни въпроси в атмосферата на светлия празник_

Коледа като кислородна маска / светлината отвътре

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

ЗА СЪВМЕСТНИЯ ВИЗУАЛЕН ПРОЕКТ НА ДАРИНА ПЕЕВА И ДОРА СЛАВОВА ‘ ИМИТАЦИИ ‘

[ портрет / разговор / анализ ]

текст_Антония Кесерджиева

фотонаратив_Кореспондент

Кореспондент предлага анализ и разговор с двете авторки, както и фотоматериали за визуалния им проект, представен в Бургас през месец юли 2022.

____

онова, което се съдържа във всеки тип имитация е повторението / следването на модел, образец, с което се търси постигането на ефект, внушение, представа или чувство.

илюзорната същност, изградена чрез машината за копирана действителност – имитацията,  дава плътност единствено на пречупената образност и то през света на измамените  сетива за възприятие. 

кога допускаме имитацията като път към себе си и другите?

през какъв праг на поносимост диалогизираме или пресичаме нейния заместващ триумф?

в потока на ежедневните неща, тя празнува баналността на примирията_кодове за ‘ бърз успех ‘, ‘ сигурна победа ‘, превърнали се в PR на любовта, благосъстоянието, спокойствието, просперитета.

[ заменяемост в кълновете на живота ] 

[ фалшифицирането му като същност и природа ]

още преди влизането  ми в изложбеното пространство – зала Дружество на бургаските художници, с първите небрежни  погледи през витрината, откривам смелостта на експозицията _от дистанция тя предлага нов сблъсък с привидността на модела – природа / не природа, живот / не живот, любов / не любов.

цветността и цветята са белег на друг интензивен порядък – подправеност / изкуственост.

тя като свидетелство за феномена_как с покачването на консуматорските ни потребности, разширяваме резервите на имитационните послания и принципи.

райската градина е образ на заграденото лично пространство / асоциативен паралел с дресурата / лъвът – дресираният хищник, прескачащ горящ обръч в преследване волята на дресьора / накрая получава лакомство. тук сетивата биват обучени, за да разпознават наградата като ценно находище_пътуване в другия_’ обич ‘ или ‘ обич и рай ‘

зелена силиконова трева, осеяна с цветя. мъж и жена, ‘ приучени ‘ да се срещнат, следвайки стандарта по подразбиране ‘ Райска градина ‘ и посредством шанса_ щастлива идиличност в обществени сегменти. сигурно затова характерите и лицата на манекените / жена, мъж /  са сведени до наръч изкуствени цветя / подобно наградните сладкиши за дресираните / нужно ли е да се виждат, да са в близост, да общуват, когато дори мотивацията да се движат е компрометирана, съдейки от скулптурата помежду им / четири крака, сочещи различни посоки / носи идеята за липсващ идеен фундамент, умора от измисленото щастие, за което дори ябълката не е посока, а просто овехтял артефакт.

[ няма значение ] не е просто пътен знак сред безпътието, а индикатор за психиката в анатомичното или в химичните реакции на съвременното общество_съединяване / разлагане / заместване_

така диктаторите_безлични, са всъщност безусловните основания за разкриване на човешкия спад. видовият спад. температурата на гледане не е в пряка връзка с покачилите се градуси през месец юли, когато експозицията е на разположение за своята публика / тя по-скоро е скок в мисленето, предизвикано от неограничената власт на насилника / обобщен образ в експозицията /.

злоупотребата с позиции е конструкт, залог на ‘ купеното ‘ благоденствие, за което всяка дума е фалшив герой, сапунен мехур от трибуната на отсъствието.

подобна роля имат и цветята, протезиращи ‘ вниманието ‘ също като трибунен жест на учтивост и внимание. отсъстващият поднася цветя с името си_ портрет на имитирано съпреживяване.

[ отсъстващият поднася цветя с името си_ портрет на имитирано съпреживяване ]

Дарина Пеева и Дора Славова_

двете художнички отдавна работят в културното поле на социалния му дискурс, представяйки своите произведения в България и извън страната.

при биографичните страници за Дарина Пеева / родена в Бургас / и Дора Славова / родена в София /, срещаме както образна, така и тематична сила_изведени в достатъчно трайни за времето и пространствата художествени пластове. 

динамиката на  визуалните жестове, специфични за индивидуалното им творческо изграждане сякаш намира пресечност и взаимна допълваща енергия отвъд хоризонта на видимостта_там, където мисленето съшива въпросите и отговорите в представи.

през юли 2022  Дора и Дарина ни приобщават в ‘ Имитации ‘.

куратор на изложбата е Атанас Тотляков.  

тази изложба задава по различен начин въпросите си, затова Кореспондент внимателно постави и своите към авторките.

материалът се подготви в края на годината, месеци след представяне на ‘ Имитации ‘, но   както вече споделихме, _Кореспондент съзнателно обръща внимание на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие от натрупаните размишления.

____

Дора Славова_Дарина Пеева / разговор в Кореспондент

/ Кореспондент

_вашият проект ‘ Имитации ‘ поражда впечатлението за запознанство отблизо_човек и общество / лица и политика. 

потапя в асамблаж, инсталация от визуални и пластични обекти, които внушават колебанието между искреността, приближаването и отчуждаването. 

мислите ли, че по някакъв начин съвместния ви прочит върху тези теми е реакция, предизвикана от заблудата като отчетлив манипулативен ход от човешкото общуване днес, а и в цялата  цивилизационна история_по какъв начин всяка от вас го постига?

/ Дора Славова  

_Всеки проект е едно пътуване към себе си и откриване на другия в теб самия, и другия като публика. Темата, върху която се фокусирах е религиозната имитация в предметната среда която се явява образ на имитирана вяра. Механизмите за въздействие и управление са религия, политика и пари. А имитирането им е част от заложената необходима грешка.

/ Дарина Пеева

_В този проект аз се поставям в ролята на наблюдател на различни политически и социални събития в обществото, както и на неща, маркирани от личните параметри на собствения ми живот. Интересът ми към темата за имитацията беше провокиран от книгата на Иван Кръстев и Стивън Холмс „Имитация и демокрация“.  Там са разгледани различните видове имитации в контекста на световните политическите събития след падането на комунистическия режим в Източна Европа.

Когато се запознах с историята на сградата на Дружеството на бургаските художници , където беше представена изложбата, намерих перфектното пространство, където може да се коментира миналото в контекста на настоящето.

/ Кореспондент

_общата експозиционна площ, самите обекти изискват внимание и дебат с реалния свят. ако имитацията лъже сетивата, кои са средствата на истинността в имитационния свят / с други думи как постигнахте съгласие в изборите си, така че творбите ви да звучат като преливане от тема в тема? и как се самонаблюдавате чрез тях?

/ Дарина

_Моите обекти „имитираха“ и повтаряха по естествен начин предметите, които са се намирали в пространството, когато то е било зала на градският комитет на партията. Катедра беше облепена в холографски материал, който сменя представата за обекта спрямо светлината. Това е начин всеки да припознае правото на своя позиция, цвят на своя политическа идея. Диагонално на стената в дъното имаше светлинен надпис „never mind”. Според мен маркира нихилизма, че не сме способни да влияем на процеси, които са заложени в развитието на човешкото общество, процеси, чиито закономерности не виждаме. Изборът на холографския материал е основна част от проекта. Ефект,  използван при банкнотите и други официални документи.

/ Дора 

_Моята инсталация, която имитира Райската градина е разположена в центъра на залата, което е естествен композиционен фокус на пространството, но и смислов, защото преди политическата реалност е била религиозната, а и във всеки от нас е заложена идеята за онзи първи момент на осъзнатост и грях и всички последвали събития за човечеството. Не е случаен избора на манекени за Адам и Ева и главите, които са заменени от изкуствени цветя.


/ Кореспондент

_ако приемем игралния дом, казиното*  като образ на социална медия, в която се срещат механизмите на управление_ частно / общо,  как се променя чувствителността на съвременния човек към играта? плесница от и  срещу какво може да бъде тя, и  каква стойност има реалността в състоянията на ‘ страст ‘ /  ‘ спасение ‘ / ‘ време ‘ ?

• казино* – интегрирам думата в анализа си към изложбата като част от личния ми поглед и интерпретация_ 

специфичността на казиното като образ на играта между човека / общността [бележка – Кореспондент]

/ Дора  

_Интересна и изненадваща е за мен тази намеса на образа на казиното, но то е имитирано бягство от реалността. Чрез играта бягаме от света, който живеем, но самата игра е със същите правила и последствия като реалния живот. Имитирането му не отменя реалното преживяване.

/ Кореспондент

_веднъж, минавайки в близост до витрината, прочитайки гласно името на изложбата 

‘ Имитации ‘, една институционална служителка реагира така_ ‘  да, това не е изложба, това е имитация на изложба? ’ как ще коментирате масовите представи, споделете усещането си за това как се чете визуалният ви разказ и дали ви обогатява с нещо ново всичко това?

/ Дарина

_Дотолкова, доколкото изкуството използва в някаква степен средствата на имитацията с цел постигане на достоверност, бих казала че служителката не е била далеч от факта, че нашият проект е „имитация на изложба“ . Той беше разположен в изложбена зала, което автоматично създава определени очаквания, но вътре нямаше „произведения на изкуството“ в смисъла на традиционните представи за такива.

/ Дора  

_За да коментирам тази реакция ще се върна към това, което казах в началото ОПОЗНАВАНЕ НА ДРУГИЯ може би такъв тип реакция допълва в някаква степен идеята за имитацията. От друга страна няма нищо по – опасно от нормалността.

/ Кореспондент

_нека си поговорим за средата; средите, развитието им. 

ако поставим във фокус  личното щастие и просперитет, отличават ли се с нещо желанията и стремежите на масовия човек към тях от тези на човека с власт? как тълкувате въобще щастието и свободата? 

/ Дарина

_Средата не винаги може да бъде личен избор, но усещането за щастие е въпрос на лична отговорност и въображение. Когато се занимаваш с неща, които харесваш е лесно да се почувстваш щастлив. Разбира се това е възможно също при определени обстоятелства – да си здрав, относително финансово независим, да си заобиколен от хора, които те разбират. Не знам какви са желанията и стремежите на хората с власт – не познавам такива. Относно свободата не съм намерила по-добро определение от това на поета Иван Радоев, който в едно свое интервю казва, че си свободен, когато можеш да кажеш: „ нищо не мога да спечеля, нищо не мога да загубя, но знам че това съм аз“.

/ Дора  

_Ако си представим за момент , че тези понятия не съществуват в своето абсолютно измерение и са само лично преживяване ще получим безкрайно много и различни отговори дори противоречащи си. Стремежът към абсолютизиране ни кара да се чувстваме по – малко или повече свободни, или щастливи. Щастието и свободата са състояния на духа, и сили да се съхрани това състояние. Що се отнася за човека с власт само мога да предполагам , че тя – властта никога не му е достатъчна да е щастлив и се стреми към все повече власт / щастие.

/ Кореспондент

_възможно ли е кичът, във формите на бит и култура, да разказва за някои национални или универсални особености на живеене, и по какъв начин церемониите и публичността го толерират чрез канона, като го правят разпознаваем с ‘уюта’ си навсякъде по света?

/ Дора 

_Кичът е безкрайна тема, за която в България се заговори след 90-те години. Това, разбира се не означава, че не е съществувал и преди това, но управляващите не допускаха разговора, а само реализацията му под различни форми – имитиране на ВИСОКОТО и неговото принизяване до масовия вкус, което е част от манипулацията.

/ Дарина

_Темата за кича е в основата на много философски и социологически произведения и проучвания.Тя е широкоспектърна и сложна, за да може да бъде  коментирана с няколко изречения. Мисля че процесите се формират от интелектуалните нива на различните социални групи, а не от национални територии.

/ Кореспондент

_мислейки си за имитирането като модел на подобие, в кои случаи религията може да е форма на диктатура? 

/ Дора 

_Ако сложим равенство – религия и вяра, то сама по себе си вярата ни вкарва в модел на лична диктатура, която е доброволна и може би осъзната. Но ако излезем от контекста на личното и погледнем към общото, то религията винаги е била форма на диктат чрез манипулирания страх. Формите на имитация допринасят само и единствено за по – голяма мащабност на въздействието.

/ Кореспондент

_разположението на обектите внушава усещане за среща със самостойни части от целостта на един роман_роман за уморената от преупотреба ‘ свобода ‘. кога човек я постига или поне мисли, че я живее? мислили ли сте за свободата на диктатора?

/ Дарина

_Мисля че в повечето случаи свободата се определя като“ способността на човек да действа без ограничения според своите желания ( според Уикипедия), но в едно общество това е трудно да се координира. Усещането за свобода е по-скоро фикция. Не знам каква е представата на един диктатор за света. Предполагам че в повечето случаи говорим за психологически зависимости и обсесия, които изкривяват общоприетите морални представи за съществуването на обществото. В този смисъл диктаторът е “ най-несвободният “ човек .

/ Дора 

_Свободата е въпрос на лични граници и морал. Светът, който обживяваме и времето, което живеем ни дава различни измерения на свободата, но всичко е свързано в определени зависимости, и свободата е част от тези взаимовръзки.

/ Кореспондент

_в съседство до залата на ДБХ е разположен банков клон. по какъв начин това може да се превърне в лице на комуникация и дали е възможно подобно локално обстоятелство да се разпознае във ваш съюзник по отношение темата и отвъд нея?

какво се случва под повърхността? рационалното и фикцията / властта и сетивата_в близостта на общ зид / част от общ архитектурен ансамбъл /.

/ Дора  

_Парите са власт и религия те са фокусът, но самата институция, която борави с тях, и ги превръща в стока, борави с понятия като ИМИТИРАНЕ НА ОБЛИГАЦИИ, ИМИТИРАНЕ НА ДЪЛГ, така че имитацията е част от институцията. В този смисъл банковият клон може само да е наш СЪЮЗНИК.

/ Дарина

_Сградата е била от 1930 г. Банка земеделски кредит, по късно трансформирана в зала на градският комитет на БКП. И в двата случая става дума за властта да даваш капиталов или политически кредит.

/ Кореспондент

_имате ли доверие към съвременния зрител? какви отговори или въпроси отправяте към него? а можете ли да предизвикате така стереотипите му, че те да се самовзривят? 

/ Дарина

_Разбира се. Съвременния зрител е този , който пътува много и се интересува от различни хора, и места. Неговите сетива са по-отворени за многообразието от идеи и образи. За мен смисълът на една  изложба не е да предизвиква, а по-скоро да заяви различна позиция по-определена тема.Това ще може да обогати общата картина на света, в който живеем.

/ Дора 

_За да се възприемат съвременните визуални кодове е нужен преди всичко ВКУС, който се изгражда чрез много гледане и способност за виждане, и разбира се много познания. Публиката не бива да бъде подценявана. Мисля, че проектът ни ИМИТАЦИИ който напомняше огледален образ на витрина, освен мисловен отговор от публиката, получи и чисто емоционален.

/ Кореспондент

_в края на срещата ни заговорихме за смеха и свободата, сещайки се за изключително добрия фестивал в Габрово / 2022.

разкажете ни за личните си революции по  пътя. 

кои техните кодове бихте предали нататък?

/ Дора 

_За мен в еволюцията има много по – голям смисъл отколкото в революцията, но сега като се замисля може би имам нужда от повече лични революции, въпреки че в революцията има нещо унищожително, но благодарение на това изкристализира нещо ново. Кодовете, които бих предала нататък са тези, които биха оцелели.

/ Дарина

_Революциите са винаги лични. В повечето случаи те водят до прогресивни промени за теб самия и рядко до промени в света около теб. Но те са важни за развитието ти като човек.

/ Кореспондент

_според мен идейната проекция в ‘ Имитации ‘ съблича дрехата на обществото, кожата му_оголва го до скритостта на желанията_в присъствието на морал или не. 

според вас, какъв ефект произведе тази изложба и доколко е възможно да изгради експлозивна със смисъла си среда, отличаваща се с будност и желание за критично мислене?

/ Дора 

_Бих искала да разгледам проекта в неговия емоционален и сетивен аспект. Публиката да преживее, да усети – в това е смисълът. Ако имитираме живота си и живеенето дали няма да получим имитиран Рай.

/ Дарина

_За мен изложбата даде възможност да бъде представена още една гледна точка по темата за имитацията в контекста на определен времеви интервал.Тя има смисъл за зрителите, защото им дава възможност за избор и сравнение по отношение на останалите културни събития в града.

____

докато разглеждах изложбата в галерийното пространство, се опитвах да потърся връзка с човека и волята му да посочва, да избира, да желае, да следва.

какво означава свободата да живееш своята естественост, дързост и красота? и ако животът, и физическото му проявление е път, който преплита протичането, неговото отрицание, центъра и периферията, нещото и нищото, защо тогава целта се основава под възможностите на контрола и често човек губи сетивния й отпечатък, а с това и човешката идентичност?

така свързах образа на казиното с ‘ Имитации ‘.

[ казино ]

казиното като псевдообраз на молитвен дом казиното като псевдонаука за копнежите и постижимостта_

влизайки в него_имитационен свят на възможностите / човек сам прави избора да го стори / собствената му воля го превръща в гладиатор на финансовия растеж. дали на манежа или в ложата на игрището, той сам осъществява стриптийз на душата си. завихряйки рулетката на късмета, всички имитации с нея сочат разпада на личността му. сигурно това го превръща в статичен образ, застинал в очакването си контур_той и машината_неговият диктатор. вероятно единственият останал буден лост е в остатъчните парчета спомени_връзката с разсъдъка и естествеността. ако те все пак очертават посоки, човек би могъл да се освободи от капана на диктата.

концепцията ‘ Имитации ‘ ми даде основания да изградя серия аналогии и то все в посока – игралния дом или казината, каквито често се появяват напоследък. играта със себе си / глобална_локална / надиграването / публиката в тази игра_образът на втвърдяващия се човек с опит върху вечността / съживяването от време на време за малки революции, които макар и плахи, все пак преместват човешките граници. или поне имитират това събитие под формата на празник.

поставен отново в социална среда, човешкият индивид – в аватар, проекция или спасител на рецепцията си се превръща? имам чувството, че отива в игрален дом именно заради спора си с властта_за да бъде играчка, част от механизъм за овластяване чрез игра?

в едно свое наблюдение над оцеляващия механизъм, в опит да опища културните лостове в частните / независими и държавните / публични пространства_се опирах върху идеята за взимането и даването / създаването и получаването, като механизми, в които плува светът – кой печели и какво губи губещият е истинската база на въпроса. как се отчита ефективността на постигнатото, мониторинг на съставните й части.

често пъти реалността имитира стойност.

така си представям и този пейзаж_направил своя избор, ‘играещият’ произвеждащ балони, с които полита или такива, които падат поради страх от високо, имитирайки резултата като своя свобода.

след време бих инициирала нов разговор с Дора и Дарина, за да ги попитам: в каква степен имитацията може да се впише като поведенчески и културен жанр в летописа на този век / в обхвата на глобалното пространство? и в каква парадигма биха го изразили, след представяне на познатия от 2022?

цветя / светлина / Never mind / цветя / светлина.

[ Кореспондент съзнателно обръща внимание на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие от натрупаните размишления ]

____

[ биографични страници за двете авторки ]

_Дарина Пеева_

Дарина Пеева е художник, родена през 1972 г. в гр.Бургас. Живее и работи в
България и Австрия.
Образование:
2002-2003 Гост-слушател в академията за приложни изкуства в класа на
проф. З. Шенк, Виена, Австрия.
1999-2000 Следдипломна специализация по илюстрация и оформление на книгата
при проф. Хр.Нейков, ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, България.
1993-1998 Педагогика на обучението по изобразително изкуство (графика),
ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново, България.
1986-1999 Художествена гимназия „ Академик Дечко Узунов“, Казанлък, България.
Избрани самостоятелни изложби:
2014 “Холограми“, Карл- Реннер Институт, Виена, Австрия.
2012 “Неестествени катастрофи”, галерия G69 Грац, Австрия.
2009 „Кутията на Пандора“, галерия Форум, Велс, Австрия.
2009 “Генетика”, галерия на групата на виенските художници, Виена, Австрия.
Избрани колективни участия:
2022 „Природа Пространство Градини“, Дом Витгенщайн, Виена, Австрия.
2021 21-во международно биенале на графиката, Варна, България.
2021 Провинциалисти , СБХ , София.
2019 8-мо Международно триенале на графиката, София, България.
2019 Tractatus Logus , Дом Витгенщайн, Виена, Австрия.
2017 „Светла материя“, галерия на Университет Блумингтън, Индиана, САЩ.
2016 „Динамични времена“ , галерия Kusnempe, Касел, Германия.
2015 „Запази мечтите“, съвременни български артисти, колекция Mundi, Италия.
2014 Tell me what you want /Дарина Пеева и Михаел Вегерер/, галерия на
виенските художници, Виена, Австрия.
2014 Колекция нови графики в IPCNY, Ню Йорк, САЩ.
2014 Графична изложба, галерия FAB, Университет Алберта, Едмонд, Канада.
2013 “in.print.out – Grafik in/auswendig”, галерия на виенските художници, Виена,
Австрия.
2012 Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2011 Международна изложба гарфика, Чикаго, САЩ.
2011 “Отвори съзнанието си”, галерия Kro Art, Виена, Австрия.
2010 „многобройни въпроси-графични концепции “, Kunstlerhaus, Австрия.
2009 . Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2007 Kонкурс за млади художници на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“,
галерия Шипка 6, София, България.
2006 M-TEL награди за съвременно българско изкуство, галерия Шипка 6, София,
България.
2005 Конкурс на името на Валтер Кошатцки, музей за съвременно изкуство,
Виена, Австрия
Избрани награди:
2019 Награда на Международно биенале на графиката – Litho Kielce, Полша.
2017 Grand Prix на 1-то Международно биенале на графиката, Армения.
2016 Почетен диплом- Litho Kielce, Полша.
2012 Награда на ректора на академията за изящни изкуства във Вроцлав,
Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2009 Награда на ректорът на академията Andrzej Frycz Modrzewski в Краков,
Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2009 Награда на името на Ирене и Петер Людвиг, Виена, Австрия.
2008 II награда за графика,конкурс на фондация “Алоиз Зенефелдер”, Германия.
2005 Първа награда за графика на конкурс за млади художници на
фондация“ Св. Св. Кирил и Методий“, София.
2004 Grand Prix на 4-то Международно триенале на графиката, София.
Творчески резиденции:
2007 Член на дружеството на виенските художници.
2013 Women’s Studio Workshop, Ню Йорк, САЩ.
2011 Nelemakka Museum, Финландия.
2009 Frans Masereel Centrum, Белгия.
2019 Special award, Litho Kielce/ Poland
2017 Grand Prix International Grafik Biennale, Armenia
2016 Honorable Mention/ Litho Kielce/ Poland
2012 Award of the Rector of the Academy of Fine Arts in Wrocław, Int Print Triennial,
Krakow, Poland.
2009 Award of the Rector of the Andrzej Frycz Modrzewski Krakow University, Int
Print Triennial, Krakow, Poland.
2009 Irene und Peter Ludwig Award, Vienna, Austria.
2008 Senefelder second prize, Germany
2005 First price for graphics in the exhibition for young talents,,St..Kiril Metody”
Foundation, Sofia, Bulgaria.
2004 Grand Prix-4th International Print Triennial, Sofia.
1
2
Education
2002-2003 Guest auditor at the University of Applied Arts, Vienna Austria.
1999-2000 Magister Artium Illustration and book design, University V.Tarnovo,
Bulgaria.
1993-1998 Pedagogy of Fine Art Education (Printmaking), St. Cyril and St. Methodius
University of Veliko Turnovo, Bulgaria.
1986-1991 National High School of Plastic Arts and Design “Academician Dechko
Uzunov”, Kazanlak, Bulgaria.
Darina Peeva is an artist, born 1972 in Bulgaria,based in
Bulgaria and Austria.
2014 Exhibition Holograms , Renner-Institut, Vienna, Austria.
2012 Unnatural disaster, Gallerie G69, Graz, Austria.
2009 Büchse der Pandora,Galerie Forum Wels, Austria.
2009 Genetic, Passagegalerie Künstlerhaus, Austria.
2022 Nature Space Garden, Wigenstein house, Vienna, Austria.
2021 21th International Biennial of Graphic Art , Varna, Bulgaria.
2021 Provincialists, UBA, Schipka 6 Gallery, Sofia, Bulgaria.
2019 8th International Triennial, Sofia, Bulgaria.
2019 Tractatus Logus, Wigenstein house, Vienna, Austria.
2017 Light Maer, Indiana University Bloomington, USA.
2016 Dynamische Zeichen, Kusnempel, Kassel, Germany.
2015 Save the Dreams, Contemporary Bulgarian artists, Mundi collection, Italy.
2014 Tell me what you want / Darina Peeva / Michael Wegerer / Künstlerhaus
Vienna, Austria.
2014 New Summer Prints Exhibition, New York, USA.
2014 FAB Gallery, University of Alberta, Edmonton, Canada.
2013 “in.print.out – Grafik in/auswendig”, Kunstlerhaus, Vienna,
Austria.
2012 International Print Triennial, Krakow, Poland.
2011 Printmaking competition , Chicago Printmakers Collaborative, Chicago, USA
2011 “open your mind”, KroArt Galery,Vienna, Austria.
2010 „multiple maers-Grafische Konzepte“, Kunstlerhaus, Vienna, Austria.
2009 International Print Triennial, Krakow, Poland.
2007 Exhibition by “ St.St.Kiril and Metody “ Foundation,National Galery,
Sofia, Bulgaria .
2006 M-TEL competition-exhibition, Gallery Shipka 6, Sofia,
Bulgaria.
2005 Walter Koschatzky Exhibition, Museum of Contemporary Art,
Vienna, Austria.
Artists in Residence
2013 WWS – New York.
2011 Nelemakka Museum, Finland.
2009 Frans Masereel Centrum, Belgium.
2007 Member Wiener Künstlerhaus, Vienna

_Дора Славова_

Дора Славова е художник, родена през 1968 г. в гр. София, България.
Живее и работи в България. Бакалавър по изобразително изкуство.
от 2000 MEMBER OF THE UNION OF BULGARIAN ARTISTS
от 2007 Member of Artist‘s Society-Burgas
от 2000 Член на съюза на българските художници. / СБХ
от 2007 Член на Дружеството на бургаските художници. /ДБХ
Художествена дейност: Artistic activity:
2016 NO VEGETARIANS, Gallery NESI, Burgas
2017 BREAKFAST AT TIFFANY Gallery NESI, Burgas
2020 ACTUAL CASE , Gallery NESI, Burgas
2018 AT THE TABLE OPEN STUDIO CITE DES ARTS, Paris
2019 DANAYA – Artist‘s Society-Burgas
2021 INTERVENTIONS – Artist‘s Society-Burgas
Избрани самостоятелни изложби:
2016 Забранено за вегитарианци, Галерия „Неси“
2017 Закуска в Тифани, Галерия „Неси“
2018 На масата – отворено студио в CITE DES ARTS, Париж
2019 Даная – Зала на ДБХ
2020 Действителен случай , Галерия „Неси“
2021 Интервенции – Зала ДБХ
2018 PROJECT „CIRCLE“, Artist‘s Society-Burgas
2021 SKY, Artist‘s Society-Burgas
2016 SECOND PRIZE OF NATIONAL COMPETITION ALLIANCE , BULGARIA
2017 FIRST PRIZE ART COLLAGE PLOVDIV ,BULGARIA
2018 FIRST PRIZE „ONE“ ART GALLERY FIRST AWARD NEW JERSEY BIANALE „SEA“
2020 FIRST PRIZE FOR UNCONVENTIONAL ART, ,SLIVEN, NATIONAL EXHIBITION
Проекти:
2018 Кръг – ДБХ
2021 Провинциалисти – СБХ
2021 Архиви – Център за съвременно изкуство и библиотека, Бургас

2022 Селфи- Център за съвременно изкуство и библиотека, Бургас

2022 21 – Изложба Текстил , СБХ

2021 Небе – ДБХ

ANKARA TURKEY
FLORENCE ITALY
GDANSK POLAND
2016 Втора награда на Национален конкурс АЛИАНС, България
2017 Първа награда Арт колаж, Пловдив, България
2018 Първа награда на Арт галерия “Оne“ Ню Джърси -Бианале „МОРЕ“
2020 Първа награда за неконвенционално изкуство,
НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО – СЛИВЕН
Избрани награди:
Общи изложби :
Анкара , Турция
Флоренция, Италия
Гданск, Полша
1
2
Dora Slavova is an artist, born 1968 in Sofia, Bulgaria. Live and work in Bulgaria. Bachelor of Fine Arts
Artists in Residence
Selected solo exhibitions
Projects:
Selected Awards
Творчески резиденции: .
2018 CITE DES ARTS, Париж
2021 ARCHIVES PROJECT – Art Center Library
2022 SELFIE PROJECT , Art Center Library
2021 PROVINCIALISTS PROJECT , UNION OF BULGARIAN ARTISTS
2022 21, Art Textile , UNION OF BULGARIAN ARTISTS
2018 CITE DES ARTS, Paris

____

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

въпросът е снимка, рентген на ситуацията отвътре.

в ума на питащия, въпросителните думи очертават кадър на възприятията, с който си обяснява въздействието на преживяното – разговор, филм, спектакъл – всякакъв вид творческа позиция, зад която стои ясна идея.

да предположим, че има въпроси, които питат за повърхността, има такива, които дълбаят, за да потече ново вино или да се осмисли по друг начин преживяното, има и такива, които объркват, а може би и друг вид, които разместват пластове, сигурно има и ненужни въпроси, за които отговорът е – много приказки – на пазара.

/ тук става дума за въпросителните полета_кога, какви могат да бъдат. и защо /

може ли търсената им форма_мисловна, стилистична, езикова / да бъде ключ към аналитичната визия в разговора /

кога въпросите са функция на отношението и начините, които градят диалогичността отвъд фактите в информативния поток от отговори_

[Госпожица Юлия]

при щедрото предложение на театрални постановки – по света и у нас, аз съм гледала единствено филма. кинопродукцията на Лив Улман, създадена през 2014 г., представена на София филм фест на брега. освен това съм слушала и чела редица представяния, критически анализи, някои от тях интересни и запомнящи се.

въпросите_

този нов присъствен стил на изразено отношение_първо описвам с думи личните стъпвания в сюжета ‘ напипвайки ‘ повърхността, за да оставя усещането си да води жеста в незримото за спектакъла, след това_гласът на питането / в опит да сглобя чрез интуиция миговете и с умението да се наблюдава отвъд хоризонта на случващото се.

и да, всеки разгъръща културата си по различен начин. въпросите и начините, по които се вглеждаме в тях също е образ на личната ни култура. подходът на провеждане на разговорите в Кореспондент маркират нов тип територия – да доразвиваш, отричаш; дават шанс да продължиш, да преобърнеш посоката или да запазиш ритъма, да се позагубиш или да замълчиш, което също е отговор.

въпросът е снимка, рентген на ситуацията отвътре. в ума на питащия, въпросителните думи очертават кадър на възприятията, с които си обяснява въздействието им.

Госпожица Юлия е спектакъл по пиесата на Аугуст Стриндберг, поставяна от различни режисьори, в различни театрални пространства и с различни изразни похвати. характерът на драматургичното у Стриндберг, винаги ме е привличал – по специфичен начин носещ отпечатъка на подсъзнателното, раздвоението на поетичността, бунта, ъндърграунда на сетивата_като представа, същност и илюзия.

……………………………………………………………………..

този път реших да съчиня въпроси към екипа на спектакъл, който не съм гледала / екипът също не познавам и именно това отключи идеята ми_да опиша самото усещане, разстоянието като възможна близост /, а събирателна визия за театралния език добих от гостуването на режисьора и автора на театралната адаптация в културния блок на БНТ – Култура.БГ.

въпросите_

макар без отговори, сами по себе си, те очертават хоризонт вътре и извън територията си, носят духа на построяване на ден от тъмното на нощта. въпросът винаги запалва страст, достатъчни са дух и далекогледство.

затова идеята тук е да споделя размислите си относно как и защо се поражда желанието да се анализира произведение чрез формата_ [въпроси / отговори], и доколко естеството й определя визията на разговора като пълнозначен.

цялата тази парадигма от осъзнати липси реших да подкрепя с учудващото – откъде да започна? въпросите мислих дълго, защото не исках да са в очакваното търсене на границите в играта на криенеца – намираме се там, където сме се скрили.

исках въпросите да зададат идея за сетивно преминаване и преживяване на невиждани кадри. това даде и природата на въпросителния етикет / стилово_ спонтанно очертаха профила си_загледан в разбирането_не какво мислиш, а защо така мислиш.

това, което сочи един въпрос трябва ли да бъде единствено и само въпрос? той може да протича само като идея, която ‘ свързва ‘ светове.

благодарение на това наблюдение си обясних_

въпросът не може да има съзнателна власт над отговора, независимо в каква степен е базиран на личен извод, когато намерението на питащия е продиктувано от търсенето на тълкуване, а не на информационно-статистически модели.

реших да изоставя установената питаща форма ‘ въпрос с ясна и предвидима конструкция ‘, чиято цел е фокусирана да получи информативен и разпознаваем отговор – т.е. ако въпросът е в рамките на очакваната интонация, парадигма знаци и значения, то отговорите ще запълнят подобна ниша знания около и за спектакъла. това е нелош и добре познат похват, но не бих казала, че е интересен за страниците на Кореспондент / Кореспондент излиза рядко, изключително избирателно търси своите личностни изследвания, обекти на внимание, за които да разкаже / с които да се свърже – описателно, илюстративно, аналитично, а защо не и маркиращо ги именно с различни по заряда си въпроси.

премиерните дати на спектакъла, поставен през 2022 г в театър Възраждане са били на 19 и 20 март. не бях в България по това време, но някаква сплав от добър изказ и драматургичен интерпретационен рисунък, отключи представата ми, разбира се на асоциативно ниво.

дефинициите ни разделят.

изключителната идея за нов живот на смисъла от въпроси към автори, режисьори, артисти, танцьори.

играта на подсъзнаието води до пътуване навътре в тялото

важни са човешките същества сами по себе си и това е достатъчно!

въпросите на Кореспондент_

correspondentluna.com

_[ смисълът от бунт / и естетиката на представлението_определят самия живот като естетика на самотата чрез бунт.

как представата за оголената страст, в сгъстената времева междинност;  разхерметизирането на митологемите, се оглежда във вътрешно изпитание за личността ]

_[ очевидно Стриндберг разчита на знаците / силата им. 

личното ви тълкуване за билките в този текст и как визуалното внушение  на  магиката им кореспондира с чупливостта на мига >

ситуирани  като нова отвара срещу характера на времето или втъкани в сукно /  изтъкано от нишките  на зависимостта_сила и подчинение ]

_[ моралът като граница, поставя въпроса ‘ кой си ‘  като контражурна среща на илюзията с реалността, преодоляването на даденостите / 

по какъв нов начин подсъзнанието маркира конфликта и помирението между душата и тялото_чрез кои свои дълбочинни и скрити връзки определя мотивацията у героите ]

_[ Еньовден и природата_културното значение на земята и корена, зависимостта от другия за вглеждането в себе си…всичко това сглобява света по нов начин в тези тъмни часове на отвъдното, на разрушените представи и порядки, на преизподнята. как Стриндберг балансира горната и долната земя в човека? свързва ли двете същности или ги раздалечава, за да ги смири ]

_[ как премина репетиционният период – в търсене на отчетлив и ясен образ или в трансформацията му чрез перформативни  жестове към  първообраза_може ли да се каже, че персонажите са образи в развитие, образи на развитието ]

_[ как определяте ролята на артистите и техните  личностни характери_с какви нови перспективи, поканените от вас артисти, обогатяват и развиват въздействащата сила на класическите образи / психоаналитичната им регистрация ]

_[ какво научихте за Стриндберг след преживяването на текста при поставянето му >

кой е Стриндберг днес и какво си казвaмe един друг, имайки предвид рецепцията на съвременния зрител ]

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace luna

от Антония Кесерджиева

фото наратив_Велина

графика_Antonio Keserdzhiev

как изкуството въздейства върху публиката / как свързва хора и представи / как изгражда разказ чрез споделянето на емоция / обект и интерпретация / рефлекс и резонанс_

така нарекохме надеждата си, в подкрепа на смисъла да се търсят нови начини за среща с обекти на дизайна, изкуството, пространствата. този път провокацията ни е към публиката, а поканеният има свободата да изрази погледа си към посочена творба по начин, какъвто сам измисли и избере.

[п о с о к и] камерна експозиция бижута
на Гергана Труканова
юли 2019
Artspace Luna, Бургас

подход / реакция_

[икономика на изживяването] разказва как едно пространство за изкуство, създадено преди 24 години, укрепва своята вяра всеки ден, благодарение на вниманието и креативността на своите автори и публика.
обменът е взаимен и важен, но жестовете са лични и изследователско искрени.

затова ще споделяме_ще питаме_ще тълкуваме и пътуваме в_

и к о н о м и к а
н а
п р е ж и в я в а н е т о

____

юли, 2019

‘ почувствах се като ученичка /
усещах светлината в пластиката, но имах нужда да я наблюдавам / може би ще отида на йога.
изведнъж, късно вечерта, преди да се отправя към леглото / взех решение :
сутринта ще взема брошката и ще отида край морето / ще я снимам. ‘
Велина_

Велина_

познаваме се чрез града, чувството за пространства и джаз /
разпознаваме се в мисли от разстояние /
понякога се разминаваме, но усещаме в световете си място за думи и поглед /
всеки път споделям, че се радвам да се срещнем, а тя:
‘ дори начинът на писане – пунктуация и малки букви
ми носят усещане за нещо, което е извън текста. ‘

листо от смокиня.
за 9 разказа в синьо.
водата предизивиква
светлината да говори.

9 като знак_
9 е плодовита идея_
9 писма до любовта_

събирателност на мига,
в който Велина среща
вълнението
на избора_

обект / пластика / брошка /
сребро_стъкло_сребро /

камерна експозиция бижута_ [ п о с о к и ]
дизайнер_Гергана Труканова
фотоси_Велина_
история с кръгове в слънце / въздух / вода /

_лъчи прекосяват хоризонти /
стичат се в синьо_ светлината е син дъжд_
забравям, че има други цветове.
посрещнала е изгрева при парапета на пристанище Бургас.
брошка с девет кръга за утрото на новия живот /

_____________

идеята ни се изразява в това да срещаме лица и характери, чрез обекти и интерпретации, за които разказваме в Луна.
диалогът на разпознаването се състои в съпреживяване, споделена естетика, подкрепа.
защо мислим да продължаваме да го правим?

усещането ни, че видимостта на добрите срещи
прави думите значими и после превръщането им в знаци провокира да бъдат разказвани и споделяни, а заедно с това стимулират нови идеи, нови изживявания.
изпитваме благодарност за общата интонация!

____

в Кореспондент [ 01 ] споделихме първата си среща от поредицата ‘ икономика на преживяването ‘ _

в нея арх. Десислава Стоянова интерпретира личното си усещане към една от творбите ‘ S t R U C t U R E S ‘ на Елисавета Ангелова / Elvyan, представени в Artspace Luna.

Кореспондент

correspondentlina.com

Artspace Luna

един разговор на_

Антония Кесерджиева с Мария Съботинова /

_за Кореспондент

февруари 2020

Кореспондент

Artspace Luna / Антония Кесерджиева

февруари 2020

разговор с Мирослава Кацарова въпроси от_Антония Кесерджиева_Кореспондент

 г л а с ъ т е мисловна стълба, по която или намираш, или търсиш образите като перспектива.
гласът е кожа, която позволява да четеш душата като действащо лице по дългите коридори на тишината. пътуване в годишни времена без оценка за време и място е той. гласът. покълва от любов, за да каже нещо на света и следва зеницата в своя корен, за да й разкаже шанса си да бъде жив.

беше много отдавна … бързаме, почти закъснели / сграда в центъра на града / обществена среда / в търсене на конферентна зала, отваряме врата след врата и изведнъж зад едната – женски силует, в гръб, диктуващ свят, плътността на кадифе, разливащо мекотата си в чаша състояние, ритмуван късен следобед, репетиция в джаз / смутено затваряме и бегом продължаваме да отваряме и затваряме вратите наред / този глас рзпознах след години в ‘ Конюшните на царя ‘ в две поредни лета.
тогава не знаех името й.

днес я обичам,
и я наричам
Мира.

• 

• 

• 

__________

М и р о с л а в а К а ц а р о в а и вокалният джаз / топлата идея Дезафинадо в радио Джаз ФМ е найна авторска концепция да запознава, среща, провокира хора и теми от светованата джаз сцена. Мира инициира фестивалното джаз случване на превърналия се вече в очаквано, традиционно за града на тепетата, родният за нея Пловдив, есенно джаз събитие – Пловдив Jazz Fest.

тя е джаз артистка в смисъла на д у х а и с л у ч в а н е т о , в кореспондирането между гласа и тишината, между ума и начините на духовно виждане.

вече съм й казвала – ‘ трябва да разказваш на повече хора за музиката и изпълнителите, за музикантите и инструментите…светът се случва по друг начин с думите ти, Мира…“

днес я поканихме в стаите на Кореспондент – такива, каквито са очертани от погледа и оценката ни, подобно въображаемите пространства в ‘ Догвил ‘, а разговорът ни по естествен път очерта друг смисъл със светлината на неказваното; въпросите ни надникнаха в душата на личността и дъха; внушиха същностното като вчустване на етиката и таланта да се общува, революцията и еротиката, утопията и устойчивостта в морала. Мира, с в е т л а си и аз с в е т л о ти благодаря за приятелството, усилващо джаза като смисъл.

__________________________

Кореспондент :

< Всичко започва в семейството. Какъв е характерът на твоето, в което си израснала, Мира? Накъде гледаха прозорците на вашия дом? Вкусът от думите зад портата му? >

Мирослава Кацарова :

Израснала съм с много любов: и от майка, и от татко, и от баба, която се грижеше за мен в детските ми години.
Майка е невролог, тя четеше много по дежурствата си като лекар и от малка възпита към мен вкуса към руската класика, особено Чехов, Толстой и Достоевски, а и към американците, тъй че в осми клас бях привързана към Селинджър и към неговото “Семейство Глас”. В онези години фантазмено се идентифицирах с Франи.
Библиотеката у дома и до сега е от земята до тавана с книги, които родителите ми методично колекционираха.

Баща ми е енциклопедичен ум – има познания в най-невероятни области, но най-вече математика. Инженер е, но умее да рисува. Той пък ме накара да прочета Теорията за относителността на Айнщайн, като бях 14 годишна. Аз, разбира се, почти нищо не разбрах, но оттогава изпитвам вълнуваща тревожност всеки път като се замисля за това, че светът е квантов, че съществуват паралелни вселени, черни дупки, други измерения, че времето и пространството са относителни величини…това често ми де случва да го мисля и преосмислям в метафоричен аспект.

А баба ме научи да бъда жена и да се радвам на живота. Тя бе стара пловдивчанка, любовта им с дядо е била пословична. Била 17 годишна, когато дядо (33годишен) се влюбва в нея и тайно й подарява грамофон след едно от пътуванията си до Париж. За да го скрие, го дава на приятелка от съседна къща и щом били сами слушали музика и танцували. Това е през 30-те на миналия век. Бел епок! Като във филма на Фернандо Труеба.

Питаш ме за прозорците на къщата ни и това е толкова романтично и носталгично! Гледаха към двора ни, към бръшляна по стените на къщата, към сенките по камъните от асмата, които и до сега са най-красивата и мечтателна дантелена сянка, към храстите с хортензиите, под чиито цветове бях убедена, че има цели вселени от елфи и пеперуди и в късните лятни вечери надничах, за да видя поне веднъж фея… Но най-много съм съзерцавала звездното небе като малка, и това, и до сега ми помага, та това беше големият ми прозорец тогава – небето.
Питаш ме за думите вкъщи – всички говореха и говорят хубав български – естествено и без превземки, иронията и самоиронията бе на почит у дома, а думите, които най-често чувах като малка бяха на Чехов: “У човек всичко трябва да е прекрасно…”. Майка все ми ги повтаряше.

• 

Кореспондент :

< Има ли територия на контраста, която те вдъхновява? По какъв начин би я интерпретирала / използвала, за да подчертаеш важността на културата? Разкажи ни… >

Мирослава Кацарова :

Изпитвам чисто естетическа наслада и копнеж по контрастите: ето, сенките по дворовете от дърветата и листата, влажните и усойни ъгли на уличките и излаза им към светлината и слънцето, сутрешното озарение на небето и вечерният уютен мрак, тишината и шумовете от морето, ветровете, съчките… Това е, както го нарича Хегел, природно красивото, но има и художествено красиво в контраста: в картините, киното, музиката, литературата…харесвам контрастите, защото подчертават относителността в света, омаловажават абсолюта, който е обезпокоителен за мен във всичките му иманентни измерения. Изключвам само Божественото съвършенство, което е непонятно, извънмерно, непристъпно и неприсъщо за ума.

Радвам се на разнообразието на света! Онзи ден един графит в Барселонския готически квартал гласеше “Diversity is hope”: просто и красноречиво. Освен надежда, разнообразието е и свобода! Това е основната ми идея за културата/културите – взаимодействието помежду им, еклектиката, новите светове, сътворени от непредубедени срещи и влияния.

Контрастите в етичните избори ме плашат, обаче. Страх ме е от заблудата относно доброто. Доброто и злото са категории, за които имаме предвечно знание и това е “гласът вътре в нас” по Кант. Все си повтарям, че в новия завет се казва “отговорът ви да е да, да или не, не, всичко друго е от дявола”. Но понякога и дори, често, сме изправени пред сложни ситуации, където доброто и злото са многолики, с различни ипостаси, с различен смисъл и контекстът има значение. Нещо като онзи филм (книга) “Изборът на Софи”, та трябва да сме внимателни, много внимателни.

• 

• 

Кореспондент :

< С много любов се движат посланията около теб, щом заговориш за музика. Ценя този усет и аз обикнах гласа ти преди да съм те чула в песен. Усетих ума в думите ти, разпознавам мисленето, в което се изразяваш и нямам обяснение защо, но винаги се сещам за Алмодовар и филмите, в които гласът му е жест на вътрешното…, но сега ще те попитам за ‘ Душата и тялото ‘ на унгарската режисьорка Илдико Енеди – разкажи ни за твоето дълбоко в него. Ако не си го гледала, отнеси ни в някоя твоя тема за фините писма… >

Мирослава Кацарова :

Да, разбираемо за Алмодовар и благодаря за поетичната асоциация!

Аз обожавам “Говори с нея” и онзи епизод, в който Каетано Велосо пее “Кукурукуку Палома” като стон е гласът му, висок и ангелоподобен, изведен от тишината, контрастен на ниския регистър на челото на Жак Мореленбаум, който свири с него в онзи южен двор…пея тази песен в близка стилистика.

Не, не съм гледала още въпросния филм, но искам. Чела съм, че разказва история за самотата и близостите. Всъщност, близостта винаги е непонятна и е отвъд разума, просто се случва. Лично за мен всяка близост е чудо, особено в свят като нашия склонен към разпад и разруха, към воайорство, към пошло надничане в личния живот на другия. И друг път съм си мислила, че човек по-лесно мрази отколкото да обича. Любовта е най-висша ценност. А тя често е свързана, за мен, с мои лични и непрестанни борби: с егото, с чувството за собственост, с осъзнаването на свободата на ближния, с преосмислянето на зависимостите, страховете, механизмите за контрол, комплексите… Най-чистото проявление на любовта е към духа, идеите, изкуството, Бог…В старогръцкия език има три думи за любов: Ерос, Филия, а тази, за която говоря е Агапи. Музиката ми откри смисъла й и това все повече се превръща в център на живота ми. Музиката, и изобщо изкуството – литература, живопис, кино, театър ни държи будни, а сетивата ни се изострят, тъй че по-рядко да грешим относно етичните си избори.

Иначе, и аз бих препоръчала два нискобюджетни, но въздействащи филма. И двата американски и ужасно непопулярни: Ink (мастило) за невидиямия свят на добри и зли сили, които непрестанно се борят. Имаш чувството, че е някак инфантилен, а те държи така, сякаш чуваш за първи път важни неща за себе си. Другият е “Love”, пак американски, награждаван, но не известен филм. За края е. За всеки край. Важен е.

Кореспондент :

< Суеверието. От какво се захранва светът на суеверията и доколко е градивен той според теб? >

Мирослава Кацарова :

Суеверието е липса на вяра. Звучи парадоксално като се има предвид, че етимологията на думата е производна на “вяра във всичко”. “Всеядността” е проява на слабост, на безхарактерност, на духовни дефицити, според мен. Суеверията често са плод на профанизирането на идеята за Бог, ззатова тя се илюстрира със зооморфни и антропоморфни примери, които водят до примитивни вярвания или са производни на такива. По памет ще пресъздам една любима мисъл от Мирча Елиаде, който казва, че зрелостта настъпва с осъзнаването на сексуалността, на смъртта и на религиозното чувство. Та в този смисъл, суеверието е незрялост, инфантилност, недоразвитост.

• 

• 

Кореспондент :

< Има ли песен, с която казваш всичко за себе си. Твоя ли е? >

Мирослава Кацарова :

Всяка песен, която избирам да изпея изразява страна от мен, разказва ме посвоему. Аз се променям, и песните, които пея през годините – също. Може би няма една песен конкретно, която казва всичко за мен, или ако има, още не съм открила…сигурно в края на пътя си ще разбера. Но сред песните, в които се препознавам плътно е Кулурукуку Палома на Каетано Велосо, De Los Amores, Blue in Green с текста на Касандра Уилсън, Non, je ne regrette rien на Едит Пиаф, Летни улици, която си е моя и на Еко, Sophisticated Lady на Дюк Елингтън, My Cinéma, която написахме с Миро Турийски – аз текста, той музиката Both Sides Now на Джони Мичъл…

Кореспондент :

< Случвало ли ти се е да стоиш в напрежението между избора и зависимостта? Да избираш едно, а да съобразяваш с друго? Как пазиш сърцето си в такива случаи? >

Мирослава Кацарова :

Да. Това е игра между сърцето и разума понякога, друг път е далеч по-сложно. Често борбите със зависимостите са дълъг процес и това налага непрекъснат и безкомпромисен избор. Слава Богу, при мен зависимостите са елементарни и не нараняват хората, които обичам, мисля си. Сега, ако си призная какво имам предвид, рискувам да прозвучи несериозно, но имам патологична зависимост от шоколад, от сладко изобщо и това е трудна задача за мен: да се разделя със сладкишите. Но един ден реших, че ще постя за седмица и тогава започнах да се лишавам от храната, която обичам. Не е изненада, че лишенията са много добро упражнение за духа. Така осъзнаваш, че можеш и с по-малко, че малкото е напълно достатъчно. И така е със всичко. Не само с храната.

Кореспондент :

< Имаш ли конкретна визия за това как може да се промени възпитателният климат в часовете по музика и изкуства в съвременните български училища? >

Мирослава Кацарова :

Може би с активна работа с децата – да им се говори, да им се обяснява, да се водят по галерии по света, концерти, а след това да обсъждат всички заедно. Да бъдат въвличани децата в неконвенционални и извънкласни форми, където те да са изследователи и откриватели…но знаеш ли, това зависи от учителя, от личността му, системата може да бъде прескочена от един учител, който умее да вдъхновява, да печели вниманието. Затова, да си учител не е професия, това е призвание, кауза. Вярвам, че истинските революции ще тръгнат от там, от новото образование. А истинска реформа на образованието тук, уви, няма…
Лошо е, че спасяваме децата си поединично.

Кореспондент :

< Имало ли е случай, в който да си толкова безсилна, че да желаеш да нараниш някого умишлено? Как може да бъде спасена гневната душа, нейната глупост? >

Мирослава Кацарова :

Гневът е лош съветник. За жалост, не ми е чужд. Особено в младежките ми години. Тогава бях импулсивна и непредсказуема, възприемах бунтарството и през гнева като го отъждествявах с недоволство, непримиримост, съпротиви. С годините започнах да се боря с гнева и да осъзнавам, че все по-малко полза има от него. Започнах да опитвам да превръщам разрушителните му сили в съграждащи. Метаморфозите на гнева могат и да са градивни. От нас зависи. Не става дума за задържане и подтискане на това разяждащо чувство, а за надмогване, нещо като отскок от дъното, защото гневът е дъно. Има едно много важно условие за това преобразяване: прошката. Трябва да прощаваме на себе си и на другите. Прошката, а и покаянието въздигат духа ни. Спасяват.

Кореспондент :

< Без да те лаская, освен прекрасен артист, ти притежаваш уникалния характер да събираш и да осмисляш връзките между музиканти, публика, пространства. Носиш енергията да вдъхновяваш и мотивираш. Автор и водещ на Дезафинадо си, на Пловдив джаз фест, който заедно с всички поканени музиканти случвате в Пловдив. Какво те окрилява, за да си толкова хармонична и харизматична? >

Мирослава Кацарова :

Работата. Това е, което ми дава смисъл. И криле. Обичам работата си, а моите активности са разнообразни, привидно разнолики, изискват различни концентрации, което понякога усложнява нещата. И като се прибави към това вродения ми скептицизъм и критичност, се получават сложни ситуации за преодоляване. Но както се знае, щом ни е трудно се катерим нагоре. А като ни е лесно, се търкаляме нагоре. Тъй че опитвам се да съм вярна на идеалите си, на дръзките си мечти, на “високото било”. Накрая всички тези дейности се вливат в музиката.

Както казах, обичам да работя. И любовта дето влагам във всичко ме окрилява. Срещам чудни и вдъхновяващи хора, чувам музика, за която не съм подозирала, откривам в себе си сила и смелост да уча и развивам уменията си на пеещ човек, говоря и чета. Превръщам се в откривател. И докато е така, ще се чувствам дете. Спомням си Кольо Карамфилов, който казваше: “всички сме лапета”. И аз съм хлапе.

Кореспондент :

< Бог и интимността. Твоето осмисляне на тази връзка. Има ли граници чувството да се говори за еротичното пред Бог. Как трябва, според теб, да се споделя страстта и да сме в личностна цялост? >

Мирослава Кацарова :

Страстта за мен винаги е свързана с любовта и това ме прави безсрамна. В смисъл, че еросът се едини с филия и с агапи, за които по-рано говорех, и се осмисля в тях. Границите между тези три проявления на любовта изчезват и това е истинската пълнота: и на личността, и на битието, това, може би, е плерома. Всъщност, любовта е единственият ресурс, който като раздаваме, се множи. И това се съдържа в посланието, че Бог е любов.

Но ако ме питаш за моята лична интимност пред Бог, за монолозите, които водя пред него, за молитвите, покаянията и съкрушенията си – да, те са съкровени и несподелими.

Кореспондент :

< Представи си живота като чиста абстракция между долно До и горно До. Какво виждаш в невидимото? >

Мирослава Кацарова :

Рамката, която ми задаваш е огромна. В този регистър са всички познати мелодии, тъй че това са интонациите на целия живот. И светли и мрачни, минорни и мажорни, банално, но ако мелодията е красива се превръща във вечност. В същото време това е необятно абстрактно пространство на красиво и грозно, от теб зависи какво ще видиш, чуеш, изпееш, изсвириш… може да остане бездна, а може от нея да бликне светлина. Всичко е възможно.

Кореспондент :

< Суетата не като огледало, а като лагер, където летува самочувствието ни. Как суетата се грижи за нас? Кога и с какво ни вдъхновява за история. Как дефинираш суетата пред своята дъщеря? >

Мирослава Кацарова :

Аз съм естет. Обичам да живея в красивото. От най-дребния жест сутрин като чашите за кафе, сервиетите, покривката, цветовете на аксесоарите до малките разхвърляни в пространството бижута като порцеланови ябълки, стъкленици с гравирани похлупаци, сребърни врабчета, вази, свещници, възглавници, цветя – всичко това е тиха, дискретна суета, която гледам да е ненатрапчива, но не мога без нея. Като жена съм влюбена в обувките си, роклите и обеците. Имам разкази за и от всяка чанта, а парфюмите си имат своите малки и тайни истории. При едно от пътуванията си до Лондон един типичен кариран британец ме посвети в дълбокия свят на Miller Harris. Сега съм обречена на тези аромати, но понякога ги редувам с Aqua di Parma, а това е Италия за мен.

Дъщеря ми е красива като гръцка богиня и я уча на всичко, което знам за красотата на една жена. Едно от моите правила е да е смела. Повтарям й да се вглежда в себе си и отвън да прилича на това, което вижда отвътре. И също, да чете книги, защото всяка книга се запечатва в погледа, жеста, в походката. И в гласа.

Кореспондент :

< Може ли иронията да бъде любов и чисто езеро между обичащите се в един дом, семейство, професинален кръг? >

Мирослава Кацарова :

Иронията е многолика. Всичко е в дозата. Както майка ми ме е учила едно лекарство лекува само в определено количество, предозираш ли, се превръща в отрова. Същото е и за иронията и самоиронията. Здравословни са в отношенията, ако умееш да спазваш мярата им. Иначе нараняват. С всичко е така в човешките отношения и в отношението ти към самия теб. А любовта знае всичко.

Кореспондент :

< Всъщност ти коя си в очите на своя любим? Какво усещаш чрез него за себе си? >

Мирослава Кацарова :

Странно е, че до ден днешен понякога той ме идеализира. Вижда, може би, все същото непокорно, опърничаво и свободолюбиво момиче, жадно за нови пространства и преживявания. А аз с времето все по-сдържана и овладяна си мисля, че ставам. Това понякога му харесва, а понякога ме предизвиква за нови приключения. Той е мечтател и действа с огромен размах, умее мъдро да рискува, ако изобщо подобно противоречие е възможно, и ми внушава сигурност, закрила. Винаги ме вижда красива, може би не винаги съм добра, понеже понякога говоря разпалено като италианка. Обича ме дори, когато ужасно съм го ядосала. Сутрин винаги ме целува. Мисля, че ме мисли за умна, но пък има моменти, когато ме мисли и за беззащитно дете и заедно с това за инфантилна, надявам се, очарователно инфантилна. Знае, че съм силна и аз ставам още по-силна като го виждам в очите му. Понася ме с отнесените ми редки и тихи депресии, и с всичките ми луди хрумвания. Мислех, че се смея силно и невъздържано, а той точно това харесвал. Такива неща.

Мирослава Кацарова / един разговор / Кореспондент 

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

една среща с Бояна Джикова

за [Арт Старт]_ кураторски проект на

Гьоте-институт България и Credo Bonum

фотографии: Илиян Ружин

въпроси от Антония Кесерджиева_Кореспонднет

май 2021

____

любопитство и очакване задържат погледа на Кореспондент за 5-та поредна година при инициативата на Credo Bonum галерия, реализирана в партньорство с Гьоте-институт България и с подкрепата на Столична програма ‘Култура’.

Арт Старт представя автори под 35-годишна възраст, забелязани от кураторите на проекта като интересни, с иновативно присъствие и достойни да будят любопитството и желанието на публиката да ги следва, анализира и обсъжда.

„Скок в празното“ (Leap into the void) по името на знаковата фотография на Ив Клайн от 1960 г. се превръща в слоган на тазгодишната експозиция, курирана от Весела Ножарова и Бояна Джикова.

до този момент, ‘Арт старт’ се представя в пространствата на Credo Bonum и Гьоте-институт. тази година проектът е обогатен с ‘Art Start Editions’_изложба в галерия КО-ОП, която кани млади автори, представени в предходни издания на Арт Старт, предлагащи за откупка свои тиражни творби (мултипъли).

в Арт Старт_са поканени художниците: Били Матеева / Боряна Русенова / Вера Хаджийска / Владимира Вълкова / Денислав Големанов / Жанина Маринова / Катерина Димитрова / Кая Ценкуловска / Любен Малчев / Марина Генова / Мая Венкова / Сияна Шишкова / София Димова / Цветелина Иванова.
Credo Bonum и Гьоте-институт България:

11 май – 4 юни, 2021
2021: „Скок в празното“ (Leap into the void)
Куратори: Весела Ножарова и Бояна Джикова

‘ Левитацията между небето и земята, играта с реалността, замръзването в едно напълно нестабилно място се превръщат в отправна точка за коментар на ситуацията на несигурност на младите художници и в света като цяло в последната година, но и на необходимостта от дързост и смелост за един такъв скок в празното и неизвестното.’

Скок в празното // Leap into the void

Кореспондент:

_как едно физическо пространство изгражда връзка между артистите, техните творби и с какво визията на куратора повлиява процесите на възприятие и обмен ?

• 

• 

• 

• 

Бояна Джикова:

_Изложбата Арт Старт се разгръща в галерия Кредо Бонум и Гьоте Институт (с куратори Весела Ножарова и Бояна Джикова), като и двете имат до някаква степен характеристиките на белия куб – незасенчено, бяло, чисто, изкуствено – пространството е посветено на „технологията на естетиката“. В рамките на групова изложба, обаче, творбите трябва да съжителстват, без да превземат вниманието една от друга. И докато Арт Старт е проект, който има за цел да представи творчеството на отделни автори, то обединяващата ги тема все пак изгражда наратив – именно този наратив създава кураторът.

• 

• 

• 

Кураторът насочва (при нужда) артиста, но не интерферира върху интегритета на художествената творба, впоследствие се грижи (думата произтича от латинското cura – грижа) за това произведението да комуникира най-добре с пространството, а оттам и с публиката.

Кореспондент:

_Кореспондент се интересува от артистите_отвъд уменията да рисуват и скулптират_опишете ни, някои свои наблюдения върху творческите подходи, застъпени в авторски решения и интерпретиращи темата по свой начин!

Бояна Джикова:

_Тази година наблюдаваме следването на една глобална тенденция в съвременното изкуство, а именно завръщането към текстила: донякъде като идейно противопоставяне на все по-голямата популярност на дигиталните медии, заради освобождването от псхихологическото разграничение между приложните и изящните изкуства или пък тактилната близост, която тази медия носи.

• 

• 

• 

• 

Разбира се, не липсват и видео инсталации, като творбата “Between two fences” на Марина Генова, с елементи на сценографията и визуалните изкуства. Вера Хаджийска пък ни представя видео, което се занимава с темата за насилствената промяна на имената на българските турци, в комбинация със снимки от документи от Смолянския държавен архив.

• 

• 

• 

Всъщност, съчетаването на различни медии и реализирането на интердисциплинарни проекти е още един подход, който ще наблюдаваме в бъдеще.

• 

• 

• 

• 

В последното издание на Арт Старт темата на изложбата беше “Скок в празното” по едноименната творба на Ив Клайн. За художниците това неизвестно мина през темите за времето, в неговата ос минало-настояще-бъдеще, но и в неговата разтегливост и относителност, бездна, в която лесно можем да изпаднем; аз-а и тялото, което обитаваме, като необятно пространство на изследване, гранично по своята природа; както и въпроса за креативността и ролята на артиста в съвременния контекст.

В изложбата представяме обекти, зин, живопис, фотография, инсталация, видео.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Кореспондент:

_младостта като гледна точка_кое е онова, което я отличава от всяко друго присъствие? какъв е обликът на младия артист днес, според вас?

Бояна Джикова:

_Младият артист в България е част от едно поколение, необременено (или поне не пряко) от политическата ситуация до ‘89 година. Това неминуемо води до една по-голяма творческа свобода, както в авторските търсения, така и в похватите, които художниците използват, за да изградят своя свят. Младият артист не се притеснява от грешка и не се стреми непременно към институционално одобрение.

• 

Той е любопитен, експериментира с медиите и често сменя изразните си  средства. Пътувал е и има достъп до информация. Чувствителен е към турболентностите на настоящето, социалните и политически казуси, с които се сблъскаме като общество, но сам избира дали да ги засяга като тематика или не, както и каузите, за които да се бори.

• 

Именно състоянието на свобода, скок в неизвестното с всичките му възможности, за мен дефинира до най-голяма степен реалността на младите художници.

• 

• 

• 

Кореспондент:

_как бихте описала общия дух в пространството, където е разположена експозицията?

Бояна Джикова:

_Aрт Старт традиционно се развива в две изложбени помещения – галерия Кредо Бонум и Гьоте Институт, като тази година в галерия КО-ОП бяха представени и пет автори от минали години, които работят с мултипъли.

Темата на изложбата, “Скок в празното”,  беше интерпретирана от художниците лично и независимо. Някои от тях се насочиха в социална, почти политическа посока, което зададе едно усещане за сериозност, създавайки поле за рефлексия върху казусите на настоящето, миналото, но и ролята на артиста в “предаването” на тези проблематики на публиката. Други подходиха към темата по-интровертно, занимавайки се с персонални, психологически или пък екзистенциални въпроси… Това пък привнесе една лекота, освобождаване на мисълта към по-абстрактни теми.

Разнообразните авторски интерпретации ни представят различни по натовареност сюжети, позволявайки на публиката да сама да изживее спектъра от емоции, които този скок в празното би предизвикал. Така, творбите в изданието на Арт Старт 2021, с тяхната идейна зареденост, сякаш сами левитират в един свой космос на въображение – някои остават с тежест на земята, а други въздушно се издигат.

Кореспондент благодари на Бояна Джикова за срещата и отговорите, чрез които поставихме фокус върху анализа на пространствата през мисленето на новия човек! неговата вътрешна пространствена динамика в състояние_ скок в празното.

Бояна Джикова_

родена през 1996г в София. има образование по право (СУ „Св. Климент Охридски“) и история на изкуството (НХА). има публикации на сайта на Международния портал на неправителствените огранизации в България по теми за човешките права, била е авторка и за Artnewscafe Bulletin – дигитална платформа за съвременно изкуство. от началото на 2016 до 2019 г. е част от екипа на Галерия 2.0 в София, пространство за градско изкуство и събития. през 2020-2021 г. работи в галерията за съвременно изкуство в старата водна кула в Лозенец, ‘ +359 ‘, както и за София Хартиен Арт Фестивал.

май 2021

Кореспондент

Artspace Luna / Антония Кесерджиева

един разговор с Антония Георгиева

за [КУХНЯ]_ съвременен танцов театър

фотографии_Борис Урумов

видео_Антония Георгиева за Кореспондент

въпроси от Антония Кесерджиева_Кореспондент

май 2021

кухнята е покана за среща, в която всичко е форма на движение_ градуси, цветове, аромати / идеи на поднасяне, прием и начини / емоции, усещания_изпълващи човешките възприятия.

още заглавието ни подсеща за внимание_

внимание към среда / субект_обект / процеси /

КУХНЯ [ съвременен танцов спектакъл ] очертава нов тип изживяване не само заради избора на необикновена среда_сцена / пространствата на професионалната Академия за кулинарни изкуства_HRC Culinary Academy / като истинска лаборатория за експерименти, известна с авторитетното си влияние в цяла Европа /, но и заради доверието към темата_

любопитен вътрешен прочит на детайлите, които остават скрити по време на едно кулинарно приготвяне_изявено чрез човешките чувства и емоции.

какво е к у х н я т а >

езикът на частното към общото или характерът, който измерва човешката природа на г р а д у с_

взаимодействащите си градивни съставки и лични емоции, изграждат [Кухня] като паралелно място, разказващо светове_

това е фокусът в разговора с Антония Георгиева_режисьор на КУХНЯ, която съвместно с хореографа Коста Каракашян, в партньорство с професионалния сладкар Александър Цеков, изграждат и реализират спектакъла, който събуди интереса на Кореспондент.

Кореспондент:

_животът и кухнята / думите и движенията. как разпознавате тяхната пресечност и в този смисъл _ какъв е вкусът на виното в танцовия спектакъл Кухня, Антония?

Антония Георгиева:

„In vino veritas“ твърди познатата латинска сентенция. Или с други думи истината може би бихме могли да открием на дъното на чаша вино, а истината за живота е, че той е движение. Емоциите, които изпитваме, призванията, които си избираме, чертата, която всеки от нас оставя върху света, говорят за движението, което всеки предизвиква. Липсата на живот е пълното затишие – апатията и смъртта. По принципа на причина и следствие, според физичните закони, а и дори според повечето религиозни и духовни учения, всяко действие дава своето отражение по един или друг начин. Тази взаимосвързаност дефинира човешкото битие и придава смисъл на това, което правим.

В този ред на мисли вкусовите качества в спектакъла са комплексни, както със сладки така и с по-горчиви нотки на моменти. Това бе отразено и в хореографския подход към създаването на спектакъла. Най-общо казано арката на движението върви от почти роботизиран контрол към пълна творческа свобода и екипност. Насечени движения в първият сегмент от спектакъла демонстрират ефикасността в професионалната кухня. Впоследствие преминаваме през преломни моменти на себеизразяване, когато историята на всеки персонаж се разгръща и така накрая се завръщаме „преродени“ към началото, където с нова перспектива можем да постигнем пълна творческа свобода, илюстрирана чрез фрийстайл импровизации, които резонират в общ синхрон.

• 

• 

• 

Кореспондент:

_разбираме от вас, че реализираният през февруари спектакъл Кухня, събира идейните проекции на всеки от участниците. как бихте коментирала преодоляването на някои различия / вероятно е имало и такива /, как танцът предлага адаптация в духа на близостта? 

Антония Георгиева:

Важно е да отбележим, че колаборативният дух на спектакъла бе налице от самото начало на процеса ни. Заедно с хореографа и ко-режисьор на спектакъла Коста Каракашян работихме с феноменално гъвкави и креативни изпълнители – Искра Даскалова, Крис Методиев, Яница Станкева и Алекс Тальокова – които се впуснаха в това приключение с нас без никакви колебания. Различията всъщност бих казала, че се превърнаха в скрит коз за спектакъла, тъй като те позволяват на всеки да изпъкне и да разкрие своята индивидуалност пред публиката. Това бе и една от водещите идеи зад концепцията – да покажем човешкото зад добре смазаната машина, която несъмнено трябва да е всеки един екип в професионалната кухня. Въпреки различията в кухнята, а и в изпълнението постигаме синхрон. Така индивидуалностите изпъкват насред общата композиция. Основно отражение на този подход намерихме в кулинарния елемент от спектакъла, в който накрая на представлението поднасяме уникален десерт на публиката, изготвен от майстор сладкаря и творчески директор на ресторант „Космос“ Александър Цеков, който се въплъщава и в една от основните роли. Десертът и композиран от 5 елемента с различен вкусов профил, които представляват индивидуалността на всеки от персонажите в спектакъла, но заедно са съчетани във вкусов синхрон. Идеята за това се роди в следствие на близостта, която се изгради сред ансамбъла в следствие на съвместната ни работа. 

Кореспондент:

_какво разказва кухнята за света, в който живеем?

Антония Георгиева:

Кухнята е един микрокозъм на света, който ни заобикаля. Тя ежедневно е изпълнена със същите структури, премеждия, напрежения и победи, с който се сблъскваме и в житейски план. Можем да гледаме на кухнята като екземпляр на човешките взаимоотношения.

Колкото и перфекционизъм да съществува в тази професия, в момента, в който забравим за човешкото сред нас, екипността започва да се срива. Така е и в света, в който живеем. Твърде често прекомерната амбиция и личните интереси на индивидуално ниво стават пречка пред колективния успех и развитие.

Рецептата за успех според спектакъла е превъзмогването на егото и създаването на екип, в който всеки може да блесне и да се изрази креативно без това е да е за сметка на общото. 

Кореспондент:

_представете си, че сте поканила приятели на омлет с лук и гъби, но сте забравила да купите яйца. По какъв начин страстта и въображението домислят този танц / сценарий? 

• 

• 

Антония Георгиева:

Понякога и най-старателно следваната рецепта се нуждае от доза импровизация. Тя е един израз на страстта и въображението, които са уникални за човешката природа качества. Импровизацията е онзи неподправим елемент, онова je ne said quoi, чрез което можем да постигнем нивото на „умами“ вкусовете в творчески смисъл.

Кореспондент:

_възможно ли е чрез храната и представата ни за нея да бъдат поставени важни екзистенциални въпроси и по какъв начин това е застъпено в територията на Кухня? 

Антония Георгиева:

Кулинарията изисква талант и креативност също като всяка друга творческа среда. За мен като режисьор и драматург концепцията на едно представление често е водещото нещо преди дори да знам под каква форма и с какви похвати ще се реализира даден спектакъл. Това, което осмисля творческия процес, е разнищването на даден екзистенциален въпрос. Невинаги се намират отговори от другата страна, но самият процес на търсене ни обогатява.

В процеса на създаване на „Кухня“ говорихме много за храната като себеизразяване и въплъщение на същността и енергията на готвача, който я създава. Това задава контекста на екзистенциалния въпрос в центъра на спектакъла: как се отразява това на творчеството, когато индивидът е в разрив с колектива.

• 

• 

• 

Кореспондент:

_кухнята в дома и площадът в града_дали през идеята на спектакъла можем да ги определим като инструменти на общото? 

Антония Георгиева:

Да, със сигурност можем да я определим като познатото място, което ни събира отново заедно в центъра на дома. Голяма част от културните ни възприятия и начинът, по-който се свързваме един с друг в социума са свързани с храната. В този смисъл тя е израз на колективността, която е необходима за създаването на добре приготвената храна в професионалната кухня, но бих добавила, че кухнята освен на общото е също инструмент на творческия подем, на себеизразяването, на спонтанността и импровизацията.

Кореспондент:

_разкажете ни за свободата в този танцов спектакъл_за участниците, за неща, които публиката не знае, стимулирайте идеята ни за нова среща с постановката Кухня, издавайки някоя от рецептите в нея! 

• 

• 

• 

Антония Георгиева:

Свободата в този спектакъл както за изпълнителите, така и за публиката, се крие в иновативния формат и локация, които сме подбрали. Изпълнението се помещава в едно нетрадиционно сценично пространство. Трансформирахме кулинарна академия HRC, които са наши партньори в реализирането на проекта, в своеобразна сцена за спектакъла.

От ресторанта, през различните кухни и малките складови пространства, публиката има директен досег със света на професионалната кухня. Този тип „имърсив“ представления са относително ново явление за българската театрална сцена и публиката все още не е привикнала с огромната свобода, с която разполага в такъв формат, но това, което забелязахме у някои, бе огромното желание да се впуснат в това ново приключение за сетивата.

Както споменах, кулминацията на спектакъла е десерт, изготвен специално за това представление, който съчетава неочаквани вкусове и текстури като израз на баланса между индивидуалното и колективното. Не мога да напълно да издам тайните на шеф Цеков, но вкусовата експлозия определено си заслужава и се надяваме, че публиката ще има възможност да я изпита отново съвсем скоро!

Кореспондент:

_Кореспондент съзнателно обръща внимание и на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие. в този смисъл как можем да прочетем и разкажем Кухня през умовете на публиката? какъв ефект произведе и доколко Кухня свързва различни нагласи, различни вкусове, а и родее ли се с други ваши проекти / възможно ли е такъв спектакъл да изгради общност, така както кухнята в един дом събира семейството в една точка? как бихте отговорила, след като вече сте имала възможност да срещнете емоцията на зрителя? 

Антония Георгиева:

Винаги сме мислили за „Кухня“ като първия от редица подобни проекти, които излизат от рамките на традиционното сценично пространство, за да дадат на публиката един по-директен контакт, емоция и изживяване. Представленията през февруари бяха един първи контакт с авантюристично настроената публика, която искаме да привлечем с подобни проекти.

Те са съществена част от спектакъла и тяхното преживяване е в центъра на това, което създаваме заедно. Танцът има особената способност да съществува на ръба на конкретната дефиниция, която езика ни дава, и така танцът резонира еднакво силно индивидуални интерпретации и различни нагласи и прочити. Жанрът на имърсив представленията безспорно има потенциал тепърва да се развива и разраства в българското културно пространство поради интерес към подобни събития и изживявания, в чиито свят публиката да може да се потопи и да вземе участие. На финала на спектакъла всеки има възможност да напише нещо като обратна връзка за изживяването и беше наистина интересно да видим първичния отзив на голяма част от публиката. Смятам, че интимният формат на проекта несъмнено предразположи публиката ни към едно наистина силно споделено преживяване.

Кореспондент:

_какво мислите за партньорството в наши дни и как Covid – 19 влияе на духа на танца като игра между телата, тяхната енергия? 

• 

• 

• 

Антония Георгиева:

Това, което наблюдавам вследствие на изминалата година на всеобща изолация, е силен тласък в противоположната посока. Също като едно махало, импулсът да сме отново заедно, да резонираме с енергията на другите, да сме сплотени е изцяло налице. Има особен глад за подобни споделени преживявания, които са ни липсвали през последната година. „Кухня“ дава това на публиката именно това чрез визуално, аудио и вкусово пътешествие през отраженията на човешката дух и творческата светлина, която танцува във всеки от нас.

____

Кухня_ се реализира в началото на 2021_

20 – 21 февруари, 2021 г. от 18:30 ч. / 19:45 ч. /21:00 ч. HRC Culinary Academy / бул. „Цар Борис III“ 59

танцьори / артисти_

Александра Тальокова Искра Даскалова Кръстьо Методиев Яница Станкева

режисьор_

Антония Георгиева

хореограф_

Коста Каракашян

музика_

Георги Атанасов

кулинарна среда_

Александър Цеков

локация_

HRC Culinary Academy

____

в процеса на интересния ни разговор с Антония Георгиева, екип на Кореспондент научава за потвърдената повторна реализация на КУХНЯ и с радост споделяме за своята публика датите за вълнуващото събитие – повторното представяне на проекта ще се състои на 5-ти и 6-ти юни / 2021, отново в кулинарна академия HRC / повече информация скоро ще бъде споделена в социалните мрежи на Studio Karakashyan.

Кореспондент благодари на Антония Георгиева за всички предоставени материали, за пълноценния и топъл разговор, в който взаимно усетихме доверие и добра срещата!

Кореспондент / един разговор_ на Антония Кесерджиева с Антония Георгиева

май 2021

Кореспондент

Artspace Luna

От онези спасителни погледи, в които четеш очакване и смирение. Дискретно присяда в структурното /

малинов цвят_гривна в бетон.

Движенията през септември са метод на организма в разпознаващ режим – отлитане на юг,
а някои срещи с хора ме приближават до образ на тиха къща с отразен двор.

“ Баща ми е фотограф и от дете избягвам обектива, въпреки че непрекъснато боравя с текстове и много фотографии. „

Да, но разговорът с нея носи усещане за здрав и нов смисъл, затова я помолих да фотографирам някои настроения в движението му.

А н а Й о в а н о в и ч е редактор и фото редактор в списанията L’europeo, Amica, Max, Abitare и Bravacasa.

Нейното детството минава в Белград, а по-сериозната част от живота – в София. Част от екипа на предаването “НеПознатите” на Георги Тошев, където работи като редактор ( документалните филми за Марина Абрамович, Емир Кустурица, Борис Христов и др.). Тя е редактор на книгите на Георги Тошев – “Личен разговор. Бележки от един живот/ Наум Шопов”, “Катя Паскалева. Жените в мен”, “Стефан Данаилов. Романът на моя живот”, “Кирил Варийски. Уморих се” ,“Абба. Любов, триумф, раздели” и др.

Чувството за пространство я води в < Луна > , а аз забелязвам върху картата за идентификация абревиатурата DOCK / Международен фестивал на документалния исторически филм. Разбирам, че е един от организаторите на фестивала, за който вече знаех и програмата.

Ана Йованович_

нейният свят / онова чувство за бял дом, в който ти се иска да подредиш любимите си неща.

Благодаря за пълноценната среща и искрения ни разговор, Ана!

______________

Кореспондент :

< Твоята среща с лидер – визионер? Опиши ни го! >

Ана Йованович :

– Харесвам хора, които правят интересни неща зад кадър и оставят “свършеното” да говори за тях. Дразни ме излизшният егоцентричен шум. Сещам се за различни герои с “бекстейдж начин на мислене”. Фабиан Дитрих гледа на живота като на забавен анекдот. Такъв е Фабиан Дитрих. Той кръстосва света и движи консултантския си бизнес от удобната седалка на добрия си приятел – Land Rover Defender. Работи в движение и сценографията постоянно се променя, а последното е много ценно, когато търсим различни гледни точки в живота. Харесва ми вярата му в “серендипити”, моменти в които щастието идва без много да го търсим. Влива се в “потока”, не обръща внимание на времето и пространството, а 100% се отдава на момента. Преди няколко месеца интервюирах Иван Бръкляч, мениджър на проекта Mokrin House, място за споделена работа и живеене. Той успява да създаде глобално село в сръбско селско имение от 1925 г. Светът получава друго измерение, когато разберем, че е време да напуснем градските си кошери и да заживеем в положителна изолация. Имението е голямо, едни движат сделки за милиони под големия кестен в двора, а други разпускат преди да продължат с проектите си. Разбираш, че тук си временно, изчезва чувството ти за притежание и забелязваш колко малко неща са ти необходими.

Кореспондент :

< Личната ти победа, която те прави по-близка до онова, което желаеш? >

Ана Йованович :

– Нямам колекция от лични победи, а от малки истории с които съм преодолявала различни препятствия. Бяха ми необходими години, за да разбера, че мога да победя добре въоръжената агресия у някои хора. С нея се сблъсквах в ежедневието и прилагах “комбинирани оръжия” – мълчание с презрение, безразличие с няколко грама любов…

Кореспондент :

< Филмите, в които душата ти е жива? >

Ана Йованович :

– Последните две години се запалих по добрите сериали. Динамиката е толкова завладяваща, че в момента водят люта битка с класическите филмови продукции. Интересно ми е как сценаристите успяват да приковат вниманието и да те накарат да броиш часовете до следващия епизод. Горещо препоръчвам The Leftovers на сценаристите Том Перота и Деймън Линделоф. Сюжетът е с библейски мащаби. Сковаващата история е един от най-големите кошмари на човечеството – изчезване на любимите ви хора. Без предупреждение, без обяснение…Как продължава животът на “останалото човечество” след голямото “отпътуване”? Епизодите предлагат безброй болезнени и мистични отговори на този въпрос.

Кореспондент :

< Какво вижда вратата, когато преминаваш през нея, на отиване и връщане? >

Ана Йованович :

– Не я приемам като наблюдател, а като параван между два свята. Понякога се чувствам добре от едната страна, а понякога ми е по-комфортно от другата.

Кореспондент :

< Киното среща публиката с разказ, документалността – освен с него и с времето като действащ персонаж. С какво са ценни тези филми за зрителите? Какъв по – различен вкус носят? >

Ана Йованович :

– Искрено се надявам сериозната документалистика с историческа тематика да навлезе в образователната система. Тя може да даде много повече отговори на случващото се в момента, отколкото стандартните клиширани учебници.

Кореспондент :

< Представи си, че редът и хаосът играят волейбол. мрежата се къса и се оказват в едно поле. Как ще ги примириш,? Доразкажи тази приказка… >

Ана Йованович :

– На моя личен терен хаосът и редът се допълват. Работата ме организира, а в личното пространство допускам големи дози креативен хаос. Бягам от наложените правила в подреждането на моите места – жилището, работното място…Страх ме е когато новото убива старото. Изпитвам лоши чувства към лайсфстайла, който се свежда до скъпата къща или луксозната дреха. Важното е да знаеш как да докоснеш високото и ниското, защото там се раждат неочакваните неща.

Кореспондент :

< Какво пожелаваш на съвременното изкуство, най-важното ти пожелание? >

Ана Йованович :

– За мен съвременното изкуство действа терапевтично и не бих искала да сменя ролята му в моя живот. Гледам на него като на едно цяло. Не го разбивам на парчета, за да разбера смисъла му. Приемам го с лична рецепта – усещам колко ми трябва и взимам необходимото.

Кореспондент :

< Какво означава за теб връзката – бизнес и култура? >

Ана Йованович :

– Брак по сметка, но в най-добрия смисъл на думата. Компромис, който води до помирение на две различни гледни точки, в името на планираното бъдеще. В момента чета книгата Eventful Cities на Грег Ричърдс и Роберт Палмър. Те разглеждат раждането на вълнуващи градове, изпълнени с културни събития, подпомогнати от различни бизнес посоки. А това е ключът към бъдещето на туризма, културата, бизнеса и др.

Кореспондент :

< Обичаш ли играта като преживяване. На какво би поиграла сега? >

Ана Йованович :

– На игра на дама в парка. Мил спомен от детството, изровен от торбата с игрите, които и “баба знае”. Какво ми е небходимо? Няколко цветни тебешира, камъчета, двор с малко асфалт и удобни обувки за скачане.

Ana Jovanovic / един разговор

октомври 2018

---

• обядът_точно време
• Слав Недев_ портретността на вътрешния свят като документ за време
• HOMO машина [ обекти_ видео_алграфии ]
• Черно море_ ветроходство за ума / една идея в обем_ Artspace Luna
• имитация на земята_митология на отсъстващото