знаци в писма за облаци_ с Мина Спасова

Кореспондент с покана към Мина Спасова

[ личните й рефлексии в брой 07 ]

по отношение разговора ни с Мариана Сърбова за нейните облачни етюди в [ откъси ] _ една идея на Artspace Luna_екип

____

благодаря за искрения обмен на мисли, чувства и идеи, които предизвикаха вникване, после споделяне и откриване.

и да_то формира неподправен и чист, интуитивен диалог, в който се разпознахме с приятелски поглед.

с Мина Спасова_

разбира се, това е сила, важна за всеки човек, а присъствието на личните й наблюдения над разговора ми с Мариана Сърбова / нейните творби, обогати с нови очи и знаци историите с облаци и облачност_извън границите на град / места_думи за всичко /

correspondentluna.com

писмо от Мина_ текст / снимки_

Поканата на Ния за включване в един творчески процес насочен към свързването, отваря в мен различен поглед към някои теми, с които иначе свиквам – движение, път, тяло, облак, тялото на облака, светлината в сивото,
проблясъци и смисъл…

Първото ми преживяване от въпросите и отговорите,
които сподели с мен се изля в думи: 

Среща. Небе. Море.
Граница. Светове.
Отваряне. Сливане.
Въздух / Живот / Вода / Живот
Свързване.

Вода / Облак / Море
Въздух / Пространство

Платна. Носят ме. Вятър. 
Полепвам с пръски от морска вода.
Солено е. Волно е. Дишам.

Памет. Запомнят. Забравят. 
Къде живеем? В кое време и пространство? За какво ни е паметта? Носи ли ни
информация? За какво ни служи? 
Ограничение – това съм аз преди.
Хоризонти – това съм аз сега.
Избирам да бъда… всеки ден, нов ден. 
Всеки ден, нов Аз.
Всеки ден Свобода!

Вълнението ми от тази среща продължи да изследва движението, което е присъщо за облаците; изменящата им се форма и същност, които са характерни и за нашата човешка природа; отблясъци, които просветват в сивото, в сливането на морето и небето. 

Съзерцание.

Думите на Мариана в нейните отговори ме отведоха до движението в различните му форми; искреността им и значенията им ме доближиха до
нейната същност. 

Мислейки за нея като творец, мислейки за платната, които
сътворява и споделя, се понесох по вятъра и морето, понесох се и в спомените
си.

Елементът, в който материята се съединява, за да се превърне в платно ме върна в детството, в момент, в който се люлеех в платно, превърнато в хамак.
Моите родители и тогава обичаха морето, вятъра, земята, пещерите, и аз като дете се докосвах до различни места и преживявания, които покълнаха, и израснаха в мен самата в обич към природата, и  усещането за приключение. 

снимка 1 / 2_пътека / колело / колекция_Мина Спасова / 2024

След срещата с думите на Ния и Мариана, продължих да наблюдавам света с любопитство, обичайните си дейности в нова перспектива. Докато карах колело усетих как поемам по нов начин света около себе си, гледките и движението и
това неусетно ме свърза със света на Мариана – полета на крилото на уиндсърф, сянката на движещото се колело, полетът на птиците, разрошените цветя в полето, вятърът, облаците, морето. Всичко това, което и друг път бях наблюдавала, сега се изпълваше с ново значение, изпълваше се с мисълта за човек и творец, приближаваше ме до него.

Най-личното място за свързване с творбите и текста по естествен път ми се стори брегът на морето.

Там съзерцавам.

Там пристигам.

Там се срещам със себе си. С мечтите си. Там се свързвам с хора и пространства, които обитават света в главата ми и света на пространството, в което съществувам. 
Там, на брега, наблюдавам и откривам – облаците, светлината, отблясъците, сливането, игрите на водата и светлината и това ме кара да се чувствам едно с
цялото, да се сливам със света, да се чувствам част от цялото и да укротя моята вътрешна тревога относно въпроса за смисъла – къде съм, коя съм, как се проявявам. 

Там, на брега, аз мога просто да бъда. С лекота. Истинска, открита и честна със себе си. Брегът е моето вътре, което ми помага да се огледам в себе си, да се прибера при себе си, да е уютно вътре в мен самата. Брегът е моят символичен
дом, от който излизам навън в света всеки нов ден. С времето започнах да нося в себе си това усещане, дори когато физически не успявам да съм на брега.  

Затова обичам творчеството – то ни изправя пред самите нас, пред тревогите ни, страховете ни, смелостта ни, идеите ни. Създавайки, ние се доближаваме до истината за себе си. Понякога ни се иска да заобиколим болката, да се
свържем директно с удоволствието. Но в процесите откривам колко е освобождаващо и честно да кажа „Страх ме е“, „Не зная какво да правя“, „А сега какво?“.

Когато изрека на глас това, когато го чуя и приема вътре в себе си, започва да тече това, което извира от мен, започват да се леят думите, започва да се свързва смисълът. 

Благодаря за поканата да се докосна до света на твореца, до вътрешния свят
на Другия!

Сърдечен поздрав,
Мина

____

Кореспондент_

[ откъси ] среща хората с вътрешните им светове_

избрани теми, поканени автори дават коридор за важни сетивни рефлексии_

знаци в писма за облаци / коя е Мина Спасова?

Мина_

Какво да разкажа за себе си…
Въпросът, който ми се явява – кой съм аз и какво ме определя като такъв.
Ролите, които играем, етикетите, с които ни определят и после заживяваме с тях…
Желанието да си друг, желанието да се освободиш от етикетите, които повече не ти подхождат. Да намериш нови роли и определения, които с гордост да подредиш за себе си, да се усмихваш, да си пълен, да си тук в живота, да си цял.

Да си себе си.

Може да е за миг, после пак да се загубиш, пак да търсиш, да срещаш, да се запознаваш наново със себе си… Но дори и за миг си заслужава радостта и щастието, които те изпълват, когато си изцяло, напълно с усещането за себе си. Усещането, че побираш в себе си и радостта, и болката, усмивката и сълзите, цветята и снега, слънцето и облаците, обединяваш и усмиряваш
всички противоположности в себе си…
Щастието било само миг… казват… дори и да е миг си заслужава да живееш за
него, да страдаш, да се предизвикваш, да откриваш, да се срещаш, да се
разминаваш, да питаш, да си любопитен, да следваш интуицията си, да
откриваш нови части от себе си, да се запознаваш с тях, да се влюбваш в тях,
да се обичаш…

цветята и снега, слънцето и облаците

И в този миг те изпълва цялото, вселената, синхронията, хармонията, божественото, смисълът, радостта и обичта.

Към себе си, към Другия, към света, към цялото…

Обичаш и си щастлив, че си жив, че си тук, че имаш шанса да взаимодействаш със себе си, със света, с другите. И в това взаимодействие откриваш…
Хоризонти… Облачни светове… Променящи се картини… Красота!

Хоризонти…

Облачни светове…

Променящи се картини…

Красота!

С други думи казано – университетът ме срещна с философията и с верни приятели, с които споделяхме любопитството си и откритията си.

Преди това бях открила красотата на природата в пещерите, морето, планината, гората, ароматните цветя.
Да получа диплома за философ на 21 години ми изглежда доста комично от разстоянието на времето и опита.

От тогава до сега получих много белези от
преживявания и радостни, и тъжни. Срещите с хора от различни части на душевните и физически светове ме научи на още много неща. Постепенно
много фрази, които звучаха мъдро от книгите започнаха да се изпълват със съдържание за мен през моите лични преживявания.

Вярвам, че човек расте и се развива, изследва, открива необятните светове навън и вътре в себе си. Това продължава да ме очарова и с радост се впускам
в приключения – по работа, по обучения, по взаимодействие с хората – лично и служебно.
Уча се да следвам интуицията си, да се радвам на живота, да приема, че сме благословени, защото съществуваме и каквото мога да дам от себе си на света и на хората.

Вярвам в обмена между хората, който изпълва сърцата ни с
радост, удовлетворение и благодарност. Срещите с хората по пътя ми не са случайни и всеки, когото срещам е учител – изправя ме пред мен самата и пред
взаимодействието помежду ни, помага ми също да погледна в Другия.

Казвам се Мина.
По образование и професия философ, доктор по философия, главен асистент в Института по Философия и социология към Българска академия на науките.
Опит като учител, преподавател, обучител.

Работа с методите на Театър на потиснатите – Форум и Имидж театър.
В работата си залагам на ученето чрез преживяване, защото вярвам, че това е начинът човек да излезе от собствените си обувки, да се предизвика, да открие нови неща за себе си, да разшири хоризонта си.

Осъзнаването на личната отговорност е за мен едно от ключовите неща, които е добре да свършим в живота си, за да можем да живеем в обществото като отговорни към себе си и другите личности и граждани.

Все още вярвам в доброто и красивото, в тяхното взаимодействие вътре в човека и в света. Това ме води по личния ми път.

Благодаря на Ния и Мариана, че ме срещнаха с необятните облачни светове.
Това ме поведе на пътешествие.

Все още вярвам в доброто и красивото, в тяхното взаимодействие вътре в човека и в света.

____

повод за тази среща с Мина Спасова бе присъствието на арх. Мариана Сърбова в [ oткъси ] _ разговорът с нея, творбите й в Artspace Luna

[ облачни етюди и други импресии_ една среща с арх. Мариана Сърбова ] _линк /

облачни етюди и други импресии_ една среща с арх. Мариана Сърбова

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna