автор_Антония Кесерджиева
снимки_архив Кореспондент
‘ в очакване на Годо ‘ _ съществена агора в живота на човека.
поетична вечеря, на която храната е изяденото време, а предстоящият човек е повод за пътуване_
Волфрам Кох, Самуел Финци в Очакване на Годо_
Годо е отвореното съзнание / везна_за която думите са мерки и теглилки _
сцената_ през очите на видяното е езеро без вода / а хигиената на пейзажа за миг не съвпада с покоя на душите_
човек е свободен да живее живота си_ ще каже Перикъл / а свободата на духа е умението да очакваш_
свободата на духа е умението да очакваш
очаквайки_ пазим земята под себе си и така чистотата на полето кореспондира с начините, които избираме_ персонално, личностно, обстоятелствено присъщи за вътрешния ни мир, те се превръщат в път_
очакването на Годо
не е ли желанието
да виждаме повече /
другостта в езиковата ситуация на спектакъла е дедукция на физиката и ума / доколкото усещането ми за знак разчита общото като пиеса за съжителството_
и очакването има смисъл, когато има с кого да го споделиш /
свободата на духа е умението да очакваш
Волфрам Кох Самуел Финци в Очакване на Годо_
историята с Годо_за мен живее като пиеса за съжителството_
[ очакването има смисъл, когато има с кого да го споделиш ]
самотното дърво на хоризонта не е само / щом живее чрез възможността да даде сянката си на някого / да бъде къща за птици_
за човека – важен е човекът_
[ за човека – важен е човекът ]
платнището предлага среща, заслон_то може да обедини, да приюти и обгърне, може да прикрие, да изрази, да бъде водач, да маскира, да фокусира важността на посоките и силата на героите, да изпита градусите на страстта / доколко е постоянна нейната издържливост_
[ платнището в очакването ]
е отметка за важните неща_
метри тъкан плат в цвят на пепеляв залез_ платнището на сцената в спектакъла на Дойчес театър / Берлин_режисьор Иван Пантелеев / сценограф Марк Ламерт_ е тема на епизодичен поглед_
обектът / Кристо и опаковането_обозначени понятийно.
нагънатите тъканни нишки асоциативно ритмизират порите на човешката кожа. пепелявото сукно ме плени с очертаване образа на дължината / протяжността / дългосрочието / преминаващо в безвремие_
именно неговата тайнствена структура вакуумира потока на съзнанието като подсеща за игра на синекдохи с метонимии.
/ след като гледахме спектакъла на Дойчес театър в София, двамата с Петър продължихме за Италия / Милано / Изео, където се събрахме цялото семейство за седмичния си престой по повод ‘ Плаващите кейове ‘ на Кристо и Жан – Клод_световна премиера на плаващата им инсталация през 2016 / съзнанието_вероятно подготвено за срещата, разчита и визуалните кодове в спектакъла посредством близостта на жестовете_опаковане / разопаковане_ историчността като общ знаменател.
кой е Годо в топенето на снеговете през юни?
кой е Годо_
Самюъл Бекет и Иван Пантелеев, Кристо и Жан – Клод, Естрагон и Владимир, Юлия Кръстева и рожденият й ден в новите форми на бунта, Народният театър и езерото Изео_
здравейте всички_ любовта е дръзка през юни_ признателна съм_
обядвах на вашата пейка, без да ме видите. вкусих от хляба ви, изпечен в различни точки на света, без да ме усетите. взех парче от платнището ви за спомен и ви снимах в тишината. сега ще отпия от водата на кладенеца ви “ Deus ex machina “ ще опитам да ви направя портрети_
бели върху бяло / цвят в цвят / всички вие –
сте откриватели на моята земя – там, където Колумб не може да стигне_
correspondentluna.com
Народен театър „Иван Вазов“
Голяма сцена
15 и 16 юни, 19.00 ч.
ДОЙЧЕС ТЕАТЪР – БЕРЛИН, ГЕРМАНИЯ
В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО
от Самюъл Бекет
Превод на немски Елмар Топховен
Режисьор Иван Пантелеев
Сценография и костюми Марк Ламерт
Асистент-сценограф Улрих Белашк
Асистент-костюмограф Карин Роземан
Осветление Роберт Грауел
Звуков дизайн Мартин Персон
Драматург Клаус Цезар
Участват:
Волфрам Кох, Самуел Финци, Андреас Дьолер, Кристиан Грасхоф „СВЕТОВЕН ТЕАТЪР В СОФИЯ“ , 2016
в очакване на Годо / по спомен за Кореспондент_
correspondentluna.com
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.