Кореспондент с покана към Анелия Кузманова
[ личен прочит / асоциативен диалог с културната среда, породена от знаковостта в експонираните творби_брой 07 ]
correspondentluna.com
има особено вълнение, когато една спонтанна среща в галерията, с лекота и финес преминава в избор / и с всяка размяна на погледи_изричането им се превръща в естествено разпознаване на смисъл – близък с приятелския си тон_
поканих Анелия Кузманова в [ откъси ] благодарение на интуицията си_ че [ не знам какво да правя_всичко е възможно_спокойно ]_част от творбите на Красимира Кирова в Artspace Lunа, носят чувството за брод и тя ще преведе личния си поглед чрез думи, усещания, асоциации _
интересното е, че не познвам Анелия отблизо. тя припомни миналите ни срещи, сподели и за разговори, откупки преди години, но животът й зад граница, динамиката и заетостта нюансират така детайлите понякога, че явно съм запазила интересното за себе си във формата на ритъм / и следвайки мечта след мечта, разбира се_всяка променя и ритъма ни_
сега срещам жена с 6_месечно бебе в ръце, сред обич и грижи, вече майка на две деца, впечатляваща ме с желанието си да споделя смисъл, разговаряйки за изкуство през емоции и преживяване_
наблюдението пази формата си_споменът като усещане за ритъм /
____
Кореспондент споделя с благодарност мислите на Анелия Кузманова по отношение личното й разбиране, както и съкровеното изживяване в диалога с трите творби на Красимира Кирова, експонирани при витрината на Artspace Luna, ул. Лермонтов 41, Бургас_
correspondentluna.com
след като изпратих поканата си към Анелия да сподели настроения и размисли, помолих и за снимки. първата, която изпрати бе тази на нейната майка, след което сподели това:
_Бих искала да започна с няколко уговорки.
Най-първо: честно, а и уместно при среща с нови култури, обичаи, традиции, а също така и с творби и творци, е да си даваме ясна сметка за ролята и участието на изследователя.
За това, че възприятията ни никога не са в изолирана среда. Оттук и прочитът на всяка една
творба е до голяма степен обусловен, да не кажем обременен, освен от познанията и подготовката на четеца, също и от моментното състояние и нагласи на наблюдаващия_
Само с едно такова предварително “разкриване” на субекта може да се надникне по – надълбоко в тълкуването и обясненията, които той дава за обекта на изследване.
И всичко това_като се внимава все пак да не се измести фокусът на вниманието по посока на
личността на тълкувателя / етнографа, художника /.
Ето например_аз_в момента съм:
@ Неотдавна довела на този свят второто си дете.
@ Също неотдавна (с няколко месеца отсрочка от беберождението) загубила толкова
болезнено и нечестно майка си в жестока битка с лапите на рака.
@ Стигнала почти до финала на Георгигосподиновата “Градинарят и смъртта,” която толкова плътно описва живота с рака и немилостивата действителност на мъчителната
загуба, килограм по килограм плът, опият по опият в нарастващи дози.
@ Успешно прекосила финала на една, както в последствие се оказа, доста лична докторантура, церемонията на която, за моя лична утеха, както майка ми, така и двете ми
деца и баща им, успяха да споделят с мен.
И в този контекст идва (не)случайното морско запознанство с трите плАтнени произведения, извезани от друга жена, изобразяващи женска плЪт и “прочетени” отново
от жена, и въпреки това, съвсем не само женски, с универсалните си послания за обърканост, съблазън, тревога и в крайна сметка – утеха.
Втората голяма уговорка, която следва от първата, е че е дълг на изследователя да даде право на глас и “овласти” обекта на изследване.
Да го направи агент и сътрудник в това
“общо” дело. Ето защо, е редно да се допитваме до авторите на творбите за личното им гледище и терзания, в конкретния случай – при извайването на трите творби на Красимира
Кирова. И това отново като се поднесат въпросите с достатъчна дистанция и такт.
Дано съм успяла!
снимки_Анелия Кузманова / гребане през трудностите
И сега, нарамвайки двете уговорки под мишница следва най-интересното – резултатът_
И точно както протагонистът в “Градинарят и смъртта,” напук на срещата с рака, окуражава сина си – ГГ*, с “няма страшно,” така и КК*, в противовес на немислимите до
преди това изолация и безпътица на пандемията, възкликва с игла в ръка “не знам какво да
правя,” “всичко е възможно,” но и “спокойно.”
контекст_съображение_изследване_резултат
В същото време, стъпвайки на една широко разпространена традиция в областта на наивистичната стенна бродерия, каквато не едно и две деца сме съзерцавали над креватите
на нашите / в моя случай – странджански / баби и майки, КК съвсем извън тези традиционни рамки обува своите момичета ту във висок ток, ту в плътни чорапи, ту ги
оставя да нагазят из тревата с боси нозе.
ту висок ток_ту плътни чорапи_ту боси нозе
боси нозе боси нозе висок ток_
И ако подобни бродерии само преди две поколения са извършвали и обредна функция, бидейки неразделна част от чеиза на бъдещите булки и в демонстрация на техните умения и сръчност на бъдещи домакини и майки /
то в настоящия контекст те имат съвсем друго –
естетическо послание_
дори загатване за съблазън и представляват своеобразна среща със съвременните / в смисъл и на модерни по Айзенщат / стандарти за красота_
Ако в първия случай девойките – авторки на бродерията, се представят пред бъдещия си жених с готовия
продукт на своите умения, то трите бродерии на КК съвсем не изпълняват подобна функция.
Те нямат същия адресат, нито пък биват излагани в уединението на дома, и в този смисъл са освободени от строго фиксирани очаквания като одобрение и възхита, и говорят за една определено съвременна свобода при подбора на сюжет, в който съжителстват теми
като уязвимост и вътрешни конфликти, и които биват изобразявани, както с картини, така и с текст – отново в контраст с традицията, която разчита единствено на въздействието на образите.
От друга страна, текстът при КК в известен смисъл се явява като коректив и уточнение на образа и така оставя по-малко на въображението.
За отбелязване е също, че въздействието си бродериите на КК постигат без да се прекрачва границата с еротизма и сексуалността.
Нещо повече, както тробрианците в “Аргонавти на
Западния Пасифик” удивително напомнят на Малиновски, така и бродираните момичета на КК носят от образа и естетиката (включително и в подбора на прическа) на своята авторка.
Явно не само в антропологията_понякога обектите на анализ приличат на своя анализатор, но и в изкуството се случва художникът неволно или не да обрисува себе си.
И най-последно_ Бродериите на КК в тройната си нечетност и по този начин още по-жива цялост, изложени на витрините на галерията и прихванати прилежно с безопасна игла
/ както баба ми захващаше крайчетата на юрганите вътре в пликовете, за да стоят на място /, макар и плод на друга пан-трагедия, съвсем дословно се припокриват с финалните
вопли на ГГ: не знам какво да правя, повторени цели осемнадесет пъти.
Аз не съм ГГ, нито КК, но и аз усещам написаното като „съдбовно и леко.“
Но и аз извършвах своите болногледачески ритуали със същата отдаденост, грижа и педантичност като ГГ седмици и
месеци дори, и с бебе на гърди. И на мен ми се ще мама от някои дълбоки треви също да се появи и да прошепне „няма страшно.“ Засега само ми заръчва храни, нося я на ръце
така лека и я слагам да си легне в белите чаршафи на леглото ѝ в Момина църква, където
не успя да си дойде (приживе).
И всичко е обич.
свързвам срещата си с Анелия Кузманова в Artspace Luna и с разказа за докторантурата / темата / пълнотата на изживяването_ интересно с интердисциплинарната посока в същността му_ история и антропология.
останах с впечатлението, че е преподавател, но тя самата поясни:
_Водила съм само упражнения като част от корикулума в UCL и самия факултет School of Slavonic and East European Studies. Темата която изследвам са множествената модерност и – или различните пътища, по които може да се прекрои модерността.
в процеса на кореспонденцията ни, Анелия допълни:
_Нещо като биография_
Първо училище в крайгранично село в нещо наречено Република на младостта, коятомного скоро беше разтурена.
Последва местене в малък горнотракийски град. Защо го наричаха Нов, в съпоставка със Стария такъв, щеше да ми стане ясно години по-късно и имаше връзка с опожарявания, преселвания и други все така сложни демографии.
Откритие, че миженката тук се нарича жоменка.
Нови съученици, ново училище. Добре, че улиците са толкова прави, че е трудно да се изгубя на втория учебен ден в четвърти клас в НЗ, на който отивам вече сама, след като на първия майка ми ме е прикрепила към красивата руса Рени с плитките.
Класната, която обича да ѝ носят прежда срещу оценки се
пенсионира – преподава ни директорката на училището.
Първа среща с английския език.
Гимназия. Писане на думи. Много думи на английски. Изложба. Хиперинфлация. Семейни проблеми. Дядо има рак и е на морфин. Майка ми познава темата на изпита по история.
Английски 5.50. Университет. Град Студентски, кален и много студен. Оранжеви автобуси. Топли съквартиранти. Стипендия. Една студентска година в Уисконсин. По-мразовита не е била и в Странджа.
Още две в Студентския град и след това доста по две с двата часа разлика на Лондон и втората вече магистърска стипендия. Градация някаква.
Изпратих баба. Дядо не можах. Но си дойдох за следващите седем, както се оказа. Теренни изследвания. Барселона с Него. Първа защита. Корекции. Отново в Лондон. Пандемия.
Бебе, най-хубавото бебе. Бебето е дете. Втора защита. Дипломиране. Баба е тук. Имаме
братче. Баба е болна. Биопсия. Скенери, много скенери. Болници. Мъка. И обич, цялата
обич в едно.
дали когато търсиш някого / идва точно този, който има нужда от въпросите, които да заселят в градината му будуваща душа за обич и прегръдка _от които му идва да пише за всичко, което се подразбира като_памет /
градините са паметта за живота като възможност_
идването на Анелия в галерията бе заради желанието да закупи обект, който са харесали двамата със съпруга си, след което да го отнесат там, където живеят със семейството си.
обръщането ми към Анелия с идеята да сподели свои асоциации в [ откъси ] бе продиктувано от срещата ми с личната й идея да свързва светове, изследвайки тяхната специфика и философия_
мислейки си за важността на интуицията като важна динамика в процесите на паметта и креативната еволюция, се опитах да вникна в личния прочит на А. Кузманова през спомен и емоции / успоредността им_
това подсеща за чувствителността към вътрешния опит при философите, най – вече този при Анри Бергсон, чиито идеи оказват силно влияние върху екзистенцилизма и модернизма в литературата и изкуството.
[ градините са паметта за живота като възможност ]
интуиция в [ откъси ]
три произведения / погледът към тях се превръща в спасение_
през памет_обич_липса_природа_раждане_радост /
широтата на [ откъси ]_една идея на Artspace Luna_екип се изразява в това_да търси съдържанието на творбите, мисловните процеси зад тях, както и споделянето по отношение на преживяването като една нова перспектива в културните маршрути, които всички заедно очертаваме в свързаността си_ автор_творби_куратор_пространство_реципиенти.
[ градините са паметта за живота като възможност ]
[ светът_от игла до конец_Красимира Кирова в [ откъси ] _ брой < 07 > линк
____
*КК _ Красимира Кирова
*ГГ _ Георги Господинов
личният избор на Анелия Кузманова да бъдат изписани имената на авторите с техните инициали ми допадна много_не само защото носи усещане за посвещение / а и за разбиране_своеобразната същност на дълбоко пазена мисъл или идея_или мечта_или прозрение, до което достигането е едновременно въпрос и време / отразеността в дълбочината на нещата, огледалност /
усещане за посвещение_разбиране
и за разбиране_
близост_
correspondentluna.com
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.