[ някои аспекти от семиозиса в инсталацията и есето ми за Сизиф ]
текст_ Антония Кесерджиева
фотонаратив_ Georgi Georgiev_Smile G Photography / Кореспондент / Kremena Kapitanova / Mariana Sarbova / Petar Kaserdzhiev
correspondentluna.com ____
всичко, което допускам в мислите си, в рамките на тези декемврийски дни на 2025, все води до образа на възобновяващото се_
природа / смисли / идеи _ са само част от възстановяването на различните форми живот
духът на възобновяващото се_ не е ли врата към света всяко негово начало_
есето на Албер Камю винаги ме е вдъхновявало с това да разширявам смисъла за Сизиф, с идеята да търся пораждането в онова дълго тръгване и непрестанното връщане, за да предложа свое тълкуване както към ситуацията, така и към самия него.
желанието ми да свържа това наблюдение с визуална инсталация съвпадна и с поканата от организатори и куратори на фестивал ВОДА / WATER festival, който се проведе в Бургас през есента за девета поредна година, този път в градското пространство, наречено Дупката*
мисленето ми за света е като за Феникс, като амплитудата на регенерация за всекиго от нас е различна / сещам се за Кант, който споделя_ ‘ две неща ме удивляват – звездите над мен и гласът вътре в мен ‘ бих добавила_и връзката помежду им
[ врата към света е всяко негово начало ]
фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ‘ 25
‘всички изложби в една’ / ‘всички въпроси в един’ е инсталационна творба, намираща основание в два визуални абзаца с два придружаващи ги надписа, разположени върху парчета огледала
абзац 1 съдържа_ метална маса за телевизор / въртяща се / камък / къс естествена скална маса / парче огледало с надпис в черно ‘всички изложби в една’
абзац 2 съдържа_ ковьор от края на 20 век, изобразяващ паун в градина с фонтан и арка / в преобладаващо ярки цветове / камък_естествена скална маса / парче огледало с надпис в черно_колко струва камъкът ти, Сизифе?
по различни начини инсталацията поставя на изпитание устойчивостта на нещата_ знак / композиция / пространство / време
защо Сизиф задава трудния въпрос [защо]? Сизиф_герой на етичното? защо маса за телевизор? защо огледало?
Сизиф е поет, тревожен и щастлив поет_ първото и последното изречение в есето на Албер Камю ‘ Боговете осъдили Сизиф до безкрай да тласка тежък камък до планински връх, а оттам той се търкулвал обратно до долу, повлечен от собствената си тежест. ‘ / начало / и ‘ Трябва да си представяме Сизиф щастлив. ‘ / край /, поставям в диалог с инсталацията си в Дупката_ през техния прочит и концентрация можем да потърсим отговор на това – имаме ли силата да се свързваме, за да имаме общо съзнание за обща надежда? вълнува ме знакът в тази отправна точка – как и дали е възможно митът да вирее и да броди из града, какво виждат очите му и доколко хората разпознават Сизиф като щастлив герой?
за да се убедиш, че нещо съществува, трябва да проникнеш в него_
върху парчета огледална повърхност с видими следи от ръждива вода поставих надписите, за да живеят като визуални метафори_ четящият среща себе си / чрез отразеността в огледалото / в конструкцията от думи и въпроси_
камък върху въртяща се маса за телевизор / въртенето се извършва във всички посоки, а придвижването й – чрез въртящи се колела_ за да кореспондира с голямата тема – съмнението /
съмнението поставя под въпрос автентичноста на целта и копнежа / на съдържанието и информацията, която сама по себе си е световна въртяща се конструкция, често с изцяло подменена стойност_
фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ’25
‘всички изложби в една’ / ‘всички въпроси в един’ предлага тълкуване на близостта и граничността / смисъла и безсмислието_ дали падането на камъка надолу не е голямата сила на Сизиф_ и именно с тръгването си надолу, Сизиф става интересен за френския философ Албер Камю
абсурдно поставен ‘ на екран ‘, парчето скала излъчва своя естетика, но и концептуалната загадката в трудността на природата – за да бъдеш, трябва да не спираш.
фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ’25
[ за да бъдеш, трябва да не спираш ]
в целостта си тази инсталация отговаря на логиката на мястото_Дупката* и именно локацията, предвидена за фестивалното събитие отключи желанието ми за искрен диалог с града през знаци и конструкти_
същността_
камъкът може да създаде стена на разделението, но може и да изгради дом_подслоняващ, приобщаващ /
разбира се_какъв е светът, в който си се родил зависи и от теб самия – Сизиф го променя непрестанно, в свободата си да се справя със себе си / камъкът е единствената му връзка със света, а така ми прилича на танц тази връзка / танц, в който нищо не е напразно_
снимки_Кореспондент / Мариана Сърбова
заоблената структура на камъка подсказва, че е обгръщан, носен, търкалян от водата, благодарение на взаимодействието им, той се закръглява постепенно и сигурно т.е. водата преминава в камъка_
поставен върху маса за телевизор – композицията препраща към неяснотата на свързаността с медията – тя бива – информация или дезинформация / поток на свързване или объркване, заблуда_
подобно силата на водата, която поражда живота и има силата да го отнеме_парчето земна твърд също съдържа в себе си трактовка за двумерността на света – граница и съюз_
инсталацията отговаря на сюжета, застинал в мястото_ в Дупката* камъкът предоставя всичко и не потвърждава нищо / тайнствено приобщен и скрит във великата сила на всеки структурен творчески акт_зидария, той съдържа и внушава двумерността на света
снимки_Кореспондент
снимки_Кореспондент
Сизиф е наказан от боговете, но интересното за мен е_ има ли нещо, с което надскача наказанието си? струва ми се, че митът и образът на Сизиф подлежат на преоценка.
‘всички изложби в една’_ ‘всички въпроси в един’_ предлагат част от прочита ми върху темата_живеем ли и как живеем в съвременния свят?
снимки_Кореспондент
фотокредит_Georgi Georgiev / Water festival ’25
в баланс със своя камък, Сизиф осъществява и проявява силата за дългия път към живота_избутвайки го до горе / после проверява инстинкта си, като го следва отново и отново / горе, долу / горе, долу
хората / дъждът / началото на октомври_
ключови състояния от събитията в периода на реализацията на фестивала / което наложи и промяна на датите за провеждането му / поредица дъждовни дни в страната, поставиха пред сериозни изпитания и създадоха съществени, трайни изменения в инфраструктурата и живота на много населени места в източна България. серията от случващите се истории по време на проливните дъждове в района ме обърна към различната динамика на втората ми работа – свързах флората с фауната_ ‘колко струва камъкът ти, Сизифе?’_всички въпроси в един /
снимки_Кореспондент
творбата включва ковьор от края на 20 век, изобразяващ паун в градина с фонтан и арка – в преобладаващо ярки цветове / камък_естествена скална маса / парче огледало с надпис_колко струва камъкът ти, Сизифе?
снимка_Кореспондент
Дупката* е вид несъществуващо място_
в нея, двете творби заедно представляват една хронологична инсталация изразяваща духа на вечните въпроси и стремежи_кои сме, как се самоопределяме, за какво копнеем, какво избираме, доколко е стабилна средата, в която сме, напомняне за непрестанните трудности и изпитания в средоточието на личната ни вяра, за да подпомогне разбирането ни за живота като част от живота на другите и отношението към света
вид несъществуващо място_
фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ’25
камъкът_ може да създаде стена на разделението / може да изгради дом_подслоняващ, приобщаващ / какъв е светът, в който си се родил зависи и от теб самия – Сизиф го променя непрестанно, в свободата си да се справя със себе си / камъкът е връзката му със света и така ми прилича на танц тази връзка_
снимки_Кремена Капитанова / Петър Кесерджиев / Георги Георгиев
изкачването и слизането разказват Сизиф в продължителността на волята за живот_ нищо не се губи_всичко се предава и преминава в нова форма житейски смисъл_
Сизиф е нерециклиран обект на радостта , а паунът е прекрасна птица / събирателен астрален образ
но в този случай / в работата ми, паунът става препинателен знак за психологията на суетата / горделивостта / дори аругантността_
паунът е царствен, считан за мъдър съветник, символ на богатство и власт, птицата е сочена като визуален образ на Индия и характеризира всеки аспект от богатата и древна индийска митология, литература, религия, национална символика. в богатия културологичен аспект, паунът, освен че събира очите на едно място / заради кръговете, подобни на очи върху дълата паунова опашка /, в баснята на Стоян Михайловски ‘ Паун и лястовичка ‘ срещаме ето какво_ Паун запитал лястовичка:
— Какво приказват зарад мене между небесното крилато населенье? — За тебе — възразила мъничката птичка, откак се щурам аз из сините простори, едно и също нещо се говори!… — Че съм най-драголюбен хубавец, нали?… — Че си богато пременен глупец!
оттук в езика ни навлиза и изразът ‘ какво се перчиш като паун ‘ / ‘ крачи гордо и недменно като паун ‘ и др. в духа на тази аналогия си позволявам да свържа присъствието на пауна като персонаж, символизиращ някои социални и важни за обществото ни недоразумения, произлизащи от нездрав стремеж за власт, несметни богатства, безцелен и охолен живот както и смехотворното им възприемане от група хора за показатели на добър вкус или елитарност.
ето този – космически по своя произход капан – визирам в пределите на същественото – отвъд звездното оперение на пищната птица – соларен природен символ – тя в случая / без да заличавам естеството на истински разкошната й даденост / служи да подчертае парадокса – птица като другите, но с осанка на божество.
интересувам се от наблюдението над тънката близост и различие между свободата и зависимостта, богатството и взаимността като общо съзнание за една еко система_
истинската независимост и фалшивата самооценка
‘ всички въпроси в един ‘ е наблюдение върху смисъла на човешкия живот, стойността му чрез вникване в делата и думите. изследва връзката_жива и нежива природа / като основен и труден въпрос, част от постоянния разговор в ‘ редакция ‘ / в случая думата редакция е метафора на света_
оттук произлиза идеята ми – да поставя в Дупката* абзаци от твърде познат и постоянен дебат – как флората / в присъствието на природния обект-камък / и фауната / под формата на пъстър ковьор и в ролята на нежива природа / съшиват целостта на дилемата – кой как живее, доколко внимава и съобразява с живота във всяка частица присъствие, зачитайки чуждите права, емоции, избори и вариации.
знаковата принадженост, обособена в двоичността_ паун / камък
паун / камък_ избрах двойката като аналогична на реалността, в която живеем. чудовищно страшни и съвсем конкретни ситуации от близките дни, пряко свързани с местността Елените и престъпните деяния, довели до извънмерни наводнения, предизвикани от серия компрометирани решения, дейности, осъществявани години наред – изсичане на залесени площи, противопоказно застрояване на площи в близост до водни басейни или директно в дерета и плата на реки, стават обект на изследване чрез работата ми – ‘всички въпроси в един’_ всъщност чрез нея душата ми крещи срещу всички онези, които нагло са се провъзгласили за богове и си позволяват да разполагат цинично с живота на другите.
ако някой ви описва дъжда като вода, никога няма да познавате усещането за звука, който маркира определен мирис за влага, подпочвени води, мокри чадъри, прогнили жълти листа, сивотата на деня и неговия пейзаж, както и темата за движението и гласа на тревогата_
в баланс със своя камък, Сизиф осъществява и проявява силата за дългия път към живота_избутвайки го до горе / после проверява инстинкта си, като го следва отново и отново / горе, долу / горе, долу
да събереш несъбераемото / проектираш чрез волята си света в себе си и пребъдването на времето
по естествен начин Сизиф проследява историята на онзи тип хора, които живеят и днес_те винаги имат ключ към историята на сътворяването, на промяната на границите и превръщането им в нова идея, в неспирането да се търси и очертава нов път, макар и в познатото
Сизиф_Аристотел_Айнщайн
[теорията за гравитационната сила се позовава на мисленето на гръцкия философ Аристотел / 4 век пр.н.е./, който вярва, че няма ефект без причина и движение без сила. според него причината за движението надолу на тежки тела, е свързано с тяхната природа, което ги кара да се движат надолу към центъра на Вселената, което е тяхното естествено място. обратно, леки тела като елементът огън се движат по своята същност нагоре към вътрешната повърхност на сферата на Луната. така в системата на Аристотел тежките тела не са привлечени от Земята чрез външна сила на гравитацията, а са насочени към центъра на вселената поради вътрешни гравитати или тежести]
създателят на уравнението за еквивалентност на маса и енергия E=mc²_ Айнщайн, изследва и топлинните свойства на светлината, използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология
в метафоричен смисъл, разглеждам Сизиф като микро модел за произхода на Вселената_съхраняващ не само историческата тъкан, а и вярата към светлината / стремежа на човек към Космоса.
камъкът пада надолу, но човек се утвърждава именно в стремежа си към светлината нагоре, космическата свързаност на всичко и всеки във Вселената_ земя / човек / светлина_целостта им /
и ако наказанието произтича от това как да се превърне хаоса в ред / при вечното търсене на опора извън битието, за да се предотврати хаотичността, човек се нуждае от причина и източник, за да не се срине смисълът му, и за да пребъдва живота /
сигурно така възникват и ритуалите_
съзнанието за сизифовската идея може да бъде разгледана и като следа от култови практики, свързани с предаване на дарове в планините, сливането на човека с природата_ именно планините – приемани за божествени обиталища и тайни светилища_
в този порядък_Сизиф и неговият труд не са безсмислен акт, а почит към реда в природата_първоизточник на всичко_
на въпроса_успяваме ли да открием Спасителя_ отговорът е_той се ражда постоянно в нас, чрез вечно възобновяващото се начало
и все пак, в пулса на деня – в търсенето на истината за произхода на света като вяра и упование, винаги има и малко хаос_
‘всички изложби в една’_ ‘всички въпроси в един’_ живеем ли в съвременния свят?
снимки_Кореспондент / Георги Георгиев / Петър Кесерджиев
както стана ясно_ разглеждам пауна в символиката на благосъстояние, светлини и замъци. те, заедно с неговата самозабрава и влюбеност създават пейзажа на ироничния въпрос ‘ Колко струва камъкът ти, Сизифе? ‘
ситуирана по този начин, инсталационната работа дефинира няколко гледни точки, като едната е именно – иронията в жеста на пауна, който присмехулно би откупил целия свят, дори и камъка на Сизиф_
гледната точка, свързана с етичните категории е пътуването през живота чрез отношенията_ търсене на смисъл и нужда от споделена земя
именно такава е и другата опорна същност на ‘всички въпроси в един’_ ‘колко струва камъкът ти, Сизифе?’ нужен ли е този непосилен, безспирен труд, докато други, въпреки бездействието си крачат безметежно, заобиколени от ‘ широтата на жеста ‘ и дребните си прищевки като – изсичане на японски вишни, за да се осигури паркинг или място за хотел, или да се отклони естественото течение на някоя река, например.
‘ колко струва?’ е като указание за подменена биография. Сизиф подминава този въпрос или вероятно отговорът е_
не предавам / не заменям / не продавам живота си_
не предавам / не заменям / не продавам живота си_
нека се вгледаме в средата_
образите и формите / паун и камък_стават изразители на онази междинна среда, изграждаща силната идентичност на тазгодишното издание на Фестивал ВОДА – Дупката*, наречена още и Сърцето на града_
само по себе си – съчетаването на топoсните наричания отвежда до ясно противоречие – кога усещането в сърцето е като за дупка_при болка или болезнена чувствителност / рана / труден спомен или непреодолима жизнена ситуация_
сърце и дупка в едновременност_ темпорално очертание на неизбежната едновременност_ непреходността и променливостта на градския живот_тяхната междинност
*Дупката_
историята сочи, че от 80-те години това място, намиращо се в центъра на Бургас е заградено, освен това съдържа абсурдно съчетание на отблъскващи се по своята същност градски емблеми в общ урбанистичен парцел_ красивата къщата на една достойна бургаска фамилия – Хаджипетрови / сградата на Свободния бургаски университет, преминала по-късно в дом на Апелативния съд / старият градски площад Тройката, чието име идва от прочута улична лампа с три осветителни тела / умопомрачаващо огромен паметник на войник с вдигната ръка, разположен контрастно на желанието и разбирането за свобода и независимост, присъщо на съвременните градски хора, ориентирани към истинност, национална чест и достойнство_
така, цели 40 години, Дупката зее като рана по неосъществен копнеж и вероятно има много истории, които тя чрез гражданите на Бургас може да разкаже_
именно заради силата и изключителността на контекста реших да участвам и приех поканата да реализирам инсталацията в Дупката за Water Festival_ намирам, че реализирането му точно в тази среда изгради нещо повече – преживяването на едно ‘ отсъстващо ‘ място в центъра на Бургас_
в деня на откриването през октомври написах:
тази вечер беше празнична среща на идеите, любопитството, умението да чувстваш радостта на другите, желанието да си представиш, да докосваш и заради това да си спомняш_
да знаеш, че е хубаво, защото го четеш и в очите на непознати_
Бургас намери и разбра сърцето си_
дъждът_този велик артист, най-после излезе от Дупката,
за да я превземат нови интересни форми, образи, въпроси_
поздравления за всички, които работят по организационните процеси на фестивала, за всички, които споделят време, опит и идеи, креативно разкрояват пространството, наречено Дупка, за да преживяваме моменти на радост от духа на свързването си_
ето, градът ни има нужда от друг заряд и разбиране към нов смисъл, нова визия и ще е радост, ако за всичко това се споделя и говори по вълнуващ начин, различен от езика на клишетата и неуместните коментари.
любовта е работа)
и нека уважаваме онзи, който умее да пази и предава любовта)
творби и артисти, поканени във фестивал ВОДА превърнаха това знаково бургаско място в съкровище на споделения миг и аз съм благодарна, че като поканен_нашият колектив_Artspace Luna предложи няколко гледни точки, за които някой ден ще разкажа в Кореспондент_
*Дупката е място с голяма площ в центъра на Бургас, което 40 години беше заградено поради прекратен строеж
възможности на съпричастност_
съвременното изкуство разказва живота ни по-близо до съзнаваното, отколкото до притежаваното_ затова е важен смисълът на творбите и тяхната свързаност, която развива силата на интерпретиране на съвременния визуален шрифт_
Сизиф и смисълът на живота_имат вкус на въпрос / същността на водата / дъжда тества нашите възприятия и за мен остава интересно усещането за връзка между двата абзаца в инсталацията_хем имат самостоятелен смислов център, но прозира и важната свързаност помежду им_приключението на живеенето в историята на интересен град_
ситуирани върху пясък, те съвсем подлагат на изпитание изходността, гъвкавостта на материали и структури.
като засадени лукувици на млади въпроси върху пясъчник за експериментална игра, двете експлицитни трактовки_ ‘всички изложби в една ‘ и ‘всички въпроси в един ‘ сякаш са опори на легенда, разказваща за космически човек, който на изкачване трансформира камъка в пястък.
фотокредит_Georgi Georgiev / Mariana Sarbova / Кореспондент / WATER festival ’25
в свои размишления относно срещата между абсурда и надеждата сред изобилието житейски страници, Албер Камю споделя – ‘ Навикът се изгражда тъй бързо. Искаш да спечелиш пари, за да битуваш щастливо и цялото ти усилие, най-хубавото от живота отиват за печелене на тия пари. Щастието е забравено, средството е превърнато в цел. Така и цялото усилие на завоевателя ще се отклони от амбицията, която е била само път към по-велик живот. ‘/ стр 117 /
‘ Всички герои на Достоевски се питат какъв е смисълът на живота…И удивителният отклик на твореца към неговите герои, на Достоевски към Кирилов може да се ообщи ето как: Съществуването е измамно и вечно. ‘/ стр.307? / Митът за Сизиф, Албер Камю
има нещо застъпническо – така както ‘ дупката ‘ е несъществуващо място, невалидно за очите, оградено и лишено от образ за живеещите няколко поколения в един град, така произходът на камъка означава – минерална маса, образувана от остатъчно време, уталожено, човешко и земно присъствие / капсула чувствителност на земната обвивка_
приемам дупката и камъка като своеобразна пиктограма за време
крайъгълен камък / объл камък / остър камък / скъпоценен камък / изразът_падна ми камък от сърцето /
пиктограма за време_
[волята на Сизиф превръща камъка в пясък]
и чак сега разбрах_ целостта е в пълното разглобяване, затова всяко отиване и връщане на Сизиф са огледален образ на светлината – изгрев и залез / догонващи се в единна времева система / нещата, които нямат край
самоиронията на Сизиф
с натрупването на опит, самоиронията се осъзнава въпросително_всеки има това, кето има и няма това, което иска да има_изкачването на камъка и неговото свличане не говори за притежание, а за еволюиране на волята чрез мисълта за живота и света като отдаване_
този мой любим герой_камъкът на Сизиф постепенно превърнах в рядка книга за урбанистичната памет / земна плът, капсула историческо време, което разказва съдбата на самото място_
[нещо много важно, както за наратива, така и за прочита на инсталацията – двата камъка, които използвах са от Дупката, т.е. те са част от дългия зимен сън зад оградите, живи свидетели на 40-годишния капан на невъзможното общуване и най-вероятно са част от подземието на съборените градски къщи тогава – два камъка от близката история на Бургас]
първото и последното изречение от ‘ Митът за Сизиф ‘ на Албер Камю_’ Боговете осъдили Сизиф до безкрай да тласка тежък камък до планински връх, а оттам той се търкулвал обратно до долу, повлечен от собствената си тежест. ‘ / начало / и ‘ Трябва да си представяме Сизиф щастлив. ‘ / край /
създадена и локално интегрирана спрямо конкретните контури на мястото, инсталацията има характер на визуален портрет на есето ми за Сизиф и същевременно силата на камъка в този диалог очертава тълкуването му като разказвач на културната антропология, свързана с мястото / града. това определя инсталацията като сайт-спесифик жест, в който камъкът описва човека, а обръщайки внимание на конкретна житейска ситуация / драматичните дни около проливните дъждове и наводненията / тя разчита преди всичко на социалната си рефлексия_
Дупката е природна екосистема за паметта_ [а дали не е забравен отпечатък на яма, образувала се от падането на древен сизифовски камък]
в ‘Бърдмен’_американска драма на режисьора Алехандро Гонсалес Иняриту, човешката памет е и гранична зона, в която богове и хора се срещат, за да акумулират земята и небето като територия за обновяващото се:
‘ И получи ли това, което искаш от този живот? Получих. И какво искаше? Да се наричам любим, да се чувствам обичан на тази земя. ‘
‘ За какво говорим, когато говорим за любов? Вярваш или не, това е сила. ‘ / сцената с медузите / Реймънд Карвърс в ‘Бърдмен’ филм
фотонаратив_Georgi Georgiev / Water festival ’25_ KAN WAKAN Георги Линев_концерт / Силвия Чернева_Нестабилна земя / Всички изложби в една / Всички въпроси в един_ Антония Кесерджиева
снимки_Georgi Georgiev
възприемам полета на Бърдмен като полет на Сизиф_ по-голям от живота си си, когато принадлежиш на мястото и смисъла, които ти дават воля_ именно тази принадежност към място и воля те превръща в птица над всички и всичко_
този текст разказва специфичното чувството около появата на инсталацията ми в Дупката, като визуален жест към личните ми записки и размисли по повод_кой е Сизиф и как възприемам щастието му като усилие за паметта и волята му да разбере света, любовта, свободата въпреки_
пълна информация, както и още снимки от всички събития / творби и артисти, станали част от поредицата_три фестивални вечери в Бургас_може да видите на страницата на фестивала_waterfestival.bg
WATER festival 2025_Бургас / Дупката_Сърцето на града_ снимка_Кореспондент
артисти_
Абел Корински / Германия Орхан аиб Кавракоглу / Турциа Суджин Сео / Южна Корея Дария Пугачова / Украйна Адриан Манулеску ADISTU / Румъния Давид Шомло / Унгария Регина Шарвари / Унгария Колектив Скенокосме / Франция KAN WAKAN Георги Линев / България Полиформа / България Партикълс / България Анатоли Ванчев / България Николай Матев / България Христина Дечева / България Антония Кесерджиева & Artspace Luna_колектив / България Стойко Даскалов / България Симеон Шивачев / България Йосиф Аструков / България ЕСТЕО / България Петя Петрова / България Мариана Сърбова / България Танцова компания ДЮН / България Силвия Чернева / България Театър на сетивата-София / Бъгария Orchestra lumina / България Мария Съботинова / България
correspondentluna.com
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.