текст_Антония Кесерджиева
снимки_Кореспондент
дълго обмислях как да озаглавя този визуален разказ_дали негов фокус да бъде името на града, в който домакинства забележителната изложба / името на артиста, който преобръща света в безкрайността на всеки миг, отвъд неделята или архитектониката на ‘свързването’, която става пристанище за сградата като фонд, заедно с употребата на етажи, покривни площи до всяка негова ниша, в името на разгърнатите идейни нива в дръзката концепция на куратора на експозицията_
основаната точка за внимателното обмисляне произлиза от факта, че значимостта на всяка линия сама по себе си, отстоява личния си глас достатъчно интересно и значимо, и ето как връзката между различните позиции – град, пространство, герои – се превръща в знак, който дефинира / моделира баланса в памет, обобщения й смисъл.
повод да пътуваме до Мец, в който ще останем и да нощуваме, за да усетим как заспива и как се буди един френски град, бил до 1918 година изцяло немски, е именно изложбата ‘ БЕЗКРАЙНАТА НЕДЕЛЯ ‘, която освен кураторски проект на Маурицио Кателан е и визионерска платформа за показване на знакови негови творби, съчетани с тъканта на избрани музейни експонати_част от колекцията на Помпиду_Париж, като сградата там ще остане в ремонт за близките 5 години.
през 2025 година, за 15 годишнината от своето създаване / 12 май 2010 г. / център Помпиду_Мец кани италианския визуален артист Маурицио Кателан да курира изложба, която ще изпълни обемите на пространството_
така ‘ Безкрайната неделя ‘ влиза трайно и мощно в програмата на Центъра от 08 май 2025 до 02 февруари 2027, като това променя изцяло динамиката на града, вътрешните структурни комуникации_ интересът към събитието очертава нова вълна от взаимодействия, посещения и контакти_
Помпиду_Мец
Помпиду_Мец, центърът за модерно и съвременно изкуство разполага с 10 700 квадратни метра изложбена площ, обединяваща три огромни галерийни пространства, осветени от естествена светлина заради обширните стъклени витрини към града, конферентни зали, ресторант, тераса с панорамна гледка. този модерен дом за изкуство и събития е дъщерна организация на Центъра в Париж Жорж Помпиду, но е независим в изграждането на своя артистична програма, начини на управление и привличане на публики.
открит на 12 май 2010 година, в пространството между две живописни градини, центърът в Мец_Помпиду е модерно архитектурно произведение, проектирано от Шигеру Бан и Жан дьо Гастинес, в сътрудничество с Филип Гюмудциан и показва творби, стздадени от 1905 година до наши дни.
любопитно е, че сградата в Мец е с 10% по-голяма от тази в Париж_
динамиката на пространството_
отдалече прилича на футуристична наблюдателница.
колкото повече се приближавахме_ясните линии в белота, стъкло и дърво открояваха въздушния маниер на мислене на създателите на сградата, а усещането за наблюдение бе изцяло приобщаващо_няма как да не се почувстваме като изследователи на събитията във времето, бивайки гости в модерните пространства за среща в неделя с БЕЗКРАЙНАТА НЕДЕЛЯ_
снимки_Кореспондент
и парковите пространства наоколо следват усещането за вълна, превърнала се във важен архитектурен код за сградата_
януари 2026_ Помпиду_Мец
Център Помпиду_Мец
лаконичният жест в градинската интерпретация на околността е сведен единствено до една зелена линия, наподобяваща вълнообразен ландшафт, който отвежда мисълта в коридорите на продължаващия ефект на илюзията. погледът се насища от повтарящото се горе_долу и отключва усещането за ‘ извън ‘ /’ отвъд ‘ видимото.
представих си какво тихо и чудато присъствие ще има пролетта на това място, когато тревните площи ще се освежат и дърветата ще избухнат в зелените си разкази… ами есента_
вълната и сезоните_ животът и етапите_
изкуство, разположено на 10 700 квадратни метра_
Мец_
Център Помпиду_Мец
„Мощна и лека едновременно, канеща ни да се подслоним под защитния ѝ покрив, ние си представихме архитектура, която превежда откритостта, смесването на култури и благоденствие, в непосредствена и сетивна връзка с околната среда.“
Шигеру Бан и Жан дьо Гастинес , архитекти на Центъра Помпиду-Мец
снимки_Кореспондент януари, 20226
архитектурни решения по проекта на Шигеру Бан и неговия екип _Център Помпиду_Мец
билетен център, Помпиду_Мец тези стилизирани архитектурни картончета с графичността на линиите от мястото, в което сме са отпечатани върху бяло_като изпитни талони по мислене или възможността за нашето тълкуване_
така започна това пътешествие_
сигурността и времето за търсене на отпечатъци / същността на сейфа като малък модел на света като съкровище / алюзия и ирония за важността и сложността на предпочетените стойност, ценност, смисъл_
‘ Разбити сейфове ‘_
защо поставя тази своя работа още в началото на дългия разказ за безкрайната неделя?
‘ Разбити сейфове ‘ сякаш ни препраща към идеята за разбити сърца_
[ разбити сейфове ]
‘ Безкрайната неделя ‘ _Помпиду_Мец
разбити сейфове_ които символизират уязвимостта на сигурността_
какво е значението на сейфа, какво пренася през времето, какво избираме да съхраняваме в обемите на тези пазещи от всичко голямото всичко_кое / какво е то? кое е онова, което създава сигурността ни_шкафове / чекмеджета, пълни със съкровища / кутии, пълни с измамността на времето и неговата деформация_
кой и по какъв начин разбива сейфовете и защо е нужно_ след като…
снимки_Кореспондент януари 2026
oзаглавена „Безкрайна неделя“, изложбата представя стотици произведения от колекцията на Център_Жорж Помпиду в диалог с творби на Маурицио Кателан_
от ранните му произведения_’ Стадион ‘, гигантска маса за футбол на маса, до по-новите му творби като ‘ Комедиан ‘ и монументалния му ‘ Феликс ‘ .
снимки_Кореспондент януари 2026_ с Антонио и Петър_
‘ Безкрайната неделя ‘_курирана експозиция / Маурицио Кателан
снимки_Кореспондент
случва ми се често да пропускам наименованията на творбите_ прочитам през личния си поглед, а и често оставям нещата да изплуват в неочакваността на ситуациите, във време и пространства_
тук Антонио ми разказа подробности около създаването на работата_запомних усещането за думите, отвъд точното значение_
свобода на погледа_
[ онова усещане, когато ти се иска да виждаш отвъд очертанията, просто защото формите са с духа на новото си измерение и в подгъвите им пришиваш представата си за космос_като акт на съзидание ]
относно визуалния текст / подобно всеки друг разказ_ от срещата си с него помним онова, което виждаме, което има ясен знак в конкретния момент_
не по-малко съществено е_наблюдаването на самите себе си, докато разглеждаме изложба / също гледането на филм, прочит на книга…/ според мен това изследване е важен ключ, дори – ние гледаме, за да видим / виждането / и опознаем себе си през погледа на автора_
‘ Безкрайната неделя ‘_курирана експозиция / Маурицио Кателан
Маурицио Кателан_
истински звяр на визуалната сцена / интелигентен разказвач на съвременната човешка природа през сарказъм и интуиция за свободата.
Маурицио впечатлява с психологическо вглеждане и богато нюансиран стил на скулптиране на идеята си чрез интерпретативен прочит на дълбоките, скрити връзки в различните комуникативни аспекти, социуми, контексти_
креативните щрихи, с които обобщава глобалната картина на своите търсения, са така характерните за Кателан_ риторическа компетентност, ясен минималистичен език, суровата природа на критичния ум, наблюдаващ и мислещ, лични послания / пробивите в човешките отношения / трагикомичните връзки между живата и неживата същност, страстта между човек и природа /
‘Пет коня ‘_Кателан
кинематографичното звучене на знаците във визуалната среда на италианския концептуален творец Маурицио засилва по специфичен начин емоционалното изживяване от срещата.
в постановъчни отрязъци, Маурицио композира проектите си като енциклопедии, съдържащи портрети на цивилизационните етапи_какъв тип двигател е човекът днес, как живее в свят на недоверие и златотърсачество, алчен стремеж към власт, възможно ли е за една нощ да стигнеш пропастта на високите етажи, към които си се устремил, средствата на възприятие и постигане на идеите >
‘ Пет коня ‘ на Маурицио Кателан в ‘ Безкрайната неделя ‘_курирана мащабна експозиция от самия него в Помпиду_Мец
[ трагикомичните връзки между живата и неживата същност, страстта между човек и природа ]
снимки_Кореспондент
психологическа портретност и неочаквани интерпретации в ‘ Безкрайната неделя ‘ с Маурицио Кателан_ ‘ Пет коня ‘
Пмпиду_Мец / януари, 2026
‘ Феликс ‘ е работа на Кателан, инспирирана от вдъновението на публиката по време на музейна среща със скелет на тиранозавър рекс.
заимствал името на анимационния герой котарака Феликс, визуалният артист дава нов мащаб на реалността, като я пречупва през страх, възбуда, измислица, манипулирана истина, чудото в живота на хората.
творбите на Маурицио, които поставят въпросите за действителното и измисленото през знаците на оригиналността, хумора, сатирата и популярните нагласи на възприятие са много, а с ‘ Феликс ‘ / скелет с височина 6 метра и дължина 8 метра / Кетелан превръща представата за една домашна котка в абсурдна, зловеща мистерия, подсещаща за за това как изкривяването на историческите факти може да преобърне хода на изживяванията ни, на цивилизационните процеси, а това с езика на изкуството може да означва едновременно въпрос и отговор.
‘ Феликс ‘ на Маурицио Кателан преобръща изложбената зала в сцена за тестване с чудеса_ всеки сам избира с кого да се срещне в нея_в с призрака или чудото в себе си_
[ визуалният артист дава нов мащаб на реалността, като я пречупва през страх, възбуда, измислица, манипулирана истина, чудото в живота на хората ]
снимки_Кореспондент януари, 2026 в Мец / Помпиду_Мец
образният свят_
свързаността_
иронията_
снимки_Кореспондент януари, 2026 в Мец / Помпиду_Мец
Маурицио Кателан_
силен и спонтанен израз, дори когато застава за най-нормална документална снимка пред камерата_ естествен и искрен, неприкрит, сценичен маниер в присъствието на Кателан_
Маурицио е роден през 1960 година в Падуа, Италия в семейство на хора, които отлично познават умората на физическата работа в трудни условия. работническият дух в семейството продължава и в годините на неговата младост_самият той работи в морга, поща, кухня.
и е от онези характери, които се изграждат чрез наблюдения и самовъзпитание, както се казва_сами проправят пътя си_натам, накъдето сърцето му желае, а умът му става изразител на абсурдното, което умее да вижда и мащабира.
винаги подготвен за осъзнатостта на своята публика, Маурицио е от онези артисти, които изграждат свой собствен център на стабилност не заради успеха, а заради удовлетворенпостта от работата си с екипа, идеите и механизмите на свързаност като процес_
упътване към историята на изложбата в Мец_Помпиду
Уилбърт Л. Купър в едно свое интервю с артиста, сам нарича Кателан ‘ една от най-големите мистерии в изкуството ‘
в техния разговор от 18 май 2017 г. Купър споделя_
‘ Срещнахме се по повод наскоро излезлия документален филм ‘ Връщам се веднага ‘ . Режисиран от журналистката Маура Акселрод, дългогодишна приятелка на Кателан, филмът проследява кариерата на провокатора през последните три десетилетия: от неговите противоречиви, реалистични скулптури на странности като смазан Папа / ‘ La Nora Nova ‘ , 1999 / или миниатюрен двойник на самия него, окачен на закачалка за палта / ‘ We Are the Revolution ‘, 2000 /, до мащабната му, гореспомената ретроспектива в Гугенхайм, до гротескния му и лъскав двугодишен проект за списание
‘ Тоалетна хартия ‘, който той ръководи с фотографа
Пиерпаоло Ферари от 2010 г. насам.
‘ Връщам се веднага ‘ е брилянтна дестилация на загадъчната и непредсказуема природа на Кателан, до степен, че самият филмов сюжет е изграден около факта, че никога не сте съвсем сигурни дали човекът, който се представя като художник, всъщност е истинският Маурицио Кателан. ‘
Маурицио Кателан е поканен да курира изложбата, по повод 15_тата годишнина от откриването на Център Помпиду_Мец
непредсказуемият в своите артистични акции визуален артист, автор на най-неудобните въпроси, решава_ да сформира екип от куратори, които да интерпретират колекциите на националния музей за модерно изкуство през призмата на [ неделята ]
неделя_неделя_неделя_неделя
озаглавена ‘ Безкрайна неделя ‘, изложбата представя в общ план стотици произведения от колекцията на Център Жорж Помпиду в Париж_такива, които са рядко излагани и произведения, чието присъствие в експозицията човек не би очаквал_ / показвайки разнообразните художествени практики, движения и промени в историята на изкуството /, в диалог с лични произведения на Маурицио Кателан.
От ранните му произведения, по-специално ‘ Стадион ‘_гигантска платформа за футбол на маса, до по-новите му творби като ‘ Комик ‘ и монументалния му ‘ Феликс ‘
изложбата създава чувството за търсене на смисъла през времето_ в търсене на обяснения за този странен свят, Маурицио подава интересен инструмент на смесване_създава множество вмъквания и отклонения като представя произведения от други векове / освен 20-ти и 21-ви / , като ‘ Градива ‘ или редки ръкописи и книги от Ватиканските музеи, като по този начин разкрива източниците на вдъхновение за модерното и съвременно изкуство.
[ неделята ]
това възхитително пътешествие, организирано от един от най-любопитните съвременни художници Маурицио Кателан е отворено за посещение до 02 февруари 2027 година_
снимки_Кореспондент януари 2026, с Антонио и Петър_Мец
изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година
‘ Безкрайната неделя ‘ в Помпиду_Мец
голям формат рисунка_наранени женски стъпала, Маурицио Кателан
стъпалата_портрет на живота, такъв, какъвто го познава душата без лице и конкретни черти_
стъпването_стъпването_стъпването_стъпването_
[ и е от онези характери, които се изграждат чрез наблюдения и самовъзпитание, както се казва_сами проправят пътя си_натам, накъдето сърцето му желае, а умът му става изразител на абсурдното, което умее да вижда и мащабира ]
изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година
‘ Безкрайната неделя ‘ Маурицио Кателан_куратор Помпиду_Мец
изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година
От откриването си през 2010 г., Центърът Помпиду-Мец е имал привилегията да бъде домакин на множество значими произведения, предоставени от Националния музей за модерно изкуство.
всички те са изградили историята на пространството. ‘ Безкрайната неделя ‘ е част от тази динамика, предлагайки потапяне в колекцията чрез множество различни медии_включително живопис, скулптура, рисунка, фотография, инсталация, видео и филм, в безпрецедентен диалог със света на Маурицио Кателан_
[ откриването на смисъл зад всяка дума носи нова логика и отражения в различните прочити ]
прочити_прочити_прочити_прочити_
изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година
‘ Безкрайната неделя ‘ куратор_Маурицио Кателан
снимки_Кореспондент
Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година
изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година
‘ Неделя ‘ – сигурно защото е покана за разговор с продължение_ Маурицио Кателан в Мец_Помпиду /
‘ Неделя ‘_ е името на стената, висока 5 метра и покрита с 24-каратово злато. изградена е от 64 панела, а общата широчина 20 метра. върху тази, внушителна с присъствието си работа на Кателан, се намират пробиви от изстрелването на 20000 куршума.
неделя_неделя_неделя_неделя
ангажиран с агонията в съвременния свят, лесния достъп до оръжие, начините на употреба, абсурдността и недоразуменията в Америка, Маурицио диалогизира сърцевината на проблема като разруха и липса на здрав смисъл.
[ ‘ Неделя ‘ сякаш разполовява света, за да го обедини чрез силата на осъждането на тази огромна духовна нищета. ]
снимки_Кореспондент
изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година
от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година_Мец_Помпиду
снимки_Кореспондент_
изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година
снимки_Кореспондент_
изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година
сигурно всеки знае цената на тази не толкова емблематична, а страстна с възможността си ‘ да бъде ‘ творба на Кателан, затова в Кореспондент няма да коментираме това учудване или изненада, защото няма нищо учудващо и изненадващо, според нас_
изкуството е живо заради историите си_
[ изкуството е живо заради историите си ]
изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година
[ по-скоро ] размишлявайки, докато разглеждаме изложбата, разположена буквално във всички ниши на архитектурното пространство, се сещаме и за Айнщайн, който, веднъж на важно обществено събитие се появил бос и на въпроса_защо така?_Айнщайн отговаря_
[ има ли значение дали съм бос или обут, след като всички знаят, че съм Айнщайн? ]
запазваме за себе си пълния обем от снимки, направени с банана, закрепен със сребристо тиксо върху стената, но симпатиите си към някои важни щрихи споделяме с вас, както и с Маурицио Кателан_
сребристо тиксо_сребристо тиксо_сребристо тиксо_сребристо тиксо_
саркастичният език на Маурицио е отговор на мащаба на общочовешкия страх_ можем ли да избагаме от природата на консуматора, на фалшивата самоличност, на подхвърлената лъжа / измама, която подхлъзва както банановата кора / от страховете си от провала >
в някои от снимките_ Мартин Арнолд_режисьорски проект, представен в рамките на ‘ Безкрайната неделя ‘ Мец_08 май 2025 – 02 февруари 2027
наситеността на творбите, които създава Кателан се съдържа във всеки жест и щрих. разбирането му към истински човешките истории е поставено в контрсат с парадоксалния стремеж към лукс и богатство_
чувството му да се забавлява, като коментира и посочва тези значими язви е голямата му сила_
артист на ироничните сблъсъци_Маурицио Кателан
‘ диригентската природа ‘ на концептуалния артист_ създава автопортретите си в изненадваща среда и като позиция, с която внушава въпроси_важни за личността и неговите избори_
снимки_Кореспондент
изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година
снимки_Кореспондент
ателието на Андре Бретон в експозицията ‘ Безкрайната неделя ‘
/ ‘ Със сюрреализма се свързват много умове, ярки индивидуалности със своите силно присъстващи творби, но Андре Бретон е признат за главен вдъхновител и организатор.
Той не е нито най-добрият поет, нито най-добрият художник. Наричат го ‘ папата ‘, но не само защото през 1924 г. залага основните принципи в първия Манифест на сюрреализма. Не, той наистина се разпорежда, коли и беси в естетически и житейски план, приема и гони хора и е основен двигател както за създаването, така и за разпадането на групата.
‘ Премахването на детството значи погребване на онази част от себе си, която е зависима. А освен това, тайното минало на Бретон създава аура на мистерия и сила – той изглежда така, сякаш идва при нас напълно въоръжен.’ Марк Полицоти_ източник_Свободна Европа /
Помпиду_Мец и ‘ Безкрайната неделя ‘
снимки_Кореспондентн, януари 2026
преживяванията се раждат при срещи / срещите са образи / артистите говорят с езика на таланта си като посочват смисли и свят от трансформации / критиката няма стандарти, критичността е чувствителност, будна и свободна да тълкува, да мисли, да въздейства с остротата си, да предизвиква размисли и да посочва посоки.
иронията е съществен жест / иронията моделира действителността на базата на посочените истини / сарказмът е важен инструмент срещу цинизма на политиките на управление в света_
чрез средствата на изкуството, истината винаги се възражда и винаги намира свой път_
разговаряме с Антонио за етажността на концептуалния маршрут в Помпиду_Мец
за какво говори работата при входа, начините на нейното артикулиране през вътрешните пространства и отразеността на всеки детайл по стъпалата към всяка следваща_
връзката между експонатите от колекцията на Жорж Помпиду в Париж, сега разположени в Мец, тяхната времево – пространствена устойчивост в съзвучие с концептуалния почерк и специфичен прочит през автентичния език на творбите на Маурицио Кателан, тяханта необяснима и необхватна свързаност.
[ тяханта необяснима и необхватна свързаност ]
[ иронията е съществен жест / иронията моделира действителността на базата на посочените истини / сарказмът е важен инструмент срещу цинизма на политиките на управление в света ]_
в Помпиду_Мец през януари 2026
[ критиката няма стандарти, критичността е чувствителност, будна и свободна да тълкува, да мисли, да въздейства с остротата си, да предизвиква размисли и да посочва посоки ]
снимки_Кореспондент с Антонио и Петър / януари 2026
изкуството и спектрoграфия_
доколко е необходимо да бъде разбирано и дали когато буди съмнение, в различна степен, не разгръща именно онази рефлексивност, която обогатява най-пълнозначно, приканва към размисъл и крично анализиране на заобикалящата ни среда.
как през времето всяка творба търси новото си домисляне_ куратор на изложбата в Мец_Помпиду е Маурицио Кателан_ с Антонио и Петър, януари 2026
изкуството и спектриграфия_
Помпиду_Мец / разказани истории
Помпиду_Мец / теми и емоции
Помпиду_Мец / пространства и зали
всичко, което срещнах и видях в тези зали ме вдъхнови изключително заради комуникативното поле, което очертават композициите от различните творби, кураторската сила да свързва истории и време, чрез които публиката размишлява и анализира своя, нашия, общ свят_
но онова, което искам да споделя е, че освен силната емоция от този обмен, видяното предизвика отново въпросителното ми чувство за оперативната критика у нас, в българска среда_доколко е нужна?
дали възможността да поражда настроение и предизивиква страст, интерес у публиката, независимо дали е широка, профилирана, специализирана и т.н. е факт – въпросът, който ме вълнува е – дали критиката в познанта й до днес форма кореспондира с духа на времето или е нужа друг тип намеса, друга – така да се каже – ‘ операция / взаимодействие ‘ с новите хоризонти пред новите умове и съвременните хора, ползващи ресурсите на света през дигиталност, изкуствен интелект, глобална свързаност_
с други думи_ дали не е нужно да се потърсят нови форми през различен наратив и код, за да има смисъл от нея >
силно ме вълнува това и именно тук се обнадеждих с идеята да инициирам скоро такъв разговор в Artspace Luna, защото единствено през срещи и дискусии значението и логиката се разширяват, изясняват и разпознават.
[ дали критиката в познанта й до днес форма кореспондира с духа на времето или е нужа друг тип намеса ]
Мец_Помпиду / памет и самоанализ
интензивно и вълнуващо преживяване, което свързва цикъл произведения от фонда на Жорж Помпиду Център с емблематични авторски решения_ колаж, скулптура, живопис, инсталация_
силен анализи на политическата система, начините, в които функционира капиталистическият свят, финансовата система, поезията и философията
с други думи_ дали не е нужно да се потърсят нови форми през различен наратив и код, за да има смисъл от нея >
[ оперативната критика ]
различни епохи и начини на портретуване_ тяхното въведение в един общ свят и осветен през проблематиката на съвременния свят_Помпиду_Мец януари, 2026 с Антонио и Петър
снимки_Кореспондент
2026, януари_Мец
визуалните разкази са многообразни и прекрасно подредени в силен почерк, приканващ в анализ и интерпретации_
‘ Безкрайната неделя ‘
януари, 2026_Мец
вътрешните шевове от спектъра на пространствените илюзии_ готови да поемат всяко вдишване и издишване, да го преработят в заряд и рефлекс_
нищо не се губи
Помпиду_Мец
Franz West в Мец_Помпиду снимки_Кореспондент
Franz West в Мец_Помпиду
пластични форми / инсталация / Помпиду_Мец
Мец_Помпиду_Franz West 08 май 2025_02 февруари 2027
месец след посещението ни, за нас става ясно че изложбата се надгражда с присъствието на нови творби и така диалогът наистина е безкраен, а зрителите винаги изнанадани в откритията и срещите си_
през февруари 2026 г. две големи произведения от историята на изкуството в Париж са се присъедили към секцията ‘ Те няма да минат ‘_
‘ Велосипедно колело ‘ на Марсел Дюшан_първият реди-мейд в историята на съвременното изкуство_
Сувенири от Залата на огледалата в Брюксел от Ото Дикс, експерсионист, дадаист_
от 14 март ‘Двор ‘ на американския художник Алън Капроу ще бъде в диалог с монументалната скулптура ‘ L.O.V.E. ‘ от Маурицио Кателан_
снимки_Кореспондент
‘ Да гледаш цветовете ‘ Марина Абрамович_
партиципативния процес ‘ Да гледаш цветовете ‘
в близост до основаната сграда е разположен павилион, наподобяващ подводница. конструираната в него акция принадлежи на Марина Абрамович.
акцията е ориентирана към съзерцание и разчита на устойчивостта и търпението на погледа на посетителя.
как да си възвърнем радостта от живота_личното щастие, стремежа към постигане на цел и копнеж, успехът на всяка цена?_
как балансираме докато сме сами, седнали неподвижно пред панел в някой от цветовете – червен / син / жълт_
артистката кани посетителите да потопят погледи в цветни панели и да оставят умовете си извън контрола и схемите на волевите инструменти / да се реят свободно, докато цветът предизвиква субективни асоциации_
с тази медиативна покана, Марина Абрамович призовава към внимателно вглеждане в личния, вътрешен свят.
всеки е поканен да се впусне в емоционално пътешествие, всеки може да преживее изкуството като инструмент за познание и трансформация_
тези глътки_ кафе ли е това? очевидно, след безкрайността на часовете в Помпиду_Мец, всички познати вкусове са заменени с нещо подобно на понятието извънмерност_
извънмерност_извънмерност_извънмерност_извънмерност
снимки_Кореспондент
Помпиду_Мец_биографично
/ ‘ Решението да бъде създадено разширение на Цетъра Жан Помпиду е взето през януари 2003г. от тогавашния министър на културата на Франция Jean-Jacques Aillagon и директора на центъра Bruno Racine. Два месеца по-късно управата на град Мец организира архитектурен конкурс и го обявява на 18 март същата година.
Властите очакват новата сграда да има също толкова силно архитектурно въздействие, както Центъра Жорж Помпиду, създаден преди почти 30 години от архитектите Ричард Роджерс и Ренцо Пиано.
Предвидената площ за музея на модерното и съвременно изкуство Помпиду-Мец е 12,000 м2, което е с малко повече от 1/10 от площа на Помпиду в Париж.
На 27 май се провежда първи етап, на който са селектирани шест проекта от общо 157 екипа от 15 държави. За нивото на конкурса се съди по имената на архитектите, класирали се на втори етап: ФОА (Foreign Office Architects) от Лондон; Херцог Де Мюрон (Herzog & de Meuron) от Базел; Стефан Мопен (Stéphane Maupin) с ландшафтния архитект от Париж Паскал Криби (Pascal Cribier); Ларс Спруиброк (Lars Spuybroek) от Ротердам; Доминик Перо (Dominique Perrault) и Шигеру Бан от Токио в екип с Жан дьо Гастин (Jean de Gastines) от Париж и лондонския архитект Филип Гумучджан (Philip Gumuchdjian).
На 26 ноември 2003г. проектът на Шигеру Бан печели доверието на 14 души от 16 членното жури. ‘ /
/ източник_ Камара на архитектите в България /
снимки_Кореспондент
структурите в архитектурните етажи на сградата, както и движението вътре следват различни оси, които разширяват максимално нивата на възприятие_
утро и неделя
утрото и пътят до Помпиду_Мец предложиха почти филмово изживяване, в което улици и дворове изненадващо ни срещат с терапевтичните си неделни тайни_
каменни зидове, мостове и сводове, които разгъват картата на града като математически модел за деликатното им свързване в среда / пространства / структури за живот и обитание_
стилни и леко строги в хладните ранни часове на януари_ преминаването по тези градски улици е като подарък, който обръща погледите ни към случайни сцени, в които триумфират единствено тишината и птиците по первазите на прозорците, в очакване някой да забележи крилете им_
снимки_Кореспондент
[ каменни зидове, мостове и сводове, които разгъват картата на града като математически модел за деликатното им свързване в среда / пространства / структури за живот и обитание ]_
френският град Мец и до днес пази богато съчетание на различните културни влияния през вековете.
съществуващ от 3000 години, исторически разположен в регионите Елзас и Лотарингия, Мец има граници с Белгия, Люксембург и Германия.
и е много интересно усещането за преливане на култури, маниери, езикови акценти в един град.
както в Страсбург, така и в Мец, мисълта за характера на общността ме вълнува и се опитвам да я търся в различни знаци, кодове на градската инфраструктура_
възможно е да имам интуиция за граничността като особен род свързаност или умението да забелязвам без усилия тънката специфика на мисленето на хората, което се изразява в походка, поведение, социални жестове, но да_ оставам любопитна към подобни наблюдения и с лекота забелязвам контрапунктите, дори това усещане за ритъм и педантична подреденост, което усещам, по някакъв начин, ми напомня за щит, за добре обгрижвана територия най-вече в ума, което дава израз и във външния свят.
всичко по оста вън_вътре може да бъде открито и разчетено в начините на защитеност на една общност, не надмощие, а защитеност.
това говори и за ясното съзнание за близост, за приемане на другия като свой. това ми усещане за добра позиция в емоционалната усточивост в този тип региони с подобно градоустройство, вероятно се отразява и върху икономическите ръстове, съотношенията в различните градски перспективи_
снимки_Кореспондент град Мец, Франция януари, 2026
интуитивността и прецизността, оглеждащи се в едно място_
харесвам го, преминахме набързо по път към център Помпиду, а помня в детайли всичко, което срещнах там, въпреки ранния час в неделя сутрин_
замислих се как и по какъв начин градът може да предложи своята човешка крехкост като чар и в същото време да звучи красив и силен в смисъла си на свързаност и щедрост_
възможността да поеме духа и различията на културните и социални идентичности, чрез които подчертава усещането за голям дом, в който всеки е важен_
[ усещането за голям дом, в който всеки е важен ]_
вдхновяващи културни афиши, които приличат на изложбени стени, информационни панели, интересни както с дизайн решенията си, така и с метафоричните кодове, които съдържат, а понякога внушават чувство за минималистични светове, които разказват различни истории в тяхната цялост.
разговаряме с Антонио за Луиз Невелсън и пластиките й като за един нов език в света на изкуството_ известна с неподражаемия си дух на творец, Луиз изследва живота си като история на динамично търсене и изграждане, както самата тя сочи – пластиките са толкова много в нейния живот, че дори във ваната у дома си съхранява елементи, части, важни връзки, а животът й_поетично красив и изключително скромен_
принцеса на истинската поезия
Луиз Невелсън_
Мец_Помпиду ще покаже нейна мащабна експозиция, петдесет години след последната й изложба във Франция, в периода 24 януари_31 август 2026 година.
предпазливостта на окото и любопитставото на ума са в постоянната си надпревара за завладяване на лична територия_
за Маурицио Кателан и духа на работата му често сме разговаряли в двора на нашите срещи, затова Безкрайната неделя от Мец остава в историята на безкрайните неща_
първо_заради приятелската ми нагласа към града и очарованието му, заради силата на пространството, съчетало в мащаба си основополагащи сегменти_архитектура, хоризонт за гъвкава комуникативна връзка, разположена в нива и изненадващи тайници, заради свързващата композиционна сплав в кураторската идея на Кателан и творбите му, които не бях виждала на живо и заради разговорите ни с Антонио и Петър в тази потапяща среда, дългото кафе сред списания, в които още има какво да откривам и откривам, заради поканата на Марина Абрамович в градината с въпросителните тунел, ръкав, подводница и всичко, боядисано в жълто, червено и синьо_
благодарна съм изключително много за тази възможност и покана! мисля с вдъхновение_
една идея, инициирана от независимо пространство за изкуство и културен обмен
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.