Автор: Антония Кесерджиева

текст_Антония Кесерджиева

снимки_Кореспондент

дълго обмислях как да озаглавя този визуален разказ_дали негов фокус да бъде името на града, в който домакинства забележителната изложба / името на артиста, който преобръща света в безкрайността на всеки миг, отвъд неделята или архитектониката на ‘свързването’, която става пристанище за сградата като фонд, заедно с употребата на етажи, покривни площи до всяка негова ниша, в името на разгърнатите идейни нива в дръзката концепция на куратора на експозицията_

основаната точка за внимателното обмисляне произлиза от факта, че значимостта на всяка линия сама по себе си, отстоява личния си глас достатъчно интересно и значимо, и ето как връзката между различните позиции – град, пространство, герои – се превръща в знак, който дефинира / моделира баланса в памет, обобщения й смисъл.

повод да пътуваме до Мец, в който ще останем и да нощуваме, за да усетим как заспива и как се буди един френски град, бил до 1918 година изцяло немски, е именно изложбата ‘ БЕЗКРАЙНАТА НЕДЕЛЯ ‘, която освен кураторски проект на Маурицио Кателан е и визионерска платформа за показване на знакови негови творби, съчетани с тъканта на избрани музейни експонати_част от колекцията на Помпиду_Париж, като сградата там ще остане в ремонт за близките 5 години.

през 2025 година, за 15 годишнината от своето създаване / 12 май 2010 г. / център Помпиду_Мец кани италианския визуален артист Маурицио Кателан да курира изложба, която ще изпълни обемите на пространството_

така ‘ Безкрайната неделя ‘ влиза трайно и мощно в програмата на Центъра от 08 май 2025 до 02 февруари 2027, като това променя изцяло динамиката на града, вътрешните структурни комуникации_ интересът към събитието очертава нова вълна от взаимодействия, посещения и контакти_

Помпиду_Мец

Помпиду_Мец, центърът за модерно и съвременно изкуство разполага с 10 700 квадратни метра изложбена площ, обединяваща три огромни галерийни пространства, осветени от естествена светлина заради обширните стъклени витрини към града, конферентни зали, ресторант, тераса с панорамна гледка. този модерен дом за изкуство и събития е дъщерна организация на Центъра в Париж Жорж Помпиду, но е независим в изграждането на своя артистична програма, начини на управление и привличане на публики.

открит на 12 май 2010 година, в пространството между две живописни градини, центърът в Мец_Помпиду е модерно архитектурно произведение, проектирано от Шигеру Бан и Жан дьо Гастинес, в сътрудничество с Филип Гюмудциан и показва творби, стздадени от 1905 година до наши дни.

любопитно е, че сградата в Мец е с 10% по-голяма от тази в Париж_

динамиката на пространството_

отдалече прилича на футуристична наблюдателница.

колкото повече се приближавахме_ясните линии в белота, стъкло и дърво открояваха въздушния маниер на мислене на създателите на сградата, а усещането за наблюдение бе изцяло приобщаващо_няма как да не се почувстваме като изследователи на събитията във времето, бивайки гости в модерните пространства за среща в неделя с БЕЗКРАЙНАТА НЕДЕЛЯ_

снимки_Кореспондент

и парковите пространства наоколо следват усещането за вълна, превърнала се във важен архитектурен код за сградата_

януари 2026_ Помпиду_Мец

Център Помпиду_Мец

лаконичният жест в градинската интерпретация на околността е сведен единствено до една зелена линия, наподобяваща вълнообразен ландшафт, който отвежда мисълта в коридорите на продължаващия ефект на илюзията. погледът се насища от повтарящото се горе_долу и отключва усещането за ‘ извън ‘ /’ отвъд ‘ видимото.

представих си какво тихо и чудато присъствие ще има пролетта на това място, когато тревните площи ще се освежат и дърветата ще избухнат в зелените си разкази… ами есента_

вълната и сезоните_ животът и етапите_

изкуство, разположено на 10 700 квадратни метра_

Мец_

Център Помпиду_Мец

„Мощна и лека едновременно, канеща ни да се подслоним под защитния ѝ покрив, ние си представихме архитектура, която превежда откритостта, смесването на култури и благоденствие, в непосредствена и сетивна връзка с околната среда.“

Шигеру Бан и Жан дьо Гастинес , архитекти на Центъра Помпиду-Мец

снимки_Кореспондент януари, 20226

архитектурни решения по проекта на Шигеру Бан и неговия екип _Център Помпиду_Мец

билетен център, Помпиду_Мец тези стилизирани архитектурни картончета с графичността на линиите от мястото, в което сме са отпечатани върху бяло_като изпитни талони по мислене или възможността за нашето тълкуване_

така започна това пътешествие_

сигурността и времето за търсене на отпечатъци / същността на сейфа като малък модел на света като съкровище / алюзия и ирония за важността и сложността на предпочетените стойност, ценност, смисъл_

‘ Разбити сейфове ‘_

защо поставя тази своя работа още в началото на дългия разказ за безкрайната неделя?

‘ Разбити сейфове ‘ сякаш ни препраща към идеята за разбити сърца_

[ разбити сейфове ]

‘ Безкрайната неделя ‘ _Помпиду_Мец

разбити сейфове_ които символизират уязвимостта на сигурността_

какво е значението на сейфа, какво пренася през времето, какво избираме да съхраняваме в обемите на тези пазещи от всичко голямото всичко_кое / какво е то? кое е онова, което създава сигурността ни_шкафове / чекмеджета, пълни със съкровища / кутии, пълни с измамността на времето и неговата деформация_

кой и по какъв начин разбива сейфовете и защо е нужно_ след като…

снимки_Кореспондент януари 2026

oзаглавена „Безкрайна неделя“, изложбата представя стотици произведения от колекцията на Център_Жорж Помпиду в диалог с творби на Маурицио Кателан_

от ранните му произведения_’ Стадион ‘, гигантска маса за футбол на маса, до по-новите му творби като ‘ Комедиан ‘ и монументалния му ‘ Феликс ‘ .

снимки_Кореспондент януари 2026_ с Антонио и Петър_

‘ Безкрайната неделя ‘_курирана експозиция / Маурицио Кателан

снимки_Кореспондент

случва ми се често да пропускам наименованията на творбите_ прочитам през личния си поглед, а и често оставям нещата да изплуват в неочакваността на ситуациите, във време и пространства_

тук Антонио ми разказа подробности около създаването на работата_запомних усещането за думите, отвъд точното значение_

свобода на погледа_

[ онова усещане, когато ти се иска да виждаш отвъд очертанията, просто защото формите са с духа на новото си измерение и в подгъвите им пришиваш представата си за космос_като акт на съзидание ]

относно визуалния текст / подобно всеки друг разказ_ от срещата си с него помним онова, което виждаме, което има ясен знак в конкретния момент_

не по-малко съществено е_наблюдаването на самите себе си, докато разглеждаме изложба / също гледането на филм, прочит на книга…/ според мен това изследване е важен ключ, дори – ние гледаме, за да видим / виждането / и опознаем себе си през погледа на автора_

‘ Безкрайната неделя ‘_курирана експозиция / Маурицио Кателан

Маурицио Кателан_

истински звяр на визуалната сцена / интелигентен разказвач на съвременната човешка природа през сарказъм и интуиция за свободата.

Маурицио впечатлява с психологическо вглеждане и богато нюансиран стил на скулптиране на идеята си чрез интерпретативен прочит на дълбоките, скрити връзки в различните комуникативни аспекти, социуми, контексти_

креативните щрихи, с които обобщава глобалната картина на своите търсения, са така характерните за Кателан_ риторическа компетентност, ясен минималистичен език, суровата природа на критичния ум, наблюдаващ и мислещ, лични послания / пробивите в човешките отношения / трагикомичните връзки между живата и неживата същност, страстта между човек и природа /

‘Пет коня ‘_Кателан

кинематографичното звучене на знаците във визуалната среда на италианския концептуален творец Маурицио засилва по специфичен начин емоционалното изживяване от срещата.

в постановъчни отрязъци, Маурицио композира проектите си като енциклопедии, съдържащи портрети на цивилизационните етапи_какъв тип двигател е човекът днес, как живее в свят на недоверие и златотърсачество, алчен стремеж към власт, възможно ли е за една нощ да стигнеш пропастта на високите етажи, към които си се устремил, средствата на възприятие и постигане на идеите >

‘ Пет коня ‘ на Маурицио Кателан в ‘ Безкрайната неделя ‘_курирана мащабна експозиция от самия него в Помпиду_Мец

[ трагикомичните връзки между живата и неживата същност, страстта между човек и природа ]

снимки_Кореспондент

психологическа портретност и неочаквани интерпретации в ‘ Безкрайната неделя ‘ с Маурицио Кателан_ ‘ Пет коня ‘

Пмпиду_Мец / януари, 2026

‘ Феликс ‘ е работа на Кателан, инспирирана от вдъновението на публиката по време на музейна среща със скелет на тиранозавър рекс.

заимствал името на анимационния герой котарака Феликс, визуалният артист дава нов мащаб на реалността, като я пречупва през страх, възбуда, измислица, манипулирана истина, чудото в живота на хората.

творбите на Маурицио, които поставят въпросите за действителното и измисленото през знаците на оригиналността, хумора, сатирата и популярните нагласи на възприятие са много, а с ‘ Феликс ‘ / скелет с височина 6 метра и дължина 8 метра / Кетелан превръща представата за една домашна котка в абсурдна, зловеща мистерия, подсещаща за за това как изкривяването на историческите факти може да преобърне хода на изживяванията ни, на цивилизационните процеси, а това с езика на изкуството може да означва едновременно въпрос и отговор.

‘ Феликс ‘ на Маурицио Кателан преобръща изложбената зала в сцена за тестване с чудеса_ всеки сам избира с кого да се срещне в нея_в с призрака или чудото в себе си_

[ визуалният артист дава нов мащаб на реалността, като я пречупва през страх, възбуда, измислица, манипулирана истина, чудото в живота на хората ]

снимки_Кореспондент януари, 2026 в Мец / Помпиду_Мец

образният свят_

свързаността_

иронията_

снимки_Кореспондент януари, 2026 в Мец / Помпиду_Мец

Маурицио Кателан_

силен и спонтанен израз, дори когато застава за най-нормална документална снимка пред камерата_ естествен и искрен, неприкрит, сценичен маниер в присъствието на Кателан_

Маурицио е роден през 1960 година в Падуа, Италия в семейство на хора, които отлично познават умората на физическата работа в трудни условия. работническият дух в семейството продължава и в годините на неговата младост_самият той работи в морга, поща, кухня.

и е от онези характери, които се изграждат чрез наблюдения и самовъзпитание, както се казва_сами проправят пътя си_натам, накъдето сърцето му желае, а умът му става изразител на абсурдното, което умее да вижда и мащабира.

винаги подготвен за осъзнатостта на своята публика, Маурицио е от онези артисти, които изграждат свой собствен център на стабилност не заради успеха, а заради удовлетворенпостта от работата си с екипа, идеите и механизмите на свързаност като процес_

упътване към историята на изложбата в Мец_Помпиду

Уилбърт Л. Купър в едно свое интервю с артиста, сам нарича Кателан ‘ една от най-големите мистерии в изкуството ‘

в техния разговор от 18 май 2017 г. Купър споделя_

‘ Срещнахме се по повод наскоро излезлия документален филм ‘ Връщам се веднага ‘ . Режисиран от журналистката Маура Акселрод, дългогодишна приятелка на Кателан, филмът проследява кариерата на провокатора през последните три десетилетия: от неговите противоречиви, реалистични скулптури на странности като смазан Папа / ‘ La Nora Nova ‘ , 1999 / или миниатюрен двойник на самия него, окачен на закачалка за палта / ‘ We Are the Revolution ‘, 2000 /, до мащабната му, гореспомената ретроспектива в Гугенхайм, до гротескния му и лъскав двугодишен проект за списание 
‘ Тоалетна хартия ‘, който той ръководи с фотографа 
Пиерпаоло Ферари от 2010 г. насам. 

‘ Връщам се веднага ‘ е брилянтна дестилация на загадъчната и непредсказуема природа на Кателан, до степен, че самият филмов сюжет е изграден около факта, че никога не сте съвсем сигурни дали човекът, който се представя като художник, всъщност е истинският Маурицио Кателан. ‘

Маурицио Кателан е поканен да курира изложбата, по повод 15_тата годишнина от откриването на Център Помпиду_Мец

непредсказуемият в своите артистични акции визуален артист, автор на най-неудобните въпроси, решава_ да сформира екип от куратори, които да интерпретират колекциите на националния музей за модерно изкуство през призмата на [ неделята ]

неделя_неделя_неделя_неделя

озаглавена ‘ Безкрайна неделя ‘, изложбата представя в общ план стотици произведения от колекцията на Център Жорж Помпиду в Париж_такива, които са рядко излагани и произведения, чието присъствие в експозицията човек не би очаквал_ / показвайки разнообразните художествени практики, движения и промени в историята на изкуството /, в диалог с лични произведения на Маурицио Кателан.

От ранните му произведения, по-специално ‘ Стадион ‘_гигантска платформа за футбол на маса, до по-новите му творби като ‘ Комик ‘ и монументалния му ‘ Феликс ‘

изложбата създава чувството за търсене на смисъла през времето_ в търсене на обяснения за този странен свят, Маурицио подава интересен инструмент на смесване_създава множество вмъквания и отклонения като представя произведения от други векове / освен 20-ти и 21-ви / , като ‘ Градива ‘ или редки ръкописи и книги от Ватиканските музеи, като по този начин разкрива източниците на вдъхновение за модерното и съвременно изкуство.

[ неделята ]

това възхитително пътешествие, организирано от един от най-любопитните съвременни художници Маурицио Кателан е отворено за посещение до 02 февруари 2027 година_

снимки_Кореспондент януари 2026, с Антонио и Петър_Мец

изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година

‘ Безкрайната неделя ‘ в Помпиду_Мец

голям формат рисунка_наранени женски стъпала, Маурицио Кателан

стъпалата_портрет на живота, такъв, какъвто го познава душата без лице и конкретни черти_

стъпването_стъпването_стъпването_стъпването_

[ и е от онези характери, които се изграждат чрез наблюдения и самовъзпитание, както се казва_сами проправят пътя си_натам, накъдето сърцето му желае, а умът му става изразител на абсурдното, което умее да вижда и мащабира ]

изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година

‘ Безкрайната неделя ‘ Маурицио Кателан_куратор Помпиду_Мец

изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година

От откриването си през 2010 г., Центърът Помпиду-Мец е имал привилегията да бъде домакин на множество значими произведения, предоставени от Националния музей за модерно изкуство.

всички те са изградили историята на пространството. ‘ Безкрайната неделя ‘ е част от тази динамика, предлагайки потапяне в колекцията чрез множество различни медии_включително живопис, скулптура, рисунка, фотография, инсталация, видео и филм, в безпрецедентен диалог със света на Маурицио Кателан_

[ откриването на смисъл зад всяка дума носи нова логика и отражения в различните прочити ]

прочити_прочити_прочити_прочити_

изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година

‘ Безкрайната неделя ‘ куратор_Маурицио Кателан

снимки_Кореспондент

Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година

изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година

‘ Неделя ‘ – сигурно защото е покана за разговор с продължение_ Маурицио Кателан в Мец_Помпиду /

‘ Неделя ‘_ е името на стената, висока 5 метра и покрита с 24-каратово злато. изградена е от 64 панела, а общата широчина 20 метра. върху тази, внушителна с присъствието си работа на Кателан, се намират пробиви от изстрелването на 20000 куршума.

неделя_неделя_неделя_неделя

ангажиран с агонията в съвременния свят, лесния достъп до оръжие, начините на употреба, абсурдността и недоразуменията в Америка, Маурицио диалогизира сърцевината на проблема като разруха и липса на здрав смисъл.

[ ‘ Неделя ‘ сякаш разполовява света, за да го обедини чрез силата на осъждането на тази огромна духовна нищета. ]

снимки_Кореспондент

изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година

от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година_Мец_Помпиду

снимки_Кореспондент_

изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година

снимки_Кореспондент_

изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година

сигурно всеки знае цената на тази не толкова емблематична, а страстна с възможността си ‘ да бъде ‘ творба на Кателан, затова в Кореспондент няма да коментираме това учудване или изненада, защото няма нищо учудващо и изненадващо, според нас_

изкуството е живо заради историите си_

[ изкуството е живо заради историите си ]

изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година

[ по-скоро ] размишлявайки, докато разглеждаме изложбата, разположена буквално във всички ниши на архитектурното пространство, се сещаме и за Айнщайн, който, веднъж на важно обществено събитие се появил бос и на въпроса_защо така?_Айнщайн отговаря_

[ има ли значение дали съм бос или обут, след като всички знаят, че съм Айнщайн? ]

запазваме за себе си пълния обем от снимки, направени с банана, закрепен със сребристо тиксо върху стената, но симпатиите си към някои важни щрихи споделяме с вас, както и с Маурицио Кателан_

сребристо тиксо_сребристо тиксо_сребристо тиксо_сребристо тиксо_

саркастичният език на Маурицио е отговор на мащаба на общочовешкия страх_ можем ли да избагаме от природата на консуматора, на фалшивата самоличност, на подхвърлената лъжа / измама, която подхлъзва както банановата кора / от страховете си от провала >

в някои от снимките_ Мартин Арнолд_режисьорски проект, представен в рамките на ‘ Безкрайната неделя ‘ Мец_08 май 2025 – 02 февруари 2027

наситеността на творбите, които създава Кателан се съдържа във всеки жест и щрих. разбирането му към истински човешките истории е поставено в контрсат с парадоксалния стремеж към лукс и богатство_

чувството му да се забавлява, като коментира и посочва тези значими язви е голямата му сила_

артист на ироничните сблъсъци_Маурицио Кателан

‘ диригентската природа ‘ на концептуалния артист_ създава автопортретите си в изненадваща среда и като позиция, с която внушава въпроси_важни за личността и неговите избори_

снимки_Кореспондент

изложба в Център Помпиду_Мец от 08 май 2025 до 02 февруари 2027 година

снимки_Кореспондент

ателието на Андре Бретон в експозицията ‘ Безкрайната неделя ‘

/ ‘ Със сюрреализма се свързват много умове, ярки индивидуалности със своите силно присъстващи творби, но Андре Бретон е признат за главен вдъхновител и организатор.

Той не е нито най-добрият поет, нито най-добрият художник. Наричат го ‘ папата ‘, но не само защото през 1924 г. залага основните принципи в първия Манифест на сюрреализма. Не, той наистина се разпорежда, коли и беси в естетически и житейски план, приема и гони хора и е основен двигател както за създаването, така и за разпадането на групата.

‘ Премахването на детството значи погребване на онази част от себе си, която е зависима. А освен това, тайното минало на Бретон създава аура на мистерия и сила – той изглежда така, сякаш идва при нас напълно въоръжен.’ Марк Полицоти_ източник_Свободна Европа /

Помпиду_Мец и ‘ Безкрайната неделя ‘

снимки_Кореспондентн, януари 2026

преживяванията се раждат при срещи / срещите са образи / артистите говорят с езика на таланта си като посочват смисли и свят от трансформации / критиката няма стандарти, критичността е чувствителност, будна и свободна да тълкува, да мисли, да въздейства с остротата си, да предизвиква размисли и да посочва посоки.

иронията е съществен жест / иронията моделира действителността на базата на посочените истини / сарказмът е важен инструмент срещу цинизма на политиките на управление в света_

чрез средствата на изкуството, истината винаги се възражда и винаги намира свой път_

разговаряме с Антонио за етажността на концептуалния маршрут в Помпиду_Мец

за какво говори работата при входа, начините на нейното артикулиране през вътрешните пространства и отразеността на всеки детайл по стъпалата към всяка следваща_

връзката между експонатите от колекцията на Жорж Помпиду в Париж, сега разположени в Мец, тяхната времево – пространствена устойчивост в съзвучие с концептуалния почерк и специфичен прочит през автентичния език на творбите на Маурицио Кателан, тяханта необяснима и необхватна свързаност.

[ тяханта необяснима и необхватна свързаност ]

[ иронията е съществен жест / иронията моделира действителността на базата на посочените истини / сарказмът е важен инструмент срещу цинизма на политиките на управление в света ]_

в Помпиду_Мец през януари 2026

[ критиката няма стандарти, критичността е чувствителност, будна и свободна да тълкува, да мисли, да въздейства с остротата си, да предизвиква размисли и да посочва посоки ]

снимки_Кореспондент с Антонио и Петър / януари 2026

изкуството и спектрoграфия_

доколко е необходимо да бъде разбирано и дали когато буди съмнение, в различна степен, не разгръща именно онази рефлексивност, която обогатява най-пълнозначно, приканва към размисъл и крично анализиране на заобикалящата ни среда.

как през времето всяка творба търси новото си домисляне_ куратор на изложбата в Мец_Помпиду е Маурицио Кателан_ с Антонио и Петър, януари 2026

изкуството и спектриграфия_

Помпиду_Мец / разказани истории

Помпиду_Мец / теми и емоции

Помпиду_Мец / пространства и зали

всичко, което срещнах и видях в тези зали ме вдъхнови изключително заради комуникативното поле, което очертават композициите от различните творби, кураторската сила да свързва истории и време, чрез които публиката размишлява и анализира своя, нашия, общ свят_

но онова, което искам да споделя е, че освен силната емоция от този обмен, видяното предизвика отново въпросителното ми чувство за оперативната критика у нас, в българска среда_доколко е нужна?

дали възможността да поражда настроение и предизивиква страст, интерес у публиката, независимо дали е широка, профилирана, специализирана и т.н. е факт – въпросът, който ме вълнува е – дали критиката в познанта й до днес форма кореспондира с духа на времето или е нужа друг тип намеса, друга – така да се каже – ‘ операция / взаимодействие ‘ с новите хоризонти пред новите умове и съвременните хора, ползващи ресурсите на света през дигиталност, изкуствен интелект, глобална свързаност_

с други думи_ дали не е нужно да се потърсят нови форми през различен наратив и код, за да има смисъл от нея >

силно ме вълнува това и именно тук се обнадеждих с идеята да инициирам скоро такъв разговор в Artspace Luna, защото единствено през срещи и дискусии значението и логиката се разширяват, изясняват и разпознават.

[ дали критиката в познанта й до днес форма кореспондира с духа на времето или е нужа друг тип намеса ]

Мец_Помпиду / памет и самоанализ

интензивно и вълнуващо преживяване, което свързва цикъл произведения от фонда на Жорж Помпиду Център с емблематични авторски решения_ колаж, скулптура, живопис, инсталация_

силен анализи на политическата система, начините, в които функционира капиталистическият свят, финансовата система, поезията и философията

с други думи_ дали не е нужно да се потърсят нови форми през различен наратив и код, за да има смисъл от нея >

[ оперативната критика ]

различни епохи и начини на портретуване_ тяхното въведение в един общ свят и осветен през проблематиката на съвременния свят_Помпиду_Мец януари, 2026 с Антонио и Петър

снимки_Кореспондент

2026, януари_Мец

визуалните разкази са многообразни и прекрасно подредени в силен почерк, приканващ в анализ и интерпретации_

‘ Безкрайната неделя ‘

януари, 2026_Мец

вътрешните шевове от спектъра на пространствените илюзии_ готови да поемат всяко вдишване и издишване, да го преработят в заряд и рефлекс_

нищо не се губи

Помпиду_Мец

Franz West в Мец_Помпиду снимки_Кореспондент

пластични форми / инсталация / Помпиду_Мец

Мец_Помпиду_Franz West 08 май 2025_02 февруари 2027

месец след посещението ни, за нас става ясно че изложбата се надгражда с присъствието на нови творби и така диалогът наистина е безкраен, а зрителите винаги изнанадани в откритията и срещите си_

през февруари 2026 г. две големи произведения от историята на изкуството в Париж са се присъедили към секцията ‘ Те няма да минат ‘_

‘ Велосипедно колело ‘ на Марсел Дюшан_първият реди-мейд в историята на съвременното изкуство_
Сувенири от Залата на огледалата в Брюксел от Ото Дикс, експерсионист, дадаист_

от 14 март ‘Двор ‘ на американския художник Алън Капроу ще бъде в диалог с монументалната скулптура ‘ L.O.V.E. ‘ от Маурицио Кателан_

снимки_Кореспондент

‘ Да гледаш цветовете ‘ Марина Абрамович_

партиципативния процес ‘ Да гледаш цветовете ‘

в близост до основаната сграда е разположен павилион, наподобяващ подводница. конструираната в него акция принадлежи на Марина Абрамович.

акцията е ориентирана към съзерцание и разчита на устойчивостта и търпението на погледа на посетителя.

как да си възвърнем радостта от живота_личното щастие, стремежа към постигане на цел и копнеж, успехът на всяка цена?_

как балансираме докато сме сами, седнали неподвижно пред панел в някой от цветовете – червен / син / жълт_

артистката кани посетителите да потопят погледи в цветни панели и да оставят умовете си извън контрола и схемите на волевите инструменти / да се реят свободно, докато цветът предизвиква субективни асоциации_

с тази медиативна покана, Марина Абрамович призовава към внимателно вглеждане в личния, вътрешен свят.

всеки е поканен да се впусне в емоционално пътешествие, всеки може да преживее изкуството като инструмент за познание и трансформация_

тези глътки_ кафе ли е това? очевидно, след безкрайността на часовете в Помпиду_Мец, всички познати вкусове са заменени с нещо подобно на понятието извънмерност_

извънмерност_извънмерност_извънмерност_извънмерност

снимки_Кореспондент

Помпиду_Мец_биографично

/ ‘ Решението да бъде създадено разширение на Цетъра Жан Помпиду е взето през януари 2003г. от тогавашния министър на културата на Франция Jean-Jacques Aillagon и директора на центъра Bruno Racine. Два месеца по-късно управата на град Мец организира архитектурен конкурс и го обявява на 18 март същата година.

Властите очакват новата сграда да има също толкова силно архитектурно въздействие, както Центъра Жорж Помпиду, създаден преди почти 30 години от архитектите Ричард Роджерс и Ренцо Пиано.

Предвидената площ за музея  на модерното и съвременно изкуство Помпиду-Мец е 12,000 м2, което е с малко повече от 1/10 от площа на Помпиду в Париж.

На 27 май се провежда първи етап, на който са селектирани шест проекта от общо 157 екипа от 15 държави. За нивото на конкурса се съди по имената на архитектите, класирали се на втори етап: ФОА (Foreign Office Architects) от Лондон; Херцог Де Мюрон (Herzog & de Meuron) от Базел; Стефан Мопен (Stéphane Maupin) с ландшафтния архитект от Париж Паскал Криби (Pascal Cribier); Ларс Спруиброк (Lars Spuybroek) от Ротердам; Доминик Перо (Dominique Perrault) и Шигеру Бан от Токио в екип с  Жан дьо Гастин (Jean de Gastines) от Париж и лондонския архитект Филип Гумучджан (Philip Gumuchdjian).

На 26 ноември 2003г. проектът на Шигеру Бан печели доверието на 14 души от 16 членното жури. ‘ /

/ източник_ Камара на архитектите в България /

снимки_Кореспондент

структурите в архитектурните етажи на сградата, както и движението вътре следват различни оси, които разширяват максимално нивата на възприятие_

утро и неделя

утрото и пътят до Помпиду_Мец предложиха почти филмово изживяване, в което улици и дворове изненадващо ни срещат с терапевтичните си неделни тайни_

каменни зидове, мостове и сводове, които разгъват картата на града като математически модел за деликатното им свързване в среда / пространства / структури за живот и обитание_

стилни и леко строги в хладните ранни часове на януари_ преминаването по тези градски улици е като подарък, който обръща погледите ни към случайни сцени, в които триумфират единствено тишината и птиците по первазите на прозорците, в очакване някой да забележи крилете им_

снимки_Кореспондент

[ каменни зидове, мостове и сводове, които разгъват картата на града като математически модел за деликатното им свързване в среда / пространства / структури за живот и обитание ]_

френският град Мец и до днес пази богато съчетание на различните културни влияния през вековете.

съществуващ от 3000 години, исторически разположен в регионите Елзас и Лотарингия, Мец има граници с Белгия, Люксембург и Германия.

и е много интересно усещането за преливане на култури, маниери, езикови акценти в един град.

както в Страсбург, така и в Мец, мисълта за характера на общността ме вълнува и се опитвам да я търся в различни знаци, кодове на градската инфраструктура_

възможно е да имам интуиция за граничността като особен род свързаност или умението да забелязвам без усилия тънката специфика на мисленето на хората, което се изразява в походка, поведение, социални жестове, но да_ оставам любопитна към подобни наблюдения и с лекота забелязвам контрапунктите, дори това усещане за ритъм и педантична подреденост, което усещам, по някакъв начин, ми напомня за щит, за добре обгрижвана територия най-вече в ума, което дава израз и във външния свят.

всичко по оста вън_вътре може да бъде открито и разчетено в начините на защитеност на една общност, не надмощие, а защитеност.

това говори и за ясното съзнание за близост, за приемане на другия като свой. това ми усещане за добра позиция в емоционалната усточивост в този тип региони с подобно градоустройство, вероятно се отразява и върху икономическите ръстове, съотношенията в различните градски перспективи_

снимки_Кореспондент град Мец, Франция януари, 2026

интуитивността и прецизността, оглеждащи се в едно място_

харесвам го, преминахме набързо по път към център Помпиду, а помня в детайли всичко, което срещнах там, въпреки ранния час в неделя сутрин_

замислих се как и по какъв начин градът може да предложи своята човешка крехкост като чар и в същото време да звучи красив и силен в смисъла си на свързаност и щедрост_

възможността да поеме духа и различията на културните и социални идентичности, чрез които подчертава усещането за голям дом, в който всеки е важен_

[ усещането за голям дом, в който всеки е важен ]_

вдхновяващи културни афиши, които приличат на изложбени стени, информационни панели, интересни както с дизайн решенията си, така и с метафоричните кодове, които съдържат, а понякога внушават чувство за минималистични светове, които разказват различни истории в тяхната цялост.

разговаряме с Антонио за Луиз Невелсън и пластиките й като за един нов език в света на изкуството_ известна с неподражаемия си дух на творец, Луиз изследва живота си като история на динамично търсене и изграждане, както самата тя сочи – пластиките са толкова много в нейния живот, че дори във ваната у дома си съхранява елементи, части, важни връзки, а животът й_поетично красив и изключително скромен_

принцеса на истинската поезия

Луиз Невелсън_

Мец_Помпиду ще покаже нейна мащабна експозиция, петдесет години след последната й изложба във Франция, в периода 24 януари_31 август 2026 година.

предпазливостта на окото и любопитставото на ума са в постоянната си надпревара за завладяване на лична територия_

за Маурицио Кателан и духа на работата му често сме разговаряли в двора на нашите срещи, затова Безкрайната неделя от Мец остава в историята на безкрайните неща_

първо_заради приятелската ми нагласа към града и очарованието му, заради силата на пространството, съчетало в мащаба си основополагащи сегменти_архитектура, хоризонт за гъвкава комуникативна връзка, разположена в нива и изненадващи тайници, заради свързващата композиционна сплав в кураторската идея на Кателан и творбите му, които не бях виждала на живо и заради разговорите ни с Антонио и Петър в тази потапяща среда, дългото кафе сред списания, в които още има какво да откривам и откривам, заради поканата на Марина Абрамович в градината с въпросителните тунел, ръкав, подводница и всичко, боядисано в жълто, червено и синьо_

благодарна съм изключително много за тази възможност и покана! мисля с вдъхновение_

Кореспондент

една идея, инициирана от независимо пространство за изкуство и културен обмен

Aerspace Luna

текст_Антония Кесерджиева

снимки_ Никол Кесерджиева Николай Георгиев и Кореспондент

[ едно ] визуално есеистично подреждане на мигове и паузи, предизвикани от различни пътувания, неотменими преживявания, свързани с мисълта за време и думи, с които очертаваме или пренареждаме световете си_тези, които живеем, онези, които измисляме и всички останали, които усещаме в пълнота и едновременност – интерес или увереност към въпроса ‘тук ли сме?’

винаги става така_докато пътуваме, тайно си представяме, как после_ дворът ще обеме разстоянията, белязали всяко пътешествие, ще архивира цветове, аромати, звуци и ще ги превърне в дрон за припомняне, който като огромна жужаща пчела разглежда отгоре истинската картина, после отразява всеки ъгъл светлина по различен начин и ни предлага кадри от загадъчната й безкрайност_

да, дворът е там, където всички разкази, събирани в пространства, населени с места и хора, галерии и барове, улици с храна, покриви и паркове се преплитат, а смисълът им напомня йероглиф, който разчитаме бавно и интуитивно_

винаги става така_

първо погледнах надясно, защото знаех, че е там и разбрах колко много прилича на спирка и то на такава, на която съм чакала някога. усещането за път и формата на очакване са центърът, който поставя на изпитание коя да е разумна причина за тръгването като процес.

спирката е междина сама по себе си, изследване на специфичния вътрешен режим или баланс, в които душата решава да очертае посока и придава импулса на тялото, за да извърши промяна, като преди това чака превозно средство / онези недвусмислени мотиви, които окриляват двигателя в целия процес.

преди всяко качване в автобус, трамвай или влак си представям прозорците в него – тяхната големина, щорите или светлината през тях, дали са отварящи се. всяка спирка е преувеличеният модел на хол, в който мислите ми играят на ластик – в ритъм и отскоци, докато в един момент пред мен не спре автобусът с характерното си тютюнджийско прохъркване и заедно със светещите му глобуси и периферни мигащи светлини, се превръща в тяло на огромна и уморена градска стоножка – важен инструмент за пространствената ми проекция.

една, две или три стъпала, вратите се затварят, а вярата ми, че пътят започва отначало се отваря като нова кислородна бутилка.

със същото усещане гледах на тази отворена за света сграда и колкото повече приближавах към нея и водата, в която надничаха мраморните й стени, подтикващите думи на Никол – хайде, вътре ще видиш стола! – се превръщаха в ключ към вниманието ми.

Павилионът_

Лудвиг Мис Ван дер Рое е автор на уникалното по рода си пространство, което носи специфично съчетаване на ‘ вън ‘ и ‘ вътре ‘ без да нарушава тихата линия на съзерцание и хармония.

животът на Павилиона става изразител на копежа на архитекта по лаконичността на новите изразни форми. мястото му е избрано също от Мис Ван дер Рое – макар преминала през свои градивни етапи, сградата и до днес се намира вдясно от Двореца на Барселона.

Павилионът е построен за първи път през 1929 г. за Международното изложение в Барселона, представящо архитектурни идеи и образци от цял свят, като идейната връзка е – да представлява официалното място за посрещане на крал Алфонсо XII, който пристига на изложението през същата година.  

Мис ван дер Рое настоява в Павилиона за изложението да бъдат поставени само два стола – троновете за краля и кралицата на Испания. столовете с име ‘ Стол Барселона ‘ са от малкото важни обектни присъствия в сградата, станали символ на архитектурното съчетание_модернизъм и функция, а името на създателя им неминуемо се сочи за един от творците, чиито произведения определят облика на градската архитектура на ХХ век в световен мащаб.

не остават тайна обаче и вижданията на близки архитекти от този кръг, които сочат влиянието или изцяло авторството зад идеята ‘ Стол Барселона ‘ на името на Лили Райх, която е единствената преподаваща жена в школата BAUHAUS.

ако това е така, жалко, защото ше бъде само един от лошите примери в световно отношение към професионализма и половата принадлежност. съпричастността ни към разумен баланс и начини на влияние по темата, днес са доста по-изявени през кино, литература, събития и акции, но въпреки всичко са болезнени уроците, многобройни са и грозните случаи, които драматизират години, а понякога целия живот на талантливи, забележителни жени, стигнали висоти в облстта на своите интереси и въпреки това, неполучили подобаващо признание или уважение сред обществото, за разлика от мъжете до тях.

Павилионът се превръща в една от емблемите, най-интересните архитектурни послния на испанския град и още през 1929 г става изразител на ново архитектурно движение.

въпреки всичко, година след това сградата е разглобена, а през 1980 г. цялата архтектурна общност в града безусловно настоява Павилионът – вече превърнал се в градска ценност – отново да бъде възстановен поради живия интерес към мястото и идеята около него.

започнатата реконструкция през 1983 завършва три години след това – през1986 година, като за този период изключително внимателно са подбирани и доставяни мраморни късове от местата, от които са били добивани и в далечната 1929 г. – Рим, Гърция и Атласките планини.

‘ Утро ‘ се нарича скулптурата на Георг Колбе, разположена във водната среда на откритото пространство на Павилиона.

цялата специфичност в едно движение_

цялата светлина в едно отражение_

духът на съзерцание тук добавя към колекцията от мигове силата на възраждането, на непрестанното обновление, с което се зареждаме. отново се връщам към темата с очакваното пътешествие, тогава, когато се намираме на спирката, чакащи непознатото_ с формата на време, човек, идея, смисъл или автобус_

чакащи новото_с формата на време, човек, идея, смисъл_

отново в парка ‘ Хуан Миро ‘, там сме си ‘ вкъщи ‘_ зелено утро с пъстри папагали, безброй разхождащи се кучета, смелостта на Леон да се заиграва с пясъчните им стъпки

всички снимки споделям благодарение на редакторския му усет / макар само на 1 година и 11 месеца / , а слънцето в Испания е така щедро към него, че месеци по-късно, когато отново ще усети колебанието на лъчите му в дъждовен Лондон, ще извика искрено развълнуван – мамо, жълта светлина, жълта светлина!

на снимките_Никол, Леон, Николай

Музей Пикасо, Музей Моco, MACBA , Музей Хуан Миро, Националният музей на каталунското изкуство са нашите любими пространства, превръщащи града в средище, място за уютно спиране и забавяне на темпото, за осмисляне на пълнокръвните му връзки – изкуство, архитектура, местна и световна култура, които се срещат в истински, устойчив съюз.

много ми се искаше да видя града дъждовен, но преваля за кратко и не усетих дълбоката връзка, която обикновено търся с дъжда и мястото, движещите се хора.

и все пак, след една дълга закуска с местни сладкиши и много кафе в двор, потънал в зеленина и гугутки, краткият дъжд затанцува по прозорците наоколо доколкото да ни напомни, че е време за нова изложба.

изненадващите изложби са част от емоционалната интонация по време на престоя ни в Барселона_

Chris Ware разказва въпросително съвременността ни през платформите си, базирани върху динамични дискурси, визуална архитектура, плътни персонажи.

Chris Ware_комиксовата форма в търсене на паметта, която стои в основата на всяка идентичност, процесите на изграждане, съзряване и изразяване – различните етапи, свързани с разширяване на съзнанието, възприемането и сетивното осмисляне на преживяното от различни срещи, през които минава животът на всеки

изключително самокритичният американски художник карикатурист Chris Ware изследва теми като – социалната меланхолия, депресията, породена от обществената изолация и липсата на внимание, искреност в общуването между хората.

залите дават възможност за усамотяване и е толкова естествено потапянето в духа на иронията му, с която рисува съвременния свят като реклама за лична употреба.

Chris Ware е артист с интересен и разпознаваем стил, характерен с ярки форми, стилизирано изведени персонажи, които притежават вкус и сетивна чувствителност към многопластовия анализ на процесите и реалността.

аналитичното мислене на автора проследява живи и пълнозначни наративи, преминаващи от тема в тема като свободно бягащи, необуздани в любопитството си графични знаци.

любопитство имах и към изследователите му_ в публиката разпознах екип от френски автори, разговарящи разпалено през дух и енергия, с много смях и възгласи на висок глас със своите ученици, последователи, дошли да разглеждат и размишляват заедно, да се насладят на истински приютяващ свят_игрив и умен_

Chris Ware създава поредицата ‘ Acme Novelty Library ‘, графичните романи ‘ Building Stories ‘, ‘ Rusty Brown ‘, ‘ Джими Кориган, най-умното дете на Земята ‘

пристъпваща в новия ден – котка на улицата – щедра загадка, присъства като част от срещите на преминаващите гости и сякаш приканва към тайната си всеки, който отдели време за играта й_ разказ без думи_

автор е известният колумбийски художник и скулптор Фернандо Ботеро, а пластиката е висока 2,5 метра, тежи повече от 2 тона и е с дължина 7 метра

градските структури и духа на преследването ни завладяват с такава сила, че дори умората късно вечер успявахме да трансформираме в поле за нови траектории, свързани с друг тип наблюдения_храната!

храната в Испания е щедра, както на жълта светлина, така и като смела кулинарна интерпретация. задължително пеем с Леон , прибирайки се по улиците, водещи ни към парка Хуан Миро, след като сме опитали различните вкусове, родени от замаха и смелостта на средиземноморското въображение.

годината е 1882, когато в Брселона се поставя първият камък от градежа на необикновената архитектурна приказка ‘ Саграда Фамилия ‘.

макар и все още незавършен, културният паметник – шедьовърът на каталунския архитект Антонио Гауди стана най-високата църква в света – именно в дните по време на нашето посещение в Испания, Бареселона.

научавайки тази на пръв поглед подробност, чувството за приобщаване към неистовата страст и отговорност към пътя, разбирането на всяка малка стъпка, преживяването й, години след смъртта на артиста, чиято идея не само остава жива, а и все по-действителна с мащабността като мисъл и код, почувствахме силата на това как сградите разказват за хората с такава сила, каквато думите не биха могли да обемат – техните заряд, стремеж, перспективи, дори тайни нюанси от характера и светогледа на създателите им.

на 20 февруари 2026 година кран постави горното рамо на кръста на върха на Кулата на Исус Христос на ‘ Саграда Фамилия ‘ и така – след повече от век базиликата вече се извисява на 172, 5 метра над любимата Барселона.

Антонио Гауди превръща ежедневието в друг въздух, поемам част от него и задържам, за да изпълня очакването си с предствата и внушението на визуланото присъствие на Саграда Фамилия.

цялото великолепие на базиликата, чието построяване ръководи самият Гауди до смъртта си през 1926 година, срещам като отражение в малка дъждовна локва, при излизане от тунела на метрото и това ми дава усмивка и повод да се преклоня с най-чистите си мисли към човешкия копнеж на твореца – да среща душата си в страстта към хармония с природата и живота наоколо_

рожден ден с Петър в музей Хуан Миро / Фондация Хуан Миро_

с благодарност към семейството ни приехме поканата за това пътешествие в Испания, за да обикнем света още по-силно, а и да отпразнуваме 60-я рожден ден на Петър)

Барселона е огнище за спомени. град на паркове и хълмове, съвкупност от места, които си срещал или просто напомнят с атмосферата си на любими филмови ленти_Всичко за майка ми на Педро Алмодовар, Вики Кристина, Барселона на Уди Алън, Испански апартамент, Парфюмът: Историята на един убиец, Biutiful.

идеята за рожден ден в Барселона явно е била обмисляна доста преди октомври. предвид всички планувани посещения – двата паспорта, които изпълнихме с печати, радост и безброй допълнителни въпроси – даряващи усещането за игра, решихме на самия ден да сме в музей Хуан Миро – в зелена, хълмиста зона Parc de Montjuïc.

да, аз винаги съм усещала Миро като покана за игра, в която разчитам знаците, едва когато се усетя като част от композицията им.

заради чувството_ игра / играещи / игрови състояния / веднъж предприех пътуване сама до София / през май 1914 година /, за да разгледам за няколко часа изложбата на Хуан Миро в Националната художествена галерия , реализирана тогава от Посолството на Кралство Испания у нас, след което се прибрах с последния автобус за Бургас. още помня и тортата, с която влязох у дома около 4 ч сутринта – истинска игра.

насред пищна, зелена растителност, еуфорично обладала голяма част от хълма над центъра на Барселнона, предлагаща дивни терасовидни гледки към града, кръстосана от опесъчени алеии, ренесансови фонтани, стари каменни колони и скулптури, тази бяла сграда, проектирана от Йозеф Луис Серт и отворена за своята публика на 10 юни 1975 година, въздейства като тайно настанил се оркестър сред девствена природа.

сградата е възхитителна не само поради емоциналния факт, че Хуан Миро и Й. Луис Серт са били приятели и съвместно са обмисляли детайли и идеи, а и поради въздействащия диалогичен подход в изграждането на архитектурния план.

видимо е и от снимките, изложени в галерийното пространство – самото то, надградило идеята с истински мащабно отношение към движението и движещото се – обемите и кодираните характери в творбите на Миро – вън и вътре / цвят и форма / статика, кинетика /

разглеждайки експозициите в етажността на залите от бялата сграда, имах чувството, че се движа по линиите на спирала – тази, която очертават творбите с графиките си и тази, в която ме притеглят фоайтата, салоните, стълбите и всички възможни ниши, тераси, покривни площи, места за срещи.

при цялостния поглед в пространството, съчетало модернистичния дух на вглеждане и потъване във формите, и бягащите като в танц цветове, неминуемо се замислям за какво говори съзидателната енергия, ако не я разглеждаме като повод за среща със света / ние в него / малките му ежедневни революции със значението на промени, говорещи с езика на еволюиращото мисловно поле. но в същото време и опасността – наред с всяка прогресивност, застава и истината за недотам добрата й употреба или артикулация.

светът и двата полюса.

Фондация Хуан Миро показва и редица абсрактни и сюрреалистични творби на артисти, които артистът уважава, харесва и цени, както и акции, свързани с кореспонденцията му_

експозиционната постановка в огромната галерийна площ е решена така, че въздейства като въпрос_дали чрез светлинни позиции или поради смяна на погледа от видео стени към пластики и картини по стените продължават динамиката на мисленето на артиста – красноречиво и плавно.

в тази връзка – почти хипотетично / хипнотично – е присъствието на автопортрета на Хуан Миро, в близост до който съм снимала Петър – по някакъв начин е важен мотив да видиш себе си като въпрос.

разходка около сградата на Фондацията_ като страници, които сближават_

безкрайността на този парк е празник в празника на личното ни време_честит юбилей, Петьо!

като страници, които сближават_

случи се да ме попитат_какво запомни от испанските си срещи, кое изниква първо в съзнанието ти след многобройни и различни изживявания, месеци след това_

[ няма да забравя хората_лежерната им петъчна свобода, която празнува живота ежедневно. да, там винаги е петък, с усещане като за спирка в очакване на глобално пътешествие ].

Барселона чете метафорите ми дори обратно отразени в редовете на огледалните стъкла в метрото или по стъпалата на ескалаторите, разположени насред градския площад.

спирка_спирка_очакване_очакване_глобално пътешествие_глобално пътешествие_

наблюдението над изричането на думи, които не разбирам ме вдъховява мощно. после трескаво гадая смисъла им, замаскиран в жест и поглед – дивата ми страст е да узнавам неразбираемото, а в една от вечерите хората се събираха на малки групи и се маскираха, като ту се смееха, ту избухваха в най-личните си непоказвани до момента маски и гримаси, сякаш ги пазеха именно за Хелоуин_

боя, грим, бинт, пелерини и високи токчета, тикви, разрязани в двулицеви усмивки, Жокер и принцеса, момче с грахово зелена коса, дълги ботуши на бързаща гейша с дълго до земята палто вместо кимоно_напълно съм съгласна_ефектът на идеята е в преобличането, тайно си мисля за Сизиф и неговия камък, изкачването и спускането като пораждане на живота извън наказанието на боговете, преодоляването е силата, равна на маскирането и трансформирането_

непринудеността като начало на моето испанско наблюдение_малък градски площад, пейки, кафетерии с пресен сладолед, малки книжарници, интересни галерии, хора, дошли на среща с други хора. имах чувството, че Хелоуин е герой на забравата или поне чрез забрава на делника, празникът живее в умовете на хората, които черпят по улиците, подават ми цвете, децата играят с плашила и кукли вещици пред стълбите на църквата в квартала

Coco Fusko_

имахме късмета докато сме в Барселона, в основното пространство на MACBA, да попаднем на изключително силна изложба.

Джулиана Емилия Фуско Миярес, известна катo Коко Фуско е с кубинско-американски произход, живее в Ню Йорк и е професор в Училището по изкуства ‘ Купър Юниън ‘.

семиотичка по дух на изследване, нейните интереси и образователни линии включват множество тематични проучвания, преминали през динамиката на визуланата култура, смесването им с критически или литературни текстове, както и кодираното им интегриране в пърформанси и инсталации.

творчеството й е характерно с интердисциплинарната си природа, която намира поле на изява като куратор, автор на критически текстове, пърформанси, видео акции, инсталации.

Коко Фуско изследва въпроси, свързани с пола и властта, идентичността, расата, отношението към човека в затвора, репресивните режими, дисиденството, глобализацията, сексизма, цензурата над мисълта, свободата на личността.

Коко Фуско е от значимите и влиятелни артистки в съвременния свят на изкуство и култури най-вече с ясно очертания си аналитичен профил, богат визуален език, умението да смесва различни медии_нещо, което истински ме вдъхнови, надскачането на представите за тях самите, усилията, които не пести.

често работи в сътрудничество с екипи, активисти или други артисти, срещата за които е също – ясната позиция върху картата и видимостта й навреме.

самото представяне на творбите, включени в изложабата й в MACBA, Барселона от 23 май 2025 до 11януари 2026 с надслов: ‘ Научих се да плувам на сушата ‘, прилича на една широко разтворена книга на живота в различни глави, откроени чрез езика на многообразни медии и спрямо това – съответно в различни формати и обеми на самото галерийно помещение.

истинско потапяне_

Антони Тапиес в два погледа_ усещане за дух и природа в снимки и наблюдения от 2021 по време на празничната 30 годишна история на Фондация Тапиес и среща с новите фокуси към автора през 2025 година.

Тапиес и неговото внушение за космос, отразен във всяко интимно пространство е основополагащо във философската му нагласа.

както в живописните си творби, така и в есетата си, Тапиес придава духа на това, което го вълнува_пресечността на социалното с психологическото.

как влияе свободата като рефлекс на творческата идея и мотивация_ Тапиес претворява света на обикновеното като среща територията на възможното с невъзможното като представа.

графичният почерк е стиловата принадлежност на езика му в работата с книжните издания_уникални колекционерски произведения с текстове от Дю Буше, Бродски, Броса, Дайв, Дюпен, Фуа, Фремон, Гимферер, Гилен, Жабес, Местре Квадрени и др.

избира широтата на мащаба и успява да изгради в баланс предметния свят и тихия отзвук на отсъствието му. размерът на платната му внушава смисъла на свобода и постижимост. чрез полутонове и монохроматизъм тълкува знаците в тях и чрез взаимната им свързаност, отразява личната му воля да променя.

Антони Тапиес е артист на промяната, на нуждата от нови хоризонти, на полета да избира поглед и акустика в целостта на произведенията си / артистичния си живот като смисъл.

о р г а н и ч н о с т_

2021_

„Ако не мога да променя света, поне искам да променя начина, по който хората го гледат.“ Антони Тапиес

през 1984 г, 61-годишният Тапиес основава Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ в Carrer d’Aragó, Барселона / Каталуния.

идеята на един от най – загадъчните и многолики артисти_ Антони Тапиес_ е да представя изкуството като рефлекс на разширената духовна перспектива_

силата да създава реалност от смесването на форми и материи, знаци, късове предметна реалност изграждат наратив / история / пътека, разкриващи таланта на творец, който не се интересува от декоративния характер на измерението, постановката, присъствието.

снимки Никол Кесерджиева за Кореспондент, 2021

и д е я т а_

идеята! парабола към ново пространство_

[ о р г а н и ч н о с т ]

съчетаването и смесването на различни медии е характерът, с който Тапиес формира естетиката на преживяното време.

роден в Барселона на 13 декември 1923 г.,  Antoni Tàpies Puig е наследник на жива културна семейна среда, будна за динамиката на социалните процеси в каталунския обществен живот.

израства сред идеи и разговори, посветени на вкуса към живота. творбите на Дюшан, Кандински, Брак, Пикасо са първата въздействаща среща, очертаваща размаха на креативната му природа, вдъхновяваща погледа да създава и развива.

[култура]

[демокрация]

[свобода]

Антони Тапиес изгражда своя гледна точка – сплав на личните му естетически и обществени възгледи като израз на доверието към идеологията на Сартр, жизнеността и философията на източната ценностна система.

затова творчеството му е диалогично. то буди интерес и очертава значимостта на мисленето му, плътността на визуалния разказ, активно разкриващ фината философска интенция на артиста. Тапиес разговаря чрез творбите си, а самите му произведения са заредени със страст към експеримент и любов към въпросите за размисъл.

любим и интригуващ автор, със специфичен абстрактен почерк, Антони Тапес е най – известният испански художник след Втората световна война, тълкувател и двигател на обновяващите процеси в Барселона. той е и сред основателите на Дау ал Сет / Седмото лице на заровете първото художествено, културно движение, възникнало в Каталуния през 1948 г., родеещо се с представността и характера в сюрреализма и дадаизма като настроения към света, одухотворяване на човешката история чрез свръхреалност и измислица, неяснота и загадъчност.

сюрреализма и дадаизма като настроения към света

във Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ Барселона – 30 години от създаването й_ снимки_Никол Кесерджиева

като театър на парчетата и детайлите, магичността и недовършените разкази, приканящи в домисляне чрез тълкуването на всеки художествен знак.

А_ графичността на буквата А_ код за универсум.

буквата А за Антони Тапиес символизира точката на универсалното като интуиция, въображение, енергиен потенциал, интерпретация. според неговата творческа интенция, човешкото познание се отключва от въображението.

през 70-те години, Тапиес претворява реалността под влияние на поп арта, включва в работите си гласа на каталунската идентичност и чрез културната си дейност призовава към автентичен живот. стига се до ареста му през 1966г. по време на разяснение на личната му знакова художественост, разчетена като критика над режима на Франко.

във Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ Барселона, 30 години от създаване на Фондация Тапиес_ снимки_Николай Георгиев

Art Informel е движението, в което Антони Тапиес се изразява чрез съшиване на различни материи. нова съединителна тъкан, рефлектираща като ново парче земя, нова визия, нова понятийна система. Антони Тапиес вгражда предмети, мебели, щори и сенници_трансформира света като го идентифицира и определя като движещ се механизъм на личното мислене и идейността_

носител на будна обществена чувствителност, Тапиес се интересува от социалното значение на артистичността като език.

чрез творбите си, той внушава разбирането си за живота, човека, социалната визия.

Антони Тапиес напуска този свят на 88 години, като жизнената му история съдържа богатство от теми и творби_литографии, скулптури, текстурирани платна, колажи, графични и смесени медии, пространствени идеи, лекции, есета и духовни портрети в книги, социално – обществена дейност. истински достоен мислител чрез изкуството на формите, цвета и знака, Тапиес е особен род водачи в света на авангарда, основополагащото концептуално търсене в съвременното културно структуриране.

Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ е огледало на творческия му замах. създадена от самия него, днес тя е събирателна територия за дух, изследване, интерактивни дейности. така желанието му да подпомага разбирането на съвременния човек_начина му на живот, това място в Барселона е особен център с културна мисия.

в месечните й програми са включени изложби, лекции, филмови фестивали, обучителни програми, дискусии, премиери на книги в библиотеката и работни срещи.

колекцията снимки, предоставени от Никол Кесерджиева и Николай Георгиев включва и няколко кадъра, направени извън Фондацията – скулптура дело на Тапиес с надслов ‘ Поклон пред Пикасо ‘ , разположена в близост до един от парковете на зелена Барселона и изразяваща неконформисткото мислене на световния артист Пабло Пикасо, признателността към съдържателното му въздействие.

‘ Поклон пред Пикасо ‘, Барселона 2021

‘Поклон пред Пикасо’ Антони Тапиес, Барселона 2021

композицията_изграждаща скулптурното тяло, се състои от колекция мебели в стил Ар нуво / символ на буржоазното време, в което Пикасо е живял в Барселона /, приобщени от железни греди / внушавайки идеята за индустриалната революция, трансформирала Барселона по това време / и свързани с въже.

част от ситуираните мебели е покрита с голям бял чаршаф, върху който са изписани цитати от Пикасо_

[When I don’t have blue, I use red]

[No, art wasn’t created to decorate homes. It is a weapon of war, offensive and defensive, against the enemy]

[Когато нямам синьо, използвам червено]

[Не, изкуството не е създадено да декорира домове. То е оръжие на войната, нападателно и отбранително, срещу врага]

2025_

подреждането на кадрите, проследяването на вкусове и подправки, част от неповторимите образи, форми и смисли, ги превръща във все по-осезаеми кутии за важни съкровища, а проследяването им във времето ги разполага в неотложимите жестове на емоционалната ни памет_ марината за изживените неща_

2020_

улиците на Барселона обръщат погледа ни и към различната 2020 година, когато пандемичния период създаде друг ритъм в дните ни_гранично време, което ни срещна с друг тип тревожност, а пространствата се посещаваха при строг режим и с предпазни маски.

цялостното представяне напомня релации между земната плът и дълбокия смисъл на стъпването_

Fina Miralles_

5 ноември 2020 / 5 април 2021

Музей за съвременно изкуство_MACBA

Museo de Arte Contemporáneo de Barcelona

Барселона, Испания

куратор – Teresa Grandas

____

‘ Soy todas las que he sido ‘ – курираната от Тереза Грандас,

изложба на Фина Миралес, определя в превод живота на испанската артистка – начините, чрез които духът й е намирал своите проявления; личните вариации, кореспондиращи с вътрешното доверие към материята, органичността и техният сбор е онова, което е.

____

за Кореспондент_

Никол Кесерджиева и Николай Георгиев ____

Фина Миралес е световен автор – важна, продуктивна сцена на съвременното _неин знак, определеност и новаторски език в концептуалността_начина на изразяване.

разумът и личността са желанието, през което гласът на Фина се отразява, а това определя фигурата й като съществен почерк, подлагащ на изпитание както същността, така и тълкуването на самото изкуство.

тя събира всичките си проявления, личните си версии, чрез които съживява връзките между човека и света, човека и властта сякаш са роман за взаимопроникването, оплождането, проявлението.

Фина Миралес е родена през 1950 година в Испания, където учи изкуство и е част от концептуалната среда на Сабадел, Каталония.

диктаторският режим на Франциско Франко превръща творческата й енергия в постулат на новите територии – език; природа; жената – като обект на внимание и осъзнаване на ролята й в обществото; политика и власт – все мотиви, които предизвикват маркерите и динамичните реакции на средата, докато тя задълбочава и отключва пластовете на земята така, че размества дори жизнените й сокове – изтръгва живо дърво и заравя тялото си на негово място, влиза в клетка, в която е било поставено животно / превръщанията, пренасянията са онези чувствителни състояния, които я обръщат към човека, като изпитание – самозабравил се в ада на собственото си всепоглъщане.

Фина е духовно просветена, а смисълът да търси, спасява ума й от лесните постижения, лесната слава и публичност.

Испания е добро място за нейната артистична сплав. и все пак, тя

живее във Франция и Южна Америка по различно време.

вълнува се от конструктивните позиции в изкуството, като разглежда социума като живот в симбиоза с природата и рода. сигурно затова изследва и анализира как изкуството еволюира в търсене на нови изрази. Фина обозначава пространствено – времевия континуум чрез живата природа. растенията са емоционалните ни истории, а чрез тях пренасяме личния си код във всяка една точка на Земята. човекът е белег за памет, кутия, в която се архивират представите за земното време и която избухва когато връзката с естествеността й е накърнена.

търси различни езици, с които да внуши и илюстрира – книга, инсталации, видеа, пърформанс_като в игра със значенията моделира и изпитва сетивността, докато отключи новите й форми и насити обектите с нови тези и възможности.

ретроспективната й изложба в Барселона гледа право в очите на съвременния човек. привидно плавна и тиха, а всъщност е всичко, от което привидността бива ужилена.

____

Museo de Arte Contemporáneo de Barcelona / MACBA

Фина Миралес_

вълнува се от конструктивните позиции в изкуството, като разглежда социума като живот в симбиоза с природата и рода.

в MACBA, Барселона 2020

Museo de Arte Contemporáneo de Barcelona / MACBA

Фина Миралес, Museo de Arte Contemporáneo de Barcelona / MACBA 2020_ снимки_Никол Кесерджиева

Museo de Arte Contemporáneo de Barcelona / MACBA / изображението вдясно_често пъти предлагам на тълкуване и открит анализ в Artspace Luna по време на различни камерни акции или интервюта в подкаст Далекоглед_проект на Artspace Luna/

____

изложбеното пространство, прегърнало в цялата си хуманност концепцията на испанската артистка и приютило при изключителни мерки за санитарно внимание и лична грижа своята публика_

Никол Кесерджиева и Николай Георгиев_ гости на откритата изложба / 05 ноември 2020, Museo de Arte Contemporáneo de Barcelona / MACBA/ разказаха и предоставиха лични материали за Кореспондент.

Museo de Arte Contemporáneo de Barcelona / MACBA, 2021

детайли / визуални материали / архив_за Кореспондент, 2021

2025_

някои от любимите ми съставки_ цел / разговор / допълващи погледи §18

Барселона ни разказва всичко, което знаем_

[ изкуството на емоцията ]

изкуството на емоцията_

Леон изработва с майка си фигури от бяла глина, които по-късно оцветява и подарява на Петър, за да му напомнят за разходката в ‘дома’ Хуан Миро_ звездите са древни животни, животните са завършени поети, които нанизваме в гирлянд, усещането им носи сила, чиято мъдрост продължаваме в игра_

кадрите разказват интимната атмосфера на хапките Хофман с глътки розе_усещане, което предлага фрагменти от различен тип размисли_има някои съчетания, които наистина провокират както благодарността по нов начин, така и връзката ни с всичко, което ценим, търсим, което ни вдъхновява и кара да копнеем_

[ Хофман е студио за фини обстоятелства и взаимодействия_ сладкишите Хофман не могат да имат оценка_те са просто нов ден в историята на изкуството да съзерцаваш, докато ти и рецепторите са на друга честота ]

[ и лимони да ти се прииска да изцедиш върху това парче Хофман, вкусът остава все така мощен, а великолепието на текстурата отнема силата на всичко останало пред погледа.

слънцето над есента в парка под терасата ни носи името Хуан Миро и само час след изгрева му ние сме в кафенето на ъгъла под апартамента, в който ще останем за седмица.

едва по-късно разбрахме, че всичко е било замислен план от любими наши хора, когато безумно смаяни срещнахме кралскосиня група мексиканци, така възторжено подготвени и усмихнати за нас, че песента им без да пита набързо ни композира в танц – обект за серенада в първото ни средиземноморско утро.

о, да!

зелени печати в галерийни паспорти събуждат апетит за все повече пространства, но бавното пристъпване към Павилиона предлага простотата на нещата така въздействащо, че колкото задълбочено да изследваш и търсиш гениалността на Мис ван дер Рое, някак си не ти се иска да я разнищваш докрай.

като платформа за излитане е това парче земя –

камък и тишина /

като пунктуационен знак сред множеството опити, умения и занаяти /

върху каква логика на баланс от светлина стоим?

тя – струяща по подразбиране от водата към стената / от пресечността с тавана и превода й – отново към водата_

и в най-малката прашинка Барселона е синтез_

ето и обичта в доказателства – тези кактусови гори истина ли са или са само фон, на който сред снопове крайбрежна светлина се промъкват младежи, събудили се в дамски комбинезони след вечерта и Хелоуин / луди, смаяни велможи на сънища от знатен род_

дълги_ хрупкави обеди_

този град е сочен като като морските дарове в паеля и вечерите с напитки – на допир приобщават с филмите на Уди Алън, подслоняват всеки кадър от пейзажа като част от въображаем пъзел – това не е ли стремеж към ухажването наум?

непрекъснато искам да снимам и нещо в мен отказва, защото трудно съчетавам вътрешно и външно, когато текстурата на мига с нещо ми напомня, че разговорите са по-важни, а без наблюдението – нямам очи, с които да мисля и се отказвам.

улици от кафенета с огромни книжни зали и дворове, потънали в мощна зеленина_в любимия прекарваме часове – четем, играем, храним птиците, с които после летим до късно в нощните площади през галерии, менторски програми, театър на открито, пекарни и градини_

тортата Хофман е твоята шейсета по ред – необикновена кралица на изтънчен вкус, готова да проследи семейните ни спектакли, да обгърне и вдъхнови_

Хуан Миро, Пикасо и Тапиес –

видяхме какво са направили – изумително преливащи риби_свободата им е целият смисъл_така както и мариячите го внушиха по най-синия начин_бъдете любов )

дълбочината на усещането извира от вкуса на всичко, което сте подбрали за това красиво изживяване)) въпреки че не беше възможно да се съберем всички, както планувахме, прекрасните ви изненади наелектризираха дните ни така волно, че копнеем смело за новите 60!

Петър на 60_ през октомври в Барселона

все така готин и силен мечтател_ новото – цветовете на чорапите му – два различни –

ту рок, ту блус ]

неочаквана семейна прегръдка в присъствието на мариачи, които са ни причаквали докато отпиваме първите глътки кафе.

един вълнуващ концерт пред входната врата на открито, рано, рано сутринта на 28 октомври.

мариачи_

малко знаех за традициите, наследили богатство от пластове поради сливането на няколко култури – най-вече мексикаската и испанската. интересно беше за мен да надникна в тази посока – пътуващите музиканти, които променят емоциите на хората, навсякъде където се появят с усмихнатите си щедри лица и непрекъснато еволюиращите музикални инструменти.

мексиканци по произход, но оказва се, европейското влияние е силно застъпено – особено инструментално. именно испанците въвели в мексиканската култура на мариачите концепцията за музикални ансамбли, включващи цгулки китари, арфи, тромпети.

колоритна и страстна е линията на географските съчетания – поведение, тоалети, репертоари.

и да, серенадата в мексиканската култура е силно застъпена, и общата ни представа от текстове, филми и други предавани истории в този момент порасна с естествения ръст на изживяването на открито, при погледите на усмихващи се, непознати испанци, минувачи, хора от балконите.

като в познат филмов кадър – след екзотичния поздрав_музика, танци и песенни серенади по време на изгрев, с прекрасните мексиканци, които никога няма да забравим, се прегърнахме и поздравихмме, после се качиха върху черните си мотори и заедно с музикалните си калъфи и каски върху главите си се отправиха към морето.

театър на улицата спира движението и любопитни деца бързо изграждат редици от застинали в интерес лица и погледи. Леон се вписва и започва трайно да харесва визуалния испански език.

актьорите играеха и с кукли, но в много семпъл вариант на присъствието им. начинът на разказване беше приоритетно внушение и обаяние. видях с очите си как е възможно с минимални средства да се изгради идея и разказ, дори да гарантира по-силен ефект.

този спектакъл от улицата ми напомни за един друг в Страсбург, в Кукления театър там, където заедно с Линн от първия ред наблюдавахме ‘Рид’ – постановка за деца и родители без думи, единствено природни звуци, светлина и движенията на една артистка, обгърната с наметало.

часове преди да отпътуваме за Лондон поехме към кактусовата гора. аз я нарекох така, тъй като парк ми се струваше туристически режисирано.

все пак, името на този необикновен парк е  Jardins de Mossen Costa i Llobera  в памет на поет от Майорка Miquel Costa i Lobera. открит е през м. март 1970 г. и е плод на съвместните творчески усилия на ландшафтния архитект Хоаким Мария Касамор и на Хуан Паньей – преподавател парков и градински дизайн в Барселона.

разположена в подножието на южния склон на хълма Монтжуик, кактусовата гора, заема малко повече от 6 хектара, съдържа 800 вида кактуси и сукуленти, различни палми, бутилкови дървета от многобройни места по света.

кактусите са особен вид растения, характерът им носи различни настроения. ние, като истински любители, но без да се интересуваме от конкретни имена и подробна информация, от много години сме изградили естествена хармонична връзка на усещане – между всички у дома и кактусите, които имаме, защото харесваме.

всъщност малко ще опиша_ веднага след като се оженихме с Петър, в духа на личната ни независимост и страст към начина си на живот, наехме малка романтична квартира – таван с капандури, почти залапен до Операта в Бургас.

първата идея, която измислихме е да си направим малка вертикална градина / място за по-голяма така и нямаше) /, която композирахме като колона от квадратни полици, разположена в ъгъла зад една от вратите_именно там поставихме началото на нашата колекция кактуси_след първите 2 , скоро станаха 102 кактуса.

особения визуален разказ се открояваше по време на залез, когато слъцето падаше и изпращаше последните си лъчи през отворената капандура, а те попадаха именно върху високите чела с бодли на нашите кактуси. като прибавим и точното време за репетиции на бургаската филхармония, именно по залез, преди концертните вечери, нещата заживяват като истински анонс към филм, разказващ копнежа ни по точно тази барселонска история от 2025 година, която изживяхме не просто като посещение, екскурзия или пътешествие, а като наблюдение на всичко натрупано в нас и общото ни, споделено време.

интересното е, че през годините, макар и не винаги с тази интензивност, все сме отглеждали и попадали на интересни видове кактуси, някои от тях са и до днес при нас. което означава, че и на тях им харесва да сме заедно_

чувствахме се изключително щастливи и благодарни да се срещнем с този приказен дар_кактусовата гора, която е разположена на такова място, че температурата е винаги с + 3 градуса над обичайната в момента, а и предлага изключителни панорамни гледки към града и Балеарско море / Средиземноморие_

винаги съм намирала, че кактусовите създания, въпреки бодливостта, са природно благородни и интелигентни същества.

общуването с тях изисква разбиране и интуитивен поглед.

снимки_Кореспондент /Барселона, ноември 2025

кактусите в тази барселонска гора са като възторжени слънчеви диригенти_

[ възторжени слънчеви диригенти ] тази среща остава завинаги в сърцето ми_ октомри / ноември, 2025

въпреки че не бяхме само ние посетителите / дори течеше процес за видео заснемане на танц в момента / чувството за личен поглед и пространство беше изцяло запазено, а поддържането на парка – забележително!

ноември_октомври 2025, Барселона

непрекъснато искам да снимам и нещо в мен отказва, защото трудно съчетавам вътрешно и външно, когато текстурата на мига с нещо ми напомня, че разговорите са по-важни, а без наблюдението – нямам очи, с които да мисля и се отказвам_

това пътеписно усещане към различните стъпки и емоции, из различните етажи на Барселона в три различни години, утоли в някаква степен жаждата ми да срещна на едно място пространства, видени през няколко нюанса морско синьо, изкуство, институции, храна и наблюдения с малките ни лични истории, вътрешни алюзии за светове, които единствено чрез разказването им изграждат мостове_между всеки и всичко / всичко за всеки.

с благодарност към нашето семейство и всички изненадващи сцени и процеси! оставаме очаровани, вдъхновени и истински обогатени от избора на продарените ни места, гледки, вкусове и изживявания! благодарим на всички ви!

Кореспондент_

една идея, инициирана от независимо пространство за изкуство и културен обмен

Artspace Luna_

[ някои аспекти от семиозиса в инсталацията и есето ми за Сизиф ]

текст_ Антония Кесерджиева

фотонаратив_ Georgi Georgiev_Smile G Photography / Кореспондент / Kremena Kapitanova / Mariana Sarbova / Petar Kaserdzhiev

correspondentluna.com ____

всичко, което допускам в мислите си, в рамките на тези декемврийски дни на 2025, все води до образа на възобновяващото се_

природа / смисли / идеи _ са само част от възстановяването на различните форми живот

духът на възобновяващото се_ не е ли врата към света всяко негово начало_

есето на Албер Камю винаги ме е вдъхновявало с това да разширявам смисъла за Сизиф, с идеята да търся пораждането в онова дълго тръгване и непрестанното връщане, за да предложа свое тълкуване както към ситуацията, така и към самия него.

желанието ми да свържа това наблюдение с визуална инсталация съвпадна и с поканата от организатори и куратори на фестивал ВОДА / WATER festival, който се проведе в Бургас през есента за девета поредна година, този път в градското пространство, наречено Дупката*

мисленето ми за света е като за Феникс, като амплитудата на регенерация за всекиго от нас е различна / сещам се за Кант, който споделя_ ‘ две неща ме удивляват – звездите над мен и гласът вътре в мен ‘ бих добавила_и връзката помежду им

[ врата към света е всяко негово начало ]

фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ‘ 25

‘всички изложби в една’ / ‘всички въпроси в един’ е инсталационна творба, намираща основание в два визуални абзаца с два придружаващи ги надписа, разположени върху парчета огледала

абзац 1 съдържа_ метална маса за телевизор / въртяща се / камък / къс естествена скална маса / парче огледало с надпис в черно ‘всички изложби в една’

абзац 2 съдържа_ ковьор от края на 20 век, изобразяващ паун в градина с фонтан и арка / в преобладаващо ярки цветове / камък_естествена скална маса / парче огледало с надпис в черно_колко струва камъкът ти, Сизифе?

по различни начини инсталацията поставя на изпитание устойчивостта на нещата_ знак / композиция / пространство / време

защо Сизиф задава трудния въпрос [защо]? Сизиф_герой на етичното? защо маса за телевизор? защо огледало?

Сизиф е поет, тревожен и щастлив поет_ първото и последното изречение в есето на Албер Камю ‘ Боговете осъдили Сизиф до безкрай да тласка тежък камък до планински връх, а оттам той се търкулвал обратно до долу, повлечен от собствената си тежест. ‘ / начало / и ‘ Трябва да си представяме Сизиф щастлив. ‘ / край /, поставям в диалог с инсталацията си в Дупката_ през техния прочит и концентрация можем да потърсим отговор на това – имаме ли силата да се свързваме, за да имаме общо съзнание за обща надежда? вълнува ме знакът в тази отправна точка – как и дали е възможно митът да вирее и да броди из града, какво виждат очите му и доколко хората разпознават Сизиф като щастлив герой?

за да се убедиш, че нещо съществува, трябва да проникнеш в него_

върху парчета огледална повърхност с видими следи от ръждива вода поставих надписите, за да живеят като визуални метафори_ четящият среща себе си / чрез отразеността в огледалото / в конструкцията от думи и въпроси_

камък върху въртяща се маса за телевизор / въртенето се извършва във всички посоки, а придвижването й – чрез въртящи се колела_ за да кореспондира с голямата тема – съмнението /

съмнението поставя под въпрос автентичноста на целта и копнежа / на съдържанието и информацията, която сама по себе си е световна въртяща се конструкция, често с изцяло подменена стойност_

фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ’25

‘всички изложби в една’ / ‘всички въпроси в един’ предлага тълкуване на близостта и граничността / смисъла и безсмислието_ дали падането на камъка надолу не е голямата сила на Сизиф_ и именно с тръгването си надолу, Сизиф става интересен за френския философ Албер Камю

абсурдно поставен ‘ на екран ‘, парчето скала излъчва своя естетика, но и концептуалната загадката в трудността на природата – за да бъдеш, трябва да не спираш.

фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ’25

[ за да бъдеш, трябва да не спираш ]

в целостта си тази инсталация отговаря на логиката на мястото_Дупката* и именно локацията, предвидена за фестивалното събитие отключи желанието ми за искрен диалог с града през знаци и конструкти_

същността_

камъкът може да създаде стена на разделението, но може и да изгради дом_подслоняващ, приобщаващ /

разбира се_какъв е светът, в който си се родил зависи и от теб самия – Сизиф го променя непрестанно, в свободата си да се справя със себе си / камъкът е единствената му връзка със света, а така ми прилича на танц тази връзка / танц, в който нищо не е напразно_

снимки_Кореспондент / Мариана Сърбова

заоблената структура на камъка подсказва, че е обгръщан, носен, търкалян от водата, благодарение на взаимодействието им, той се закръглява постепенно и сигурно т.е. водата преминава в камъка_

поставен върху маса за телевизор – композицията препраща към неяснотата на свързаността с медията – тя бива – информация или дезинформация / поток на свързване или объркване, заблуда_

подобно силата на водата, която поражда живота и има силата да го отнеме_парчето земна твърд също съдържа в себе си трактовка за двумерността на света – граница и съюз_

инсталацията отговаря на сюжета, застинал в мястото_ в Дупката* камъкът предоставя всичко и не потвърждава нищо / тайнствено приобщен и скрит във великата сила на всеки структурен творчески акт_зидария, той съдържа и внушава двумерността на света

снимки_Кореспондент

снимки_Кореспондент

Сизиф е наказан от боговете, но интересното за мен е_ има ли нещо, с което надскача наказанието си? струва ми се, че митът и образът на Сизиф подлежат на преоценка.

‘всички изложби в една’_ ‘всички въпроси в един’_ предлагат част от прочита ми върху темата_живеем ли и как живеем в съвременния свят?

снимки_Кореспондент

фотокредит_Georgi Georgiev / Water festival ’25

в баланс със своя камък, Сизиф осъществява и проявява силата за дългия път към живота_избутвайки го до горе / после проверява инстинкта си, като го следва отново и отново / горе, долу / горе, долу

хората / дъждът / началото на октомври_

ключови състояния от събитията в периода на реализацията на фестивала / което наложи и промяна на датите за провеждането му / поредица дъждовни дни в страната, поставиха пред сериозни изпитания и създадоха съществени, трайни изменения в инфраструктурата и живота на много населени места в източна България. серията от случващите се истории по време на проливните дъждове в района ме обърна към различната динамика на втората ми работа – свързах флората с фауната_ ‘колко струва камъкът ти, Сизифе?’_всички въпроси в един /

снимки_Кореспондент

творбата включва ковьор от края на 20 век, изобразяващ паун в градина с фонтан и арка – в преобладаващо ярки цветове / камък_естествена скална маса / парче огледало с надпис_колко струва камъкът ти, Сизифе?

снимка_Кореспондент

Дупката* е вид несъществуващо място_

в нея, двете творби заедно представляват една хронологична инсталация изразяваща духа на вечните въпроси и стремежи_кои сме, как се самоопределяме, за какво копнеем, какво избираме, доколко е стабилна средата, в която сме, напомняне за непрестанните трудности и изпитания в средоточието на личната ни вяра, за да подпомогне разбирането ни за живота като част от живота на другите и отношението към света

вид несъществуващо място_

фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ’25

камъкът_ може да създаде стена на разделението / може да изгради дом_подслоняващ, приобщаващ / какъв е светът, в който си се родил зависи и от теб самия – Сизиф го променя непрестанно, в свободата си да се справя със себе си / камъкът е връзката му със света и така ми прилича на танц тази връзка_

снимки_Кремена Капитанова / Петър Кесерджиев / Георги Георгиев

изкачването и слизането разказват Сизиф в продължителността на волята за живот_ нищо не се губи_всичко се предава и преминава в нова форма житейски смисъл_

Сизиф е нерециклиран обект на радостта , а паунът е прекрасна птица / събирателен астрален образ

но в този случай / в работата ми, паунът става препинателен знак за психологията на суетата / горделивостта / дори аругантността_

паунът е царствен, считан за мъдър съветник, символ на богатство и власт, птицата е сочена като визуален образ на Индия и характеризира всеки аспект от богатата и древна индийска митология, литература, религия, национална символика. в богатия културологичен аспект, паунът, освен че събира очите на едно място / заради кръговете, подобни на очи върху дълата паунова опашка /, в баснята на Стоян Михайловски ‘ Паун и лястовичка ‘ срещаме ето какво_ Паун запитал лястовичка:

— Какво приказват зарад мене между небесното крилато населенье? — За тебе — възразила мъничката птичка, откак се щурам аз из сините простори, едно и също нещо се говори!… — Че съм най-драголюбен хубавец, нали?… — Че си богато пременен глупец!

оттук в езика ни навлиза и изразът ‘ какво се перчиш като паун ‘ / ‘ крачи гордо и недменно като паун ‘ и др. в духа на тази аналогия си позволявам да свържа присъствието на пауна като персонаж, символизиращ някои социални и важни за обществото ни недоразумения, произлизащи от нездрав стремеж за власт, несметни богатства, безцелен и охолен живот както и смехотворното им възприемане от група хора за показатели на добър вкус или елитарност.

ето този – космически по своя произход капан – визирам в пределите на същественото – отвъд звездното оперение на пищната птица – соларен природен символ – тя в случая / без да заличавам естеството на истински разкошната й даденост / служи да подчертае парадокса – птица като другите, но с осанка на божество.

интересувам се от наблюдението над тънката близост и различие между свободата и зависимостта, богатството и взаимността като общо съзнание за една еко система_

истинската независимост и фалшивата самооценка

‘ всички въпроси в един ‘ е наблюдение върху смисъла на човешкия живот, стойността му чрез вникване в делата и думите. изследва връзката_жива и нежива природа / като основен и труден въпрос, част от постоянния разговор в ‘ редакция ‘ / в случая думата редакция е метафора на света_

оттук произлиза идеята ми – да поставя в Дупката* абзаци от твърде познат и постоянен дебат – как флората / в присъствието на природния обект-камък / и фауната / под формата на пъстър ковьор и в ролята на нежива природа / съшиват целостта на дилемата – кой как живее, доколко внимава и съобразява с живота във всяка частица присъствие, зачитайки чуждите права, емоции, избори и вариации.

знаковата принадженост, обособена в двоичността_ паун / камък

паун / камък_ избрах двойката като аналогична на реалността, в която живеем. чудовищно страшни и съвсем конкретни ситуации от близките дни, пряко свързани с местността Елените и престъпните деяния, довели до извънмерни наводнения, предизвикани от серия компрометирани решения, дейности, осъществявани години наред – изсичане на залесени площи, противопоказно застрояване на площи в близост до водни басейни или директно в дерета и плата на реки, стават обект на изследване чрез работата ми – ‘всички въпроси в един’_ всъщност чрез нея душата ми крещи срещу всички онези, които нагло са се провъзгласили за богове и си позволяват да разполагат цинично с живота на другите.

ако някой ви описва дъжда като вода, никога няма да познавате усещането за звука, който маркира определен мирис за влага, подпочвени води, мокри чадъри, прогнили жълти листа, сивотата на деня и неговия пейзаж, както и темата за движението и гласа на тревогата_

в баланс със своя камък, Сизиф осъществява и проявява силата за дългия път към живота_избутвайки го до горе / после проверява инстинкта си, като го следва отново и отново / горе, долу / горе, долу

да събереш несъбераемото / проектираш чрез волята си света в себе си и пребъдването на времето

по естествен начин Сизиф проследява историята на онзи тип хора, които живеят и днес_те винаги имат ключ към историята на сътворяването, на промяната на границите и превръщането им в нова идея, в неспирането да се търси и очертава нов път, макар и в познатото

Сизиф_Аристотел_Айнщайн

[теорията за гравитационната сила се позовава на мисленето на гръцкия философ Аристотел / 4 век пр.н.е./, който вярва, че няма ефект без причина и движение без сила. според него причината за движението надолу на тежки тела, е свързано с тяхната природа, което ги кара да се движат надолу към центъра на Вселената, което е тяхното естествено място. обратно, леки тела като елементът огън се движат по своята същност нагоре към вътрешната повърхност на сферата на Луната. така в системата на Аристотел тежките тела не са привлечени от Земята чрез външна сила на гравитацията, а са насочени към центъра на вселената поради вътрешни гравитати или тежести]

създателят на уравнението за еквивалентност на маса и енергия E=mc²_ Айнщайн, изследва и топлинните свойства на светлината, използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология

в метафоричен смисъл, разглеждам Сизиф като микро модел за произхода на Вселената_съхраняващ не само историческата тъкан, а и вярата към светлината / стремежа на човек към Космоса.

камъкът пада надолу, но човек се утвърждава именно в стремежа си към светлината нагоре, космическата свързаност на всичко и всеки във Вселената_ земя / човек / светлина_целостта им /

 

и ако наказанието произтича от това как да се превърне хаоса в ред / при вечното търсене на опора извън битието, за да се предотврати хаотичността, човек се нуждае от причина и източник, за да не се срине смисълът му, и за да пребъдва живота /

сигурно така възникват и ритуалите_

съзнанието за сизифовската идея може да бъде разгледана и като следа от култови практики, свързани с предаване на дарове в планините, сливането на човека с природата_ именно планините – приемани за божествени обиталища и тайни светилища_

в този порядък_Сизиф и неговият труд не са безсмислен акт, а почит към реда в природата_първоизточник на всичко_

на въпроса_успяваме ли да открием Спасителя_ отговорът е_той се ражда постоянно в нас, чрез вечно възобновяващото се начало

и все пак, в пулса на деня – в търсенето на истината за произхода на света като вяра и упование, винаги има и малко хаос_

‘всички изложби в една’_ ‘всички въпроси в един’_ живеем ли в съвременния свят?

снимки_Кореспондент / Георги Георгиев / Петър Кесерджиев

както стана ясно_ разглеждам пауна в символиката на благосъстояние, светлини и замъци. те, заедно с неговата самозабрава и влюбеност създават пейзажа на ироничния въпрос ‘ Колко струва камъкът ти, Сизифе? ‘

ситуирана по този начин, инсталационната работа дефинира няколко гледни точки, като едната е именно – иронията в жеста на пауна, който присмехулно би откупил целия свят, дори и камъка на Сизиф_

гледната точка, свързана с етичните категории е пътуването през живота чрез отношенията_ търсене на смисъл и нужда от споделена земя

именно такава е и другата опорна същност на ‘всички въпроси в един’_ ‘колко струва камъкът ти, Сизифе?’ нужен ли е този непосилен, безспирен труд, докато други, въпреки бездействието си крачат безметежно, заобиколени от ‘ широтата на жеста ‘ и дребните си прищевки като – изсичане на японски вишни, за да се осигури паркинг или място за хотел, или да се отклони естественото течение на някоя река, например.

‘ колко струва?’ е като указание за подменена биография. Сизиф подминава този въпрос или вероятно отговорът е_

не предавам / не заменям / не продавам живота си_

не предавам / не заменям / не продавам живота си_

нека се вгледаме в средата_

образите и формите / паун и камък_стават изразители на онази междинна среда, изграждаща силната идентичност на тазгодишното издание на Фестивал ВОДА – Дупката*, наречена още и Сърцето на града_

само по себе си – съчетаването на топoсните наричания отвежда до ясно противоречие – кога усещането в сърцето е като за дупка_при болка или болезнена чувствителност / рана / труден спомен или непреодолима жизнена ситуация_

сърце и дупка в едновременност_ темпорално очертание на неизбежната едновременност_ непреходността и променливостта на градския живот_тяхната междинност

*Дупката_

историята сочи, че от 80-те години това място, намиращо се в центъра на Бургас е заградено, освен това съдържа абсурдно съчетание на отблъскващи се по своята същност градски емблеми в общ урбанистичен парцел_ красивата къщата на една достойна бургаска фамилия – Хаджипетрови / сградата на Свободния бургаски университет, преминала по-късно в дом на Апелативния съд / старият градски площад Тройката, чието име идва от прочута улична лампа с три осветителни тела / умопомрачаващо огромен паметник на войник с вдигната ръка, разположен контрастно на желанието и разбирането за свобода и независимост, присъщо на съвременните градски хора, ориентирани към истинност, национална чест и достойнство_

така, цели 40 години, Дупката зее като рана по неосъществен копнеж и вероятно има много истории, които тя чрез гражданите на Бургас може да разкаже_

именно заради силата и изключителността на контекста реших да участвам и приех поканата да реализирам инсталацията в Дупката за Water Festival_ намирам, че реализирането му точно в тази среда изгради нещо повече – преживяването на едно ‘ отсъстващо ‘ място в центъра на Бургас_

в деня на откриването през октомври написах:

тази вечер беше празнична среща на идеите, любопитството, умението да чувстваш радостта на другите, желанието да си представиш, да докосваш и заради това да си спомняш_

да знаеш, че е хубаво, защото го четеш и в очите на непознати_

Бургас намери и разбра сърцето си_

и всички бяхме заедно_

дъждът_този велик артист, най-после излезе от Дупката,

за да я превземат нови интересни форми, образи, въпроси_

поздравления за всички, които работят по организационните процеси на фестивала, за всички, които споделят време, опит и идеи, креативно разкрояват пространството, наречено Дупка, за да преживяваме моменти на радост от духа на свързването си_

ето, градът ни има нужда от друг заряд и разбиране към нов смисъл, нова визия и ще е радост, ако за всичко това се споделя и говори по вълнуващ начин, различен от езика на клишетата и неуместните коментари.

любовта е работа)

и нека уважаваме онзи, който умее да пази и предава любовта)

творби и артисти, поканени във фестивал ВОДА превърнаха това знаково бургаско място в съкровище на споделения миг и аз съм благодарна, че като поканен_нашият колектив_Artspace Luna предложи няколко гледни точки, за които някой ден ще разкажа в Кореспондент_

*Дупката е място с голяма площ в центъра на Бургас, което 40 години беше заградено поради прекратен строеж

възможности на съпричастност_

съвременното изкуство разказва живота ни по-близо до съзнаваното, отколкото до притежаваното_ затова е важен смисълът на творбите и тяхната свързаност, която развива силата на интерпретиране на съвременния визуален шрифт_

Сизиф и смисълът на живота_имат вкус на въпрос / същността на водата / дъжда тества нашите възприятия и за мен остава интересно усещането за връзка между двата абзаца в инсталацията_хем имат самостоятелен смислов център, но прозира и важната свързаност помежду им_приключението на живеенето в историята на интересен град_

ситуирани върху пясък, те съвсем подлагат на изпитание изходността, гъвкавостта на материали и структури.

като засадени лукувици на млади въпроси върху пясъчник за експериментална игра, двете експлицитни трактовки_ ‘всички изложби в една ‘ и ‘всички въпроси в един ‘ сякаш са опори на легенда, разказваща за космически човек, който на изкачване трансформира камъка в пястък.

фотокредит_Georgi Georgiev / Mariana Sarbova / Кореспондент / WATER festival ’25

в свои размишления относно срещата между абсурда и надеждата сред изобилието житейски страници, Албер Камю споделя – ‘ Навикът се изгражда тъй бързо. Искаш да спечелиш пари, за да битуваш щастливо и цялото ти усилие, най-хубавото от живота отиват за печелене на тия пари. Щастието е забравено, средството е превърнато в цел. Така и цялото усилие на завоевателя ще се отклони от амбицията, която е била само път към по-велик живот. ‘/ стр 117 /

‘ Всички герои на Достоевски се питат какъв е смисълът на живота…И удивителният отклик на твореца към неговите герои, на Достоевски към Кирилов може да се ообщи ето как: Съществуването е измамно и вечно. ‘/ стр.307? / Митът за Сизиф, Албер Камю

има нещо застъпническо – така както ‘ дупката ‘ е несъществуващо място, невалидно за очите, оградено и лишено от образ за живеещите няколко поколения в един град, така произходът на камъка означава – минерална маса, образувана от остатъчно време, уталожено, човешко и земно присъствие / капсула чувствителност на земната обвивка_

приемам дупката и камъка като своеобразна пиктограма за време

крайъгълен камък / объл камък / остър камък / скъпоценен камък / изразът_падна ми камък от сърцето /

пиктограма за време_

[волята на Сизиф превръща камъка в пясък]

и чак сега разбрах_ целостта е в пълното разглобяване, затова всяко отиване и връщане на Сизиф са огледален образ на светлината – изгрев и залез / догонващи се в единна времева система / нещата, които нямат край

самоиронията на Сизиф

с натрупването на опит, самоиронията се осъзнава въпросително_всеки има това, кето има и няма това, което иска да има_изкачването на камъка и неговото свличане не говори за притежание, а за еволюиране на волята чрез мисълта за живота и света като отдаване_

този мой любим герой_камъкът на Сизиф постепенно превърнах в рядка книга за урбанистичната памет / земна плът, капсула историческо време, което разказва съдбата на самото място_

[нещо много важно, както за наратива, така и за прочита на инсталацията – двата камъка, които използвах са от Дупката, т.е. те са част от дългия зимен сън зад оградите, живи свидетели на 40-годишния капан на невъзможното общуване и най-вероятно са част от подземието на съборените градски къщи тогава – два камъка от близката история на Бургас]

първото и последното изречение от ‘ Митът за Сизиф ‘ на Албер Камю_’ Боговете осъдили Сизиф до безкрай да тласка тежък камък до планински връх, а оттам той се търкулвал обратно до долу, повлечен от собствената си тежест. ‘ / начало / и ‘ Трябва да си представяме Сизиф щастлив. ‘ / край /

създадена и локално интегрирана спрямо конкретните контури на мястото, инсталацията има характер на визуален портрет на есето ми за Сизиф и същевременно силата на камъка в този диалог очертава тълкуването му като разказвач на културната антропология, свързана с мястото / града. това определя инсталацията като сайт-спесифик жест, в който камъкът описва човека, а обръщайки внимание на конкретна житейска ситуация / драматичните дни около проливните дъждове и наводненията / тя разчита преди всичко на социалната си рефлексия_

Дупката е природна екосистема за паметта_ [а дали не е забравен отпечатък на яма, образувала се от падането на древен сизифовски камък]

в ‘Бърдмен’_американска драма на режисьора Алехандро Гонсалес Иняриту, човешката памет е и гранична зона, в която богове и хора се срещат, за да акумулират земята и небето като територия за обновяващото се:

‘ И получи ли това, което искаш от този живот? Получих. И какво искаше? Да се наричам любим, да се чувствам обичан на тази земя. ‘

‘ За какво говорим, когато говорим за любов? Вярваш или не, това е сила. ‘ / сцената с медузите / Реймънд Карвърс в ‘Бърдмен’ филм

фотонаратив_Georgi Georgiev / Water festival ’25_ KAN WAKAN Георги Линев_концерт / Силвия Чернева_Нестабилна земя / Всички изложби в една / Всички въпроси в един_ Антония Кесерджиева

снимки_Georgi Georgiev

възприемам полета на Бърдмен като полет на Сизиф_ по-голям от живота си си, когато принадлежиш на мястото и смисъла, които ти дават воля_ именно тази принадежност към място и воля те превръща в птица над всички и всичко_

този текст разказва специфичното чувството около появата на инсталацията ми в Дупката, като визуален жест към личните ми записки и размисли по повод_кой е Сизиф и как възприемам щастието му като усилие за паметта и волята му да разбере света, любовта, свободата въпреки_

пълна информация, както и още снимки от всички събития / творби и артисти, станали част от поредицата_три фестивални вечери в Бургас_може да видите на страницата на фестивала_waterfestival.bg

WATER festival 2025_Бургас / Дупката_Сърцето на града_ снимка_Кореспондент

артисти_

Абел Корински / Германия Орхан аиб Кавракоглу / Турциа Суджин Сео / Южна Корея Дария Пугачова / Украйна Адриан Манулеску ADISTU / Румъния Давид Шомло / Унгария Регина Шарвари / Унгария Колектив Скенокосме / Франция KAN WAKAN Георги Линев / България Полиформа / България Партикълс / България Анатоли Ванчев / България Николай Матев / България Христина Дечева / България Антония Кесерджиева & Artspace Luna_колектив / България Стойко Даскалов / България Симеон Шивачев / България Йосиф Аструков / България ЕСТЕО / България Петя Петрова / България Мариана Сърбова / България Танцова компания ДЮН / България Силвия Чернева / България Театър на сетивата-София / Бъгария Orchestra lumina / България Мария Съботинова / България

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

текст_ Антония кесерджиева

снимки_ Кореспондент

correspondentluna.com

посреща ме Дюшан /

звездите танцуват на метална кука и приличат на разтворени книги_

всичко останало е калейдоскоп на жизнените сили в полето на пространството като медия

здравей, Бургас_

споделена градска история, породила специфично чувство,

е реалната причина за появата на визуалната река, която разположихме за няколко месеца при витрината на пространството_

за да среща погледи и мисли / да докосва или променя представи относно въпроси и обективни действия / да разширява зоната за идеи на хората в Бургас, отключвайки хоризонт в настроение за обмен и креативни съюзи

ул. Лермонтов 41 / Бургас Artspace Luna

срещата_

трябваше да потвърдя покана, отнесена към екипа на Artspace Luna, за участие във фестивала за съвременни изкуства ВОДА, предвиден за началото на октомври

в разгърнат разговор с куратори и организатори на фестивала, стигнахме и до анализ на минали събития, съпътстващи фестивалния дух, та чак до вглеждане в реакции на местната публика, в качеството_изразител на обществена позиция и мислене

очертавайки живия портрет на града ни, видимо се осветиха някои потребности_по-задълбочена чувствителност към проблемите на личността и света, по-взаимодействаща и фина настройка към палитрата от общности и най-вече – доколко обществото осъзнава и разпознава ролята на изкуството, културните инструменти, същността и динамичното присъствие на културните пространства_частни и публични, в усилието им да поддържат духовен и интелектуален ръст чрез качеството и посланията на творбите като медии

по естествен път обсъдихме нуждата от интервю, в което някой от екипа ни да сподели личен поглед през срещи и опит отнсно съвременното изкуство_близки дискурси / доколко и как разбираме смисловите му полета / по какъв начин предизивиква волята ни за съпреживяване и как живеем с кодовете му в града, в света

снимки_Кореспондент

чудесно!

идеята за интервю, дошла от авторите на фестивала дава плътност на намерението за непосредствена диалогичност, свързваща автори, творби и публика

и все пак, сякаш я затваря в рамките на мястото на събитието и единствено по време на трите фестивални вечери

предложихме друг разказ, а с него да се опитаме да отключим по нов начин пряката си реч към града

интервюто пресича улицата под формата на река_

за двумесечния си престой при витрините на Artspace Luna, ‘реката’ се вписа в градския пейзаж като активен участник в потока от ситуации и примери и то далеч след края на фестивала, а от няколко дена_реката има нов прочит – ситуирана във вътрешното пространство на галерията, тя става повод за нови връзки и разработки

споделям всичко това, тъй като такива срещи и покани носят характера на люботство и чрез истински анализ обживяват нагласите за открит диалог, а в конкретния случай_достоен факт е и това, че за първи път / според мен / организаторите на фестивал ВОДА се обръщат към частна, независима галерия от града, доверявайки се на дългогодишните й търсения и свободния подход в кода на идеята и реализацията й, за което сърдечно благодаря!

но така фестивалът разширява териториалната си принадлежност, наред с това и въздействащата сила

снимки_Кореспондент

смисълът от всякакви културни акции е в потенциала им да обогатяват и насърчават духовното ни израстване

проследявайки развоя на някои течения и артистични търсения в съвременното изкуство, визуалната река, намерила свои посока и движение из града претвори представата за свързаност между културните пространства от различен порядък

продължителността на действията_

за устойчивата ефективност във времето, колективът ни предостави на фестивалния екип готовите файлове за бъдещи разпечатки на визуалната река, чрез които информационният поток ‘ какво е съвременно изкуство ‘ може да среща ученици и преподаватели в някои градски училища или гостуващи в галерията по покана за допълнителни лекционни курсове или просто обмен на градивни коментари

снимки_Кореспондент

тъкмо заради бълбукащия смисъл, проследихме и разчистихме пътя на една важна река_

аспекти от съвременното изкуство

VISIONAKT STUDIO_графичен дизайн

идея_Artspace Luna_колектив

за ВОДА_фестивал за съвременни изкуства ’25

____

благодарност!

към колектива на Artspace Luna и VisionAkt VISIONAKT STUDIO_

за смисъла от целия процес_

за поканата и уважението от страна на Petya Stoykova като организатор на фестивала / Desi Stoyanova и Mariana Sarbova_негови куратори / Stanislav Chakarov_за отличното качество на разпечатаните материали

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

Кореспондент с покана към Анелия Кузманова

[ личен прочит / асоциативен диалог с културната среда, породена от знаковостта в експонираните творби_брой 07 ]

correspondentluna.com

има особено вълнение, когато една спонтанна среща в галерията, с лекота и финес преминава в избор / и с всяка размяна на погледи_изричането им се превръща в естествено разпознаване на смисъл – близък с приятелския си тон_

поканих Анелия Кузманова в [ откъси ] благодарение на интуицията си_ че [ не знам какво да правя_всичко е възможно_спокойно ]_част от творбите на Красимира Кирова в Artspace Lunа, носят чувството за брод и тя ще преведе личния си поглед чрез думи, усещания, асоциации _

интересното е, че не познвам Анелия отблизо. тя припомни миналите ни срещи, сподели и за разговори, откупки преди години, но животът й зад граница, динамиката и заетостта нюансират така детайлите понякога, че явно съм запазила интересното за себе си във формата на ритъм / и следвайки мечта след мечта, разбира се_всяка променя и ритъма ни_

сега срещам жена с 6_месечно бебе в ръце, сред обич и грижи, вече майка на две деца, впечатляваща ме с желанието си да споделя смисъл, разговаряйки за изкуство през емоции и преживяване_

наблюдението пази формата си_споменът като усещане за ритъм /

____

Кореспондент споделя с благодарност мислите на Анелия Кузманова по отношение личното й разбиране, както и съкровеното изживяване в диалога с трите творби на Красимира Кирова, експонирани при витрината на Artspace Luna, ул. Лермонтов 41, Бургас_

correspondentluna.com

след като изпратих поканата си към Анелия да сподели настроения и размисли, помолих и за снимки. първата, която изпрати бе тази на нейната майка, след което сподели това:

_Бих искала да започна с няколко уговорки.

Най-първо: честно, а и уместно при среща с нови култури, обичаи, традиции, а също така и с творби и творци, е да си даваме ясна сметка за ролята и участието на изследователя.

За това, че възприятията ни никога не са в изолирана среда. Оттук и прочитът на всяка една
творба е до голяма степен обусловен, да не кажем обременен, освен от познанията и подготовката на четеца, също и от моментното състояние и нагласи на наблюдаващия_

Само с едно такова предварително “разкриване” на субекта може да се надникне по – надълбоко в тълкуването и обясненията, които той дава за обекта на изследване.

И всичко това_като се внимава все пак да не се измести фокусът на вниманието по посока на
личността на тълкувателя / етнографа, художника /.

Ето например_аз_в момента съм:

@ Неотдавна довела на този свят второто си дете.
@ Също неотдавна (с няколко месеца отсрочка от беберождението) загубила толкова
болезнено и нечестно майка си в жестока битка с лапите на рака.
@ Стигнала почти до финала на Георгигосподиновата “Градинарят и смъртта,” която толкова плътно описва живота с рака и немилостивата действителност на мъчителната
загуба, килограм по килограм плът, опият по опият в нарастващи дози.
@ Успешно прекосила финала на една, както в последствие се оказа, доста лична докторантура, церемонията на която, за моя лична утеха, както майка ми, така и двете ми
деца и баща им, успяха да споделят с мен.

И в този контекст идва (не)случайното морско запознанство с трите плАтнени произведения, извезани от друга жена, изобразяващи женска плЪт и “прочетени” отново
от жена, и въпреки това, съвсем не само женски, с универсалните си послания за обърканост, съблазън, тревога и в крайна сметка – утеха.

Втората голяма уговорка, която следва от първата, е че е дълг на изследователя да даде право на глас и “овласти” обекта на изследване.

Да го направи агент и сътрудник в това
“общо” дело. Ето защо, е редно да се допитваме до авторите на творбите за личното им гледище и терзания, в конкретния случай – при извайването на трите творби на Красимира
Кирова. И това отново като се поднесат въпросите с достатъчна дистанция и такт.

Дано съм успяла!

снимки_Анелия Кузманова / гребане през трудностите

И сега, нарамвайки двете уговорки под мишница следва най-интересното – резултатът_

И точно както протагонистът в “Градинарят и смъртта,” напук на срещата с рака, окуражава сина си – ГГ*, с “няма страшно,” така и КК*, в противовес на немислимите до
преди това изолация и безпътица на пандемията, възкликва с игла в ръка “не знам какво да
правя,” “всичко е възможно,” но и “спокойно.”

контекст_съображение_изследване_резултат

В същото време, стъпвайки на една широко разпространена традиция в областта на наивистичната стенна бродерия, каквато не едно и две деца сме съзерцавали над креватите
на нашите / в моя случай – странджански / баби и майки, КК съвсем извън тези традиционни рамки обува своите момичета ту във висок ток, ту в плътни чорапи, ту ги
оставя да нагазят из тревата с боси нозе.

ту висок ток_ту плътни чорапи_ту боси нозе

боси нозе боси нозе висок ток_

И ако подобни бродерии само преди две поколения са извършвали и обредна функция, бидейки неразделна част от чеиза на бъдещите булки и в демонстрация на техните умения и сръчност на бъдещи домакини и майки /

то в настоящия контекст те имат съвсем друго –
естетическо послание_

дори загатване за съблазън и представляват своеобразна среща със съвременните / в смисъл и на модерни по Айзенщат / стандарти за красота_

Ако в първия случай девойките – авторки на бродерията, се представят пред бъдещия си жених с готовия
продукт на своите умения, то трите бродерии на КК съвсем не изпълняват подобна функция.

Те нямат същия адресат, нито пък биват излагани в уединението на дома, и в този смисъл са освободени от строго фиксирани очаквания като одобрение и възхита, и говорят за една определено съвременна свобода при подбора на сюжет, в който съжителстват теми
като уязвимост и вътрешни конфликти, и които биват изобразявани, както с картини, така и с текст – отново в контраст с традицията, която разчита единствено на въздействието на образите.

От друга страна, текстът при КК в известен смисъл се явява като коректив и уточнение на образа и така оставя по-малко на въображението.

За отбелязване е също, че въздействието си бродериите на КК постигат без да се прекрачва границата с еротизма и сексуалността.

Нещо повече, както тробрианците в “Аргонавти на
Западния Пасифик” удивително напомнят на Малиновски, така и бродираните момичета на КК носят от образа и естетиката (включително и в подбора на прическа) на своята авторка.

Явно не само в антропологията_понякога обектите на анализ приличат на своя анализатор, но и в изкуството се случва художникът неволно или не да обрисува себе си.

И най-последно_ Бродериите на КК в тройната си нечетност и по този начин още по-жива цялост, изложени на витрините на галерията и прихванати прилежно с безопасна игла
/ както баба ми захващаше крайчетата на юрганите вътре в пликовете, за да стоят на място /, макар и плод на друга пан-трагедия, съвсем дословно се припокриват с финалните
вопли на ГГ: не знам какво да правя, повторени цели осемнадесет пъти.

Аз не съм ГГ, нито КК, но и аз усещам написаното като „съдбовно и леко.“

Но и аз извършвах своите болногледачески ритуали със същата отдаденост, грижа и педантичност като ГГ седмици и
месеци дори, и с бебе на гърди. И на мен ми се ще мама от някои дълбоки треви също да се появи и да прошепне „няма страшно.“ Засега само ми заръчва храни, нося я на ръце
така лека и я слагам да си легне в белите чаршафи на леглото ѝ в Момина църква, където
не успя да си дойде (приживе).

И всичко е обич.

свързвам срещата си с Анелия Кузманова в Artspace Luna и с разказа за докторантурата / темата / пълнотата на изживяването_ интересно с интердисциплинарната посока в същността му_ история и антропология.

останах с впечатлението, че е преподавател, но тя самата поясни:

_Водила съм само упражнения като част от корикулума в UCL и самия факултет School of Slavonic and East European Studies. Темата която изследвам са множествената модерност и – или различните пътища, по които може да се прекрои модерността.

в процеса на кореспонденцията ни, Анелия допълни:

_Нещо като биография_

Първо училище в крайгранично село в нещо наречено Република на младостта, коятомного скоро беше разтурена.

Последва местене в малък горнотракийски град. Защо го наричаха Нов, в съпоставка със Стария такъв, щеше да ми стане ясно години по-късно и имаше връзка с опожарявания, преселвания и други все така сложни демографии.

Откритие, че миженката тук се нарича жоменка.

Нови съученици, ново училище. Добре, че улиците са толкова прави, че е трудно да се изгубя на втория учебен ден в четвърти клас в НЗ, на който отивам вече сама, след като на първия майка ми ме е прикрепила към красивата руса Рени с плитките.

Класната, която обича да ѝ носят прежда срещу оценки се
пенсионира – преподава ни директорката на училището.

Първа среща с английския език.
Гимназия. Писане на думи. Много думи на английски. Изложба. Хиперинфлация. Семейни проблеми. Дядо има рак и е на морфин. Майка ми познава темата на изпита по история.

Английски 5.50. Университет. Град Студентски, кален и много студен. Оранжеви автобуси. Топли съквартиранти. Стипендия. Една студентска година в Уисконсин. По-мразовита не е била и в Странджа.

Още две в Студентския град и след това доста по две с двата часа разлика на Лондон и втората вече магистърска стипендия. Градация някаква.

Изпратих баба. Дядо не можах. Но си дойдох за следващите седем, както се оказа. Теренни изследвания. Барселона с Него. Първа защита. Корекции. Отново в Лондон. Пандемия.
Бебе, най-хубавото бебе. Бебето е дете. Втора защита. Дипломиране. Баба е тук. Имаме
братче. Баба е болна. Биопсия. Скенери, много скенери. Болници. Мъка. И обич, цялата
обич в едно.

дали когато търсиш някого / идва точно този, който има нужда от въпросите, които да заселят в градината му будуваща душа за обич и прегръдка _от които му идва да пише за всичко, което се подразбира като_памет /

градините са паметта за живота като възможност_

идването на Анелия в галерията бе заради желанието да закупи обект, който са харесали двамата със съпруга си, след което да го отнесат там, където живеят със семейството си.

обръщането ми към Анелия с идеята да сподели свои асоциации в [ откъси ] бе продиктувано от срещата ми с личната й идея да свързва светове, изследвайки тяхната специфика и философия_

мислейки си за важността на интуицията като важна динамика в процесите на паметта и креативната еволюция, се опитах да вникна в личния прочит на А. Кузманова през спомен и емоции / успоредността им_

това подсеща за чувствителността към вътрешния опит при философите, най – вече този при Анри Бергсон, чиито идеи оказват силно влияние върху екзистенцилизма и модернизма в литературата и изкуството.

[ градините са паметта за живота като възможност ]

интуиция в [ откъси ]

три произведения / погледът към тях се превръща в спасение_

през памет_обич_липса_природа_раждане_радост /

широтата на [ откъси ]_една идея на Artspace Luna_екип се изразява в това_да търси съдържанието на творбите, мисловните процеси зад тях, както и споделянето по отношение на преживяването като една нова перспектива в културните маршрути, които всички заедно очертаваме в свързаността си_ автор_творби_куратор_пространство_реципиенти.

[ градините са паметта за живота като възможност ]

[ светът_от игла до конец_Красимира Кирова в [ откъси ] _ брой < 07 > линк

____

*КК _ Красимира Кирова

*ГГ _ Георги Господинов

личният избор на Анелия Кузманова да бъдат изписани имената на авторите с техните инициали ми допадна много_не само защото носи усещане за посвещение / а и за разбиране_своеобразната същност на дълбоко пазена мисъл или идея_или мечта_или прозрение, до което достигането е едновременно въпрос и време / отразеността в дълбочината на нещата, огледалност /

усещане за посвещение_разбиране

и за разбиране_

близост_

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

Кореспондент с покана към Ваня Габровска

[ нейните лични рефлексии в брой 07 ]

в опитите си да фокусира внманието към разговори с обмен на размисли, новият формат [ откъси ] _ една идея на екипа на Artspace Luna_ни среща и този път с емоциите на нашите гости_

стойността

творбите на Красимира Кирова_разположени на витрината на галерията на ул. Лермонтов 41 в Бургас предизвикват погледите на минувачите / а заедно с тях_коментарите стават все по-елегантни, взискателни и любопитстващи отвъд видимостта_

реших да поканя Ваня Габровска, за да сподели своите лични асоциации и наблюдения относно изображенията на Красимира Кирова в Artspace Luna

____

Ваня е млада жена, майка на две момчета, основател на Бон Шанс_езиков образователен център в Бургас, фокусиран в изучаването на романски езици

____

благодаря на Ваня за сърдечния отговор на поканването ми да сподели свои рефлективни връзки с визуалната композиция при витрината, осветяваща трите изображения_ [ спокойно_всичко е възможно_не знам какво да правя ]

correspondentluna.com

[ откъси ]

Благодаря за поканата на Антония Кесерджиева да участвам в проект [ откъси ] на галерия Луна.  Приемам предизвикателството с интерес и ентусиазъм и оставям съзнанието ми да свърже картините “Приказки разказани с конци” на Красимира Кирова с произведения свързани с френския език и култура, които са част от моя професионален път и моя начин на живот. 

Текстилните картини ме впечатляват с нестандартния избор на изразни средства – бродерия върху плат и стилизирани изображения на женски тела и текст. Образите са едновременно нежни и силни, елегантни и чувствени, провокативни. Замислям се за бродерията… Тъчем животите си. Закърпваме раните си. Зашиваме спомените си. Кодираме послания в шевици. Разплитаме конци. Един бод. Една дума.   

Топлите цветове в картините на Красимира Кирова напомнят на мекота и прегръдка, домашен уют и майчина ласка. Бродерията създава чувство на ефирност, ритмичност и фин рисунък, а цветните акцетни привличат вниманието към елегантни аксесоари, които подчертават женствеността.    

Текстът върху творбите отправя силни послания към публиката, които докосват.  

Свързвам този похват със сюрреалистичните картини на белгиеца Рене Магрит и противоречивите надписи, които не съответстват с картините му. Ceci n’est pas une pipe… 

Какво са за мен посланията от картините на Красимира Кирова? 

“Спокойно” – спокойствието като част от учебния процес. Да създадем спокойна атмосфера за учене. Да подкрепим учениците по пътя към знанията. Да подадем ръка. Да ги успокоим, да не изпитват страх от грешка. Да ръководим процеса с мекота, топлина, обич и разбиране. 

“Всичко е възможно” – Този цитат изключително съответства с моите убеждения и възгледи за преподаването. Иска ми се да предам на своите ученици безрезервна вяра в неограничените възможности, които имат в себе си, да бъдат активни в своите избори. 

Така тази покана е повод да осмисля връзките между изкуството в различни проявления: живопис, литература, поезия, скулптура, музика и преподаването на език, задавам си също и много въпроси за ролята на преподавателя в дигиталната съвременност. Днес, когато достъпът до информация е на един клик разстояние, е много лесно да показваме и съпреживяваме изкуството с учениците в класната стая.  

…Образите на жените от картините на Красимира Кирова ме пренасят в лудите години в Париж – 20те години на миналия век, които описват артистичния и социален живот на десетилетието… напомнят на танцьорките на Кан Кан от кабаретата, пристегнати със своите корсети, танцуващи, съблазнителки, изкусителки, любовници, проституткки, певици, актриси….  

…Жената като символ на свободата в образа на Мариан в картината на Йожен Делакроа “Свободата води народа”, картина, която се намира в един от най-големите музеи в световен мащаб – Лувъра. В тази женска фигура се крие сила, мощ, енергия, която е способна да поведе народа, да го избави, да го извиси, превръщайки се в персонаж, за който “всичко е възможно”. Този женски образ е символ на френската република и олицетворява порива за свобода, равенство и братство …   

… “La Femme” – една от любимите ми френски групи “Жената” – музиката им е повлияна от много стилове сюрреализъм, псайхаделик, ар-деко, изпълненията им са театрални, провокативни, имат силно присъствие на сцената, енергия, която запалва публиката. Фигурата или лицето на жената присъства винаги в обложките на албумите им. На 21 май 2024година изнесоха концерт в София в рамките на европейското си турне. Незабравимо преживяване за българската франкофонска публика….  

…CHERCHEZ LA FEMME известният френски израз, измислен от Александър Дюма, който означава “ТЪРСЕТЕ ЖЕНАТА” изследва ролята на жената в различни житейски ситуации като главно действащо лице в интрига/убийство или като вдъхновение за живота. …

… Жената – майка. Непозната любов, която майката изпитва към детето си я променя и я превръща в нов човек – майка. Майка – орлица, закрилница, обгрижваща новия живот и създаваща новия човек Тази роля на жената свързвам с моята близка приятелка – визуален артист и майка на пълен работен ден, която твори във Франция – Мирела Караджова. мама авенира. Картините и представят сцени от съвместния живот с нейната дъщеря, в желанието си да осигури най-доброто за дъщеря си Мирела търси алтернативни форми на обучение  – Валдорфско училище, което предоставя образование в синхрон с природата и характера на детето … 

https://www.facebook.com/MAMA.AVENIRA …

…Изкуството на Красимира Кирова свързвам с опустошителната любовната история на скулптура Огюст Роден и Камий Клодел. Сблъсъкът от техните гении се преплита в техния творчески път и в живота. Стиловете им си приличат. Връзката им е бурна, страстна, непримирима като техните произведения …  

 … Една от любимите ми скулптури е на  Едгар Дега “Малката танцьорка на 14 години”, която е облечена с овехтяла от времето пачка и със сатенена панделка. Крехкото малко грозновато момиче, което учи балет е изобразено по особено поетичен и загадъчен начин… 

… Колкото повече тършувам из мислите си – толкова повече асоциации изплуват в съзнанието ми … осъзнавайки, че френският език и култура ме свързват с неизмеримо богатство … 

… Женското тяло като обект на вдъхновение, муза и изследване ме препраща в Musée d’Orsay и произведенията на импресионистите – балерините на Едгар Дега и неговата “Закуска на тревата”, екзотичните момичета от Хаити в картините на Пол Гоген, рисунките с молив на Пабло Пикасо и “Госпожиците от Авиньон”…. 

   

опити в класната стая 

Поканих мои ученици да опишат картините на Красимира Кирова и да споделят впечатления на френски език и български език. Идеята на тези опити е да изведем учениците от стереотипния урок в учебник. Излизайки от класната стая започваме да учим от истинския живот, от изкуството. Учениците винаги приемат с любопитство и нескрит интерес такива задачи. 

импресия 1

Казвам се Силяна, на 24 години от Бургас. Завършила съм френска гимназия. 

Творбите на Красимира Кирова ме срещат с дръзката и многопластова женска природа. Свободата, която жената притежава като форма на себеизразяване. Експресията и различните възможностите, които стоят пред женския пол в ежедневието. Изборите и решенията.

Ярката женска душевност, смелост и борбеност, които ни казват :”всичко е възможно!” . И то наистина е, когато си жена!

импресия  2

Bonjour, je m’appelle Karina et j’ai 14 ans. J’étudie le français pour la deuxième année à l’école „Georgi S. Rakovski“ à Bourgas. Когато се запознах с творбите на Красимира Кирова, бях дълбоко впечатлена от интензивността на цветовете и хармонията на формите. Нейните картини излъчват енергия, която изглежда жива, изпълнена със страст. Творенията на Кирова ме карат да размишлявам върху връзките между изкуството и човешките емоции, докато ме потапят в свят, където абстракцията се превръща в универсален език.

импресия 3

Казвам се Милена Н. Уча френски език от почти две години във Френската гимназия. Този вид изкуство на Красимира Кирова е много вдъхновяващо и предизвиква разнообразни реакции от зрителите. Често в творбите си изобразява женски тела, които служат за представяне и изразяване на различни емоции и послания. Когато се запознах с изкуството на Красимира Кирова изпитах възхищение от творчеството и техниката и. 

Je m’appelle Milena N. J’étudie le français depuis presque deux ans dans un lycée français. Ce genre d’art de Krassimira Kirova est très inspirant et suscite diverses réactions de la part des observateurs. Représente souvent des corps féminins dans ses œuvres qui servent à exprimer et à présenter diverses émotions et messages. Quand j’ai découvert l’art de Krassimira Kirova, j’ai ressenti de l’admiration pour sa créativité et sa technique. 

*текстовете не са редактирани. 

Изкуството заема важна част в моя живот и в моята класна стая. Вярвам, че ни прави по-добри и ни разкрива нови хоризонти. /

снимки_Ваня Габровска / лична колекция

––––

correspondentluna.com

радост е, че изградихме добър диалог с Бон Шанс_ поканата в Кореспондент, предизвикала реакцията на Ваня Габровска в пълнотата на избора й_мисли, асоциации, снимки, както и идеята да включи свои ученици в този процес.

със сигурност това взаимодействие ще отключи нови бъдещи теми между учениците, учителите и други публични пространства в града_било чрез израз на лична позиция, било заради комуникацията на чужд език или просто заради споделената емоция от това да се търсят и ценят добрите партньорства / да се създава среда за споделяне_

Artspace luna е място за активен обмен_ екипът насърчава поводите за срещи и размишления, като дълги години проявява старание в изграждането на мостове между камерните си проекти със самофинансирани идеи и различните общности, хора с лични предпочитания / интереси_щастливи да споделят постигнатото с лични знания и умения.

благодарна съм на Ваня Габровска за жизнения тонус в този открит диалог около процесите на запознаване със смисъла в [ откъси ], а топлият прием на спонтанното ми хрумване_ученици на Бон Шанс да изпишат на френски фразите от бродериите на К. Кирова създаде допълваща и интригуваща с енергията си комуникация, а и носи чувството на свързаност_ атмосферата в галерията и представяните артисти / градската среда в познатата отсечка на ул. Лермонтов / живеещите и преминаващи хора там / езиковото училище_

един чудесен повод да се замислим как могат идеите през изкуство / разкази и емоции да създават нови пространства сами по себе си_ пространства_да осветляват невидими ситуации_пространства_да домислят образи,_пространства_да изострят сетивата ни и да носят усет към изкуството като внимание към света на другия, което е воля и вникване в духа на нашия, собствен_

[ животът в теми за споделяне / внимание към света на другия ]

[ спокойно ] [ всичко е възможно ] [ не знам какво да правя ]

Ваня Габровска_преподавател по френски език / споделя творческия ентусиазъм на своите ученици от поканата ми към тях в [ откъси ]_превод и интерпретация на текстовете в изображенията на визуалната артистка Красимира Кирова_

галерия и артисти_град / улици / хора_език и училище

Artspace Luna_витрина / снимки_Кореспондент

[ идеи / изкуство / емоции_нашите вътрешни пространства ]

снимки_Кореспондент

един чудесен повод да се замислим_

галерия и артисти_

град / улици / хора_

език и училище_

учениците_в процес на създаване / снимки_в Бон Шанс_ с В. Габровска

____

/ представяне_

Казвам се Ваня Габровска_

С български корени и френска душа_ Преподавам френски език от 2010г – моята професия и страст. Завършила съм френска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по преподаване на френски като чужд език в Париж, университет Сорбона.

Преподавам френски език и литература. Обичам изкуството в различни форми, пътешествията и вярвам, че френският език е паспорт за света.

обичам изкуството френска душа

През 2013г. създадох езиков център Бон Шанс – дом за романските езици: френски, испански, италиански и португалски език. Преподавам френски език на деца, ученици и възрастни като желанието ми е процесът да се случва в спокойна и сигурна за курсистите среда.

паспорт за света

За мен е важно преподавателят да подкрепя учениците си и те сами да имат желание да достигат до знанието с много обич и желание. /

____

повод за тази среща е гостуващата линия авторски творби на Красимира Кирова в Artspace Luna.

Ваня Габровска сподели свои лични мисли в диалогична връзка с изображенията, а учениците изработиха истински речеви убежища_мисловни облаци и мустаци, надписани в превод на френски!

прекрасна среща_ Кореспондент благодари на Ваня Габровска за емоционалното общуване в идеята [ откъси ] на Artspace Luna_

[ светът_от игла до конец_Красимира Кирова в [ откъси ] _ брой < 07 > линк

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

снимки_ Кореспондент / Щилиана Андонова / Кирил Пейчев

[ всичко е възможно_не знам какво да правя_спокойно ]

през летните месеци – юли, август, септември, витрините на Artspace lunа бяха превърнати в платформа, на която си дадоха смела среща визуалното с вербалното_като разказ за жената отвъд портретността /

без да липсва портретът, неговият характер става същностна аналогова верига за многозначните посоки по оношение на тълкуването им_вероятно с общ, събирателен фокус_ времето.

опитвам се да опиша интуицията си чрез съшитата реалност в пластичния език на художничката Красимира Кирова.

жената_време /

за себе си_

за другите_

във времето и смисъла_

[ аналогова верига с общ, събирателен фокус ]

три портрета_ три гласа_ три категории време_

със своята тайнствена сила, творбите на Красимира Кирова разказват за изменчивостта_ за възможните тоналности на вътрешната нагласа към различните връзки с действителността – тези, изградени от множеството влияния и предначертани социални роли_видими или невидими реалности / посоки / внушения / страсти и страхове_

до какава степен всичко това изчерпва интуицията > и как става въпрос за нея >

интуиция

тази разкроена вишнева градина, разположила се в полите на търсеното_без да може да обясни нито фактите граматично, нито страстта – прагматично_

интуицията е вид облачна книга, самоизградила се страница по страница в последователността на вътрешните нервни окончания при всеки от нас.

чувствителността на жената се припокрива с интуицията й за живота_личните гласове на ума под прикритие /

творбитe на Красимира в Artspace Luna присъстват ярко и доколкото разказват интуицията, тези визуални късове съдържат онази деликатност, заради която интуитивният глас изрича тихо същността им_изрича тихо_чете деликатно

спокойно / всичко е възможно / не знам какво да правя_

[ къде е жената / как чувства и по какъв начин изразява колебанията си / в какво се превръщат нейните опит, познания / как вижда себе си в бъдеще / има ли способността да се променя, да съчувства, да прави прогнози, да обича чрез интуицията си ]

[ личните гласове на ума под прикритие ]

забелязах творбите на Красимира Кирова още през 2021, в София сред работи на различни артисти, потопени в духа на общото им представяне тогава_ сигурна бях, че става въпрос за истинска и неподправена идея_ с дълбоко, лично чувство и визуален усет към / наблюдението / иронията / анализа_

тогава не познавах авторката на [ всичко е възможно_не знам какво да правя_спокойно ]

днес обменяме кратки и съдържателни нюанси, описващи усета към разбиране на интуицията като възможен прочит на живота между граници_

[ граничността в образите на Красимира Кирова ]_

[ светът от игла до конец_Красимира Кирова в [ откъси ] на Artspace Luna ]

от 10 юли Красимира Кирова представя своя камерна линия творби като гост в новия формат на Artspace Luna_[ откъси ]

това лятно издание [ откъси ] посветихме на интуицията_ Красимира го нарича ‘ Приказки разказани с помощта на игла и конец ‘ и дни след композирането на творбите й, тя дойде в Бургас да се запознаем_

такива срещи_внезапни и с вкус на въпроси, съшиват представи и очаквания в щедри лични полета, a изследвателският поглед се превръща в техен герой / ето защо съм поканила интересни гости, приятели и посетители на галерията да надникннат в света на авторовите творби по свой начин, а техните наблюдения ще намерят място върху страниците на Кореспондент след настоящата – въвеждаща в този нов епизод [ откъси ] публикация_

_Красимира Кирова в Artspace luna_

‘ бродерията е един от предпочитаните за мен начини на изразяване в изкуството. основната ми цел е да постигна красиво изображение, човешката фигура в различни физически и душевни състояния, контексти_

серията ‘ Розови бродерии ‘ представлява нещо като автопортрети, изразяващи объркване и опити за обяснение_какво е светът и каква е нашата цел на земята_до голяма степен повлияни от ковид периода, а също и като част от процеса на порастване, който обикновено е свързан с разпадане на илюзиите от младостта и лъсването на голата действителност.

двете бродерии от втората серия са и последните две завършени работи от лятото на 2023г. първата, която съм озаглавила ‘ Ужас ‘ е реакция от прелитащ над главите ни изтребител в град Пловдив.

страхът от ужасите на войната ме накара да поискам да изразя това чувство с помощта на игла и конец.

работата ‘ Мъж с мотика ‘ се случи, когато напуснах работа в Пловдив, отидох на село и след дълги години се хванах за мотиката_

започнах да се свързвам със земята, която сякаш бях забравила след много време в града, опознах наново природата, което със сигурност ми помогна да се оттърся от градското объркване и поне да си мисля, че светът ми е малко по-разбираем от преди, контактът със земята, от която се храним всъщност с помощта на знание, завещано от хората преди нас ме вдъхнови да избродирам човек с мотика, който отива на полето да се труди.

трудът_за мен е контрапункт на войната_ едните сили разрушават, другите – създават, отглеждат и се грижат за продължаването на живота. ‘

линия, изградена от 5 бродерии_една част от тях са експонирани при витрината, останалите две върху стена. колекцията ‘ разказани приказки ‘ в Artspace Luna включва и 6 миниатюри. голяма част от бродираните творби на Красимира Кирава са окачени посредством безопасни игли и това допълнително придава смислова пълнота на изживяването.

без_опасност_та е игла с острие под прикритие_

без_опасност_та

е игла

с острие

под прикритие_

спокойноспокойноспокойноспокойно

потапящо е въздействието, което носят тези творби_ описателно нарекох характера им_

[ светът от игла до конец ]_

именно такова е личното ми докосване до тази къса визуална линия / имам предвид броя на творбите / редувана с динамично и силно за интерпретиране текстово поле_

[ светът от игла до конец ]

теорията за аз_а / копнежът като концепция / ужасът от насилието / радостта в обичта към създаването_всичко за живота, който може да бъде разказан като приказка с няколко изображения, пришити с цветовете на иронията_тъгата_търсенето_поляризацията на настроенията_

игла / конец_светът в безопасност?

тези няколко, категорични със смисъла си късчета жива материя_тъкан, съчетават критиката над младия разум, часовете като поток и кръговрат на процесите_ памет и повторяемост /

къде е жената / как чувства и по какъв начин изразява колебанията си / в какво се превръщат нейните опит, познания / как вижда себе си в бъдеще / способна ли е да се променя, да съчувства, да прави прогнози, да обича чрез интуицията си_

памет и повторяемост

Красимира Кирова споделя:

‘ рисуването ми е голямо удоволствие_но към работата с текстил имам особено отношение.

до голяма степен точно интуицията ме е насочила натам. баба ми тъчеше котленски килими и аз, влизайки в Художествената гимназия в Сливен навремето не подозирах колко общо ще има образованието ми с работата на моята баба. ‘

correspondentluna.com

взаимността е белег не само на умението_

то става ритуал на вътрешния език в едно семейство. кръговостта при ‘ започването ‘ и ‘ продължаването ‘ разнищва състояния_ текстурите на целостта / до знаци и значимости. благодарение на тях човек живее идеите си пълноценно. да, за всеки е различен този код, но тук виждаме свързването на нишките, като произхода им напомня водещата тема_цялата сила на противоречивостта й _живот / война.

миниатюрите_ ярки, малки цветя / пищни плодове, разтварящи формите си_са философските камъни по пътя на човека_ вдъхновението е път / отговорността и волята да се тръгне по пътя изисква познание и интуиция_за себе си / за света на другите / за формите живот.

погледът към земята е като този към звездите_

страхът поражда копнеж_

споменът разказва света като сила и енергия_кръговрат_

[ три снимки_от последната изложба на авторката в Пловдив / фото_Щилиана Андонова ]

____

творбите на Krasimira Kirova

‘ Спокойно ‘

‘ Всичко е възможно ‘

‘ Не знам какво да правя ‘

експонирани в пространството на Artspace Luna се превърнаха в динамичен фокус и по време на кино работилницата, организирана от İlker Savaşkurt в рамките на Burgas International Film Festival.

съществен акцент в дискурса бе доверието към средата, авторските обекти, концептуалното превръщане на идеята в смисъл, ролята на екипа ни да създава и изгражда мостове между публични и субективни начала.

новата идейна позиция [ откъси ], инициирана от екип на Artspace Luna предизвика интересен диалог по време на кино срещата – насочен към въздействието на визуалното в среда на различни реципиенти, общности, публики.

режисьорът, заедно с участниците в кино работилницата проявиха интерес към създаването, разпознаваемостта и влиянието на галерията в града.

[ светът_от игла до конец ]

в жив диалог, част от екипът ни разказа за независимия модел на управление на Artspace Luna, както и за усета към градивни промени – изграждане на новите платформи – Кореспондент дигитална медия / аудио подкаст Далекоглед / някои аспекти от идейните полета като например [ откъси ], където е представена визуалната артистка Красимира Кирова.

срещата бе повод за осъществяване на документален кино разказ, съдържащ разнообразни диалогични точки на пресичане – една от които разказва за 26 – годишната история на пространството, друга – за приближаването и отдалечаването на камерата към дизайна на ежедневни теми и предмети.

благодарим специално на Kiril Peychev за вълнуващите кадри от тази среща.

снимки / Kiril Peychev и Кореспондент

Burgas International Film Festival в Artspace Luna

с İlker Savaşkurt, Kiril Peychev, Antonio Keserdzhiev

[ откъси ] с К. Кирова ще продължи до края на октомври като оставаме будни за срещи, въпроси и разговори, а съвсем скоро ще бъдат публикувани нови вълнуващи наблюдения – част от личните асоциативни мисли на чувствителни разказвачи, претворявайки по свой начин приказките, разказани с помощта на игла и конец от Красимира Кирова.

____

Красимира Кирова_

Родена 1990г. в  гр. Сливен
Учила в НХГ „Димитър Добрович“, гр.Сливен, специалност:“художествен
текстил“, (2009г.), АМТИИ, гр. Пловдив, специалност:“сценография“,
(2014г.), НХА,  гр. София, специалност: „текстилно изкуство“,
(2019г.).

2024г. – Участие в изложба „Дами канят“, ДПХ, гр.Пловдив
2023г. – Участие в изложба „Ономатопея“ от 2012г. до 2023г., гр. Пловдив
          – Самостоятелна изложба „тамън навреме“, „Галерията“, гр. Пловдив
          – Участие е Национална изложба Сливен, зала “ Сирак Скитник,
гр. Сливен
2020г. – Участие в изложба “ Особен импулс“, куратор Вълко Чобанов,
FLUCA – Austrian Cultural Pavilion, гр. Пловдив
2020г.- Участие в изложба на специалност  „Текстилно изкуство и
дизайн“,“Преплетени нишки“, B44 Gallery, БКЦ, гр. Будапеща, Унгария
2019г.-участие в изложба „Мини текстил“, София Прес, гр. София
-участие в изложба “ Градината на изкушенията“, кураторски проект на
Аделина Попнеделева, Тереза арт галерия, гр. Варна.
2017г.-участие в изложба „Скъпи мой, провинциалист“, Swimming pool,
кураторски проект на Вълко Чобанов и Виктория Драганова
2016г.- Самостоятелна изложба, Plovediv, гр. Пловдив
– Самостоятелна изложба, арт клуб Баскиа, гр. Пловдив
2015г.- участие в изложба – Dark light: felin amour@ eXaF // Night 11,
 гр. Пловдив
2013г.- “ Галактически инкубатор“, арт фест, кино Космос, организация: exaf.org

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

Кореспондент с покана към_Петко Славов

[ личните му рефлексии в брой 07 ]

по отношение разговора ни с Мариана Сърбова за нейните облачни етюди в [ откъси ] _ една идея на Artspace Luna_екип

____

[ откъси ] среща хората със сетивните отражения на личните им мисли_

в краткостта на своя смислов почерк, самата дума ‘ откъс ‘ едва ли предлага пълния потенциал на всичко, което става видимо в полето й след това. и обратно_безкрайно любопитство изпълва съзнанието, когато стремежът ни да разберем кое е попаднало в селекцията_[ откъс ]_става цетър по подразбиране / най – малкото, защото предизвиква доброто намерение на всяко въображение /

в разговор с негова добра приятелка по повод новата идея на Artspace Luna_да представя артисти и авторски творби, предоставяйки им възможност да намерят свой визуален / пластичен / словесен път към пространството_усещането за неговото присъствие беше не само приятелско, а и пълнозначно заради добрия смисъл, който изпълва плътната му сцена / цялата_музика, текст и ритъм, композиране, писане_

гост в диалогичното поле на Кореспондент и Artspace Luna е Петко Славов_

а ‘ знаци в писма за облаци ‘ ви припомня_ кой е Петко Славов /

Петко Славов е композитор и писател_роден е в Казанлък, града на Петко Стайнов и Чудомир. израства до фабриката за музикални инструменти Кремона. поради тези обстоятелства му е трудно да реши дали повече обича да свири, или да пише_

странства като музикант по нощните клубове и барове на Норвегия / Швеция / Дания / Латвия / Естония / Исландия_
четиринайсет години е в бенда на шоута на БНТ Нощни птици_ 

заедно с брат си Николай създават поп групата Airbag, а песента им Her Voice е включена в популярния новрежки телевизионен сериал Хотел Цезар_ 

обича да се усамотява и да наблюдава хората_

първият роман на Петко Славов ‘ Въпреки любовта ‘ издаден от „Жанет 45“ е камерна история за търсенето на пътя към другия_ търсене, което следва ритъма на съвременния
свят, минава през изпитанията и самотата на емигрантския живот, доближава се до смъртта.

камерна история за търсенето на пътя към другия

Роман за взаимността

за любовта и болките ѝ

за обичането чрез музика_

писмо от Петко_

текст / музикална композиция_песен *

_’ Изглежда, че трябваше буквално да се зарея из облаците, за да напиша нещо за тях ‘_

някои разговори дават дом за важни сетивни рефлексии_ ето какво сподели Петко Славов за [ откъси ]

_Прикачвам хаотични мисли, докато летях към Осло и четох интервюто ти с Мариана, гледайки картините ѝ_

____

Head in a clouds. Колко поетика и колко лекота има в това сравнение?!

Облаците като нашето бягство, като нашата необетована земя.

Трансценденция, път към отвъдното.
Уморени от скуката и предвидимостта на заобикалящото, ние винаги сме готови да се зареем в тях. Те са толкова близо, само на една мечта и поглед нагоре разстояние.

Винаги съм си мислил, че красотата и мистиката на тези божествени образувания е в тяхното непостоянство.

Нетрайни, колкото любовта и
ефимерни, като живота.

В един момент са тук, в следващия изчезват. Веднъж приемат едни очертания, веднага след това други. Бързо сменяеми архитектурни скици, готови да
приемат най-подходящата форма.

Даващи надежда, плувайки над нас, те създават илюзия за постоянно движение.
Никога в покой, те ни увличат в тяхната небесна река.
Когато животът в нас пресъхне, облаците предлагат прохладата на своята
замисленост и сива медитация.

Те са и граница през която преминавайки, нашата перспектива рязко се сменя.
Ние сме или под, или над тях, всичко зависи от вътрешната ни настройка.

Пътуването от двете им страни променя мирогледа ни, докато те остават същите_
Много често, оставят на нас да решим как изглеждат и какво провиждаме в тях /
Понякога ги виждам като завеси, които се пускат и отдръпват само в моменти, в които ни е позволено да прогледнем отвъд_

Те открехват за малко небесната сцена, позволявайки ни да се насладим на космическия театър. Пиесите на съзвездията, танцът на звездите под музиката на вятъра. Разкриват ни световната хармонията, която обединява различията ни_

[ Разкриват ни световната хармонията, която обединява различията ни ]

Смиряват ни_ напомня колко сме малки и все пак емоционални същества / способни да се насладим на внезапно връхлетяла ни красота.

____

• кинематографична песен / опитала се да запечата внезапно усещането за световна самота. публикуването на авторското музикално произведение ‘Реминисценция’ на Петко Славов с участието на актьора Иван Юруков тук, в Кореспондент е премиерно!

читателите на Кореспондент имат възможността да чуят песента за първи път / първите неща са мостове към представите за светове на въображение_преплитане, неясен спомен или заемка са изживените истории като начала без край_нещата са тук и сега_всичките тези неща_в сетивния континуум на минало / сега / бъдеще в тяхното съзвучие_

премиера_ Реминисценция /

• Кореспондент и [ откъси ] са първата сцена на скоро създадената кинематографична музикална композиция ‘Реминисценция’_по думи на писателя композитор Петко Славов_в нея се съдържа духът и атмосферата от текста му по-горе / така тя плавно се превръща в част и от личните рефлексии на музиканта по повод [ облачни етюди и други съзерцания ] на Мариана Сърбова в Artspace Luna

песента на Петко Славов с участието на актьора Иван Юруков в [ откъси ] има своя премиера днес_

[ премиера на ‘Реминисценция’]

____

повод за тази среща с Петко Славов бе присъствието на арх. Мариана Сърбова в [ oткъси ] _ разговорът с нея, творбите й в Artspace Luna

[ облачни етюди и други импресии_ една среща с арх. Мариана Сърбова ]_link

облачни етюди и други импресии_ една среща с арх. Мариана Сърбова

____

Artspace Luna / Кореспондент_екип благодари сърдечно на Петко Славов за възможността да излъчи премиерно авторската музикална творба ‘Реминисценция’ в дигиталната платформа correspondentluna.com_

разбирането на този искрен жест като ценен обмен и общо, емоционално изживяване е недвусмислен_

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

автор_Антония Кесерджиева

снимки_архив Кореспондент

‘ в очакване на Годо ‘ _ съществена агора в живота на човека.

поетична вечеря, на която храната е изяденото време, а предстоящият човек е повод за пътуване_

Волфрам Кох, Самуел Финци в Очакване на Годо_

Годо е отвореното съзнание / везна_за която думите са мерки и теглилки _

сцената_ през очите на видяното е езеро без вода / а хигиената на пейзажа за миг не съвпада с покоя на душите_

човек е свободен да живее живота си_ ще каже Перикъл / а свободата на духа е умението да очакваш_

свободата на духа е умението да очакваш

очаквайки_ пазим земята под себе си и така чистотата на полето кореспондира с начините, които избираме_ персонално, личностно, обстоятелствено присъщи за вътрешния ни мир, те се превръщат в път_

очакването на Годо

не е ли желанието

да виждаме повече /

другостта в езиковата ситуация на спектакъла е дедукция на физиката и ума / доколкото усещането ми за знак разчита общото като пиеса за съжителството_

и очакването има смисъл, когато има с кого да го споделиш /

свободата на духа е умението да очакваш

Волфрам Кох Самуел Финци в Очакване на Годо_

историята с Годо_за мен живее като пиеса за съжителството_

[ очакването има смисъл, когато има с кого да го споделиш ]

самотното дърво на хоризонта не е само / щом живее чрез възможността да даде сянката си на някого / да бъде къща за птици_

за човека – важен е човекът_

[ за човека – важен е човекът ]

платнището предлага среща, заслон_то може да обедини, да приюти и обгърне, може да прикрие, да изрази, да бъде водач, да маскира, да фокусира важността на посоките и силата на героите, да изпита градусите на страстта / доколко е постоянна нейната издържливост_

[ платнището в очакването ]

е отметка за важните неща_

метри тъкан плат в цвят на пепеляв залез_ платнището на сцената в спектакъла на Дойчес театър / Берлин_режисьор Иван Пантелеев / сценограф Марк Ламерт_ е тема на епизодичен поглед_

обектът / Кристо и опаковането_обозначени понятийно.

нагънатите тъканни нишки асоциативно ритмизират порите на човешката кожа. пепелявото сукно ме плени с очертаване образа на дължината / протяжността / дългосрочието / преминаващо в безвремие_

именно неговата тайнствена структура вакуумира потока на съзнанието като подсеща за игра на синекдохи с метонимии.

/ след като гледахме спектакъла на Дойчес театър в София, двамата с Петър продължихме за Италия / Милано / Изео, където се събрахме цялото семейство за седмичния си престой по повод ‘ Плаващите кейове ‘ на Кристо и Жан – Клод_световна премиера на плаващата им инсталация през 2016 / съзнанието_вероятно подготвено за срещата, разчита и визуалните кодове в спектакъла посредством близостта на жестовете_опаковане / разопаковане_ историчността като общ знаменател.

кой е Годо в топенето на снеговете през юни?

кой е Годо_

Самюъл Бекет и Иван Пантелеев, Кристо и Жан – Клод, Естрагон и Владимир, Юлия Кръстева и рожденият й ден в новите форми на бунта, Народният театър и езерото Изео_

здравейте всички_ любовта е дръзка през юни_ признателна съм_

обядвах на вашата пейка, без да ме видите. вкусих от хляба ви, изпечен в различни точки на света, без да ме усетите. взех парче от платнището ви за спомен и ви снимах в тишината. сега ще отпия от водата на кладенеца ви “ Deus ex machina “ ще опитам да ви направя портрети_

бели върху бяло / цвят в цвят / всички вие –

сте откриватели на моята земя – там, където Колумб не може да стигне_

correspondentluna.com

Народен театър „Иван Вазов“
Голяма сцена
15 и 16 юни, 19.00 ч.
ДОЙЧЕС ТЕАТЪР – БЕРЛИН, ГЕРМАНИЯ
В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО
от Самюъл Бекет
Превод на немски Елмар Топховен
Режисьор Иван Пантелеев
Сценография и костюми Марк Ламерт
Асистент-сценограф Улрих Белашк
Асистент-костюмограф Карин Роземан
Осветление Роберт Грауел
Звуков дизайн Мартин Персон
Драматург Клаус Цезар
Участват:
Волфрам Кох, Самуел Финци, Андреас Дьолер, Кристиан Грасхоф „СВЕТОВЕН ТЕАТЪР В СОФИЯ“ , 2016

в очакване на Годо / по спомен за Кореспондент_

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

Кореспондент с покана към Мина Спасова

[ личните й рефлексии в брой 07 ]

по отношение разговора ни с Мариана Сърбова за нейните облачни етюди в [ откъси ] _ една идея на Artspace Luna_екип

____

благодаря за искрения обмен на мисли, чувства и идеи, които предизвикаха вникване, после споделяне и откриване.

и да_то формира неподправен и чист, интуитивен диалог, в който се разпознахме с приятелски поглед.

с Мина Спасова_

разбира се, това е сила, важна за всеки човек, а присъствието на личните й наблюдения над разговора ми с Мариана Сърбова / нейните творби, обогати с нови очи и знаци историите с облаци и облачност_извън границите на град / места_думи за всичко /

correspondentluna.com

писмо от Мина_ текст / снимки_

Поканата на Ния за включване в един творчески процес насочен към свързването, отваря в мен различен поглед към някои теми, с които иначе свиквам – движение, път, тяло, облак, тялото на облака, светлината в сивото,
проблясъци и смисъл…

Първото ми преживяване от въпросите и отговорите,
които сподели с мен се изля в думи: 

Среща. Небе. Море.
Граница. Светове.
Отваряне. Сливане.
Въздух / Живот / Вода / Живот
Свързване.

Вода / Облак / Море
Въздух / Пространство

Платна. Носят ме. Вятър. 
Полепвам с пръски от морска вода.
Солено е. Волно е. Дишам.

Памет. Запомнят. Забравят. 
Къде живеем? В кое време и пространство? За какво ни е паметта? Носи ли ни
информация? За какво ни служи? 
Ограничение – това съм аз преди.
Хоризонти – това съм аз сега.
Избирам да бъда… всеки ден, нов ден. 
Всеки ден, нов Аз.
Всеки ден Свобода!

Вълнението ми от тази среща продължи да изследва движението, което е присъщо за облаците; изменящата им се форма и същност, които са характерни и за нашата човешка природа; отблясъци, които просветват в сивото, в сливането на морето и небето. 

Съзерцание.

Думите на Мариана в нейните отговори ме отведоха до движението в различните му форми; искреността им и значенията им ме доближиха до
нейната същност. 

Мислейки за нея като творец, мислейки за платната, които
сътворява и споделя, се понесох по вятъра и морето, понесох се и в спомените
си.

Елементът, в който материята се съединява, за да се превърне в платно ме върна в детството, в момент, в който се люлеех в платно, превърнато в хамак.
Моите родители и тогава обичаха морето, вятъра, земята, пещерите, и аз като дете се докосвах до различни места и преживявания, които покълнаха, и израснаха в мен самата в обич към природата, и  усещането за приключение. 

снимка 1 / 2_пътека / колело / колекция_Мина Спасова / 2024

След срещата с думите на Ния и Мариана, продължих да наблюдавам света с любопитство, обичайните си дейности в нова перспектива. Докато карах колело усетих как поемам по нов начин света около себе си, гледките и движението и
това неусетно ме свърза със света на Мариана – полета на крилото на уиндсърф, сянката на движещото се колело, полетът на птиците, разрошените цветя в полето, вятърът, облаците, морето. Всичко това, което и друг път бях наблюдавала, сега се изпълваше с ново значение, изпълваше се с мисълта за човек и творец, приближаваше ме до него.

Най-личното място за свързване с творбите и текста по естествен път ми се стори брегът на морето.

Там съзерцавам.

Там пристигам.

Там се срещам със себе си. С мечтите си. Там се свързвам с хора и пространства, които обитават света в главата ми и света на пространството, в което съществувам. 
Там, на брега, наблюдавам и откривам – облаците, светлината, отблясъците, сливането, игрите на водата и светлината и това ме кара да се чувствам едно с
цялото, да се сливам със света, да се чувствам част от цялото и да укротя моята вътрешна тревога относно въпроса за смисъла – къде съм, коя съм, как се проявявам. 

Там, на брега, аз мога просто да бъда. С лекота. Истинска, открита и честна със себе си. Брегът е моето вътре, което ми помага да се огледам в себе си, да се прибера при себе си, да е уютно вътре в мен самата. Брегът е моят символичен
дом, от който излизам навън в света всеки нов ден. С времето започнах да нося в себе си това усещане, дори когато физически не успявам да съм на брега.  

Затова обичам творчеството – то ни изправя пред самите нас, пред тревогите ни, страховете ни, смелостта ни, идеите ни. Създавайки, ние се доближаваме до истината за себе си. Понякога ни се иска да заобиколим болката, да се
свържем директно с удоволствието. Но в процесите откривам колко е освобождаващо и честно да кажа „Страх ме е“, „Не зная какво да правя“, „А сега какво?“.

Когато изрека на глас това, когато го чуя и приема вътре в себе си, започва да тече това, което извира от мен, започват да се леят думите, започва да се свързва смисълът. 

Благодаря за поканата да се докосна до света на твореца, до вътрешния свят
на Другия!

Сърдечен поздрав,
Мина

____

Кореспондент_

[ откъси ] среща хората с вътрешните им светове_

избрани теми, поканени автори дават коридор за важни сетивни рефлексии_

знаци в писма за облаци / коя е Мина Спасова?

Мина_

Какво да разкажа за себе си…
Въпросът, който ми се явява – кой съм аз и какво ме определя като такъв.
Ролите, които играем, етикетите, с които ни определят и после заживяваме с тях…
Желанието да си друг, желанието да се освободиш от етикетите, които повече не ти подхождат. Да намериш нови роли и определения, които с гордост да подредиш за себе си, да се усмихваш, да си пълен, да си тук в живота, да си цял.

Да си себе си.

Може да е за миг, после пак да се загубиш, пак да търсиш, да срещаш, да се запознаваш наново със себе си… Но дори и за миг си заслужава радостта и щастието, които те изпълват, когато си изцяло, напълно с усещането за себе си. Усещането, че побираш в себе си и радостта, и болката, усмивката и сълзите, цветята и снега, слънцето и облаците, обединяваш и усмиряваш
всички противоположности в себе си…
Щастието било само миг… казват… дори и да е миг си заслужава да живееш за
него, да страдаш, да се предизвикваш, да откриваш, да се срещаш, да се
разминаваш, да питаш, да си любопитен, да следваш интуицията си, да
откриваш нови части от себе си, да се запознаваш с тях, да се влюбваш в тях,
да се обичаш…

цветята и снега, слънцето и облаците

И в този миг те изпълва цялото, вселената, синхронията, хармонията, божественото, смисълът, радостта и обичта.

Към себе си, към Другия, към света, към цялото…

Обичаш и си щастлив, че си жив, че си тук, че имаш шанса да взаимодействаш със себе си, със света, с другите. И в това взаимодействие откриваш…
Хоризонти… Облачни светове… Променящи се картини… Красота!

Хоризонти…

Облачни светове…

Променящи се картини…

Красота!

С други думи казано – университетът ме срещна с философията и с верни приятели, с които споделяхме любопитството си и откритията си.

Преди това бях открила красотата на природата в пещерите, морето, планината, гората, ароматните цветя.
Да получа диплома за философ на 21 години ми изглежда доста комично от разстоянието на времето и опита.

От тогава до сега получих много белези от
преживявания и радостни, и тъжни. Срещите с хора от различни части на душевните и физически светове ме научи на още много неща. Постепенно
много фрази, които звучаха мъдро от книгите започнаха да се изпълват със съдържание за мен през моите лични преживявания.

Вярвам, че човек расте и се развива, изследва, открива необятните светове навън и вътре в себе си. Това продължава да ме очарова и с радост се впускам
в приключения – по работа, по обучения, по взаимодействие с хората – лично и служебно.
Уча се да следвам интуицията си, да се радвам на живота, да приема, че сме благословени, защото съществуваме и каквото мога да дам от себе си на света и на хората.

Вярвам в обмена между хората, който изпълва сърцата ни с
радост, удовлетворение и благодарност. Срещите с хората по пътя ми не са случайни и всеки, когото срещам е учител – изправя ме пред мен самата и пред
взаимодействието помежду ни, помага ми също да погледна в Другия.

Казвам се Мина.
По образование и професия философ, доктор по философия, главен асистент в Института по Философия и социология към Българска академия на науките.
Опит като учител, преподавател, обучител.

Работа с методите на Театър на потиснатите – Форум и Имидж театър.
В работата си залагам на ученето чрез преживяване, защото вярвам, че това е начинът човек да излезе от собствените си обувки, да се предизвика, да открие нови неща за себе си, да разшири хоризонта си.

Осъзнаването на личната отговорност е за мен едно от ключовите неща, които е добре да свършим в живота си, за да можем да живеем в обществото като отговорни към себе си и другите личности и граждани.

Все още вярвам в доброто и красивото, в тяхното взаимодействие вътре в човека и в света. Това ме води по личния ми път.

Благодаря на Ния и Мариана, че ме срещнаха с необятните облачни светове.
Това ме поведе на пътешествие.

Все още вярвам в доброто и красивото, в тяхното взаимодействие вътре в човека и в света.

____

повод за тази среща с Мина Спасова бе присъствието на арх. Мариана Сърбова в [ oткъси ] _ разговорът с нея, творбите й в Artspace Luna

[ облачни етюди и други импресии_ една среща с арх. Мариана Сърбова ] _линк /

облачни етюди и други импресии_ една среща с арх. Мариана Сърбова

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna