“ Майстори на фотографията “ е платформата, благодарение на която изложбата в София е факт, а нейният организатор Гергана Мудова преди дни сподели в студиото на Култура.БГ невероятната житейска история на Виван Майер – „анонимната бавачка от Чикаго“ .
MUSIZ Foundation / Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof Collection
Вивиан запечатва света на децата – вселена, която познава от толкова отдавна. Свят на свобода, където времето е спряло своя ход; форми, ритмични фигури, материали, подобни на вещи, намерени по време на дългите й разходки.
„Коя е тази тайнствена и талантлива жена зад камерата?“ Година след покупката си Джон Малуф попада на следа, плик от фотолаборатория с името на получателя: Вивиан Майер. Феминист, кинокритик, човек с мнение. В спомените на семействата, с които е живяла, тя е затворена и ексцентрична, но дисциплинирана и безпощадно смела в мнението си.
MUSIZ Foundation / Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof CollectionMUSIZ Foundation / Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof CollectionMUSIZ Foundation / Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof CollectionMUSIZ Foundation / Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof Collection
Вивиан Майер и очите на другите. само присъствието на някого, за нея вече е достатъчна близост, за да бъде внушена реалност чрез кадър. Вивиан е човек на наблюдението. тя фотографира това, което улавя с представите си. снимките й могат да бъдат тълкувани като нейна лична биография, наситена с чувствителността й в история_преминаване през мигове, докосвания, представност. и наистина, разглеждайки фотосите й, сякаш разлистваме книга, писана за нея самата, за онова, което е откривала със сетивността си.
Автопортретът е нейна запазена същностна черта в почерка да улавя и рисува видяното, почувстваното, отразеното. откриваме двойниците й събрани един в друг като матрьошки. Силно повлияна от Анри Картие-Бресон, Вивиан Майер използва като него геометрични елементи в работата си, съчетавайки вертикални, хоризонтални и диагонални линии, извивки и сенки, обръща специално внимание на кадрирането.
Изложбата „В нейните ръце“ е в СГХГ Sofia City Art Gallery и поради интереса към нея ще продължи до 16, вместо до 2 юни. „Когато прави първите си опити да снима филми с камери Super 8 и 16 мм, то не е, за да ускори хода на времето, а за да го спре в „замръзнали” кадри.
MUSIZ Foundation / Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof Collection
Подходът на Вивиан Майер е не да снима сцени, а да документира пространството в поредица от фотографски образи.“ Кореспондент благодари за предоставените материали на MUSIZ Foundation / МУСИЗ фондация и за фотографската банка Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof Collection , предоставени отново от МУСИЗ в кореспонденция
сърдечни благодарности към Stoyan Yorgov, който бе кореспондент от мястото на събитието и предостави фотоси, направени лично като портрети на средата, на пресечността – време / пространства. Кореспондент изпитва радост и удовлетворение да среща публиката с изкуството и неговия смисъл! благодарности за това партньорство, MUSIZ Foundation и Stoyan Yorgov !
всичко започна, когато усетих умението си да свързвам_ като своя кожа.
виждам с душата си ‘ и щом я допусна до кутията, в която събирам представи, образът вече е намерил любимата си дреха и оживява, вдишвайки от покрива, който съм избрала за dom.
аз не зная дали те двамата се познават, но ne познават мен, защото az тях също.
[тя живее в Париж] [той в Лос Анджелис]
по различно време, в различни настроения съм попадала на техни снимки, споделяни тук в откровението на мрежата_ точно mreжата е моята платформа, в която наблюдавам, за да усетя себе си и другите като динамика и вкус към истинността на времето. аз харесвам думата мрежа, както и дълбоките й конотации.
един ден от изминалото лято им споделих, че съм усетила идея / въздух / mreжа / улицавоблак / cvete / Джим Джармуш ____ в работите на двамата_ без да им казвам кой кой е_ разбира се ‘
харесва ми това, че проекцията на цялото е неизвестна за всички страни. изключението бях аз. затова ги поканих да направим среща във ф о т о г р а ф и и т е им_ такива,чрез които са почерпили пулса на вътреживеенето в различни точки по света и v коиtо аз ги разпознавам.
имахме идея за изложба ‘ и вирус реши да я отложи ‘
но сега си мисля, че физическото е само фактология, от която логистиката на духа не може да зависи. дори по смисъл и внушение / подобна среща би трябвало да носи идеята за близостта като разстояние и отдалечеността като връзка.
затова новата ни идея за среща ще направим тук, виртуално_
/разказите им са страхотни_ [фотографии] с очи за метафори и други насекоми_
пластелин и дадаизъм_виртуална изложба / Artspace Luna / 06 април 2020
за светлината ‘ която свързва в по_дълбоки погледи на измерение / ____
тя е с артистична душа и страстен усет към пространства и хора, мислени като улици ‘ в които пресечността е безкрай_
И в а н а е фотограф / била е манекен ‘ а е дипломиран инженер – геодезист_ повече от десетилетие е живяла в Калифорния, а в момента е със семейството си в Париж ‘
пластелин и дадаизъм_Ивана
пластелин и дадаизъм_Ивана
Ивана свързва изкуството да вижда с това да съчетава и разкроява в нов смислов план / движи се, за да среща изненадата_ трансформирайки действителността в характери за разбиране /
пластелин и дадаизъм_Ивана
пластелин и дадаизъм_Ивана
пластелин и дадаизъм_Ивана
какво ли повтаря сърцето, щом оптиката е многомерна > споделя, че темата я провокира и разчита дадаизмa в отражения ‘
пластелин и дадаизъм_Ивана
а пластелинa_в цвят и смях / може би и ирония / градът и колажното усещане й принадлежат_ като стил / нагласа / настроение_
пластелин и дадаизъм_Ивана
пластелин и дадаизъм_Ивана
____
той е художник / и фотографията му е вътрешен философски портрет на чувствителността му да вижда състоянието в мащаб_
пластелин и дадаизъм_Стоян
С т о я н играе с видимостта и скритото в сюжета на времето като начини живот ‘ затова фотосите му са извън темпоралното_
пластелин и дадаизъм_Стоян
пластелин и дадаизъм_Стоян
пластелин и дадаизъм_Стоян
обича да пътува_ обича да готви_ изпеченият хляб_ в снимките му диша и доверието, и пластелинът като трамплин с висока честота ‘
чувствителен да помни графиката на пейзажа ‘ пространствата му носят знак за микрокосмос /
пластелин и дадаизъм_Стоян
пластелин и дадаизъм_Стоян
споделя, че дадаизмът го вдъхновява към алтернативата да мисли изследователски и именно темата сега го предизвиква да излезе навън и да създава_ живее в Лос Анджелис ‘
пластелин и дадаизъм_Стоянпластелин и дадаизъм_Стоян
____
както споделих ‘ идеята е от миналото лято_ фактът, че не се познаваме ‘ а разпознахме в идея е достатъчно основание днес да празнуваме и з к у с т в о т о като преживяване_ к у л т у р а /
в дни на изолираност, този наш поглед порасна в концепция /
От онези спасителни погледи, в които четеш очакване и смирение. Дискретно присяда в структурното /
малинов цвят_гривна в бетон.
Движенията през септември са метод на организма в разпознаващ режим – отлитане на юг, а някои срещи с хора ме приближават до образ на тиха къща с отразен двор.
“ Баща ми е фотограф и от дете избягвам обектива, въпреки че непрекъснато боравя с текстове и много фотографии. „
Да, но разговорът с нея носи усещане за здрав и нов смисъл, затова я помолих да фотографирам някои настроения в движението му.
Ана Йованович / Artspace Luna / Кореспондент
А н а Й о в а н о в и ч е редактор и фото редактор в списанията L’europeo, Amica, Max, Abitare и Bravacasa.
Нейното детството минава в Белград, а по-сериозната част от живота – в София. Част от екипа на предаването “НеПознатите” на Георги Тошев, където работи като редактор ( документалните филми за Марина Абрамович, Емир Кустурица, Борис Христов и др.). Тя е редактор на книгите на Георги Тошев – “Личен разговор. Бележки от един живот/ Наум Шопов”, “Катя Паскалева. Жените в мен”, “Стефан Данаилов. Романът на моя живот”, “Кирил Варийски. Уморих се” ,“Абба. Любов, триумф, раздели” и др.
Чувството за пространство я води в < Луна > , а аз забелязвам върху картата за идентификация абревиатурата DOCK / Международен фестивал на документалния исторически филм. Разбирам, че е един от организаторите на фестивала, за който вече знаех и програмата.
‘ Нямам колекция от лични победи, а от малки истории с които съм преодолявала различни препятствия ‘
Ана Йованович_
нейният свят / онова чувство за бял дом, в който ти се иска да подредиш любимите си неща.
Благодаря за пълноценната среща и искрения ни разговор, Ана!
______________
Кореспондент :
< Твоята среща с лидер – визионер? Опиши ни го! >
Ана Йованович :
– Харесвам хора, които правят интересни неща зад кадър и оставят “свършеното” да говори за тях. Дразни ме излизшният егоцентричен шум. Сещам се за различни герои с “бекстейдж начин на мислене”. Фабиан Дитрих гледа на живота като на забавен анекдот. Такъв е Фабиан Дитрих. Той кръстосва света и движи консултантския си бизнес от удобната седалка на добрия си приятел – Land Rover Defender. Работи в движение и сценографията постоянно се променя, а последното е много ценно, когато търсим различни гледни точки в живота. Харесва ми вярата му в “серендипити”, моменти в които щастието идва без много да го търсим. Влива се в “потока”, не обръща внимание на времето и пространството, а 100% се отдава на момента. Преди няколко месеца интервюирах Иван Бръкляч, мениджър на проекта Mokrin House, място за споделена работа и живеене. Той успява да създаде глобално село в сръбско селско имение от 1925 г. Светът получава друго измерение, когато разберем, че е време да напуснем градските си кошери и да заживеем в положителна изолация. Имението е голямо, едни движат сделки за милиони под големия кестен в двора, а други разпускат преди да продължат с проектите си. Разбираш, че тук си временно, изчезва чувството ти за притежание и забелязваш колко малко неща са ти необходими.
Кореспондент :
< Личната ти победа, която те прави по-близка до онова, което желаеш? >
Ана Йованович :
– Нямам колекция от лични победи, а от малки истории с които съм преодолявала различни препятствия. Бяха ми необходими години, за да разбера, че мога да победя добре въоръжената агресия у някои хора. С нея се сблъсквах в ежедневието и прилагах “комбинирани оръжия” – мълчание с презрение, безразличие с няколко грама любов…
Кореспондент :
< Филмите, в които душата ти е жива? >
Ана Йованович :
– Последните две години се запалих по добрите сериали. Динамиката е толкова завладяваща, че в момента водят люта битка с класическите филмови продукции. Интересно ми е как сценаристите успяват да приковат вниманието и да те накарат да броиш часовете до следващия епизод. Горещо препоръчвам The Leftovers на сценаристите Том Перота и Деймън Линделоф. Сюжетът е с библейски мащаби. Сковаващата история е един от най-големите кошмари на човечеството – изчезване на любимите ви хора. Без предупреждение, без обяснение…Как продължава животът на “останалото човечество” след голямото “отпътуване”? Епизодите предлагат безброй болезнени и мистични отговори на този въпрос.
Кореспондент :
< Какво вижда вратата, когато преминаваш през нея, на отиване и връщане? >
Ана Йованович :
– Не я приемам като наблюдател, а като параван между два свята. Понякога се чувствам добре от едната страна, а понякога ми е по-комфортно от другата.
‘ Важното е да знаеш как да докоснеш високото и ниското, защото там се раждат неочакваните неща.’
Кореспондент :
< Киното среща публиката с разказ, документалността – освен с него и с времето като действащ персонаж. С какво са ценни тези филми за зрителите? Какъв по – различен вкус носят? >
Ана Йованович :
– Искрено се надявам сериозната документалистика с историческа тематика да навлезе в образователната система. Тя може да даде много повече отговори на случващото се в момента, отколкото стандартните клиширани учебници.
Кореспондент :
< Представи си, че редът и хаосът играят волейбол. мрежата се къса и се оказват в едно поле. Как ще ги примириш,? Доразкажи тази приказка… >
Ана Йованович :
– На моя личен терен хаосът и редът се допълват. Работата ме организира, а в личното пространство допускам големи дози креативен хаос. Бягам от наложените правила в подреждането на моите места – жилището, работното място…Страх ме е когато новото убива старото. Изпитвам лоши чувства към лайсфстайла, който се свежда до скъпата къща или луксозната дреха. Важното е да знаеш как да докоснеш високото и ниското, защото там се раждат неочакваните неща.
един разговор_за киното и птиците като метафори
Ана Йованович / Луна_дом за изкуство / Кореспондент
Кореспондент :
< Какво пожелаваш на съвременното изкуство, най-важното ти пожелание? >
Ана Йованович :
– За мен съвременното изкуство действа терапевтично и не бих искала да сменя ролята му в моя живот. Гледам на него като на едно цяло. Не го разбивам на парчета, за да разбера смисъла му. Приемам го с лична рецепта – усещам колко ми трябва и взимам необходимото.
Кореспондент :
< Какво означава за теб връзката – бизнес и култура? >
Ана Йованович :
– Брак по сметка, но в най-добрия смисъл на думата. Компромис, който води до помирение на две различни гледни точки, в името на планираното бъдеще. В момента чета книгата Eventful Cities на Грег Ричърдс и Роберт Палмър. Те разглеждат раждането на вълнуващи градове, изпълнени с културни събития, подпомогнати от различни бизнес посоки. А това е ключът към бъдещето на туризма, културата, бизнеса и др.
Кореспондент :
< Обичаш ли играта като преживяване. На какво би поиграла сега? >
Ана Йованович :
– На игра на дама в парка. Мил спомен от детството, изровен от торбата с игрите, които и “баба знае”. Какво ми е небходимо? Няколко цветни тебешира, камъчета, двор с малко асфалт и удобни обувки за скачане.
еротиката във валса е като дъжда_ прибира действията за после. отлага съдържащото се в бали сено, за друго време.
широка гама за въображението на Исей.
дали защото самият Мияке оцелява след ядрената бомбардировка над Хирошима, където е роден, великолепието на креативността му борави с духа неподражаемо /
Исей Мияке сгъва и разгъва света в простота и хармония /такава е асоциацията ми _ безкрайността на мига в обема на б е з ш е в н а т а дреха > ценността живот в дрехата о р и г а м и >
снимки: каталог на автора
обемът е птица, която пази тишината до лакмус. големият град в обем от Мияке_
обем за любов / пътуване в обем / качество с обем / храна от обем /
цената на енергията е обемът на пътя_ предлага цветя, а всъщност е таен събирач на истории. бабата, вълкът, червената шапчица и ловецът са само общият му план. дрехата произлиза от контекста на мига. сигурно затова историята с обемността е като отложената наслада в езика на дрехата_ висока талия и после дълго плисе_добре дошъл в Азия след буря.
еротиката във валса е като дъжда_прибира действията за после. отлага съдържащото се в бали сено, за друго време_
н а в ъ н_ н е щ а т а с а с е р и о з н и_ а д у ш а т а_ м о с т к ъ м т е б_ н е щ а т а с а с е р и о з н и_ а д у ш а т а_ м о с т к ъ м т е б_ н е щ а т а с а с е р и о з н и_ а д у ш а т а_ м о с т к ъ м т е б_ н е щ а т а с а с е р и о з н и_ а д у ш а т а_ м о с т к ъ м т е б_
[quarantaine /френски/_40 дни izolaция] март 2020
когато имам възможност_минавам оттук
Куба на ъгъла_когато имам възможност_минавам оттук /
и комините са вертикали в хоризонта_
име / телефон / адрес_
според синоптиците, преводът ще бъде със субтитри_ според оптимистите, следобед времето ще се оправи_
вътрешното укротяване на социалното разстояние е музика без маски_ и отношение към света на другия_снимки: Антония , март 2021 Бургас
Мартин Пар ли е бил тук_ на вятъра, ключ за вратата да остави_ как има смелостта преди тунела да коригира сериозността на
изкуството активира човешката критичност и цялата ситуационна атмосфера около пандемията задълбочава въпросителната мисловност над живота, и значимото за всеки човек.
снимка Иво Димчев / автор
Иво Димчев_
създава личен перформативен жест, артистичен в размиването на граници / в период на физическа дистанция. той отправя предложение към своите последователи – закупилите тениска с принт от галерия MOZEI, ще имат възможност да посрещнат у дома си Иво Димчев, който ще изпълни авторския си спектакъл в характерния за артиста стил_на живо в компанията на най – малко трима от обитателите на дома_
в обследване корените на пърформанса, положени още във футуризма и разглеждането на новаторските решения на артиста, отразени в динамичната серия концерти на живо в домашна среда се открояват няколко аспекта на капсулата време / пространство – готовността на Иво Димчев сам да открие своята публика / превръщайки себе си в сцена на видимостта, а мобилността й – в категория общуване.
играта с новата визия за света – задачата на артиста е да разбира, затова посещава дома на възприемащия. той посвещава себе си на възприятието му. тази проактивна роля / умението да разбира / подкрепя човешкостта в преодоляване на страха чрез заличаване на проблемността навън.
споделянето разобличава изолираността_
още щом артистът избере своята локация, граничното пространство ‘ дом ‘ добива смисъла на свобода, затвореността се превръща в нов знак – сливане с копнежа, образа, двигателя / т.е. със самия артист /.
публиката участва в артистичната акция – поканвайки изпълнителя у дома. тя формира настроение за волеизявата му. така обществената енергия, кодирана в колективните действия и представи става повод за конструиране на нова ситуация – разрушавайки социалното дистанциране не в конкретиката му, а в дълбочината на рефлексията.
както знаем, историята с поканите познава друг тип взаимодействия – каним гости, споделяме нужда от лекар, доставяме услуга на адрес, докато сега – Иво Димчев бива поканен, за да разгърне бинарната релация – срещу закупена тениска – безплатен концерт.
гледането / вглеждането е друг съществен експлицитен акт. очевидно, то започва още с отварянето на входната врата, гледането се възпроизвежда като енергийна терапия в частността на всеки един процес в различните локации. Иво се вглежда в очите на домакините и те – в неговите. психиката среща тялото, а гласовото повествование очертава личното домашно пространство като камерно, интимно и обществено едновременно.
видео / Иво Димчев / автор
и всичко е толкова хубаво, енергията произвежда нова, а тя генерира продукт – емоционален ръст, който преобразува неяснотата на дните по време на пандемия в копнеж.
с какво разполага талантът, когато личният живот е осъществяването на артистичния интелект – баланс в намерения диалог, в който човешкостта е вход, среда и кулминация?
гласът е продължение на душата на човека_
в дни на дистанция, Иво Димчев свърза душите на хората, като им споделя своята_
Кореспондент споделя емоции, предизвикани в духа на преживяното с Olafur Eliasson_
Olafur Eliasson / снимка_автор
изкуството на Елиасон свързва и предизвиква_
екип на Кореспондент присъства в своята жизнена цялостност_в избора си да изживее един цял ден в залите на галерията в Лондон / Tate Modern
Olafur Eliasson / In Real Life / Tate Modern_London
един световен артист измерва кръвното налягане и пулса на Земята като дава чрез погледа си нови формули кислород. обекти на изкуството, инсталации, скулптури, фотографии_профилактика за здравия ум.
Olafur Eliasson / особена връзка
In Real Life / Tate Modern_London
11 юли 2019 _ 05 януари 2020
Olafur Eliasson / In Real Life / Tate Modern_London
мисълта е изображение на страстта да си жив или с какво умът влияе на живота? 52-годишният датско-исландски артист превръща лондонската галерия Tate Modern в игра със сетивата.
чрез мисловни процеси, провокирани от усещанията в диалога с творбите си, визуалният артист Елиасон, поставя на изпитание очакванията на зрителя като го среща с парчета позната реалност, деликатно внушавайки новата им вълна.
In Real Life / Tate Modern_London / на снимката: Линн: Антонио / снимка_Никол Кесерджиева
как светът диша промяната като отпечатък от своя вървеж по острието на динамичното си време – ежедневно, с контрастите на перспективата / как конструира траекторията в своя собственост, виждайки през призмата на употребените време, ресурси, личностни връзки.
снимки: Антонио Кесерджиев
на снимките: Никол, Николай
всичко, което знаем за мига е тих дъжд_ стичащ се, бавно. творецът търси личните спомени в кутия, съхранени персонални емоции, за да отключи с тях новите парадигми, за да преведе света на езика на съвременния човек и неговия начин на живот.
снимки: Никол Кесерджиева
на снимката: Линн, Светлана, Антонио
дори чрез небцето и храната, приготвена с кухненския екип на студио Olafur Eliasson SOE Kitchen в сътрудничество с пространствата за предлагане в Tate Modern, могат да бъдат избрани единствено вегетариански специалитети, като допълващ знак в общуването с творбите и инсталациите в залите на галерията.
Олафур Елиасон мисли в мащаб и затова глобалното е негов разказ /
вдъхновението не е почивка, критичният ум не спи.
Olafur Eliasson / In Real Life / Tate Modern_London / снимка: Никол Кесерджиева
Олафур естетизира напрежението през глобални световни въпроси и го превръща в знак, заложник на артистичната му природа да общува, да задава въпросите чрез себе си в обективното. студиото на Елиасон е базирано в Берлин, а изложбата му / In Real Life / в Tate Modern, London е ретроспективна, като включва 40 негови творби, създадени през последните 30 години.
снимка: Антонио Кесерджиев / на снимката: Линн, Николснимка: Никол Кесерджиева
подобно диригент на здравомислещия потенциал, Олафур, заедно със своя екип насочва публиката към преживяване и размисъл, изравняващи случването тук и сега с възможния живот утре. Земята е в мъгла / дълъг коридор /, после с вътрешна дъга, която поставя мечтата до сянката. авторът изследва подвижността им и тълкува психиката под синтез и експлозия.
Марк Годфри, куратор, с помощник-куратор Ема Люис работят в тясно сътрудничество с базираното в Берлин студио на Eliasson, за да бъде реализиран всеки от етапите в тази изложбата.
„Елиасон създава произведения, които непрекъснато подтикват зрителите да мислят за естеството на възприятието“, каза Годфри. „Много от неговите инсталации играят с отражения, инверсии, последващи изображения и изместване на цветовете, за да предизвикат начина, по който навигираме и възприемаме нашата среда.“
снимка: Антонио Кесерджиев
снимка: Антонио Кесерджиев
Beauty’s 1993_природата говори чрез вътрешна дъга, създадена от блестяща светлина чрез леко падаща вода. живи мъхове, гъбести лишеи от Скандинавия и ледници от Исландия разделят мислите в кодове_в такива моменти колелото на живота е пред другата ни камера – съвестта, в която оживяват преживявания, а интуицията ги съчетава с науката и съзнанието дефинира новите алгоритми, пред които цялото човечество се изправя.
снимка: Кореспондент
Кореспондент цени доброто възпитание и ценността_споделяне / емоцията от изкуство_сред изкуство_
затова
благодари
на екипа си и неговата спонтанна откровеност_
Никол, Николай, Линн / 1г. 6 месеца /, Светла, Антонио
а за жената до него са чували малцина – Лий Краснер_
вдъхновяваща с художественото измисляне на тишината в цветове без норма ‘
Л и й К р а с н е р
тя има нужда от това, което е / той – от страст и много тишина. _____
за Кореспондент днес разказват Никол Кесерджиева и Николай Георгиев _____.
Л и й и П о л ъ к съзерцават тишината и покоя. заедно, потънали в зелените пространства около селската си къща в Лонг Айлънд_
Лий Краснер_детайл / Barbican Centre / снимка: Никол Кесерджиева
Полък има характер да създава, но е с депересивен, сложен нрав. Лий, още преди срещата си с него е добила известност в бохемските артистични среди, но при връзката си бавно започва да се отдава единствено на света на Джаксън – в търсене на воля за близостта като живот. степента на въздействието му върху нейните мисли и желания дава сериозен релеф върху живописната й ритмика_подобно в танц със самия Полък / ту се приближава, ту се отдалечава, а всъщност се слива с духа на артиста до себе си. срещата им е през 1945 г. и се разделят единадесет години по-късно, когато Джаксън Полък загива в катастрофа. дълбоката скръб при Лий Краснер дава посока в търсене на друга съзнателност_как може да носи любовта в себе си, за да посвети времето си в създаване на изкуство, в което усещането за връзка с Джаксън да бъде жива и плътна.
от 30 май до 01 септември 2019 в Barbican, Лондон бе представена първата европейска изложба на американската художничка Лий Краснер, ключова фигура в абстрактния експресионизъм.
експозицията съдържа 100 нейни произведения, които отразяват духа и потребността на една душа, ограничена във възможностите да се изразява, докато обича.
Л и й К р а с н е р / Barbican Centre / снимки: Никол Кесерджиева
рисува ритъма на сърцето си. създава колажи чрез парчетата – от изрязани свои творби / създава със замах, а волността й добива добива характер на обновяваща се любов или онази, която скритостта й отнема.
за Кореспондент / Никол Кесерджиева и Николай Георгиев
известно е, че Кристо и Жан-Клод финансират своите проекти единствено чрез продажба на авторските си подготвителни рисунки и ранни работи от 50-те и 60-те години.
когато през 2009 година, Жан – Клод си отива от този свят_
проектите на артистичната двойка продължават да движат умовете и любопитството на публиката и биват както подписвани, така и реализирани в духа на тяхната заедност / изкуството винаги е било начин на мислене / общо дихание, въздух, живот /
Христо Явашев – Кристо и Жан – Клод / снимка: лична колекция
Христо Явашев – К р и с т о Ж а н – К л о д /
родени на 13 юни, 1935г /
тя в Париж, той в Габрово _________
Кристо и Жан – Клод, лична колекция
Кристо и Жан – Клод, лична колекция
Лондон и природата_ М а с т а б а е новото съзнание, генериращо възторга на града и хората по света_ събрани в каре за изкуство, сред водите в зеления парк_
занимаващ се с археологическото минало и история на градовете от североизточна България, дядото на Христо Явашев – Кристо е академик и носи името Анание Явашов.
/
намиращ се в сърцето на Лондон, Хайд Парк е с площ 350 акра, а Speakers Corner ( кътчето на ораторите ) е известен щрих в историята му – мястото / говорилня – темите са всякакви и всеки може да е оратор и да разкаже история.
снимки: Никол Кесерджиева
екип на Кореспондент прочете по свой начин тази биграфична особеност_усещането за история и археология в родовата идентичност на твореца и комуникативния хоризонт в един централен европейски парк, станал географски избор на самия Кристо_да разположи пластиката си в Лондон. историята е път от думи и образи / те са разказ за живота_особеност на пространството като отражение на самите нас.
/
именно тук_
при мястото
за говорене_
7506 хоризонтално подредени варела, с тегло 500 тона са конструкцията, която изгражда Кристо в езерото Серпентайн в Хайд Парк_
за пръв път световният артист Христо Явашев реализира планувания проект с творба на открито и с такъв мащаб във Великобритания / наричат я Мастаба, което на арабски означава ‘ кална пейка ‘. плаващата арт инсталация е висока 20 м, широка 30 м и дълга 40 м. и е с форма на пресечена пирамида, подобно на древноегипетска гробница.
Кореспондент избира да разкаже за Мастаба отвътре навън. Serpentine Gallery е пространството, в което Христо Явашев и Жан – Клод разлистват в погледа на многобройната си публика идеята, стъпките, светлината и приказката в една история като умножават реалността, природната среда с изразността като средство.
снимки: Никол Кесерджиева
варелите са обект на вниманието на Кристо още от 1977 год. когато желанието му е да изгради Мастаба в Абу Даби, а с Мастаба в Лондон, както и с всички свои реализирани проекти, Кристо и Жан – Клод желаят да предизвикат личните представа, усет и въображение у зрителя.
снимки: Никол Кесерджиева
Мастаба в Хайд Парк, Лондон е факт от 19 юни 2018 и ще бъде разположена в езерото Серпентайн за погледите на своята публика до 09 септември 2018г /
условно приемам / преливане_ течността от един съд се прибавя в съд с друга течност ‘
условно приемам / вливане_ две различни течности ‘ пътуващи една към друга / за да се слеят т в едно цяло_
снимка: Петер Линдберг
преливания / вливания наричам личните си наблюдения, очертани като портрети на душите, а свързването им е по силата на привличане, родено в моето съзнание. записвам това, което предизвикват артистите чрез своите жестове и образи. човек натрупва много представи в процес на наблюдение. в преливане / вливане давам воля на вътрешните си диалози с герои, които харесвам, като ги срещам, без те да знаят. споделям събраното до момента в ето тези конфигурации:
Рей Кавакубо_ Дейвид Линч /
Токо Шинода _Чет Бейкър /
Петер Линдберг _Пати Смит _Боб Дилън /
Ингмар Бергман _Алис Колтрейн_Джон Колтрейн /
преливане / вливане_
____
Пати Смит Робърт Мейпълторп, снимка Пати Смит_лична страница
чисти идеи, храна – колкото толкова, болката боли като предчувствие без влага, думите чертаят крачки срещу цензурата, незаспивания, диалогично сънуван свят, кафе и цигари, с които съзнаваното е любовта без грешка в живота на_ ‘ просто деца ‘ .
Боб Дилън
снимка: Петер Линдберг
Петер Линдберг, снимка_лична страница
снимка: Петер Линдберг
Пати Смит
снимки: Петер Линдберг
духът отговаря на скиците за дрехи и тяло, и когато е
обсерватория дрехата / обективът й е барометър_
Пати Смит_снимка: лична колекция
Пати Смит и Робърт Мейпълторп
‘ нямахме много пари и бяхме щастливи_
имахме творчеството си_
имахме се един друг ‘
снимки: Петер Линдберг
Петер Линдберг
Боб Дилън, Пати Смит
Боб Дилън, Дейвид Боуи
снимка: Петер Линдберг
Боб Дилън
снимка: Петер Линдберг
Пати Смит
Петер Линдберг, портрет
снимка: Петер Линдберг
Пати Смит
Боб Дилън
Д е й в и д Л и н ч : “ започнах да опознавам нещата не чрез разума и интелекта, а чрез интуицията. всичко е отворено към интерпретация. прекрасно е да виждаш нещо и да го доизмисляш с ума си. както е с филмите, така е и с любовта. нещата са вълнуващи, когато има абстракции. “
Рей Кавакубо_снимки, лична страница РК
Дейвид Линч_снимки, лична страница ДЛ
Р е й К а в а к у б о / стилът на различната възможност – експеримент и деконструктивизъм : “ създавм нещо, което никога не е съществувало. рамките са нужни единствено, за да бъдат буквално разрушени. “
Рей Кавакубо / лични фотоси
Рей Кавакубо / модели
Дейвид Линч / лични фотоси
Дейвид Линч / детайл
Рей Кавакубо / модели
Дейвид Линч / детайл
Дейвид Линч / портрет
Рей Кавакубо / портрет
Рей Кавакубо / модели
Дейвид Линч / портрет
Рей Кавакубо / модели
Дейвид Линч / автор
100 грама
T o k o S h i n o d a /
C h e t B a k e r – колкото поеме /
сеизмографи на тънката връзка между понятията и тяхната свобода_да можеш да създаваш, защото тълкуваш волята като живеене_в най – чистата идея_любовта. тя е е глас, нощен и бавен глас. нещо, което прибавя докато взема. линия на разказвача зад завесата / толкова тихо го прави, че се взирам, за да видя листът дали е лист или просто прозират сенки на непознати релефи_
линия в звук / скърцащ параван_ покоят е параван, но онзи покой, който не спира да играе на полунощ в париж.
другото решение зад завесите на кадъра е цяла поляна с диви ягоди_
романтичната меланхолия на сивото следобедно полувремие при Бергман по душата и тишината в минорния джаз на Джон и Алис Колтрейн ‘
как вкусът към нещата при Гаспар Ное ‘превръща ежедневието във важен сън и разговор след него / или в покана за форма ‘ която Шарлот Генсбур излъчва по природа_[формата на светлината] сигурно защото е отражение на съчетаващите се безсъници в сюжет ‘ Джейн Бъркин_Серж Генсбур
Серж Генсбур, Джейн Бъркин
Шарлот Генсбур
Гаспар Ное
Charlotte Gainsbourg, Gaspar Noe, Beatrice Dalle / Кан, май 2019
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.