чисти са онези покриви, които светят щом им кажеш ‘ лека нощ ‘
за себе си помисли и заваля_
празнува шаловете и концертните билети, дните_ като продължения за нови очи. животът в имена / срещите / кори от разговорни форми_ слънчеви зайци носят лекотата на вятъра / този ден е Pina!
преговор_
стъпва тихо, за да не събуди, сякаш, заспали от липса на мислене сватбари_ бездейна умора от дългата история на нещата. чете по улиците на града_желания, превърнати в листовки / листовки, разпознати като книги_
бреговата зона е корица за целта на някои медузи. там са / при уроците по плуване_
връзката между този, който гледа кайсията при залез и утро, и този, който приближава клона, за да я откъсне и после изяде_ Ник Кейв и любовта_
умен е. и концертите му притежават лекотата на плътния въздух, наситена с всичко, което произвежда умът на артиста Ник.
малкият принц облича звездна мантия
/
Ник си поръчва сако.
Уоран Йелис и Ник Кейв < атмосфера > всеки, докоснал се до този атмосферен смисъл познава добре чувството / там, където желанията са, но скрити навътре, невидими за дневниците на стоножките, които стъпват сто пъти, за да проверят сигурността на земята. затова ли наричат Ник мрачен и тъмен? защото всеки вопъл при него е път за изживяване на непрестореното и намирането не е пластичен вход с арка цветя, а мъчително съзерцание на скритите кабели в дъха, нажежаващ живота чрез самия живот като истина за бъдеще. мечтата е дълбока същност и затова е скрита / зад завесата на сцената, тя живее на вода и тишина, понякога пие самота / като диспечер на пулт, който пуска осветлението, но никога не го прави екзалтирано, с патетичен шум или романтично, с обувки на токчета. баладите на австралиеца са истинни / нетропосани плисета / вокални кабели, проводящи напрежението като мечта и недостижимостта й е сбъдване / периферията – център / малкото – много / сивото е бал с дълга интуиция в пространството между релси в двете посоки. и си поръчва сако, на бавна скорост, в чест на бавните неща – Ник Кейв – страстта му отива.
двамата с Уоран, вятърът и шевът на дихотомното начало в концертната нощ са пълнолуние, равно на китара, ударни, пиано, осветление, вентилатор и танц едновременно. китарата е метресата, заради която пътуват денонощие, пианото е гара на чакащо доверие.
Уоран до Ник е полудяла струнна кукла на въртящи се колела.
Ник до Уоран е идея, кардиограма на бягащо от огън куче.
тези алхимици преди пет месеца в Белград – чиста сила, лицата им светят и още помня това / защото умеят да внушат – елате, деца, да нарушим кодовото спокойствие на лицемерието и фалша /
хладната есен в Белград, увити в шалове будни лица, книги, книжарници и пак книги, светли паркове, пълни с младост, която говори до ритъм и блус, пресичащите булеварди, групирани в цветни пасажи деца, свежа храна, кафенета с усмихнати хора, архитектура, хладно, а някак си уютно и ведро.
Ник Кейв в Белград, 2017
споделям това видео, защото ме вълнува по особен начин. направих го по време на мощно [силния] концерт в Белград. качеството му е израз на системата ‘ вълнувам се, следователно съм ‘, но същественото е_енергията, с която Ник диалогизира света, за да го превърне в чувство. още тогава си го представях като [вирусолог], който разглежда белезите по повърхността на земния глобус и без да му липсва увеличителна лупа, изпява диагнозата в драма_ заключва сърца в умове_ до следващата пролет.
снимка: Ник Кейв / лична страница
гледам го често_в бавния синхрон на плътните неща. този концерт е в душата ми заради разглобяващите инструменти в него. Ник е самият [той].
снимка: Ник Кейв / лична страница
ако изгледате докрай този запис, ще усетите, надявам се, магиката на интуицията, с която внушава това, което казва, дъга, с която прехвърля пространства и брегове, [всичко], което е необходимо да направи от въздуха спектакъл.
видео: Антония / концерт Белград, 2017
рисунка Ник Кейв / принт текстил
снимка: Кореспондент
Ник Кейв / Белград 2017 снимки: Кореспондент
Ник Кейв / Белград 2017
снимка: Кореспондент
снимки: Антония / Белград 2017
Петър е до мен на 28 октомври, когато е рождения му ден. публиката е опиянена от вливанията, които се стичат в едри гроздове – танц, светлини, движения от [думи за живот].
Белград_28.10.2017 ‘Ник е побесняла обич истина. обичам истината. благодаря за безкрая й_
събирайки идеите си от ежедневието в социума, развивайки мощта им извън обичайното възприемане, Жоана Васконселос потапя зрителя във фантазността като в море, в което всеки намира свой бряг. и тази фантазност е дълбокият корен на трайна реалност, която човек създава в личното си натрупване чрез консумативността като нагласа и избори. тази фантазност е несвободата на човека, който за да покаже на другите колко е свободен в желанието си да има още и още, остава в пашкула на бремето, под тежестта на самоунищожилата му се душа, поради липса на смисъл.
снимка: Антонио Кесерджиев
______
Musées de la Ville de Strasbourg (officiel) / Musees d’Art moderne et contemporaint представя I Want to Break Free / Joana Vasconcelos от 05 октомври 2018 до 17 февруари 2019
снимки: Антонио Кесерджиев
на снимката_Линн, Светлана, Антонио / Кореспондент_фотонаратив
_______
I Want to Break Free_
като нещо, което говори за друго / като събитие, родено от цветна прежда и кълбета нагъната житейска визия, за случващото се в историята като хляб за ситите, за хората – като за хора от земя и въздух, за игрите им на свобода и зависимост, за употребата на загубеното време, за произведеното с душа и купчините суматоха в човешкото контейнерно депо.
снимка: Антонио Кесерджиев
сърце от пластмасови вилици, танцуващо нежно при ироничното движение на въздуха, задвижен от кристалната мисъл на преминаващите наоколо_в стая с черни стени.
снимки: Кореспондент
писоар, грижовно обвит в цветя, изплетени ръчно на една кука в многоцветния баланс от безгрижието на демагога. огледало, дебнещо образа на виждащия себе си, с множество сешоари около него, работещи едновременно до степен – загубване в посоката на изсушаване, разколебаване на действителността като намерение и цел.
снимки: Кореспондент
и вятър за вратовръзките на мъжката почтеност.
огромна обувка, изградена от множество тенджери с дръжки и капаци / Пепеляшка е точният час на кипене.
килер за съхранение / препарати до помощни средства / желания до свръхдоза / малки часове до големи хора_
светът е стая с множество огледала и всеки външен поглед заема пространството от стаята в такава степен, че място за наблюдаващия се и неговата същност не остава / до следващия път!
снимки: Антонио Кесерджиев; Кореспондент
разказ в снимки за Кореспондент – Antonio Keserdzhiev, Svetla Iskrova, Lynn
Musee de la Ville de Strasbourg / Musees d’Art moderne et contemporaint, 2018
на 13 септември, 2019 г., ARTER, център за съвремнно изкуство_Истанбул отвори за посетителите си нова мултифункционална сграда, проектирана от Grimshaw Architecture. ситуирана в контрaстната среда на Долап дере и замислена като мащабен проект на Фондация Коч, Аrter продължава устойчивата си програма за отразяване живите процеси в динамиката на съвременното изкуство, концепцията е заложена още в 2010 г., когато галерийното пространстов се намира на ул. Истиклал,в Истанбул.
откриването включва работи на артисти, работещи в седем различни теми.
____
Кореспондент предава снимковия разказ на Даниела Стоянова, която изгради многопластовата си визия от посещението в ARTER, Истанбул, с чувство на благодарност към личния си гид в арт пространството – Alev Berberoglu / ARTER
____
‘Колко е часът’ е събирателен образ на времето и начините му на употреба. куратори – Emre Baykal, Eda Berkmen. като линеен разказ, носещ в себе си аз-а и колективността, възможностите и очакванията, мястото и представата, експозицията разполага творбите на 34 артисти в изследване на движещото се време и промяната в следи на присъствие / отсъствие.
‘Почти бели’ Ayşe Erkmen, куратор – Emre Baykal . светлината и преминаването очертават тук и сега. позицията е начин да бъдем в диалог с видимостта.
снимки_Даниела Стоянова
‘Свържете се с Алтан“ Altan Gürman, куратор – Başak Doğa Temür Алтан е един от основополагащите творци в съвременното изкуство на Турция, роден през 1935г. и починал през 1976г. изложбата изразява духа на един градивен ум, чийто подход се е отличавал с иновативност и личен маниер.
‘Тайната конференция“ Rosa Barba, куратор – Başak Doğa Temür Роза Барба търси връзката между невидимото и атмосферата, онова, което почива зад паравана. скрито от погледите, то носи свой аромат и желание за разговор. Барба търси тези белези и представя няколко филма за произведения, намиращи се в хранилищата на големите музеи за изкуство в три различни точки по света – Рим, Берлин и Лондон. очертава връзка между тях, като насочва вниманието към тайните пространства, ехото на отлежалата мисловност и интимност, събудена от дълготраен зимен сън за ново случване / публично изживяване.
‘Думите са излишни’ , куратор – Selen Ansen забележителното се ражда в ежедневните планове. обичайните неща са в диалог с душа за нови измерения. изложбата става изразител на идеята – история за бъдещето, което живеем днес /
‘Спиране за момент’ Inci Furni, куратор – Eda Berkmen подреденост, недовършеност, моментни състояния, причинени от внезапно и случайно откриване / намиране / замисляне.
Celeste Boursier-Mougenot offroad, v.2 куратор – Selen Ansen Селесте Бурсие – Мугенот е френски артист, роден през 1961г. в Ница.
инсталацията включва хореография, изпълнена от три пиана, които се движат и очертават своя динамика непредсказуемо и невъобразимо – двигател на неповторимия танц е реалността отвън / вятърът, над покрива. зрителят търси връзката и обиква началата в органичността на живата природа – като спойващ механизъм / вън_вътре, усещането, че смисълът, породен на едно място, в един момент, предизвиква движение, ефект, рефлекс в съвсем друго . чувството, което предизивква всикчо това говори за близостта и трансформациите, които сами по себе си са обекти на изкуство, взаимопораждащи се образи на живота. разпалването на вътрешната сила е нашият успех в природата.
октомври_2019 ‘ на снимката_Даниела Стоянова / Arter, Истанбул
Кореспондент благодари на Даниела Стоянова за възможността да публикува снимки от личното й изживяване.
снимки: Калина Енчева / изложба на Филип Колбер в галерия Структура, 2020
омарът е отвъд. омарите са знаци. множествеността им е безкрайна, защото привличат погледа в различните му смисли, пощипва, за да предизвика усещане.
Ф и л и п К о л б е р
е британски визуален артист, чието име се свързва с яркостта и образността на попарта. платната му са мащабни с изказа си, а личният почерк ги бележи като въпросителни полета, в които връзките и прочитите зависят от способността на зрителя да възприема мислейки, а не с консумиране на познатия вкус – исторически реалии, възкресяващи друго време, епоха, нагласа.
Филип Колбер представя творбите си за пръв път в България. своя самостоятелна иззложба той представя в галерия Структура, София.
червена шапка за когнитивен дисонанс_ Колбер присъства винаги в творбите си под друга форма / изобразен като омар, пържено яйце или растение / а в платната се срещат изображения от различни семантични полета, които преплитат смисъла и волята си – емотиконите принадлежат като характер, Ван Гог е конник по анцуг, пътните знаци са система, по която протича времето като среща познатото с необикновената им атмосфера на интерпретиране.
снимки: Калина Енчева / изложба Филип Колбер в галерия Структура, 2020
____
о м а р и т е н а р а с т в а т п р е з ц е л и я с и ж и в о т !
/ важно напомняне от Кореспондент/ ____
от 15 февруари 2020_ Филип Колбер_ в галерия Структура, София
Вирджиния Улф_кръгът Блумсбъри / къщата в Съсекс_Великобритания
„Думите са пълни с ехо, спомени и асоциации.“
Вирджиния Улф, специалната!
ВИРДЖИНИЯ УЛФ ‘ КЪЩАТА В СЪСЕКС_ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
родена в Лондон през 1882 год., тя е създател на впечатляваща проза – романи, есета, разкази и е една от най – светлите фигури на модерността в литературните пространства на Великобритания през 20 век.
феминистка. която очертава със свой поглед живота на духа – той е човешко измерение, а не фрагмент, принадлежащ на мъж или жена_почерк със собствена стая ‘ вглъбена и чувствена, свързана с личното усещане за живота и писането, Вирджиния смесва желанието с реалността, живота с идеята.
ВИРДЖИНИЯ УЛФ ‘ КЪЩАТА В СЪСЕКС_ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
тя е специална, специално е и мястото й в литературното общество на Лондон, известният тогава Кръг_ Б л у м с б ъ р и.
общество от приятели, интелектуалци, които подчертано се разграничават от викторианските порядки на висшата класа, лишени от истинност и хуманност, извеждащи повърхността на лицемерието и учтивостта, потискащо оскърбяващи с безсмислието си.
Б л у м с б ъ р и и и з к у с т в о т о на п р и я т е л с к о т о общуване /
Bloomsbury Group – кръг, обединил умните и интелигентни светове от възприятия, изграждащ представи, липсващи в инертността на битието. Блумсбъри остава ценност именно заради тайната от общуването, свързаността на интересните идеи, експериментаторското настроение към живота и сетивността като почерк и измерение, въпрос и взор.
Блумсбъри обединява в общото /-писателят EM Forster , биографът Lytton Strachey , арт критикът Клайв Бел , художниците Ванеса Бел / сестра на Вирджиния / и Дънкан Грант , икономистът Джон Мейнард Кейнс , писателят Ленард Улф и Вирджиния Улф – писател, критик, издател. други негови членове са Дезмънд Макарти, Артър Уейли , Сидни Търнър, Робърт Тревелян, Франсис Биръл, Дж. Т. Шепърд и критикът Реймънд Мортимер, скулпторът Стивън Томли.
Блумсбъри е оцелял през Първата светован война, но в началото на 30-те години е престанал да съществува в първоначалната си форма.
снимки: Никол Кесерджиева
монографичното есе на Вирджиния Улф ‘ Собствена стая ‘ има определено ярко място в литературата, която тя създава, въпреки че известността й се свързва с романите Мисис Далауей , Към фара и Орландо, в част от които тя описва своята чувствителност и връзката си с Вита / Виктория Саквил – Уест.
със завършването на романа си ‘ Между действията ‘ Вирджиния изпада в тежка депресия и написва последното писмо до любимия си Ленард, след което слага край на своя живот.
днес, благодарение на Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова, Кореспондент публикува фотографски разказ за къщата, в която Вирджиния и Ленард са обичали да се усамотяват, оставяйки се на мислите си, да пишат и обменят надеждата като движение в покоя.
къщата е пълна с малки предмети, които разказват съзнанието на двамата Улф. наричали са я ‘ монашеска къща ‘ и често са се събирали с приятелите си за разговори и вечери. къщата в Съсекс, нейният двор, където Вирджиния Улф е погребана от самия Ленард.
_тревата е измислено зелена, приливите и отливите са революции във водите на привидното_ _отношението към всичко е път към самостоятелна стая_
усещането за живот / един ден в двора на Вирджиния Улф /
„Думите са пълни с ехо, спомени и асоциации.“ Вирджиния Улф
за Кореспондент – Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова
снимки: Никол Кесерджиева_Sony World Photography Awards_London, 2019
различни разкази срещат света в точка на значимост. природата на възникването им е вик, който формира плътност и сетивност – прозорец, а заедно с него и врата към човека, неговия малък космос.
Sony World Photography Awards е световен форум за показване на впечатляващи фотографии. албумът съдържа произведения, отличени като най – добри за изминалата 2018 година.
снимки: Никол Кесерджиева_Sony World Photography Awards_London, 2019
висок професионализъм чрез езика на фотографията!
поканените специалисти са предоставили до 10 творби в сегментите с различен фокус –
Архитектура, Откриване /
Креатив, Пейзаж /
Природен свят и дива природа /
Портрети, Натюрморт /
Спорт, Документалност /
участието им е с цел класиране на отличeните в съответните профили.
закрита едва преди дни, тази изложба с конкурсен характер е едно от водещите събития в света на съвременната фотография, а за достъп до залите на галерия SOMERSET HOUSE, Лондон е било нужно да се направи предварителна резервация.
снимки: Никол Кесерджиева_Sony World Photography Awards_London, 2019снимки: Никол Кесерджиева_ Sony World Photography Awards_London, 2019снимки: Никол Кесерджиева_ Sony World Photography Awards _London, 2019
„Ние работим с най-добрите в индустрията, изграждайки силни, международни партньорства, за да накараме фотографите ни да бъдат изложени на въздействието, което заслужават.”
– Скот Грей, главен изпълнителен директор, основател
снимки: Никол Кесерджиева_Sony World Photography Awards_London, 2019
Кореспондент благодари на Nikol Keserdzhieva за банката подбрани кадри, благодарение на които нашата публика среща част от атмосферата на изключително интересното събитие.
снимки: Никол Кесерджиева_Sony World Photography Awards,_ London, 2019
екип на Кореспондент преди две години посети SOMERSET HOUSE по повод друга артистична акция – виртуална реалност / Bjork Digital, a сега се подготвя да сподели и кино под звездно небе / Film4 Summer Screen , като през 2019 година се отбелязва 200-та прожекция в изданието.
Никол Кесерджиева, в компанията на Христина Димова в Somerset House, Лондон
кому са нужни личните поверителни данни, щом новините са фалшиви_ свят, в който има ден на музиката / ден на поезията / ден на цветята / ден на жената / ден на бащата_ и всичко това е сериозно.
‘ Младост ‘ / филм Паоло Сорентино_кадър
не е режим за ставане и лягане. лалетата_забавено и на разсъмване са важни единици_
диван / завеса и прожектор / полуотворена врата_ преместил слънцето в другата стая_ при чашата, в която чаят е винаги зелен.
с влизането си попитала: _кога ще има спаначена супа пак?
_следобедът вчера_часовников механизъм в ръка с ръкавица, й отговорил.
новините са разсъмване.
снегът опаковал щъркелите / претърпял наскоро операция, скромен човек ги прибрал в скромния си дом. те накацали по скромното до тишина легло той с покана за импровизирана вечеря_ каквото Господ дал.
малките гласове на нещата са промяна. промяната не е излишък. обосновава надеждата, а надеждата модернизира часовниковите стрелки.
снегът опакова света, новините разопаковат основите му.
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.