мисълта за филма с Жулиет Бинош ‘ Тази, която не съм ‘ адресира подсещането ми за друг артистичен жест_творбите на Шарлот Посенске / Charlotte Posenenske. гледайки Жулиет Бинош, преживявайки внушенията на образа й, в съзнанието ми се свързва със скулптурните обекти на немската артистка.
широко отворена е душата, когато познаваш етажите й.
само с присъствието си в галерията, вчера / през деня_няколкото срещи с непознати / ми подадоха намиране на точен адрес_
коя е C h a r l o t t e P o s e n e n s k e_ немска артистка, която живее, за да променя с изкуството си_и колкото по-минималистична е изявата й / толкова по – силно_ желанието.
Charlotte Posenenske 1930-1985
разговаряме с непознатите, дошли да разгледат пространството, за познатото чувство да си окръжност в търсене на изходната точка_и се оказва, че всичко познато може да бъде най-вече ново начало.
след малко филмът започва_
18.30 / залата е препълнена. близки и познати лица, приятели / очакването на неочакваното е особен вид б л и з о с т_
Ж у л и е т Б и н о ш_и тембърът на самотата_ през целия ден самотата се появяваше в усещането ми за предстоящата прожекция. всеки артист носи усещане за себе си, у Жулиет е именно самотата_съзерцателната, дълбока и честна самота при пластовете на душата.
тембърът, който осветява пътя към ума_какво чувства, как свързва?
героинята_търсещата връзка Жулиет Бинош / лична, присъствена, подреждаща_
душата е балконът на къщата, в която тялото си почива_
балконът_дързък, архитектурен бретон / който наднича, за да провери дали идването и отиването на дъжда си заслужават вниманието_ето я незаспиващата душа. на този праг_в очакването да се срещне с гласа на този, който я притежава / кой притежава душата, след като тази, която съм е точно тази, която мисля , че не съм / неподозиран вход към неизследваното / пространство, което протича в разказ за скритата вътрешна междина /
филмът ‘ Тази, която не съм ‘ на Сафи Небу / Франция – Белгия, 2019 / е стилно изградена асоциативна система от знаците на човешката самота_отиваш там, където си забравил да бъдеш назад във времето, искаш да си това, което си, без да се интересуваш от другите. искаш да си сам в своите представи за всичко и от това да не зависят дните ти, а душата ти да лети над видимото, реалното_искаш да си полет, да нямаш тяло, но да чувстваш, без да се изисква нищо, дори банален разговор.
‘ т а з и , к о я т о н е с ъ м ‘ е идея, подсещаща за пластиките на C h a r l o t t e P o s e n e n s k е / 1930 -1985 /.
онова, което ме свързва към общото в двата типа разказа е дихотомния език на наблюдението_как всяко лице, форма преминава през себе си, за да види себе си по различен начин. точката на тръгване от едното към другото е първо среща в светлината и сянката, в окръжността, която описват. формите на Шарлот пречупват светлината в създаване на вход, после видоизменят междинността, за да утвърдят позицията за изход.
това превръщане доближавам до въздействащата сила на образа и волята / представата и желанието, които изграждат наратива, проследявайки нишките на свързаността им във филма на Сафи Небу, създаден по едноименния роман „Who You Think I Am“ на френската писателка Камий Лоранс през 2016.
Шарлот Посенске ‘ Квадратни тръби ‘ 1967Шарлот Посенске 1930 – 1985, немска артистка, работеща основно в областта на минимализма като стил на изразяване в скулптурата, живописта
влудяването на миналия живот търси приютяване в чувството за непознатост_при ‘ Тази, която не съм ‘.
Клара_Клер / Жулиет Б и н о ш ,
нали животът
те променя
в копнеж да създаваш >
а
изкуството
предизвиква
да изследваш живота >
Тази, която не съм / кадър от филма
филмът предлага пресечността на миговете като философия наред с необикновените преминавания, превръщания от едно състояние в друго, далеч извън очакваните фази и специфики на екзестенциалните човешки изпитания. ако подвижността на сюжета следва линията да представи тази, която е или не е, физиологията на човека и човешките събитията, според мен, разкрояват динамиката далеч над сексуалната идентичност_връзка.
какво намира умът в кутията си с възможности и как може да пренареди съставните си части е даденост единствено на произхода на желанието. затова разказаната история е история за желанието да избираме и да създаваме.
Тази, която не съм / кадър от филма
тя и той.
тя_в представите на другостта за себе си, за да изпита себе си, тайната на онези гъвкави връзки, чрез които отраженията на измисленото е по-реално от реалността.
той_в идеята за свързаност и близост по снимка, в която вижда знаковостта си_да бъде самата реалност.
и отново моята връзка с духа от творбите на немската художничка C h a r l o t t e P o s e n e n s k е / как се свързват представата и снимката? каква е ролята на изображението и как може то да изгради жив образ. и обратно_как образът може да се разгради в структурата на представата за себе си.
важна ли е истината? коя е истината? нужна ли е, ако носи усещане?
възможно ли е измамността да се превърне в сцена, която среща и после сближава представата и образа? не е ли важна срещата им, наблюдението, създаване на смисъл?
как дигиталността свързва мислите ни и в някакъв аспект образът и истината за него са само корпус на плътния му, сложен знак.
серията ‘ Квадратни тръби ‘ / създана през 1967г. / на Шарлот включва шест кухи тръби от поцинкована ламарина с отвор / наподобяващи детайли от вентилационна система върху покрив /. еднаквият размер на отвора на шестте тръби дава възможност да се съчетават в различни геометрични конфигурации, различно положение, в различна среда и т.н.
това огласява асоциацията ми_тръбите и преливащата представа в образ и обратно /
мисленето е инструментът, който дефинира случващото се_дали прибавяме или отнемаме, дали даваме или взимаме, дали сме или ще бъдем, дали сме вън или вътре е въпрос на мисъл, чрез която се дописва реалността, в която сме.
спомням си, че веднъж бях чула: – сложи някъде кутия със сандалова свещ и после забрави къде я сложи. сядайки да чете си помисли, че някои думи имат древна памет_ухаят на вечна градина.
как изкуството въздейства върху публиката / как свързва хора и представи / как изгражда разказ чрез споделянето на емоция / обект и интерпретация / рефлекс и резонанс_
така нарекохме надеждата си, в подкрепа на смисъла да се търсят нови начини за среща с обекти на дизайна, изкуството, пространствата. този път провокацията ни е към публиката, а поканеният има свободата да изрази погледа си към посочена творба по начин, какъвто сам измисли и избере.
Велина представя личната си интерпретация / серия фотоси / върху един дизайн обект от камерната експозиция бижута [ п о с о к и ] в Artspace Luna
[п о с о к и] камерна експозиция бижута на Гергана Труканова юли 2019 Artspace Luna, Бургас
подход / реакция_
[икономика на изживяването] разказва как едно пространство за изкуство, създадено преди 24 години, укрепва своята вяра всеки ден, благодарение на вниманието и креативността на своите автори и публика. обменът е взаимен и важен, но жестовете са лични и изследователско искрени.
затова ще споделяме_ще питаме_ще тълкуваме и пътуваме в_
и к о н о м и к а н а п р е ж и в я в а н е т о
графика_Антонио Кесерджиев
____
юли, 2019
‘ почувствах се като ученичка / усещах светлината в пластиката, но имах нужда да я наблюдавам / може би ще отида на йога. изведнъж, късно вечерта, преди да се отправя към леглото / взех решение : сутринта ще взема брошката и ще отида край морето / ще я снимам. ‘ Велина_
дизайн обект_брошка [ п о с о к и ] снимка_Велинадизайн обект_брошка [ п о с о к и ] снимка_Велинадизайн обект_брошка [ п о с о к и ] снимка_Велина
Велина_
познаваме се чрез града, чувството за пространства и джаз / разпознаваме се в мисли от разстояние / понякога се разминаваме, но усещаме в световете си място за думи и поглед / всеки път споделям, че се радвам да се срещнем, а тя: ‘ дори начинът на писане – пунктуация и малки букви ми носят усещане за нещо, което е извън текста. ‘
листо от смокиня. за 9 разказа в синьо. водата предизивиква светлината да говори.
9 като знак_ 9 е плодовита идея_ 9 писма до любовта_
събирателност на мига, в който Велина среща вълнението на избора_
камерна експозиция бижута_ [ п о с о к и ] дизайнер_Гергана Труканова фотоси_Велина_ история с кръгове в слънце / въздух / вода /
_лъчи прекосяват хоризонти / стичат се в синьо_ светлината е син дъжд_ забравям, че има други цветове. посрещнала е изгрева при парапета на пристанище Бургас. брошка с девет кръга за утрото на новия живот /
дизайн обект_брошка [ п о с о к и ] снимка_Велина[ икономика на преживяването ] в Artspace Luna_с Велина[ икономика на преживяването ] в Artspace Luna_с Велина
дизайн обект_брошка [ п о с о к и ] снимка_Велина
_____________
идеята ни се изразява в това да срещаме лица и характери, чрез обекти и интерпретации, за които разказваме в Луна. диалогът на разпознаването се състои в съпреживяване, споделена естетика, подкрепа. защо мислим да продължаваме да го правим?
усещането ни, че видимостта на добрите срещи прави думите значими и после превръщането им в знаци провокира да бъдат разказвани и споделяни, а заедно с това стимулират нови идеи, нови изживявания. изпитваме благодарност за общата интонация!
____
в Кореспондент [ 01 ] споделихме първата си среща от поредицата ‘ икономика на преживяването ‘ _
в нея арх. Десислава Стоянова интерпретира личното си усещане към една от творбите ‘ S t R U C t U R E S ‘ на Елисавета Ангелова / Elvyan, представени в Artspace Luna.
пак разкажи, Стендал – колко пъти публиката аплодира ‘ Крадливата сврака ‘ ?
и Росини нека знае – вчера приятелка ми описа най – поетично осъществения спектакъл, 200 години след премиерата му! като сестра на мигове, в които има огън бе този разказ. търсех, ровех и не откривах в паметта си подреден сюжет. затова слушайки я, си представях поле с детелини, онзи растителен вид, който се лута между трилистен и четирилистен смисъл, между щастието и фуража.
притихнала на завет, скрита от свободата на думите, свраката дочула разговор, от който й станало ясно, че намирането на четирилистна ще й донесе онова, от което единствено си нямала –
щастие.
Истанбул, 2016 снимка: Кореспондент
полето било безкрайно в очите на търсаческата й страст, но бързо избрала лудостта – ще откъсна всичките, за да имам и нея.
крадливостта била без умора, а крилете й – не като другите.
без да вдига дори за миг главата си, отскубвала почти с корена всички едри, сочни, зелени стебла и листа.
така била увлечена да има!
а, то… щастието било тихо и невъзможно да бъде откраднато, тъй като било малко и нямало място сред големите, които свраката мислела за дом на това, което преследва.
така се разминали – малкото, което е много и желанието за голямо и повече, което е нищо.
Стендал обичал и ценял музиката на Росини! написва пълна негова биография и както над повечето си текстове, поставил и тук мотото ‘ За малцината щастливци ‘ . благодарение на този щедър разказ и на образа на свраката, който доших с мои конци, вместо с ноти, докоснах мисълта_че човек не може да открадне онова, което не може да има. както и не може да има онова, което е откраднал.
разминахме се. и нещо ме спря. обърнах се, проследявайки с поглед движенията им, течащи в желание. притихнах, наблюдаваща ги – тя избира своето категорично бельо в дантела, той я чака и мисли унесено, полуживо. в цялото си мъжество на погледа, в съзнаваното днес и сега / една сутрин в 9, източен Лондон / нюансите на фината вълна в сиво, бомбето, бастунът. тя търси желаното, докато той намира представата. тя избира, той е! съчинявах си ги по много начини, задействайки онова парче на Чък Бери и Тина Търнър. лудостта празнува, а аз я усещах в плика с бельо, дантела до земята – жълта луна , напито бомбе, под скърцащ неостаряващ тъмен гьон. тя и той / в ден за намиране . видимостта бе само дар и аз го запазих за себе си. тръгнаха, двама. красиви в дните си. сещам се често за тях . сега също / празнувам уважението.
Лондон, улици и непознати / 2016, снимка_КореспондентЛондон, улици и непознати / 2016, снимка_Кореспондент
‘ помнете, че измислицата е нашата страст… ‘
Младост / Паоло Сорентино
‘ Младост ‘ кадър от филма, реж Паоло Сорентино, 2015
погледна с възбуда сините й плитки вечерна самота и реши да види всичко старо по нов, категоричен начин /
има неща, които не можеш да изтриеш от своята памет_колко умно!
– подай ми, ако обичаш, перлената огърлица! – казала царицата на царя.
– не виждаш ли, че е тук – на главата ми / не успях да си намеря короната днес! – отвърнал й страстно и унесено, завинаги преданият на бижутата и обувките й цар.
колко естествени били връзките между ума и случващото се_
_респект към научните открития и постижения _и колебания към човешката лоялност
Perseverance. сн. НАСА 2021
Perseverance_ надежда или халба /
там, където има улица, съществува идея за отиване и връщане / проход и преход / приближаване и отчуждаване.
марсоходът ‘ Постоянство ‘ ми донесе образа на писмо от непознат, пощальон от врата до врата. писмо, изградено от важни и разнообразни теми_проекти на човека от 2021, кодирал данни за човека след 2021. в своето пътуване, писмата винаги носят почтената представа за реалността чрез желание за обяснение, а с това и за постигане. самото писане на писма е свързване с друг/о чрез диалог.
Адам Стелцнер_’ изoбpaжeниeтo cвъpзвa зpитeля c гoдинитe paбoтa, ĸoятo ca cвъpшили xиляди xopa, зa дa ce ocъщecтви тaзи миcия. „Извeдeни cтe нa пoвъpxнocттa нa Mapc. Ceдитe тaм, нa ceдeм мeтpa oт пoвъpxнocттa нa мapcoxoдa и глeдaтe нaдoлy ‘ сн. НАСА, 2021
ключово постижение!
такава една връзка може да се базира върху проучване, споделяне, облагородяване, събиране на информация и др. фундаменталното проучване на НАСА, вероятно дава и богата представа за дългите вълни и трусове на живота на Земята днес / климат, ресурси, екологични сривове, възпитание и навици /. за себе си обобщих така:
[ марсоходът си направи селфи и взе това, което му трябва ]
слушайки репортажа с новината от началото на 2021, асоциирах всичко с мрежа от социални знаци и практики на живеенето на съвременния човек. затова, новата космическа лаборатория наричам_писмо до Марс или съобщение, обобщаващо универсалния диалог / искам те_пиша ти / като набор от стъпки и формули_ като заминаване в ‘ приближаването ‘ към онова, което искаме, но не преживяваме чрез съзнанието на собствените си очи.
марсоходът ‘ Постоянство ‘ е медия, в която, макар и неподозиращ, всеки жител на Земята е отразил своя личен код, а направените от него обектни снимки ще се четат субективно от всяка отделна памет.
така чета своята_
и мисля, че всички тези позиции ще фрагментират опита ни до днес_кога какво искаме да знаем и кога какво можем да искаме. вероятно, визуално ще напомнят дадаистична пиеса, присъствието й ще носи осезаемо внушение на човека като субект по презумпция, конструиран от събитията на своята консумативност, търсещ ново историческо пространство и прикриващ се от своите наследници – преупотребеностите в напреднала възраст.
персонаж без публика или улица без улична светлина? каква биография му предлагаме чрез себе си и своите кодове?
п о с т о я н с т в о_
доминанта / визионерство / история
не поражда ли конфликт любопитството, преди преодоляване на зависимостите? не стимулира ли стремеж към власт?
преразпределянето ли е устойчивото звено / Гетсби и постоянство?
никак не е привлекателен образът на завземането. чрез ‘ Постоянство ‘, метафизичната му дълбочина, струва ми се, създава негов обобщен и продължен образ, и експлицира природата ни като медиатори между чистото и замърсеното, ресурсното преразпределяне и сблъсъка между тях. не ми се иска сюжетът на безизходицата да се тълкува като факт на усъвършенстване, любов към наблюдението с цел трупане на познание.
по – скоро_ мисля си за устойчивостта и п о с т о я н с т в о т о като рацио, почистващо Земята.
LUX е събитие с друга въздействаща сила, на границата на две темопорални емисии_експериментът да бъдеш едновремнно тук и пренесен в друга перспектива. и то не заради мощната технологична компания, осигурила материалната база, а защото дигиталният език е извън кода на уловимото, материалното. защото идейната еволюция и социалното измерение в инструментариума на съвременното изкуство е_новата визия за света отвъд предметността.
180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 / iart studio, Flower Meadowснимки_Антония / Кореспондент
дълбокото_
техно аудио внушения, присъщи на въображаеми планетарни емисии / визуални кодове, оптично уголемени и плуващи в танца на вълната анимирани скулптури / микс от образи, цвят в интензитет, хора и екрани, коридори с упътващи знаци, въздухоотводни тръби, осветени завеси, думи и текстове, изграждащи диалог между публика и артисти_електронен пулс / динамика в оборот_
високото_
изкуството е като вода, която проправя и намира свой път, следвайки силата си да енергизира живота със смисъл, да съобщава, да създава / да обобщава, като подсеща за важното, като разтърсва и обгръща като мощна космос вълна.
да, изкуството днес има нов път, но тук, в залите на 180 Studios в Лондон, експозицията LUX_нова вълна съвременно изкуство, разположена на огромна площ от сграда_в центъра на Лондон, характерна със своя бруталистичен стил, разполага идеята за другия ум /
умът на 21ви век докосва света, като го трансформира.
изземва функциите на движението като преместване в права линия, за да разиграе и въвлече в нова схема всичко познато_до неузнаваемост_от стрелките при входа, червените завеси и неонови реплики по стените на подземия, лабиринти и тунели, до момента, в който учтиво ни настигна сътрудник, упътващ движението на зрителите, с въпроса – ‘ разбрах, че търсите морето. ами то е просто горе! ‘ / ставаше въпрос за залата с вълната_творба на колектива a’strict_знаейки, че не бива да я пропускаме в процеса, а докато попивахме и дискутирахме в дълги интервали всяка идея, заедно с чувството за свечеряване, дойде и притеснението, че е възможно да остане невидяна … самото придвижване в това пространство, инспириращата атмосфера, хипнотичното въздействие, оставят вкус на ‘ нещо ‘ от Дейвид Линч и още от самото начало_чувството за нова сензитивна клапа, стартираща с първата стрелка, остана будно по време на пълното завъртане.
180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22снимки_Антония / Кореспондент
видове светлина, но с коя какво виждаме?
съвременният смисъл на щастието, по какъв начин се свързваме с него?
кинемтографски, тези мисли се свързаха в съзнанието ми и при преминаването от зала в зала, усетих, че всичко се гради върху идеята за фрагментарността на човешкото съзнание_как всеки от нас се фокусира върху определен сегмент, като го мултиплицира за определено време. след изчерпването му, избира друг и така винаги общият план му убягва_някак си остава изолиран от цялото. може би затова темата е именно_светлина.
осветяването_ цялото / свързаността / общото / всичко_ отразено във всеки
събирателното е верига от различни звена, а инженерно_ животът ни го поглъща и излъчва в различни цветове. светлината е фундаментална и основополагаща сила, конструираща реалността ни. всеки изгражда собствения си живот според това, какво вижда чрез светлината.
умната техника е хоризонт. зелената светлина и дигиталността са стратегическото мислене за новия ни, осъзнат живот.
светлина за близкото бъдеще_
какво ни казва LUX_
изкуството на новите медии изследва преместванията на човека в пространството / изследва как се променя човешкото съзнание спрямо дигитализацията / как изображението посредством компютър свързва реалното с фантазното и какво означава това за по- задълбоченото ни опознаване и разбиране_
осъществява нов тип сетивна и мисловна реконструкция_ в мащабите на общовешкото_дава ни възможност да изследваме как режисираме и интерпретираме истинността навътре в съзнанието си, приканвайки ни да видим същността в друго зрително поле. отвъд видимостта. това, разбира се, въздейства по нов начин за сетивата ни, внася ново усещане, изгражда нов тип синаптични контакти и вероятно нервните ни клетки се свързват вмрежа от друг характер.
такъв тип изложби създават нова история за възприемане и тълкуване на познатите_причина / следствие, обогатявайки връзката с нов зрителен модел.
гледане / свързване / възприемане / осъзнаване /
една вълнуваща работа_на Universal Everything / Transfiguration 2020, която бързо става любима_ възникнала идейно още през 2011 в Париж, арт колективът преработва оснвата й, за да сподели с публиката на ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ преобразуваната й форма в пресечност на въздействаща визия, перфектен аудио дизайн, ударна мощ на общата енергизиращата сплав_видеото среща с непрестанно движеща се фигура, преминаваща по посока_универсалното време / през различни фази и състояния / в различни смисли и подобия.
тази снимка е благодарение на Universal Everything studio
Universal Everything / Transfiguration 2020
сибирателен образ на формата живот фокусира върху преобразуването на фундаменталното_ тялото и неговото движение. дори не се замисляме за мястото и целта, към които е устремена гиганстката фигура. достатъчно е равновесието, внушено чрез основата_земя и щом я има, същественото е движението. преминаването през огън, вода, лава, камък / неспирното движение провокира мисъл относно свързаността_ причина / следствие, взаимопораждащата им сила в живота_това, към което вървим, е онова, което сме. времето е наш дом, а ние се променяме в търсене на конкретните му_образ и същност.
в LUX тя е енергията. от водата, небето, природата, ума. и в диапазона на яркостта на цветовете до пълното им избеляване, LUX сигнализира, че дори свободата да виждаме света в цвят също е въпрос на взаимност / зеленото е цвят, защото е смес от други цветове!
многоканалната видео инсталация на арт колективa Random International представя новата работа Algorithmic Swarm Study / Triptych, като изследва движението на групата, инстинктите и стадното поведение, което не допуска отклонение от цялото.
Random International / Algorithmic Swarm Study / Triptychснимки_Антония / Кореспондент
стилизираните изображения в работата на корейския колектив a’strict_Morando представя цикъл огромни божури, които следват живота, разгръщайки формите си постепенно. техният втори план_минималистичен характер на скенер изображението им реализира темата за привидността и продължаването / неспирността в начало_край_и пак начало.
a’strict_Morando снимки_Антония / Кореспондент
за ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’, Карстен Николай реализира мащабен проект, в който звукът се изразява в цвят, като го превръща в светлинна скулптура. Карстен е световен артист, базиран в Берлин, воден от смесването на изкуство с наука и експеримент. в артистичната си дейност, това свое търсене изразява чрез набор от математически връзки, посредством които конструира нова сетивна вълна за своите зрителите.
‘LUX: New Wave of Contemporary Art’, Карстен Николай ‘ Едноцветен ‘ снимки_Антония / КореспондентCarsten Nicolaiснимки_Антония / КореспондентCarsten Nicolai ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’, Карстен Николай ‘ Едноцветен ‘ снимки_Антония / Кореспондент
Кореспондент откри и друга важна характеристика за автора от Германия_Карстен Николай е един от ярките двигатели в полето на електронната музика. той композира в чистата гама на рафинирания, редуциран до знак звук, а чувството, което носи музиката му се разпознава с минималистичен вкус към естетиката на севера, лаконичността на ударния, ясен, истинен звук, отключващ сюрреалистично изживяване в посока на психеделичното като рефлекс_в обяснение за несъзнаваното. споделяме силно завладяващата музика, създадена от Alva Noto / псевдонимът на Карстен в музикалното поле /!
вълната_
аудио визуален ритъм, мулти-сензорна инсталация на a’strict_ какво очакваме от живота / границата_бряг / вода, преодоляването й в мисълта чрез преработване на страха в поглед навътре. едно ‘ потяпящо ‘ изживявяане, което преминава през сетивата, за да ги срещне в обща стая с изненадата / нова визуална реторика.
сюрреалистична среда_ мулти – сензорната видео инсталация Starry Beach на южнокорейския арт колектив a’strict, чиято премиера е била още през май 2020, по време на пандемията.
мащабната работа на Es Devlin, Blueskywhite, в която небето от синьо става бяло – дава прочит на емоционалната ни свързаност с природата. всяка изречена дума променя света в съответния ритъм, нюанс и всичко това се отразява в смисъла на персоналните човешки връзки, каквито изграждаме с действията си. а и в сложния характер на социалните взаимоотношения, свързаността ни, глобалното затопляне, и всички поражения за планетата ни, произтичащи от действията на хората. творбата коментира изчезването_ ‘ край на синьото небе ‘. изградена е в две части:
1_стих на Байрон от 1816г ‘ Тъмнина ‘, която отправя зрителя в светлинен тунел с дължина 24 м. стихотворението е писано по време на газовото изригване на връх Тамбора, последвано от затъмняване на слънцето и температура около 3 градуса ‘ годината без лято ‘ / необикновените червени залези от това време са документирани в творбите на Джоузеф Търнър, известен като художник на светлината /.
180 Studios180 Studiosснимки_Антония / Кореспондент180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 / Es Devlin / Blueskywhite снимки_Антония / Кореспондент
2_мащабни светещи панели, които модулират прехода за зрителите, като визуализират изчезването на синьото небе / претопяването му в равно бяло поле_резултат от гео-инженерната дейност, която предизвиква глобално земно затопляне.
Julianknxx размишлява върху гласа на тъмнокожите, чувството за принадлежност и ритъмът, който потапя в история на дишането като болка_най-важната болка в този свят_да не бъдеш. мултимедийна инсталация, изградена от седем широкоформатни екрана, в която всеки щрих е превод в самостоятелен екран_чрез приближаване в близък план, работата среща очите на болката_’Дишай! Дишай!’. силна творба на Julianknxx , която обръща внимание на психиката на тъмнокожите хора по света, правейки връзка с дишането като процес извън пулса на дробовете_всичко онова, което поглъща цялостното съзнание.
Julianknxx / Black Corporeal / Between This Airснимки_Антония / Кореспондент
авторката, която открих за себе си и реших да следя, за да изследвам релефа на философските й внушения е Hito Steyerl, доктор по философия, художник, професор по експериментално, кино / видео / документална есеистика.
‘Това е бъдещето’ Хито Щайерл / 180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 снимки_Антония / Кореспондент
‘ Това е бъдещето ‘ , творбата на Хито Щайерл_ носи в себе си още в самото заглавие пресечността на настояще и бъдеще.
‘Това е бъдещето’ Хито Щайерл / 180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 снимки_Антония / Кореспондент‘Това е бъдещето’ Хито Щайерл снимки_Антония / Кореспондентснимки_Антония / Кореспондент
бъдещето винаги потегля от последните спирки на настоящето като линия. то тръгва и се произвежда чрез динамиката и конструкта на статуквото, сатиричността_ иначе как бихме го класифицирали като видоизменена същност на реалността? изследваща медиите, технологиите и движещите се изображения, Хито Щайерл показва своята видео инсталация ‘ Това е бъдещето ‘ и поставя въпроса за изкуствения и естествения интелект.
светлина за близкото бъдеще_
13 октомври – 18 декември / в последствие удължена до 20 февруари 2022 / в 180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ обединява 12 от най-известните медийни артисти и колективи по света / творци, работещи с най-новите аудио-визуални технологии за създаване и изживяване на нова реалност_ Рефик Анадол / Дже Баак / Сесилия Бенголеа / Цао Юси / Ес Девлин / iart / Джулиан Knxx / Карстен Николай / Random International / Хито Щайерл и Universal Everything.
180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 Cao Yuxi, Shan Shui Paintings by AIснимки_Антония / Кореспондент180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 снимки_Антония / Кореспондент180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 снимки_Антония / Кореспондентснимки_Антония / Кореспондент
имърсив дигитален проект_ в присъствието на 13 мащабни инсталации, произлезли от съвременните дигитални технологии, които използват изкуствен интелект, генеративни и интерактивни алгоритми, обемен звук и оптична илюзия, за да създадат нов вид артистични преживявания.
билетите бяха в продажба още от август, но заради наличието на други ангажирани позиции и други планувани изложби, екипът на Кореспондент успя да реализира посещението си по време на удължения престой на LUX_ 07 януари / 20 февруари 2022 / , така че_ благодарност за януарската възможност!
180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 снимки_Антония / Кореспондент
нова вълна на съвременно изкуство! това е нашият избор!
изложбата_ курирана от SUUM Project в сътрудничество с Fact и 180 Studios в Лондон, Великобритания и спонсорирана от LG.
снимки_Антония / Кореспондент
интересното за екипа ни бе да потърсим_ каква е ролята на дигитализираната представа в общата култура на възприемане и интерпретация. мен лично ме занимава и вълнува въпросът_как може да се изразява съвременният артист, възможностите и силата на внушение в работите му в стремеж към равновесие и при пълна липса на материални средства .
в края на изложбата, чувството те води или да побегнеш бързо или да притихнеш в мислите, насочени към ‘ фискалното ‘ в личната ни етика и политика към_ време / място / хора / взаимодействия.
LUX създаде революция в мислите ни, като предизвика нови образи в система от изкуство / технологии / наука_в общо стратегическо бъдеще за управление на сетивата ни чрез ума на новите ценности.
за да изградя този анализ_към личните си усещания, предизвивикани от изживяването по време на изложбата, прибавих и изпитах знанията си за видовете синапси в нервната система на човека. подготвях се дълго за този текст, а по време на престоя си в Лондон, при срещата ми с тези инсталации се провокира желанието да потърся информация за невронните контакти, след което тълкувах как всичко е въздействало върху емоционалната ми основа, за да го погледна чрез личната си интерпретация и нагласа. чувствах се в подем още по време на потапянето, тъй като търся и се интересувам, най-вече приемам, а и обичам този език_дигиталността / електро вълната / техно звука / смесената медийна дълбочина с релефа на лайтбокс техниката за манипулиране на обектния свят / как всичко това дефинира нас самите и как разгръща концепция за изживяване, надграждане на идеите ни – от новите импулси на създаване до новите екосистеми във въображението и свързаността. на излизане се погледнах, за да се убедя, че цветът на ирисите ми е същият / поне това?
снимки_Антония / Кореспондент_ 180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22
коментарът ни в Кореспондент относно LUX_
светлината е новият живот между изкуствен и естествен интелект /
_интерпретира с нови средства_ темата за промяната в наратива чрез времето като начин на общуване_сред обществото, социалната среда / като климатична развръзка, белязана от човешката свръх консумация
_предефинираната роля на визията_чрез сценичните /театрални изкуства / размитите пространствени белези между фикция и реалност_дигиталността в обемни звуци
180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 снимки_Кореспондент
Кореспондент присъства в средата на 180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ , за да преживее мащабността на истински съвременен визуален пърформанс, организиран от световни медийни артисти и колективи по света, работещи с най-новите аудио-визуални технологии за създаване и изживяване на нова реалност, в който светлината е домакин_ дълъг процес, в който всяко образно видоизменяне води до нов зрителен ъгъл при всеки артист, а за публиката_да се учи да живее в стратегическата промяна за разумно равновесие.
съзнанието запазва обобщения и уголемен портрет на цветето_не само като природна даденост, а като идея, генерирана от друга реалност_символ на поникването, кореновата система, пренасяне на информация чрез почвата / влагата / въздухът, светлината. светлината определя живота, тя го дефинира, а чрез цветята / като прототип на човешкото присъствие го пренася в космоса_
снимка_Антония / Кореспондент Лондон / януари 2022
Мария Съботинова предпочита да разказва, за да преживява света в историите, които го показват и с т и н е н .
без да знае, че очаквах да я срещна_ в един следобед на август, при зелената сянка на младо дърво, й разказах за спонтанността като характер на изложба бижута. поканих я да помисли как темата о р г а н и ч н о концентрира въздуха върху нас и доколко тази конкретност ограничава и вдъхва свобода едновременно.
тя избра причината като въпрос и остави отговорите за индивидуалността на всеки. небрежно скрита от публиката, Мария_подкрепяща визуалното с действие, позиционира личния си метод да улавя невидимото, кодирано в реакция, гримаса, първи жест на изненада като чрез тази идея интегрира себе си_ автор в космоса на въздействието.
Мария и обективът_ един израз на ситуацията като преживяване >
зная за будността й към обществото, зная и за отношението й към детайлите в градското пространство, харесвам фотографската й стилистика и заедно с всичко това, Мария продължава да изненадва с откритостта и въздействието на жестовете, чрез които се изразява_
познавайки културата на желанията в градското живеене, Мария внушава и идея чрез погледа си / семпло и ненатрапчиво.
скоро си припомнихме как се запознахме / тя влезе в галерията, за да сподели свое тълкуване на плакат, който е забелязала от витрината. слушах внимателно, запомних свежестта, с която мисли. оттогава чета смелата й подвижност в различни послания / и като урбанист, и като фотограф. профилът й е видим в езика на архитектурното и достатъчно разпознаваем в маниера на естетическото послание.
къс бретон_ велосипед, за да не възпрепятства зеления кръговрат_ минималистична визия_ вдъхновяващ темперамент_ право в очите, за да виждаш душата й_ Мария_мотивация с добра енергия
< ако всички сме участници в невидима игра, какво би направила, за да провокираш така всички, че да открием заедно видимостта, да станем партньори?
– За всички участници бих създавала среда и емоция, така че да усетят духа, любовта, стремежа към щастието, съпричастността. Мисля, че това би предизвикало у всеки бавно, но устойчиво, израстване в една посока. Защото какво е партньорството в невидима игра? Същото като в живота – мислим, че сме отделни, а сме едно цяло.
авторски проект / Мария Съботиновафотографии_Мария Съботинова
< Жокера! изненада или предвидимост? какъв герой е той?
– Не съм го гледала още 🙂
фотография / проекти_ селекция_ Mariya Sabotinova в Кореспондент
< какво означава ‘събитие’? възможно ли е то да влияе и кога създава мрежа от взаимодействия?
– За мен е “Смислено съвпадение/Синхроничност”(C.G.Jung – Synchronicity/Meaningful coincidence). Влияе и я създава винаги, няма условността на времетo. Води хората до единението.
фотография / проекти_ селекция_ Mariya Sabotinova в Кореспондент
< как живееш със заблудите? каква е ролята им?
– Да изпробват волята и желанието за израстване, но също така са и част от неизменната съдба, която не се влияе от свободния избор. Друго, което осезаемо правят, е да провокират творчески подход към всичко.
фотографски проект на Мария Съботиновафотография / проекти_ селекция_ Mariya Sabotinova в Кореспондент
< споделяш ли твърдението, че всеки град има своя нагласа към света, към ядрото си? в този дух, какво е лицето на нашия град, Бургас?
– Споделям го. Така привлича и хората, които да живеят в него и да създават собствената си реалност там. Лицето на Бургас са невидимото творчество и бохемския дух (може и с така модерната дума Аура да ги наречем), които обаче прогресивно наближават критичния минимум от творци-поддръжници, а това ще доведе до обездушаването му.
фотография / проекти_ селекция_ Mariya Sabotinova в Кореспондентфотография / проекти_ селекция_ Mariya Sabotinova в Кореспондент
< разтълкувай, моля те, метафоричния израз – Хичкок е дизайнер на субтитри – как интуицията ти го разчита?
– Нещо като “оставям всички да си мислят каквото си искат, но същевременно им давам основата чрез собствената ми лексика”
< разкажи за свой авторски проект. сещам се за изложбата ти ‘Голяма’. какво искаш да споделиш с нея?
авторски проект на Мария Съботинова
– В момента не работя над нищо конкретно като личен проект. За “Голяма” мога да кажа, че иска да стане по-голяма. Огромният потенциал на жените ме вдъхновява безкрайно. С първата част на проекта исках да споделя възхищението си към неуморния, структуриращ, но и освобождаващ дух на тези жени.
< животът е като каране на колело, спреш ли, губиш баланс. в какво инвестираш, за да се движиш?
фотография_Мария Съботинова
– Основно в изучаване на личните ми пикове и спадове с цел търсене на този баланс, така че, като го загубя, да не падам или поне да не потъвам до дъното. Но и в преживявания – външни и вътрешни, колкото и клиширано да звучи, в техниката “наслаждаване на мига”.
фотография / проекти_ селекция_ Mariya Sabotinova в Кореспондент
< какво / кое интегрираш във философията си на снимане и кога фотографията е разказ извън времето?
– Усещането ми към света, защото иначе бих вървяла срещу себе си. Фотографията е извън времето, когато идва от сърцето.
в Кореспондент [разговор с Мария]_ Мария Съботинова_фотограф / урбанист
_профилът й е видим в езика на архитектурното и достатъчно разпознаваем в маниера на естетическото послание /
Кореспондент_разговор сМария
фотография / проекти_ селекция_ Mariya Sabotinova в Кореспондентфотографии_Мария Съботиновафотография / проекти_ селекция_ Mariya Sabotinova в Кореспондент
< за какво се водят войни, Мария?
– Основно за пари.
< животът и рекламата / за какво разказва твоят живот? чрез какъв знак можеш да го изобразиш?
– Венера.
< духът и машините / къде се срещат и примиряват?
– Биха се примирили, когато хората се примирят със себе си първо.
🙂
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.