Категория: ПОРТРЕТИ

[ някои аспекти от семиозиса в инсталацията и есето ми за Сизиф ]

текст_ Антония Кесерджиева

фотонаратив_ Georgi Georgiev_Smile G Photography / Кореспондент / Kremena Kapitanova / Mariana Sarbova / Petar Kaserdzhiev

correspondentluna.com ____

всичко, което допускам в мислите си, в рамките на тези декемврийски дни на 2025, все води до образа на възобновяващото се_

природа / смисли / идеи _ са само част от възстановяването на различните форми живот

духът на възобновяващото се_ не е ли врата към света всяко негово начало_

есето на Албер Камю винаги ме е вдъхновявало с това да разширявам смисъла за Сизиф, с идеята да търся пораждането в онова дълго тръгване и непрестанното връщане, за да предложа свое тълкуване както към ситуацията, така и към самия него.

желанието ми да свържа това наблюдение с визуална инсталация съвпадна и с поканата от организатори и куратори на фестивал ВОДА / WATER festival, който се проведе в Бургас през есента за девета поредна година, този път в градското пространство, наречено Дупката*

мисленето ми за света е като за Феникс, като амплитудата на регенерация за всекиго от нас е различна / сещам се за Кант, който споделя_ ‘ две неща ме удивляват – звездите над мен и гласът вътре в мен ‘ бих добавила_и връзката помежду им

[ врата към света е всяко негово начало ]

фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ‘ 25

‘всички изложби в една’ / ‘всички въпроси в един’ е инсталационна творба, намираща основание в два визуални абзаца с два придружаващи ги надписа, разположени върху парчета огледала

абзац 1 съдържа_ метална маса за телевизор / въртяща се / камък / къс естествена скална маса / парче огледало с надпис в черно ‘всички изложби в една’

абзац 2 съдържа_ ковьор от края на 20 век, изобразяващ паун в градина с фонтан и арка / в преобладаващо ярки цветове / камък_естествена скална маса / парче огледало с надпис в черно_колко струва камъкът ти, Сизифе?

по различни начини инсталацията поставя на изпитание устойчивостта на нещата_ знак / композиция / пространство / време

защо Сизиф задава трудния въпрос [защо]? Сизиф_герой на етичното? защо маса за телевизор? защо огледало?

Сизиф е поет, тревожен и щастлив поет_ първото и последното изречение в есето на Албер Камю ‘ Боговете осъдили Сизиф до безкрай да тласка тежък камък до планински връх, а оттам той се търкулвал обратно до долу, повлечен от собствената си тежест. ‘ / начало / и ‘ Трябва да си представяме Сизиф щастлив. ‘ / край /, поставям в диалог с инсталацията си в Дупката_ през техния прочит и концентрация можем да потърсим отговор на това – имаме ли силата да се свързваме, за да имаме общо съзнание за обща надежда? вълнува ме знакът в тази отправна точка – как и дали е възможно митът да вирее и да броди из града, какво виждат очите му и доколко хората разпознават Сизиф като щастлив герой?

за да се убедиш, че нещо съществува, трябва да проникнеш в него_

върху парчета огледална повърхност с видими следи от ръждива вода поставих надписите, за да живеят като визуални метафори_ четящият среща себе си / чрез отразеността в огледалото / в конструкцията от думи и въпроси_

камък върху въртяща се маса за телевизор / въртенето се извършва във всички посоки, а придвижването й – чрез въртящи се колела_ за да кореспондира с голямата тема – съмнението /

съмнението поставя под въпрос автентичноста на целта и копнежа / на съдържанието и информацията, която сама по себе си е световна въртяща се конструкция, често с изцяло подменена стойност_

фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ’25

‘всички изложби в една’ / ‘всички въпроси в един’ предлага тълкуване на близостта и граничността / смисъла и безсмислието_ дали падането на камъка надолу не е голямата сила на Сизиф_ и именно с тръгването си надолу, Сизиф става интересен за френския философ Албер Камю

абсурдно поставен ‘ на екран ‘, парчето скала излъчва своя естетика, но и концептуалната загадката в трудността на природата – за да бъдеш, трябва да не спираш.

фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ’25

[ за да бъдеш, трябва да не спираш ]

в целостта си тази инсталация отговаря на логиката на мястото_Дупката* и именно локацията, предвидена за фестивалното събитие отключи желанието ми за искрен диалог с града през знаци и конструкти_

същността_

камъкът може да създаде стена на разделението, но може и да изгради дом_подслоняващ, приобщаващ /

разбира се_какъв е светът, в който си се родил зависи и от теб самия – Сизиф го променя непрестанно, в свободата си да се справя със себе си / камъкът е единствената му връзка със света, а така ми прилича на танц тази връзка / танц, в който нищо не е напразно_

снимки_Кореспондент / Мариана Сърбова

заоблената структура на камъка подсказва, че е обгръщан, носен, търкалян от водата, благодарение на взаимодействието им, той се закръглява постепенно и сигурно т.е. водата преминава в камъка_

поставен върху маса за телевизор – композицията препраща към неяснотата на свързаността с медията – тя бива – информация или дезинформация / поток на свързване или объркване, заблуда_

подобно силата на водата, която поражда живота и има силата да го отнеме_парчето земна твърд също съдържа в себе си трактовка за двумерността на света – граница и съюз_

инсталацията отговаря на сюжета, застинал в мястото_ в Дупката* камъкът предоставя всичко и не потвърждава нищо / тайнствено приобщен и скрит във великата сила на всеки структурен творчески акт_зидария, той съдържа и внушава двумерността на света

снимки_Кореспондент

снимки_Кореспондент

Сизиф е наказан от боговете, но интересното за мен е_ има ли нещо, с което надскача наказанието си? струва ми се, че митът и образът на Сизиф подлежат на преоценка.

‘всички изложби в една’_ ‘всички въпроси в един’_ предлагат част от прочита ми върху темата_живеем ли и как живеем в съвременния свят?

снимки_Кореспондент

фотокредит_Georgi Georgiev / Water festival ’25

в баланс със своя камък, Сизиф осъществява и проявява силата за дългия път към живота_избутвайки го до горе / после проверява инстинкта си, като го следва отново и отново / горе, долу / горе, долу

хората / дъждът / началото на октомври_

ключови състояния от събитията в периода на реализацията на фестивала / което наложи и промяна на датите за провеждането му / поредица дъждовни дни в страната, поставиха пред сериозни изпитания и създадоха съществени, трайни изменения в инфраструктурата и живота на много населени места в източна България. серията от случващите се истории по време на проливните дъждове в района ме обърна към различната динамика на втората ми работа – свързах флората с фауната_ ‘колко струва камъкът ти, Сизифе?’_всички въпроси в един /

снимки_Кореспондент

творбата включва ковьор от края на 20 век, изобразяващ паун в градина с фонтан и арка – в преобладаващо ярки цветове / камък_естествена скална маса / парче огледало с надпис_колко струва камъкът ти, Сизифе?

снимка_Кореспондент

Дупката* е вид несъществуващо място_

в нея, двете творби заедно представляват една хронологична инсталация изразяваща духа на вечните въпроси и стремежи_кои сме, как се самоопределяме, за какво копнеем, какво избираме, доколко е стабилна средата, в която сме, напомняне за непрестанните трудности и изпитания в средоточието на личната ни вяра, за да подпомогне разбирането ни за живота като част от живота на другите и отношението към света

вид несъществуващо място_

фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ’25

камъкът_ може да създаде стена на разделението / може да изгради дом_подслоняващ, приобщаващ / какъв е светът, в който си се родил зависи и от теб самия – Сизиф го променя непрестанно, в свободата си да се справя със себе си / камъкът е връзката му със света и така ми прилича на танц тази връзка_

снимки_Кремена Капитанова / Петър Кесерджиев / Георги Георгиев

изкачването и слизането разказват Сизиф в продължителността на волята за живот_ нищо не се губи_всичко се предава и преминава в нова форма житейски смисъл_

Сизиф е нерециклиран обект на радостта , а паунът е прекрасна птица / събирателен астрален образ

но в този случай / в работата ми, паунът става препинателен знак за психологията на суетата / горделивостта / дори аругантността_

паунът е царствен, считан за мъдър съветник, символ на богатство и власт, птицата е сочена като визуален образ на Индия и характеризира всеки аспект от богатата и древна индийска митология, литература, религия, национална символика. в богатия културологичен аспект, паунът, освен че събира очите на едно място / заради кръговете, подобни на очи върху дълата паунова опашка /, в баснята на Стоян Михайловски ‘ Паун и лястовичка ‘ срещаме ето какво_ Паун запитал лястовичка:

— Какво приказват зарад мене между небесното крилато населенье? — За тебе — възразила мъничката птичка, откак се щурам аз из сините простори, едно и също нещо се говори!… — Че съм най-драголюбен хубавец, нали?… — Че си богато пременен глупец!

оттук в езика ни навлиза и изразът ‘ какво се перчиш като паун ‘ / ‘ крачи гордо и недменно като паун ‘ и др. в духа на тази аналогия си позволявам да свържа присъствието на пауна като персонаж, символизиращ някои социални и важни за обществото ни недоразумения, произлизащи от нездрав стремеж за власт, несметни богатства, безцелен и охолен живот както и смехотворното им възприемане от група хора за показатели на добър вкус или елитарност.

ето този – космически по своя произход капан – визирам в пределите на същественото – отвъд звездното оперение на пищната птица – соларен природен символ – тя в случая / без да заличавам естеството на истински разкошната й даденост / служи да подчертае парадокса – птица като другите, но с осанка на божество.

интересувам се от наблюдението над тънката близост и различие между свободата и зависимостта, богатството и взаимността като общо съзнание за една еко система_

истинската независимост и фалшивата самооценка

‘ всички въпроси в един ‘ е наблюдение върху смисъла на човешкия живот, стойността му чрез вникване в делата и думите. изследва връзката_жива и нежива природа / като основен и труден въпрос, част от постоянния разговор в ‘ редакция ‘ / в случая думата редакция е метафора на света_

оттук произлиза идеята ми – да поставя в Дупката* абзаци от твърде познат и постоянен дебат – как флората / в присъствието на природния обект-камък / и фауната / под формата на пъстър ковьор и в ролята на нежива природа / съшиват целостта на дилемата – кой как живее, доколко внимава и съобразява с живота във всяка частица присъствие, зачитайки чуждите права, емоции, избори и вариации.

знаковата принадженост, обособена в двоичността_ паун / камък

паун / камък_ избрах двойката като аналогична на реалността, в която живеем. чудовищно страшни и съвсем конкретни ситуации от близките дни, пряко свързани с местността Елените и престъпните деяния, довели до извънмерни наводнения, предизвикани от серия компрометирани решения, дейности, осъществявани години наред – изсичане на залесени площи, противопоказно застрояване на площи в близост до водни басейни или директно в дерета и плата на реки, стават обект на изследване чрез работата ми – ‘всички въпроси в един’_ всъщност чрез нея душата ми крещи срещу всички онези, които нагло са се провъзгласили за богове и си позволяват да разполагат цинично с живота на другите.

ако някой ви описва дъжда като вода, никога няма да познавате усещането за звука, който маркира определен мирис за влага, подпочвени води, мокри чадъри, прогнили жълти листа, сивотата на деня и неговия пейзаж, както и темата за движението и гласа на тревогата_

в баланс със своя камък, Сизиф осъществява и проявява силата за дългия път към живота_избутвайки го до горе / после проверява инстинкта си, като го следва отново и отново / горе, долу / горе, долу

да събереш несъбераемото / проектираш чрез волята си света в себе си и пребъдването на времето

по естествен начин Сизиф проследява историята на онзи тип хора, които живеят и днес_те винаги имат ключ към историята на сътворяването, на промяната на границите и превръщането им в нова идея, в неспирането да се търси и очертава нов път, макар и в познатото

Сизиф_Аристотел_Айнщайн

[теорията за гравитационната сила се позовава на мисленето на гръцкия философ Аристотел / 4 век пр.н.е./, който вярва, че няма ефект без причина и движение без сила. според него причината за движението надолу на тежки тела, е свързано с тяхната природа, което ги кара да се движат надолу към центъра на Вселената, което е тяхното естествено място. обратно, леки тела като елементът огън се движат по своята същност нагоре към вътрешната повърхност на сферата на Луната. така в системата на Аристотел тежките тела не са привлечени от Земята чрез външна сила на гравитацията, а са насочени към центъра на вселената поради вътрешни гравитати или тежести]

създателят на уравнението за еквивалентност на маса и енергия E=mc²_ Айнщайн, изследва и топлинните свойства на светлината, използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология

в метафоричен смисъл, разглеждам Сизиф като микро модел за произхода на Вселената_съхраняващ не само историческата тъкан, а и вярата към светлината / стремежа на човек към Космоса.

камъкът пада надолу, но човек се утвърждава именно в стремежа си към светлината нагоре, космическата свързаност на всичко и всеки във Вселената_ земя / човек / светлина_целостта им /

 

и ако наказанието произтича от това как да се превърне хаоса в ред / при вечното търсене на опора извън битието, за да се предотврати хаотичността, човек се нуждае от причина и източник, за да не се срине смисълът му, и за да пребъдва живота /

сигурно така възникват и ритуалите_

съзнанието за сизифовската идея може да бъде разгледана и като следа от култови практики, свързани с предаване на дарове в планините, сливането на човека с природата_ именно планините – приемани за божествени обиталища и тайни светилища_

в този порядък_Сизиф и неговият труд не са безсмислен акт, а почит към реда в природата_първоизточник на всичко_

на въпроса_успяваме ли да открием Спасителя_ отговорът е_той се ражда постоянно в нас, чрез вечно възобновяващото се начало

и все пак, в пулса на деня – в търсенето на истината за произхода на света като вяра и упование, винаги има и малко хаос_

‘всички изложби в една’_ ‘всички въпроси в един’_ живеем ли в съвременния свят?

снимки_Кореспондент / Георги Георгиев / Петър Кесерджиев

както стана ясно_ разглеждам пауна в символиката на благосъстояние, светлини и замъци. те, заедно с неговата самозабрава и влюбеност създават пейзажа на ироничния въпрос ‘ Колко струва камъкът ти, Сизифе? ‘

ситуирана по този начин, инсталационната работа дефинира няколко гледни точки, като едната е именно – иронията в жеста на пауна, който присмехулно би откупил целия свят, дори и камъка на Сизиф_

гледната точка, свързана с етичните категории е пътуването през живота чрез отношенията_ търсене на смисъл и нужда от споделена земя

именно такава е и другата опорна същност на ‘всички въпроси в един’_ ‘колко струва камъкът ти, Сизифе?’ нужен ли е този непосилен, безспирен труд, докато други, въпреки бездействието си крачат безметежно, заобиколени от ‘ широтата на жеста ‘ и дребните си прищевки като – изсичане на японски вишни, за да се осигури паркинг или място за хотел, или да се отклони естественото течение на някоя река, например.

‘ колко струва?’ е като указание за подменена биография. Сизиф подминава този въпрос или вероятно отговорът е_

не предавам / не заменям / не продавам живота си_

не предавам / не заменям / не продавам живота си_

нека се вгледаме в средата_

образите и формите / паун и камък_стават изразители на онази междинна среда, изграждаща силната идентичност на тазгодишното издание на Фестивал ВОДА – Дупката*, наречена още и Сърцето на града_

само по себе си – съчетаването на топoсните наричания отвежда до ясно противоречие – кога усещането в сърцето е като за дупка_при болка или болезнена чувствителност / рана / труден спомен или непреодолима жизнена ситуация_

сърце и дупка в едновременност_ темпорално очертание на неизбежната едновременност_ непреходността и променливостта на градския живот_тяхната междинност

*Дупката_

историята сочи, че от 80-те години това място, намиращо се в центъра на Бургас е заградено, освен това съдържа абсурдно съчетание на отблъскващи се по своята същност градски емблеми в общ урбанистичен парцел_ красивата къщата на една достойна бургаска фамилия – Хаджипетрови / сградата на Свободния бургаски университет, преминала по-късно в дом на Апелативния съд / старият градски площад Тройката, чието име идва от прочута улична лампа с три осветителни тела / умопомрачаващо огромен паметник на войник с вдигната ръка, разположен контрастно на желанието и разбирането за свобода и независимост, присъщо на съвременните градски хора, ориентирани към истинност, национална чест и достойнство_

така, цели 40 години, Дупката зее като рана по неосъществен копнеж и вероятно има много истории, които тя чрез гражданите на Бургас може да разкаже_

именно заради силата и изключителността на контекста реших да участвам и приех поканата да реализирам инсталацията в Дупката за Water Festival_ намирам, че реализирането му точно в тази среда изгради нещо повече – преживяването на едно ‘ отсъстващо ‘ място в центъра на Бургас_

в деня на откриването през октомври написах:

тази вечер беше празнична среща на идеите, любопитството, умението да чувстваш радостта на другите, желанието да си представиш, да докосваш и заради това да си спомняш_

да знаеш, че е хубаво, защото го четеш и в очите на непознати_

Бургас намери и разбра сърцето си_

и всички бяхме заедно_

дъждът_този велик артист, най-после излезе от Дупката,

за да я превземат нови интересни форми, образи, въпроси_

поздравления за всички, които работят по организационните процеси на фестивала, за всички, които споделят време, опит и идеи, креативно разкрояват пространството, наречено Дупка, за да преживяваме моменти на радост от духа на свързването си_

ето, градът ни има нужда от друг заряд и разбиране към нов смисъл, нова визия и ще е радост, ако за всичко това се споделя и говори по вълнуващ начин, различен от езика на клишетата и неуместните коментари.

любовта е работа)

и нека уважаваме онзи, който умее да пази и предава любовта)

творби и артисти, поканени във фестивал ВОДА превърнаха това знаково бургаско място в съкровище на споделения миг и аз съм благодарна, че като поканен_нашият колектив_Artspace Luna предложи няколко гледни точки, за които някой ден ще разкажа в Кореспондент_

*Дупката е място с голяма площ в центъра на Бургас, което 40 години беше заградено поради прекратен строеж

възможности на съпричастност_

съвременното изкуство разказва живота ни по-близо до съзнаваното, отколкото до притежаваното_ затова е важен смисълът на творбите и тяхната свързаност, която развива силата на интерпретиране на съвременния визуален шрифт_

Сизиф и смисълът на живота_имат вкус на въпрос / същността на водата / дъжда тества нашите възприятия и за мен остава интересно усещането за връзка между двата абзаца в инсталацията_хем имат самостоятелен смислов център, но прозира и важната свързаност помежду им_приключението на живеенето в историята на интересен град_

ситуирани върху пясък, те съвсем подлагат на изпитание изходността, гъвкавостта на материали и структури.

като засадени лукувици на млади въпроси върху пясъчник за експериментална игра, двете експлицитни трактовки_ ‘всички изложби в една ‘ и ‘всички въпроси в един ‘ сякаш са опори на легенда, разказваща за космически човек, който на изкачване трансформира камъка в пястък.

фотокредит_Georgi Georgiev / Mariana Sarbova / Кореспондент / WATER festival ’25

в свои размишления относно срещата между абсурда и надеждата сред изобилието житейски страници, Албер Камю споделя – ‘ Навикът се изгражда тъй бързо. Искаш да спечелиш пари, за да битуваш щастливо и цялото ти усилие, най-хубавото от живота отиват за печелене на тия пари. Щастието е забравено, средството е превърнато в цел. Така и цялото усилие на завоевателя ще се отклони от амбицията, която е била само път към по-велик живот. ‘/ стр 117 /

‘ Всички герои на Достоевски се питат какъв е смисълът на живота…И удивителният отклик на твореца към неговите герои, на Достоевски към Кирилов може да се ообщи ето как: Съществуването е измамно и вечно. ‘/ стр.307? / Митът за Сизиф, Албер Камю

има нещо застъпническо – така както ‘ дупката ‘ е несъществуващо място, невалидно за очите, оградено и лишено от образ за живеещите няколко поколения в един град, така произходът на камъка означава – минерална маса, образувана от остатъчно време, уталожено, човешко и земно присъствие / капсула чувствителност на земната обвивка_

приемам дупката и камъка като своеобразна пиктограма за време

крайъгълен камък / объл камък / остър камък / скъпоценен камък / изразът_падна ми камък от сърцето /

пиктограма за време_

[волята на Сизиф превръща камъка в пясък]

и чак сега разбрах_ целостта е в пълното разглобяване, затова всяко отиване и връщане на Сизиф са огледален образ на светлината – изгрев и залез / догонващи се в единна времева система / нещата, които нямат край

самоиронията на Сизиф

с натрупването на опит, самоиронията се осъзнава въпросително_всеки има това, кето има и няма това, което иска да има_изкачването на камъка и неговото свличане не говори за притежание, а за еволюиране на волята чрез мисълта за живота и света като отдаване_

този мой любим герой_камъкът на Сизиф постепенно превърнах в рядка книга за урбанистичната памет / земна плът, капсула историческо време, което разказва съдбата на самото място_

[нещо много важно, както за наратива, така и за прочита на инсталацията – двата камъка, които използвах са от Дупката, т.е. те са част от дългия зимен сън зад оградите, живи свидетели на 40-годишния капан на невъзможното общуване и най-вероятно са част от подземието на съборените градски къщи тогава – два камъка от близката история на Бургас]

първото и последното изречение от ‘ Митът за Сизиф ‘ на Албер Камю_’ Боговете осъдили Сизиф до безкрай да тласка тежък камък до планински връх, а оттам той се търкулвал обратно до долу, повлечен от собствената си тежест. ‘ / начало / и ‘ Трябва да си представяме Сизиф щастлив. ‘ / край /

създадена и локално интегрирана спрямо конкретните контури на мястото, инсталацията има характер на визуален портрет на есето ми за Сизиф и същевременно силата на камъка в този диалог очертава тълкуването му като разказвач на културната антропология, свързана с мястото / града. това определя инсталацията като сайт-спесифик жест, в който камъкът описва човека, а обръщайки внимание на конкретна житейска ситуация / драматичните дни около проливните дъждове и наводненията / тя разчита преди всичко на социалната си рефлексия_

Дупката е природна екосистема за паметта_ [а дали не е забравен отпечатък на яма, образувала се от падането на древен сизифовски камък]

в ‘Бърдмен’_американска драма на режисьора Алехандро Гонсалес Иняриту, човешката памет е и гранична зона, в която богове и хора се срещат, за да акумулират земята и небето като територия за обновяващото се:

‘ И получи ли това, което искаш от този живот? Получих. И какво искаше? Да се наричам любим, да се чувствам обичан на тази земя. ‘

‘ За какво говорим, когато говорим за любов? Вярваш или не, това е сила. ‘ / сцената с медузите / Реймънд Карвърс в ‘Бърдмен’ филм

фотонаратив_Georgi Georgiev / Water festival ’25_ KAN WAKAN Георги Линев_концерт / Силвия Чернева_Нестабилна земя / Всички изложби в една / Всички въпроси в един_ Антония Кесерджиева

снимки_Georgi Georgiev

възприемам полета на Бърдмен като полет на Сизиф_ по-голям от живота си си, когато принадлежиш на мястото и смисъла, които ти дават воля_ именно тази принадежност към място и воля те превръща в птица над всички и всичко_

този текст разказва специфичното чувството около появата на инсталацията ми в Дупката, като визуален жест към личните ми записки и размисли по повод_кой е Сизиф и как възприемам щастието му като усилие за паметта и волята му да разбере света, любовта, свободата въпреки_

пълна информация, както и още снимки от всички събития / творби и артисти, станали част от поредицата_три фестивални вечери в Бургас_може да видите на страницата на фестивала_waterfestival.bg

WATER festival 2025_Бургас / Дупката_Сърцето на града_ снимка_Кореспондент

артисти_

Абел Корински / Германия Орхан аиб Кавракоглу / Турциа Суджин Сео / Южна Корея Дария Пугачова / Украйна Адриан Манулеску ADISTU / Румъния Давид Шомло / Унгария Регина Шарвари / Унгария Колектив Скенокосме / Франция KAN WAKAN Георги Линев / България Полиформа / България Партикълс / България Анатоли Ванчев / България Николай Матев / България Христина Дечева / България Антония Кесерджиева & Artspace Luna_колектив / България Стойко Даскалов / България Симеон Шивачев / България Йосиф Аструков / България ЕСТЕО / България Петя Петрова / България Мариана Сърбова / България Танцова компания ДЮН / България Силвия Чернева / България Театър на сетивата-София / Бъгария Orchestra lumina / България Мария Съботинова / България

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

текст_ Антония кесерджиева

снимки_ Кореспондент

correspondentluna.com

посреща ме Дюшан /

звездите танцуват на метална кука и приличат на разтворени книги_

всичко останало е калейдоскоп на жизнените сили в полето на пространството като медия

здравей, Бургас_

споделена градска история, породила специфично чувство,

е реалната причина за появата на визуалната река, която разположихме за няколко месеца при витрината на пространството_

за да среща погледи и мисли / да докосва или променя представи относно въпроси и обективни действия / да разширява зоната за идеи на хората в Бургас, отключвайки хоризонт в настроение за обмен и креативни съюзи

ул. Лермонтов 41 / Бургас Artspace Luna

срещата_

трябваше да потвърдя покана, отнесена към екипа на Artspace Luna, за участие във фестивала за съвременни изкуства ВОДА, предвиден за началото на октомври

в разгърнат разговор с куратори и организатори на фестивала, стигнахме и до анализ на минали събития, съпътстващи фестивалния дух, та чак до вглеждане в реакции на местната публика, в качеството_изразител на обществена позиция и мислене

очертавайки живия портрет на града ни, видимо се осветиха някои потребности_по-задълбочена чувствителност към проблемите на личността и света, по-взаимодействаща и фина настройка към палитрата от общности и най-вече – доколко обществото осъзнава и разпознава ролята на изкуството, културните инструменти, същността и динамичното присъствие на културните пространства_частни и публични, в усилието им да поддържат духовен и интелектуален ръст чрез качеството и посланията на творбите като медии

по естествен път обсъдихме нуждата от интервю, в което някой от екипа ни да сподели личен поглед през срещи и опит отнсно съвременното изкуство_близки дискурси / доколко и как разбираме смисловите му полета / по какъв начин предизивиква волята ни за съпреживяване и как живеем с кодовете му в града, в света

снимки_Кореспондент

чудесно!

идеята за интервю, дошла от авторите на фестивала дава плътност на намерението за непосредствена диалогичност, свързваща автори, творби и публика

и все пак, сякаш я затваря в рамките на мястото на събитието и единствено по време на трите фестивални вечери

предложихме друг разказ, а с него да се опитаме да отключим по нов начин пряката си реч към града

интервюто пресича улицата под формата на река_

за двумесечния си престой при витрините на Artspace Luna, ‘реката’ се вписа в градския пейзаж като активен участник в потока от ситуации и примери и то далеч след края на фестивала, а от няколко дена_реката има нов прочит – ситуирана във вътрешното пространство на галерията, тя става повод за нови връзки и разработки

споделям всичко това, тъй като такива срещи и покани носят характера на люботство и чрез истински анализ обживяват нагласите за открит диалог, а в конкретния случай_достоен факт е и това, че за първи път / според мен / организаторите на фестивал ВОДА се обръщат към частна, независима галерия от града, доверявайки се на дългогодишните й търсения и свободния подход в кода на идеята и реализацията й, за което сърдечно благодаря!

но така фестивалът разширява териториалната си принадлежност, наред с това и въздействащата сила

снимки_Кореспондент

смисълът от всякакви културни акции е в потенциала им да обогатяват и насърчават духовното ни израстване

проследявайки развоя на някои течения и артистични търсения в съвременното изкуство, визуалната река, намерила свои посока и движение из града претвори представата за свързаност между културните пространства от различен порядък

продължителността на действията_

за устойчивата ефективност във времето, колективът ни предостави на фестивалния екип готовите файлове за бъдещи разпечатки на визуалната река, чрез които информационният поток ‘ какво е съвременно изкуство ‘ може да среща ученици и преподаватели в някои градски училища или гостуващи в галерията по покана за допълнителни лекционни курсове или просто обмен на градивни коментари

снимки_Кореспондент

тъкмо заради бълбукащия смисъл, проследихме и разчистихме пътя на една важна река_

аспекти от съвременното изкуство

VISIONAKT STUDIO_графичен дизайн

идея_Artspace Luna_колектив

за ВОДА_фестивал за съвременни изкуства ’25

____

благодарност!

към колектива на Artspace Luna и VisionAkt VISIONAKT STUDIO_

за смисъла от целия процес_

за поканата и уважението от страна на Petya Stoykova като организатор на фестивала / Desi Stoyanova и Mariana Sarbova_негови куратори / Stanislav Chakarov_за отличното качество на разпечатаните материали

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

Кореспондент с покана към Анелия Кузманова

[ личен прочит / асоциативен диалог с културната среда, породена от знаковостта в експонираните творби_брой 07 ]

correspondentluna.com

има особено вълнение, когато една спонтанна среща в галерията, с лекота и финес преминава в избор / и с всяка размяна на погледи_изричането им се превръща в естествено разпознаване на смисъл – близък с приятелския си тон_

поканих Анелия Кузманова в [ откъси ] благодарение на интуицията си_ че [ не знам какво да правя_всичко е възможно_спокойно ]_част от творбите на Красимира Кирова в Artspace Lunа, носят чувството за брод и тя ще преведе личния си поглед чрез думи, усещания, асоциации _

интересното е, че не познвам Анелия отблизо. тя припомни миналите ни срещи, сподели и за разговори, откупки преди години, но животът й зад граница, динамиката и заетостта нюансират така детайлите понякога, че явно съм запазила интересното за себе си във формата на ритъм / и следвайки мечта след мечта, разбира се_всяка променя и ритъма ни_

сега срещам жена с 6_месечно бебе в ръце, сред обич и грижи, вече майка на две деца, впечатляваща ме с желанието си да споделя смисъл, разговаряйки за изкуство през емоции и преживяване_

наблюдението пази формата си_споменът като усещане за ритъм /

____

Кореспондент споделя с благодарност мислите на Анелия Кузманова по отношение личното й разбиране, както и съкровеното изживяване в диалога с трите творби на Красимира Кирова, експонирани при витрината на Artspace Luna, ул. Лермонтов 41, Бургас_

correspondentluna.com

след като изпратих поканата си към Анелия да сподели настроения и размисли, помолих и за снимки. първата, която изпрати бе тази на нейната майка, след което сподели това:

_Бих искала да започна с няколко уговорки.

Най-първо: честно, а и уместно при среща с нови култури, обичаи, традиции, а също така и с творби и творци, е да си даваме ясна сметка за ролята и участието на изследователя.

За това, че възприятията ни никога не са в изолирана среда. Оттук и прочитът на всяка една
творба е до голяма степен обусловен, да не кажем обременен, освен от познанията и подготовката на четеца, също и от моментното състояние и нагласи на наблюдаващия_

Само с едно такова предварително “разкриване” на субекта може да се надникне по – надълбоко в тълкуването и обясненията, които той дава за обекта на изследване.

И всичко това_като се внимава все пак да не се измести фокусът на вниманието по посока на
личността на тълкувателя / етнографа, художника /.

Ето например_аз_в момента съм:

@ Неотдавна довела на този свят второто си дете.
@ Също неотдавна (с няколко месеца отсрочка от беберождението) загубила толкова
болезнено и нечестно майка си в жестока битка с лапите на рака.
@ Стигнала почти до финала на Георгигосподиновата “Градинарят и смъртта,” която толкова плътно описва живота с рака и немилостивата действителност на мъчителната
загуба, килограм по килограм плът, опият по опият в нарастващи дози.
@ Успешно прекосила финала на една, както в последствие се оказа, доста лична докторантура, церемонията на която, за моя лична утеха, както майка ми, така и двете ми
деца и баща им, успяха да споделят с мен.

И в този контекст идва (не)случайното морско запознанство с трите плАтнени произведения, извезани от друга жена, изобразяващи женска плЪт и “прочетени” отново
от жена, и въпреки това, съвсем не само женски, с универсалните си послания за обърканост, съблазън, тревога и в крайна сметка – утеха.

Втората голяма уговорка, която следва от първата, е че е дълг на изследователя да даде право на глас и “овласти” обекта на изследване.

Да го направи агент и сътрудник в това
“общо” дело. Ето защо, е редно да се допитваме до авторите на творбите за личното им гледище и терзания, в конкретния случай – при извайването на трите творби на Красимира
Кирова. И това отново като се поднесат въпросите с достатъчна дистанция и такт.

Дано съм успяла!

снимки_Анелия Кузманова / гребане през трудностите

И сега, нарамвайки двете уговорки под мишница следва най-интересното – резултатът_

И точно както протагонистът в “Градинарят и смъртта,” напук на срещата с рака, окуражава сина си – ГГ*, с “няма страшно,” така и КК*, в противовес на немислимите до
преди това изолация и безпътица на пандемията, възкликва с игла в ръка “не знам какво да
правя,” “всичко е възможно,” но и “спокойно.”

контекст_съображение_изследване_резултат

В същото време, стъпвайки на една широко разпространена традиция в областта на наивистичната стенна бродерия, каквато не едно и две деца сме съзерцавали над креватите
на нашите / в моя случай – странджански / баби и майки, КК съвсем извън тези традиционни рамки обува своите момичета ту във висок ток, ту в плътни чорапи, ту ги
оставя да нагазят из тревата с боси нозе.

ту висок ток_ту плътни чорапи_ту боси нозе

боси нозе боси нозе висок ток_

И ако подобни бродерии само преди две поколения са извършвали и обредна функция, бидейки неразделна част от чеиза на бъдещите булки и в демонстрация на техните умения и сръчност на бъдещи домакини и майки /

то в настоящия контекст те имат съвсем друго –
естетическо послание_

дори загатване за съблазън и представляват своеобразна среща със съвременните / в смисъл и на модерни по Айзенщат / стандарти за красота_

Ако в първия случай девойките – авторки на бродерията, се представят пред бъдещия си жених с готовия
продукт на своите умения, то трите бродерии на КК съвсем не изпълняват подобна функция.

Те нямат същия адресат, нито пък биват излагани в уединението на дома, и в този смисъл са освободени от строго фиксирани очаквания като одобрение и възхита, и говорят за една определено съвременна свобода при подбора на сюжет, в който съжителстват теми
като уязвимост и вътрешни конфликти, и които биват изобразявани, както с картини, така и с текст – отново в контраст с традицията, която разчита единствено на въздействието на образите.

От друга страна, текстът при КК в известен смисъл се явява като коректив и уточнение на образа и така оставя по-малко на въображението.

За отбелязване е също, че въздействието си бродериите на КК постигат без да се прекрачва границата с еротизма и сексуалността.

Нещо повече, както тробрианците в “Аргонавти на
Западния Пасифик” удивително напомнят на Малиновски, така и бродираните момичета на КК носят от образа и естетиката (включително и в подбора на прическа) на своята авторка.

Явно не само в антропологията_понякога обектите на анализ приличат на своя анализатор, но и в изкуството се случва художникът неволно или не да обрисува себе си.

И най-последно_ Бродериите на КК в тройната си нечетност и по този начин още по-жива цялост, изложени на витрините на галерията и прихванати прилежно с безопасна игла
/ както баба ми захващаше крайчетата на юрганите вътре в пликовете, за да стоят на място /, макар и плод на друга пан-трагедия, съвсем дословно се припокриват с финалните
вопли на ГГ: не знам какво да правя, повторени цели осемнадесет пъти.

Аз не съм ГГ, нито КК, но и аз усещам написаното като „съдбовно и леко.“

Но и аз извършвах своите болногледачески ритуали със същата отдаденост, грижа и педантичност като ГГ седмици и
месеци дори, и с бебе на гърди. И на мен ми се ще мама от някои дълбоки треви също да се появи и да прошепне „няма страшно.“ Засега само ми заръчва храни, нося я на ръце
така лека и я слагам да си легне в белите чаршафи на леглото ѝ в Момина църква, където
не успя да си дойде (приживе).

И всичко е обич.

свързвам срещата си с Анелия Кузманова в Artspace Luna и с разказа за докторантурата / темата / пълнотата на изживяването_ интересно с интердисциплинарната посока в същността му_ история и антропология.

останах с впечатлението, че е преподавател, но тя самата поясни:

_Водила съм само упражнения като част от корикулума в UCL и самия факултет School of Slavonic and East European Studies. Темата която изследвам са множествената модерност и – или различните пътища, по които може да се прекрои модерността.

в процеса на кореспонденцията ни, Анелия допълни:

_Нещо като биография_

Първо училище в крайгранично село в нещо наречено Република на младостта, коятомного скоро беше разтурена.

Последва местене в малък горнотракийски град. Защо го наричаха Нов, в съпоставка със Стария такъв, щеше да ми стане ясно години по-късно и имаше връзка с опожарявания, преселвания и други все така сложни демографии.

Откритие, че миженката тук се нарича жоменка.

Нови съученици, ново училище. Добре, че улиците са толкова прави, че е трудно да се изгубя на втория учебен ден в четвърти клас в НЗ, на който отивам вече сама, след като на първия майка ми ме е прикрепила към красивата руса Рени с плитките.

Класната, която обича да ѝ носят прежда срещу оценки се
пенсионира – преподава ни директорката на училището.

Първа среща с английския език.
Гимназия. Писане на думи. Много думи на английски. Изложба. Хиперинфлация. Семейни проблеми. Дядо има рак и е на морфин. Майка ми познава темата на изпита по история.

Английски 5.50. Университет. Град Студентски, кален и много студен. Оранжеви автобуси. Топли съквартиранти. Стипендия. Една студентска година в Уисконсин. По-мразовита не е била и в Странджа.

Още две в Студентския град и след това доста по две с двата часа разлика на Лондон и втората вече магистърска стипендия. Градация някаква.

Изпратих баба. Дядо не можах. Но си дойдох за следващите седем, както се оказа. Теренни изследвания. Барселона с Него. Първа защита. Корекции. Отново в Лондон. Пандемия.
Бебе, най-хубавото бебе. Бебето е дете. Втора защита. Дипломиране. Баба е тук. Имаме
братче. Баба е болна. Биопсия. Скенери, много скенери. Болници. Мъка. И обич, цялата
обич в едно.

дали когато търсиш някого / идва точно този, който има нужда от въпросите, които да заселят в градината му будуваща душа за обич и прегръдка _от които му идва да пише за всичко, което се подразбира като_памет /

градините са паметта за живота като възможност_

идването на Анелия в галерията бе заради желанието да закупи обект, който са харесали двамата със съпруга си, след което да го отнесат там, където живеят със семейството си.

обръщането ми към Анелия с идеята да сподели свои асоциации в [ откъси ] бе продиктувано от срещата ми с личната й идея да свързва светове, изследвайки тяхната специфика и философия_

мислейки си за важността на интуицията като важна динамика в процесите на паметта и креативната еволюция, се опитах да вникна в личния прочит на А. Кузманова през спомен и емоции / успоредността им_

това подсеща за чувствителността към вътрешния опит при философите, най – вече този при Анри Бергсон, чиито идеи оказват силно влияние върху екзистенцилизма и модернизма в литературата и изкуството.

[ градините са паметта за живота като възможност ]

интуиция в [ откъси ]

три произведения / погледът към тях се превръща в спасение_

през памет_обич_липса_природа_раждане_радост /

широтата на [ откъси ]_една идея на Artspace Luna_екип се изразява в това_да търси съдържанието на творбите, мисловните процеси зад тях, както и споделянето по отношение на преживяването като една нова перспектива в културните маршрути, които всички заедно очертаваме в свързаността си_ автор_творби_куратор_пространство_реципиенти.

[ градините са паметта за живота като възможност ]

[ светът_от игла до конец_Красимира Кирова в [ откъси ] _ брой < 07 > линк

____

*КК _ Красимира Кирова

*ГГ _ Георги Господинов

личният избор на Анелия Кузманова да бъдат изписани имената на авторите с техните инициали ми допадна много_не само защото носи усещане за посвещение / а и за разбиране_своеобразната същност на дълбоко пазена мисъл или идея_или мечта_или прозрение, до което достигането е едновременно въпрос и време / отразеността в дълбочината на нещата, огледалност /

усещане за посвещение_разбиране

и за разбиране_

близост_

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

Кореспондент с покана към Ваня Габровска

[ нейните лични рефлексии в брой 07 ]

в опитите си да фокусира внманието към разговори с обмен на размисли, новият формат [ откъси ] _ една идея на екипа на Artspace Luna_ни среща и този път с емоциите на нашите гости_

стойността

творбите на Красимира Кирова_разположени на витрината на галерията на ул. Лермонтов 41 в Бургас предизвикват погледите на минувачите / а заедно с тях_коментарите стават все по-елегантни, взискателни и любопитстващи отвъд видимостта_

реших да поканя Ваня Габровска, за да сподели своите лични асоциации и наблюдения относно изображенията на Красимира Кирова в Artspace Luna

____

Ваня е млада жена, майка на две момчета, основател на Бон Шанс_езиков образователен център в Бургас, фокусиран в изучаването на романски езици

____

благодаря на Ваня за сърдечния отговор на поканването ми да сподели свои рефлективни връзки с визуалната композиция при витрината, осветяваща трите изображения_ [ спокойно_всичко е възможно_не знам какво да правя ]

correspondentluna.com

[ откъси ]

Благодаря за поканата на Антония Кесерджиева да участвам в проект [ откъси ] на галерия Луна.  Приемам предизвикателството с интерес и ентусиазъм и оставям съзнанието ми да свърже картините “Приказки разказани с конци” на Красимира Кирова с произведения свързани с френския език и култура, които са част от моя професионален път и моя начин на живот. 

Текстилните картини ме впечатляват с нестандартния избор на изразни средства – бродерия върху плат и стилизирани изображения на женски тела и текст. Образите са едновременно нежни и силни, елегантни и чувствени, провокативни. Замислям се за бродерията… Тъчем животите си. Закърпваме раните си. Зашиваме спомените си. Кодираме послания в шевици. Разплитаме конци. Един бод. Една дума.   

Топлите цветове в картините на Красимира Кирова напомнят на мекота и прегръдка, домашен уют и майчина ласка. Бродерията създава чувство на ефирност, ритмичност и фин рисунък, а цветните акцетни привличат вниманието към елегантни аксесоари, които подчертават женствеността.    

Текстът върху творбите отправя силни послания към публиката, които докосват.  

Свързвам този похват със сюрреалистичните картини на белгиеца Рене Магрит и противоречивите надписи, които не съответстват с картините му. Ceci n’est pas une pipe… 

Какво са за мен посланията от картините на Красимира Кирова? 

“Спокойно” – спокойствието като част от учебния процес. Да създадем спокойна атмосфера за учене. Да подкрепим учениците по пътя към знанията. Да подадем ръка. Да ги успокоим, да не изпитват страх от грешка. Да ръководим процеса с мекота, топлина, обич и разбиране. 

“Всичко е възможно” – Този цитат изключително съответства с моите убеждения и възгледи за преподаването. Иска ми се да предам на своите ученици безрезервна вяра в неограничените възможности, които имат в себе си, да бъдат активни в своите избори. 

Така тази покана е повод да осмисля връзките между изкуството в различни проявления: живопис, литература, поезия, скулптура, музика и преподаването на език, задавам си също и много въпроси за ролята на преподавателя в дигиталната съвременност. Днес, когато достъпът до информация е на един клик разстояние, е много лесно да показваме и съпреживяваме изкуството с учениците в класната стая.  

…Образите на жените от картините на Красимира Кирова ме пренасят в лудите години в Париж – 20те години на миналия век, които описват артистичния и социален живот на десетилетието… напомнят на танцьорките на Кан Кан от кабаретата, пристегнати със своите корсети, танцуващи, съблазнителки, изкусителки, любовници, проституткки, певици, актриси….  

…Жената като символ на свободата в образа на Мариан в картината на Йожен Делакроа “Свободата води народа”, картина, която се намира в един от най-големите музеи в световен мащаб – Лувъра. В тази женска фигура се крие сила, мощ, енергия, която е способна да поведе народа, да го избави, да го извиси, превръщайки се в персонаж, за който “всичко е възможно”. Този женски образ е символ на френската република и олицетворява порива за свобода, равенство и братство …   

… “La Femme” – една от любимите ми френски групи “Жената” – музиката им е повлияна от много стилове сюрреализъм, псайхаделик, ар-деко, изпълненията им са театрални, провокативни, имат силно присъствие на сцената, енергия, която запалва публиката. Фигурата или лицето на жената присъства винаги в обложките на албумите им. На 21 май 2024година изнесоха концерт в София в рамките на европейското си турне. Незабравимо преживяване за българската франкофонска публика….  

…CHERCHEZ LA FEMME известният френски израз, измислен от Александър Дюма, който означава “ТЪРСЕТЕ ЖЕНАТА” изследва ролята на жената в различни житейски ситуации като главно действащо лице в интрига/убийство или като вдъхновение за живота. …

… Жената – майка. Непозната любов, която майката изпитва към детето си я променя и я превръща в нов човек – майка. Майка – орлица, закрилница, обгрижваща новия живот и създаваща новия човек Тази роля на жената свързвам с моята близка приятелка – визуален артист и майка на пълен работен ден, която твори във Франция – Мирела Караджова. мама авенира. Картините и представят сцени от съвместния живот с нейната дъщеря, в желанието си да осигури най-доброто за дъщеря си Мирела търси алтернативни форми на обучение  – Валдорфско училище, което предоставя образование в синхрон с природата и характера на детето … 

https://www.facebook.com/MAMA.AVENIRA …

…Изкуството на Красимира Кирова свързвам с опустошителната любовната история на скулптура Огюст Роден и Камий Клодел. Сблъсъкът от техните гении се преплита в техния творчески път и в живота. Стиловете им си приличат. Връзката им е бурна, страстна, непримирима като техните произведения …  

 … Една от любимите ми скулптури е на  Едгар Дега “Малката танцьорка на 14 години”, която е облечена с овехтяла от времето пачка и със сатенена панделка. Крехкото малко грозновато момиче, което учи балет е изобразено по особено поетичен и загадъчен начин… 

… Колкото повече тършувам из мислите си – толкова повече асоциации изплуват в съзнанието ми … осъзнавайки, че френският език и култура ме свързват с неизмеримо богатство … 

… Женското тяло като обект на вдъхновение, муза и изследване ме препраща в Musée d’Orsay и произведенията на импресионистите – балерините на Едгар Дега и неговата “Закуска на тревата”, екзотичните момичета от Хаити в картините на Пол Гоген, рисунките с молив на Пабло Пикасо и “Госпожиците от Авиньон”…. 

   

опити в класната стая 

Поканих мои ученици да опишат картините на Красимира Кирова и да споделят впечатления на френски език и български език. Идеята на тези опити е да изведем учениците от стереотипния урок в учебник. Излизайки от класната стая започваме да учим от истинския живот, от изкуството. Учениците винаги приемат с любопитство и нескрит интерес такива задачи. 

импресия 1

Казвам се Силяна, на 24 години от Бургас. Завършила съм френска гимназия. 

Творбите на Красимира Кирова ме срещат с дръзката и многопластова женска природа. Свободата, която жената притежава като форма на себеизразяване. Експресията и различните възможностите, които стоят пред женския пол в ежедневието. Изборите и решенията.

Ярката женска душевност, смелост и борбеност, които ни казват :”всичко е възможно!” . И то наистина е, когато си жена!

импресия  2

Bonjour, je m’appelle Karina et j’ai 14 ans. J’étudie le français pour la deuxième année à l’école „Georgi S. Rakovski“ à Bourgas. Когато се запознах с творбите на Красимира Кирова, бях дълбоко впечатлена от интензивността на цветовете и хармонията на формите. Нейните картини излъчват енергия, която изглежда жива, изпълнена със страст. Творенията на Кирова ме карат да размишлявам върху връзките между изкуството и човешките емоции, докато ме потапят в свят, където абстракцията се превръща в универсален език.

импресия 3

Казвам се Милена Н. Уча френски език от почти две години във Френската гимназия. Този вид изкуство на Красимира Кирова е много вдъхновяващо и предизвиква разнообразни реакции от зрителите. Често в творбите си изобразява женски тела, които служат за представяне и изразяване на различни емоции и послания. Когато се запознах с изкуството на Красимира Кирова изпитах възхищение от творчеството и техниката и. 

Je m’appelle Milena N. J’étudie le français depuis presque deux ans dans un lycée français. Ce genre d’art de Krassimira Kirova est très inspirant et suscite diverses réactions de la part des observateurs. Représente souvent des corps féminins dans ses œuvres qui servent à exprimer et à présenter diverses émotions et messages. Quand j’ai découvert l’art de Krassimira Kirova, j’ai ressenti de l’admiration pour sa créativité et sa technique. 

*текстовете не са редактирани. 

Изкуството заема важна част в моя живот и в моята класна стая. Вярвам, че ни прави по-добри и ни разкрива нови хоризонти. /

снимки_Ваня Габровска / лична колекция

––––

correspondentluna.com

радост е, че изградихме добър диалог с Бон Шанс_ поканата в Кореспондент, предизвикала реакцията на Ваня Габровска в пълнотата на избора й_мисли, асоциации, снимки, както и идеята да включи свои ученици в този процес.

със сигурност това взаимодействие ще отключи нови бъдещи теми между учениците, учителите и други публични пространства в града_било чрез израз на лична позиция, било заради комуникацията на чужд език или просто заради споделената емоция от това да се търсят и ценят добрите партньорства / да се създава среда за споделяне_

Artspace luna е място за активен обмен_ екипът насърчава поводите за срещи и размишления, като дълги години проявява старание в изграждането на мостове между камерните си проекти със самофинансирани идеи и различните общности, хора с лични предпочитания / интереси_щастливи да споделят постигнатото с лични знания и умения.

благодарна съм на Ваня Габровска за жизнения тонус в този открит диалог около процесите на запознаване със смисъла в [ откъси ], а топлият прием на спонтанното ми хрумване_ученици на Бон Шанс да изпишат на френски фразите от бродериите на К. Кирова създаде допълваща и интригуваща с енергията си комуникация, а и носи чувството на свързаност_ атмосферата в галерията и представяните артисти / градската среда в познатата отсечка на ул. Лермонтов / живеещите и преминаващи хора там / езиковото училище_

един чудесен повод да се замислим как могат идеите през изкуство / разкази и емоции да създават нови пространства сами по себе си_ пространства_да осветляват невидими ситуации_пространства_да домислят образи,_пространства_да изострят сетивата ни и да носят усет към изкуството като внимание към света на другия, което е воля и вникване в духа на нашия, собствен_

[ животът в теми за споделяне / внимание към света на другия ]

[ спокойно ] [ всичко е възможно ] [ не знам какво да правя ]

Ваня Габровска_преподавател по френски език / споделя творческия ентусиазъм на своите ученици от поканата ми към тях в [ откъси ]_превод и интерпретация на текстовете в изображенията на визуалната артистка Красимира Кирова_

галерия и артисти_град / улици / хора_език и училище

Artspace Luna_витрина / снимки_Кореспондент

[ идеи / изкуство / емоции_нашите вътрешни пространства ]

снимки_Кореспондент

един чудесен повод да се замислим_

галерия и артисти_

град / улици / хора_

език и училище_

учениците_в процес на създаване / снимки_в Бон Шанс_ с В. Габровска

____

/ представяне_

Казвам се Ваня Габровска_

С български корени и френска душа_ Преподавам френски език от 2010г – моята професия и страст. Завършила съм френска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по преподаване на френски като чужд език в Париж, университет Сорбона.

Преподавам френски език и литература. Обичам изкуството в различни форми, пътешествията и вярвам, че френският език е паспорт за света.

обичам изкуството френска душа

През 2013г. създадох езиков център Бон Шанс – дом за романските езици: френски, испански, италиански и португалски език. Преподавам френски език на деца, ученици и възрастни като желанието ми е процесът да се случва в спокойна и сигурна за курсистите среда.

паспорт за света

За мен е важно преподавателят да подкрепя учениците си и те сами да имат желание да достигат до знанието с много обич и желание. /

____

повод за тази среща е гостуващата линия авторски творби на Красимира Кирова в Artspace Luna.

Ваня Габровска сподели свои лични мисли в диалогична връзка с изображенията, а учениците изработиха истински речеви убежища_мисловни облаци и мустаци, надписани в превод на френски!

прекрасна среща_ Кореспондент благодари на Ваня Габровска за емоционалното общуване в идеята [ откъси ] на Artspace Luna_

[ светът_от игла до конец_Красимира Кирова в [ откъси ] _ брой < 07 > линк

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

снимки_ Кореспондент / Щилиана Андонова / Кирил Пейчев

[ всичко е възможно_не знам какво да правя_спокойно ]

през летните месеци – юли, август, септември, витрините на Artspace lunа бяха превърнати в платформа, на която си дадоха смела среща визуалното с вербалното_като разказ за жената отвъд портретността /

без да липсва портретът, неговият характер става същностна аналогова верига за многозначните посоки по оношение на тълкуването им_вероятно с общ, събирателен фокус_ времето.

опитвам се да опиша интуицията си чрез съшитата реалност в пластичния език на художничката Красимира Кирова.

жената_време /

за себе си_

за другите_

във времето и смисъла_

[ аналогова верига с общ, събирателен фокус ]

три портрета_ три гласа_ три категории време_

със своята тайнствена сила, творбите на Красимира Кирова разказват за изменчивостта_ за възможните тоналности на вътрешната нагласа към различните връзки с действителността – тези, изградени от множеството влияния и предначертани социални роли_видими или невидими реалности / посоки / внушения / страсти и страхове_

до какава степен всичко това изчерпва интуицията > и как става въпрос за нея >

интуиция

тази разкроена вишнева градина, разположила се в полите на търсеното_без да може да обясни нито фактите граматично, нито страстта – прагматично_

интуицията е вид облачна книга, самоизградила се страница по страница в последователността на вътрешните нервни окончания при всеки от нас.

чувствителността на жената се припокрива с интуицията й за живота_личните гласове на ума под прикритие /

творбитe на Красимира в Artspace Luna присъстват ярко и доколкото разказват интуицията, тези визуални късове съдържат онази деликатност, заради която интуитивният глас изрича тихо същността им_изрича тихо_чете деликатно

спокойно / всичко е възможно / не знам какво да правя_

[ къде е жената / как чувства и по какъв начин изразява колебанията си / в какво се превръщат нейните опит, познания / как вижда себе си в бъдеще / има ли способността да се променя, да съчувства, да прави прогнози, да обича чрез интуицията си ]

[ личните гласове на ума под прикритие ]

забелязах творбите на Красимира Кирова още през 2021, в София сред работи на различни артисти, потопени в духа на общото им представяне тогава_ сигурна бях, че става въпрос за истинска и неподправена идея_ с дълбоко, лично чувство и визуален усет към / наблюдението / иронията / анализа_

тогава не познавах авторката на [ всичко е възможно_не знам какво да правя_спокойно ]

днес обменяме кратки и съдържателни нюанси, описващи усета към разбиране на интуицията като възможен прочит на живота между граници_

[ граничността в образите на Красимира Кирова ]_

[ светът от игла до конец_Красимира Кирова в [ откъси ] на Artspace Luna ]

от 10 юли Красимира Кирова представя своя камерна линия творби като гост в новия формат на Artspace Luna_[ откъси ]

това лятно издание [ откъси ] посветихме на интуицията_ Красимира го нарича ‘ Приказки разказани с помощта на игла и конец ‘ и дни след композирането на творбите й, тя дойде в Бургас да се запознаем_

такива срещи_внезапни и с вкус на въпроси, съшиват представи и очаквания в щедри лични полета, a изследвателският поглед се превръща в техен герой / ето защо съм поканила интересни гости, приятели и посетители на галерията да надникннат в света на авторовите творби по свой начин, а техните наблюдения ще намерят място върху страниците на Кореспондент след настоящата – въвеждаща в този нов епизод [ откъси ] публикация_

_Красимира Кирова в Artspace luna_

‘ бродерията е един от предпочитаните за мен начини на изразяване в изкуството. основната ми цел е да постигна красиво изображение, човешката фигура в различни физически и душевни състояния, контексти_

серията ‘ Розови бродерии ‘ представлява нещо като автопортрети, изразяващи объркване и опити за обяснение_какво е светът и каква е нашата цел на земята_до голяма степен повлияни от ковид периода, а също и като част от процеса на порастване, който обикновено е свързан с разпадане на илюзиите от младостта и лъсването на голата действителност.

двете бродерии от втората серия са и последните две завършени работи от лятото на 2023г. първата, която съм озаглавила ‘ Ужас ‘ е реакция от прелитащ над главите ни изтребител в град Пловдив.

страхът от ужасите на войната ме накара да поискам да изразя това чувство с помощта на игла и конец.

работата ‘ Мъж с мотика ‘ се случи, когато напуснах работа в Пловдив, отидох на село и след дълги години се хванах за мотиката_

започнах да се свързвам със земята, която сякаш бях забравила след много време в града, опознах наново природата, което със сигурност ми помогна да се оттърся от градското объркване и поне да си мисля, че светът ми е малко по-разбираем от преди, контактът със земята, от която се храним всъщност с помощта на знание, завещано от хората преди нас ме вдъхнови да избродирам човек с мотика, който отива на полето да се труди.

трудът_за мен е контрапункт на войната_ едните сили разрушават, другите – създават, отглеждат и се грижат за продължаването на живота. ‘

линия, изградена от 5 бродерии_една част от тях са експонирани при витрината, останалите две върху стена. колекцията ‘ разказани приказки ‘ в Artspace Luna включва и 6 миниатюри. голяма част от бродираните творби на Красимира Кирава са окачени посредством безопасни игли и това допълнително придава смислова пълнота на изживяването.

без_опасност_та е игла с острие под прикритие_

без_опасност_та

е игла

с острие

под прикритие_

спокойноспокойноспокойноспокойно

потапящо е въздействието, което носят тези творби_ описателно нарекох характера им_

[ светът от игла до конец ]_

именно такова е личното ми докосване до тази къса визуална линия / имам предвид броя на творбите / редувана с динамично и силно за интерпретиране текстово поле_

[ светът от игла до конец ]

теорията за аз_а / копнежът като концепция / ужасът от насилието / радостта в обичта към създаването_всичко за живота, който може да бъде разказан като приказка с няколко изображения, пришити с цветовете на иронията_тъгата_търсенето_поляризацията на настроенията_

игла / конец_светът в безопасност?

тези няколко, категорични със смисъла си късчета жива материя_тъкан, съчетават критиката над младия разум, часовете като поток и кръговрат на процесите_ памет и повторяемост /

къде е жената / как чувства и по какъв начин изразява колебанията си / в какво се превръщат нейните опит, познания / как вижда себе си в бъдеще / способна ли е да се променя, да съчувства, да прави прогнози, да обича чрез интуицията си_

памет и повторяемост

Красимира Кирова споделя:

‘ рисуването ми е голямо удоволствие_но към работата с текстил имам особено отношение.

до голяма степен точно интуицията ме е насочила натам. баба ми тъчеше котленски килими и аз, влизайки в Художествената гимназия в Сливен навремето не подозирах колко общо ще има образованието ми с работата на моята баба. ‘

correspondentluna.com

взаимността е белег не само на умението_

то става ритуал на вътрешния език в едно семейство. кръговостта при ‘ започването ‘ и ‘ продължаването ‘ разнищва състояния_ текстурите на целостта / до знаци и значимости. благодарение на тях човек живее идеите си пълноценно. да, за всеки е различен този код, но тук виждаме свързването на нишките, като произхода им напомня водещата тема_цялата сила на противоречивостта й _живот / война.

миниатюрите_ ярки, малки цветя / пищни плодове, разтварящи формите си_са философските камъни по пътя на човека_ вдъхновението е път / отговорността и волята да се тръгне по пътя изисква познание и интуиция_за себе си / за света на другите / за формите живот.

погледът към земята е като този към звездите_

страхът поражда копнеж_

споменът разказва света като сила и енергия_кръговрат_

[ три снимки_от последната изложба на авторката в Пловдив / фото_Щилиана Андонова ]

____

творбите на Krasimira Kirova

‘ Спокойно ‘

‘ Всичко е възможно ‘

‘ Не знам какво да правя ‘

експонирани в пространството на Artspace Luna се превърнаха в динамичен фокус и по време на кино работилницата, организирана от İlker Savaşkurt в рамките на Burgas International Film Festival.

съществен акцент в дискурса бе доверието към средата, авторските обекти, концептуалното превръщане на идеята в смисъл, ролята на екипа ни да създава и изгражда мостове между публични и субективни начала.

новата идейна позиция [ откъси ], инициирана от екип на Artspace Luna предизвика интересен диалог по време на кино срещата – насочен към въздействието на визуалното в среда на различни реципиенти, общности, публики.

режисьорът, заедно с участниците в кино работилницата проявиха интерес към създаването, разпознаваемостта и влиянието на галерията в града.

[ светът_от игла до конец ]

в жив диалог, част от екипът ни разказа за независимия модел на управление на Artspace Luna, както и за усета към градивни промени – изграждане на новите платформи – Кореспондент дигитална медия / аудио подкаст Далекоглед / някои аспекти от идейните полета като например [ откъси ], където е представена визуалната артистка Красимира Кирова.

срещата бе повод за осъществяване на документален кино разказ, съдържащ разнообразни диалогични точки на пресичане – една от които разказва за 26 – годишната история на пространството, друга – за приближаването и отдалечаването на камерата към дизайна на ежедневни теми и предмети.

благодарим специално на Kiril Peychev за вълнуващите кадри от тази среща.

снимки / Kiril Peychev и Кореспондент

Burgas International Film Festival в Artspace Luna

с İlker Savaşkurt, Kiril Peychev, Antonio Keserdzhiev

[ откъси ] с К. Кирова ще продължи до края на октомври като оставаме будни за срещи, въпроси и разговори, а съвсем скоро ще бъдат публикувани нови вълнуващи наблюдения – част от личните асоциативни мисли на чувствителни разказвачи, претворявайки по свой начин приказките, разказани с помощта на игла и конец от Красимира Кирова.

____

Красимира Кирова_

Родена 1990г. в  гр. Сливен
Учила в НХГ „Димитър Добрович“, гр.Сливен, специалност:“художествен
текстил“, (2009г.), АМТИИ, гр. Пловдив, специалност:“сценография“,
(2014г.), НХА,  гр. София, специалност: „текстилно изкуство“,
(2019г.).

2024г. – Участие в изложба „Дами канят“, ДПХ, гр.Пловдив
2023г. – Участие в изложба „Ономатопея“ от 2012г. до 2023г., гр. Пловдив
          – Самостоятелна изложба „тамън навреме“, „Галерията“, гр. Пловдив
          – Участие е Национална изложба Сливен, зала “ Сирак Скитник,
гр. Сливен
2020г. – Участие в изложба “ Особен импулс“, куратор Вълко Чобанов,
FLUCA – Austrian Cultural Pavilion, гр. Пловдив
2020г.- Участие в изложба на специалност  „Текстилно изкуство и
дизайн“,“Преплетени нишки“, B44 Gallery, БКЦ, гр. Будапеща, Унгария
2019г.-участие в изложба „Мини текстил“, София Прес, гр. София
-участие в изложба “ Градината на изкушенията“, кураторски проект на
Аделина Попнеделева, Тереза арт галерия, гр. Варна.
2017г.-участие в изложба „Скъпи мой, провинциалист“, Swimming pool,
кураторски проект на Вълко Чобанов и Виктория Драганова
2016г.- Самостоятелна изложба, Plovediv, гр. Пловдив
– Самостоятелна изложба, арт клуб Баскиа, гр. Пловдив
2015г.- участие в изложба – Dark light: felin amour@ eXaF // Night 11,
 гр. Пловдив
2013г.- “ Галактически инкубатор“, арт фест, кино Космос, организация: exaf.org

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

Кореспондент с покана към_Петко Славов

[ личните му рефлексии в брой 07 ]

по отношение разговора ни с Мариана Сърбова за нейните облачни етюди в [ откъси ] _ една идея на Artspace Luna_екип

____

[ откъси ] среща хората със сетивните отражения на личните им мисли_

в краткостта на своя смислов почерк, самата дума ‘ откъс ‘ едва ли предлага пълния потенциал на всичко, което става видимо в полето й след това. и обратно_безкрайно любопитство изпълва съзнанието, когато стремежът ни да разберем кое е попаднало в селекцията_[ откъс ]_става цетър по подразбиране / най – малкото, защото предизвиква доброто намерение на всяко въображение /

в разговор с негова добра приятелка по повод новата идея на Artspace Luna_да представя артисти и авторски творби, предоставяйки им възможност да намерят свой визуален / пластичен / словесен път към пространството_усещането за неговото присъствие беше не само приятелско, а и пълнозначно заради добрия смисъл, който изпълва плътната му сцена / цялата_музика, текст и ритъм, композиране, писане_

гост в диалогичното поле на Кореспондент и Artspace Luna е Петко Славов_

а ‘ знаци в писма за облаци ‘ ви припомня_ кой е Петко Славов /

Петко Славов е композитор и писател_роден е в Казанлък, града на Петко Стайнов и Чудомир. израства до фабриката за музикални инструменти Кремона. поради тези обстоятелства му е трудно да реши дали повече обича да свири, или да пише_

странства като музикант по нощните клубове и барове на Норвегия / Швеция / Дания / Латвия / Естония / Исландия_
четиринайсет години е в бенда на шоута на БНТ Нощни птици_ 

заедно с брат си Николай създават поп групата Airbag, а песента им Her Voice е включена в популярния новрежки телевизионен сериал Хотел Цезар_ 

обича да се усамотява и да наблюдава хората_

първият роман на Петко Славов ‘ Въпреки любовта ‘ издаден от „Жанет 45“ е камерна история за търсенето на пътя към другия_ търсене, което следва ритъма на съвременния
свят, минава през изпитанията и самотата на емигрантския живот, доближава се до смъртта.

камерна история за търсенето на пътя към другия

Роман за взаимността

за любовта и болките ѝ

за обичането чрез музика_

писмо от Петко_

текст / музикална композиция_песен *

_’ Изглежда, че трябваше буквално да се зарея из облаците, за да напиша нещо за тях ‘_

някои разговори дават дом за важни сетивни рефлексии_ ето какво сподели Петко Славов за [ откъси ]

_Прикачвам хаотични мисли, докато летях към Осло и четох интервюто ти с Мариана, гледайки картините ѝ_

____

Head in a clouds. Колко поетика и колко лекота има в това сравнение?!

Облаците като нашето бягство, като нашата необетована земя.

Трансценденция, път към отвъдното.
Уморени от скуката и предвидимостта на заобикалящото, ние винаги сме готови да се зареем в тях. Те са толкова близо, само на една мечта и поглед нагоре разстояние.

Винаги съм си мислил, че красотата и мистиката на тези божествени образувания е в тяхното непостоянство.

Нетрайни, колкото любовта и
ефимерни, като живота.

В един момент са тук, в следващия изчезват. Веднъж приемат едни очертания, веднага след това други. Бързо сменяеми архитектурни скици, готови да
приемат най-подходящата форма.

Даващи надежда, плувайки над нас, те създават илюзия за постоянно движение.
Никога в покой, те ни увличат в тяхната небесна река.
Когато животът в нас пресъхне, облаците предлагат прохладата на своята
замисленост и сива медитация.

Те са и граница през която преминавайки, нашата перспектива рязко се сменя.
Ние сме или под, или над тях, всичко зависи от вътрешната ни настройка.

Пътуването от двете им страни променя мирогледа ни, докато те остават същите_
Много често, оставят на нас да решим как изглеждат и какво провиждаме в тях /
Понякога ги виждам като завеси, които се пускат и отдръпват само в моменти, в които ни е позволено да прогледнем отвъд_

Те открехват за малко небесната сцена, позволявайки ни да се насладим на космическия театър. Пиесите на съзвездията, танцът на звездите под музиката на вятъра. Разкриват ни световната хармонията, която обединява различията ни_

[ Разкриват ни световната хармонията, която обединява различията ни ]

Смиряват ни_ напомня колко сме малки и все пак емоционални същества / способни да се насладим на внезапно връхлетяла ни красота.

____

• кинематографична песен / опитала се да запечата внезапно усещането за световна самота. публикуването на авторското музикално произведение ‘Реминисценция’ на Петко Славов с участието на актьора Иван Юруков тук, в Кореспондент е премиерно!

читателите на Кореспондент имат възможността да чуят песента за първи път / първите неща са мостове към представите за светове на въображение_преплитане, неясен спомен или заемка са изживените истории като начала без край_нещата са тук и сега_всичките тези неща_в сетивния континуум на минало / сега / бъдеще в тяхното съзвучие_

премиера_ Реминисценция /

• Кореспондент и [ откъси ] са първата сцена на скоро създадената кинематографична музикална композиция ‘Реминисценция’_по думи на писателя композитор Петко Славов_в нея се съдържа духът и атмосферата от текста му по-горе / така тя плавно се превръща в част и от личните рефлексии на музиканта по повод [ облачни етюди и други съзерцания ] на Мариана Сърбова в Artspace Luna

песента на Петко Славов с участието на актьора Иван Юруков в [ откъси ] има своя премиера днес_

[ премиера на ‘Реминисценция’]

____

повод за тази среща с Петко Славов бе присъствието на арх. Мариана Сърбова в [ oткъси ] _ разговорът с нея, творбите й в Artspace Luna

[ облачни етюди и други импресии_ една среща с арх. Мариана Сърбова ]_link

облачни етюди и други импресии_ една среща с арх. Мариана Сърбова

____

Artspace Luna / Кореспондент_екип благодари сърдечно на Петко Славов за възможността да излъчи премиерно авторската музикална творба ‘Реминисценция’ в дигиталната платформа correspondentluna.com_

разбирането на този искрен жест като ценен обмен и общо, емоционално изживяване е недвусмислен_

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

Кореспондент с покана към Мина Спасова

[ личните й рефлексии в брой 07 ]

по отношение разговора ни с Мариана Сърбова за нейните облачни етюди в [ откъси ] _ една идея на Artspace Luna_екип

____

благодаря за искрения обмен на мисли, чувства и идеи, които предизвикаха вникване, после споделяне и откриване.

и да_то формира неподправен и чист, интуитивен диалог, в който се разпознахме с приятелски поглед.

с Мина Спасова_

разбира се, това е сила, важна за всеки човек, а присъствието на личните й наблюдения над разговора ми с Мариана Сърбова / нейните творби, обогати с нови очи и знаци историите с облаци и облачност_извън границите на град / места_думи за всичко /

correspondentluna.com

писмо от Мина_ текст / снимки_

Поканата на Ния за включване в един творчески процес насочен към свързването, отваря в мен различен поглед към някои теми, с които иначе свиквам – движение, път, тяло, облак, тялото на облака, светлината в сивото,
проблясъци и смисъл…

Първото ми преживяване от въпросите и отговорите,
които сподели с мен се изля в думи: 

Среща. Небе. Море.
Граница. Светове.
Отваряне. Сливане.
Въздух / Живот / Вода / Живот
Свързване.

Вода / Облак / Море
Въздух / Пространство

Платна. Носят ме. Вятър. 
Полепвам с пръски от морска вода.
Солено е. Волно е. Дишам.

Памет. Запомнят. Забравят. 
Къде живеем? В кое време и пространство? За какво ни е паметта? Носи ли ни
информация? За какво ни служи? 
Ограничение – това съм аз преди.
Хоризонти – това съм аз сега.
Избирам да бъда… всеки ден, нов ден. 
Всеки ден, нов Аз.
Всеки ден Свобода!

Вълнението ми от тази среща продължи да изследва движението, което е присъщо за облаците; изменящата им се форма и същност, които са характерни и за нашата човешка природа; отблясъци, които просветват в сивото, в сливането на морето и небето. 

Съзерцание.

Думите на Мариана в нейните отговори ме отведоха до движението в различните му форми; искреността им и значенията им ме доближиха до
нейната същност. 

Мислейки за нея като творец, мислейки за платната, които
сътворява и споделя, се понесох по вятъра и морето, понесох се и в спомените
си.

Елементът, в който материята се съединява, за да се превърне в платно ме върна в детството, в момент, в който се люлеех в платно, превърнато в хамак.
Моите родители и тогава обичаха морето, вятъра, земята, пещерите, и аз като дете се докосвах до различни места и преживявания, които покълнаха, и израснаха в мен самата в обич към природата, и  усещането за приключение. 

снимка 1 / 2_пътека / колело / колекция_Мина Спасова / 2024

След срещата с думите на Ния и Мариана, продължих да наблюдавам света с любопитство, обичайните си дейности в нова перспектива. Докато карах колело усетих как поемам по нов начин света около себе си, гледките и движението и
това неусетно ме свърза със света на Мариана – полета на крилото на уиндсърф, сянката на движещото се колело, полетът на птиците, разрошените цветя в полето, вятърът, облаците, морето. Всичко това, което и друг път бях наблюдавала, сега се изпълваше с ново значение, изпълваше се с мисълта за човек и творец, приближаваше ме до него.

Най-личното място за свързване с творбите и текста по естествен път ми се стори брегът на морето.

Там съзерцавам.

Там пристигам.

Там се срещам със себе си. С мечтите си. Там се свързвам с хора и пространства, които обитават света в главата ми и света на пространството, в което съществувам. 
Там, на брега, наблюдавам и откривам – облаците, светлината, отблясъците, сливането, игрите на водата и светлината и това ме кара да се чувствам едно с
цялото, да се сливам със света, да се чувствам част от цялото и да укротя моята вътрешна тревога относно въпроса за смисъла – къде съм, коя съм, как се проявявам. 

Там, на брега, аз мога просто да бъда. С лекота. Истинска, открита и честна със себе си. Брегът е моето вътре, което ми помага да се огледам в себе си, да се прибера при себе си, да е уютно вътре в мен самата. Брегът е моят символичен
дом, от който излизам навън в света всеки нов ден. С времето започнах да нося в себе си това усещане, дори когато физически не успявам да съм на брега.  

Затова обичам творчеството – то ни изправя пред самите нас, пред тревогите ни, страховете ни, смелостта ни, идеите ни. Създавайки, ние се доближаваме до истината за себе си. Понякога ни се иска да заобиколим болката, да се
свържем директно с удоволствието. Но в процесите откривам колко е освобождаващо и честно да кажа „Страх ме е“, „Не зная какво да правя“, „А сега какво?“.

Когато изрека на глас това, когато го чуя и приема вътре в себе си, започва да тече това, което извира от мен, започват да се леят думите, започва да се свързва смисълът. 

Благодаря за поканата да се докосна до света на твореца, до вътрешния свят
на Другия!

Сърдечен поздрав,
Мина

____

Кореспондент_

[ откъси ] среща хората с вътрешните им светове_

избрани теми, поканени автори дават коридор за важни сетивни рефлексии_

знаци в писма за облаци / коя е Мина Спасова?

Мина_

Какво да разкажа за себе си…
Въпросът, който ми се явява – кой съм аз и какво ме определя като такъв.
Ролите, които играем, етикетите, с които ни определят и после заживяваме с тях…
Желанието да си друг, желанието да се освободиш от етикетите, които повече не ти подхождат. Да намериш нови роли и определения, които с гордост да подредиш за себе си, да се усмихваш, да си пълен, да си тук в живота, да си цял.

Да си себе си.

Може да е за миг, после пак да се загубиш, пак да търсиш, да срещаш, да се запознаваш наново със себе си… Но дори и за миг си заслужава радостта и щастието, които те изпълват, когато си изцяло, напълно с усещането за себе си. Усещането, че побираш в себе си и радостта, и болката, усмивката и сълзите, цветята и снега, слънцето и облаците, обединяваш и усмиряваш
всички противоположности в себе си…
Щастието било само миг… казват… дори и да е миг си заслужава да живееш за
него, да страдаш, да се предизвикваш, да откриваш, да се срещаш, да се
разминаваш, да питаш, да си любопитен, да следваш интуицията си, да
откриваш нови части от себе си, да се запознаваш с тях, да се влюбваш в тях,
да се обичаш…

цветята и снега, слънцето и облаците

И в този миг те изпълва цялото, вселената, синхронията, хармонията, божественото, смисълът, радостта и обичта.

Към себе си, към Другия, към света, към цялото…

Обичаш и си щастлив, че си жив, че си тук, че имаш шанса да взаимодействаш със себе си, със света, с другите. И в това взаимодействие откриваш…
Хоризонти… Облачни светове… Променящи се картини… Красота!

Хоризонти…

Облачни светове…

Променящи се картини…

Красота!

С други думи казано – университетът ме срещна с философията и с верни приятели, с които споделяхме любопитството си и откритията си.

Преди това бях открила красотата на природата в пещерите, морето, планината, гората, ароматните цветя.
Да получа диплома за философ на 21 години ми изглежда доста комично от разстоянието на времето и опита.

От тогава до сега получих много белези от
преживявания и радостни, и тъжни. Срещите с хора от различни части на душевните и физически светове ме научи на още много неща. Постепенно
много фрази, които звучаха мъдро от книгите започнаха да се изпълват със съдържание за мен през моите лични преживявания.

Вярвам, че човек расте и се развива, изследва, открива необятните светове навън и вътре в себе си. Това продължава да ме очарова и с радост се впускам
в приключения – по работа, по обучения, по взаимодействие с хората – лично и служебно.
Уча се да следвам интуицията си, да се радвам на живота, да приема, че сме благословени, защото съществуваме и каквото мога да дам от себе си на света и на хората.

Вярвам в обмена между хората, който изпълва сърцата ни с
радост, удовлетворение и благодарност. Срещите с хората по пътя ми не са случайни и всеки, когото срещам е учител – изправя ме пред мен самата и пред
взаимодействието помежду ни, помага ми също да погледна в Другия.

Казвам се Мина.
По образование и професия философ, доктор по философия, главен асистент в Института по Философия и социология към Българска академия на науките.
Опит като учител, преподавател, обучител.

Работа с методите на Театър на потиснатите – Форум и Имидж театър.
В работата си залагам на ученето чрез преживяване, защото вярвам, че това е начинът човек да излезе от собствените си обувки, да се предизвика, да открие нови неща за себе си, да разшири хоризонта си.

Осъзнаването на личната отговорност е за мен едно от ключовите неща, които е добре да свършим в живота си, за да можем да живеем в обществото като отговорни към себе си и другите личности и граждани.

Все още вярвам в доброто и красивото, в тяхното взаимодействие вътре в човека и в света. Това ме води по личния ми път.

Благодаря на Ния и Мариана, че ме срещнаха с необятните облачни светове.
Това ме поведе на пътешествие.

Все още вярвам в доброто и красивото, в тяхното взаимодействие вътре в човека и в света.

____

повод за тази среща с Мина Спасова бе присъствието на арх. Мариана Сърбова в [ oткъси ] _ разговорът с нея, творбите й в Artspace Luna

[ облачни етюди и други импресии_ една среща с арх. Мариана Сърбова ] _линк /

облачни етюди и други импресии_ една среща с арх. Мариана Сърбова

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

[ съзерцания_контакт на елементи_ истории за празни пространства, пълни с тишина ]

диалог / модерация Антония Кесерджиева / за Кореспондент

фотонаратив Мариана Сърбова / лична колекция

усещането_да покаже част от своите идеи в Artspace Luna_се корени отпреди повече от 10 години и подобно на любопитството ни към различните й творчески импулси, изборът на същност, форма, концепт_все се отлагашв във времето.

така се случваше, че живите ни разговори, дори и тези на крак пред витрината, винаги намираха свой характерен притегателен център и оставяха послевкуса си от споделеното_многозначително. 

[ облачни етюди и други импресии ] _

в един ден през януари /

откриха връзката си с пространството съвсем органично_

линията в девет броя авторски творби от Мариана Сърбова стана част от новата ни форма на общуване в Artspace Luna [ откъси ]_

в [ откъси ]_поканените артисти имат свободата да взаимодействат с други артисти и творби, като публиката и мястото благоприятстват процеса на проникване и домисляне.

освен представянето й в галерийното пространството, интересът ни към идейните проекции на Мариана Сърбова включва и разговор, който очертава творческия характер на архитект Сърбова.

в този процес на взаимодействия, модератор ще ни срещне с нови интерпретации върху [ облачни етюди и други импресии ] на съмишленици, чиято творческа намеса ще нюансира по свой специфичен начин представата за облака и отношението към съзерцанието. 

кои са те ще стане ясно в поредна публикация / в Кореспондент_

една среща с арх. Мариана Сърбова_

[ разговор / портрет / пространство / проект ]

Кореспондент /

_местата и облаците / ако ги приемем за пътуващи отражения_къде и кога стават изразители на архитектурните пейзажи >

Мариана Сърбова /

Мисля, че облаците дирижират сюжетите край нас и подсъзнателно – настроението, което пейзажите предизвикват в нас. Те са не просто филтър за светлината, но и декор, а често – и главен герой във визуалния разказ.
Стихия, космополитност, спонтанност и далечна обусловеност. Изразител на онази популярна фраза, как едно пърхане на крило на пеперуда в отдалечен край на Земята може да промени всичко…

Тяхната архитектура е параметрична архитектура на полето, без начало и без край. Ние сме тези, които ги кадрират. Или нашият хоризонт. Или нашата информираност – всеки чете облаците според понятията, с които работи – дали като метеорологична информация, дали като визуално присъствие, символика, закони, които ги управляват и т.н.

Мисля, че винаги ме е вълнувало да гледам как нещата се променят. Как се превръщат едно в друго. Какво може да скрие хоризонтът и какво – не може. Какво значи граница и къде свършва тя. Да търся невидимите граници и как те оформят средата – в природата, в архитектурата и културата, в паметта… Посветих дълго време на една моя фиксация – интересни ми бяха онези състояния, които нито представляваха ясна граница, нито пък бяха плавен градиент. Може би откривах в тях спонтанна среща между архитектура и стихийност – нарекох ги за себе си граниенти – скокове на превръщане на нещо в нещо друго. На бреговете и пристаните – във вода, на сухата напукана земя – в кал, на спомените – в други истории. Изследвах как различно солените води изграждат различни пейзажи. Няколко от артистичните ми проекти са вдъхновени от тези размисли [ПАМЕТ (Запомням – забравям), Voronoi mud, СОЛ]. В тези принципи намирам близост с облака като концепция.

Харесвам облаците и като наивен символ от детските рисунки – сякаш говорят за летеж, пътуване, поглед отвисоко, лекота, игривост. Имам чувството, че често ги използвам подсъзнателно. Дори сега се замислям, че една от първите и любими песни, които пях на сина ми, беше „Облаче ле бяло“ – харесваше ми да си представям облачето как вижда всичко долу, там от високото…

Кореспондент /

_какво съобщават облаците на съвременния архитект? какъв би бил метафоричният им прочит за теб >

Мариана Сърбова /

Виждам в тях метафоричен израз на кръговрат, на преносно / преходно състояние, на това как функционира светът. Те са видимата страна на глобални и комплексни процеси, на обусловена стихийност. Все по-честите прояви на екстремно време действат като сигнална лампа, че би трябвало да променим навиците си като цивилизация, а и би трябвало да обмислим стратегии как да реагираме на тези екстремности – това касае много аспекти на архитектурната професия.

И архитектът, и художникът в мен обожават да съзерцават природата. В нея откривам много красота и философия, базирана на природни закони. И усещането, че колкото и да напредваме технологично, природата е онова голямото, повсеместното, непобедимото, от което ние сме просто част.

Облаците са изразител на флуидност, но и на конкретна форма сега, в настоящето. Един застинал миг, а после – следващият, и после следващият… Усещане за момент, за това, че мигът е събитие! И безкрайна възможност за промяна, отдъхване от желанието за контрол, нуждата нещо да е там „завинаги“, завършено и стареещо (независимо дали по хубав начин или пък не). Звучи леко антиархитектурно (но защо да разглеждаме архитектурата само като траен градеж)?

Една от най-запомнящите се за мен инсталации от Венецианското биенале беше едно пространство, което предлагаше разходка из изкуствено създаван облак [вж снимка, 12то издание на Венецианско биенале за архитектура, 2010 – Cloudscape by Transsolar + Tetsuo Kondo]. Приех го като празник на спонтанността (макар и в случая дирижирана…)

[ 12то издание на Венецианско биенале за архитектура, 2010 – Cloudscape by Transsolar + Tetsuo Kondo ]

Имам много ясни спомени за преживяване на облаци, всеки път – специфично, почти театрално преживяване, гъдел за сетивата… Моменти на наближаваща буря – грандиозно! Моменти, в които главата ти вече е в облаците, а тялото ти – още не е. Моменти, в които си се извисил над облаците и онова там долу, под тях, е вече далечно за теб – ти си в друг свят. Моменти, в които мъглата е превърнала вода и небе в един общ флуид, без основа и граници, а аз съм някъде там, по средата. Мъглата е едно облачно състояние, което е много интересно… То прави нещата не директно видими, не веднага, не ярки. Кара те да ги доближиш, за да ги разбереш, да изостриш сетивата си, да вложиш време и внимание. Или просто да ги оставиш забулени пред теб…Субектът се превръща в център по чисто оптически причини, а това помага да влезеш навътре към себе си. Май е време за една мъглива серия…

Кореспондент /

_ти между етажите / или гравитация за чувствата ти днес_как се развиваш сред форми и състояния, които те вълнуват истински, Мариана?

преди време / в момента / в полето на бъдещи идеи >

Мариана Сърбова /

Обичам да следвам любопитството си и пътищата, по които ме води опитът. А това често води до различни стилове, форми и теми. Но мисля, че през всички – колкото и да са разнопосочни, минава тънка свързваща нишка… може би по-скоро мрежа.

Трайно интересни са ми Следите като тема. Тя е безбрежна, въпрос на ъгъл, под който да я разгледаш. Много от нещата, които съм правила могат да се обобщят около тази тема (дори и архитектурни проекти, често – реконструкции). Харесва ми да търся начините, през които да се изрази дадена идея – материалност, техника, история, символика. Интересно ми е да работя с необичайни материали, носещи нещо повече от визуална информация. Така се родиха сериите [Тъкан, Платна, СОЛ, Територии, Огнища, Кулите на Сердика].

В контекста на следите, облаците са свидетелство за времето, също като вятъра, а той е нещо друго, което вълнува въображението ми. Това, че материалността му е невидима, но оставя следи. Може да се разгледа и метафорично. В годините развивам усещането си за вятъра и през уиндсърфа. Казвам го, защото е нещото, което ме е накарало да си изградя цяла една философия за живота и да получа много уроци и порив за творчество. Вятърът става символ на обстоятелствата, които срещаш, и изкуството е как ще отговориш на тези обстоятелства, на посоката им, на вълните, които те ще повдигнат, колко рано ще ги предусетиш, ще ги атакуваш ли или ще се пуснеш плавно и безконфликтно по тях, с какво снаряжение ще се подготвиш, как би се справил със страха или провала… Всичко това може да се пренесе във всяка една среда – в планината, в пустинята, ако щеш…..
Много често морето присъства в моите сюжети. Присъства в различни роли.

То е безкрайно вдъхновение и безкраен учител за мен. Изобщо природата, както и заниманията, които изправят човека и природните стихии един пред / до друг, са нещо, което търся и в ежедневието, и в изкуството си.

Накрая, но може би всъщност на първо място по важност е това, че станах майка. А това е нещо, което оцветява целия ми свят по нов начин. Със сигурност – и изкуството.

Кореспондент /

_съзерцанието и тихата сивотата в творбите ти_един образ ли са?

Мариана Сърбова /

Може би да. Обичам цветовете и не ме е страх да ги използвам, но може би сивата естетика ми носи усещането за съзерцание и уединение, за тишина, затова не мисля, че тя е бягство от цвета, просто е въпрос на настроение и изразно средство… Виждам цвят и в сивото. Влекат ме графични сюжети – или драматични, или спокойни и мъгляви до скука…, хоризонти… Сивото е много богат цвят, въпрос на отношение с останалото – може да накара нещо друго да стане по-живо само заради близостта му до него. А може пък и да е заради архитекта в мен?

Имаше период, в който ми беше трудно да обясня с една дума професионалния си път, заради това, че професията ми е архитект, но пък част от заниманията ми са свързани с визуални изкуства и то в различни посоки. Но знам, че всяко нещо, което е станало част от самоопределянето ми, е оформило и начина, по който практикувам всичко останало.
Скоро си дадох сметка, че едно от любимите ми изразни средства е моливът. Ти веднъж ме попита дали е заради възможността да се изтрива, а аз първосигнално ти отговорих, че обикновено „не трия“. Но всъщност не е точно така – когато използвам гума, просто усещането ми не е за триене, а за промяна, за моделиране, може би отново може да ни върне в контекста на облаците като флуидна среда.
Мисля, че често пренасям този процес и в архитектурата, за добро или лошо… Усещането за дадено пространство продължава да се развива до последно, понякога и отвъд.

молив_усещане_молив_сърце

Кореспондент /

_как би разказала нюансите в градския ландшафт? ако се вгледаш в местата за култура_можеш ли да посочиш онези, в които откриваш взаимодействия между различни среди, публики и какво е нужно, за да се случват по естествен начин >

Мариана Сърбова /

О, колко дълга е тази тема…

Мястото за култура не е просто сграда, не винаги е в градска среда, не е нужно да е и физическо място дори… То е контекст, в който се случва преживяване / споделяне на нещо специално, вълнуващо, замислящо, диалогично. Понякога и предизвикващо възприятията ни. Но главното е, че това е пространство на уважение и любопитство. За мен уважението е може би най-висшата проява на култура. Да можеш да чуеш, видиш, усетиш, вкусиш, докоснеш, разбереш и оцениш различното. Ако трябва – и да го поставиш под въпрос, но с правилната мярка (цяла една тема). А любопитството е двигател за развитие, за движение към новото.

Аз съм силно изкушена както от традиционните места за култура, така и от алтернативни и по-спонтанни форми. Местата за култура все повече се превръщат в пространства за култура, което е едно по-флуидно, по-облачно състояние – днес тук, утре може би другаде, могат да възникват спонтанно / временно, да се променят, пътуват,  да се разширяват към други, нефизически среди. Различните медии също предоставят пространства за култура (с цялата им отговорност като такива), но мисля, че нищо не може да се сравни с ефекта на живото преживяване и споделяне.

Като архитект, моят опит е свързан с различни проявления на подобни пространства. От много години интересите ми в тази област ме водят към участие в екипи (Архитектурно студио „Мото“, „Ателие 129“) за проекти на сгради и пространства за култура (Културен център НХК, Магазия 1, РЦСИ Топлоцентрала, Симбиотично). Може би основните принципи, които целим от самото начало, са отвореност, достъпност, гъвкавост. За да може тези места да станат естествена част от ежедневието на хората, да ги изкушат, да изградят общности, да сближат творците и публиката, да премахнат определени стереотипи и прегради (понякога физически, понякога – не). Да дадат на артистите повече възможности за експерименти, а на публиката – нови гледни точки.

Имаше един много интересен и активен за мен период на експерименти и в pop-up места за култура (бях част от организации като „Трансформатори“ в София и „Хамалогика“ в Бургас), където пространствата за култура и взаимодействие възникваха временно в определен контекст, с определен смисъл и идея и предизвикваха обществена реакция, оставяйки отворен край. Убедена съм, че тези акции (организациите в крайна сметка имаха и реализации като реални места за култура) промениха доста обществени нагласи и наложиха някои тенденции – отвориха по-ясно градската среда за взаимодействие и я превърнаха в отворена сцена / галерия / игрално поле… Смятам, че успехът при подобни инициативи идва от силната идея и правилната мярка.

Оценявам всички тези разнообразни възможности да се занимавам с подобни теми, споделяйки опита си с невероятни колеги и приятели, защото това е нещо, което истински ме вълнува – и като архитект, и като артист, и като човек. Смятам, че това е път, по който може да се промени едно общество към по-добро. Често решенията на големите проблеми идват от малките ежедневни стъпки, от въпросите, от сближаването постепенно, от това как възпитаваме децата си да живеят заедно занапред, от това каква среда обитаваме и как я обитваме. И тук идва ролята на местата за култура и образование и цялостната политика спрямо тях. Въпросът е и архитектурен, и далеч не само.

[ Мястото за култура не е просто сграда ]

Кореспондент /

_как се справяш с кича в архитектурата и културата на (не) приемането_кога една сграда, архитектурен ансамбъл, паметник или друг вид пластичен обект се превръщат в част от атмосферата на града_какво означава ‘вписването’ им и доколко е необходимо >

Мариана Сърбова /

Много е тънък моментът да уцелиш правилните отношения между различни обекти и истории. Понякога хармонията означава деликатно вписване, ненатрапчивост, понякога контрастът също създава баланс. Мисля, че хармонията / приемането са въпрос на разбиране, мярка и уважение (както споменах и в предния въпрос) – като пространства и обеми, като разказ. Когато даден исторически пласт е широко приет от обществото, нещата сякаш са по-лесни, по-праволинейни. Трудното е, когато има нееднозначно приети исторически периоди със своите символи и среда. Консенсусът, ако изобщо е възможен, е въпрос на наратив, който дадено общество се споразумява да разкаже (тук интересното е и как преминава процесът на споразумяване…). Дали заличаване, дали възстановяване, дали интерпретация / поука. Има различни примери за различни подходи.

Аз възприемам като кич нещо тогава, когато балансът е силно нарушен и се стигне до свръхинтерпретация, погрешна интерпретация, преиграване. Трудно се справям с подобно присъствие (особено в обществени пространства), дразни ме и ми става тъжно, ако е в значителни мащаби и на важни места, особено като съзра потенциала, който е загубен. Промяната е дълъг и нелинеен процес. Не че аз съм крайната инстанция – съдник, но пък всеки възприема света според мирогледа си (в развитие).

Смятам, че кичът лесно вирее там, където липсва приемственост, а в България традициите и развитието са нещо, на което периодично са подрязвани корените. И уж всичко започва отначало. Но хората имат нужда от корените си. Търсенето им, обаче, когато е повърхностно и настървено – води до странни интерпретации, приближения и съблазънта да се намират бързи зрелищни решения. По този начин естественото желание за идентичност се изражда в псевдопатриотизъм, отрицание на другостта, несъвместимост между пластовете – архитектурни и културни. За да живеем заедно все пак, трябва да имаме малко повече емпатия и разбиране за причините за другостта, без това задължително да означава да ги приемаме. Но и критично мислене. Тук някъде изкуството и пространствата за култура в широк смисъл могат да бъдат мост може би… отново един много дълъг процес.

На моменти контрастите са толкова ярки, че се превръщат в една нова идентичност, родена от: шарен индивидуализъм, насложен върху сивата бетонова среда на колективизма, от опити за свръхтрадиционни мотиви в опозиция на безличната модерност, от показна лъскавост, граничеща с мизерия, от гръмки думи върху съмнителни действия, от пошлост, представена като нормалност, от груби пазарни принципи, приложени върху обществени пространства, (като не говоря само за архитектура)… Не мисля, че средата трябва да е твърде стерилна и унифицирана, харесвам мултикултурни места, с натрупвания, въпросът е как съжителстват тези всички натрупвания. Всяка среда се формира от обществото, което я обитава, а тя пък, от своя страна, има силата да възпитава хората. Това е сложен, бавен, двупосочен процес и ние всички сме участници в него – ние моделираме и биваме моделирани едновременно.

[ На моменти контрастите са толкова ярки, че се превръщат в една нова идентичност ]

[ Понякога хармонията означава деликатно вписване, ненатрапчивост, понякога контрастът също създава баланс. ]

Кореспондент /

_ако можеш, сподели ни творческите си / професионални практики, чрез които осъзнато се опитваш да въздействаш на среда, аудитория_сигурно внимателно избираш свои фундаменти >

Мариана Сърбова /

Опитвам се да вървя в тънката зона между осъзнаването на голямата отговорност на проектите, с които имам късмета да се занимавам, и това да не се вземам прекалено насериозно. Или пък се отдавам на удоволствието и почивката от тази отговорност чрез изкуството – радвам се на свободата нещата да зависят изцяло от моите решения и усещания.

Обичам да експериментирам. Правя нещата искрено.

Захващам се със задачи, за които мисля, че са добра посока, т.е. идеи, в които вярвам, задавайки си въпроси. Останалото е свързано с много труд и усилия. Доста често ме гложди съмнението дали не може нещо да се измисли по-добре и опитвам да слушам интуицията си до последно, независимо до колко усложнения води това.

Ценя хората, с които работя.

Кореспондент /

_паметта_каква история ще ни разкажеш, интерпретирайки върху темата за хората като убежища >

Мариана Сърбова /

Толкова много може да се каже за паметта, че избирам просто да я разгледам в духа на нашия ряазговор досега – като една облачна структура. Тя не е константа, тя е пространство на следи, които могат да се замитат от „вятъра на времето“. Едно и също нещо оставя различни следи върху различни повърхности и среди. Подобни, но никога същите. А самите следи също не са вечни. Човек и да има огромни бели петна – може би нещо като плътна облачност, случва се нещо да освети малък детайл и да изплуват напълно забравени мигове… Асоциациите са нещо много интересно и напълно алогично, сетивно, подсъзнателно. Спомените ни са филтър, през който преживяваме реалността.

Преди време направих едно видео, посветено на идеята как хората често помнят избирателно, как паметта ни осцилира между различни фази между ЗАПОМНЯМ  и ЗАБРАВЯМ. Беше игра на думи и на форми, която показваше как наглед малки разлики могат да направят спомените ни нееднакви, недостоверни. Което не означава, че паметта не е един от най-важните аспекти на нашето съществуване и не оцветява дните ни. Може би е просто призив да погледнем с по-бистри очи реалността, дори по-скоро да се потопим в реалността.

Кореспондент /

_кога и по какви начини общото и частното си взаимодействат / по отношение на творческите проекти /? можеш ли да споделиш вдъхновяващи примери от практиката си >

Мариана Сърбова /

Не знам дали това е отговор на този въпрос, но първата ми асоциация беше ето в тази посока:

Ще разгледам частното като личното, малкото, на фона на по-голямата история / проект. Но те, проектите – големи или малки, не се правят сами, те се правят от хора, с техните малки лични истории, преживявания, разбирания… Те са отражение на нашето обучение, възпитание, но и понякога моментно вдъхновение, настроение. Мисля, че почти всеки проект е съпроводен от малки дребни случки, които водят до конкретни решения.

Аз вярвам в малките уж случайности, малките стъпки встрани, които те водят в определена посока, ако последваш следата им. Трябва да се научиш да ги разпознаваш, тези значещите случки.

Убедена съм, че те се появяват в правилния момент, за да генерират правилна посока / решение / развитие. Или поне, за да зададат въпрос. А въпросите са хубаво нещо – понякога водят и до отговори, но само понякога. Благодаря ти за твоите, не очаквах да се разприказвам толкова!

Кореспондент /

Платната са дълга тема, минала през по-философски прочит през проекта ми „Платна“. Там отново се интерпретираше идеята за следите като форма на изкуство, макар и не винаги замислено като такова.

И кое превръща дадени следи в изкуство? Намерението, съдържанието или целенасоченото рамкиране / кадриране? Експериментирах с превръщането в картини на стари ветроходни платна – първоначално бели, в последствие по време на живота им – овехтели, със следи от употреба и от всичко, през което са преминали. Нова форма на белота и празнота. Сториха ми се приказно красиви, изпитвах голямо вълнение и лек страх докато ги прорязвах в новите им стереотипни квадратни форми. Те бяха пълни с истории, които се надявах, че ще разкажат по нов начин вместо да ги изтрият чрез това разрязване.

Това, което искам да кажа с този разказ, е, че платната освен медия, могат да са и съдържание. А дори могат и да не са платнени. Материалността също разказва свои истории, не само образите. Важното е да е въздействащо. С история, следа, сивота или цвят, присъствие или празнота…

Ние самите сме платна с нашите си белези от пътя.

____

за Мариана Сърбова_

 
Арх. Мариана Сърбова завършва Архитектура във ВИАС през 2005 г., като по време на следване учи един семестър в HFT, Щутгарт през 2004г. След дипломиране продължава работа в архитектурно бюро „Тилев архитекти“, след което участва в проект на Zoom studio. От 2006г. започва дългогодишно сътрудничество в бургаското архитектурно студио „Мото“, където има самостоятелни проекти, както и такива в екип. През годините в различни екипи – с арх. Десислава Стоянова, арх. Петя Танъмова, арх. Габриела Илиева – Нунева, арх. Антон Колев, арх. Адриана Сърбова участва в конкурси и проекти за обществени сгради и пространства, част от тях – реконструкции. Болшинството от тях завършват с реализации.
Междувременно през 2009г. става член на Сдружение Трансформатори в София, а през 2012г. – съосновател на Сдружение Хамалогика в Бургас, с които развиват проекти в сферата на градската среда, социалните иновации, културната политика. През 2020г. основава „Ателие 129“.
Има самостоятелни и групови участия в изложби в сферата на дизайна, визуалните изкуства, илюстрацията. Има опит и интерес към интердисциплинарни проекти.

Голяма част от архитектурните проекти, в които има участие, са отличени с престижни награди в национални конкурси:

Реконструкция на бившата топлоцентрала на НДК в Регионален център за съвременно изкуство „Топлоцентрала“ (конкурсен проект Сдружение Колев – Сърбова, в екип с арх. Антон Колев; реализация в екип с арх. Ардиана Сърбова):

2018 – 1 награда в конкурс за идеен проект (Сдружение Колев – Сърбова, в екип с арх. Антон Колев)

2022 – Награда на журито от Награди за ярки постижения в областта на културата на Столична община за РЦСИ Топлоцентрала (Ателие 129, в екип с арх. Ардиана Сърбова)

2022 – Специална награда от Сграда на годината в категория „Социална инфраструктура – култура, наука и образование“ (Ателие 129, в екип с арх. Ардиана Сърбова)

Културно – туристически комплекс „Ченгене скеле“, гр. Бургас (Архитектурно студио МОТТО, в екип с арх. Десислава Стоянова):

2021 – 1 награда от Сграда на годината в категория „Проекти, свързани с развитието на градовете“

2021 – Специална награда от Български архитектурни награди

2021 – Награда от „Архимория“21 в категория „Спортни и рекреационни сгради“

Реконструкция на сградата на Културен дом НХК, гр. Бургас (Архитектурно студио МОТТО, в екип с арх. Десислава Стоянова и арх. Габриела Илиева – Нунева):

2014 — 1во място в конкурс за идеен проект

2021 – Награда „Архимория“ – Бургаски архитектурни награди

2021 – Номинация за Европейски награди за архитектура „Мис ван дер Рое“

2021 – Специална награда Archinova в категория „Реализации – Обществени, индустриални сгради и хотели“

2022 – Специална награда от Сграда на годината в категория „Социална инфраструктура – култура, наука и образование“

Морски център “Магазия 1“, гр. Бургас (Архитектурно студио МОТТО, в екип с арх. Десислава Стоянова и арх. Петя Танъмова):

2016 – Специална награда от Сграда на годината в категория „Градски проекти – транспортна инфраструктруктура“
2018 – Специална награда от Български архитектурни награди

2019 – Номинация за Ервопейски награди за архитектура „Мис ван дер Рое“

„Стената на Приказките“, гр. Бургас (Архитектурно студио МОТТО, в екип с арх. Десислава Стоянова):

2009 – 1во място в конкурс за идеен проект

2011 – Номинация за Бург на годината

2012 – Награда в категория дизайн от Национален преглед на българската архитектура

Градски хотел „Sea Garden“, гр. Бургас (Архитектурно студио МОТТО, самостоятелен проект):

2009 – Спеиална награда от „Архимория“ – Бургаски архитектурни награди

Офис-сграда „На Тясно“, гр. Бургас (Архитектурно студио МОТТО, самостоятелен проект):
2007 – Награда от „Архимория“ – Бургаски архитектурни награди
2008 – Специална награда от Национален преглед на българската архитектура

“Pat(t)io” – керамична система

2014 – Специална награда от „TileAward“, организирано от AIT и Acrob Buchtal, Германия

„Липсващият небостъргач – Кулите на Сердика от светлина“  (самостоятелен проект):

2005 – Бронзов Визар в конкурса „Първият небостъргач на София“ към VIZAR – Европейски награди за българска архитектура

Дипломен проект:

2005 – годишна награда на фондацията „Яков Черников“

2005 – годишна награда на сп. „Детайли“

2005 – годишна награда на AluKoenigStahl

Визуални изкуства и дизайн – избрани участия:

2012 – Самостоятелна изложба „Pret-a-design“ в размките на Sofia Design Week 2012, София

2012-2018 – Мултижанрови проекти със Сдружение Хамалогика в областта на намеси в градска среда, социални иновации, културна политика и др.

2013 – Участие с видеоклип „Памет“ в проекта на Трансформатори „ReVision – 3D Мапинг върху паметника „1300 години България“ пред НДК, София (в екип с Адриана Сърбова и по музика на Галина Милкова)

2013 – Самостоятелна изложба „Морски“ в „Чайна“, Бургас

2013 – Самостоятелна изложба „Morfauna“ в Арт клуб Mishel, Созопол

2014 – специална награда от конкурс за дизайн на керамична система „TileAward“ 2014, организирано от AIT и Acrob Buchtal, Germany

2014 – Участие във фестивал за съвременно изкуство CONTEMPO 2014 с изложба СОЛ I, Варна

2014 – Самостоятелна изложба „СОЛ II“ в рамките на Фестивал на солта, организиран от БФБ, Бургаски солници (текстът към песента „Солени същества“, обект на настоящото кондидатстване, е създаден към тази изложба)

2016 – Участие в групова изложба “Желязното магаре” в Дом на хумора и сатирата, Габрово

2017 – Участие в групова изложба в рамките на XIX Bienal Internacional de Arte de Cerveira, Portugal

2017 – Самостоятелна изложба “Сърцето ти е океан” в Читалище Хамалогика, Бургас

2017 – Самостоятелна изложба „Есени и сенки“ в Soul kitchen, София

2016-2017 – „Платна“ самостоятелна пътуваща изложба в галерия „Георги Баев“, Бургас, галерия „Орловска 10“, Габрово, галерия „Гъбенски“, Трявна

2018 – Самостоятелна изложба „Солени пейзажи“ в „metta“, София

2018 – Участие в групова изложба и пленер “Форма”, Трявна

2017 – 2022 – Участия във фестивал на съвременното изкуство „Вода“, Бургас

2022 – Награда (1 от 3ма финалисти) от конкурса „The Sofianer“, организиран от Credo Bonum, София

2024 – Облачни етюди и други импресии / съзерцания_контакт на елементи_истории за празни пространства, пълни с тишина / гост в [ откъси ] Artspace Luna, Бургас

____

[ платна_полет /

вода_въздух /

хоризонт_вертикал ]

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

Мисля за теб . Имам предвид мен . Имам предвид теб .

от Антония Кесерджиева

фотонаратив_Никол Кесерджиева_

Кореспондент в диалог с Леон_февруари ’24

2024 / април 30

филия с масло върху лицето на фалша_

по-кратката дума е_полет.

която още с пораждането си, задава въпрос_ ако виждаш полета на куршум, забравяш ли полета на чайката_

определяна е като силно влиятелна личност и е сред 100-те, посочени за такива от списание Тайм_говорим си с Никол по пътя към галерия Серпентин за американската концептуална артистка Барбара Крюгер, изложбата й в Лондон_нейното самостоятелно представяне във Великобритания_първо по рода си отпреди 22 години насам.

интересите й към поезията, влечението да създава сама поетични произведения, да се свързва с тези литературни кръгове се проявяват още в ранна възраст, които по-късно тя допълва с енергията на друга своя страст_да изгражда корици, печат на книжни обложки, да илюстрира и визуализира по-мащабни проекти като списания, сцени във вътрешна и външна среда_така Барбара се свързва с графичния дизайн и това определя динамиката й за нови вдъхновяващи творчески сегменти, които трайно се превръщат в нейна многолика реализация до днес_

текстописец_дизайнер_

[ полет ]

изложбата на Барбара Крюгер по покана на Серпентин_ галерия в Лондон е силна не само поради мащабността на европейското й присъствие. то бива белязано от дългата времева отдалеченост в срещите с лондонската сцена, но по-същественото е, че тя въвлича зрителя в процесите на активно гледане_ изискващо мислене, структурирано върху обтегнатото поляризиране на цветовете / бял, червен, черен / до техния вътрешно – режещ шум, основаващ се на ярък сблъсък между езика и визуализирания му профил_ напрежението между фокусите – политика / култура / социум_време на крайности и изгубени ценности.

капитали / права и възможности / пол и власт / класовостта_са нейни важни дискусионни акценти в инфраструктурата на саркастичния език и графичното му изразяване, който тя превръща в събитие, възбуждащо социалната зона на възприятие.

изкуството е глас, базиран на точни / преки анализи. нейните послания чрез изкуство, непрекъснато изследват конфликтните механизми в обществата още от 70-те.

1 / 5 _ Мисля за теб . Имам предвид мен . Имам предвид теб . / откриване на изложбата на Барбара Крюгер в Лондон_01 февруари 2024 / за Кореспондент_Никол Кесерджиева

изложбата е широкообхватна / завладяваща със смисъла си визуална игра, в която оставаш сам със себе си / в търсене на себе си_

Мисля за теб . Имам предвид мен . Имам предвид теб .

Барбара Крюгер_

каскадата не е измислица в нейната изложба_тя представя колаборация между идеята и таланта да говориш смело / да превръщаш отворения урок в свобода за домисляне_

изложбата_като стена на разстрела_

1/ 6 _ Мисля за теб . Имам предвид мен . Имам предвид теб . / откриване на изложбата на Барбара Крюгер в Лондон_01 февруари 2024 / за Кореспондент_Никол Кесерджиева

[ стена на разстрела ]

откъде идва особеният пулс на изложбата на Крюгер в Лондон_

_извежда нов подтекст_чува се нейният глас_събуден от мощен конструкт_изгубени души с лица или раздалечили се тела и души, покрити с рекламни изречения от бърза и лесна игра на възможности.

визуалният смисъл от цялото стига до публиката многозначно / думите, образите градят наратив_ движейки се заедно в ансамбъл или сами в изолация, те реставрират в умовете ни силата на показаното чрез утопичната представа за нас самите.

темата за утопиите, разгърната в размислите на проф. д-р Димитрина Петрова * / в лекцията ‘ Утопиите ‘_март 2024 в Бургас / отключва връзка с психотронния ритъм у Барбара Крюгер_

миналото и бъдещето са в една обща права на съзнанието, в една обща хореография според проф. Димитрина Петрова_няма съзнание без минало_казва тя.

в личната си формулировка за утопия, тя сочи_утопията е фалшиво общо място на противопоствени, жизнени светове / и допълва_ с оценностяването на всяка дума, смисълът може да бъде размножен, т.е. едно и също понятие отвежда към различни смисли, нещо повече_ констатирайки противоположните значения на едно и също нещо, проф. Петрова вместо да гради съвсем нова теория за утопията, тя поставя на изпитание самата възможност да се задава въпросът ‘ що е то? ‘

показвайки реалността, Барбара Крюгер не я ли поставя под въпрос, наред с нейното порицаване и отричане? осмелявам се да анализирам същността на знака в нейното визуално_словесно бойно поле, тъй като все по-отчетливо припознавам съзнаваната мисъл като формообразуваща утопия, т.е. човек сам е утопичен дискурс.

реалност и утопия_ този контрапункт дава нов прочит на изложбата ‘ Мисля за теб . Имам предвид мен . Имам предвид теб . ‘

реалност и утопия_

‘ утопичното ‘ като тъкан и думите като реалистичен разрез, като оперативен шев, адаптира работите на Крюгер към значението на дестилатор. дестилатор за пречистване на земята от паразитиращите форми на тихите убийци_интерпретирани през годините чрез различни фрагментарни текстови конструкции_’ вашата воля се купува и продава ‘ / ‘ моето тяло е пари ‘ / ‘ вашето тяло е бойно поле ‘. последната се превръща в слоган на Марша на жените във Вашингтон през 1989 г._

дори в така изписаните фрази или само, ако вземем двойката думи_купува / продава, виждаме как отново изплува връзката между минало / бъдеще в общата линия на съзнаваното_така я чета днес_

Мисля за теб . Имам предвид мен . Имам предвид теб .

човек е утопичен дискурс_

утопията_дестилатор_

творбите на Барбара общуват директно с / чрез градското пространство_често под формата на инсталирани билбордове с надписи, те приобщават колективното възприятие в динамиката на живи диалози със зрителя, дори имат силата на специфични, своеобразни разпити_ на улицата или в музейните пространства.

колажните изображения, както и надписите се появяват като картички, плакати, носими дрехи_комуникацията ги обединява в поле на възможни решения_

въпросите в една изложба_

силата на серията безмислостно повтарящи се думи в приповдигнат тон, директните въпросителни, насочващи към етични ценности от висок порядък се редуват с белотата на широките полета, силно стилизирани форми, приличащи нотни листи за драматични сола от речитативи / на места насечени от продължителни кантати и оратории_

класов безпорядък /

присвояване на идеи /

лъжа /

феминизъм /

баналността на мелодраматичните мотиви /

свобода на личността /

подменена истина /

медийна манипулативност /

дезинформираност_

фалшива йерархия /

по време на 59-то Венецианско биенале с работна тема: „Млякото на мечтите“, чието име е повлияно от книга на британската художничка, скулпторка и писателка сюрреалистка Леонора Карингтън, със своето участие, Барбара Крюгер преформатира физическото пространство като картографира обема му посредством повтарящи се изрази. тя буквално го съшива в черно и бяло / текст и фон_в отпечатъци_ върху под / стени / повърхност. отвсякъде струи съдържание и това носи усещане, че си в кутия, от която не можеш да излезеш. заедно с видео лентата си, артистката поставя под съмнение някои национални алгоритми, укривани социални истини, насилия, противоречия.

така, позиционирайки гласа си, с всяко свое участие, Барбара Крюгер създава епос за наследствеността на потулените престъпления срещу развитието_ цензурата, рзличните употреби на политическото, телевизионната мелодрама, властта на лошия вкус,

важни регистри са думите в него_едновременно комични / патетични / саркастични / нелепи и неудобни_

как Барбара Крюгер превръща думите / техните семантични регистри в оръжия :

_изостря сетивността чрез контакта с характерна, категорична визуална пластичност_

_буди интуицията ни с ключа на мощното / хипнотизиращо повторение на ‘ пътя ‘ в думите_като несигурни дестинации, утопии за несъществуващи земни пейзажи_

_поставя драматичната простота в събитията в центъра на видяното / преживяното_питайки_

1/ 3 _ Мисля за теб . Имам предвид мен . Имам предвид теб . / откриване на изложбата на Барбара Крюгер в Лондон_01 февруари 2024 / за Кореспондент_Никол Кесерджиева

сам зрителят създава сцена от играта с роли и личните си представи за всичко, а Крюгер задвижва ролите чрез зависимости, събудени от ежедневието на хората, техните навици_

думите на Барбара, с които пластообразува своите колажи / политиката на служенето им_всичко това създава зрително поле_ боен лабиринт, в който всеки се замисля за своя собствен избор / личен компас_

изкуство на думите_

лозунги_изписани по покриви, фасади, улични банери, автобуси, гари, дрехи, магистрали, електронни табели, училища, корици на списания, билбордове, представителни сгради_

в духа на настоящата изложба бих допълнила анализа си с изписването на част от поредицата въпроси от други изяви, станали перманентен носител на визуалния стил на Барбара във времето_

[ какви сме ние един към друг?? кой се купува и продава?? кой е отвъд закона?? кой следва заповедите най-дълго?? кой умира пръв?? преструвай се, че нещата вървят по план // отдавайте на мозъка си толкова внимание, колкото на косата си и ще бъдете хиляди пъти по-добре // не бъди шут // искаш го. купуваш го. забравяш го. // не мога да те гледам …и да дишам едновременно ]

експозицията в Серпентин галерия / Serpentine South Gallery / дава визуална перспектива за публиката, изпитвайки социалните й умения да се инициира личен рефлекс_

за мен беше важно да остана на сцената на артистката, вграждайки собственa сетивна нишка, подобно в театър на чувствителността_

представих си ето това_

[ силен вятър отваря прозореца рязко, без предупреждение /монотонно и с глух тътен нахлува пасаж от неопределени, но в същото време познати на вкус истории_ почти нахално, те предизивкват тревога заради знаците, приземили графичността си в питане, задаване на трудни въпроси, изискващи време_в затворена стая, заедно с минали събития като бъдещ хоризонт, от който не знаеш как да излезеш ]_

[ полето на Барбара ]_

в дискурс за човешкото съзнание и комплекс от контракоментари, Барбара Крюгер смесва документалното с фантазното и постига ново теоретично – експериментално ниво на възприятие.

това чувство ме подсеща за теорията на Галин Стоев, който споделя за първата ремарка в спектакъла Хага така: бомбардирана сграда, в която едно самотно дете играе със своите играчки_

американската концептуална художничка Барбара Крюгер предлага подобни подстъпи към реалността, деконструирайки текста с инструментите на изкривяването_като трамплин за свободата на въображението_

развива и освобождава мисленето чрез акценти върху фокусите на световната политика_

Крюгер вярва, че истинското изкуство се случва в умовете на гледащия_текстовете на Барбара Крюгер не внушават, а провокират зрителското мислене и изследване_

докато разказвах скоро за изложбата на Барбара в Лондон, посетител в галерията в Бургас сподели за една майка, която казала на трите си дъщери – нека всяка избере сама професията си, но да е далече от политиката! явно текстовете подсещат за това. после си зададохме въпроса_възможно ли е?

[ дали всяка публична връзка се оказва политиески ангажирана ]

оприличих зрителите в залата с тектове като пакети с различни видове строителни материали, скупчени пред архитектурна скица_

думите на художничката въздействат подобно композирани скоростни влакове по стените, които бързо отвеждат едни материали, връщат други и това е тяхната власт_ да свързват_архетипите с времето и неговата съвест_

звукът от стара, пишеща машина ги поставя като сенки на стената, които превръщат мълчанието им във всевиждащо око.

[ в затворена стая, заедно с минали събития като бъдещ хоризонт, от който не знаеш как да излезеш ]_

[ колажите и Барбара ]_ парчета тъкан, накъсани на дребно, ведно с поглед в мащаба на цялото и отвъд_ нещо като геополитика на силните взаимовръзки / конкретни исторически ситуации.

морална и културна сила е всяка сцена /

сега, преди, после

1 / 4 _ Мисля за теб . Имам предвид мен . Имам предвид теб . / откриване на изложбата на Барбара Крюгер в Лондон_01 февруари 2024 / за Кореспондент_Никол Кесерджиева

сега, преди, после_

Мисля за теб . Имам предвид мен . Имам предвид теб . разказва за важността на всяка спасена душа.

Крюгер, чрез сцените по света разколебава представите за ‘ етичните ‘ упражнения от висок порядък_

именно спасението е в отзвука на всеки прочит. дългият живот на артиста / алхимичните процеси в идейните знаци задават въпроса_

може ли изкуството да бъде пропаганда_

пропагандата е внушение, благодарение на лъжи, а артистичната сцена е антидот на пропагандата_изкуството провокира авторско мислене, разчитайки на реални, истински факти

Крюгер воюва срещу масовата медийна презентация, която се основава на пропагандни внушения_

филия с масло върху лицето на фалша_

позволявам си с тази образност да дефинирам облика на целостта на изложбеното тяло в Серпентин_галерията в Лондон_текстове, видеа, намерени фотографии, колажи_

[ артистичната сцена е антидот на пропагандата_тя провокира авторско мислене / разчитайки на реални, истински факти ]

потапянето в изложбената тъкан дава усещането за участие в нещо важно / съществено / мащабно събитие_

[ за игрите във горите_ или_който се страхува от мечки, не ходи в гората ] това му хрумна в края на обсъждането относно изложбата на Барбара Крюгер в Лондон, която посетихме с Никол Кесерджиева, в деня на нейното откриване_01 февруари 2024.

______________________________________________

биографично_

Барбара Крюгер / родена на 26 януари 1945 г./ е американска концептуална художничка, свързана с Pictures Generation. Творбите, решени в колажна техника, характеризират най – добре художествената изразителност на артистаката. В своите колажи, Крюгер свързва черно-бели снимки, покрити с декларативни надписи, изписани в бяло-червено Futura Bold Oblique или Helvetica Ultra Condensed текст. Фразите в нейните творби често включват местоимения „ти“, „твой“, „аз“, „ние“ и „те“, насочени към културни проблеми, отнасящи се до власт, идентичност, консуматорство и сексуалност. Художествените интереси на Крюгер включват фотография, скулптура, графичен дизайн, архитектура, както и видео и аудио инсталации.

Крюгер живее и работи в Ню Йорк и Лос Анджелис. Тя е почетен професор по нови жанрове в Училището по изкуства и архитектура на UCLA.

_

Серпентин галерия / Serpentine South Gallery за експозицията на Барбара Крюгер / Barbara Kruger Лондон 01 февруари_17 март 2024_

Мисля за теб . Имам предвид мен . Имам предвид теб

за специфичните места в Serpentine, както на закрито, така и на открито, художничката е адаптирала творби, наскоро представени в музеи в Съединените щати_

Мисля за теб . Имам предвид мен . Имам предвид теб.  в Serpentine South Gallery / се курира от художничката в тясно сътрудничество с Наталия Грабовска, куратор в отдела към галерията „Архитектура и специфични за обекта проекти“.

____

• споделеното относно лекцията на проф. д-р Димитрина Петрова в настоящия материал е мое лично усещане, разбиране, търсене на интерпретационна връзка с произведенията на американската артистка Барбара Крюгер

Кореспондент

correspondetluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева / въпроси, асоциативни връзки

фотонаратив_Нора Ампова / авторска колекция

светлина_ вода                  спасителни светове /

предизвикващи воля за разгадаване на безмълвното_

могат ли да бъдат тълкувани в духа на тяхната изначална даденост в постигането им като метафори_                  светлина_вода / същности, приканващи в общ разговор, посветен на спонтаността и чувството или просто в размисъл върху различните лица на душата /

мислейки си за визуалната плътност в идеите на     Нора Ампова, откроявам              близостта и дистанцията / тяхната сродна въздействаща сила_ 

темата за вътрешния покой се промъква като сянка над безгласната вода / какво може човек да направи и възможно ли е да оторизира интелекта си в бъдещ блян на себеизява и то във време, в което темата_изкуствен интелект_е разпознаваема като нормална битийна единица /

близостта и дистаницията, почувствани в_

[ спасението на човека ]

[ разгръщането на пейзажа ]

[ личността като пейзаж за желанието да сме ]

[ ? ]

[ басейнът ]

[ спасението на човека ]

Кореспондент /

_Нора, кога тъгата има силата да рисува жизнерадостно? 

Нора Ампова /

_За мен да творя е сам по себе си жизнерадостен акт. По този начин “празнувам“ живота с всички негови богатства, които той ми носи. Меланхолията също е едно от тях.

Кореспондент /

_възможно ли е тихото съзерцание, привидното спокойствие да бъдат проява на нов тип бунт и от кой бунт се интересувате като творец, какви са вашите начини за внушение ?

Нора Ампова /

_Не зная дали това е точно бунт, но определено в последните си проекти насочвам вниманието към един „по-аналогов“ начин за преживяване. Опростяване на пейзажа, значимостта на връзката човек-природа и това, колко ценно е всъщност да оставаме сами със себе си и мислите си. Като контрапункт на изключително агресивната, материална, неодухотворена дигитална, а и реална среда.

Кореспондент /

_кога една творба отключва истински социален резонанс у вас, как ви предизвиква подобно изкуство? разкажете ни за автори, които наблюдавате или са ви интересни именно заради тази мисловна линия?

Нора Ампова /

_Възхищавам се на автори, които успяват да направят истински социално изкуство, това се прави предимно със сърцето, но има и безброй концептуални примери, в които художниците използват основно мозъка си. Сещам се за двама наши творци, които използват съответните подходи автентично – Алла Георгиева и Правдолюб Иванов.

[ разгръщането на пейзажа ]

Кореспондент_

_вашите малки човешки примери на промяна чрез изкуство? може ли една творба да претвори действителността, да роди съзнание и потребност от съществени рефлекси?

Нора Ампова /

_Изкуството е необятна материя, в него можем да открием както претворени, огледални реалности, така и съвсем нови, непознати измерения.

Смятам, че чрез изкуството си давам поле за размисъл и въображение на зрителя. Отправна точка. А промяната се случва предимно, когато е пожелана.

[ личността като пейзаж за желанието да сме ]

Кореспондент /

_какъв е личният ви вкус към свързаността в семейството по отношение креативност и публичност? как ви въздейства фамилната разпознаваемост и каква идея носи за вас всичко това? случаите, в които артистични фамилии са ви вдъхновявали или мотивирали с улавянето именно на тази съзидателна енергия, макар и доста различна у членовете понякога?

Нора Ампова /

_Благодарна съм, че израснах в артистична фамилия. Аз се гордея с постигнатото от родителите ми и брат ми в сферата на музикалната култура у нас. За разлика от тяхната неизбежна връзка с публичността, при мен нещата стоят по различен начин. 

Преминавала съм през най-различни периоди по повод популярността на семейството. Има силни, но и трудни страни. Като визуален артист, аз се разграничавам от тях по естествен начин. Липсата от широка разпознаваемост ми помага да концентрирам креативността си.

[ басейнът ]

Кореспондент /

_опишете ни с думи вашите басейни? каква психология разказват те в личното емоционално време или в независимия от платното живот?

Нора Ампова /

_Магията на водата е хипнотизираща, а когато тя е затворена в неестествено за нея пространство се получава интересено напрежение. Пряко вдъхновение съм получила от басейните на Дейвид Хокни. Интересна ми е тази ‘’игра’’ на нещо привидно статично, но пълно със свои вътрешни турболенции. Смятам, че с тези серии картини, успявам да предизвикам публиката към един особен вид медитация.

Кореспондент /

_правите ли разлика между различните зрителски погледи? в каква степен мислите на вашата публиката ви вълнуват и в кои случаи можете да проявите незаинтересованост по отношение нечий прочит на някоя от творбите ви?

Нора Ампова /

_За мен винаги е изключително интересно и специално, когато някой ми сподели своя поглед и усещане. Често се случва, чрез публиката да разбера неща за себе си, за които не съм подозирала. Харесвам това общуване. Намирам го за красиво, защото е взаимност.

Не мисля, че бих проявила неизаинтересованост към нечие мнение, би било жалко за самата мен.

Кореспондент /

_мислите ли, че може нещо да се промени по отношение по-добрата взаимност_творба / зрител в българския културен климат?

Нора Ампова /

_Винаги може да бъде и по-добре, но трябва да се радваме и да сме благодарни на всички съвременни будители, които имат дързостта да творят в една  недотам благоприятна среда.

Културният живот в България расте всеки ден, отварят се нови възможности за изява, а чрез тях и публиката расте. 

Кореспондент /

_Нора, вече имате няколко самостоятелни изложби. вероятно всяка ви носи различни усещания, спомени. и все пак_кое от общото вълнение в края на всяка затворена тема дава нов ключ, идея, желание? смея да си мисля, че именно този копнеж е метафора за тахион. разкажете ни за този тахион!

Нора Ампова /

_Тахионът е хипотетична частица, за която се твърди, че е по-бърза от скоростта на светлината. Правя връзката с желанието за пътуване и дори за телепортиране, което човек изпитва, особено заобиколен от всевъзможни изкушения и лесни начини за забавление. Има риск обаче, в желанието човек да е навсякъде, всъщност да остане никъде. Затова, моето предложение към публиката с изложбата Тахион, бе да й предоставя възможност за извършване на приключение в галерийна среда. 

Първата ми самостоятелна изложба бе в 12 клас, в галерия Дебют, по повод дипломирането ми в Художествената гимназия ‘’Илия Петров’’. От тогава до сега съм осъществила редица изложби, всяка различна. Бих казала, че съм растяла и все още израствам пред определена аудитория. Сполучливо или не, стремя се да развивам професията си, да търся теми от това, което ни заобикаля и да допринасям към обогатяването на културната ни среда.                 

____

в пълнтата на обмена с Нора, в духа на диалога ни и след като вече разполагах с фотографии от личната й колекция, се опитах да изведа онзи събирателен образ, който отключва сетивността ми към вътрешните теми в творбите й. по естествен път, контурите на минималистичните й басейни очертаха почти знаковото си място в съзнанието ми. предизивкателни или тайнствени, тези дизайн / ландшафтни обекти_басейните, според мен дишат чрез своя плът и събират равноделно деня и нощта в дисциплините на човешките логика и въображение.

[ басейнът_асоциативен глас ]

басейнът_битийна единица / вид аксесоар / пластична брошка, настанила се в тъканта на земята_с помощта на енергия, движена от човешката воля за перспектива_

за духа / за тялото / за разума

какво се случва отвъд хоризонта му_

светлина_вода                     спасени светове /

мястото за басейн /

място_то е моделиращо реалността чрез привидно правилни отговори / кодирали позицията си в разговор за неслучили се въпроси, измерими или съпоставими с образите на реки, езера, морета, океани_

снимки 1 / 2

[ Най-сетна сами_акрил / платно 50 / 60, пленер Звук и цвят, Дарик радио / Таен Басейн_акрил / платно ]

реки / езера / морета / океани

басейнът не е нито едно от изброените, той е фикция и рана в паметта на земните пори.

басейнът е общият им знаменател или заменител, решен като целокупен проводник на представата за водна площ / онази измислена реалност / онзи добавен смисъл_

предизвикан посредством ясна човешка намеса_басейнът е вид инсталация с вода, разширила чувствителността към дъното, а внушението за повърхност бива полирано до усещане за планетарен ум_

бавно / времево / донякъде устойчиво_

двете заедно_повърхност и дъно биват поместени в рамка, която заключва същността на човешкия импулс да съчинява пейзажи, като активира, според личния си вкус, цяла житейска поредицата_действие / бездействие.

снимки 1/ 4

[ Влажен пейзаж_акрил / платно 140 /120 / Почти пълнолуние_акрил / платно / Неонова пелена_акрил / платно / Планета караван_акрил / платно ]

тях можем да оприличим на спонтанни упражнения по другомислие_общуването с обкръжаващия ни свят и този, който е скрит в нас. затова картините на Нора Ампова ми въздействат като спасителни / спасени светове_

с други думи _

композиционните нишки / изпълващи с мълчаливо_цветен диалог картини проектират върху басейна представата ми за ироничното, като реален рефлекс на будно и социално ангажирано общество. без това да изключва и скепсиса на вечно съмняващия се човек.

оттук и въпросът_в кои обстоятелства той търси и избира басейна? какво намира в него – раздвижване на застинала безусловност извън себе си или тъкмо обратното_придвижване към непознатото познато вътре в себе си /

снимки 1 / 3

[ Меланхоличен следобед_акрил / платно 20 / 20 / Взех решение_акрил / платно 60 / 60 / Линия на живота_акрил / платно D50 ]

спасен или спасителен свят?

визуалната експресивност в размаха на Нора, проследява стъпките на човека до / в / край басейна, като сетивното въздействие събужда и чувство за съизмеримост_към локалното, към фактологията и произхода на нещата, към фантазното, вероятно захранвани, и от силни кино спомени.

/ по време на разговора ни, пропуснах да попитам авторката дали има филми, режисьорски разкази или кино афиши, които провокират усета й към определени наративи_

снимка_Антонио Хаджихристов / личен архив Н.А.

и дали иронията е онази усмивка, която се оглежда калейдоскопично в повърхността на отскачащия плисък хлорирана вода, в която е възможно откриването на нещо, изплъзващо се в потока на общуване с натуралното.

в своите възгледи, Владимир Янкелевич * противопоставя иронията на илюзията_

‘ тя поставя всичко под въпрос, руши установените дефиниции, отхвърля самодоволните дедуктивни съждения. благодарение на иронията човешката мисъл успява да се разпознае в огледалната рефлексия. тя е движение на съзнанието, което снема напрежението от прекомерната сериозност на мисълта. ‘ _твърди Янкелевич, който определя целта на иронията ето така_ ‘ да възстанови онова, без което иронията не би била иронична: тоест невинността на духа и вдъхновението на сърцето. ‘

басейнът като утеха _

в творбите на Нора Ампова той е пространство и място, което днес ми напомня на време без прогноза_

[ зона / неуловима за всякаква синоптична прогноза_басейн ]

снимки 1 / 3

[ Царство_акрил / платно / Тиха паника_акрил / платно Спряно време_акрил / платно /дърво 12 / 12 / 12 /  ]  

[ ? ]

интересен факт е, че по време на разговора ни с Нора, преминаха всички времеви сезони, като всеки един реален пейзаж обогатяваше гледката към идеята в този диалог жанрово, освен това провокираше и стремеж за все по-дълбоко разбиране.

усещането ми за авторското присъствие на Нора Ампова / в теми, похвати, емоционално въздействие / почти съвпадна с личностната идентичност на художничката_

тя измисля светове, за да ги спаси с душата си /      създава своите въпросителни пейзажи като интонационни мостове към търсенето на светлина / ред / нови възможности за ума_

така, докато размишлявахме върху хипотетичните частици, способни да пътуват по-бързо от скоростта на светлината, измина цяла година, а заедно с това неусетно очертахме нов терен между два етюда_светлина / вода.

деликатна и благодарна среща_за нови мисли / посоки / преливания. 

____

за Нора Ампова_

Нора Ампова (р.1989 г.) е художник, базиран в София.
Честите пътувания и житейските промени, през които авторката преминава последните години, задават посоката на темите в произведенията й. Нора споделя свой личен и често пъти сюрреалистичен свят, в който зрителите имат възможността да се намерят и разпознаят.

Нора Ампова завършва бакалавърска (2012 г.) и магистърска (2014 г.) степен специалност живопис в Националната Художествена Академия в София. Специализира изящни изкуства в Хертфордширския университет, Великобритания, по програма „Еразъм“ (2011 г.)
През годините Нора реализира над десет самостоятелни изложби, сред които:
 “Жест” (2023 г.) – галерия Little Bird Place, София; „Тахион“ (2022 г.) – галерия Аросита, София; „Пълно вътрешно отражение“ (2021 г.) – галерия Little Bird Place, София; „Истории от облака“ (2021 г.) – галерия Нюанс, София; „Един милиард секунди“ (2020 г.) – галерия Doza, София; „Космос“ (2018 г.) – Unicredit Studio, София; „Криеница“ (2016 г.) – Градска галерия о-в Лесвос, Гърция и др.

Освен това, Нора е взимала участие в редица общи проекти в страната и в чужбина, като: „Пространство и присъствие“ (2022 г.) – Перманентна мисия на България в Женева; „Прагове и белези“ (2021 г.) – Национални есенни изложби, Пловдив; „The Next Step Generation“ (2015 г.) – сградата на Европейската Комисия в Брюксел; „Образ и Подобие“ (2015 г.) – Национална Художествена Галерия, София; „Внимание: прясна боя“ (2015 г.) – Софийска градска художествена галерия, София и др.
Нейни произведения са част от колекцията на Арт Център Хюго Вутен (Hugo Voeten Art Center), Херенталс, Белгия, както и от други частни колекции в България и чужбина.

Нора Ампова е носител на награда за млад художник на Уникредит Булбанк и фондация Стоян Камбарев 2016 г.

____

• Владимир Янкелевич / 1903_1985 / е известен френски мислител, културолог, музиколог, дългогодишен професор по морална философия и метафизика в Сорбоната, ученик на Леон Бруншвиг и Анри Бергсон, противник на философията, която ‘ не говори нито на сърцето, нито на въображението ‘, и привърженик на определен тип мислене, който самият той нарича ‘ мъдрост ‘.

                         

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna