Категория: ПОРТРЕТИ

нещата.

от Антония Кесерджиева

снимки_Кореспондент

разминахме се. и нещо ме спря. обърнах се, проследявайки с поглед движенията им, течащи в желание. притихнах, наблюдаваща ги – тя избира своето категорично бельо в дантела, той я чака и мисли унесено, полуживо. в цялото си мъжество на погледа, в съзнаваното днес и сега / една сутрин в 9, източен Лондон / нюансите на фината вълна в сиво, бомбето, бастунът. тя търси желаното, докато той намира представата. тя избира, той е! съчинявах си ги по много начини, задействайки онова парче на Чък Бери и Тина Търнър. лудостта празнува, а аз я усещах в плика с бельо, дантела до земята – жълта луна , напито бомбе, под скърцащ неостаряващ тъмен гьон. тя и той / в ден за намиране . видимостта бе само дар и аз го запазих за себе си. тръгнаха, двама. красиви в дните си. сещам се често за тях . сега също / празнувам уважението.

‘ помнете, че измислицата е нашата страст… ‘

Младост / Паоло Сорентино

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

фото наратив_

Никол Кесерджиева Николай Георгиев

текст_

Антония Кесерджиева

декември, 2021 / Лондон

дали защото животът му е пътуване във възможността да бъдат съчетани и изследвани световете / тяхната различност, не само като релефни територии, а като духовни модуси / наследствени взаимопрониквания, Исаму Ногучи разгръща характерната си същност хармонично, плавно, многозвучно_в етажите на творческата си интенция_естествен, в природата си да чувства.

Лос Анджелис е родното му място, а живее, пътувайки между Изтока и Запада.

биографичната история / 1904 – 1988 / сочи за ранния му престой в Япония, за обучението му в Ню Йорк, стипендията Гугенхайм и заминаването му в Париж, където срещите му с Алберто Джакомети и Александър Калдер, Пабло Пикасо и Жоан Миро формират интереса му към абстрактната визия, любовта към формата и връзката с цветовите нюанси, езика им.

но чувството в тази публикация, е породено най-вече от желанието да се вникне в света на Ногучи чрез емоциите и размислите около едно истинско кореспондентско обследване на пространството в Барбикан, в пълнотата на часовете в цял един ден_след Коледа / 2021, в Лондон.

Noguchi_

по природа е съзерцателен и проникновен. роден от срещата на японски поет и американска писателка, момчето Сам Гилмор / по-късно приема фамилията си Ногучи / от малък се грижи за градината пред техния дом. чувството на свързаност с растенията, тяхното формообразуване и подреждане в позиции вдъхват живот на ведрата му нагласа да създава и измисля. отдадеността към природата като процес го провокира да мисли и да отключва наблюденията си в посока на логически умопостроения _аналитични, научни. сигурно тези желания го срещат и с курса по медицина, от която по-късно се отказва, за да открие душата си в скулптурата, архитектурата и градините, дизайна, сцената.

Ногучи е поетичен в създаването. съзнанието му е погълнато от връзката_човек / свят. и някак си естествено за неговия произход_думите търсят път към формата, деликатността става негов маниер. фигуративната му работа като дух и настроение очертава граничността в_среща на видимото с въображаемото, затова е и отличителен, и съществен за модерната изразност_дълбок и съзерцателен жест в камък / бронз / дърво / керамика / стъкло_

така той определя геометрията и абстрактността в екстериорните пространства като нова органичност в погледа към града на 20ти век.

създава сценографии, костюми и декори за балетните спектакли на Марта Греъм, претворява детските площадки в градската среда в своеобразно ‘ четене ‘ на приказки чрез знаците на архитектурата в цвят и обем.

плавни, дълбоки и извисени, тихо стъпващи поеми, творбите му_интериорни и екстериорни приобщават към разбирането за чист, земен свят на разбиране и смиреност, на модерност и вкус към мисленето.

масата_

три детайла_емблематичната маса Ногучи, разпознаваема в целостта си да бъде тук и сега, в позицията на пластика, върху, която е застинал стъклен плот. масата на Исаму Ногучи, проектирана за Херман Милър / 1944 г. / е известна с елегантността си да приобщава лекотата в материи, обеми, сглобки, като звучи чисто и достатъчно.

Ногучи носи светлина_ Кореспондент_ http://www.correspondentluna.com

Noguchi_Barbican / London 30.09.2021_23.01.2022

http://www.correspondentluna.com

светлината_

погледът му_да съчетава, да разбира естеството на нещата, да откроява действието като природа, става повод в конструкцията на една от най – разпространените му концепции_светещо тяло от бамбук и хартия. за неговата поява, Ногучи интерпретира върху стара японска техника / използвайки ръчно добитата хартия уаши /, като претворява идеята й чрез метални, минималистични сегменти_крака / за чието вдъхновение подсещат Пикасо и Джакомети, а идейно_разширява погледа към слънцето.

Ногучи разработва тези светещи слънца в отговор на личните си изживявания, свързани с доброволната му мисия в лагер за японски американци, в Аризона през 1942г.

непрестанно разширява територията на изкуството и възприемането му, като вярва, че неговата сила одухотворява човешката същност.

енергията в творческата система от_архитектурни кодове, скулптурни знаци, танц и сцена, дизайн обекти за употреба, детски макети, се задвижва от активността и съзнанието на артиста.

Ногучи е световен автор, който чрез изкуството си създава ключ към човека, начина му на живот и управление, природата около него. вярва, че ‘ скулптурата може да се проектира в полза на обществото ‘. интересува се от проблемите, които рамкират и ограничават хоризонта / свободата. чрез изкуството си влиза в тъканта им като в ‘ лисича дупка ‘ / подобно неговата пластика, разположена в градска среда /. в продължение на шест десетилетия, мисловната му позиция, базирана върху експеримент и иновация, е съответна на социалната конфигурация и значимост на артистичната му дейност / в мащаб /, затова е определян и като най-влиятелния скулптор на 20ти век_със свой социален / хуманистичен / визионерски профил.

архитектура и памет_

скулпторът Исаму Ногучи е автор на произведения, създали облика на съвременността като памет. важното, което оставя следа в съзнанието на човека събужда чувство_при среща с обект, композиция, постановка, монументални скулптурни обществени, иновативни предмети с ежедневна функция.

скулптурите на Ногучи, посветени на световната история, както и неговите градини, проектирани като живи организми в космоса на градските пространства живеят като буден социален рефлекс, свързвайки човека с обществото. като покана за диалог, извън времето и обстоятелствата.

Исаму Ногучи е удостоен с медал за изключителен принос в изкуствата през 1982 г., наградата на Киото за изкуства_ 1986 г., Национален медал за изкуства 1987г.. Музеят на градината Isamu Noguchi, открит в Лонг Айлънд Сити, Ню Йорк през 1985 г., включва открита градина за скулптури и колекция от около петстотин скулптури, скици и рисунки, фотоси.

личностно излъчване_

една лична мисия, внедрена в съзнанието на Кореспондент_да събира и синтезира внушенията от всеки жест в галерийното пространство – творби, текстове, плакати, публика и присъствие, реакции, случайни ситуации, предизивикани по време на посещението, дават воля на представата за това_всеки артист / портрет, да бъде обрисуван спрямо колажа на всичко уловено в цикличността на всяко посещение_т.е. всяка капка смисъл, продиктувана и провокирана в полето на взаимодействие / докато се разглежда / става част от впечатлението, именно защото е несравнимо, неповторимо и ценно изживяване само по себе си.

ето за Ногучи_

Ногучи търси навътре в себе си. израснал в атмосферата на отсъстващ баща, опознал света около себе си чрез градината пред дома, Сам запазва ранното си чувство за обич и свързаност чрез добрите приятелства. дългото вътрешно ‘ питане ‘, лутане между изкуство и медицина също изиграват важна роля в търсенето на личностно равновесие. и все пак, образът на градината, за мен е основополагащ_там Ногучи подрежда микро света, там изгражда личния си наратив, имайки възможността да композира и създава, да твори и избира място за всеки корен, подобно избора на живи хора около себе си. Исаму Ногучи създава градина пред дома, хармонизирайки свободата си, която после разстила по целия свят чрез пътя на своите скулптури.

всяка една ретроспективна изложба прилича на градина. тук, в Барбикан тя е жива пред очите ни. силата й на привличане е ясна_и в естетически план, и в мисловен ракурс.

Ногучи е тих въздействащ, формообразуващ вятър_сплав между думи, разказ, материя и дух! еко – системата в градината, за която се грижи като малък, му дава вкуса към свободата до края на дните му_ да иска / измисля / може / създава. омиротворяващ творчески потенциал е!

Барбикан посреща посетители за рестроспективната изложба в Лондон от 30 септември 2021 до 09 януари 2022. изложбената линия, която предлага самият център за съвременно изкуство и дизайн Барбикан, е вълнуващо и истински подходящо място за колекцията на творец, предлагащ фината органика между пластичност и мекота на обема, характерни за постановката на мисълта му, за цялата дълбока ритмичност, изграждаща творбите му.

художествената галерия Barbican постави първата европейска ретроспективна изложба на творчеството на Ногучи от 20 години насам. организирана и курирана е съвместно от Barbican Center_Лондон / Museum Ludwig_ Кьолн и Zentrum Paul Klee_Берн, в партньорство с LaM – Lille Métropole Musée d’art moderne, d’art contemporain et d’art brut. мащабната експозиция илюстрира иновативния почерк на световния артист, който притежава умението да превръща скулптурата в архитектурна жизнена среда, свързваща традиция и модерност с екологичното съзнание като начин на живот.

впечатляващите преходи от тема в тема, от разказ в разказ пресъздават духовната история на твореца като динамика и равновесие_в тяхната пълнозначност и значимост. и да, Ногучи излъчва баланс. може би този поглед към действителността беше същностен за гостите и посетителите_ден след Коледа, Барбикан бе събирателен център за хора от цял свят, дошли, за да преживеят светлината в идеите на един чувствителен разказвач, какъвто е Ногучи.

декември, 2021 / Лондон

Кореспондент

http://www.correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

докато подлагам на съмнения ежедневната преупотреба на стереотипни алгоритми, си задавам куп въпроси около нещата, които ме вдъхновяват_

кое е важното в това, което мисля и създавам?

какво научавам, докато работя?

кое е онова, върху което искаме с екипа да фокусираме развитието си?

забелязвам, че същественият ритъм се обуславя от една важна стъпка в управлението на галерийното пространство и неговата визия в последните няколко години_

неговото разширяване в поле за обмен и нови интеракции чрез изкуство_

визия . текст . обекти . диалог . медия

естествено, това мобилизира нов тип ресурс, среща и трудности от друг характер, но обогатява с многообразни и пълноценни връзки, като създава  вълна от изживявания и най-вече адекватни теми, чието влияние намирам за ефективно – както за пространството, така и за града. 

всичко започна с желанието ни да селектираме онези артистични жестове, в които откриваме инструмент за социален диалог, функция и употреба / с други думи – изкуството като разговор и диалогът като културно изживяване в различни точки по света.

припомням някои от последните събития, чрез които се опитахме да породим мислене и желание у нова публика.

важни фокуси_

2021 година добави нова стойност в концептуалната стратегия на независимото пространство за съвременно изкуство и дизайн Artspace Luna.

Кореспондент и Далекоглед / КИД / са  мултидисциплинарни модели за съучастие, създаване, преживяване, споделяне / с които екипът на галерията търси и изгражда новия характер на дейността си_нов тип диалогичност и обмен.

КОРЕСПОНДЕНТ е дигитална медия за изкуство и култура / начини на мислене_ базирана на авторски поглед, визия и асоциативни прочити върху културни събития, лица, пространства, концепти. 

Кореспондент е независим проект на независимото пространство за изкуство и дизайн Artspace Luna със свои_екип, селективни подходи, модели на представяне, платформи за дискусии и обмен. проектира се в различни броеве / съдържа специфични ‘ стаи ‘ за асоциативни препратки и кратки поеми, различни от информационния поток. дискурсивно, всеки брой съдържа следните теми: портрети / погледи / проекти / пространства / разговори / изгражда свой език, за да разглежда и прониква в акценти от минали вече събития.

correspondentluna.com

https://correspondentluna.com/

ДАЛЕКОГЛЕД е подкаст, изследващ тълкуването и мисленето на младите хора, отнасящ се до внимателно наблюдение върху изразяването_собствен поглед, социални рефлексии, анализ и споделяне на лични истории, обществени реалии през изкуство, опит и артистични акции.

Далекоглед е концептуална идея на екипа на Artspace Luna и като такава, подкастът е част от дигиталното тяло на медийната платформа Кореспондент, където се публикуват всички негови епизоди. първите шест са излъчени с подкрепата на Община Бургас по програма за съфинансирани културни проекти 2021, Бургас.

correspondentluna.com / Далекоглед_подкаст

https://correspondentluna.com/dalekogled-podcast/

от 1998 година до днес, екипът на Artspace Luna селектира, организира и финансира своите идеи в събития.

ето и част от последните прояви, които дефинират моделите на изследване на връзката_галерия / медия / публика.

Artspace Luna / независимо галерийно пространство, създадено през 1998 в Бургас /

медийни платформи с доминираща комуникативна, културна принадлежност_уеб сайт и аудио подкаст.

публика – реакции, съавторство, обмен и комуникация

____

[ 90°]

поканихме визуален артист с негов авторски проект, базиран върху личната му, социална рефлексия. представяне на авторската му, графична композиция обединавяща текст и визия, която периодично подменяме с новата му авторска интерпретация / относно нов, избран от него текст на български текстописец /. проектът е с продължителност_една календарна година / 2019_2020.

всяка нова визуална идентичност по проекта е придружена от акция навън_засаждане на живо растение в различни части на града.

проектът е надградена концепция върху друг устойчив проект на същия визуален артист_проект ‘ Прозорец ‘, реализиран самостоятелно, в рамките на шест години / 2012_2018.

[ заповядайте, съседи! ]

периодично каним съседи в галерийното пространство_опознавайки се в среда от авторски обекти, музика, акции и домашна храна. фокус_общуването като внушение_  

[ движение с книга ]

подаряваме книги от личната библиотека на семейство Кесерджиеви, като предоставяме възможността животът им да бъде продължен по различен, своеобразен начин_

[ упражнение с ранна светлина / накратко за видео арта ]

организирахме еднодневна образователна програма с познавателен и интерактивен характер / за деца и подрастващи_кратка лекция чрез модератор, придружена от самостоятелно създаване на видео съдържание по време на курса за начинаещи_2019

[ органично / нов свят_сетивност ]

поканихме артист_бижутер, като инвестирахме лични средства и ресурси в производството на бижута от сребро и рециклиран материал. провокирахме идейните му проекции чрез концепцията на Artspace Luna по посока_зелени артистични практики ‘ изкуство и спасена планета ‘ / медийна среща с публиката_2019

събитието бе част от културния календар на Мрежата на сетивата_БулевАрт_

[ заедност ]

изградихме мост между различни креативни общности от Бургас и Лондон. 

чрез модератори, в контакт с лондонската галерия за съвременно изкуство Barbican, екип на Artspace Luna предостави 6 есета на английски автори, които предложихме за превод и интерпретация сред шестима приятели на бургаската галерия Artspace Luna. проектът бе придружен от изграждането на динамична комуникативна и видео среда_2019 

[ напиши ми дума_подарявам ти късмет ]

предложихме интерактивна ситуация, стимулираща изживяването_

<намисляне / изричане> <подаряване / въздействие> 

[ кое превръща мястото в пространство? ]

модератори създадоха интерактивна ситуация, насочена към присъстващите гости на едно от парти събиранията в галерийното пространство. заедно създадоха поле от взаимодействия и индивидуални прочити върху темата – място / пространство_2017 

[ екран към града_визуален прочит на реалността ]

предложихме втори, надграждащ етап към видео лабораторията ‘ Упражнение с ранна светлина ‘_екранизация.  ситуирахме екран към града, като излъчихме адаптирана композиция от всички видео материали, изработени от децата в образователната програма с модератор. така споделихме  видео продукцията с хора от града_2020

[ тяло_дух_воля ]

изградихме нов прочит и интерпретация върху някои естетически категории, свързани с празниците, празнуването, тяхната културна семантика и принадлежност. 

проектът е с устойчив характер и се случва до днес, няколко пъти в годината_ 

[ диалози_инсталация от анонимен автор ]

2020_по наша покана, анонимен за публиката автор изгради инсталация с жокер и интервю, предизивкващи ироничен поглед към някои социални, масови и лишени от смисъл преупотреби на знаците по повод 14 февруари_ 

[ споделянето_]

поканихме гимназисти от града, представители на младежки общности. екип на Artspace Luna ги срещна с някои от проектите на галерията, като се очертаха бъдещи взаимни акции с обществена кауза и внимание_

[ виртуална галерия_март 2020 ]

в първите дни на пандемията и двумесечния локдаун реализирахме виртуална галерия, като предложихме – паметта като акция на мисълта.

чрез спомени, предизивикани от преживяване на изкуство, посещения, разкази, фотоси, нашата виртуална галерия / в рамките на два месеца / приобщи приятели и познати от социалните мрежи да споделят свои снимки. ефектът от този вид общуване  по време на пандемия_ изградихме виртуална галерия от 2000 снимки, изпратени от различни хора и от различни точки на света_

[ пластелин и дадаизъм ]

2020_в първите дни на пандемията и двумесечния локдаун реализирахме виртуална премиера на непознати до този момент за галерията и града автори_фотографи, българи, живеещи в Париж и Лос Анджелис_

[ четири стени_виртуална премиера по време на пандемия ]

2020_по време на двумесечния локдаун организирахме колаборативна връзка с автори и преподаватели, представихме идейните им проекции, предизвикани от затварянето между четири стени. техни създатели са преподаватели и студенти от СУ ‘ Климент Охридски ‘

[ живот / промяна и адаптация ]

е проект, разказващ за човешката сетивност и физическата дистанция под въздействие на covid – 19. поканените 7 артисти реализираха свои прочити на ситуацията. един от тях подготви 6 визуални портрета на човешките сетива във вид на картички, като всеки зрител, посетил галерийното пространство получаваше подарък_комплект авторски картички_2020_2021

[ екзистенциализмът хуманизъм ли е? ]

една от последните акции на Artspace Luna за изминалата 2021.

акцията поставя идеите_разпознаване, подкрепа, съвместност.

мисията_чрез реална история, провокирана от намерен визуален материал, съпътстващ подкаст Далекоглед  да събуди чувствителността на своята публика в желание за подкрепа на млад творец. 

поставяйки диалогичността и тълкуването като движещи концептуални механизми в дейността си, екипът на Artspace Luna полага грижи и по отношение запознаването на своята публика с подбрани книжни и музикални издания.

днес, в пространството могат да се открият и закупят_

книги на издателство МЕТЕОР_ 

СВЕМА _ 

ПЕАТ НЕКОГАШ _  

избрани албуми от TASCHEN _

MY SINEMA / Мирослава Кацарова _

СПИСАНИЕ ЗА ТАНЦ _

ART IN BULGARIA / архивни бройки _

artspaceluna.com

https://www.facebook.com/artspaceluna

Artspace Luna_в своята лента през 2022!

благодаря на екипа, с който измисляме и създаваме! идеите са само път, важна е волята, времето и вниманието! реално и емоционално_

за радостта от диалога и обмена, непрестанно нарастващия интерес към опознаването на света, съм признателна и благодарна от сърце на Никол Кесерджиева и Антонио Кесерджиев! на всичките ни скъпи хора, които споделят идеите, за да сме заедно в интересното_ изкуството_начин на живот.

благодаря!

Антония

януари, 2022

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

изложбата на Симеон Шивачев и Стойко Даскалов

ноември, 2021 / Бургас

[ пътепис в изложба_ съобщава пълнотата като пътуване ]

_съвкупността от образни окончания / _функциите на живота с характер на страст / _употребата като процес на вниманието /

експозицията въздейства много повече с предизвиканата мисловност като процес, отколкото единствено в естетическия си план, който е недвусмислен и изведен в знак. разпознаваеми със своята чувствителност към социалния тембър в изказността си, в тази изложба, двамата автори постигат плътността на образите си като въздействие от един общ тон_струнен, разкъсан в тембъра си да назовава значения.

тематичното завъртане в кръг по време на наблюдението ми не е толкова кръгът_Земя, а кръгът_зеница. т.е. отразената Земя, присвояването й / като отчупване от тъканта на цялото. тук кръгът сочи пристанище насред глобалността, която издиша въздушната маса постепенно, но и отревисто, твърде деконструктивно, но и градивно. защото припомня познатото и задава тон към неочакваната комбинация, изпитвайки усета на вътрешния прочит за всичко.

смислови погледи_

око / лупа – поставя смисъла в две паралелни писти, ако материята е съчетание на отиващото си, на спиращото историческо време, то приближаването в неприличните й близости ‘ под лупа ‘_ настоява за хоризонт и перспектива.

машинните части_белег на един отшумял вече процес изграждат шрифт и шифър за представността днес. какво виждаме и какво си представяме? как са свързани реалността и аза? свързани ли са въобще? кое внушава субектността?

иронията си играе с усърдността към сглобката като мотив / подреденият свят / и непостижимостта на битието / непотребността на утилитарното или композиране на хаоса с времето /.

материята е конструкт в механизмите на паметта_ човекът е камера за свързването й в процес_ целостта им_носи усещане_ и това е всичко /

Моната и Стойко_ следя работата им от почти 25 години. често показват съвместно творбите си и това много ми харесва, защото всеки път откривам естеството_единият пътува към другия посредством въпрос, идея за експеримент_с форма и конструкция, даденост и деконструкция. или пък съчленяване на фрагментите в общ дух / единно тяло. адресите им се срещат в свързаност, която напомня сетивен тест_тук ли сме и доколко се оставяме на интуицията да ни тълкува.

Стойко е земя, Симеон_наратив

и този път двоичността, съставността, семантичният ключ приобщават към идеята_земя с криле, по която действието пробягва [ от музикална тръба до вода в кутия ] и произтичащите от това механизми за идентификация. именно те провокират мисленето да четем целостта им като биографична памет на времето.

двоичността_ динамиката й е деликатна, въпреки, че играе и рисува портрета на публичността, докато дълбае в матрицата, за да изведе субективния си текст в текстура, онова, което й трябва_душата и личната памет за земното пристрастие.

всеки е всичко. всеки е другият. един до друг.

крехкото разказва силата_

връзката_сферичността /

как якостта на метала изпитва паметта на влакната в нишките? тъканта е мощ, изградена от хиляди фини, крехки връзки. материите са конгломерати / общ двор. и именно в него_в общото, те изграждат мост помежду си_

концептуална постановка _ дискурсивно

от свежестта на фанфарите до глътката вода за дълъг път.

п р е ж и в я в а н е т о

значението на звука като културна интеракция_събирателен знак или разделящ вик_търсещ различен смисъл в напластяването си.

водата като медия на културния опит, хранилище за живителна мощ, напояването й.

за една изложба в Бургас_ на Стойко Даскалов и Симеон Шивачев / разказва Кореспондент

http://www.correspondentluna.com

познавайки авторите като процес на работа и усещане, за двамата бих споделила по един важен акцент или поне фокус, които паметта ми през времето е трансформирала в интересно, но разбира се, лично за мен_

_ Стойко / и следобедният разказ, прекъсван от множество разклонения за дервишите и тяхното ритмично въртене_ защо / как, това танц ли е / какво се случва докато се въртят / някога въртял ли си се върху покрив / кога спират въртенето си дервишите / в коя точка от потока на съзнанието_

_Моната / и чувството, наречено Венеция през зимата_ кой ходи там през зимата / как синергията на погледа разглобява света около нас. Венеция през зимата в разказа му бе въртене и потъване във все по-красивата мъгла над град, който познаваш и обичаш първопричинно.

докато разглеждах експозицията си мислех и за тази кръговост, кодирана в двата им разказа, направени от двамата в Artspece Luna и по различно време, но които помня като общ път или парче обща земя.

Стойко е земя, Симеон_наратив

_в разглеждането на цялото_ относно изложбата им от юли 2021 в Бургас, силно ме впечатляват две конструктивни същности, позициониращи представността в експозицията на общия й смисъл_

наблюдението и огласяването.

огласяването е подобно идване / пристигане_нещо идва и затова звуковата вълна предава ехото му навътре_

наблюдението е като размиване на граница_наблюдението приближава обектността до вътрешната нагласа за нещата_ резонанс_

земята като пристанище_

наблюдението и огласяването възприех като преживяване, а фокус в него може да бъде всеки къс земя. нейната тъкан носи знака на пораждащото се отвъд_екзистенциално време.

/ обичам следобедните разширения във времето, когато взимам само камерата и освен поканата, отивам някъде, без да имам основания в очакване или предварителен план. после_измислям си надслов, не поради нужда, по-скоро усещане_ земята като пристанище /.

текст и снимки_ Антония Кесерджиева

ноември, 2021

Кореспондент

http://www.correspondentluna.com

Artspace Luna

Антони Тапиес _личен архив

фотонаратив: Никол Кесерджиева и Николай Георгиев

пространство: Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ Барселона

текст: Антония Кесерджиева

за Кореспондент_

„Ако не мога да променя света, поне искам да променя начина, по който хората го гледат.“ Антони Тапиес

силата да създава реалност от смесването на форми и материи, знаци, късове предметна реалност_изграждат наратив / история / пътека_разкриващи таланта на творец, който не се интересува от декоративния характер на измерението, постановката, присъствието.

и д е я т а_

идеята! парабола към ново пространство_

о р г а н и ч н о с т.

съчетаването и смесването на различни медии е характерът, с който Тапиес формира естетиката на преживяното време. роден в Барселона на 13 декември 1923 г.,  Antoni Tàpies Puig е наследник на жива културна семейна среда, будна за динамиката на социалните процеси в каталунския обществен живот. израства сред идеи и разговори, посветени на вкуса към живота. творбите на Дюшан, Кандински, Брак, Пикасо са първата въздействаща среща, очертаваща размаха на креативната му природа, вдъхновяваща погледа да създава и развива.

[култура]

[демокрация]

[свобода]

• 

• 

• 

Антони Тапиес изгражда своя гледна точка_сплав на личните му естетически и обществени възгледи_като израз на доверието към идеологията на Сартр, жизнеността и философията на източната ценностна система. затова творчеството му е диалогично. то буди интерес и очертава значимостта на мисленето му, плътността на визуалния разказ, активно разкриващ фината философска интенция на артиста. Тапиес разговаря чрез творбите си, а самите му произведения са заредени със страст към експеримент и любов към въпросите за размисъл.

• 

• 

• 

любим и интригуващ автор, със специфичен абстрактен почерк, Антони Тапес е най – известният испански художник след Втората световна война, тълкувател и двигател на обновяващите процеси в Барселона. той е и сред основателите на Дау ал Сет / Седмото лице на заровете_първото художествено, културно движение, възникнало в Каталуния през 1948 г., родеещо се с представността и характера в сюрреализма и дадаизма_като настроения към света, одухотворяване на човешката история чрез свръхреалност и измислица, неяснота и загадъчност.

• 

• 

като театър на парчетата и детайлите, магичността и недовършените разкази, приканящи в домисляне чрез тълкуването на всеки художествен знак.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

А_ графичността на буквата А_ код за универсум. буквата А за Антони Тапиес символизира точката на универсалното като интуиция, въображение, енергиен потенциал, интерпретация. според неговата творческа интенция, човешкото познание се отключва от въображението.

през 70-те години, Тапиес претворява реалността под влияние на поп арта, включва в работите си гласа на каталунската идентичност и чрез културната си дейност призовава към автентичен живот. стига се до ареста му през 1966г. по време на разяснение на личната му знакова художественост, разчетена като критика над режима на Франко.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Art Informel е движението, в което Антони Тапиес се изразява чрез съшиване на различни материи. нова съединителна тъкан, рефлектираща като ново парче земя, нова визия, нова понятийна система. Антони Тапиес вгражда предмети, мебели, щори и сенници_трансформира света като го идентифицира и определя като движещ се механизъм на личното мислене и идейността.

носител на будна обществена чувствителност, Тапиес се интересува от социалното значение на артистичността като език. чрез творбите си, той внушава разбирането си за живота, човека, социалната визия.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

графичният почерк е стиловата принадлежност на езика му в работата с книжните издания_уникални колекционерски произведения с текстове от Дю Буше, Бродски, Броса, Дайв, Дюпен, Фуа, Фремон, Гимферер, Гилен, Жабес, Местре Квадрени и др.

• 

• 

• 

както в живописните си творби, така и в есетата си, Тапиес придава духа на това, което го вълнува_пресечността на социалното с психологическото. как влияе свободата като рефлекс на творческата идея и мотивация. Тапиес претворява света на обикновеното като среща територията на възможното с невъзможното като представа.

избира широтата на мащаба и успява да изгради в баланс предметния свят и тихия отзвук на отсъствието му. размерът на платната му внушава смисъла на свободата и постижимостта, а чрез полутонове и монохроматизъм_ тълкува техния знак. свързаността им отразява волята му да променя.

Антони Тапиес е артист на промяната, на нуждата от нови хоризонти, на полета да избира поглед и акустика в целостта на произведенията си / артистичния си живот като смисъл.

о р г а н и ч н о с т_

• 

• 

• 

• 

• 

• 

„Ако не мога да променя света, поне искам да променя начина, по който хората го гледат.“ Антони Тапиес

• 

през 1984 г, 61-годишният Тапиес основава Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ в Carrer d’Aragó, Барселона / Каталуния. идеята на един от най – загадъчните и многолики артисти Тапиес е да представя изкуството като рефлекс на разширената духовна перспектива.

Антони Тапиес напуска този свят на 88 години, като жизнената му история съдържа богатство от теми и творби_литографии, скулптури, текстурирани платна, колажи, графични и смесени медии, пространствени идеи, лекции, есета и духовни портрети в книги, социално – обществена дейност. истински достоен мислител чрез изкуството на формите, цвета и знака, Тапиес е особен род водачи в света на авангарда, основополагащото концептуално търсене в съвременното културно структуриране.

Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ е огледало на творческия му замах. създадена от самия него, днес тя е събирателна територия за дух, изследване, интерактивни дейности. така желанието му да подпомага разбирането на съвременния човек_начина му на живот, това място в Барселона е особен център с културна мисия.

в месечните й програми са включени изложби, лекции, филмови фестивали, обучителни програми, дискусии, премиери на книги в библиотеката и работни срещи.

за вълнуващите си впечатления от преживяната среща с проницателността на темите, кодирани в изложбените пространства / Фондация Тапиес, Кореспондент благодари на Никол Кесерджиева и Николай Георгиев. голямата изложба е посветена на 30-та годишнина от създаването на Фондацията и е продължила до 06 юни 2021.

на 10 януари 2021_

при посещението си на изложбените площи във Фондация ‘ Антони Тапиес ‘, Никол и Николай разпознават въздействието на мощната, креативна енергия, изостряща вкуса към социалното като причина, втъкаването му в естетиката на експеримента и колажа. жива философия, изграждаща взаимоотношения с многообразието в съвременния свят. откриват я и в албума, и в принтовете, които купуват оттам _важен дух на продължение и ефективна връзка с Кореспондент_

[албум Антони Тапиес и принтове]_ могат да бъдат разгледани в пространството на Artspace Luna, ул. Лермонтов 41, Бургас.

Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ _ днес_на 30 години /

https://fundaciotapies.org/en/exposicio/tapies-als-30/?fbclid=IwAR3ALeUW5gCWQtxv6eOFTBMafIt3_G3dqu2VBVodoG5CnWjiZqCodrIoUTY

колекцията снимки_предоставени от Никол Кесерджиева и Николай Георгиев включва и няколко кадъра, направени извън Фондацията_ скулптура_също дело на Тапиес с надслов_’ Поклон пред Пикасо ‘ , разположена в близост до един от парковете на зелена Барселона и изразяваща неконформисткото мислене на световния артист Пабло Пикасо, признателността към съдържателното му въздействие.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

композицията_изграждаща скулптурното тяло, се състои от колекция мебели в стил Ар нуво / символ на буржоазното време, в което Пикасо е живял в Барселона /, приобщени от железни греди / внушавайки идеята за индустриалната революция, трансформирала Барселона по това време / и свързани с въже.

• 

• 

• 

• 

• 

част от ситуираните мебели е покрита с голям бял чаршаф, върху който са изписани цитати от Пикасо_

[When I don’t have blue, I use red]

[No, art wasn’t created to decorate homes. It is a weapon of war, offensive and defensive, against the enemy]

• 

• 

• 

[Когато нямам синьо, използвам червено]

[Не, изкуството не е създадено да декорира домове. То е оръжие на войната, нападателно и отбранително, срещу врага]

10 януари 2021

Кореспондент / текст: Антония Кесерджиева

Artspace Luna

Шарлот Периан_личен архив

фотонаратив: Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова

място: The Design Museum, Лондон

текст: Антония Кесерджиева

юли 2021

Шарлот сгъва света в книга и всяка страница в нея борави с истината_как да пестим място и енергия, и да мислим умно във фрагментите на чистите линии, на цялото.

Шарлот Периан_ името й принадлежи и се свързва с авангардните стъпки и посоки в архитектурата и дизайна от първите десетилетия на 20 – ти век.

стол / етажерка / тръбни стоманени мебели / ски курорт / фото разкази / моден гардероб /

спирки в ясното съзнание на една нова чувствителност, намерила начин в празнотата да разпознава обемите и да ги прибира навътре в семплостта на логиката и връзката им с естеството и природата. светът на Шарлот носи страст към човека_тя създава архитектура на свързаността. в почерка й откриваме емпатия, заради свързването на погледа с ума на друг човек /

Периан е носител и вдъхновител на новото усещане за дом. тя се стреми да подчертава и провокира хармоничните връзки на употреба в пространствата и техните функции.

наблюдател, откривател и създател, Шарлот започва пътя си на архитект и дизайнер с въпрос. отнася питането си твърде рано, едва 24 – годишна и не към кого да е. чувства се готова да посети ателието на Льо Корбюзие, където заявява желанието си да работят заедно. вероятно умението да споделя желанията си е част от визионерската й природа, непосредствена посока на мислител, съчетаващ реалния пейзаж с възможностите на ума, езика на креативността. нещо повече, тогава младата и непозната все още Шарлот, се среща с иронията на талантливия швейцарско – френски архитект и дизайнер, един от основоположниците на модерната архитектура Льо Корбюзие, когато се обръща към нея, откланяйки посоката й с неприкрито безразличие: ‘ тук не бродираме възглавници ‘.

с рефлекс на пътешественик и нюх към движещото се тяло, експеримента, свободата в създаването, спорта_ Шарлот Периан пренася съществената си връзка_подвижността като мотивация за промяна.

истинският живот е самото движение_ а скоро след отказа си, Льо Корбюзие остава очарован при реална среща със стила и мисленето на младата дизайнерка.

фотограф, архитект, дизайнер, урбанист / Шарлот Периан създава своя азбука_

• 

• 

етажерката е своеобразна писта / опростена пътна карта / минималистична идея / пощенска кутия за многообразно намиране /

_две дълги линии с клетки, които могат да бягат в различен баланс, да надскачат времето и погледа, да се срещат и разминават. етажерката е ключ отвъд стената в един интериор. тя предизвиква погледа, емоцията, образността_ тя внушава желание за обновяване, стимулирайки смисъла да понася разместването_като удължаване на времето и пространството.

всички нюанси в начина на мисленето у Шарлот Периан са референции на гъвкавото преминаване в пейзажа_ градска атмосферата, планински хребети, личност и общество.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

изключителен житейски факт по неузнаваем начин преобръща нагласите и погледа й_ след активния период на съвместна работа с Льо Корбюзие и Пиер Женере в Париж, Шарлот Периан отговаря на мисионерската си природа да свързва, заради което заминава за Япония като официален двигател и съветник по въпросите на индустриалния дизайн в Министерството на търговията и промишлеността там, съдействайки за изграждането на нови модерни връзки между обществата на Изтока и Запада.

след пълноценен шестгодишен престой, работейки с идея за японския индустриален дизайн, повишаване на неговите стандарти, тя предприема пътуване / завръщане отново в Европа. създалата се вече военна обстановка възпрепятства желанието й и бива заточена във виетнамско селище, където Периан се отдава на тъкане и усвоява професионални тънкости в работата си с дърво. запознава се с дизайна на живеенето и попада на важна за нея книга, която оказва устойчиво влияние върху светогледа и работата й_ ‘ Книгата на чая ‘.

така както във всичко / професионална дейност, персонална идентичност /, Шарлот обича, а и съзнателно търси новите импулси, неизследваните територии, за да ги изпита и усети като своя лична идея.

[чаят е книга за любовта]

посвещава време и енергия да артикулира представите си, а заедно с това да създаде и изгради новата си публика, да формира усета й към това, което прави и от което се интересува. тя има дързостта да насочва, защото притежава убедителен маниер и индивидуален размах. модерен архитект и талантлив дизайнер, дейността на Шарлот е свидетелство за вътрешната устойчивост към идеята. любовта към детайла е интерес, смисъл, основа, история. начинът на опростяване на силуета асоциира практиката й със специфичен творчески характер_[взаимозаменяемост].

Шарлот Периан търси силата на ума във всяко движение_в прибавянето / премахването на ръкавите в конструкцията на дрехата тя открива гъвкава възможност за различност в най – семплите жестове.

модерна и необикновена, Шарлот Периан създава нетрадиционни прадигми в познатите и иначе традиционни за употреба мебели, интериорни кътове, пространства. разтваря нова идея в утвърдените хоризонти, превръща ги в знак за поглед отвъд видяното.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

The Design Museum, Лондон 2021 / снимки: Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова

[живот и лекота / надградена гледна точка]_

Шарлот Периан иновативно превръща реалността в ново емоционално общуване с познатата даденост.

промяната и движението я инспирират_

Периан спортува и пътува. непрестанно разширява полето на взаимодействие като мотив_между себе си / средата / общността.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

[сглобките]_предложение за сглобяемост, свобода и функция

модулните трансформации в дизайна на мебели следват желанието й за многофункционално съгласуване с намерение, повод, реалност. всяка линия бързо преминава в нов ракурс_дали чрез разместване или друг цвят, Периан въвлича сетивността в изследователско изживяване_столът от бамбук е динамична сплав на волята за страст и разум в ежедневен план.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

през 1928, в студиото заедно с Льо Корбюзие и Пиер Жанре, Шарлот Периан, само 25 – годишна, проектира най – проникновения си поглед в конструкцията на прочутия шезлонг. запазва волята и желанието за отдих, размишление еротика и вглъбеност. предлага погледа като основополагащ креативен механизъм, в който тялото постига свободата си.

разговор_ почивка_ комфорт_ лична свобода_

шезлонгът на Шарлот Периан_ малка собствена стая / в която умът и душата се срещат насаме_ Кореспондент <03>

Шарлот Периан_ архитект и визионер_

[предлага погледа като основополагащ креативен механизъм, в който тялото постига свободата си]_ Кореспондент <03>

• 

• 

• 

ски курортът Les Arcs в Алпите_проект и дизайн на Шарлот Периан от 60-те години става забележителен с иновативния си смисъл и естетическа присъственост. замислен първоначално като сбор от високи сгради, Шарлот намира елегантно решение в изцяло новаторски подход_чувствителността й да наблюдава фино и умно я подсеща да следва естеството на природния масив и въображението й моделира етажността / севера и юга, в нов силует_стъпаловидно преливане от ниско към високо. така визуалността облагородява и предлага по-хуманен израз, повече споделеност в качеството на обитаващи.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Шарлот Периан_ предлага погледа като основополагащ креативен механизъм, в който тялото постига свободата си_Кореспондент <03>

за това въвеждане в света на авангардната творческа същност на Шарлот Периан_

благодарим на Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова, които посетиха Музей на дизайна / The Design Museum, Лондон през юли 2021. те предоставиха любопитни снимки, споделиха мисли и изживявания относно изложбата, за да споделим в Кореспондент <03> целостта на авторския ни материал.

благодарение на него ставаме свидетели на снимки, илюстриращи някои от най-известните й интериори, включително апартамента, проектиран за Salon d’Automne през 1929 г., проследяваме детайли и линии в ситуационната среда на някои от нейните мебели отблизо, като емблематичните Chaise Longue Basculante и Fauteuil Pivotant_

откриваме скици, снимки, албуми и прототипи, които хвърлят нова светлина върху нейния уникален творчески процес и нейното достойно място в историята на дизайна, заедно с произведения на нейни приятели, включително   Льо Корбюзие, Фернан Легер , офортите на Пабло Пикасо_

Изложбата е подготвена в сътрудничество със семейството и архива на Периан, и отбелязва 25 – годишнината от първата изложба на Шарлот Перие в Музея на дизайна през 1996 г.

Шарлот Перие се радва на дълголетен щастлив и пълноценен живот, споделен в смислите на творческите си хоризонти и непрекъснатото им разширяване. родена през 1903, тя е истински визионер с усет за интересното, авангардното и умното, хармонично живеене.

Кореспондент прие всички направени снимки от Никол и Габриела, както и новината за тази изложба като лична емоция и благодари за съдействието! ‘ Книга на чая ‘ остава като свежа метафора на умението да се живее чрез и за изкуство!

юли 2021

фотонаратив: Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова

текст: Антония Кесерджиева за Кореспондент

Кореспондент

Artspace Luna

_елит и джунгла_

_импресивни полутонове, неизгладени от парата на нечия ютия

текст_ Антония Кесерджиева

2018′

докато цигулка го представя пред света като съзнание, к в а д р а т ъ т, се самоочертава от режещия й звук /

пространството е това, което пиарът и рекламата превръщат в диалог_как се отнасяме към другия?

изкуството_въпрос / дарението_релативна естетика /

Тесла / откраднат портфейл / телефон / копчетата от дядо_ не за бедността, разказът е за нищетата.

светът е разделен на квадрати / квадратите на квартали_ площади, гета, музеи, домашни пощенски кутии, пресечни точки /

чакъл в чувал_ промяна_ действия без чувство_

нека приемем_ квадратът е вътрешността / изслушването_пешеходната му пътека_от едната страна към другата.

жест от цигулка, през цялото време, рисува с полутонове: възбуда_завлдяване_улов.

оставете своите телефони и портфейли_ доверието е подозрително, прилича на обвинение, на биещи се деца.

прилича_и на вечерята на елита с джунглата /

затова ли квадратът е_

маса / кухня / легло / спортен салон / жилищен блок / бюро / градина / гроб / сцена / маса_ взривяващ навика_да виждаш, без да се замисляш.

дегероизиране на лицемерните нагласи, на лесното удобство, скърцащо през нечленоразделната реч на капсулираното време_детето е въпрос, ‘ животното ‘ също /

стъпало след стъпало, коридор след коридор / извинението_като стълба_ малък и свит в дребнавостта си човек_блед, смутен пред обидената чест на малко дете_помощ!

как помагаш / как оставаш в подредения си дом, докато някой вика за помощ?

боклук и дъжд в концерт на иронията_

промушване слабините на коректното_ как един погрешно споделен клип в социалните мрежи за разпространение, озеленява реалността на кошмарите и осветява гласа на изкуството като коментар на обществото_елитът е джунгла / звярът е глас.

щ а с т и е т о_ този брутен вътрешен продукт от фиксираната цена на предразсъдъците в обществото.

отваряме речниците, за да проверим ‘ що е_к в а д р а т? ‘

Рубен Йостлунд / режисьор_ Квадратът / The Square /

Рубен Йостлунд е шведски сценарист и режисьор, роден на 13 април 1974 г. в Стирсьо, Швеция. Започва кариерата си със заснемането на филми на ски тематика, като благодарение на тях е приет да следва в Гьотеборг. Игралният филм Неволно (2008) е носител на много международни награди, сред които отличия от фестивалите в Милано, Палм Спрингс и Стокхолм. Късометражният му филм Банков обир (2009) е носител на „Златна мечка” от Берлинале. Квадратът печели „Златна палма“ през 2017 г.

ФИЛМОГРАФИЯ

2001 Let the Others Deal with Love (Låt dom andra sköta kärleken) – док.
2002 Family Again (Familj igen) – док.
2004 Gitarrmongot (The Guitar Mongoloid)
2005 Autobiographical Scene Number 6882 (Scen nr: 6882 ur mitt liv) – къс.
2006 Nattbad – къс.
2008 Неволно (De ofrivilliga)
2009 Банков обир (Händelse vid bank) – къс.
2011 Игра (Play)
2014 Форсмажор (Turist)
2017 Квадратът (The Square)

щ а с т и е т о_ този брутен вътрешен продукт от фиксираната цена на предразсъдъците в обществото.

Кореспондент / текст: Антония Кесерджиева 2018′

Artspace Luna

текст_Антония Кесерджиева

фотографии / снимков архив_ лична страница на артиста Okwui Enwezor

фотонаратив_Венецианско биенале 2015_ Антонио Кесерджиев и Светла Искрова

____

Okwui Enwezor е човек с история.

открива себе си за свободата да бъде_

Okwui Enwezor_той е?

_роден с душа на поет, нигерийският изследовател на съвременно изкуство Okwui Enwezor е писател и педагог, изкуствовед и куратор, посветил мислите, дейността, живота си на чистите креативни процеси_създаване / подходи на претворяване / начини на представяне / анализи. вглеждайки се в дейността му, вдъхновяваща и респектираща с будната си гражданска отзивчивост, като важна нейна характеристика открояваме добрата съвест, задвижваща всеки идеен проект_тя преминава и съчетава съзнателната перспектива с начините на мислене_как изкуството може да бъде изразител на вътрешното, за да се превърне в двигател за свързване на светове_

светове_връзка

сигурно заради естеството на оперативния му поглед, вълнуващ се от живите хора, благата и социума, разяждащите го противоречия, лицемерната нагласа в света на властовите механизми, Okwui Enwezor притежава умението му да теоретизира проблемите на съвременното общество през погледа на артистите. Enwezor си служи със специфична риторика, което превръща въздействащата му сила в константа. вдъхновява с аналитичната си природа, а разбирането за това, го мотивира да създаде свои понятия и тълкувания. така изгражда и професионалната си идентичност в концептуален почерк_през 1996г. е куратор на изложбата In / sight в Гугенхайм, където представя 30 фотографи от Африка.

антология на разрушените заблуди. психологическият момент от срещата на световете, начини на въздействие.

африкански фотографи_какво разказва чистата форма на реалността_вселена от истории.

дейността му оперира със задълбочени изследвания и значения. затова изложбите, които курира градят наратив с иновативни средства, а каузата им_да създаде нова категория визия и плътност на изявите, чрез които сочи, че да се мисли за изкуството в свят на неравноправие е кауза и важно средство за по – смислен и пълноценен живот.

особена парадигма конструират многопластовите идеи, чрез които Okwui Enwezor гради свой смислов център в дейността си. определен е като един от най – интересните и влиятелни авторитети сред аналитичните умове на съвременната артистична сцена.

Okwui Enwezor е бил директор на Haus der Kunst, Мюнхен, Германия. преди това Enwezor бива художествен ръководител на Documenta 11 / Documenta e форум_изложба за съвременно изкуство, провеждащ се на всеки пет години в Касел, Германия / през (1998–2002). по това време Enwezor е първият неевропейски куратор, заемащ тази длъжност. бил е и артистичен директор на Второто биенале в Йоханесбург (1996–97), Bienal Internacional de Arte Contemporaneo de Sevilla, в Севиля (2006),  7-то биенале в Кванджу в Южна Корея (2008) и Триенале d’Art Contemporain на Париж в двореца в Токио (2012). известен е и като съкуратор на биеналето на скулптурата Ечиго-Цумари в Япония; Cinco Continente: Биенале на живописта , Мексико Сити ; и Стан Дъглас: Льо Детройт, Институт по изкуствата в Чикаго.

неговите кураторски проекти работят в мащабите_ основополагане и трансформация на статуквото_ с подчертаване на ценности като_ съпричастност, художествена откритост, заинтересованост и подкрепа, инициативност и хуманност, искрено любопитство към сериозността на проблемите в социума.

макар че споделя живота едва в 55 години, Okwui Enwezor променя света на съвременното изкуство с управлението на две от значимитe арт сцени за света_Documenta 11 през 2002 / 08 юни_15 септември, 2002 и 56 -то Венецианско биенале през 2015 година / 09 май_22 ноември, 2015.

занимават го глобални теми и значения, а търсенето на силни и рефлективни начини за въздействие, отличават работата му като куратор, вдъхновяващ с обединяващата си силна личност_

поставяйки ясно въпросите си като куратор, Enwezor предлага и нов филтър на преосмисляне на свързаността на целия артистичен свят в своите проекти_д и а л е к т и к а т а става мотив, аргумент и сплав_основен механизъм.

с убеденост и надежда, Okwui Enwezor решава да свърже в единна общност: художници_музиканти_писатели_композитори_хореографи_философи и мислители чрез силата на думите, визията, движението и жеста, звука и тишината, предметността на образния свят, като всичко това се предложи по нов начин на публиката, за да въздейства и стимулира мислене по проблемите на съвременния човек_как приемаме различността, как дефинираме различните пространства, как живеем в хармония един с друг и всички заедно сред природата.

Okwui Enwezor полага усилия, открито влага воля и желание да формира активна и действена общност, която да влияе на обществото чрез изкуство и съпричастност. световно име, проводник на духа на надеждата и силата на обединението.

Okwui Enwezor е бил декан на академичните въпроси и старши вицепрезидент в Института за изкуства в Сан Франциско, както и гост – професор в множество световни университети по изкуства.

като ценител и изследовател на разнообразната езикова форма, работата на Okwui Enwezor се характеризира и с вкуса към документалността и хрониката. критик, редактор и анализатор, Enwezor е инициатор и издател на критичното списание за изкуство Nka: Journal of Contemporary African Art_създадено през 1994 г

• 

• 

• 

нов начин за артикулиране на вътрешните проекции / астмосфера на човешкото съзряване / деколонизацията на чувствата / извървяване на пътя / дефиниране на грешката чрез акта на артиста и неговата намеса в масива на политическия дискурс_

са част от идеите, думите и стъпките на многобройните инициативи, реализиранеи от Okwui Enwezor_ярки, значими и истинни.

Okwui Enwezor_срещата на вътрешните светове с глобалната история е не само професионалното намерение в проектите на куратора_това е и жизнената му история / съдба / духовна оркестрация_

‘ две благодарствени изречения за седем години ‘

трудно може да се намери обяснение за причината, довела до тъжната раздяла на Okwui Enwezor с Haus der Kunst, Мюнхен, където е директор от 2011 до 2018, сочи интервюто му за Spiedel Online от 17 август, 2018. в него той споделя за отказаната му морална подкрепа от правителството на Бавария. вече страдащ от заболяване, което не след дълго отнема неговия живот, Enwezor се разделя с Мюнхен и Haus der Kunst горчиво засегнат и пренебрегнат, затова с болка споделя: ‘ две благодарствени изречения за седем години. ‘

 ‘ Постиженията и успехите от седем години са пометени под килима. Работих със страст, за да повиша авторитета на този музей, особено в международен план. Постигнахме толкова много, не само изложбите, представленията, концертите, дискусиите, не само това, което се вижда, но и научните изследвания, стипендиите, които сме присъдили. Парите, които сме придобили от частни партньори. Такава институция – и аз вярвам в това – трябва също да отстоява ценности, ценности като научно любопитство, художествена откритост, разнообразие…’ Spiegel

Okwui Enwezor е възхитителна личност! Кореспондент споделя с радост твърде краткия, но искрен и непосредствен материал за Okwui Enwezor, изграден на базата на усещане, личен поглед, интуиция и вдъхновение, предизвикани след запознаване с различни източници_снимки и интервюта със световния куратор_артист, както и заради желанието да се срещнем с добрата визия на кураторството като артистична и социална дейност в мащаб. водеща идея за създаването на текста е силното привличане към този тип мислители чрез и за изкуство / важността и идейната позиция на Enwezor, заедно с неговата активност са важен дискурс сред мотивите, толерирани в Кореспонднет_

екип на Кореспондент пази архивни кадри от посещението си на Венецианското биенале през 2015_курирано от Okwui Enwezor / 56-то издание в неговата история, в което присъстват 89 държави от света, представени от своите артисти_общо 136 художници. биеналето представя различен тип творби и артисти, обединени от надслова му_Цялото бъдеще на света

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

човекът, земята, войната, колониализмът, капитализмът, алчността и подтисничеството са знаците, в които куратор и артисти срещат думите / гледните точки / позициите си.

снимките са създадени от Антонио Кесерджиев и Светла Искрова през лятото на 2015 и благодарение на тях, Кореспондент илюстрира диалога си с идейните пространства / кураторската платформа / знаковостта в мисловната територия на изкуството като анализ_ присъща за нигерийския критик и писател Okwui Enwezor_

Кореспондент благодари на Светла и Антонио за споделените материали!

май 2021

Кореспондент

Artspace Luna / текст_Антония Кесерджиева

от Антония Кесерджиева

снимки_Спартак Дерменджиев

____

Спартак Дерменджиев – Парис написа :

‘ Преди 85 години на днешния ден, 13 юни, на хиляди километри разстояние се раждат Кристо и Жан Клод. Христо Явашев в Габрово, Царство България и Жан-Клод де Гийебон в Казабланка, Мароко.
23 години по- късно в Париж техните пътища се пресичат и съдбата ги превръща в най-известната, най-успешна, артистична двойка в света.
Аз искам да вярвам, че те са били и най-щастливата артистична двойка.
Това беше и остава моят замисъл. Да се върна назад във времето. Исках да ги изобразя „да ги видя“ като млади, щастливи, влюбени, вдъхновени…’ Спартак Дерменджиев – Парис

По-късно, той предизвиква публиката, призовавайки я да предложи маршрут или място, което знаковата двойка би споделила при предполагаемо посещение в София

____

Спартак Дерменджиев е художник, скулптор, както и автор на множество проектни визии – виртуални паметници, разположени в полето на възможни градски пейзажи, разделящи имагинерното от конкретното. Сами по себе си, те формират устойчивост, родена от емоционалността на личното му намерение за промяна на съзнанието, нагласата и от обществения градус на единомислието. Сродна със страстта на алхимика в лабораторията, в присъствието на няколко, шахматно разположени сюжетни линии – свобода, любов, избор.

И все пак – рисунките и триизмерната скулптура на Кристо и Жан – Клод, дело на Дерменджиев, представени във виртуалното поле от самия него на 13 юни / рождената дата на Кристо и Жан – Клод / са своеобразен пробив в живата среда, докосващ всеки зрител с възможността да почувства като своя представата за продължено време в пространството между ума и вдъхновението / огледалото и логиката на екрана / гледката през прозореца и миража_

В отговор на случващото се / идеите на знаменития артист Кристо, тяхното тълкуване и възприемане в различни точки по света и съизмеримостта им в общността на осъдителните речи от страна на някои български наблюдатели /, виртуалната игра, предложена от Спартак отхвърля по свой начин реалността, за да разкаже интригуващо перспективата на една нова биографична монументалност.

____

Спартак Дерменджиев претворява физическото измерение на творческата заедност Кристо – Жан – Клод, а идейното внушава като представа. Той я загатва, обладава и разполага ненатрапчиво, с подсказката да се задвижва от многозначните емоции на публиката. Спонтанността е повод, а изборите – въпрос на духовни състояния.

Кои са начините, в които очите на ума виждат картата на България като градина за нов пейзаж – скулпторът поставя на изпит дързостта да я разглеждаме като преход – Кристо и Жан – Клод се движат по Моста на влюбените. Изкуството на Парис създава нов модел публична обстановка и историческа измеримост – любовта е топос, пунктуация в сложно съставно изречение, друга образност на връзката с подвижността и наратива.

Знаем,че Кристо е име, символизиращо независимото изкуство, желанието за свобода и ако разгърнем разбирането за реалност се изправяме пред въпроса – какво означава да живееш в идея? И дали е грешка това,което те вдъхновява, ако то не може да е реалност и разбиране, ако не е кожа, плът или повърхнина за полагане на резки?

Споразумението между липсващото в образа на дефицита и уюта на добавената измислица е фината мощ на събуждането за свободата и алтернативата като изразяване – как любовта отваря човека към преживяванията с езика на новото пълнолуние, тълкуването на обратната страна на нещата.

Дерменджиев интерпретира завръщането като тема на нова геометрия – доколко сме отражение на вътрешните си въпроси и как те очертават панорама на самопознанието.

Кристо опакова една реалност, Спартак я разопакова до хипотеза, като вербализира сложността й в крайна лекота – тази на въздушните щрихи, гласа на нематериалното.

Как би изглеждал светът? Как би звучала една любов по непозната улица? Дали любовта е познатост заради сливането с личното?

Инициирайки срещата във формата на фейсбук събитие, Спартак Дерменджиев постига важността и значението на появата и появяващото се като феномен на граничността, проявена в потока на течащото време и в краткото му спиране по време на пандемия. Така чрез творбата си се превръща в изследовател на обществената нагласа и формиращ началото на една нова общностна култура / предвид физическата смърт на Кристо, съвпаднала с периода на социална изолираност /.

Като артист, Парис винаги е артикулирал с гласа на демократичното, но тук метафората на свободата променя лицето на тихата документалност. Перформативността на жеста се корени в играта с въображението, с което оповестява свободолюбивото надничане във възможността, а тя от своя страна е голямата му идея на вътрешното себенаблюдение.

‘Представете си!’ – казва Спартак на своята публика… Какво е представата? Работа с междинността? Която внушава как едно общество расте, задавайки въпрос към себе си? И как разкривайки скритото чрез един нов смисъл подчертава друга важност – метагенезата – затова престава да е интересен фактът, че Кристо и Жан – Клод не са идвали, а се задълбочава чувството, че са тук и се разхождат по Моста на влюбените. Между влюбените животът винаги е мост.

Заедно с получената за събитието покана си помислих за Спартак – как идеята му е един нов начин да изпише имената на Кристо и Жан – Клод в съвременната история на България – посредством създадената емоция – представата!

Интуитивен и интелектуален е почеркът, в който скулпторът Спартак Дерменджиев не цели да посегне на миналото, а да стимулира едно различно чувство. Подобна акция във виртуалното пространство прави пробив, променяйки платката на паметта – градът е познат, но въображаемата разходка в него с обединяващите фигури Кристо и Жан – Клод превръщат релефа в огледало за нов смисъл, обикновеният пейзаж в сюжет с история от бъдещето. При подобна среща между идеята и реалността, изкуството проявява своята живост всеки миг като възможност и всяка стъпка на разхождащите се поставя нова връзка.

Така преодолява материята, течението и часовете в историята на ежедневния човек.

С тази интерактивна покана в дигитална среда, Спартак Дерменджиев проявява учудващия се човек като мост към изкуството на мечтата. Защото мечтаещите хора променят света, трансформирайки себе си.

____

16 юни 2020 Кореспондент / текст_Антония Кесерджиева

Artspace Luna

фотонаратив:

Светла Искрова

Антонио Кесерджиев

текст:

Антония Кесерджиева

• 

Musée Würth France Erstein / Würth Collection CHRISTO AND JEANNE-CLAUDE

всеки има свой културен пътеводител_
важно е думите и погледът да бъдат живо общуване и навреме_

Кристо и Жан – Клод са знаци в съвременното изкуство /

изкуството
е
водачество_

то посочва на обществото как да надскача собствените си предразсъдъци и ограничения, форматиращи представите му до примитивната природа на оцеляване /

изкуството е време за въпрос
и безкрайността
е силата му_в отговори /
____

CHRISTO AND JEANNE-CLAUDE

Кореспондент следва стъпките
на малко дете_
Линн на 2,4 год._

интуицията й да чувства това ‘
което родителите й разказват /
днес ни води в Musée Würth / Erstein,
на 15 мин от Страсбург, където тя е родена.
сама разпознава и посочва българо – френската двойка и произнася имената им с усмивка, и типичното за нея въведение към всеки важен разговор
‘ bonjour c’est…’

открита на 12 юли 2020, изложбата на Кристо и Жан – Клод в Musée Würth ще продължи до 20 октомври 2021 година.

• 

• 

• 

• 

____

Musée Würth представя ретроспективна изложба от различни периоди на артистичната двойка – Кристо и Жан – Клод_

• 

• 

Musée Würth France Erstein е открит през януари 2008 г. до централата на Würth France, в западната индустриална зона в Erstein в Елзас, за да представя и свързва Франция със значимото от съвременното изкуство в Европа.

Würth е крупен производител на индустриални инструменти и меценат на изкуство.
музеят организира по няколко изложби в годината, разполага със значителен собствен архив, научаваме от Светла, Антонио и Линн.

____

както знаем, Кристо и Жан – Клод се срещат в Париж през 1958 година.
‘ Влизайки много бързо в контакт с групата, наречена Les Nouveaux Réalistes [ Новите реалисти ] , Кристо се освобождава от повърхността на платното като включва използването на предмети в работата си. Създава първите опаковки и осъществява първите си намеси в публичното пространство. В продължение на тези шест години в Париж_ двамата посяват семената не само за художествената си практика, но поставят началото и за многобройните си проекти, които често отнемат няколко десетилетия, за да се реализират. През 1964 г. те се установяват в студиото си в Ню Йорк, но тяхното изследване на широкия свят не спира – непрестанно популяризират и развиват своите идеи във визуални постановки.’ финансирани от самите тях, чрез продажби на скици и рисунки, пресъздаващи идеите в хармония с вижданията им_как човек и природа си взаимодействат, те търсят достъпните формули и рециклират материалите, с които си служат. зад всяко действие стои висок разумен ефект и освен произвеждането на художествен смисъл, живите преживявания, на които посвещават дните си, двамата артисти моделират и нова гледна точка към изкуството и въпросите, които то предлага на съвременния човек.

[живите преживявания]

роботата им се отличава с енергия, интелигентност и дълбок дух.

• 

• 

Кристо / Христо Явашев и Жан – Клод са родени на една и съща дата – 13 юни, през 1935 година.
тя в Париж, Франция.
той в Габрово, България.
Жан Клод умира на 18 ноември 2009.
Кристо напуска този свят на 31 май 2020.
____

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

____

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

наред с всичко видяно, почувствано и добавено към личната колекция на Кореспондент, вълнението ни нараства с въпроси около документалистиката_архивите в албуми с фотоси, текстове, интервюта, парчета реалност_всичко онова, до което се докосват Кристо и Жан – Клод и е свързано с артистичния път на творческата двойка.

[документалистиката]

откроява се името на немския фотограф Wolfgang Volz, запечатал и откроил значимите им артистични акции в продължение на повече от 50 години. Wolfgang Volz се запознава с артистите, когато те създават инсталация близо до Училището по фотография в Есен. тази среща се оказва знакова и оттогава той работи с Кристо и Жан-Клод_документира работата им с особено чувство, залагайки на естетиката в мащабните внушения като непрекъснато предефинира собствения си поглед към тяхната работа.

дългогодишно и осъзнато вникване в живота им, изграждащо нов поглед към самите тях, тъй като Wolfgang Volz създава и снимки, които са по-скоро знак за преживяването на обектите посредством емоция, селекция, подреждане, игра с отражения, а заедно с това и самопознание.

немският фотограф днес живее и излага в Стокхолм, и споделя с вълнение за творческата колаборация с Кристо и Жан – Клод. в основата на живота му е дългогодишното приятелство с творците, превърнало го в единствен и последователно присъстващ, жив свидетел в художествените процеси, споделящи дискусиите, енергията на думите помежду им както в духа на работата, така и в смисъла на личностната им взаимност.

[жив свидетел в художествените процеси]

съвременният свят разказва и търси повече любопитни факти, свързани с емоциите, предизвикващи реализираните до днес проекти на Кристо и Жан – Клод_всички те въздействат по особен начин, прибавят нова визия за реалността и променят живота ни, ето някои от тях:

_1961 Подредени петролни варели и пакетажи в пристанището, пристанище на Кьолн

_1962 Желязната завеса – стена от петролни варели, улица Висконти, Париж, 1961 – 1962

_1964 Магазинни витрини

_1968 Пакет от 5600 куб. м., Documenta 4, Касел, 1967 – 1968

_1968 Опакован фонтан и опакована средновековна кула, Сполето

_1968 Опакованата галерия в Берн

_1969 Опакованият бряг, Литъл бей, Сидни, Австралия

_1969 Amerika-Haus Heidelberg, Немско-американски институт в Хайделберг, 15 май 1969

_1969 Опакованият Музей за съвременно изкуство, Чикаго

_1970 Опакованият паметник на Виктор Емануил //, Piazza del Duomo, Милано, 1969 – 1970

_1970 Опакованият паметник на Леонардо да Винчи, Piazza della Scala, Милано, 1969 – 1970

_1971 Проект mon SCHAU в Моншау, Германия

_1972 Завеса в долината, Рафъл, Колорадо, 1970 – 1972

_1972 Участие в Documenta 5 в Касел

_1974 Брегова линия, Нюпорт, Род Айлънд

_1974 Опакованите римски градски стени (Porta Pinciana), Рим, 1973 – 1974

_1976 Бягащата ограда, Калифорния, 1972 – 1976

_1977 Участие в Documenta 6, Касел

_1978 Опакованите алеи, Loose Park, Канзас Сити, 1977 – 1978

_1983 Обградените острови, залив Бискейн, Маями, Флорида, 1980 – 1983

_1985 Опакованият Пон Ньоф, Париж, 1975 – 1985

_1991 Чадърите, Япония – САЩ, 1984 – 1991

_1995 Опакованият Райхстаг, Берлин, 1971 – 1995

_1998 Опаковани дървета, фондация Байелер и парк Беровер, Риен, Швейцария, 1997 – 1998

_1999 Стена от 13 хиляди петролни варела, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен, 1998 – 1999

_2005 Портите, Сентръл парк, Ню Йорк Сити, 1979 – 2005

_2013 Голям въздушен пакет, Gasometer Oberhausen

, Оберхаузен, 2010 – 2013

_2016 Плаващите кейове, езеро Изео, Италия

_2018 Мастаба в Хайд Парк, Лондон

Кореспондент_екип присъства лично на две от знаковите събития, реализирани по проекти на Кристо и Жан – Клод_ Плаващите кейове в Лаго Д’Изео в Италия през юни / юли 2016 година и Мастаба в Хайд Парк в Лондон през 2018. Кореспондент посети и множество изложби, представящи рисунки, скици, филми и интервюта с артистите, реализирани от галерии и фондации в различни места по света_Великобритания / Франция / Италия / България / Швейцария.

онова, което отличава художествената същност и самата творческа практика като процес при двамата артисти е емоцията, която събуждат с креативните си решения_ превръщането на познатото в чудо_

[превръщането на познатото в чудо]

_възможността чрез близки и добре разпознаваеми от всеки_пространства, обекти, материи, предмети, структури_да се изрази коренно различен, нов хоризонт, събуждащ нови чувства и мисли.

Христо Явашев Кристо и Жан – Клод видоизменят, без да разрушават, добавят без да отнемат, внушават, без да налагат.

изграждат творчески профил на работата си, близък и сроден с духа на живата природа, която вдъхва енергия и смисъл, за да предложи преживяване и рефлексия. така коментират творческите процеси и самите те. Кристо и Жан – Клод споделят, че зад творбите им не стои някаква особена амбиция, а чиста идея, с която предизвикват изживяване. това насочва и към начин на мислене.

[духът на живата природа]

чувството за нова реалност не е ли именно знак, с който зрителят, преживяващ контакта, преструктурира, отключва съдържанието на онова, което до момента е познавал в един порядък, а творбата сега го среща с новата му динамика. разбира се, че това преживяване е нов вид наблюдение над подредеността, очертаваща възможност пред човека. затова усещането за нов хоризонт е водещо и именно тази връзка с реалност от друг тип е определяща за характера на артистичната им работата.

[чувството за нова реалност]

заедно с целия свят, Кореспондент очакваше съпреживяването на отдавна плануван проект_ Опаковане на Триумфалната арка в Париж_ този проект беше отложен от обявената за това дата_ пролетта на 2019 година, поради етичните съображения на Кристо, свързани с екология и опазване на биоразнообразието, предвид_гнезденето на вид птици през този период от годината / оставаме будни във вниманието си към реализирането на очертаната идея, за която жизненият път на Кристо не позволи преживяването й като участващ свидетел в Париж.

в деня / 31 май 2020 г. /, в който световният артист Кристо Явашев напусна земния си живот, Кореспондент написа:

‘ толкова тихо / оставяйки цялото небе на птиците_

при арката за тяхното гнездене_

благодарим ти, Кристо!

за водата_ която превърна в място за среща на света с крилете му! ‘

____

проектът ще бъде реализиран и се очаква Триумфалната арка да бъде покрита за период от две седмици през есента на 2021-а с рециклиращ се полипропиленов плат в сребристосиньо с обща площ около 25 000 квадратни метра.

Кристо и Жан – Клод / ретроспективна изложба във Франция / израз на тяхната индивидуалност_

юли 2020_октомври 2021

• 

• 

Musée Würth France Erstein /

• 

• 

юли 2020_октомври 2021

за Кореспондент_

история на импулсивното присъствие_ Lynn

• 

• 

фотоси_
Lynn_Svetla _Antonio_
Keserdzhievi

текст_
Антония Кесерджиева

Кореспондент

Artspace Luna