и не подражава / създава свой облик на присъствие_
различна визия / обемни дрехи / с вкус към баладата и приказността /
/ Billie Eilish_
някои се опитват да тълкуват звездните й мигове и да маркират причините, заради които добива изключителната си популярност едва на 16 години.
други предричат следващите й отличия и лудо й подражават като нейни страстни почитатели.
и никой не мисли ‘ че идеята ‘ с която насища пространството около себе си ще се разколебае или поизчерпи_
Billie Eilish / снимки_Били Айлиш_лична страница
защото момичето Били Айлиш притежава от онази скрита магика, с която вълнува тихо / с добавен смисъл и личен чар_
романтична вибрация_ лека меланхолия / в която съвременният слушател припознава своята нова социална дилема / всички сме свързани, но далече един от друг_светът е единен / но през екрана_
Billie Eilish / снимки_Били Айлиш _лична страница
животът е гъвкав път и Били Айлиш играе в лъчите на неговото утро без да докосва познатото и експлоатираното_
тя прави това, което харесва и което желае /
Billie Eilish е на 18 / а наградите й светят с нова светлина_
[Най-добър нов артист]
[Запис на годината]
[Албум на годината]
[Песен на годината]
[Най-добър поп вокален албум]
живот с истинното в музикалната идея / а пред нея_целият глобус като очакване за сцена.
Billie Eilish / снимки_Били Айлиш
известно е, че тя не е единственият артист в семейството, но безусловно освен талантът в нея грее особеността на онези, които разпалват с обаятелно въздействие.
[ad guy] [when we all fall asleep, where do we go?] [party favor] са само част от територията й на обследване_земя / космос ‘
Billie Eilish / видео_Били Айлиш
е! новата ми приятелка ‘ с която споделям нагласата към света_ [без клише] и вече очаквам новата й игра между готика и обем_ нарича се Били Айлиш_
контекстът и мястото пазят смисъла си като зона духовна логика. часът е 10, защото светлината е друга по това време, а с Десислава ще търсим връзки между произведение и автор, по принцип.
арх. Десислава Стоянова / снимка_лична колекция
екзистенциалността не е прочетна книга, тя е подходът, заради който си позволявам да попитам Деси за доверието, благодарността и респекта. три думи_ три теми_ в които я виждам сега и винаги.
Деси Стоянова е архитект. ежедневие в проекцията на идеалното, при което няма рецепция за настаняване в уют. вместо това – дълъг процес на търсене чрез мисъл и начини на чувстване.
всъщност, галерия Луна ни среща преди години и аз я познавам първо като гост и ценител, после като атмосфера, в която открихме поглед, теми. устойчива в крехкостта си да мисли в екип от идентичности, още при първите ни разговори, разпознах в нея отдадеността и вниманието на тихия разум. като една линия от свежата същност на МОТО / архитектурното студио, което са създали – тя, заедно със свои приятели, базирано в Бургас /.
преди време, когато ми даде визитката си, забелязах повърхността й – малка, липсваща част от перфорация – и си казах – ще имаме срещи за д о м и с л я н е / в процеси и неща. днес, след толкова години, реших да я предизвикам с покана за с в ъ р з в а н е – разказах й за новото си желание – публиката в Луна да изгражда свой разпознаваем образ, докато тя композира миговете в идея . после да вземе една от творбите и да съчини с нея метафора на времето, която да разказва, описва, живее себе си…
споделям й, че добрата архитектура, винаги съм намирала за_ професия на промяната и духа. като есе за мащаба в мисленето на човека като образ на времето, на надеждата му.
коментираме сградите наоколо_отговор за случването им не получавам, но Деси разказва за форми и обеми, които я вдъхновяват. и за желанието си да внедри нов живот в старината с ценностен код.
линията чете географското като начало, а детайлите разгъват и пренасят частите му в новата им същност.
________
_експозиция S t R U C t U R E S . Елисавета Ангелова . май 2019 Artspace Luna, Бургас
подход / реакция_
_влизайки, Десислава подава на всеки сиво картонено блокче – подобно тъкан, върху която гостите ще разположат свой знак, разпознавайки го в прочита си на това, което усещат вътре. после, с помощта на картонените късчета, тя изгражда своя база _структура_ която като пластичен израз напомня електропроводима плазма. заради съвкупността от думи и смисли, дългата лента / плазма / внушава усещане за път с обозначените спирки и тръгвания – образ на движението_
снимка: Антония / Artspace Luna
говорим за тангото, докато избира чаши за свои приятели, защото в допълващата им порцеланова кройка, тя е открила танца като позиция. Десислава е деликатна. прави нещата така, сякаш са част от фигурите на въздуха.
в същността, която Деси изгради чрез погледа си, откривам о т р а ж е н и е , сигурно защото архитектурата е диалог и ако няма свой контекст, тя не би се отразила в ума ни като преживяване.
фино случване на града като мечта > дълбоко вглеждане в природата на идеите >
споделям снимки с Десислава Стоянова и нейното отражение, отключвайки заедно с това в р а т а за новото в галерия Луна. благодаря от душа, Деси! за креативната идея, с която приобщи публиката в една различна диалогична структура_
____
e_go_structures
ако изгубиш отражението си _ще бъдеш свободен
ако успееш да пробиеш този сладък защитен филм на който прожектираш образа си върху света _ще прогледнеш
ако съзнанието ти поне за миг замълчи при ужаса че не съществуваш _ще проговориш
имаме толкова много да кажем
____
автор_Десислава Стоянова / архитект 2019
Десислава Стоянова
на снимките: Деси Стоянова / личният й поглед в думи / печат_авторски
The Smile 2016 / London _ Alison Brooks Architects на снимката_Nikol Keserdzhieva
това е дворът_
ето я и нея – у с м и в к а т а ‘
събира минутите на съзерцание с вкуса към живота – преди, сега и после. мека и спокойна, внезапна, огласяваща благородното и не само, ми казва Никол и изиграва сезоните в една усмивка, докато заснемам какво е да си вътре в нея. шахматна дъска, върху която животът празнува себе си. царят и царицата му ръкопляскат, съгласявайки се с природното му противоречие. усмивката координира емоциите чрез прозорци – вътре / вън. малки, овални, за да не задържа в ъглите си жажда за мъст или прекалена добронамереност_
< вярвай , че вътре в нея си това, което си, ми казва Никол, докато съживява фибрите й в акт > онова, което човек изживява са модуси от личната му лаборатория – желания или нежелания, изразени чрез, допир, звук, светлина, говорене, намиране, търсене.
снимки: Кореспондент
прозорците я проветряват в утеха. носят й баланс и мярка в моженето. от прозорците усмивката гледа в историята на усмихващия се. от единия до другия й край – можеш да приседнеш в етажите й, можеш да се подхлъзнеш в уж възможната й зряла истина – река на любовта / бягство към другия / бягство от другите. усмивката е актьорът на душата – или е престорен агент на оцеляването, или е истинска по същността си_
The Smile 2016 / London – Alison Brooks Architects / снимки: Кореспондент
Alison Brooks Architects:
‘ „Усмивката“ беше изключително успешен проект Landmark за фестивала на дизайна в Лондон през 2016 г .; обществен павилион в Колежа по изкуства в Челси (UAL) Парад, който демонстрира структурния и пространствен потенциал на кръстосано ламинираната твърда дървесина, използваща американско лале.
Награди Architizer A + – Павилиони 2017
Wood Awards – Structural Award 2017
Шорт-лист: Награди за дърво – малка архитектура 2017 ‘
събирайки идеите си от ежедневието в социума, развивайки мощта им извън обичайното възприемане, Жоана Васконселос потапя зрителя във фантазността като в море, в което всеки намира свой бряг. и тази фантазност е дълбокият корен на трайна реалност, която човек създава в личното си натрупване чрез консумативността като нагласа и избори. тази фантазност е несвободата на човека, който за да покаже на другите колко е свободен в желанието си да има още и още, остава в пашкула на бремето, под тежестта на самоунищожилата му се душа, поради липса на смисъл.
снимка: Антонио Кесерджиев
______
Musées de la Ville de Strasbourg (officiel) / Musees d’Art moderne et contemporaint представя I Want to Break Free / Joana Vasconcelos от 05 октомври 2018 до 17 февруари 2019
снимки: Антонио Кесерджиев
на снимката_Линн, Светлана, Антонио / Кореспондент_фотонаратив
_______
I Want to Break Free_
като нещо, което говори за друго / като събитие, родено от цветна прежда и кълбета нагъната житейска визия, за случващото се в историята като хляб за ситите, за хората – като за хора от земя и въздух, за игрите им на свобода и зависимост, за употребата на загубеното време, за произведеното с душа и купчините суматоха в човешкото контейнерно депо.
снимка: Антонио Кесерджиев
сърце от пластмасови вилици, танцуващо нежно при ироничното движение на въздуха, задвижен от кристалната мисъл на преминаващите наоколо_в стая с черни стени.
снимки: Кореспондент
писоар, грижовно обвит в цветя, изплетени ръчно на една кука в многоцветния баланс от безгрижието на демагога. огледало, дебнещо образа на виждащия себе си, с множество сешоари около него, работещи едновременно до степен – загубване в посоката на изсушаване, разколебаване на действителността като намерение и цел.
снимки: Кореспондент
и вятър за вратовръзките на мъжката почтеност.
огромна обувка, изградена от множество тенджери с дръжки и капаци / Пепеляшка е точният час на кипене.
килер за съхранение / препарати до помощни средства / желания до свръхдоза / малки часове до големи хора_
светът е стая с множество огледала и всеки външен поглед заема пространството от стаята в такава степен, че място за наблюдаващия се и неговата същност не остава / до следващия път!
снимки: Антонио Кесерджиев; Кореспондент
разказ в снимки за Кореспондент – Antonio Keserdzhiev, Svetla Iskrova, Lynn
Musee de la Ville de Strasbourg / Musees d’Art moderne et contemporaint, 2018
на 13 септември, 2019 г., ARTER, център за съвремнно изкуство_Истанбул отвори за посетителите си нова мултифункционална сграда, проектирана от Grimshaw Architecture. ситуирана в контрaстната среда на Долап дере и замислена като мащабен проект на Фондация Коч, Аrter продължава устойчивата си програма за отразяване живите процеси в динамиката на съвременното изкуство, концепцията е заложена още в 2010 г., когато галерийното пространстов се намира на ул. Истиклал,в Истанбул.
откриването включва работи на артисти, работещи в седем различни теми.
____
Кореспондент предава снимковия разказ на Даниела Стоянова, която изгради многопластовата си визия от посещението в ARTER, Истанбул, с чувство на благодарност към личния си гид в арт пространството – Alev Berberoglu / ARTER
____
‘Колко е часът’ е събирателен образ на времето и начините му на употреба. куратори – Emre Baykal, Eda Berkmen. като линеен разказ, носещ в себе си аз-а и колективността, възможностите и очакванията, мястото и представата, експозицията разполага творбите на 34 артисти в изследване на движещото се време и промяната в следи на присъствие / отсъствие.
‘Почти бели’ Ayşe Erkmen, куратор – Emre Baykal . светлината и преминаването очертават тук и сега. позицията е начин да бъдем в диалог с видимостта.
снимки_Даниела Стоянова
‘Свържете се с Алтан“ Altan Gürman, куратор – Başak Doğa Temür Алтан е един от основополагащите творци в съвременното изкуство на Турция, роден през 1935г. и починал през 1976г. изложбата изразява духа на един градивен ум, чийто подход се е отличавал с иновативност и личен маниер.
‘Тайната конференция“ Rosa Barba, куратор – Başak Doğa Temür Роза Барба търси връзката между невидимото и атмосферата, онова, което почива зад паравана. скрито от погледите, то носи свой аромат и желание за разговор. Барба търси тези белези и представя няколко филма за произведения, намиращи се в хранилищата на големите музеи за изкуство в три различни точки по света – Рим, Берлин и Лондон. очертава връзка между тях, като насочва вниманието към тайните пространства, ехото на отлежалата мисловност и интимност, събудена от дълготраен зимен сън за ново случване / публично изживяване.
‘Думите са излишни’ , куратор – Selen Ansen забележителното се ражда в ежедневните планове. обичайните неща са в диалог с душа за нови измерения. изложбата става изразител на идеята – история за бъдещето, което живеем днес /
‘Спиране за момент’ Inci Furni, куратор – Eda Berkmen подреденост, недовършеност, моментни състояния, причинени от внезапно и случайно откриване / намиране / замисляне.
Celeste Boursier-Mougenot offroad, v.2 куратор – Selen Ansen Селесте Бурсие – Мугенот е френски артист, роден през 1961г. в Ница.
инсталацията включва хореография, изпълнена от три пиана, които се движат и очертават своя динамика непредсказуемо и невъобразимо – двигател на неповторимия танц е реалността отвън / вятърът, над покрива. зрителят търси връзката и обиква началата в органичността на живата природа – като спойващ механизъм / вън_вътре, усещането, че смисълът, породен на едно място, в един момент, предизвиква движение, ефект, рефлекс в съвсем друго . чувството, което предизивква всикчо това говори за близостта и трансформациите, които сами по себе си са обекти на изкуство, взаимопораждащи се образи на живота. разпалването на вътрешната сила е нашият успех в природата.
октомври_2019 ‘ на снимката_Даниела Стоянова / Arter, Истанбул
Кореспондент благодари на Даниела Стоянова за възможността да публикува снимки от личното й изживяване.
сам, в тишината на спасението_сексът и тялото са й важни единици_бягството от действителността / още повече.
К У С А М А
и важността на
п р е н а р е ж д а н е т о_
Victoria Miro / London / 03.10.18 – 21.12. 18.
Яой Кусама е родена на 22 март 1929 год в Мацумото, Нагано, Япония_
богатото й семейство я дистанцира от нейната съкровена мечта – да рисува и болката бързо я превръща в заложник на самота и депресия / в зрялата си възраст, Яой избира свободата на духовните си пориви и заминава за Америка / в Ню Йорк, през 1957 год. тя осъществява множество хепънинги, рисува своите точки върху голи тела в публични пространства, живее в нищета, но отдадено, с енергия и плам да бъде_развива се, пише поезия, участва и в създаването на филми, прави скици – мода и дизайн, инсталации, скулптура / връща се отново в Япония и сама решава да потърси подкрепа в психиатрична болница, където остава и до днес, на 92 години – вдъхновена и творяща пулса на личното си време / всеки ден, всеки миг_без да спира ‘ спасяваща душата си в уроци по обичане_
снимки: Кореспондент
Яой Кусама >
историята като възможност да бъдеш себе си > историята като арена за среща с миговете в цветове и композиции >
историята и важността на пътя като пренареждане, в което целостта е игрови сюжет, а пробивът отнема време [цял живот] в радостта от новата среда без граници_
К У С А М А _ различен път е всяка точка
Яой Кусама_личен фотоархив
приемам Кусама като движение. като подвижна мисъл на друга възможна история за света и потребностите.
тикви, цветя, точки и линии, лица, огледална стая / бяла книга с думи на възхита от изживяното / и всеки от публиката, намерил своята точка – на произход, среща и път /
[може ли срещата на една точка с друга_да стане част от решение]
да оцветиш мига_ за да постигнеш света. в себе си. сам, в тишината на спасението_сексът и тялото са й важни единици_ бягството от действителността / още повече_
снимки: Кореспондент
един разказ от 2018, оживял днес заради играта с цветни карти в очакване на нов живот ‘
д а о ц в е т и ш в с е к и м и г , за да постигнеш света. в себе си.
сам, в тишината на спасението.
сексът и тялото са й важни единици. бягството от действителността – още повече.
за Кореспондент_
фотоси_Nikol Keserdzhieva ‘ Petar Keserdzhiev текст_Антония Кесерджиева / Artspace Luna / Кореспондент / Victoria Miro / London
снимки: Кореспондент
снимки: Кореспондент, 2018
на снимката: Никол Кесерджиева_Victoria Miro / London 2018
[може ли срещата на една точка с друга_да стане част от решение]
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.