Категория: РАЗГОВОРИ

[ някои аспекти от семиозиса в инсталацията и есето ми за Сизиф ]

текст_ Антония Кесерджиева

фотонаратив_ Georgi Georgiev_Smile G Photography / Кореспондент / Kremena Kapitanova / Mariana Sarbova / Petar Kaserdzhiev

correspondentluna.com ____

всичко, което допускам в мислите си, в рамките на тези декемврийски дни на 2025, все води до образа на възобновяващото се_

природа / смисли / идеи _ са само част от възстановяването на различните форми живот

духът на възобновяващото се_ не е ли врата към света всяко негово начало_

есето на Албер Камю винаги ме е вдъхновявало с това да разширявам смисъла за Сизиф, с идеята да търся пораждането в онова дълго тръгване и непрестанното връщане, за да предложа свое тълкуване както към ситуацията, така и към самия него.

желанието ми да свържа това наблюдение с визуална инсталация съвпадна и с поканата от организатори и куратори на фестивал ВОДА / WATER festival, който се проведе в Бургас през есента за девета поредна година, този път в градското пространство, наречено Дупката*

мисленето ми за света е като за Феникс, като амплитудата на регенерация за всекиго от нас е различна / сещам се за Кант, който споделя_ ‘ две неща ме удивляват – звездите над мен и гласът вътре в мен ‘ бих добавила_и връзката помежду им

[ врата към света е всяко негово начало ]

фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ‘ 25

‘всички изложби в една’ / ‘всички въпроси в един’ е инсталационна творба, намираща основание в два визуални абзаца с два придружаващи ги надписа, разположени върху парчета огледала

абзац 1 съдържа_ метална маса за телевизор / въртяща се / камък / къс естествена скална маса / парче огледало с надпис в черно ‘всички изложби в една’

абзац 2 съдържа_ ковьор от края на 20 век, изобразяващ паун в градина с фонтан и арка / в преобладаващо ярки цветове / камък_естествена скална маса / парче огледало с надпис в черно_колко струва камъкът ти, Сизифе?

по различни начини инсталацията поставя на изпитание устойчивостта на нещата_ знак / композиция / пространство / време

защо Сизиф задава трудния въпрос [защо]? Сизиф_герой на етичното? защо маса за телевизор? защо огледало?

Сизиф е поет, тревожен и щастлив поет_ първото и последното изречение в есето на Албер Камю ‘ Боговете осъдили Сизиф до безкрай да тласка тежък камък до планински връх, а оттам той се търкулвал обратно до долу, повлечен от собствената си тежест. ‘ / начало / и ‘ Трябва да си представяме Сизиф щастлив. ‘ / край /, поставям в диалог с инсталацията си в Дупката_ през техния прочит и концентрация можем да потърсим отговор на това – имаме ли силата да се свързваме, за да имаме общо съзнание за обща надежда? вълнува ме знакът в тази отправна точка – как и дали е възможно митът да вирее и да броди из града, какво виждат очите му и доколко хората разпознават Сизиф като щастлив герой?

за да се убедиш, че нещо съществува, трябва да проникнеш в него_

върху парчета огледална повърхност с видими следи от ръждива вода поставих надписите, за да живеят като визуални метафори_ четящият среща себе си / чрез отразеността в огледалото / в конструкцията от думи и въпроси_

камък върху въртяща се маса за телевизор / въртенето се извършва във всички посоки, а придвижването й – чрез въртящи се колела_ за да кореспондира с голямата тема – съмнението /

съмнението поставя под въпрос автентичноста на целта и копнежа / на съдържанието и информацията, която сама по себе си е световна въртяща се конструкция, често с изцяло подменена стойност_

фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ’25

‘всички изложби в една’ / ‘всички въпроси в един’ предлага тълкуване на близостта и граничността / смисъла и безсмислието_ дали падането на камъка надолу не е голямата сила на Сизиф_ и именно с тръгването си надолу, Сизиф става интересен за френския философ Албер Камю

абсурдно поставен ‘ на екран ‘, парчето скала излъчва своя естетика, но и концептуалната загадката в трудността на природата – за да бъдеш, трябва да не спираш.

фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ’25

[ за да бъдеш, трябва да не спираш ]

в целостта си тази инсталация отговаря на логиката на мястото_Дупката* и именно локацията, предвидена за фестивалното събитие отключи желанието ми за искрен диалог с града през знаци и конструкти_

същността_

камъкът може да създаде стена на разделението, но може и да изгради дом_подслоняващ, приобщаващ /

разбира се_какъв е светът, в който си се родил зависи и от теб самия – Сизиф го променя непрестанно, в свободата си да се справя със себе си / камъкът е единствената му връзка със света, а така ми прилича на танц тази връзка / танц, в който нищо не е напразно_

снимки_Кореспондент / Мариана Сърбова

заоблената структура на камъка подсказва, че е обгръщан, носен, търкалян от водата, благодарение на взаимодействието им, той се закръглява постепенно и сигурно т.е. водата преминава в камъка_

поставен върху маса за телевизор – композицията препраща към неяснотата на свързаността с медията – тя бива – информация или дезинформация / поток на свързване или объркване, заблуда_

подобно силата на водата, която поражда живота и има силата да го отнеме_парчето земна твърд също съдържа в себе си трактовка за двумерността на света – граница и съюз_

инсталацията отговаря на сюжета, застинал в мястото_ в Дупката* камъкът предоставя всичко и не потвърждава нищо / тайнствено приобщен и скрит във великата сила на всеки структурен творчески акт_зидария, той съдържа и внушава двумерността на света

снимки_Кореспондент

снимки_Кореспондент

Сизиф е наказан от боговете, но интересното за мен е_ има ли нещо, с което надскача наказанието си? струва ми се, че митът и образът на Сизиф подлежат на преоценка.

‘всички изложби в една’_ ‘всички въпроси в един’_ предлагат част от прочита ми върху темата_живеем ли и как живеем в съвременния свят?

снимки_Кореспондент

фотокредит_Georgi Georgiev / Water festival ’25

в баланс със своя камък, Сизиф осъществява и проявява силата за дългия път към живота_избутвайки го до горе / после проверява инстинкта си, като го следва отново и отново / горе, долу / горе, долу

хората / дъждът / началото на октомври_

ключови състояния от събитията в периода на реализацията на фестивала / което наложи и промяна на датите за провеждането му / поредица дъждовни дни в страната, поставиха пред сериозни изпитания и създадоха съществени, трайни изменения в инфраструктурата и живота на много населени места в източна България. серията от случващите се истории по време на проливните дъждове в района ме обърна към различната динамика на втората ми работа – свързах флората с фауната_ ‘колко струва камъкът ти, Сизифе?’_всички въпроси в един /

снимки_Кореспондент

творбата включва ковьор от края на 20 век, изобразяващ паун в градина с фонтан и арка – в преобладаващо ярки цветове / камък_естествена скална маса / парче огледало с надпис_колко струва камъкът ти, Сизифе?

снимка_Кореспондент

Дупката* е вид несъществуващо място_

в нея, двете творби заедно представляват една хронологична инсталация изразяваща духа на вечните въпроси и стремежи_кои сме, как се самоопределяме, за какво копнеем, какво избираме, доколко е стабилна средата, в която сме, напомняне за непрестанните трудности и изпитания в средоточието на личната ни вяра, за да подпомогне разбирането ни за живота като част от живота на другите и отношението към света

вид несъществуващо място_

фотокредит_Georgi Georgiev WATER festival ’25

камъкът_ може да създаде стена на разделението / може да изгради дом_подслоняващ, приобщаващ / какъв е светът, в който си се родил зависи и от теб самия – Сизиф го променя непрестанно, в свободата си да се справя със себе си / камъкът е връзката му със света и така ми прилича на танц тази връзка_

снимки_Кремена Капитанова / Петър Кесерджиев / Георги Георгиев

изкачването и слизането разказват Сизиф в продължителността на волята за живот_ нищо не се губи_всичко се предава и преминава в нова форма житейски смисъл_

Сизиф е нерециклиран обект на радостта , а паунът е прекрасна птица / събирателен астрален образ

но в този случай / в работата ми, паунът става препинателен знак за психологията на суетата / горделивостта / дори аругантността_

паунът е царствен, считан за мъдър съветник, символ на богатство и власт, птицата е сочена като визуален образ на Индия и характеризира всеки аспект от богатата и древна индийска митология, литература, религия, национална символика. в богатия културологичен аспект, паунът, освен че събира очите на едно място / заради кръговете, подобни на очи върху дълата паунова опашка /, в баснята на Стоян Михайловски ‘ Паун и лястовичка ‘ срещаме ето какво_ Паун запитал лястовичка:

— Какво приказват зарад мене между небесното крилато населенье? — За тебе — възразила мъничката птичка, откак се щурам аз из сините простори, едно и също нещо се говори!… — Че съм най-драголюбен хубавец, нали?… — Че си богато пременен глупец!

оттук в езика ни навлиза и изразът ‘ какво се перчиш като паун ‘ / ‘ крачи гордо и недменно като паун ‘ и др. в духа на тази аналогия си позволявам да свържа присъствието на пауна като персонаж, символизиращ някои социални и важни за обществото ни недоразумения, произлизащи от нездрав стремеж за власт, несметни богатства, безцелен и охолен живот както и смехотворното им възприемане от група хора за показатели на добър вкус или елитарност.

ето този – космически по своя произход капан – визирам в пределите на същественото – отвъд звездното оперение на пищната птица – соларен природен символ – тя в случая / без да заличавам естеството на истински разкошната й даденост / служи да подчертае парадокса – птица като другите, но с осанка на божество.

интересувам се от наблюдението над тънката близост и различие между свободата и зависимостта, богатството и взаимността като общо съзнание за една еко система_

истинската независимост и фалшивата самооценка

‘ всички въпроси в един ‘ е наблюдение върху смисъла на човешкия живот, стойността му чрез вникване в делата и думите. изследва връзката_жива и нежива природа / като основен и труден въпрос, част от постоянния разговор в ‘ редакция ‘ / в случая думата редакция е метафора на света_

оттук произлиза идеята ми – да поставя в Дупката* абзаци от твърде познат и постоянен дебат – как флората / в присъствието на природния обект-камък / и фауната / под формата на пъстър ковьор и в ролята на нежива природа / съшиват целостта на дилемата – кой как живее, доколко внимава и съобразява с живота във всяка частица присъствие, зачитайки чуждите права, емоции, избори и вариации.

знаковата принадженост, обособена в двоичността_ паун / камък

паун / камък_ избрах двойката като аналогична на реалността, в която живеем. чудовищно страшни и съвсем конкретни ситуации от близките дни, пряко свързани с местността Елените и престъпните деяния, довели до извънмерни наводнения, предизвикани от серия компрометирани решения, дейности, осъществявани години наред – изсичане на залесени площи, противопоказно застрояване на площи в близост до водни басейни или директно в дерета и плата на реки, стават обект на изследване чрез работата ми – ‘всички въпроси в един’_ всъщност чрез нея душата ми крещи срещу всички онези, които нагло са се провъзгласили за богове и си позволяват да разполагат цинично с живота на другите.

ако някой ви описва дъжда като вода, никога няма да познавате усещането за звука, който маркира определен мирис за влага, подпочвени води, мокри чадъри, прогнили жълти листа, сивотата на деня и неговия пейзаж, както и темата за движението и гласа на тревогата_

в баланс със своя камък, Сизиф осъществява и проявява силата за дългия път към живота_избутвайки го до горе / после проверява инстинкта си, като го следва отново и отново / горе, долу / горе, долу

да събереш несъбераемото / проектираш чрез волята си света в себе си и пребъдването на времето

по естествен начин Сизиф проследява историята на онзи тип хора, които живеят и днес_те винаги имат ключ към историята на сътворяването, на промяната на границите и превръщането им в нова идея, в неспирането да се търси и очертава нов път, макар и в познатото

Сизиф_Аристотел_Айнщайн

[теорията за гравитационната сила се позовава на мисленето на гръцкия философ Аристотел / 4 век пр.н.е./, който вярва, че няма ефект без причина и движение без сила. според него причината за движението надолу на тежки тела, е свързано с тяхната природа, което ги кара да се движат надолу към центъра на Вселената, което е тяхното естествено място. обратно, леки тела като елементът огън се движат по своята същност нагоре към вътрешната повърхност на сферата на Луната. така в системата на Аристотел тежките тела не са привлечени от Земята чрез външна сила на гравитацията, а са насочени към центъра на вселената поради вътрешни гравитати или тежести]

създателят на уравнението за еквивалентност на маса и енергия E=mc²_ Айнщайн, изследва и топлинните свойства на светлината, използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология

в метафоричен смисъл, разглеждам Сизиф като микро модел за произхода на Вселената_съхраняващ не само историческата тъкан, а и вярата към светлината / стремежа на човек към Космоса.

камъкът пада надолу, но човек се утвърждава именно в стремежа си към светлината нагоре, космическата свързаност на всичко и всеки във Вселената_ земя / човек / светлина_целостта им /

 

и ако наказанието произтича от това как да се превърне хаоса в ред / при вечното търсене на опора извън битието, за да се предотврати хаотичността, човек се нуждае от причина и източник, за да не се срине смисълът му, и за да пребъдва живота /

сигурно така възникват и ритуалите_

съзнанието за сизифовската идея може да бъде разгледана и като следа от култови практики, свързани с предаване на дарове в планините, сливането на човека с природата_ именно планините – приемани за божествени обиталища и тайни светилища_

в този порядък_Сизиф и неговият труд не са безсмислен акт, а почит към реда в природата_първоизточник на всичко_

на въпроса_успяваме ли да открием Спасителя_ отговорът е_той се ражда постоянно в нас, чрез вечно възобновяващото се начало

и все пак, в пулса на деня – в търсенето на истината за произхода на света като вяра и упование, винаги има и малко хаос_

‘всички изложби в една’_ ‘всички въпроси в един’_ живеем ли в съвременния свят?

снимки_Кореспондент / Георги Георгиев / Петър Кесерджиев

както стана ясно_ разглеждам пауна в символиката на благосъстояние, светлини и замъци. те, заедно с неговата самозабрава и влюбеност създават пейзажа на ироничния въпрос ‘ Колко струва камъкът ти, Сизифе? ‘

ситуирана по този начин, инсталационната работа дефинира няколко гледни точки, като едната е именно – иронията в жеста на пауна, който присмехулно би откупил целия свят, дори и камъка на Сизиф_

гледната точка, свързана с етичните категории е пътуването през живота чрез отношенията_ търсене на смисъл и нужда от споделена земя

именно такава е и другата опорна същност на ‘всички въпроси в един’_ ‘колко струва камъкът ти, Сизифе?’ нужен ли е този непосилен, безспирен труд, докато други, въпреки бездействието си крачат безметежно, заобиколени от ‘ широтата на жеста ‘ и дребните си прищевки като – изсичане на японски вишни, за да се осигури паркинг или място за хотел, или да се отклони естественото течение на някоя река, например.

‘ колко струва?’ е като указание за подменена биография. Сизиф подминава този въпрос или вероятно отговорът е_

не предавам / не заменям / не продавам живота си_

не предавам / не заменям / не продавам живота си_

нека се вгледаме в средата_

образите и формите / паун и камък_стават изразители на онази междинна среда, изграждаща силната идентичност на тазгодишното издание на Фестивал ВОДА – Дупката*, наречена още и Сърцето на града_

само по себе си – съчетаването на топoсните наричания отвежда до ясно противоречие – кога усещането в сърцето е като за дупка_при болка или болезнена чувствителност / рана / труден спомен или непреодолима жизнена ситуация_

сърце и дупка в едновременност_ темпорално очертание на неизбежната едновременност_ непреходността и променливостта на градския живот_тяхната междинност

*Дупката_

историята сочи, че от 80-те години това място, намиращо се в центъра на Бургас е заградено, освен това съдържа абсурдно съчетание на отблъскващи се по своята същност градски емблеми в общ урбанистичен парцел_ красивата къщата на една достойна бургаска фамилия – Хаджипетрови / сградата на Свободния бургаски университет, преминала по-късно в дом на Апелативния съд / старият градски площад Тройката, чието име идва от прочута улична лампа с три осветителни тела / умопомрачаващо огромен паметник на войник с вдигната ръка, разположен контрастно на желанието и разбирането за свобода и независимост, присъщо на съвременните градски хора, ориентирани към истинност, национална чест и достойнство_

така, цели 40 години, Дупката зее като рана по неосъществен копнеж и вероятно има много истории, които тя чрез гражданите на Бургас може да разкаже_

именно заради силата и изключителността на контекста реших да участвам и приех поканата да реализирам инсталацията в Дупката за Water Festival_ намирам, че реализирането му точно в тази среда изгради нещо повече – преживяването на едно ‘ отсъстващо ‘ място в центъра на Бургас_

в деня на откриването през октомври написах:

тази вечер беше празнична среща на идеите, любопитството, умението да чувстваш радостта на другите, желанието да си представиш, да докосваш и заради това да си спомняш_

да знаеш, че е хубаво, защото го четеш и в очите на непознати_

Бургас намери и разбра сърцето си_

и всички бяхме заедно_

дъждът_този велик артист, най-после излезе от Дупката,

за да я превземат нови интересни форми, образи, въпроси_

поздравления за всички, които работят по организационните процеси на фестивала, за всички, които споделят време, опит и идеи, креативно разкрояват пространството, наречено Дупка, за да преживяваме моменти на радост от духа на свързването си_

ето, градът ни има нужда от друг заряд и разбиране към нов смисъл, нова визия и ще е радост, ако за всичко това се споделя и говори по вълнуващ начин, различен от езика на клишетата и неуместните коментари.

любовта е работа)

и нека уважаваме онзи, който умее да пази и предава любовта)

творби и артисти, поканени във фестивал ВОДА превърнаха това знаково бургаско място в съкровище на споделения миг и аз съм благодарна, че като поканен_нашият колектив_Artspace Luna предложи няколко гледни точки, за които някой ден ще разкажа в Кореспондент_

*Дупката е място с голяма площ в центъра на Бургас, което 40 години беше заградено поради прекратен строеж

възможности на съпричастност_

съвременното изкуство разказва живота ни по-близо до съзнаваното, отколкото до притежаваното_ затова е важен смисълът на творбите и тяхната свързаност, която развива силата на интерпретиране на съвременния визуален шрифт_

Сизиф и смисълът на живота_имат вкус на въпрос / същността на водата / дъжда тества нашите възприятия и за мен остава интересно усещането за връзка между двата абзаца в инсталацията_хем имат самостоятелен смислов център, но прозира и важната свързаност помежду им_приключението на живеенето в историята на интересен град_

ситуирани върху пясък, те съвсем подлагат на изпитание изходността, гъвкавостта на материали и структури.

като засадени лукувици на млади въпроси върху пясъчник за експериментална игра, двете експлицитни трактовки_ ‘всички изложби в една ‘ и ‘всички въпроси в един ‘ сякаш са опори на легенда, разказваща за космически човек, който на изкачване трансформира камъка в пястък.

фотокредит_Georgi Georgiev / Mariana Sarbova / Кореспондент / WATER festival ’25

в свои размишления относно срещата между абсурда и надеждата сред изобилието житейски страници, Албер Камю споделя – ‘ Навикът се изгражда тъй бързо. Искаш да спечелиш пари, за да битуваш щастливо и цялото ти усилие, най-хубавото от живота отиват за печелене на тия пари. Щастието е забравено, средството е превърнато в цел. Така и цялото усилие на завоевателя ще се отклони от амбицията, която е била само път към по-велик живот. ‘/ стр 117 /

‘ Всички герои на Достоевски се питат какъв е смисълът на живота…И удивителният отклик на твореца към неговите герои, на Достоевски към Кирилов може да се ообщи ето как: Съществуването е измамно и вечно. ‘/ стр.307? / Митът за Сизиф, Албер Камю

има нещо застъпническо – така както ‘ дупката ‘ е несъществуващо място, невалидно за очите, оградено и лишено от образ за живеещите няколко поколения в един град, така произходът на камъка означава – минерална маса, образувана от остатъчно време, уталожено, човешко и земно присъствие / капсула чувствителност на земната обвивка_

приемам дупката и камъка като своеобразна пиктограма за време

крайъгълен камък / объл камък / остър камък / скъпоценен камък / изразът_падна ми камък от сърцето /

пиктограма за време_

[волята на Сизиф превръща камъка в пясък]

и чак сега разбрах_ целостта е в пълното разглобяване, затова всяко отиване и връщане на Сизиф са огледален образ на светлината – изгрев и залез / догонващи се в единна времева система / нещата, които нямат край

самоиронията на Сизиф

с натрупването на опит, самоиронията се осъзнава въпросително_всеки има това, кето има и няма това, което иска да има_изкачването на камъка и неговото свличане не говори за притежание, а за еволюиране на волята чрез мисълта за живота и света като отдаване_

този мой любим герой_камъкът на Сизиф постепенно превърнах в рядка книга за урбанистичната памет / земна плът, капсула историческо време, което разказва съдбата на самото място_

[нещо много важно, както за наратива, така и за прочита на инсталацията – двата камъка, които използвах са от Дупката, т.е. те са част от дългия зимен сън зад оградите, живи свидетели на 40-годишния капан на невъзможното общуване и най-вероятно са част от подземието на съборените градски къщи тогава – два камъка от близката история на Бургас]

първото и последното изречение от ‘ Митът за Сизиф ‘ на Албер Камю_’ Боговете осъдили Сизиф до безкрай да тласка тежък камък до планински връх, а оттам той се търкулвал обратно до долу, повлечен от собствената си тежест. ‘ / начало / и ‘ Трябва да си представяме Сизиф щастлив. ‘ / край /

създадена и локално интегрирана спрямо конкретните контури на мястото, инсталацията има характер на визуален портрет на есето ми за Сизиф и същевременно силата на камъка в този диалог очертава тълкуването му като разказвач на културната антропология, свързана с мястото / града. това определя инсталацията като сайт-спесифик жест, в който камъкът описва човека, а обръщайки внимание на конкретна житейска ситуация / драматичните дни около проливните дъждове и наводненията / тя разчита преди всичко на социалната си рефлексия_

Дупката е природна екосистема за паметта_ [а дали не е забравен отпечатък на яма, образувала се от падането на древен сизифовски камък]

в ‘Бърдмен’_американска драма на режисьора Алехандро Гонсалес Иняриту, човешката памет е и гранична зона, в която богове и хора се срещат, за да акумулират земята и небето като територия за обновяващото се:

‘ И получи ли това, което искаш от този живот? Получих. И какво искаше? Да се наричам любим, да се чувствам обичан на тази земя. ‘

‘ За какво говорим, когато говорим за любов? Вярваш или не, това е сила. ‘ / сцената с медузите / Реймънд Карвърс в ‘Бърдмен’ филм

фотонаратив_Georgi Georgiev / Water festival ’25_ KAN WAKAN Георги Линев_концерт / Силвия Чернева_Нестабилна земя / Всички изложби в една / Всички въпроси в един_ Антония Кесерджиева

снимки_Georgi Georgiev

възприемам полета на Бърдмен като полет на Сизиф_ по-голям от живота си си, когато принадлежиш на мястото и смисъла, които ти дават воля_ именно тази принадежност към място и воля те превръща в птица над всички и всичко_

този текст разказва специфичното чувството около появата на инсталацията ми в Дупката, като визуален жест към личните ми записки и размисли по повод_кой е Сизиф и как възприемам щастието му като усилие за паметта и волята му да разбере света, любовта, свободата въпреки_

пълна информация, както и още снимки от всички събития / творби и артисти, станали част от поредицата_три фестивални вечери в Бургас_може да видите на страницата на фестивала_waterfestival.bg

WATER festival 2025_Бургас / Дупката_Сърцето на града_ снимка_Кореспондент

артисти_

Абел Корински / Германия Орхан аиб Кавракоглу / Турциа Суджин Сео / Южна Корея Дария Пугачова / Украйна Адриан Манулеску ADISTU / Румъния Давид Шомло / Унгария Регина Шарвари / Унгария Колектив Скенокосме / Франция KAN WAKAN Георги Линев / България Полиформа / България Партикълс / България Анатоли Ванчев / България Николай Матев / България Христина Дечева / България Антония Кесерджиева & Artspace Luna_колектив / България Стойко Даскалов / България Симеон Шивачев / България Йосиф Аструков / България ЕСТЕО / България Петя Петрова / България Мариана Сърбова / България Танцова компания ДЮН / България Силвия Чернева / България Театър на сетивата-София / Бъгария Orchestra lumina / България Мария Съботинова / България

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

Кореспондент с покана към Мина Спасова

[ личните й рефлексии в брой 07 ]

по отношение разговора ни с Мариана Сърбова за нейните облачни етюди в [ откъси ] _ една идея на Artspace Luna_екип

____

благодаря за искрения обмен на мисли, чувства и идеи, които предизвикаха вникване, после споделяне и откриване.

и да_то формира неподправен и чист, интуитивен диалог, в който се разпознахме с приятелски поглед.

с Мина Спасова_

разбира се, това е сила, важна за всеки човек, а присъствието на личните й наблюдения над разговора ми с Мариана Сърбова / нейните творби, обогати с нови очи и знаци историите с облаци и облачност_извън границите на град / места_думи за всичко /

correspondentluna.com

писмо от Мина_ текст / снимки_

Поканата на Ния за включване в един творчески процес насочен към свързването, отваря в мен различен поглед към някои теми, с които иначе свиквам – движение, път, тяло, облак, тялото на облака, светлината в сивото,
проблясъци и смисъл…

Първото ми преживяване от въпросите и отговорите,
които сподели с мен се изля в думи: 

Среща. Небе. Море.
Граница. Светове.
Отваряне. Сливане.
Въздух / Живот / Вода / Живот
Свързване.

Вода / Облак / Море
Въздух / Пространство

Платна. Носят ме. Вятър. 
Полепвам с пръски от морска вода.
Солено е. Волно е. Дишам.

Памет. Запомнят. Забравят. 
Къде живеем? В кое време и пространство? За какво ни е паметта? Носи ли ни
информация? За какво ни служи? 
Ограничение – това съм аз преди.
Хоризонти – това съм аз сега.
Избирам да бъда… всеки ден, нов ден. 
Всеки ден, нов Аз.
Всеки ден Свобода!

Вълнението ми от тази среща продължи да изследва движението, което е присъщо за облаците; изменящата им се форма и същност, които са характерни и за нашата човешка природа; отблясъци, които просветват в сивото, в сливането на морето и небето. 

Съзерцание.

Думите на Мариана в нейните отговори ме отведоха до движението в различните му форми; искреността им и значенията им ме доближиха до
нейната същност. 

Мислейки за нея като творец, мислейки за платната, които
сътворява и споделя, се понесох по вятъра и морето, понесох се и в спомените
си.

Елементът, в който материята се съединява, за да се превърне в платно ме върна в детството, в момент, в който се люлеех в платно, превърнато в хамак.
Моите родители и тогава обичаха морето, вятъра, земята, пещерите, и аз като дете се докосвах до различни места и преживявания, които покълнаха, и израснаха в мен самата в обич към природата, и  усещането за приключение. 

снимка 1 / 2_пътека / колело / колекция_Мина Спасова / 2024

След срещата с думите на Ния и Мариана, продължих да наблюдавам света с любопитство, обичайните си дейности в нова перспектива. Докато карах колело усетих как поемам по нов начин света около себе си, гледките и движението и
това неусетно ме свърза със света на Мариана – полета на крилото на уиндсърф, сянката на движещото се колело, полетът на птиците, разрошените цветя в полето, вятърът, облаците, морето. Всичко това, което и друг път бях наблюдавала, сега се изпълваше с ново значение, изпълваше се с мисълта за човек и творец, приближаваше ме до него.

Най-личното място за свързване с творбите и текста по естествен път ми се стори брегът на морето.

Там съзерцавам.

Там пристигам.

Там се срещам със себе си. С мечтите си. Там се свързвам с хора и пространства, които обитават света в главата ми и света на пространството, в което съществувам. 
Там, на брега, наблюдавам и откривам – облаците, светлината, отблясъците, сливането, игрите на водата и светлината и това ме кара да се чувствам едно с
цялото, да се сливам със света, да се чувствам част от цялото и да укротя моята вътрешна тревога относно въпроса за смисъла – къде съм, коя съм, как се проявявам. 

Там, на брега, аз мога просто да бъда. С лекота. Истинска, открита и честна със себе си. Брегът е моето вътре, което ми помага да се огледам в себе си, да се прибера при себе си, да е уютно вътре в мен самата. Брегът е моят символичен
дом, от който излизам навън в света всеки нов ден. С времето започнах да нося в себе си това усещане, дори когато физически не успявам да съм на брега.  

Затова обичам творчеството – то ни изправя пред самите нас, пред тревогите ни, страховете ни, смелостта ни, идеите ни. Създавайки, ние се доближаваме до истината за себе си. Понякога ни се иска да заобиколим болката, да се
свържем директно с удоволствието. Но в процесите откривам колко е освобождаващо и честно да кажа „Страх ме е“, „Не зная какво да правя“, „А сега какво?“.

Когато изрека на глас това, когато го чуя и приема вътре в себе си, започва да тече това, което извира от мен, започват да се леят думите, започва да се свързва смисълът. 

Благодаря за поканата да се докосна до света на твореца, до вътрешния свят
на Другия!

Сърдечен поздрав,
Мина

____

Кореспондент_

[ откъси ] среща хората с вътрешните им светове_

избрани теми, поканени автори дават коридор за важни сетивни рефлексии_

знаци в писма за облаци / коя е Мина Спасова?

Мина_

Какво да разкажа за себе си…
Въпросът, който ми се явява – кой съм аз и какво ме определя като такъв.
Ролите, които играем, етикетите, с които ни определят и после заживяваме с тях…
Желанието да си друг, желанието да се освободиш от етикетите, които повече не ти подхождат. Да намериш нови роли и определения, които с гордост да подредиш за себе си, да се усмихваш, да си пълен, да си тук в живота, да си цял.

Да си себе си.

Може да е за миг, после пак да се загубиш, пак да търсиш, да срещаш, да се запознаваш наново със себе си… Но дори и за миг си заслужава радостта и щастието, които те изпълват, когато си изцяло, напълно с усещането за себе си. Усещането, че побираш в себе си и радостта, и болката, усмивката и сълзите, цветята и снега, слънцето и облаците, обединяваш и усмиряваш
всички противоположности в себе си…
Щастието било само миг… казват… дори и да е миг си заслужава да живееш за
него, да страдаш, да се предизвикваш, да откриваш, да се срещаш, да се
разминаваш, да питаш, да си любопитен, да следваш интуицията си, да
откриваш нови части от себе си, да се запознаваш с тях, да се влюбваш в тях,
да се обичаш…

цветята и снега, слънцето и облаците

И в този миг те изпълва цялото, вселената, синхронията, хармонията, божественото, смисълът, радостта и обичта.

Към себе си, към Другия, към света, към цялото…

Обичаш и си щастлив, че си жив, че си тук, че имаш шанса да взаимодействаш със себе си, със света, с другите. И в това взаимодействие откриваш…
Хоризонти… Облачни светове… Променящи се картини… Красота!

Хоризонти…

Облачни светове…

Променящи се картини…

Красота!

С други думи казано – университетът ме срещна с философията и с верни приятели, с които споделяхме любопитството си и откритията си.

Преди това бях открила красотата на природата в пещерите, морето, планината, гората, ароматните цветя.
Да получа диплома за философ на 21 години ми изглежда доста комично от разстоянието на времето и опита.

От тогава до сега получих много белези от
преживявания и радостни, и тъжни. Срещите с хора от различни части на душевните и физически светове ме научи на още много неща. Постепенно
много фрази, които звучаха мъдро от книгите започнаха да се изпълват със съдържание за мен през моите лични преживявания.

Вярвам, че човек расте и се развива, изследва, открива необятните светове навън и вътре в себе си. Това продължава да ме очарова и с радост се впускам
в приключения – по работа, по обучения, по взаимодействие с хората – лично и служебно.
Уча се да следвам интуицията си, да се радвам на живота, да приема, че сме благословени, защото съществуваме и каквото мога да дам от себе си на света и на хората.

Вярвам в обмена между хората, който изпълва сърцата ни с
радост, удовлетворение и благодарност. Срещите с хората по пътя ми не са случайни и всеки, когото срещам е учител – изправя ме пред мен самата и пред
взаимодействието помежду ни, помага ми също да погледна в Другия.

Казвам се Мина.
По образование и професия философ, доктор по философия, главен асистент в Института по Философия и социология към Българска академия на науките.
Опит като учител, преподавател, обучител.

Работа с методите на Театър на потиснатите – Форум и Имидж театър.
В работата си залагам на ученето чрез преживяване, защото вярвам, че това е начинът човек да излезе от собствените си обувки, да се предизвика, да открие нови неща за себе си, да разшири хоризонта си.

Осъзнаването на личната отговорност е за мен едно от ключовите неща, които е добре да свършим в живота си, за да можем да живеем в обществото като отговорни към себе си и другите личности и граждани.

Все още вярвам в доброто и красивото, в тяхното взаимодействие вътре в човека и в света. Това ме води по личния ми път.

Благодаря на Ния и Мариана, че ме срещнаха с необятните облачни светове.
Това ме поведе на пътешествие.

Все още вярвам в доброто и красивото, в тяхното взаимодействие вътре в човека и в света.

____

повод за тази среща с Мина Спасова бе присъствието на арх. Мариана Сърбова в [ oткъси ] _ разговорът с нея, творбите й в Artspace Luna

[ облачни етюди и други импресии_ една среща с арх. Мариана Сърбова ] _линк /

облачни етюди и други импресии_ една среща с арх. Мариана Сърбова

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

[ съзерцания_контакт на елементи_ истории за празни пространства, пълни с тишина ]

диалог / модерация Антония Кесерджиева / за Кореспондент

фотонаратив Мариана Сърбова / лична колекция

усещането_да покаже част от своите идеи в Artspace Luna_се корени отпреди повече от 10 години и подобно на любопитството ни към различните й творчески импулси, изборът на същност, форма, концепт_все се отлагашв във времето.

така се случваше, че живите ни разговори, дори и тези на крак пред витрината, винаги намираха свой характерен притегателен център и оставяха послевкуса си от споделеното_многозначително. 

[ облачни етюди и други импресии ] _

в един ден през януари /

откриха връзката си с пространството съвсем органично_

линията в девет броя авторски творби от Мариана Сърбова стана част от новата ни форма на общуване в Artspace Luna [ откъси ]_

в [ откъси ]_поканените артисти имат свободата да взаимодействат с други артисти и творби, като публиката и мястото благоприятстват процеса на проникване и домисляне.

освен представянето й в галерийното пространството, интересът ни към идейните проекции на Мариана Сърбова включва и разговор, който очертава творческия характер на архитект Сърбова.

в този процес на взаимодействия, модератор ще ни срещне с нови интерпретации върху [ облачни етюди и други импресии ] на съмишленици, чиято творческа намеса ще нюансира по свой специфичен начин представата за облака и отношението към съзерцанието. 

кои са те ще стане ясно в поредна публикация / в Кореспондент_

една среща с арх. Мариана Сърбова_

[ разговор / портрет / пространство / проект ]

Кореспондент /

_местата и облаците / ако ги приемем за пътуващи отражения_къде и кога стават изразители на архитектурните пейзажи >

Мариана Сърбова /

Мисля, че облаците дирижират сюжетите край нас и подсъзнателно – настроението, което пейзажите предизвикват в нас. Те са не просто филтър за светлината, но и декор, а често – и главен герой във визуалния разказ.
Стихия, космополитност, спонтанност и далечна обусловеност. Изразител на онази популярна фраза, как едно пърхане на крило на пеперуда в отдалечен край на Земята може да промени всичко…

Тяхната архитектура е параметрична архитектура на полето, без начало и без край. Ние сме тези, които ги кадрират. Или нашият хоризонт. Или нашата информираност – всеки чете облаците според понятията, с които работи – дали като метеорологична информация, дали като визуално присъствие, символика, закони, които ги управляват и т.н.

Мисля, че винаги ме е вълнувало да гледам как нещата се променят. Как се превръщат едно в друго. Какво може да скрие хоризонтът и какво – не може. Какво значи граница и къде свършва тя. Да търся невидимите граници и как те оформят средата – в природата, в архитектурата и културата, в паметта… Посветих дълго време на една моя фиксация – интересни ми бяха онези състояния, които нито представляваха ясна граница, нито пък бяха плавен градиент. Може би откривах в тях спонтанна среща между архитектура и стихийност – нарекох ги за себе си граниенти – скокове на превръщане на нещо в нещо друго. На бреговете и пристаните – във вода, на сухата напукана земя – в кал, на спомените – в други истории. Изследвах как различно солените води изграждат различни пейзажи. Няколко от артистичните ми проекти са вдъхновени от тези размисли [ПАМЕТ (Запомням – забравям), Voronoi mud, СОЛ]. В тези принципи намирам близост с облака като концепция.

Харесвам облаците и като наивен символ от детските рисунки – сякаш говорят за летеж, пътуване, поглед отвисоко, лекота, игривост. Имам чувството, че често ги използвам подсъзнателно. Дори сега се замислям, че една от първите и любими песни, които пях на сина ми, беше „Облаче ле бяло“ – харесваше ми да си представям облачето как вижда всичко долу, там от високото…

Кореспондент /

_какво съобщават облаците на съвременния архитект? какъв би бил метафоричният им прочит за теб >

Мариана Сърбова /

Виждам в тях метафоричен израз на кръговрат, на преносно / преходно състояние, на това как функционира светът. Те са видимата страна на глобални и комплексни процеси, на обусловена стихийност. Все по-честите прояви на екстремно време действат като сигнална лампа, че би трябвало да променим навиците си като цивилизация, а и би трябвало да обмислим стратегии как да реагираме на тези екстремности – това касае много аспекти на архитектурната професия.

И архитектът, и художникът в мен обожават да съзерцават природата. В нея откривам много красота и философия, базирана на природни закони. И усещането, че колкото и да напредваме технологично, природата е онова голямото, повсеместното, непобедимото, от което ние сме просто част.

Облаците са изразител на флуидност, но и на конкретна форма сега, в настоящето. Един застинал миг, а после – следващият, и после следващият… Усещане за момент, за това, че мигът е събитие! И безкрайна възможност за промяна, отдъхване от желанието за контрол, нуждата нещо да е там „завинаги“, завършено и стареещо (независимо дали по хубав начин или пък не). Звучи леко антиархитектурно (но защо да разглеждаме архитектурата само като траен градеж)?

Една от най-запомнящите се за мен инсталации от Венецианското биенале беше едно пространство, което предлагаше разходка из изкуствено създаван облак [вж снимка, 12то издание на Венецианско биенале за архитектура, 2010 – Cloudscape by Transsolar + Tetsuo Kondo]. Приех го като празник на спонтанността (макар и в случая дирижирана…)

[ 12то издание на Венецианско биенале за архитектура, 2010 – Cloudscape by Transsolar + Tetsuo Kondo ]

Имам много ясни спомени за преживяване на облаци, всеки път – специфично, почти театрално преживяване, гъдел за сетивата… Моменти на наближаваща буря – грандиозно! Моменти, в които главата ти вече е в облаците, а тялото ти – още не е. Моменти, в които си се извисил над облаците и онова там долу, под тях, е вече далечно за теб – ти си в друг свят. Моменти, в които мъглата е превърнала вода и небе в един общ флуид, без основа и граници, а аз съм някъде там, по средата. Мъглата е едно облачно състояние, което е много интересно… То прави нещата не директно видими, не веднага, не ярки. Кара те да ги доближиш, за да ги разбереш, да изостриш сетивата си, да вложиш време и внимание. Или просто да ги оставиш забулени пред теб…Субектът се превръща в център по чисто оптически причини, а това помага да влезеш навътре към себе си. Май е време за една мъглива серия…

Кореспондент /

_ти между етажите / или гравитация за чувствата ти днес_как се развиваш сред форми и състояния, които те вълнуват истински, Мариана?

преди време / в момента / в полето на бъдещи идеи >

Мариана Сърбова /

Обичам да следвам любопитството си и пътищата, по които ме води опитът. А това често води до различни стилове, форми и теми. Но мисля, че през всички – колкото и да са разнопосочни, минава тънка свързваща нишка… може би по-скоро мрежа.

Трайно интересни са ми Следите като тема. Тя е безбрежна, въпрос на ъгъл, под който да я разгледаш. Много от нещата, които съм правила могат да се обобщят около тази тема (дори и архитектурни проекти, често – реконструкции). Харесва ми да търся начините, през които да се изрази дадена идея – материалност, техника, история, символика. Интересно ми е да работя с необичайни материали, носещи нещо повече от визуална информация. Така се родиха сериите [Тъкан, Платна, СОЛ, Територии, Огнища, Кулите на Сердика].

В контекста на следите, облаците са свидетелство за времето, също като вятъра, а той е нещо друго, което вълнува въображението ми. Това, че материалността му е невидима, но оставя следи. Може да се разгледа и метафорично. В годините развивам усещането си за вятъра и през уиндсърфа. Казвам го, защото е нещото, което ме е накарало да си изградя цяла една философия за живота и да получа много уроци и порив за творчество. Вятърът става символ на обстоятелствата, които срещаш, и изкуството е как ще отговориш на тези обстоятелства, на посоката им, на вълните, които те ще повдигнат, колко рано ще ги предусетиш, ще ги атакуваш ли или ще се пуснеш плавно и безконфликтно по тях, с какво снаряжение ще се подготвиш, как би се справил със страха или провала… Всичко това може да се пренесе във всяка една среда – в планината, в пустинята, ако щеш…..
Много често морето присъства в моите сюжети. Присъства в различни роли.

То е безкрайно вдъхновение и безкраен учител за мен. Изобщо природата, както и заниманията, които изправят човека и природните стихии един пред / до друг, са нещо, което търся и в ежедневието, и в изкуството си.

Накрая, но може би всъщност на първо място по важност е това, че станах майка. А това е нещо, което оцветява целия ми свят по нов начин. Със сигурност – и изкуството.

Кореспондент /

_съзерцанието и тихата сивотата в творбите ти_един образ ли са?

Мариана Сърбова /

Може би да. Обичам цветовете и не ме е страх да ги използвам, но може би сивата естетика ми носи усещането за съзерцание и уединение, за тишина, затова не мисля, че тя е бягство от цвета, просто е въпрос на настроение и изразно средство… Виждам цвят и в сивото. Влекат ме графични сюжети – или драматични, или спокойни и мъгляви до скука…, хоризонти… Сивото е много богат цвят, въпрос на отношение с останалото – може да накара нещо друго да стане по-живо само заради близостта му до него. А може пък и да е заради архитекта в мен?

Имаше период, в който ми беше трудно да обясня с една дума професионалния си път, заради това, че професията ми е архитект, но пък част от заниманията ми са свързани с визуални изкуства и то в различни посоки. Но знам, че всяко нещо, което е станало част от самоопределянето ми, е оформило и начина, по който практикувам всичко останало.
Скоро си дадох сметка, че едно от любимите ми изразни средства е моливът. Ти веднъж ме попита дали е заради възможността да се изтрива, а аз първосигнално ти отговорих, че обикновено „не трия“. Но всъщност не е точно така – когато използвам гума, просто усещането ми не е за триене, а за промяна, за моделиране, може би отново може да ни върне в контекста на облаците като флуидна среда.
Мисля, че често пренасям този процес и в архитектурата, за добро или лошо… Усещането за дадено пространство продължава да се развива до последно, понякога и отвъд.

молив_усещане_молив_сърце

Кореспондент /

_как би разказала нюансите в градския ландшафт? ако се вгледаш в местата за култура_можеш ли да посочиш онези, в които откриваш взаимодействия между различни среди, публики и какво е нужно, за да се случват по естествен начин >

Мариана Сърбова /

О, колко дълга е тази тема…

Мястото за култура не е просто сграда, не винаги е в градска среда, не е нужно да е и физическо място дори… То е контекст, в който се случва преживяване / споделяне на нещо специално, вълнуващо, замислящо, диалогично. Понякога и предизвикващо възприятията ни. Но главното е, че това е пространство на уважение и любопитство. За мен уважението е може би най-висшата проява на култура. Да можеш да чуеш, видиш, усетиш, вкусиш, докоснеш, разбереш и оцениш различното. Ако трябва – и да го поставиш под въпрос, но с правилната мярка (цяла една тема). А любопитството е двигател за развитие, за движение към новото.

Аз съм силно изкушена както от традиционните места за култура, така и от алтернативни и по-спонтанни форми. Местата за култура все повече се превръщат в пространства за култура, което е едно по-флуидно, по-облачно състояние – днес тук, утре може би другаде, могат да възникват спонтанно / временно, да се променят, пътуват,  да се разширяват към други, нефизически среди. Различните медии също предоставят пространства за култура (с цялата им отговорност като такива), но мисля, че нищо не може да се сравни с ефекта на живото преживяване и споделяне.

Като архитект, моят опит е свързан с различни проявления на подобни пространства. От много години интересите ми в тази област ме водят към участие в екипи (Архитектурно студио „Мото“, „Ателие 129“) за проекти на сгради и пространства за култура (Културен център НХК, Магазия 1, РЦСИ Топлоцентрала, Симбиотично). Може би основните принципи, които целим от самото начало, са отвореност, достъпност, гъвкавост. За да може тези места да станат естествена част от ежедневието на хората, да ги изкушат, да изградят общности, да сближат творците и публиката, да премахнат определени стереотипи и прегради (понякога физически, понякога – не). Да дадат на артистите повече възможности за експерименти, а на публиката – нови гледни точки.

Имаше един много интересен и активен за мен период на експерименти и в pop-up места за култура (бях част от организации като „Трансформатори“ в София и „Хамалогика“ в Бургас), където пространствата за култура и взаимодействие възникваха временно в определен контекст, с определен смисъл и идея и предизвикваха обществена реакция, оставяйки отворен край. Убедена съм, че тези акции (организациите в крайна сметка имаха и реализации като реални места за култура) промениха доста обществени нагласи и наложиха някои тенденции – отвориха по-ясно градската среда за взаимодействие и я превърнаха в отворена сцена / галерия / игрално поле… Смятам, че успехът при подобни инициативи идва от силната идея и правилната мярка.

Оценявам всички тези разнообразни възможности да се занимавам с подобни теми, споделяйки опита си с невероятни колеги и приятели, защото това е нещо, което истински ме вълнува – и като архитект, и като артист, и като човек. Смятам, че това е път, по който може да се промени едно общество към по-добро. Често решенията на големите проблеми идват от малките ежедневни стъпки, от въпросите, от сближаването постепенно, от това как възпитаваме децата си да живеят заедно занапред, от това каква среда обитаваме и как я обитваме. И тук идва ролята на местата за култура и образование и цялостната политика спрямо тях. Въпросът е и архитектурен, и далеч не само.

[ Мястото за култура не е просто сграда ]

Кореспондент /

_как се справяш с кича в архитектурата и културата на (не) приемането_кога една сграда, архитектурен ансамбъл, паметник или друг вид пластичен обект се превръщат в част от атмосферата на града_какво означава ‘вписването’ им и доколко е необходимо >

Мариана Сърбова /

Много е тънък моментът да уцелиш правилните отношения между различни обекти и истории. Понякога хармонията означава деликатно вписване, ненатрапчивост, понякога контрастът също създава баланс. Мисля, че хармонията / приемането са въпрос на разбиране, мярка и уважение (както споменах и в предния въпрос) – като пространства и обеми, като разказ. Когато даден исторически пласт е широко приет от обществото, нещата сякаш са по-лесни, по-праволинейни. Трудното е, когато има нееднозначно приети исторически периоди със своите символи и среда. Консенсусът, ако изобщо е възможен, е въпрос на наратив, който дадено общество се споразумява да разкаже (тук интересното е и как преминава процесът на споразумяване…). Дали заличаване, дали възстановяване, дали интерпретация / поука. Има различни примери за различни подходи.

Аз възприемам като кич нещо тогава, когато балансът е силно нарушен и се стигне до свръхинтерпретация, погрешна интерпретация, преиграване. Трудно се справям с подобно присъствие (особено в обществени пространства), дразни ме и ми става тъжно, ако е в значителни мащаби и на важни места, особено като съзра потенциала, който е загубен. Промяната е дълъг и нелинеен процес. Не че аз съм крайната инстанция – съдник, но пък всеки възприема света според мирогледа си (в развитие).

Смятам, че кичът лесно вирее там, където липсва приемственост, а в България традициите и развитието са нещо, на което периодично са подрязвани корените. И уж всичко започва отначало. Но хората имат нужда от корените си. Търсенето им, обаче, когато е повърхностно и настървено – води до странни интерпретации, приближения и съблазънта да се намират бързи зрелищни решения. По този начин естественото желание за идентичност се изражда в псевдопатриотизъм, отрицание на другостта, несъвместимост между пластовете – архитектурни и културни. За да живеем заедно все пак, трябва да имаме малко повече емпатия и разбиране за причините за другостта, без това задължително да означава да ги приемаме. Но и критично мислене. Тук някъде изкуството и пространствата за култура в широк смисъл могат да бъдат мост може би… отново един много дълъг процес.

На моменти контрастите са толкова ярки, че се превръщат в една нова идентичност, родена от: шарен индивидуализъм, насложен върху сивата бетонова среда на колективизма, от опити за свръхтрадиционни мотиви в опозиция на безличната модерност, от показна лъскавост, граничеща с мизерия, от гръмки думи върху съмнителни действия, от пошлост, представена като нормалност, от груби пазарни принципи, приложени върху обществени пространства, (като не говоря само за архитектура)… Не мисля, че средата трябва да е твърде стерилна и унифицирана, харесвам мултикултурни места, с натрупвания, въпросът е как съжителстват тези всички натрупвания. Всяка среда се формира от обществото, което я обитава, а тя пък, от своя страна, има силата да възпитава хората. Това е сложен, бавен, двупосочен процес и ние всички сме участници в него – ние моделираме и биваме моделирани едновременно.

[ На моменти контрастите са толкова ярки, че се превръщат в една нова идентичност ]

[ Понякога хармонията означава деликатно вписване, ненатрапчивост, понякога контрастът също създава баланс. ]

Кореспондент /

_ако можеш, сподели ни творческите си / професионални практики, чрез които осъзнато се опитваш да въздействаш на среда, аудитория_сигурно внимателно избираш свои фундаменти >

Мариана Сърбова /

Опитвам се да вървя в тънката зона между осъзнаването на голямата отговорност на проектите, с които имам късмета да се занимавам, и това да не се вземам прекалено насериозно. Или пък се отдавам на удоволствието и почивката от тази отговорност чрез изкуството – радвам се на свободата нещата да зависят изцяло от моите решения и усещания.

Обичам да експериментирам. Правя нещата искрено.

Захващам се със задачи, за които мисля, че са добра посока, т.е. идеи, в които вярвам, задавайки си въпроси. Останалото е свързано с много труд и усилия. Доста често ме гложди съмнението дали не може нещо да се измисли по-добре и опитвам да слушам интуицията си до последно, независимо до колко усложнения води това.

Ценя хората, с които работя.

Кореспондент /

_паметта_каква история ще ни разкажеш, интерпретирайки върху темата за хората като убежища >

Мариана Сърбова /

Толкова много може да се каже за паметта, че избирам просто да я разгледам в духа на нашия ряазговор досега – като една облачна структура. Тя не е константа, тя е пространство на следи, които могат да се замитат от „вятъра на времето“. Едно и също нещо оставя различни следи върху различни повърхности и среди. Подобни, но никога същите. А самите следи също не са вечни. Човек и да има огромни бели петна – може би нещо като плътна облачност, случва се нещо да освети малък детайл и да изплуват напълно забравени мигове… Асоциациите са нещо много интересно и напълно алогично, сетивно, подсъзнателно. Спомените ни са филтър, през който преживяваме реалността.

Преди време направих едно видео, посветено на идеята как хората често помнят избирателно, как паметта ни осцилира между различни фази между ЗАПОМНЯМ  и ЗАБРАВЯМ. Беше игра на думи и на форми, която показваше как наглед малки разлики могат да направят спомените ни нееднакви, недостоверни. Което не означава, че паметта не е един от най-важните аспекти на нашето съществуване и не оцветява дните ни. Може би е просто призив да погледнем с по-бистри очи реалността, дори по-скоро да се потопим в реалността.

Кореспондент /

_кога и по какви начини общото и частното си взаимодействат / по отношение на творческите проекти /? можеш ли да споделиш вдъхновяващи примери от практиката си >

Мариана Сърбова /

Не знам дали това е отговор на този въпрос, но първата ми асоциация беше ето в тази посока:

Ще разгледам частното като личното, малкото, на фона на по-голямата история / проект. Но те, проектите – големи или малки, не се правят сами, те се правят от хора, с техните малки лични истории, преживявания, разбирания… Те са отражение на нашето обучение, възпитание, но и понякога моментно вдъхновение, настроение. Мисля, че почти всеки проект е съпроводен от малки дребни случки, които водят до конкретни решения.

Аз вярвам в малките уж случайности, малките стъпки встрани, които те водят в определена посока, ако последваш следата им. Трябва да се научиш да ги разпознаваш, тези значещите случки.

Убедена съм, че те се появяват в правилния момент, за да генерират правилна посока / решение / развитие. Или поне, за да зададат въпрос. А въпросите са хубаво нещо – понякога водят и до отговори, но само понякога. Благодаря ти за твоите, не очаквах да се разприказвам толкова!

Кореспондент /

Платната са дълга тема, минала през по-философски прочит през проекта ми „Платна“. Там отново се интерпретираше идеята за следите като форма на изкуство, макар и не винаги замислено като такова.

И кое превръща дадени следи в изкуство? Намерението, съдържанието или целенасоченото рамкиране / кадриране? Експериментирах с превръщането в картини на стари ветроходни платна – първоначално бели, в последствие по време на живота им – овехтели, със следи от употреба и от всичко, през което са преминали. Нова форма на белота и празнота. Сториха ми се приказно красиви, изпитвах голямо вълнение и лек страх докато ги прорязвах в новите им стереотипни квадратни форми. Те бяха пълни с истории, които се надявах, че ще разкажат по нов начин вместо да ги изтрият чрез това разрязване.

Това, което искам да кажа с този разказ, е, че платната освен медия, могат да са и съдържание. А дори могат и да не са платнени. Материалността също разказва свои истории, не само образите. Важното е да е въздействащо. С история, следа, сивота или цвят, присъствие или празнота…

Ние самите сме платна с нашите си белези от пътя.

____

за Мариана Сърбова_

 
Арх. Мариана Сърбова завършва Архитектура във ВИАС през 2005 г., като по време на следване учи един семестър в HFT, Щутгарт през 2004г. След дипломиране продължава работа в архитектурно бюро „Тилев архитекти“, след което участва в проект на Zoom studio. От 2006г. започва дългогодишно сътрудничество в бургаското архитектурно студио „Мото“, където има самостоятелни проекти, както и такива в екип. През годините в различни екипи – с арх. Десислава Стоянова, арх. Петя Танъмова, арх. Габриела Илиева – Нунева, арх. Антон Колев, арх. Адриана Сърбова участва в конкурси и проекти за обществени сгради и пространства, част от тях – реконструкции. Болшинството от тях завършват с реализации.
Междувременно през 2009г. става член на Сдружение Трансформатори в София, а през 2012г. – съосновател на Сдружение Хамалогика в Бургас, с които развиват проекти в сферата на градската среда, социалните иновации, културната политика. През 2020г. основава „Ателие 129“.
Има самостоятелни и групови участия в изложби в сферата на дизайна, визуалните изкуства, илюстрацията. Има опит и интерес към интердисциплинарни проекти.

Голяма част от архитектурните проекти, в които има участие, са отличени с престижни награди в национални конкурси:

Реконструкция на бившата топлоцентрала на НДК в Регионален център за съвременно изкуство „Топлоцентрала“ (конкурсен проект Сдружение Колев – Сърбова, в екип с арх. Антон Колев; реализация в екип с арх. Ардиана Сърбова):

2018 – 1 награда в конкурс за идеен проект (Сдружение Колев – Сърбова, в екип с арх. Антон Колев)

2022 – Награда на журито от Награди за ярки постижения в областта на културата на Столична община за РЦСИ Топлоцентрала (Ателие 129, в екип с арх. Ардиана Сърбова)

2022 – Специална награда от Сграда на годината в категория „Социална инфраструктура – култура, наука и образование“ (Ателие 129, в екип с арх. Ардиана Сърбова)

Културно – туристически комплекс „Ченгене скеле“, гр. Бургас (Архитектурно студио МОТТО, в екип с арх. Десислава Стоянова):

2021 – 1 награда от Сграда на годината в категория „Проекти, свързани с развитието на градовете“

2021 – Специална награда от Български архитектурни награди

2021 – Награда от „Архимория“21 в категория „Спортни и рекреационни сгради“

Реконструкция на сградата на Културен дом НХК, гр. Бургас (Архитектурно студио МОТТО, в екип с арх. Десислава Стоянова и арх. Габриела Илиева – Нунева):

2014 — 1во място в конкурс за идеен проект

2021 – Награда „Архимория“ – Бургаски архитектурни награди

2021 – Номинация за Европейски награди за архитектура „Мис ван дер Рое“

2021 – Специална награда Archinova в категория „Реализации – Обществени, индустриални сгради и хотели“

2022 – Специална награда от Сграда на годината в категория „Социална инфраструктура – култура, наука и образование“

Морски център “Магазия 1“, гр. Бургас (Архитектурно студио МОТТО, в екип с арх. Десислава Стоянова и арх. Петя Танъмова):

2016 – Специална награда от Сграда на годината в категория „Градски проекти – транспортна инфраструктруктура“
2018 – Специална награда от Български архитектурни награди

2019 – Номинация за Ервопейски награди за архитектура „Мис ван дер Рое“

„Стената на Приказките“, гр. Бургас (Архитектурно студио МОТТО, в екип с арх. Десислава Стоянова):

2009 – 1во място в конкурс за идеен проект

2011 – Номинация за Бург на годината

2012 – Награда в категория дизайн от Национален преглед на българската архитектура

Градски хотел „Sea Garden“, гр. Бургас (Архитектурно студио МОТТО, самостоятелен проект):

2009 – Спеиална награда от „Архимория“ – Бургаски архитектурни награди

Офис-сграда „На Тясно“, гр. Бургас (Архитектурно студио МОТТО, самостоятелен проект):
2007 – Награда от „Архимория“ – Бургаски архитектурни награди
2008 – Специална награда от Национален преглед на българската архитектура

“Pat(t)io” – керамична система

2014 – Специална награда от „TileAward“, организирано от AIT и Acrob Buchtal, Германия

„Липсващият небостъргач – Кулите на Сердика от светлина“  (самостоятелен проект):

2005 – Бронзов Визар в конкурса „Първият небостъргач на София“ към VIZAR – Европейски награди за българска архитектура

Дипломен проект:

2005 – годишна награда на фондацията „Яков Черников“

2005 – годишна награда на сп. „Детайли“

2005 – годишна награда на AluKoenigStahl

Визуални изкуства и дизайн – избрани участия:

2012 – Самостоятелна изложба „Pret-a-design“ в размките на Sofia Design Week 2012, София

2012-2018 – Мултижанрови проекти със Сдружение Хамалогика в областта на намеси в градска среда, социални иновации, културна политика и др.

2013 – Участие с видеоклип „Памет“ в проекта на Трансформатори „ReVision – 3D Мапинг върху паметника „1300 години България“ пред НДК, София (в екип с Адриана Сърбова и по музика на Галина Милкова)

2013 – Самостоятелна изложба „Морски“ в „Чайна“, Бургас

2013 – Самостоятелна изложба „Morfauna“ в Арт клуб Mishel, Созопол

2014 – специална награда от конкурс за дизайн на керамична система „TileAward“ 2014, организирано от AIT и Acrob Buchtal, Germany

2014 – Участие във фестивал за съвременно изкуство CONTEMPO 2014 с изложба СОЛ I, Варна

2014 – Самостоятелна изложба „СОЛ II“ в рамките на Фестивал на солта, организиран от БФБ, Бургаски солници (текстът към песента „Солени същества“, обект на настоящото кондидатстване, е създаден към тази изложба)

2016 – Участие в групова изложба “Желязното магаре” в Дом на хумора и сатирата, Габрово

2017 – Участие в групова изложба в рамките на XIX Bienal Internacional de Arte de Cerveira, Portugal

2017 – Самостоятелна изложба “Сърцето ти е океан” в Читалище Хамалогика, Бургас

2017 – Самостоятелна изложба „Есени и сенки“ в Soul kitchen, София

2016-2017 – „Платна“ самостоятелна пътуваща изложба в галерия „Георги Баев“, Бургас, галерия „Орловска 10“, Габрово, галерия „Гъбенски“, Трявна

2018 – Самостоятелна изложба „Солени пейзажи“ в „metta“, София

2018 – Участие в групова изложба и пленер “Форма”, Трявна

2017 – 2022 – Участия във фестивал на съвременното изкуство „Вода“, Бургас

2022 – Награда (1 от 3ма финалисти) от конкурса „The Sofianer“, организиран от Credo Bonum, София

2024 – Облачни етюди и други импресии / съзерцания_контакт на елементи_истории за празни пространства, пълни с тишина / гост в [ откъси ] Artspace Luna, Бургас

____

[ платна_полет /

вода_въздух /

хоризонт_вертикал ]

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева / въпроси, асоциативни връзки

фотонаратив_Нора Ампова / авторска колекция

светлина_ вода                  спасителни светове /

предизвикващи воля за разгадаване на безмълвното_

могат ли да бъдат тълкувани в духа на тяхната изначална даденост в постигането им като метафори_                  светлина_вода / същности, приканващи в общ разговор, посветен на спонтаността и чувството или просто в размисъл върху различните лица на душата /

мислейки си за визуалната плътност в идеите на     Нора Ампова, откроявам              близостта и дистанцията / тяхната сродна въздействаща сила_ 

темата за вътрешния покой се промъква като сянка над безгласната вода / какво може човек да направи и възможно ли е да оторизира интелекта си в бъдещ блян на себеизява и то във време, в което темата_изкуствен интелект_е разпознаваема като нормална битийна единица /

близостта и дистаницията, почувствани в_

[ спасението на човека ]

[ разгръщането на пейзажа ]

[ личността като пейзаж за желанието да сме ]

[ ? ]

[ басейнът ]

[ спасението на човека ]

Кореспондент /

_Нора, кога тъгата има силата да рисува жизнерадостно? 

Нора Ампова /

_За мен да творя е сам по себе си жизнерадостен акт. По този начин “празнувам“ живота с всички негови богатства, които той ми носи. Меланхолията също е едно от тях.

Кореспондент /

_възможно ли е тихото съзерцание, привидното спокойствие да бъдат проява на нов тип бунт и от кой бунт се интересувате като творец, какви са вашите начини за внушение ?

Нора Ампова /

_Не зная дали това е точно бунт, но определено в последните си проекти насочвам вниманието към един „по-аналогов“ начин за преживяване. Опростяване на пейзажа, значимостта на връзката човек-природа и това, колко ценно е всъщност да оставаме сами със себе си и мислите си. Като контрапункт на изключително агресивната, материална, неодухотворена дигитална, а и реална среда.

Кореспондент /

_кога една творба отключва истински социален резонанс у вас, как ви предизвиква подобно изкуство? разкажете ни за автори, които наблюдавате или са ви интересни именно заради тази мисловна линия?

Нора Ампова /

_Възхищавам се на автори, които успяват да направят истински социално изкуство, това се прави предимно със сърцето, но има и безброй концептуални примери, в които художниците използват основно мозъка си. Сещам се за двама наши творци, които използват съответните подходи автентично – Алла Георгиева и Правдолюб Иванов.

[ разгръщането на пейзажа ]

Кореспондент_

_вашите малки човешки примери на промяна чрез изкуство? може ли една творба да претвори действителността, да роди съзнание и потребност от съществени рефлекси?

Нора Ампова /

_Изкуството е необятна материя, в него можем да открием както претворени, огледални реалности, така и съвсем нови, непознати измерения.

Смятам, че чрез изкуството си давам поле за размисъл и въображение на зрителя. Отправна точка. А промяната се случва предимно, когато е пожелана.

[ личността като пейзаж за желанието да сме ]

Кореспондент /

_какъв е личният ви вкус към свързаността в семейството по отношение креативност и публичност? как ви въздейства фамилната разпознаваемост и каква идея носи за вас всичко това? случаите, в които артистични фамилии са ви вдъхновявали или мотивирали с улавянето именно на тази съзидателна енергия, макар и доста различна у членовете понякога?

Нора Ампова /

_Благодарна съм, че израснах в артистична фамилия. Аз се гордея с постигнатото от родителите ми и брат ми в сферата на музикалната култура у нас. За разлика от тяхната неизбежна връзка с публичността, при мен нещата стоят по различен начин. 

Преминавала съм през най-различни периоди по повод популярността на семейството. Има силни, но и трудни страни. Като визуален артист, аз се разграничавам от тях по естествен начин. Липсата от широка разпознаваемост ми помага да концентрирам креативността си.

[ басейнът ]

Кореспондент /

_опишете ни с думи вашите басейни? каква психология разказват те в личното емоционално време или в независимия от платното живот?

Нора Ампова /

_Магията на водата е хипнотизираща, а когато тя е затворена в неестествено за нея пространство се получава интересено напрежение. Пряко вдъхновение съм получила от басейните на Дейвид Хокни. Интересна ми е тази ‘’игра’’ на нещо привидно статично, но пълно със свои вътрешни турболенции. Смятам, че с тези серии картини, успявам да предизвикам публиката към един особен вид медитация.

Кореспондент /

_правите ли разлика между различните зрителски погледи? в каква степен мислите на вашата публиката ви вълнуват и в кои случаи можете да проявите незаинтересованост по отношение нечий прочит на някоя от творбите ви?

Нора Ампова /

_За мен винаги е изключително интересно и специално, когато някой ми сподели своя поглед и усещане. Често се случва, чрез публиката да разбера неща за себе си, за които не съм подозирала. Харесвам това общуване. Намирам го за красиво, защото е взаимност.

Не мисля, че бих проявила неизаинтересованост към нечие мнение, би било жалко за самата мен.

Кореспондент /

_мислите ли, че може нещо да се промени по отношение по-добрата взаимност_творба / зрител в българския културен климат?

Нора Ампова /

_Винаги може да бъде и по-добре, но трябва да се радваме и да сме благодарни на всички съвременни будители, които имат дързостта да творят в една  недотам благоприятна среда.

Културният живот в България расте всеки ден, отварят се нови възможности за изява, а чрез тях и публиката расте. 

Кореспондент /

_Нора, вече имате няколко самостоятелни изложби. вероятно всяка ви носи различни усещания, спомени. и все пак_кое от общото вълнение в края на всяка затворена тема дава нов ключ, идея, желание? смея да си мисля, че именно този копнеж е метафора за тахион. разкажете ни за този тахион!

Нора Ампова /

_Тахионът е хипотетична частица, за която се твърди, че е по-бърза от скоростта на светлината. Правя връзката с желанието за пътуване и дори за телепортиране, което човек изпитва, особено заобиколен от всевъзможни изкушения и лесни начини за забавление. Има риск обаче, в желанието човек да е навсякъде, всъщност да остане никъде. Затова, моето предложение към публиката с изложбата Тахион, бе да й предоставя възможност за извършване на приключение в галерийна среда. 

Първата ми самостоятелна изложба бе в 12 клас, в галерия Дебют, по повод дипломирането ми в Художествената гимназия ‘’Илия Петров’’. От тогава до сега съм осъществила редица изложби, всяка различна. Бих казала, че съм растяла и все още израствам пред определена аудитория. Сполучливо или не, стремя се да развивам професията си, да търся теми от това, което ни заобикаля и да допринасям към обогатяването на културната ни среда.                 

____

в пълнтата на обмена с Нора, в духа на диалога ни и след като вече разполагах с фотографии от личната й колекция, се опитах да изведа онзи събирателен образ, който отключва сетивността ми към вътрешните теми в творбите й. по естествен път, контурите на минималистичните й басейни очертаха почти знаковото си място в съзнанието ми. предизивкателни или тайнствени, тези дизайн / ландшафтни обекти_басейните, според мен дишат чрез своя плът и събират равноделно деня и нощта в дисциплините на човешките логика и въображение.

[ басейнът_асоциативен глас ]

басейнът_битийна единица / вид аксесоар / пластична брошка, настанила се в тъканта на земята_с помощта на енергия, движена от човешката воля за перспектива_

за духа / за тялото / за разума

какво се случва отвъд хоризонта му_

светлина_вода                     спасени светове /

мястото за басейн /

място_то е моделиращо реалността чрез привидно правилни отговори / кодирали позицията си в разговор за неслучили се въпроси, измерими или съпоставими с образите на реки, езера, морета, океани_

снимки 1 / 2

[ Най-сетна сами_акрил / платно 50 / 60, пленер Звук и цвят, Дарик радио / Таен Басейн_акрил / платно ]

реки / езера / морета / океани

басейнът не е нито едно от изброените, той е фикция и рана в паметта на земните пори.

басейнът е общият им знаменател или заменител, решен като целокупен проводник на представата за водна площ / онази измислена реалност / онзи добавен смисъл_

предизвикан посредством ясна човешка намеса_басейнът е вид инсталация с вода, разширила чувствителността към дъното, а внушението за повърхност бива полирано до усещане за планетарен ум_

бавно / времево / донякъде устойчиво_

двете заедно_повърхност и дъно биват поместени в рамка, която заключва същността на човешкия импулс да съчинява пейзажи, като активира, според личния си вкус, цяла житейска поредицата_действие / бездействие.

снимки 1/ 4

[ Влажен пейзаж_акрил / платно 140 /120 / Почти пълнолуние_акрил / платно / Неонова пелена_акрил / платно / Планета караван_акрил / платно ]

тях можем да оприличим на спонтанни упражнения по другомислие_общуването с обкръжаващия ни свят и този, който е скрит в нас. затова картините на Нора Ампова ми въздействат като спасителни / спасени светове_

с други думи _

композиционните нишки / изпълващи с мълчаливо_цветен диалог картини проектират върху басейна представата ми за ироничното, като реален рефлекс на будно и социално ангажирано общество. без това да изключва и скепсиса на вечно съмняващия се човек.

оттук и въпросът_в кои обстоятелства той търси и избира басейна? какво намира в него – раздвижване на застинала безусловност извън себе си или тъкмо обратното_придвижване към непознатото познато вътре в себе си /

снимки 1 / 3

[ Меланхоличен следобед_акрил / платно 20 / 20 / Взех решение_акрил / платно 60 / 60 / Линия на живота_акрил / платно D50 ]

спасен или спасителен свят?

визуалната експресивност в размаха на Нора, проследява стъпките на човека до / в / край басейна, като сетивното въздействие събужда и чувство за съизмеримост_към локалното, към фактологията и произхода на нещата, към фантазното, вероятно захранвани, и от силни кино спомени.

/ по време на разговора ни, пропуснах да попитам авторката дали има филми, режисьорски разкази или кино афиши, които провокират усета й към определени наративи_

снимка_Антонио Хаджихристов / личен архив Н.А.

и дали иронията е онази усмивка, която се оглежда калейдоскопично в повърхността на отскачащия плисък хлорирана вода, в която е възможно откриването на нещо, изплъзващо се в потока на общуване с натуралното.

в своите възгледи, Владимир Янкелевич * противопоставя иронията на илюзията_

‘ тя поставя всичко под въпрос, руши установените дефиниции, отхвърля самодоволните дедуктивни съждения. благодарение на иронията човешката мисъл успява да се разпознае в огледалната рефлексия. тя е движение на съзнанието, което снема напрежението от прекомерната сериозност на мисълта. ‘ _твърди Янкелевич, който определя целта на иронията ето така_ ‘ да възстанови онова, без което иронията не би била иронична: тоест невинността на духа и вдъхновението на сърцето. ‘

басейнът като утеха _

в творбите на Нора Ампова той е пространство и място, което днес ми напомня на време без прогноза_

[ зона / неуловима за всякаква синоптична прогноза_басейн ]

снимки 1 / 3

[ Царство_акрил / платно / Тиха паника_акрил / платно Спряно време_акрил / платно /дърво 12 / 12 / 12 /  ]  

[ ? ]

интересен факт е, че по време на разговора ни с Нора, преминаха всички времеви сезони, като всеки един реален пейзаж обогатяваше гледката към идеята в този диалог жанрово, освен това провокираше и стремеж за все по-дълбоко разбиране.

усещането ми за авторското присъствие на Нора Ампова / в теми, похвати, емоционално въздействие / почти съвпадна с личностната идентичност на художничката_

тя измисля светове, за да ги спаси с душата си /      създава своите въпросителни пейзажи като интонационни мостове към търсенето на светлина / ред / нови възможности за ума_

така, докато размишлявахме върху хипотетичните частици, способни да пътуват по-бързо от скоростта на светлината, измина цяла година, а заедно с това неусетно очертахме нов терен между два етюда_светлина / вода.

деликатна и благодарна среща_за нови мисли / посоки / преливания. 

____

за Нора Ампова_

Нора Ампова (р.1989 г.) е художник, базиран в София.
Честите пътувания и житейските промени, през които авторката преминава последните години, задават посоката на темите в произведенията й. Нора споделя свой личен и често пъти сюрреалистичен свят, в който зрителите имат възможността да се намерят и разпознаят.

Нора Ампова завършва бакалавърска (2012 г.) и магистърска (2014 г.) степен специалност живопис в Националната Художествена Академия в София. Специализира изящни изкуства в Хертфордширския университет, Великобритания, по програма „Еразъм“ (2011 г.)
През годините Нора реализира над десет самостоятелни изложби, сред които:
 “Жест” (2023 г.) – галерия Little Bird Place, София; „Тахион“ (2022 г.) – галерия Аросита, София; „Пълно вътрешно отражение“ (2021 г.) – галерия Little Bird Place, София; „Истории от облака“ (2021 г.) – галерия Нюанс, София; „Един милиард секунди“ (2020 г.) – галерия Doza, София; „Космос“ (2018 г.) – Unicredit Studio, София; „Криеница“ (2016 г.) – Градска галерия о-в Лесвос, Гърция и др.

Освен това, Нора е взимала участие в редица общи проекти в страната и в чужбина, като: „Пространство и присъствие“ (2022 г.) – Перманентна мисия на България в Женева; „Прагове и белези“ (2021 г.) – Национални есенни изложби, Пловдив; „The Next Step Generation“ (2015 г.) – сградата на Европейската Комисия в Брюксел; „Образ и Подобие“ (2015 г.) – Национална Художествена Галерия, София; „Внимание: прясна боя“ (2015 г.) – Софийска градска художествена галерия, София и др.
Нейни произведения са част от колекцията на Арт Център Хюго Вутен (Hugo Voeten Art Center), Херенталс, Белгия, както и от други частни колекции в България и чужбина.

Нора Ампова е носител на награда за млад художник на Уникредит Булбанк и фондация Стоян Камбарев 2016 г.

____

• Владимир Янкелевич / 1903_1985 / е известен френски мислител, културолог, музиколог, дългогодишен професор по морална философия и метафизика в Сорбоната, ученик на Леон Бруншвиг и Анри Бергсон, противник на философията, която ‘ не говори нито на сърцето, нито на въображението ‘, и привърженик на определен тип мислене, който самият той нарича ‘ мъдрост ‘.

                         

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ВИЗУАЛНИЯ СВЯТ НА СЛАВ НЕДЕВ

[ портрет / разговор / асоциации ]

от Антония Кесерджиева / въпроси, асоциативни връзки

фотонаратив_Слав Недев / авторска колекция

сигурно защото не познавам лично автора Слав Недев, но имам представа от начина му на работа, благодарение на няколкото изложби, телевизионни връзки, интервюта, усещането ми за среща с нова реалност, открои и вкуса към личната й философия / като портрет на въображаемите смисли и неща.

[ движение и статика ]

това, което ме интересуваше докато разглеждах последните му изложби е движението / неговото преливане / комуникативната му сплав със статиката, като пространство за тяхната среща.

[ хоризонт на очакване ]

за това кой е Слав Недев, какви изложби е реализирал и в диалог с кои галерийни пространства, всеки може да узнае от сайта на автора, както и от кратката справка по-долу, но тук в материала за Кореспондент, ми се иска да опитам_доколко е възможно чрез осмислянето на детайлите да постигнем език на внушение, с което да приобщим публика за диалог и съвместно изживяване.

correspondentluna.com

онова, което според мен оставя следа в един творчески процес е всичко, което добива динамика и перспектива от мига на неговото архивиране.

смяната на медиите, чрез които споделя изкуството си един артист е част от разбиранията му, неговата рефлексивност. за някои аспекти от тези съзидателни форми на общуване и различните им творчески парадигми, част от света на автора, става въпрос в нашия разговор, надявам се. свободата на интерпретативната емоция тук разглеждаме чрез интервю, както и посредством личните ми, споделени асоциации.

разговорът комбинира живите въпроси на съвремието_ като живеене и изкуството на пресъздаването им в мисловна плът.

[ процеси на формиране на обществените възприятия ]

светът на художника Слав Недев представя пресечността на аналитичното и емоционалното като пътуване чрез визуални перспективи за времето, и пространството, а тяхното разглеждане / разгадаване са въпросителните хоризонти, които разчитат богатия спектър от вкусове – философия чрез скулптура, инсталации, дигитални медии, живопис

[ пежзажи на вътрешните портрети ]

разбира се, създаването на художествена стойност е отвъд всяко физическо време, но свързването му с различните опити да се прекрачат някои граничности, ни приканва да мислим за него и реалността_като път за постигане на всичко едновременно.

[ портрет / разговор / асоциации ]

Кореспондент /

_произведенията ви въздействат дълбоко съзерцателно, а деликатният наратив, доколкото
присъства чрез знак или цвят, изгражда плътна свързаност на всички компоненти_атмосфера,
детайли, композиции. 
споделете размисли относно взаимното разбиране между обектите в този ваш свят, по какъв
начин се сработват в едно цяло?

Слав Недев /

_Предпоследната ми изложба (юни 2022 г., галерия Depoo, София) се казваше
Вътрешни/външни пространства. Мисля, че тя беше един опит да бъде поставен
въпросът „Каква е връзката между вътрешния ни свят и външния обект или с други думи:
кое ни кара да забелязваме едни неща и да пропускаме други? Защо един пейзаж или една сграда ни вълнуват, а други – не?“

Убеден съм, че отговорът се намира в индивидуалната конституция на всеки един човек. Нашата вътрешна структура може и търси да види онова, в което открива себе си, в което може, така да се каже, да оживее и преживее себе си.

Процесът, разбира се не е еднопосочен – външните обекти също ни въздействат и вероятно модифицират вътрешните съдържания. В действителност, може би няма рязка граница между вътре и вън.

Съзерцанието е състояние, в което светът става
едно.

снимки 1 / 3

Изложба Вътрешни/външни пространства, галерия Depoo, София, юни 2022. Снимки: Слав Недев /

Вътрешното „разбиране между обектите“, за което питате, се пренася по естествен път в творбата. Художникът трябва да е „потопен“ в това единство и хем да остави нещата да се случват сами, хем да ги направлява.

Кореспондент /

_ако трябва да асоциирате интимното чувство, предизвикано от раждането на каква да е идея, с какъв цвят / предмет или друго бихте си послужил, опишете ни процеса!

какво обикновено предизвиква идейното пораждане и как ще отразите това чувство?

Слав Недев /

_Идеята е тук и винаги е била тук, в нас и около нас. Тя просто се проявява във временните форми на обектите, след което намира нови форми и нов материален израз. Но самата идея, в най-широкия смисъл на думата – под това разбирам принципи и схеми, които
задават динамиката на света такъв, какъвто ние го преживяваме – е вечна и вероятно предхожда всяко явление.

На тази тема беше посветена последната ми изложба Out of Space – out of Time* (януари 2023 г., галерия Аросита, София). Разбира се, без материален израз, тя би била нищо, „просто идея“ и все пак, без нейния подреждащ принцип,
материята не би могла да се организира в пространството, което може би също е вид идея.
Ако трябва да опиша това, бих го нарекъл „въплътяване“.

Идеята намира свое тяло, материализира се, получава битие. Процесът е намерил отражение в религията като
слизане на Светия дух и неговото проникване в една или друга форма, при което той я одухотворява, т.е. оживява.

Ако трябва да търся асоциация с нещо, то би било поглед към слънцето – ослепяващ и просветляващ, едновременно.
Какво предизвиква нейното пораждане?…

Идеята е навсякъде, пронизвайки света, но при
всеки отделен човек, тя има своите индивидуални особености, които са обусловени от личния и унаследен опит на индивида. По тази причина за всеки човек проявлението на
идеята става при определени обстоятелства, които играят ролята на катализатор.

Кореспондент /

_в духа на търсената свързаност между човек среда / микро- и макро-светове, как ще обясните, понякога конфликтния образ на съжителството, поносимостта, етажната собственост?            
как тълкувате често срещаната проява на собственическото чувство у човека? 
мотивът ми за въпроса произлиза от въздействащата сила на минималистичната тишина при
повечето ви визуални серии, свидетелство сякаш за намерено ново равновесие и по-висш
разум. 

Слав Недев /

_Ако приемем, че съществува свързаност човек-среда, то феномените, за които става дума, би следвало да са манифестации на обществените порядки. Съзнателно пренасям темата на ниво общество, а не индивид, защото тези неща, макар да касаят индивидуалното
битие на отделния човек, са всъщност израз на социална култура.

След като отделният човек бъде отгледан в специфична среда, от него не може да се очаква да демонстрира
някакъв радикално различен вкус или разбиране за обществени отношения, на които в крайна сметка, архитектурата и урбанизмът са израз.

Неотдавна си мислех, че живите същества са териториални. Човекът със сигурност. Това е обусловено от основополагащи условия на съществуването на живото същество – нужда от
място за физическото му тяло, нужда от храна, нужди свързани с възпроизвеждането на вида и т.н.

В този смисъл, намирам собственическото чувство у човека за нормално, като гаранция за неговото оцеляване. Ако говорим обаче за собственическо чувство, което
значително надхвърля нуждите на индивида, вероятно можем да го тълкуваме като израз на различни причини, като се почне от културата на автоматизирано придобиване и
потребления и се стигне до компенсация на психологически дефицити.

снимки 1 / 4

Слав Недев в изложбата Out of Space – out of Time, галерия Аросита, София, януари 2023. Снимки: Елена Спасова /

Колкото до равновесието в моите работи, радвам се, ако въздействат по този начин.
Вероятно е резултат на моята психична структура. Ако художникът е честен, характерът му се отразява доста ясно в неговите творби и това става по един естествен начин, без да е нарочна цел.

Струва ми се, че имам вродена склонност да гледам на света, така да се каже, sub specie aeternitatis**.

снимки 1 / 3

Откриване на изложбата Out of Space – out of Time, галерия Аросита, София. 2023-01-16. Снимки: Галя Йотова /

Слав Недев и д-р Боряна Вълчанова. Откриване на изложбата Out of Space – out of Time, галерия Аросита, София. 2023-01-16. Снимка: Антонио Георгиев-Хаджихристов /

Кореспондент /

_под силното въздействие на фотографския проект на Кристофър Херуиг, изследващ
автобусните спирките в рамките на определено географско място, бих искала да поставя въпрос как според вас архитектурната визия на спирките разказва за пътуването като жест, какъв знак са те сами по себе си?

опишете ни с думи как би изглеждал ваш запазен знак за
автобусна спирка, какъв акцент ще откроите от същността й? 

Слав Недев /

_Серията на Кристофър Херуиг е наистина мащабен документ, не просто на разнообразието от спирки в една страна (Съветския съюз), но и своеобразна снимка на обществото. Без да навлизаме в някакъв задълбочен анализ, можем веднага да видим невероятното изобилие от форми и подходи, от чисто утилитарен, минималистичен дизайн, до
експлозии от безвкусни скулптурни декорации. Човек може веднага да направи извод, че става дума за дезинтегрирано общество, в което всеки може да си прави спирки по свой вкус. Да ви напомня за архитектурата в България след промените?

В едно цивилизовано и високо интегрирано общество със сигурност ще има единна формула, както за спирките,
така и за много други неща. „Общество“ по същество означава договор, конвенция.

Мой запазен знак за спирка?… Бих опитал да изразя/означа място-подслон.

Спирката е временният дом на чакащите превозно средство. Дори за миг, там те трябва да се чувстват
защитени, да могат да се информират, да отдъхнат.

снимки 1 / 6_

Розов цвят. Скулптура в парк Розариум, Казанлък. 2018, алуминий, неръждаема стомана. Размери: 201.5 х 198 х 191 cm. Височина с фундамента: 261 cm. Снимка: Слав Недев; Нина Хинова

Вечнозелената клонка. Скулптура в парк Розариум, Казанлък. 2019, неръждаема стомана. Размери: 304 х 197 х 199 cm. Височина с фундамента: 364 cm. Снимки: Слав Недев /

Кореспондент /

_за какво ви се мисли, осъзнавайки природата си на креативен човек?

Слав Недев /

_Мислите, освен ако не са върху конкретна задача, обикновено се появяват сами, неизвестно как и откъде. Все пак, да кажем, че определени теми задържат вниманието ми
по-дълго и са по-интересни. Това са размисли върху мащабите на вселената (извън човешките възможности, разбира се и все пак..), за отношения и връзки между процеси и обекти, за принципи и модели на явления. С една дума мисли, които се опитват да синтезират, да достигнат до някакви по-общи, абстрактни формулировки и положения.

Кореспондент /

_мястото.
мястото навътре. какво наричате място и кое е мястото на местата?

Слав Недев /

_Не схващам вътрешното на човека (всъщност познавам единствено моето усещане или моята представа за вътрешно) като място, а може би, по-скоро като някаква тоталност, континуум.
Мястото на местата, макар да звучи тривиално, е онова, на което се намираме. В крайна сметка то е единственото, което ни е дадено в актуалния момент.

Ако търсим по-поетичен отговор, то това е място, което ни дава възможност да изживеем пълнотата на живота, да
се свържем със самите себе си и света.

снимки 1 / 5

Изглед от изложба τόπος – топографии – …топии. Куратор: Слав Недев. Галерия Райко Алексиев, София, май, 2016 г. Снимки: Слав Недев /

Изглед от изложбата С (въглерод), Куратор: Слав Недев. Галерия Червената точка, София, май, 2019 г. Снимки: Слав Недев /

Отриване на изложбата С (въглерод), Куратор: Слав Недев. Галерия Червената точка, София, май, 2019 г. Снимки: Ясена Попова /

Кореспондент /

_как едно населено място разказва за хората, които го обитават.
какви са основите на този мост? кое е същественото, което определя характера на връзката помежду им град / хора?

в кои случаи тя разкрива страни от тяхното разбиране, а кога говори за пълно интонационно разминаване? 

Слав Недев /

_Населеното място разказва за хората, които го обитават по начина, по който лицето и тялото на един човек говорят за него. Ако гледаме внимателно, с непреднамерен поглед,
всичко е ясно. По подобен начин, архитектура, градоустройствен план, паркове, транспортни средства, цялата инфраструктура, както и начина, по който хората се обличат, движат, жестикулират, всички тези неща са щрихи от портрета на един град.

Какви са основите на този мост, на тази връзка? Предполагам пак същият невидим механизъм, който прави така, че вътрешният дух на човек или колектив от хора се
проецира върху околната среда, която на свой ред става материален израз на този дух.

Нещо като Цайтгайст, но в градски мащаб.
За разбиране можем да говорим, когато е налице комуникация между две отделни системи.

Затова не знам, дали е уместно да говорим за „разбиране“ между град и хора, тъй като те представляват една система. Градът е израз на разбиранията на хората и
същевременно формира тяхната култура.

Може би можем да говорим за разбиране в
случаите, когато градът е устроен така, че да улеснява живота на хората и предлага, така да се каже, човешка среда.

Кореспондент /

_нещото, обединяващо вашите проекти е…? 

Слав Недев /

_Струва ми се, съзерцанието.

Може би известна прецизност в изпълнението,… както и
желанието да бъдат осмислени определени теми.
Вероятно тук е мястото да кажа, че през годините съм работил, на серии или цикли, т.е. дадена тема се разработва със специфична стилистика / медия, след което идва следваща тема, която може да бъде развита по друг начин.

Не съм от хората, които работят цял живот с фиксиран стил.

снимки 1 / 3

Откриване на изложба Обекти, галерия Аросита, София, 2018 г. Снимка: Ясена Попова /

Изглед от изложбата Обекти, галерия Аросита, София, 2018 г. Снимка: Ясена Попова /

Слав Недев инсталира работата Матрица в изложбата Обекти, галерия Аросита, София, 2018 г. Снимка: Ясена Попова /

Кореспондент /

_представете си, че имате неограничена възможност да смесвате, да експериментирате, да колажирате с различни по смисъл и въздействаща сила медии, какво ще бъде мястото на думите в подобен проект, а бихте ли си послужил в тази връзка и с изкуствен интелект?

Слав Недев /

_По принцип считам, че визуалното изкуство трябва да бъде преди всичко визуално. Това не изключва използването на думи, но то трябва да бъде наистина оправдано и
въпросните думи да са интегрирани много добре, осмислено и пестеливо в тъканта на произведението.

Към този момент, не си представям да използвам думи в моя работа.
Може би е възможно в някакъв бъдещ момент. Думата е винаги еднозначна и с това изразява едната половина на нещата; другата половина остава като противоположност на първата дума.

Думата винаги създава една дихотомия: понятие и не-понятие. Докато
визуалният език не е обременен с това. Той дава възможност, подобно на съня, нещо да е и това, и онова… което е може би по-близо до реалността.

Яснотата на думата, нейното удобство са голямо изкушение, но те винаги „орязват“ реалността като взимат под внимание и означават само една част от нея.
С изкуствен интелект бих си послужил, защо не? Както всеки инструмент, зависи как се
използва.

____

• Out of Space – out of Time е цитат от стихотворението Dreamland на Едгар Алън По.

** sub specie aeternitatis – лат. от гледна точка на вечността

____

[ портрет / разговор / асоциации ]

спомням си експозицията, която отключи моя интерес към изкуството му_Левитация / серия Yogurt Culture, след което и Пост-урбанистична визия, Биотоп, разработвани доколокото си спомням от 2007 до 2016 година.

в началото на този разговор реших да не споделям това със самия автор, за да не нюансирам неволно посоката на усещанията му за диалог. по-късно, сред снимките, които получих, именно изображения от серията Yogurt Culture липсваха, а аз разгледах това като знак, че Левитация би следвало да си остане повод за срещата ни тук.

впечатли ме идеята за пътуването в нея / по-скоро пътуването като идея_

култура на киселото мляко_

тази тема разглежда познатото в неговата отдалеченост, разказва бляна и бленуването, дълбинно визуаизирани като дистопични представи за това, което уж познаваме, защото е разпознаваемо чрез сетивността, а всъщност е близост с паметта за бъдеще.

мляко и култура_

ролята на млякото може да бъде разглеждана като обмен на информация / съвместимост и способност да се обменя, и усвоява. бавността, по време на целия жизнен цикъл и пълнотата от различните периоди на този обмен_в изображенията на Слав наднича подобно космос /

левитирането, според визуалната интерпретация на Слав, / в реда и хаоса на летящите обекти / и идеята именно за кисело мляко, намирам критичното отношение на автора към стереотипа, играта с неговия обем, внушен чрез_уголемена представа за продукт, чиято жизнена сила и енергия се свързва със захранващата потенция, с характера на млечнокиселата микрофлора, която създава своеобразен баланс в общовешката символика за връзката между човека и целия животински свят.

природата като капсула /

човекът е природа /

животът е цяло /

и ето, това всичко_чрез визуалния разказ на серията Yogurt Culture_творба на Слав Недев, който деликатно, но с нескрита ирония намеква и разказва за ‘ изтънченото висене над нещата ‘, минималистичното им паралелно общуване / на обектите в простора / дълбае нови улици в паметта_улици на замислянето_дали всъщност не се неглижира важността с изпращането й извън орбитата на статуквото.

заради ценността на специфичната си бактерия, киселото мляко е забележително със световното си пътешествие отвъд света на микробиологията.

тук то левитира.

[ пресъздаването на буркани ] пълни с кисело мляко_серията рисунки наподобяват планетарен дом, в който космически подредени, те се реят в своя логика.

[ кой може да лети ]

по някакъв начин препраща към мисленето за ежедневността като култура_ / всички сме заедно пред обективните критерии / буркан за всеки / как функционира индивида въпреки колективната общност / пред каква алтернатива ни изправя онова, което захранва общия корен / цветовете на различните визуални решения внушават демитологизираната представа за качество и употреба_различните стъпки и нюанси прилагат интереса към идеята за надеждата / все пак, за мен изложбата изговаря бъдещето чрез културата на надяващия се човек, който не прекъсва своите природни връзки, отдалечавайки се от тях, а само ги изследва.

[ характер и взаимодействие ]

Левитация е обобщен геометричен образ на човека и звездата над него. Слав създава нови траектории от подобни 3D съзвездия_

портретна връзка с тишината на пространствата_вътрешни и външни / чия отговорност е тишината_продукт на преждевременни мисли или въпроси, обречени да гравитират без логичните си отговори. тези буркани, подобно експерти на обследването, живеят в своеобразна лаборатория, случваща се между личното време и света на живото_като нужда и представа.

какво причинява чудото, си мислех докато разглеждах Левитация – чудото част от реалността ли е и как се комуникира извън малкия ни свят, как споделяме за него?

[ изкуството е реформа ]

поради тази причина реших след разговора ни, да се спра именно на тази серия, към която няма приложени снимки и въпроси.

а вероятно това ще провокира и вашето търсене, желание, наблюдение. дано!

вярвам, че сериозно проучване на формите като такива / сами за себе си, могат да доразнищят, понякога и трансформират причинно-следствените връзки към даден процес_творчески или не, за мен е очевидно как изкуството на Слав Недев, освен естетически, макар и ненатрапващо, то говори, и чрез спецификите на един фин, интуитивен, икономически, и политически език, имащ радикално отношение към човешката идея за промяна на стериотипи, за вглеждане и еволюционни наслоявания.

____

за Слав Недев_

Слав Недев е роден през 1967 година в София, където живее и работи. От 1989 година е художник на свободна практика, а през 2001 става член на СБХ, секция „Живопис“. В своето многостранно творчество, Недев използва различни медии, сред които живопис, дигитално изкуство, арт обект, инсталация и скулптура. Работата му често е вдъхновена от философията (Кант, Хайдегер), психологията (Юнг) и митологията. Природата и световното културно наследство, както музиката и литературата са други извори на емоции и рефлексии, които намират израз в неговите произведения. Слав Недев е носител на различни награди и стипендии, по-важни от които са: две награди (първа и втора) в два конкурса за пластика в публична среда в град Казанлък; стипендии за пребиваване в Oberpfälzer Künstlerhaus, Швандорф, Германия и Cité Internationale des Arts, Париж и др. Наред с множество самостоятелни изложби, той е автор на две скулптури в парк Розариум, Казанлък. Куратор е на груповите изложби C (Carbon), (2019, галерия Червената точка, София) τόπος – topographies – …topias, (2016, галерия Райко Алексиев, София). Участвал в международни симпозиуми в страна и чужбина. Негови творби се намират в частни (Imago Mundi, Fondazione Benetton, Тревизо, Италия; Siddhartha Arts Foundation, Катманду, Непал) и публични (Beijing International Art Biennale; СГХГ, София, Съвременно българско изкуство, НБУ, София) колекции.

Член на СБХ от 2001. Член на управителния съвет на СБХ от 2021.

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

ЗА СКУЛПТУРАТА НА ДИМАНА ЛАТЕВА_’ ЧЕРНО МОРЕ ‘

/ как една обемна форма_съчетание от три различни по вид и употреба материали, изгражда чувствителност към нетипични умонастроения и въпросителни чувства _разказва витрината на дом за съвременно изкуство и обмен_Artspace Luna в Бургас /

текст_Антония Кесерджиева

място на експониране_Artspace Luna

скулптура_Димана Латева

в самото търсене е заложено генетичното усещане за умножаващ се смисъл_

Черно море като въпрос_

липсата на кислород / слабата соленост / затвореният характер, сероводородът, отдалечеността от световния океан / множеството легенди, пазещи загадъчността на Черно море, както и произхода на неговото име са част от спецификите, които събуждат интерес към водния басейн.

и колкото изненадващи да са някои от фактите за морето, не съм допускала, че един спокоен летен ден на 2022 година ще ме срещне с Черно море по необикновен начин.

с определен творчески интерес, лично направени проучвания, подредила своите наблюдения до тези на съвременните учени, Димана Латева ме среща със своя пластичен обект_скулптурата Черно море, създадена от сапун и лук.

моментът, в който видях и се запознах с пластиката / обем_40 / 26 / 15см / бе и първата ми среща със самата авторка, намерила ме ‘по препоръка’ в галерийното пространство Artspace Luna в Бургас.

по време на нашия разговор, с нарастващото любопитство както към темата, така и към възможността работата на българската сценографка, базирана във Виена, да бъде експонирана в галерията в Бургас, се породи и друго намерение, продиктувано именно от спонтанната среща_всичко това да бъде надградено с последващи акции.

повече за Димана_

Димана Латева е родена през 1982 г. в Хасково, България. Работи като художник на сцени и костюми / на свободна практика. През 2008 г. тя получава дипломата си по архитектура от Hafen City University в Хамбург, а през 2010 г. завършва успешно магистърска степен по сценичен дизайн_сценично пространство в Техническия университет в Берлин. Нейната дисертация е показана в изложбите „Springboard 2010“ и „Master Scenes“ в TU Berlin. 

По време на обучението си в Берлин, Димана участва в множество независими продукции, а от 2009-2012 работи в продукции на Хайке Шееле_

След първия стаж в Берлинската държавна опера в „Rake’s Progress“ на Стравински (режисьор Кшищоф Варликовски, сценограф Малгожата Шчесняк), следват сценични асистентски роли в Komische Oper Berlin, като например „Ксеркс“ от 2012 г. от Г. Ф. Хендел (режисьор Стефан Херхайм, сцена Хайке Шееле) и 2014 г. „Кливия“ от Н. Достал (реж. Стефан Хубер, сцена Стефан Пратес). За Залцбургския фестивал през 2013 г. Димана Латева участва в „Die Meistersinger von Nürnberg“ на Рихард Вагнер, режисиран от Стефан Херхайм и постановка на Хайке Шееле. Във Франкфуртската опера през 2013 г. в „Едип“ (реж. Ханс Нойенфелс) сътрудничи със сценографа Рифаил Айдарпашич и през 2015 г. с Наташа фон Щайгер в „Кибритопродавачката“ на Х. Лахенман (реж. Бенедикт фон Петер) 2015 г. .

Латева е стипендиант на AMTH, фондация Deutsche Bank, а с проекта „Tonguecat“ бе част от Мюнхенския оперен фестивал. 

Създава сценографията и костюмите на „Лейди Макбет от Мценск“ от Д. Шостакович в Русенската опера с режисьор Вера Немирова. Екипът печели наградата Златна лира 2015 за най-добра продукция на годината в България.

Димана Латева е постоянен асистент в Staatsschauspiel Stuttgart, както и член на „Oper Rund Um“ за сцената на „Дон Жуан“ на Моцарт във Вайдхофен/Ибс, Австрия.

През 2019 г. проектира сцената и костюмите за „Москва Черемушки“ от Д. Шостакович в Хамбургската държавна опера, 

През новия сезон на 2022 тя се завръща в Хамбургската Щатсопера при пълна творческа заетост.

____

още при първата ни среща попитах Димана за мотивацията й да погледне на Черно море с изследователски нюх и желание да изгради идеята си в обем. ето какво сподели тя:

“ Преди около 5000 години топящ се ледник в средиземно море превръща огромно сладководно езеро в море. Нахлуващата от Босфора вода ражда легендата за Потопа.

Днес 90% от морето е мъртво. Сладководните пълноводни реки запечатват долните пластове на водите, което го прави бедно на кислород. Инвазии на рапани и медузи през 60-те и 80-те години застрашават оцеляването на много видове риби. Глобалното затопляне и замърсяването продължават скоростно агонията му.

На дълбочина от 90 метра животът е невъзможен, но създава райски условия за консервация. Най-стари кораби в изумително добро състояние са находки от Черно Море.

Докато животът на повърхността продължава турбулентно, на дъното тихо почива вечността.

Моята скулптура се състои само от сапун и лук. Те могат напълно да бъдат унищожени и разложени във вода. Произходът на лука е толкова стар, че никой не е в състояние да установи откъде идват корените му. Те сега са по цялото земно кълбо. Лукът е символ на нашата кухня, съучастник на нашите битие и култура.

Какви ценности от нашия дом, кухня и живот ще завещаем на нашите потомци? Ако искаме да съхраним ценност от съвременната ни история, какъв би бил той? „

[ сапун и лук в обема на пластичен обект _ Черно море ]

разговор с авторката на пластиката Димана Латева за Кореспондент_

Кореспондент /

_разкажете за себе си през обектива на близкото и далечното си плаване / по какъв начин морето / водата / могат да ни дадат близка гледна точка към нас самите. водата – територия събирателна или площ за преодоляване?

Димана /

_Интересен въпрос. Отношението ми към морето е още от дете. Въображението през призмата на водата ставаше все по-пъстро, докато не развих прекалено жива фантазия и дори страх от него. Винаги съм искала да си представя какво ли има на дъното. Дали е наистина толкова плашещо или нещо много банално. Мисля, че точно в това незнание могат да се родят много истории, предположения и дори голяма доза страх. Невидимите неща са най-наситени с легенди и мистерия.

Богатството да се докоснеш до нещо непознато и невиждано ни прави подвижни. Клаустрофобичното чувство в застоя изчезва и се надявам плаването да не спира само защото сега брегът е хубав.

Кореспондент /

_личните ви чувства по време на работата / сълзите и лукът/ медузите и инстинктите. могат ли медузите да бъдат архитекти на черноморието и какви архитекти са според това, което сте научила в изследователския етап към работата?

Димана /

_Исках много да дам нещо под формата на въпрос. Знаем, че Черно море е замърсено, че му причиняваме хиляди щети. Всяка минута се стоварва един камион отпадъци във водите ни въобще. Изкарваме перфектно запазени кораби и исторически ценности от Черно море, само защото то е мъртво в дъното си. Възхваляваме хора, чиито характери и действия не познаваме добре. Способни сме да скроим измислици, само да си обясним неща – невидими и недосегаеми за нас.

Все още се водят безсмислени войни, сякаш живеем вечно. Аз мисля, че не живеем вечно, но примерът ни остава предаден във вечността. Затова ме интересува: какви образци и подходи даваме на хората сред нас и след нас? Исках да консервирам една зловеща инвазия на медузи и да я пренеса в нашата кухня и битие.

Кореспондент /

_ако приемем водата като огледало на произхода на живота, доколко солеността му съответства на чувството за мяра у човека, вниманието и бдителността като личностни качества?

Димана /

_Наскоро гледах репортаж, в който учени твърдят, че солеността на солената вода през последните 4 млн. години не се е променяла. Солеността във водата е константна, докато аз вярвам, че мярката на човека се изменя сред околността, в която живее. Мисля, че влиянието на околните до голяма степен са определящи. В работата си използвам лук. В първия момент звучи малко банално. Именно в това, че лукът е обсебил нашата кухня до такава позната степен, че го прави неизбежен свидетел на нашия бит и събирател на живота ни. Никой не знае кога и къде се е родил лука, но няма континент който не го познава.

Кореспондент /

_ако сте риба, живееща във водите на Черно море, коя ще бъде тя?  

Димана /

_Риби от вида есетрови са може би най-интересните за мен. Сега за съжаление са застрашени видове. Те имат една много дълга история. Преодолели са много изменения, съумявали са да живеят едновременно в солена и в сладководна води.  Свързва ме това, че живеят дълго колкото хората, в близост до Дунав и че са в движение – не обитават само едно място.

_____

експонирана за международния ден на Черно море_ 31 октомври, пластиката на Димана Латева бе включена подобно ‘пулсиращо умно сърце’ и в коледната история на галерийното пространство, отворено за изненадващото, необичайни интерпретации и диалози_както между автори / публика, така и между различни творби / обекти.

камерните събития [ увод и логика ] и [ упътване за сглобяване на празник ] в края на 2022 в Artspace Luna предложиха именно това наблюдение_

какво внушава скулптурата ‘ Черно море ‘?

изградена от сапун и лук, обемната пространствена форма на Латева предизвиква различни образни връзки, отнасящи се до живот и жизнени проблеми / кореспондира с начините на съжителство, употреби / злоупотреби, емоции, политики.

морето_като събирателен образ на духа и преминаването му през ежедневните граници_лични / териториални, както и тяхното преодоляване.

морето_обръща взора ни в свободата като понятие и вглеждане_в себе си / в другите, като въпрос към съюза на бреговите ивици. териториално то превръща съседството в близост, но и в дискретна граница_едновременно обобщава и разделя.

мигриращите хора / войните_пораждащата се социална и лична отговорност / авторефлексия чрез водата като същност за произхода_

чрез водата, мигриращият човек бяга от огъня на войната, първо напуска себе си, след което се оставя във водната плът като в своя космическа утроба, от която ще се роди новият му портрет.

’38 души, сред които 22-ма мъже, 8 жени и 8 деца, от които едно е бебе, представящи се за сирийци и афганистанци, бяха безопасно доведени до българския бряг от представители на Гранична полиция рано тази сутрин при сложна операция в Черно море’ , съобщава ‘ 24 часа ‘ на  22. 09. 2022

търсенето на надежда очертава Черно море отвъд импресията на жанровата принадлежност, носи духа на сливане на границите чрез топография на човешкото око_надеждата / като диалектика на бъдещето и непознатото / особено чувство, споделено с вселената на мигриращия човек_

Черно море обхваща площ около 2 500 000 кв. км с реки от два континента– Европа и Азия.

[ как пренася битийното си съзнание по обективни причини ]

морето превежда тази важност за човешкия свят през драматичността на екзистенциалното време – проникването в бъдещето през гледната точка на спасението.

[спасението]_

морето и това, което носи човекът_себе си

шестте държави, които споделят излаз към Черно море са: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна_

поезия или природна даденост, превърната в комерсиален продукт, експлоатиран често под различни форми, отпечатъците на една от най-безобидните съзираме в клишето_ ‘ снимка за спомен ‘ с море_то.

тук пулсът му е изведен като платно на кораб, а зарядът в него е ясен сигнал със здравомислещо послание_

[ свети, защото има какво да каже ]

замърсяването на планетата_ реки / гори / морета / океани_е ключова тема. сигурно затова авторката ‘разпенва’ водите чрез сапун и лук_като потапя важността на погледите в ‘ обезмасляването им.

интересен акцент са самите отпадъци, тяхната природа, натрупването им / попаднали във водата чрез източници и причинители от различни географски територии, те се смесват. морската вода отмива специфичните им данни, слива и образно казано ги ‘ сближава ‘ с живота на ‘ Черно море ‘, но това дали променя човешките взаимоотношения?_

отпадъците_различни видове частици / човешки употреби / се свързват_пътувайки от различните населени места / срещайки се, добиват общ корен_нещо, за което самите общности от населените места, често пъти не разбират, а и не проявяват воля за преодоляване на териториални / жизнени проблеми. нещо повече_превръщат го в собственост и заживяват с чувството за вселенско притежание_плод на обсебваща, всепоглъщаща алчност, тъмен / агресивен инструмент на всички войни.

докато се срещах с публиката, фестивален спомен ме подсети за филм на полски режисьор, излъчен в Бургас преди години, по време на Burgas International Film Festival, разказващ за една черноморска одисея, като фокус в нея стават черноморските брегове на различните гранични страни. детайлите около тази кинематографска история са се заличили и колкото и да ми се искаше да гледам отново този филм – отражение на времето / хората / на преходите / морето в живота им, така и не попаднах на следа. благодарение на режисьора Слави Георгиев, когото попитах, намерих неговото име_ ‘ Тристия ‘ / 2015 /.

в случай на бъдеща кореспонденция с полския режисьор на лентата _Станислав Муха / ‘Тристия ‘ , бих се опитала да изградим асоциативен мост с артистичния жест, разположен в Artspace Lunа / скулптурата на Димана Латева / , както и наследството, което оставя той с присъствието си, различните срещи с посетители, споделеното от тях, предизвикало различни разговори.

____

как темите около ‘ Черно море ‘ поставиха фокус в коледната идея на пространството_

с какво допълниха представата за обектна плътност в средата за срещи_

[диалог]

Димана и Елизар_всъщност никога не са виждали своите работи / те дори не се познават_

докато той ми разказваше новите си идеи, аз откривах връзка между неговите и тези на Димана Латева, която преди дни беше оставила творбата си ‘ Черно море ‘ в Artspace Luna , после инстинктивно прибрана от мен, в изчакване на подходящо време за показването й.

чашата_форма на диалог

през годините на различни авторски изложби и представяния, идеята [ч а ш а] е сполучливо застъпена в Artspace Luna. за нас е съществена връзката между функцията и възможността за диалог_как физиологичните процеси намират свое основание за докосване до естетичното_от сутрин до вечер.

открих онази особена живост в близостта на авторските идеи, която въпреки дистанцията им и тяхната непознатост, заявява ясна връзка_ [ докато мисълта за бреговите ивици_щедро покрити с белези на употреба_пластмасови чаши, опаковки, кутии, найлони, въжета_изоставени и захвърлени битови отпадъци, свързващи човешката консумация и нехайство в гордиев възел / то стъклените чаши на Елизар носят чувство за спасителна кауза_рециклиране и начини на живот ]

____

Черно море на Димана Латева и чашите на Елизар Милев_

силата им да замислят е социално ясна и достоверно изведена. емоционално ме плени и друга препратка_

морето като начин на кореспонденция / споделяне / комуникация_

писмо в бутилка / оставено във водите на морето.

така добавихме нов опит да чувстваме, заедно с това и ново тълкуване на въображаемата ни коледната елха в Artspace Luna_

как срещите изграждат визия / визията_идея за празник.

солта на водата / лукът в живота

вода / стъкло / кислород / земя

единствената мотивация за подобни връзки бе желанието ми да се инициират нови модели_взаимодействия в среда.

без предварително зададени посоки, творбите със своя потенциал да се свързват и претворяват наново.

претворяват наново_

открих, че 31 октомври е международен ден на Черно море и вече знаех, че ще изненадам Димана, която не търсеше точно този ефект, докато ме запознаваше с идеята си за пластиката.

така в края на 2022г. пластиката ‘Черно море’ се превърна в комуникативна зона, събуждайки погледите чрез динамика от сложни въпроси и провокативни отговори, въздействайки с художествената си плътност и многоезичност_живеем ли достатъчно отговорно и как можем ежедневно да подобряваме и развиваме начините си на общуване със себе си и с природата.

сапунът_отмива и почиства, докато ни свързва с ясни и важни въпроси в атмосферата на светлия празник_

Коледа като кислородна маска / светлината отвътре

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

ЗА СЪВМЕСТНИЯ ВИЗУАЛЕН ПРОЕКТ НА ДАРИНА ПЕЕВА И ДОРА СЛАВОВА ‘ ИМИТАЦИИ ‘

[ портрет / разговор / анализ ]

текст_Антония Кесерджиева

фотонаратив_Кореспондент

Кореспондент предлага анализ и разговор с двете авторки, както и фотоматериали за визуалния им проект, представен в Бургас през месец юли 2022.

____

онова, което се съдържа във всеки тип имитация е повторението / следването на модел, образец, с което се търси постигането на ефект, внушение, представа или чувство.

илюзорната същност, изградена чрез машината за копирана действителност – имитацията,  дава плътност единствено на пречупената образност и то през света на измамените  сетива за възприятие. 

кога допускаме имитацията като път към себе си и другите?

през какъв праг на поносимост диалогизираме или пресичаме нейния заместващ триумф?

в потока на ежедневните неща, тя празнува баналността на примирията_кодове за ‘ бърз успех ‘, ‘ сигурна победа ‘, превърнали се в PR на любовта, благосъстоянието, спокойствието, просперитета.

[ заменяемост в кълновете на живота ] 

[ фалшифицирането му като същност и природа ]

още преди влизането  ми в изложбеното пространство – зала Дружество на бургаските художници, с първите небрежни  погледи през витрината, откривам смелостта на експозицията _от дистанция тя предлага нов сблъсък с привидността на модела – природа / не природа, живот / не живот, любов / не любов.

цветността и цветята са белег на друг интензивен порядък – подправеност / изкуственост.

тя като свидетелство за феномена_как с покачването на консуматорските ни потребности, разширяваме резервите на имитационните послания и принципи.

райската градина е образ на заграденото лично пространство / асоциативен паралел с дресурата / лъвът – дресираният хищник, прескачащ горящ обръч в преследване волята на дресьора / накрая получава лакомство. тук сетивата биват обучени, за да разпознават наградата като ценно находище_пътуване в другия_’ обич ‘ или ‘ обич и рай ‘

зелена силиконова трева, осеяна с цветя. мъж и жена, ‘ приучени ‘ да се срещнат, следвайки стандарта по подразбиране ‘ Райска градина ‘ и посредством шанса_ щастлива идиличност в обществени сегменти. сигурно затова характерите и лицата на манекените / жена, мъж /  са сведени до наръч изкуствени цветя / подобно наградните сладкиши за дресираните / нужно ли е да се виждат, да са в близост, да общуват, когато дори мотивацията да се движат е компрометирана, съдейки от скулптурата помежду им / четири крака, сочещи различни посоки / носи идеята за липсващ идеен фундамент, умора от измисленото щастие, за което дори ябълката не е посока, а просто овехтял артефакт.

[ няма значение ] не е просто пътен знак сред безпътието, а индикатор за психиката в анатомичното или в химичните реакции на съвременното общество_съединяване / разлагане / заместване_

така диктаторите_безлични, са всъщност безусловните основания за разкриване на човешкия спад. видовият спад. температурата на гледане не е в пряка връзка с покачилите се градуси през месец юли, когато експозицията е на разположение за своята публика / тя по-скоро е скок в мисленето, предизвикано от неограничената власт на насилника / обобщен образ в експозицията /.

злоупотребата с позиции е конструкт, залог на ‘ купеното ‘ благоденствие, за което всяка дума е фалшив герой, сапунен мехур от трибуната на отсъствието.

подобна роля имат и цветята, протезиращи ‘ вниманието ‘ също като трибунен жест на учтивост и внимание. отсъстващият поднася цветя с името си_ портрет на имитирано съпреживяване.

[ отсъстващият поднася цветя с името си_ портрет на имитирано съпреживяване ]

Дарина Пеева и Дора Славова_

двете художнички отдавна работят в културното поле на социалния му дискурс, представяйки своите произведения в България и извън страната.

при биографичните страници за Дарина Пеева / родена в Бургас / и Дора Славова / родена в София /, срещаме както образна, така и тематична сила_изведени в достатъчно трайни за времето и пространствата художествени пластове. 

динамиката на  визуалните жестове, специфични за индивидуалното им творческо изграждане сякаш намира пресечност и взаимна допълваща енергия отвъд хоризонта на видимостта_там, където мисленето съшива въпросите и отговорите в представи.

през юли 2022  Дора и Дарина ни приобщават в ‘ Имитации ‘.

куратор на изложбата е Атанас Тотляков.  

тази изложба задава по различен начин въпросите си, затова Кореспондент внимателно постави и своите към авторките.

материалът се подготви в края на годината, месеци след представяне на ‘ Имитации ‘, но   както вече споделихме, _Кореспондент съзнателно обръща внимание на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие от натрупаните размишления.

____

Дора Славова_Дарина Пеева / разговор в Кореспондент

/ Кореспондент

_вашият проект ‘ Имитации ‘ поражда впечатлението за запознанство отблизо_човек и общество / лица и политика. 

потапя в асамблаж, инсталация от визуални и пластични обекти, които внушават колебанието между искреността, приближаването и отчуждаването. 

мислите ли, че по някакъв начин съвместния ви прочит върху тези теми е реакция, предизвикана от заблудата като отчетлив манипулативен ход от човешкото общуване днес, а и в цялата  цивилизационна история_по какъв начин всяка от вас го постига?

/ Дора Славова  

_Всеки проект е едно пътуване към себе си и откриване на другия в теб самия, и другия като публика. Темата, върху която се фокусирах е религиозната имитация в предметната среда която се явява образ на имитирана вяра. Механизмите за въздействие и управление са религия, политика и пари. А имитирането им е част от заложената необходима грешка.

/ Дарина Пеева

_В този проект аз се поставям в ролята на наблюдател на различни политически и социални събития в обществото, както и на неща, маркирани от личните параметри на собствения ми живот. Интересът ми към темата за имитацията беше провокиран от книгата на Иван Кръстев и Стивън Холмс „Имитация и демокрация“.  Там са разгледани различните видове имитации в контекста на световните политическите събития след падането на комунистическия режим в Източна Европа.

Когато се запознах с историята на сградата на Дружеството на бургаските художници , където беше представена изложбата, намерих перфектното пространство, където може да се коментира миналото в контекста на настоящето.

/ Кореспондент

_общата експозиционна площ, самите обекти изискват внимание и дебат с реалния свят. ако имитацията лъже сетивата, кои са средствата на истинността в имитационния свят / с други думи как постигнахте съгласие в изборите си, така че творбите ви да звучат като преливане от тема в тема? и как се самонаблюдавате чрез тях?

/ Дарина

_Моите обекти „имитираха“ и повтаряха по естествен начин предметите, които са се намирали в пространството, когато то е било зала на градският комитет на партията. Катедра беше облепена в холографски материал, който сменя представата за обекта спрямо светлината. Това е начин всеки да припознае правото на своя позиция, цвят на своя политическа идея. Диагонално на стената в дъното имаше светлинен надпис „never mind”. Според мен маркира нихилизма, че не сме способни да влияем на процеси, които са заложени в развитието на човешкото общество, процеси, чиито закономерности не виждаме. Изборът на холографския материал е основна част от проекта. Ефект,  използван при банкнотите и други официални документи.

/ Дора 

_Моята инсталация, която имитира Райската градина е разположена в центъра на залата, което е естествен композиционен фокус на пространството, но и смислов, защото преди политическата реалност е била религиозната, а и във всеки от нас е заложена идеята за онзи първи момент на осъзнатост и грях и всички последвали събития за човечеството. Не е случаен избора на манекени за Адам и Ева и главите, които са заменени от изкуствени цветя.


/ Кореспондент

_ако приемем игралния дом, казиното*  като образ на социална медия, в която се срещат механизмите на управление_ частно / общо,  как се променя чувствителността на съвременния човек към играта? плесница от и  срещу какво може да бъде тя, и  каква стойност има реалността в състоянията на ‘ страст ‘ /  ‘ спасение ‘ / ‘ време ‘ ?

• казино* – интегрирам думата в анализа си към изложбата като част от личния ми поглед и интерпретация_ 

специфичността на казиното като образ на играта между човека / общността [бележка – Кореспондент]

/ Дора  

_Интересна и изненадваща е за мен тази намеса на образа на казиното, но то е имитирано бягство от реалността. Чрез играта бягаме от света, който живеем, но самата игра е със същите правила и последствия като реалния живот. Имитирането му не отменя реалното преживяване.

/ Кореспондент

_веднъж, минавайки в близост до витрината, прочитайки гласно името на изложбата 

‘ Имитации ‘, една институционална служителка реагира така_ ‘  да, това не е изложба, това е имитация на изложба? ’ как ще коментирате масовите представи, споделете усещането си за това как се чете визуалният ви разказ и дали ви обогатява с нещо ново всичко това?

/ Дарина

_Дотолкова, доколкото изкуството използва в някаква степен средствата на имитацията с цел постигане на достоверност, бих казала че служителката не е била далеч от факта, че нашият проект е „имитация на изложба“ . Той беше разположен в изложбена зала, което автоматично създава определени очаквания, но вътре нямаше „произведения на изкуството“ в смисъла на традиционните представи за такива.

/ Дора  

_За да коментирам тази реакция ще се върна към това, което казах в началото ОПОЗНАВАНЕ НА ДРУГИЯ може би такъв тип реакция допълва в някаква степен идеята за имитацията. От друга страна няма нищо по – опасно от нормалността.

/ Кореспондент

_нека си поговорим за средата; средите, развитието им. 

ако поставим във фокус  личното щастие и просперитет, отличават ли се с нещо желанията и стремежите на масовия човек към тях от тези на човека с власт? как тълкувате въобще щастието и свободата? 

/ Дарина

_Средата не винаги може да бъде личен избор, но усещането за щастие е въпрос на лична отговорност и въображение. Когато се занимаваш с неща, които харесваш е лесно да се почувстваш щастлив. Разбира се това е възможно също при определени обстоятелства – да си здрав, относително финансово независим, да си заобиколен от хора, които те разбират. Не знам какви са желанията и стремежите на хората с власт – не познавам такива. Относно свободата не съм намерила по-добро определение от това на поета Иван Радоев, който в едно свое интервю казва, че си свободен, когато можеш да кажеш: „ нищо не мога да спечеля, нищо не мога да загубя, но знам че това съм аз“.

/ Дора  

_Ако си представим за момент , че тези понятия не съществуват в своето абсолютно измерение и са само лично преживяване ще получим безкрайно много и различни отговори дори противоречащи си. Стремежът към абсолютизиране ни кара да се чувстваме по – малко или повече свободни, или щастливи. Щастието и свободата са състояния на духа, и сили да се съхрани това състояние. Що се отнася за човека с власт само мога да предполагам , че тя – властта никога не му е достатъчна да е щастлив и се стреми към все повече власт / щастие.

/ Кореспондент

_възможно ли е кичът, във формите на бит и култура, да разказва за някои национални или универсални особености на живеене, и по какъв начин церемониите и публичността го толерират чрез канона, като го правят разпознаваем с ‘уюта’ си навсякъде по света?

/ Дора 

_Кичът е безкрайна тема, за която в България се заговори след 90-те години. Това, разбира се не означава, че не е съществувал и преди това, но управляващите не допускаха разговора, а само реализацията му под различни форми – имитиране на ВИСОКОТО и неговото принизяване до масовия вкус, което е част от манипулацията.

/ Дарина

_Темата за кича е в основата на много философски и социологически произведения и проучвания.Тя е широкоспектърна и сложна, за да може да бъде  коментирана с няколко изречения. Мисля че процесите се формират от интелектуалните нива на различните социални групи, а не от национални територии.

/ Кореспондент

_мислейки си за имитирането като модел на подобие, в кои случаи религията може да е форма на диктатура? 

/ Дора 

_Ако сложим равенство – религия и вяра, то сама по себе си вярата ни вкарва в модел на лична диктатура, която е доброволна и може би осъзната. Но ако излезем от контекста на личното и погледнем към общото, то религията винаги е била форма на диктат чрез манипулирания страх. Формите на имитация допринасят само и единствено за по – голяма мащабност на въздействието.

/ Кореспондент

_разположението на обектите внушава усещане за среща със самостойни части от целостта на един роман_роман за уморената от преупотреба ‘ свобода ‘. кога човек я постига или поне мисли, че я живее? мислили ли сте за свободата на диктатора?

/ Дарина

_Мисля че в повечето случаи свободата се определя като“ способността на човек да действа без ограничения според своите желания ( според Уикипедия), но в едно общество това е трудно да се координира. Усещането за свобода е по-скоро фикция. Не знам каква е представата на един диктатор за света. Предполагам че в повечето случаи говорим за психологически зависимости и обсесия, които изкривяват общоприетите морални представи за съществуването на обществото. В този смисъл диктаторът е “ най-несвободният “ човек .

/ Дора 

_Свободата е въпрос на лични граници и морал. Светът, който обживяваме и времето, което живеем ни дава различни измерения на свободата, но всичко е свързано в определени зависимости, и свободата е част от тези взаимовръзки.

/ Кореспондент

_в съседство до залата на ДБХ е разположен банков клон. по какъв начин това може да се превърне в лице на комуникация и дали е възможно подобно локално обстоятелство да се разпознае във ваш съюзник по отношение темата и отвъд нея?

какво се случва под повърхността? рационалното и фикцията / властта и сетивата_в близостта на общ зид / част от общ архитектурен ансамбъл /.

/ Дора  

_Парите са власт и религия те са фокусът, но самата институция, която борави с тях, и ги превръща в стока, борави с понятия като ИМИТИРАНЕ НА ОБЛИГАЦИИ, ИМИТИРАНЕ НА ДЪЛГ, така че имитацията е част от институцията. В този смисъл банковият клон може само да е наш СЪЮЗНИК.

/ Дарина

_Сградата е била от 1930 г. Банка земеделски кредит, по късно трансформирана в зала на градският комитет на БКП. И в двата случая става дума за властта да даваш капиталов или политически кредит.

/ Кореспондент

_имате ли доверие към съвременния зрител? какви отговори или въпроси отправяте към него? а можете ли да предизвикате така стереотипите му, че те да се самовзривят? 

/ Дарина

_Разбира се. Съвременния зрител е този , който пътува много и се интересува от различни хора, и места. Неговите сетива са по-отворени за многообразието от идеи и образи. За мен смисълът на една  изложба не е да предизвиква, а по-скоро да заяви различна позиция по-определена тема.Това ще може да обогати общата картина на света, в който живеем.

/ Дора 

_За да се възприемат съвременните визуални кодове е нужен преди всичко ВКУС, който се изгражда чрез много гледане и способност за виждане, и разбира се много познания. Публиката не бива да бъде подценявана. Мисля, че проектът ни ИМИТАЦИИ който напомняше огледален образ на витрина, освен мисловен отговор от публиката, получи и чисто емоционален.

/ Кореспондент

_в края на срещата ни заговорихме за смеха и свободата, сещайки се за изключително добрия фестивал в Габрово / 2022.

разкажете ни за личните си революции по  пътя. 

кои техните кодове бихте предали нататък?

/ Дора 

_За мен в еволюцията има много по – голям смисъл отколкото в революцията, но сега като се замисля може би имам нужда от повече лични революции, въпреки че в революцията има нещо унищожително, но благодарение на това изкристализира нещо ново. Кодовете, които бих предала нататък са тези, които биха оцелели.

/ Дарина

_Революциите са винаги лични. В повечето случаи те водят до прогресивни промени за теб самия и рядко до промени в света около теб. Но те са важни за развитието ти като човек.

/ Кореспондент

_според мен идейната проекция в ‘ Имитации ‘ съблича дрехата на обществото, кожата му_оголва го до скритостта на желанията_в присъствието на морал или не. 

според вас, какъв ефект произведе тази изложба и доколко е възможно да изгради експлозивна със смисъла си среда, отличаваща се с будност и желание за критично мислене?

/ Дора 

_Бих искала да разгледам проекта в неговия емоционален и сетивен аспект. Публиката да преживее, да усети – в това е смисълът. Ако имитираме живота си и живеенето дали няма да получим имитиран Рай.

/ Дарина

_За мен изложбата даде възможност да бъде представена още една гледна точка по темата за имитацията в контекста на определен времеви интервал.Тя има смисъл за зрителите, защото им дава възможност за избор и сравнение по отношение на останалите културни събития в града.

____

докато разглеждах изложбата в галерийното пространство, се опитвах да потърся връзка с човека и волята му да посочва, да избира, да желае, да следва.

какво означава свободата да живееш своята естественост, дързост и красота? и ако животът, и физическото му проявление е път, който преплита протичането, неговото отрицание, центъра и периферията, нещото и нищото, защо тогава целта се основава под възможностите на контрола и често човек губи сетивния й отпечатък, а с това и човешката идентичност?

така свързах образа на казиното с ‘ Имитации ‘.

[ казино ]

казиното като псевдообраз на молитвен дом казиното като псевдонаука за копнежите и постижимостта_

влизайки в него_имитационен свят на възможностите / човек сам прави избора да го стори / собствената му воля го превръща в гладиатор на финансовия растеж. дали на манежа или в ложата на игрището, той сам осъществява стриптийз на душата си. завихряйки рулетката на късмета, всички имитации с нея сочат разпада на личността му. сигурно това го превръща в статичен образ, застинал в очакването си контур_той и машината_неговият диктатор. вероятно единственият останал буден лост е в остатъчните парчета спомени_връзката с разсъдъка и естествеността. ако те все пак очертават посоки, човек би могъл да се освободи от капана на диктата.

концепцията ‘ Имитации ‘ ми даде основания да изградя серия аналогии и то все в посока – игралния дом или казината, каквито често се появяват напоследък. играта със себе си / глобална_локална / надиграването / публиката в тази игра_образът на втвърдяващия се човек с опит върху вечността / съживяването от време на време за малки революции, които макар и плахи, все пак преместват човешките граници. или поне имитират това събитие под формата на празник.

поставен отново в социална среда, човешкият индивид – в аватар, проекция или спасител на рецепцията си се превръща? имам чувството, че отива в игрален дом именно заради спора си с властта_за да бъде играчка, част от механизъм за овластяване чрез игра?

в едно свое наблюдение над оцеляващия механизъм, в опит да опища културните лостове в частните / независими и държавните / публични пространства_се опирах върху идеята за взимането и даването / създаването и получаването, като механизми, в които плува светът – кой печели и какво губи губещият е истинската база на въпроса. как се отчита ефективността на постигнатото, мониторинг на съставните й части.

често пъти реалността имитира стойност.

така си представям и този пейзаж_направил своя избор, ‘играещият’ произвеждащ балони, с които полита или такива, които падат поради страх от високо, имитирайки резултата като своя свобода.

след време бих инициирала нов разговор с Дора и Дарина, за да ги попитам: в каква степен имитацията може да се впише като поведенчески и културен жанр в летописа на този век / в обхвата на глобалното пространство? и в каква парадигма биха го изразили, след представяне на познатия от 2022?

цветя / светлина / Never mind / цветя / светлина.

[ Кореспондент съзнателно обръща внимание на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие от натрупаните размишления ]

____

[ биографични страници за двете авторки ]

_Дарина Пеева_

Дарина Пеева е художник, родена през 1972 г. в гр.Бургас. Живее и работи в
България и Австрия.
Образование:
2002-2003 Гост-слушател в академията за приложни изкуства в класа на
проф. З. Шенк, Виена, Австрия.
1999-2000 Следдипломна специализация по илюстрация и оформление на книгата
при проф. Хр.Нейков, ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, България.
1993-1998 Педагогика на обучението по изобразително изкуство (графика),
ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново, България.
1986-1999 Художествена гимназия „ Академик Дечко Узунов“, Казанлък, България.
Избрани самостоятелни изложби:
2014 “Холограми“, Карл- Реннер Институт, Виена, Австрия.
2012 “Неестествени катастрофи”, галерия G69 Грац, Австрия.
2009 „Кутията на Пандора“, галерия Форум, Велс, Австрия.
2009 “Генетика”, галерия на групата на виенските художници, Виена, Австрия.
Избрани колективни участия:
2022 „Природа Пространство Градини“, Дом Витгенщайн, Виена, Австрия.
2021 21-во международно биенале на графиката, Варна, България.
2021 Провинциалисти , СБХ , София.
2019 8-мо Международно триенале на графиката, София, България.
2019 Tractatus Logus , Дом Витгенщайн, Виена, Австрия.
2017 „Светла материя“, галерия на Университет Блумингтън, Индиана, САЩ.
2016 „Динамични времена“ , галерия Kusnempe, Касел, Германия.
2015 „Запази мечтите“, съвременни български артисти, колекция Mundi, Италия.
2014 Tell me what you want /Дарина Пеева и Михаел Вегерер/, галерия на
виенските художници, Виена, Австрия.
2014 Колекция нови графики в IPCNY, Ню Йорк, САЩ.
2014 Графична изложба, галерия FAB, Университет Алберта, Едмонд, Канада.
2013 “in.print.out – Grafik in/auswendig”, галерия на виенските художници, Виена,
Австрия.
2012 Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2011 Международна изложба гарфика, Чикаго, САЩ.
2011 “Отвори съзнанието си”, галерия Kro Art, Виена, Австрия.
2010 „многобройни въпроси-графични концепции “, Kunstlerhaus, Австрия.
2009 . Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2007 Kонкурс за млади художници на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“,
галерия Шипка 6, София, България.
2006 M-TEL награди за съвременно българско изкуство, галерия Шипка 6, София,
България.
2005 Конкурс на името на Валтер Кошатцки, музей за съвременно изкуство,
Виена, Австрия
Избрани награди:
2019 Награда на Международно биенале на графиката – Litho Kielce, Полша.
2017 Grand Prix на 1-то Международно биенале на графиката, Армения.
2016 Почетен диплом- Litho Kielce, Полша.
2012 Награда на ректора на академията за изящни изкуства във Вроцлав,
Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2009 Награда на ректорът на академията Andrzej Frycz Modrzewski в Краков,
Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2009 Награда на името на Ирене и Петер Людвиг, Виена, Австрия.
2008 II награда за графика,конкурс на фондация “Алоиз Зенефелдер”, Германия.
2005 Първа награда за графика на конкурс за млади художници на
фондация“ Св. Св. Кирил и Методий“, София.
2004 Grand Prix на 4-то Международно триенале на графиката, София.
Творчески резиденции:
2007 Член на дружеството на виенските художници.
2013 Women’s Studio Workshop, Ню Йорк, САЩ.
2011 Nelemakka Museum, Финландия.
2009 Frans Masereel Centrum, Белгия.
2019 Special award, Litho Kielce/ Poland
2017 Grand Prix International Grafik Biennale, Armenia
2016 Honorable Mention/ Litho Kielce/ Poland
2012 Award of the Rector of the Academy of Fine Arts in Wrocław, Int Print Triennial,
Krakow, Poland.
2009 Award of the Rector of the Andrzej Frycz Modrzewski Krakow University, Int
Print Triennial, Krakow, Poland.
2009 Irene und Peter Ludwig Award, Vienna, Austria.
2008 Senefelder second prize, Germany
2005 First price for graphics in the exhibition for young talents,,St..Kiril Metody”
Foundation, Sofia, Bulgaria.
2004 Grand Prix-4th International Print Triennial, Sofia.
1
2
Education
2002-2003 Guest auditor at the University of Applied Arts, Vienna Austria.
1999-2000 Magister Artium Illustration and book design, University V.Tarnovo,
Bulgaria.
1993-1998 Pedagogy of Fine Art Education (Printmaking), St. Cyril and St. Methodius
University of Veliko Turnovo, Bulgaria.
1986-1991 National High School of Plastic Arts and Design “Academician Dechko
Uzunov”, Kazanlak, Bulgaria.
Darina Peeva is an artist, born 1972 in Bulgaria,based in
Bulgaria and Austria.
2014 Exhibition Holograms , Renner-Institut, Vienna, Austria.
2012 Unnatural disaster, Gallerie G69, Graz, Austria.
2009 Büchse der Pandora,Galerie Forum Wels, Austria.
2009 Genetic, Passagegalerie Künstlerhaus, Austria.
2022 Nature Space Garden, Wigenstein house, Vienna, Austria.
2021 21th International Biennial of Graphic Art , Varna, Bulgaria.
2021 Provincialists, UBA, Schipka 6 Gallery, Sofia, Bulgaria.
2019 8th International Triennial, Sofia, Bulgaria.
2019 Tractatus Logus, Wigenstein house, Vienna, Austria.
2017 Light Maer, Indiana University Bloomington, USA.
2016 Dynamische Zeichen, Kusnempel, Kassel, Germany.
2015 Save the Dreams, Contemporary Bulgarian artists, Mundi collection, Italy.
2014 Tell me what you want / Darina Peeva / Michael Wegerer / Künstlerhaus
Vienna, Austria.
2014 New Summer Prints Exhibition, New York, USA.
2014 FAB Gallery, University of Alberta, Edmonton, Canada.
2013 “in.print.out – Grafik in/auswendig”, Kunstlerhaus, Vienna,
Austria.
2012 International Print Triennial, Krakow, Poland.
2011 Printmaking competition , Chicago Printmakers Collaborative, Chicago, USA
2011 “open your mind”, KroArt Galery,Vienna, Austria.
2010 „multiple maers-Grafische Konzepte“, Kunstlerhaus, Vienna, Austria.
2009 International Print Triennial, Krakow, Poland.
2007 Exhibition by “ St.St.Kiril and Metody “ Foundation,National Galery,
Sofia, Bulgaria .
2006 M-TEL competition-exhibition, Gallery Shipka 6, Sofia,
Bulgaria.
2005 Walter Koschatzky Exhibition, Museum of Contemporary Art,
Vienna, Austria.
Artists in Residence
2013 WWS – New York.
2011 Nelemakka Museum, Finland.
2009 Frans Masereel Centrum, Belgium.
2007 Member Wiener Künstlerhaus, Vienna

_Дора Славова_

Дора Славова е художник, родена през 1968 г. в гр. София, България.
Живее и работи в България. Бакалавър по изобразително изкуство.
от 2000 MEMBER OF THE UNION OF BULGARIAN ARTISTS
от 2007 Member of Artist‘s Society-Burgas
от 2000 Член на съюза на българските художници. / СБХ
от 2007 Член на Дружеството на бургаските художници. /ДБХ
Художествена дейност: Artistic activity:
2016 NO VEGETARIANS, Gallery NESI, Burgas
2017 BREAKFAST AT TIFFANY Gallery NESI, Burgas
2020 ACTUAL CASE , Gallery NESI, Burgas
2018 AT THE TABLE OPEN STUDIO CITE DES ARTS, Paris
2019 DANAYA – Artist‘s Society-Burgas
2021 INTERVENTIONS – Artist‘s Society-Burgas
Избрани самостоятелни изложби:
2016 Забранено за вегитарианци, Галерия „Неси“
2017 Закуска в Тифани, Галерия „Неси“
2018 На масата – отворено студио в CITE DES ARTS, Париж
2019 Даная – Зала на ДБХ
2020 Действителен случай , Галерия „Неси“
2021 Интервенции – Зала ДБХ
2018 PROJECT „CIRCLE“, Artist‘s Society-Burgas
2021 SKY, Artist‘s Society-Burgas
2016 SECOND PRIZE OF NATIONAL COMPETITION ALLIANCE , BULGARIA
2017 FIRST PRIZE ART COLLAGE PLOVDIV ,BULGARIA
2018 FIRST PRIZE „ONE“ ART GALLERY FIRST AWARD NEW JERSEY BIANALE „SEA“
2020 FIRST PRIZE FOR UNCONVENTIONAL ART, ,SLIVEN, NATIONAL EXHIBITION
Проекти:
2018 Кръг – ДБХ
2021 Провинциалисти – СБХ
2021 Архиви – Център за съвременно изкуство и библиотека, Бургас

2022 Селфи- Център за съвременно изкуство и библиотека, Бургас

2022 21 – Изложба Текстил , СБХ

2021 Небе – ДБХ

ANKARA TURKEY
FLORENCE ITALY
GDANSK POLAND
2016 Втора награда на Национален конкурс АЛИАНС, България
2017 Първа награда Арт колаж, Пловдив, България
2018 Първа награда на Арт галерия “Оne“ Ню Джърси -Бианале „МОРЕ“
2020 Първа награда за неконвенционално изкуство,
НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО – СЛИВЕН
Избрани награди:
Общи изложби :
Анкара , Турция
Флоренция, Италия
Гданск, Полша
1
2
Dora Slavova is an artist, born 1968 in Sofia, Bulgaria. Live and work in Bulgaria. Bachelor of Fine Arts
Artists in Residence
Selected solo exhibitions
Projects:
Selected Awards
Творчески резиденции: .
2018 CITE DES ARTS, Париж
2021 ARCHIVES PROJECT – Art Center Library
2022 SELFIE PROJECT , Art Center Library
2021 PROVINCIALISTS PROJECT , UNION OF BULGARIAN ARTISTS
2022 21, Art Textile , UNION OF BULGARIAN ARTISTS
2018 CITE DES ARTS, Paris

____

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

въпросът е снимка, рентген на ситуацията отвътре.

в ума на питащия, въпросителните думи очертават кадър на възприятията, с който си обяснява въздействието на преживяното – разговор, филм, спектакъл – всякакъв вид творческа позиция, зад която стои ясна идея.

да предположим, че има въпроси, които питат за повърхността, има такива, които дълбаят, за да потече ново вино или да се осмисли по друг начин преживяното, има и такива, които объркват, а може би и друг вид, които разместват пластове, сигурно има и ненужни въпроси, за които отговорът е – много приказки – на пазара.

/ тук става дума за въпросителните полета_кога, какви могат да бъдат. и защо /

може ли търсената им форма_мисловна, стилистична, езикова / да бъде ключ към аналитичната визия в разговора /

кога въпросите са функция на отношението и начините, които градят диалогичността отвъд фактите в информативния поток от отговори_

[Госпожица Юлия]

при щедрото предложение на театрални постановки – по света и у нас, аз съм гледала единствено филма. кинопродукцията на Лив Улман, създадена през 2014 г., представена на София филм фест на брега. освен това съм слушала и чела редица представяния, критически анализи, някои от тях интересни и запомнящи се.

въпросите_

този нов присъствен стил на изразено отношение_първо описвам с думи личните стъпвания в сюжета ‘ напипвайки ‘ повърхността, за да оставя усещането си да води жеста в незримото за спектакъла, след това_гласът на питането / в опит да сглобя чрез интуиция миговете и с умението да се наблюдава отвъд хоризонта на случващото се.

и да, всеки разгъръща културата си по различен начин. въпросите и начините, по които се вглеждаме в тях също е образ на личната ни култура. подходът на провеждане на разговорите в Кореспондент маркират нов тип територия – да доразвиваш, отричаш; дават шанс да продължиш, да преобърнеш посоката или да запазиш ритъма, да се позагубиш или да замълчиш, което също е отговор.

въпросът е снимка, рентген на ситуацията отвътре. в ума на питащия, въпросителните думи очертават кадър на възприятията, с които си обяснява въздействието им.

Госпожица Юлия е спектакъл по пиесата на Аугуст Стриндберг, поставяна от различни режисьори, в различни театрални пространства и с различни изразни похвати. характерът на драматургичното у Стриндберг, винаги ме е привличал – по специфичен начин носещ отпечатъка на подсъзнателното, раздвоението на поетичността, бунта, ъндърграунда на сетивата_като представа, същност и илюзия.

……………………………………………………………………..

този път реших да съчиня въпроси към екипа на спектакъл, който не съм гледала / екипът също не познавам и именно това отключи идеята ми_да опиша самото усещане, разстоянието като възможна близост /, а събирателна визия за театралния език добих от гостуването на режисьора и автора на театралната адаптация в културния блок на БНТ – Култура.БГ.

въпросите_

макар без отговори, сами по себе си, те очертават хоризонт вътре и извън територията си, носят духа на построяване на ден от тъмното на нощта. въпросът винаги запалва страст, достатъчни са дух и далекогледство.

затова идеята тук е да споделя размислите си относно как и защо се поражда желанието да се анализира произведение чрез формата_ [въпроси / отговори], и доколко естеството й определя визията на разговора като пълнозначен.

цялата тази парадигма от осъзнати липси реших да подкрепя с учудващото – откъде да започна? въпросите мислих дълго, защото не исках да са в очакваното търсене на границите в играта на криенеца – намираме се там, където сме се скрили.

исках въпросите да зададат идея за сетивно преминаване и преживяване на невиждани кадри. това даде и природата на въпросителния етикет / стилово_ спонтанно очертаха профила си_загледан в разбирането_не какво мислиш, а защо така мислиш.

това, което сочи един въпрос трябва ли да бъде единствено и само въпрос? той може да протича само като идея, която ‘ свързва ‘ светове.

благодарение на това наблюдение си обясних_

въпросът не може да има съзнателна власт над отговора, независимо в каква степен е базиран на личен извод, когато намерението на питащия е продиктувано от търсенето на тълкуване, а не на информационно-статистически модели.

реших да изоставя установената питаща форма ‘ въпрос с ясна и предвидима конструкция ‘, чиято цел е фокусирана да получи информативен и разпознаваем отговор – т.е. ако въпросът е в рамките на очакваната интонация, парадигма знаци и значения, то отговорите ще запълнят подобна ниша знания около и за спектакъла. това е нелош и добре познат похват, но не бих казала, че е интересен за страниците на Кореспондент / Кореспондент излиза рядко, изключително избирателно търси своите личностни изследвания, обекти на внимание, за които да разкаже / с които да се свърже – описателно, илюстративно, аналитично, а защо не и маркиращо ги именно с различни по заряда си въпроси.

премиерните дати на спектакъла, поставен през 2022 г в театър Възраждане са били на 19 и 20 март. не бях в България по това време, но някаква сплав от добър изказ и драматургичен интерпретационен рисунък, отключи представата ми, разбира се на асоциативно ниво.

дефинициите ни разделят.

изключителната идея за нов живот на смисъла от въпроси към автори, режисьори, артисти, танцьори.

играта на подсъзнаието води до пътуване навътре в тялото

важни са човешките същества сами по себе си и това е достатъчно!

въпросите на Кореспондент_

correspondentluna.com

_[ смисълът от бунт / и естетиката на представлението_определят самия живот като естетика на самотата чрез бунт.

как представата за оголената страст, в сгъстената времева междинност;  разхерметизирането на митологемите, се оглежда във вътрешно изпитание за личността ]

_[ очевидно Стриндберг разчита на знаците / силата им. 

личното ви тълкуване за билките в този текст и как визуалното внушение  на  магиката им кореспондира с чупливостта на мига >

ситуирани  като нова отвара срещу характера на времето или втъкани в сукно /  изтъкано от нишките  на зависимостта_сила и подчинение ]

_[ моралът като граница, поставя въпроса ‘ кой си ‘  като контражурна среща на илюзията с реалността, преодоляването на даденостите / 

по какъв нов начин подсъзнанието маркира конфликта и помирението между душата и тялото_чрез кои свои дълбочинни и скрити връзки определя мотивацията у героите ]

_[ Еньовден и природата_културното значение на земята и корена, зависимостта от другия за вглеждането в себе си…всичко това сглобява света по нов начин в тези тъмни часове на отвъдното, на разрушените представи и порядки, на преизподнята. как Стриндберг балансира горната и долната земя в човека? свързва ли двете същности или ги раздалечава, за да ги смири ]

_[ как премина репетиционният период – в търсене на отчетлив и ясен образ или в трансформацията му чрез перформативни  жестове към  първообраза_може ли да се каже, че персонажите са образи в развитие, образи на развитието ]

_[ как определяте ролята на артистите и техните  личностни характери_с какви нови перспективи, поканените от вас артисти, обогатяват и развиват въздействащата сила на класическите образи / психоаналитичната им регистрация ]

_[ какво научихте за Стриндберг след преживяването на текста при поставянето му >

кой е Стриндберг днес и какво си казвaмe един друг, имайки предвид рецепцията на съвременния зрител ]

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace luna

от Антония Кесерджиева

фото наратив_Велина

графика_Antonio Keserdzhiev

как изкуството въздейства върху публиката / как свързва хора и представи / как изгражда разказ чрез споделянето на емоция / обект и интерпретация / рефлекс и резонанс_

така нарекохме надеждата си, в подкрепа на смисъла да се търсят нови начини за среща с обекти на дизайна, изкуството, пространствата. този път провокацията ни е към публиката, а поканеният има свободата да изрази погледа си към посочена творба по начин, какъвто сам измисли и избере.

[п о с о к и] камерна експозиция бижута
на Гергана Труканова
юли 2019
Artspace Luna, Бургас

подход / реакция_

[икономика на изживяването] разказва как едно пространство за изкуство, създадено преди 24 години, укрепва своята вяра всеки ден, благодарение на вниманието и креативността на своите автори и публика.
обменът е взаимен и важен, но жестовете са лични и изследователско искрени.

затова ще споделяме_ще питаме_ще тълкуваме и пътуваме в_

и к о н о м и к а
н а
п р е ж и в я в а н е т о

____

юли, 2019

‘ почувствах се като ученичка /
усещах светлината в пластиката, но имах нужда да я наблюдавам / може би ще отида на йога.
изведнъж, късно вечерта, преди да се отправя към леглото / взех решение :
сутринта ще взема брошката и ще отида край морето / ще я снимам. ‘
Велина_

Велина_

познаваме се чрез града, чувството за пространства и джаз /
разпознаваме се в мисли от разстояние /
понякога се разминаваме, но усещаме в световете си място за думи и поглед /
всеки път споделям, че се радвам да се срещнем, а тя:
‘ дори начинът на писане – пунктуация и малки букви
ми носят усещане за нещо, което е извън текста. ‘

листо от смокиня.
за 9 разказа в синьо.
водата предизивиква
светлината да говори.

9 като знак_
9 е плодовита идея_
9 писма до любовта_

събирателност на мига,
в който Велина среща
вълнението
на избора_

обект / пластика / брошка /
сребро_стъкло_сребро /

камерна експозиция бижута_ [ п о с о к и ]
дизайнер_Гергана Труканова
фотоси_Велина_
история с кръгове в слънце / въздух / вода /

_лъчи прекосяват хоризонти /
стичат се в синьо_ светлината е син дъжд_
забравям, че има други цветове.
посрещнала е изгрева при парапета на пристанище Бургас.
брошка с девет кръга за утрото на новия живот /

_____________

идеята ни се изразява в това да срещаме лица и характери, чрез обекти и интерпретации, за които разказваме в Луна.
диалогът на разпознаването се състои в съпреживяване, споделена естетика, подкрепа.
защо мислим да продължаваме да го правим?

усещането ни, че видимостта на добрите срещи
прави думите значими и после превръщането им в знаци провокира да бъдат разказвани и споделяни, а заедно с това стимулират нови идеи, нови изживявания.
изпитваме благодарност за общата интонация!

____

в Кореспондент [ 01 ] споделихме първата си среща от поредицата ‘ икономика на преживяването ‘ _

в нея арх. Десислава Стоянова интерпретира личното си усещане към една от творбите ‘ S t R U C t U R E S ‘ на Елисавета Ангелова / Elvyan, представени в Artspace Luna.

Кореспондент

correspondentlina.com

Artspace Luna

един разговор на_

Антония Кесерджиева с Мария Съботинова /

_за Кореспондент

февруари 2020

Кореспондент

Artspace Luna / Антония Кесерджиева

февруари 2020