визуален наратив: Carine Gualdaroni / Cie juste après
март 2022 /
камерно пространство_ приобщаващо късове земна глина / оскъдна светлина_ успоредна симетрия_малки пейки за сядане_за деца и възрастни_ приседнала до глинените парчета_жена, безмълвна / съсредоточена в тишината на собствените си усещания, заради което ти идва да се свиеш и да бъдеш само пулс_ пулс за приближаването и отдалечаването на едвам додловими природни звуци_птици, вятър, дъжд, ехот_земята има свой глас и образ_ в сърцето на невидимо, събуждащо се семе_
пътят и началото / началото е път / всеки път е начало / кога началото предчувства пътуване /
в спектакъла за деца и възрастни Ride, присъствеността бе знак за общност. още с влизането в интимното пространство, в дъха на материята_глина / светлината и звуците / погледа на Карин_ артистката в моноспектакъла /, у всеки се пораждаше настроението за едно цяло_чувството, че е елемент от нещо важно, а същественото предстои. детайлите, лишени от шум и маниер, като иносказателен щрих на търсената простота и първичност в спектакъла, максимално утвърждаващи живота като идея_затова всеки без да е мислил предварително, сякаш с охота изоставя част от себе си извън това заградено място. може би външността си или атрибутите й, за да възроди единствено духа си.
този камерен спектакъл поставя много въпроси_ базиран върху визия и преживяване, без нито една изречена на глас дума, темата за избора и посоката, които човек избира, отвежда в състояние на самопознание зрителите, независимо възрастта / над две години /, подобно в сетивен лабиринт.
диалогът започва още с възможността всеки да намери място за себе си. приближавайки към пейките в доверието за сядане, заедно с онази светла своя страна, която ще намира отговори, която ще обича и диша смисъла на всичко, за което поставя въпросителна_ride / бръчка или пътуване, събира човешките сетива в брод, за да освети пълнотата на човешката си същност_
местата и намирането им очертават личната територия за наблюдение, затова всеки интуитивно открива пристана си, за да се остави на минутите преди началото за предчувствия и разгадаване.
така и ние с Линн открихме своите места. случайно, още тогава срещнахме погледите си с Карин и мисловно обменихме радост. тези интересни, но семпли театрални форми, игрови похвати и интерактивни / потапящи изживявания изграждат образа на пораждането, порастващо с всяка стъпка, всяко вдишване и издишване.
след неколкократни степени_ковид ситуации, светът има нужда да изживее раждането си отначало, да се потопи във въздушната сила на промяната, за да види тъканта му такава, каквато е била преди него_ въпросите за пораждащите се дух и воля са базата / истинността, в която времето добива човешко измерение_копнеж.
Ride_ е приказка за човешкия копнеж / произхождащ от волята за живот_
този първопричинен код съдържа в себе си целия сетивен лабиринт, който поставя пред изпитания както любопитството, желанието, ума, сърцето, така и умението да се оглеждаме в другия / да споделяме / да се разгръщаме и да обгръщаме действителността с вярата извън себе си и за себе си_чрез единството, заедността _да градим път, който понякога е ключ към гледна точка или предчувствие, понякога е мост или покрив, дори стих и метафора, в които откриваме полет.
за какво говори глината /
спиралата от мигове, напластява усещането за изпитания, в които героинята на Ride покрива части от тялото си с материята. тя облива лицето, косите, ръцете си с течната глинена смес, слива се с първичността й, претопява енергията си във вибриращата земна тъкан. ‘ човекът, сътворен от кал ‘ е онзи израз, който в съзнанието на всеки от нас събужда чувство за изконността на сътворението и цената да си жив.
след 40-минутния спектакъл, по времето на който публиката беше погълната от жестовете на преминаване, което артистката осъществяваше напълно свободно, разчитайки единствено на спонтанността на физиката и познатостта на материите / няколко дървени греди и глина /, 4-годишната Линн още излизайки каза тихо – [всъщност, глината е земя].
да, земният живот има свое минало, но копнежът е роден от крилете на порива, новостта, движението за мига и неговата философия, частиците му [сега]_ в неуловимото. затова Карин приканва децата_малки и големи да споделят онова, което изпитва тя_духа на материята_като същинска майка, от която се раждаме всички. заедно с това, приобщаването на зрителите в театралния акт / артистката подава глинени парчета на зрителите, които отнасят със себе си, с други пък заедно изграждат дом / спектакълът разшива и разкроява рамките на очакваността, внушавайки идеята за общото ни глобално тяло. и подобно на път, всяко начало започва с пътуване в себе си.
спектакълът RIDE бе част от програмата на Театралния фестивал Les giboulées / TJP / Страсбург, провел се през март 2022 в Страсбург / Франция.
correspondentluna.com
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.