от Антония Кесерджиева / въпроси, асоциативни връзки
фотонаратив_Нора Ампова / авторска колекция
светлина_ вода спасителни светове /
предизвикващи воля за разгадаване на безмълвното_
могат ли да бъдат тълкувани в духа на тяхната изначална даденост в постигането им като метафори_ светлина_вода / същности, приканващи в общ разговор, посветен на спонтаността и чувството или просто в размисъл върху различните лица на душата /
мислейки си за визуалната плътност в идеите на Нора Ампова, откроявам близостта и дистанцията / тяхната сродна въздействаща сила_
темата за вътрешния покой се промъква като сянка над безгласната вода / какво може човек да направи и възможно ли е да оторизира интелекта си в бъдещ блян на себеизява и то във време, в което темата_изкуствен интелект_е разпознаваема като нормална битийна единица /
близостта и дистаницията, почувствани в_
[ спасението на човека ]
[ разгръщането на пейзажа ]
[ личността като пейзаж за желанието да сме ]
[ ? ]
[ басейнът ]
на снимката_Нора Ампова с творбата си “Розовият дневник” / дневник с 20 рисунки и колажи, които съдържат послания за светлите моменти от бита
[ спасението на човека ]
Кореспондент /
_Нора, кога тъгата има силата да рисува жизнерадостно?
Нора Ампова /
_За мен да творя е сам по себе си жизнерадостен акт. По този начин “празнувам“ живота с всички негови богатства, които той ми носи. Меланхолията също е едно от тях.
Кореспондент /
_възможно ли е тихото съзерцание, привидното спокойствие да бъдат проява на нов тип бунт и от кой бунт се интересувате като творец, какви са вашите начини за внушение ?
Нора Ампова /
_Не зная дали това е точно бунт, но определено в последните си проекти насочвам вниманието към един „по-аналогов“ начин за преживяване. Опростяване на пейзажа, значимостта на връзката човек-природа и това, колко ценно е всъщност да оставаме сами със себе си и мислите си. Като контрапункт на изключително агресивната, материална, неодухотворена дигитална, а и реална среда.
Кореспондент /
_кога една творба отключва истински социален резонанс у вас, как ви предизвиква подобно изкуство? разкажете ни за автори, които наблюдавате или са ви интересни именно заради тази мисловна линия?
Нора Ампова /
_Възхищавам се на автори, които успяват да направят истински социално изкуство, това се прави предимно със сърцето, но има и безброй концептуални примери, в които художниците използват основно мозъка си. Сещам се за двама наши творци, които използват съответните подходи автентично – Алла Георгиева и Правдолюб Иванов.
[ разгръщането на пейзажа ]
Кореспондент_
_вашите малки човешки примери на промяна чрез изкуство? може ли една творба да претвори действителността, да роди съзнание и потребност от съществени рефлекси?
Нора Ампова /
_Изкуството е необятна материя, в него можем да открием както претворени, огледални реалности, така и съвсем нови, непознати измерения.
Смятам, че чрез изкуството си давам поле за размисъл и въображение на зрителя. Отправна точка. А промяната се случва предимно, когато е пожелана.
[ личността като пейзаж за желанието да сме ]
Кореспондент /
_какъв е личният ви вкус към свързаността в семейството по отношение креативност и публичност? как ви въздейства фамилната разпознаваемост и каква идея носи за вас всичко това? случаите, в които артистични фамилии са ви вдъхновявали или мотивирали с улавянето именно на тази съзидателна енергия, макар и доста различна у членовете понякога?
Нора Ампова /
_Благодарна съм, че израснах в артистична фамилия. Аз се гордея с постигнатото от родителите ми и брат ми в сферата на музикалната култура у нас. За разлика от тяхната неизбежна връзка с публичността, при мен нещата стоят по различен начин.
Преминавала съм през най-различни периоди по повод популярността на семейството. Има силни, но и трудни страни. Като визуален артист, аз се разграничавам от тях по естествен начин. Липсата от широка разпознаваемост ми помага да концентрирам креативността си.
[ басейнът ]
Кореспондент /
_опишете ни с думи вашите басейни? каква психология разказват те в личното емоционално време или в независимия от платното живот?
Нора Ампова /
_Магията на водата е хипнотизираща, а когато тя е затворена в неестествено за нея пространство се получава интересено напрежение. Пряко вдъхновение съм получила от басейните на Дейвид Хокни. Интересна ми е тази ‘’игра’’ на нещо привидно статично, но пълно със свои вътрешни турболенции. Смятам, че с тези серии картини, успявам да предизвикам публиката към един особен вид медитация.
Кореспондент /
_правите ли разлика между различните зрителски погледи? в каква степен мислите на вашата публиката ви вълнуват и в кои случаи можете да проявите незаинтересованост по отношение нечий прочит на някоя от творбите ви?
Нора Ампова /
_За мен винаги е изключително интересно и специално, когато някой ми сподели своя поглед и усещане. Често се случва, чрез публиката да разбера неща за себе си, за които не съм подозирала. Харесвам това общуване. Намирам го за красиво, защото е взаимност.
Не мисля, че бих проявила неизаинтересованост към нечие мнение, би било жалко за самата мен.
Кореспондент /
_мислите ли, че може нещо да се промени по отношение по-добрата взаимност_творба / зрител в българския културен климат?
Нора Ампова /
_Винаги може да бъде и по-добре, но трябва да се радваме и да сме благодарни на всички съвременни будители, които имат дързостта да творят в една недотам благоприятна среда.
Културният живот в България расте всеки ден, отварят се нови възможности за изява, а чрез тях и публиката расте.
Кореспондент /
_Нора, вече имате няколко самостоятелни изложби. вероятно всяка ви носи различни усещания, спомени. и все пак_кое от общото вълнение в края на всяка затворена тема дава нов ключ, идея, желание? смея да си мисля, че именно този копнеж е метафора за тахион. разкажете ни за този тахион!
Нора Ампова /
_Тахионът е хипотетична частица, за която се твърди, че е по-бърза от скоростта на светлината. Правя връзката с желанието за пътуване и дори за телепортиране, което човек изпитва, особено заобиколен от всевъзможни изкушения и лесни начини за забавление. Има риск обаче, в желанието човек да е навсякъде, всъщност да остане никъде. Затова, моето предложение към публиката с изложбата Тахион, бе да й предоставя възможност за извършване на приключение в галерийна среда.
Първата ми самостоятелна изложба бе в 12 клас, в галерия Дебют, по повод дипломирането ми в Художествената гимназия ‘’Илия Петров’’. От тогава до сега съм осъществила редица изложби, всяка различна. Бих казала, че съм растяла и все още израствам пред определена аудитория. Сполучливо или не, стремя се да развивам професията си, да търся теми от това, което ни заобикаля и да допринасям към обогатяването на културната ни среда.
____
в пълнтата на обмена с Нора, в духа на диалога ни и след като вече разполагах с фотографии от личната й колекция, се опитах да изведа онзи събирателен образ, който отключва сетивността ми към вътрешните теми в творбите й. по естествен път, контурите на минималистичните й басейни очертаха почти знаковото си място в съзнанието ми. предизивкателни или тайнствени, тези дизайн / ландшафтни обекти_басейните, според мен дишат чрез своя плът и събират равноделно деня и нощта в дисциплините на човешките логика и въображение.
[ басейнът_асоциативен глас ]
басейнът_битийна единица / вид аксесоар / пластична брошка, настанила се в тъканта на земята_с помощта на енергия, движена от човешката воля за перспектива_
за духа / за тялото / за разума
какво се случва отвъд хоризонта му_
светлина_вода спасени светове /
мястото за басейн /
място_то е моделиращо реалността чрез привидно правилни отговори / кодирали позицията си в разговор за неслучили се въпроси, измерими или съпоставими с образите на реки, езера, морета, океани_
снимки 1 / 2
[ Най-сетна сами_акрил / платно 50 / 60, пленер Звук и цвят, Дарик радио / Таен Басейн_акрил / платно ]
реки / езера / морета / океани
басейнът не е нито едно от изброените, той е фикция и рана в паметта на земните пори.
басейнът е общият им знаменател или заменител, решен като целокупен проводник на представата за водна площ / онази измислена реалност / онзи добавен смисъл_
предизвикан посредством ясна човешка намеса_басейнът е вид инсталация с вода, разширила чувствителността към дъното, а внушението за повърхност бива полирано до усещане за планетарен ум_
бавно / времево / донякъде устойчиво_
двете заедно_повърхност и дъно биват поместени в рамка, която заключва същността на човешкия импулс да съчинява пейзажи, като активира, според личния си вкус, цяла житейска поредицата_действие / бездействие.
снимки 1/ 4
[ Влажен пейзаж_акрил / платно 140 /120 / Почти пълнолуние_акрил / платно / Неонова пелена_акрил / платно / Планета караван_акрил / платно ]
тях можем да оприличим на спонтанни упражнения по другомислие_общуването с обкръжаващия ни свят и този, който е скрит в нас. затова картините на Нора Ампова ми въздействат като спасителни / спасени светове_
с други думи _
композиционните нишки / изпълващи с мълчаливо_цветен диалог картини проектират върху басейна представата ми за ироничното, като реален рефлекс на будно и социално ангажирано общество. без това да изключва и скепсиса на вечно съмняващия се човек.
оттук и въпросът_в кои обстоятелства той търси и избира басейна? какво намира в него – раздвижване на застинала безусловност извън себе си или тъкмо обратното_придвижване към непознатото познато вътре в себе си /
снимки 1 / 3
[ Меланхоличен следобед_акрил / платно 20 / 20 / Взех решение_акрил / платно 60 / 60 / Линия на живота_акрил / платно D50 ]
спасен или спасителен свят?
визуалната експресивност в размаха на Нора, проследява стъпките на човека до / в / край басейна, като сетивното въздействие събужда и чувство за съизмеримост_към локалното, към фактологията и произхода на нещата, към фантазното, вероятно захранвани, и от силни кино спомени.
/ по време на разговора ни, пропуснах да попитам авторката дали има филми, режисьорски разкази или кино афиши, които провокират усета й към определени наративи_
снимка_Антонио Хаджихристов / личен архив Н.А.
и дали иронията е онази усмивка, която се оглежда калейдоскопично в повърхността на отскачащия плисък хлорирана вода, в която е възможно откриването на нещо, изплъзващо се в потока на общуване с натуралното.
в своите възгледи, Владимир Янкелевич * противопоставя иронията на илюзията_
‘ тя поставя всичко под въпрос, руши установените дефиниции, отхвърля самодоволните дедуктивни съждения. благодарение на иронията човешката мисъл успява да се разпознае в огледалната рефлексия. тя е движение на съзнанието, което снема напрежението от прекомерната сериозност на мисълта. ‘ _твърди Янкелевич, който определя целта на иронията ето така_ ‘ да възстанови онова, без което иронията не би била иронична: тоест невинността на духа и вдъхновението на сърцето. ‘
басейнът като утеха _
в творбите на Нора Ампова той е пространство и място, което днес ми напомня на време без прогноза_
[ зона / неуловима за всякаква синоптична прогноза_басейн ]
снимки 1 / 3
[ Царство_акрил / платно / Тиха паника_акрил / платно Спряно време_акрил / платно /дърво 12 / 12 / 12 / ]
[ ? ]
интересен факт е, че по време на разговора ни с Нора, преминаха всички времеви сезони, като всеки един реален пейзаж обогатяваше гледката към идеята в този диалог жанрово, освен това провокираше и стремеж за все по-дълбоко разбиране.
усещането ми за авторското присъствие на Нора Ампова / в теми, похвати, емоционално въздействие / почти съвпадна с личностната идентичност на художничката_
тя измисля светове, за да ги спаси с душата си / създава своите въпросителни пейзажи като интонационни мостове към търсенето на светлина / ред / нови възможности за ума_
така, докато размишлявахме върху хипотетичните частици, способни да пътуват по-бързо от скоростта на светлината, измина цяла година, а заедно с това неусетно очертахме нов терен между два етюда_светлина / вода.
деликатна и благодарна среща_за нови мисли / посоки / преливания.
____
за Нора Ампова_
Нора Ампова (р.1989 г.) е художник, базиран в София.
Честите пътувания и житейските промени, през които авторката преминава последните години, задават посоката на темите в произведенията й. Нора споделя свой личен и често пъти сюрреалистичен свят, в който зрителите имат възможността да се намерят и разпознаят.
Нора Ампова завършва бакалавърска (2012 г.) и магистърска (2014 г.) степен специалност живопис в Националната Художествена Академия в София. Специализира изящни изкуства в Хертфордширския университет, Великобритания, по програма „Еразъм“ (2011 г.)
През годините Нора реализира над десет самостоятелни изложби, сред които:
“Жест” (2023 г.) – галерия Little Bird Place, София; „Тахион“ (2022 г.) – галерия Аросита, София; „Пълно вътрешно отражение“ (2021 г.) – галерия Little Bird Place, София; „Истории от облака“ (2021 г.) – галерия Нюанс, София; „Един милиард секунди“ (2020 г.) – галерия Doza, София; „Космос“ (2018 г.) – Unicredit Studio, София; „Криеница“ (2016 г.) – Градска галерия о-в Лесвос, Гърция и др.
Освен това, Нора е взимала участие в редица общи проекти в страната и в чужбина, като: „Пространство и присъствие“ (2022 г.) – Перманентна мисия на България в Женева; „Прагове и белези“ (2021 г.) – Национални есенни изложби, Пловдив; „The Next Step Generation“ (2015 г.) – сградата на Европейската Комисия в Брюксел; „Образ и Подобие“ (2015 г.) – Национална Художествена Галерия, София; „Внимание: прясна боя“ (2015 г.) – Софийска градска художествена галерия, София и др.
Нейни произведения са част от колекцията на Арт Център Хюго Вутен (Hugo Voeten Art Center), Херенталс, Белгия, както и от други частни колекции в България и чужбина.
Нора Ампова е носител на награда за млад художник на Уникредит Булбанк и фондация Стоян Камбарев 2016 г.
____
- Владимир Янкелевич / 1903_1985 / е известен френски мислител, културолог, музиколог, дългогодишен професор по морална философия и метафизика в Сорбоната, ученик на Леон Бруншвиг и Анри Бергсон, противник на философията, която ‘ не говори нито на сърцето, нито на въображението ‘, и привърженик на определен тип мислене, който самият той нарича ‘ мъдрост ‘.
correspondentluna.com
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.