Категории
ПРОЕКТИ брой 6 други

иди_ела / като причини за следствията

от Антония Кесерджиева_ някои размисли / асоциации в отговор на полето ‘ разкажи ми ‘ _ от изложбата майки / дъщери на Десислава Стоянова и Георги Георгиев

снимки_Кореспондент

майки / дъщери , фотографска изложба

има такива дни_ забравяш за себе си, за всичко наоколо, та дори за това какво носиш със себе си. среща те близка и посочвайки шала ти казва – хубав е! най-семплата плетка – казва – иди_ела, а толкова стилна, дори съвършена.

[ опити върху виждането сме ] си казах и продължих, но се почувствах на точното място, при точния поглед_сякаш в отдавна планувана и обмисляна среща, за да си разменим именно тези думи_

[ опити върху виждането сме ]

такива случайни достигания_трайно и небрежно_оставят белези от съвършенствата ни да се разгадаваме_ с лекота и интуиция.

и да, [ иди_ела ] обхваща широк спектър пулсации между обект_субект / време_пространство_

отиване_то и идванет_то отново дават ключ към общ хоризонт_непрекъснато обновяващата се природа_кръговрат.

фотографска изложба
на Десислава Стоянова / концепция / и Георги Георгиев / фотограф /

фотографската изложба на Десислава Стоянова / концепция / и Георги Георгиев / фотограф /, състояла се в ‘ Център за съвременно изкуство и библиотека ‘ Бургас_ направи възможен фокуса над близостта като ‘ покана за споделено преживяване ‘.

озаглавена ‘ майки / дъщери ‘_ фотографската изложба – по думи на Деси Стоянова – ‘ разказва нашата история. това е историята за порастването, за пътя на отделяне и противоречие, но също – на приемственост и подкрепа.’

майки / дъщери, фотографска изложба

‘ чуваш ли ме? искам да споделям и да бъда чута, но това става само ако умея да слушам. познавам ли те? а познавам ли себе си? осмелявам ли се да се огледам в теб и да приема приликите? стъпка по стъпка откривам красотата да давам и смелостта да приемам. аз съм майка и дъщеря. ‘

тези редове, отпечатани на гърба на поканата към събитието приобщават в интимността на идеята, като напластяват една върху друга различни чувствени / темпорални следи от една изповед, предадена като дух и настроение още чрез избора на тишината в монохромното изпълнение на отпечатъка.

в деня на откриването, изложбата като събитие предлага направата на снимка / майки_дъщери / от фотографа на фотосерията Георги Георгиев_

важен акцент в експозицията е визуалният календар, изграден от Деси Стоянова_състоящ се от направените снимки с телефона й по време на разходки в различни места, посоки_изпращани като sms съобщения до нейната майка, в опит да й вдъхне нов копнеж, желание и воля за живот.

календар майки / дъщери, част от фотографската изложба

домашното общуване е онази специфична светлина в графичната система на времето и неговите условности_характерите, за която е нужно търпеливото умение да се подрежда, пренарежда, почиства, реконструира.

фотографска изложба
на Десислава Стоянова / концепция / и Георги Георгиев / фотограф

мисля си, че всеки дом е културна епоха, която отразява по различен начин случващото се, а всяко едно семейство, всяка микронишка в него носи специфичност, свое мислене, събирателно за историите, нюансите както на всяка една, така и на цялото.

текст към изложбата майки / дъщери

тези редове ме накараха да погледна върху нещата, които са повече от ежедневни срещи / върху разширения смисъл на общуването, в което, поради близостта, нищо не може да бъде спестявано_връзките, колкото и да са ‘ сред свои ‘, те не са равни и винаги лесни / интересни са личните полета, в които смисълът намира благороден поетичен пейзаж както в ширините на вдъхновяващите емоции и радостта от живота, така и в сложността на мрачните дебри от противоречия, неясно очертаните им граници в различните времеви отрязъци_порастване.

как си обясняваме другия / по какъв начин тръгват определенията ни за субективността / убедеността, че разбираме природата / тълкуваме ли вярата на близкия до себе си като своя / въпросът ‘ защо е така? ‘ като отправна точка за следите, които оставяме в обяснение на избори и намерения_

[ домашното общуване е онази специфична светлина в графичната система на времето и неговите условности_характерите, за която е нужно търпеливо умение да се подрежда, пренарежда, почиства, реконструира. всеки дом е културна епоха, която отразява по различен начин случващото се, а всяко едно семейство, всяка микронишка в него носи специфично мислене, събирателно за историите, нюансите на всяка една.]

домът е отворен прозорец и портретът в отражението му е своеобразна рамка на ‘ поредицата ‘ прозорци в темпоралното_ той / прозорецът / обрамчва снимката на предходни и следходни, и така_портретите ни биват отразени в езеро на обща биография, пречупват светлината_всеки в близостта и отстоянието на другите до себе си.

[ езеро на обща биография ]

майки / дъщери фотографска изложба
на Деси Стоянова и Георги Георгиев

срещаме се заедно_ в отразените си образи / домашните прозорци се поклащат, раздвижвайки въздуха наоколо и всеки разбира повече за себе си, докато вниква, разпознава и разгадава чувствителността в щрихите от портретите на другите / близките си. понякога така се наслагват измеренията, че общият им сбор е равен на всички произволни цели_позабравени или отложени във времето.

кой какво е искал, бленувал_

как го е изричал_

какви умения е притежавал_

живеят или изчезват идеите след него_

питам се дали се предава или доколко е странно за всеки измамното чувство за ‘ родова памет ‘ ‘една кръв ‘ ‘цяло ‘, бягащо по перваза на терасите във фамилната ни къща.

сякаш всеки е тук и отсъства едновременно_

сигурно защото разказът е по-траен от образа / наративът от материята_

фотографското начало е огледало_ прегръдката е поща_изпратените съобщения в нея пренареждат липсите като градина на неслучили се емоционални мигове или по-скоро на преживяването като sms_

в дните на условните прегръдки / covid_пандемия / този начин на общуване бележи действителността като истинен факт, а човешките души се свързват посредством мисъл.

[ мисълта за другите ]

понесла сахара в палтото си през март_

на себе си обещах да напиша нещо след изложбата / после споделих и с приятели по време на откриването_ сигурно, защото исках да погледна пролетта навътре / с очите на философска игра / иди_ела / но този път_предложена като лична и преживяна емоция от Десислава и Георги.

иди_ела / като причини за следствията_мисълта за другите

тетрадка с ‘ разкажи ми ‘ от изложбата майки / дъщери

споделям моя смисъл майки_дъщери в отговор на подаденото ‘ разкажи ми ‘ от авторите на изложбата_

[ понесла сахара в палтото си през март ] _ [ мисля словесни портрети ] _

[ наричам ги_стъпване между енигма ] _ [ те в мен ] _

Линн_внучка

след края на приказката, Линн стана и ми каза: _на ламята й трябват ябълките, разбираш ли!? всяко животно, всяко живо същество има право да има дете!

с лекота поясни важния смисъл_в приказката ‘ Тримата братя и златната ябълка ‘, Линн, 4,5 год.

Никол_дъщеря

от ранна детската възраст си имаме наш ритуал ‘ око в око ‘ , като си внушаваме, че през очите виждаме мислите си и така разбираме тайния език на душите. много по-късно ми сподели, че е избрала ‘ Поведенческа икономика ‘ като магистърска степен. едва тогава си обясних важната теория на възприятията като опити върху виждането и интуитивно зная кога ще ми каже ‘ това не работи така, пази душата си! ‘

Николина_майка

винаги й разказвам от деня си в училище, дори докато мие чинии в кухнята. бях в 8 клас, усещах се влюбена. само че в Иван Иванов. тя разбра за премиерата му в Театъра на Народната Армия. изненадващо купи билети за постановката, после за влака до София, резервира и хотелска стая. още си спомням бялата му риза, докато се запознавахме с него, благодарение на нея, във фоайето на театъра след „Ромео и Жулиета“

София_баба

казваше ми, че иска да съм силна и нежна едновременно, затова реши да ме научи да разпознавам различните материи_габардин, креп, муселин, шифон, жакард, кадифе, пике, опал. имах цялата светлина пред себе си_научих се да съчетавам въздушното и земното, да експериментирам с нежната сила на яките неща

Люба_баба

жената, която има смях да съживи и най-сухите треви. понякога умее само с очите си да го излъчи така, че не ти се тръгва. живя по времето на манифестациите и карамфилите в широки кристални вази, а за духа на атмосферата, тя беше готова да се маскира, да прескача огради, да запали цигара без да знае как. сигурно затова целият й род, заселил се в Пловдив от Енидже Вардар, тръгва за Бургас в името на нейната първа любов Андон, който е в Бургас. затова и аз съм родена в Бургас, затова се казвам Антония

[ през март / в ръката ми_сахара / дъжд ръми в джоба на палтото ми ] _

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna