текст_ Антония Кесерджиева
снимки_ Кореспондент
____
/ наблюдение_впечатление_разнищване на някои уж видими характери и същности /
____
вътрешното усещане, че и по този начин подкрепяме кандидатурата на Бургас за културна столица 2032, че с отворените си врати – по едно и също време в града – категорично се подсилва и насочва вниманието на повече хора към местата, свързани с култура и изкуство.
ето кое ни вдъхнови да участваме в Нощта / Европейска нощ на музеите и галериите_Бургас ‘ 26
и най-вече_ една такава будна нощ през май бързо се превръща в личен повод да изразя обичта си към онези връзки между думи и визия, които всъщност са фундамент в дейността и концептуалните търсения в Artspace Luna.
[ защо спектър и аспекти ] _заради разговорната среда, извън класическите очаквания
[ защо синонимни връзки ] _заради възможностите, зависещи изцяло от въображението на присъстващите
[ защо препратки ] _защото говорим за взаимодействия и как всеки жест напомня за друг / широката отвореност към различни усещания и погледи
[ форми на воля ] _заради крилете и техните желания
––––
[ форми на воля / аспекти / синоними и препратки ]
фактът, че тази година нощта включи много повече обекти както в Бургас, така и от региона, произведе изключително ефективна градска динамика.
откликнахме на поканата за участие още през февруари, но месец преди събитието отсъствахме от града и потвърдихме включването си едва когато програмите вече бяха отпечатани.
въпреки това обстоятелство, галерията беше отворена до 22 часа в събота / 16 май / и в духа на идеята, подсказана още чрез плаката, който изработихме за събитието, се свързахме с нови мисли, хора, настроения.
оказа се, че атмосферата в Artspace Luna изначално е непринудено празнична и всеки жест в пространството се намества толкова адекватно в ситуацията, заради което без учудване, през тези допълнително осветени часове, успяхме да осъществим и различни експерименти.
какво предложихме в Artspace Luna_
опитахме се да превърнем съобщението и неговия статут в тематичен фокус_
конструирахме разговора си в знаци, които откривахме в различни дизайнерски подходи, съобщаващи по свой начин за корпуса на нашата тема _фигурата на глада /
[ съобщение относно фигурата на глада ]
[ съобщение относно фигурата на глада ] [ и неговите измерения ]
позиционираният в центъра на галерийното пространство модул, превърнахме в поле за среща между:
–пластове рисунки върху картон / картички от различни визуални артисти / готовността им да понесат архитектурата на текстовите послания, думи и пожелания
–дизайн чаши от синьо, рециклирано стъкло / 4 броя
–лъжици с дълги дръжки, изработени от неръждаема стомана / 4 броя
това, което вдъхнови и разчупи стандартното възприятие за обектите бе тяхната композиция_ защо гласът им е друг, когато са подредени по този начин?
аранжирането на всички елементи, включени в композицията, привлича вниманието, защото предизвиква да бъде разбрана и претворена_
поканихме автори, чиято работа следим от години и такива, които сме открили скоро, в колекцията има и принтове на творби от световни артисти, чиито произведения съм срещала в изложби, експонирани в салоните на интересни галерии и музеи по света.
[ справка ] – колекцията картички в Artspace Luna отдавна се е превърнала в богато визуално пътешествие и често пъти изборът й е бавно и забавно преливане от тема в тема, но така изградената площ специално за нощта нарекохме двор, заради което модулът изцяло презарежда сетивния експеримент за връзка между различните видове фигури_ визуално / словесно / обектно
[ съобщение относно фигурата на глада ] [ и неговите измерения ]
в духа на движещия се град в една такава нощ, дворът в Artspace Luna [ съобщение относно фигурата на глада ] насочва вниманието към дизайнa като комуникация / авторски картички / и с начина на подреждане на посочените по-горе обекти, настоява за многостранни прочити върху намирането на баланс между различните видове [ глад ]
баланс между различните видове [ глад ], базирани върху полюсите на духа и тялото_
със средствата на графичността, типографията, хартията като усещане за тяло и материя / всеки, който обръща внимание на картичката като начин на диалогизиране с времето помежду ни, животът днес и утре се превръща в хроника на пожелания_ глад за свързване.
силата на този тип медия разглеждаме често, не само защото в галерията има изключително богата колекция от авторски картички, а и заради предпочитаното отношение_изследване чрез деконструкция или извеждане на образа от познатата му среда, търсене на нови значения, превръщане на съобщението в писмо, което търси адресата си, следвайки маршрути и начини на мислене.
[ свързването ] хроника на пожелания_
заедно с непознатите за мен посетители размишлявахме относно паралелите_силата да свързваш, умението да съчетаваш, смисъла и ролята на общуването в една непринудена нощна дискусия, когато се улавяхме в различни моменти, че възприемаме света през визуалните полета на пътуващите думи_нашите, преминаването им през архитектурата на градове и емоции, за да стигнат точната пощенска кутия.
така открихме ключове и знаци към свободните инициативи в града и смелостта на хората да създават / архитектурните аспекти, заключени в постройките от кирпич в Бангладеш / непознатата жена, която рециклира стари, поизносени рокли / ще кажете_сребърна луна вместо печат? да, защо не_загадката винаги каца върху сребро / на плаката буквите са в два цвята, изображението в няколко етажа / букет от едри капки кратък дъжд / напиши ми за какво благодариш_
така, дворът в средата на пространството композира непознатите в приятно познати, докато значението на картичките танцува в алеята си_приложимо / неприложимо.
коментирахме и тяхното естествено натрупване. домът, в който живеят прилича на разгърнат филм, посветен на личността, докосванията, интересите_
биография на желания, усилия и избори през смисъла на споделените диалогични форми, обърнати към сбъдването_
/ докато разговаряхме, получих подарък_нова картичка /.
картичките винаги съдържат знак за бъдеще, колкото й да характеризират личността, те насочват погледа към изучаване на личния живот, но като проекция на предстоящото.
този код внимание, съдържащ се в избора на всеки хартиен къс е съграждан с много лично откровение–от един към друг– през периоди и различни хора – близки или вече далечни по дух, но свързани с темата за глада, нуждата да се свързваме, обменяме или търсим думи на съпреживяване, сбъдване, подкрепа.
същински мостове по своята природа, картичките имат способността да живеят откъснати от телесното. това понякога ги превръща в блудници. думите са вселена, виталността им е крахка устойчивост, но нали сте чували: – остарявам и се страхувам да не ми избягат думите – дори скоро четох интервю, в което Стефан Цанев сподели именно този страх – от изгубване на думите.
тогава какво означава баланс между различните видове глад / доколко гладът на тялото може да нахрани думите или ситостта на духа има енергията да задвижи умореното тяло_
мисля че медиатор е паметта_ тя е хранилище, което намира фокуса, ако кутията й пази съдържание.
тази ценност наричаме баланс_
отсъстващото тяло носи послание чрез думите и техните визуални портрети – форми на воля _градят се истории _съобщението проправя път към личността и остава като мост във времето _изгнаническата му роля докато бъде прието, прегърнато или забравено и после отхвърлено / креслата, описани по-долу /
[ форми на воля ]
[ тази ценност наричаме баланс ]_
колко често се замисляме за кодовете на пътуващите думи чрез картички – дали смисълът на текста / при гърба / следва или надгражда визуалността / при лицето /?
нали не забравяме, че съобщението / посланието се пише в един контекст, а се чете в друг, на друго място, при друга емоционална оцветеност?
изненадата в този прочит е специфична нормалност_ предизвикателство е да се намери център, онази пресечност на всичко, което изгражда вътрешна нужда от насочване на вниманието, да се адресира и изпрати тази авторска миниатюра с текст и рисунка, за да обозначи, охарактеризира осъществяване на момент / дейност / ехото от нечий живот_
мисли и послания прелитат географски граници, а заедно с това се разширяват очакванията_пътят, който изминават и с пристигането си го предават като синдром на оздравяване_
затова често определям картичките с текст като късометражен филм за силата на верността и връзките помежду ни_
пътят към другия е през идеята на границите и тяхното преодоляване
едно пожелание може да подтикне, да фокусира вниманието и чрез въздействието му да се осъзнае нов тип връзка с личностните навици_ дали добър пример или критика заради конкретни жестове /
[ картичките с текст са като късометражен филм за силата на верността и връзките помежду ни ] _
препратките – нещо прилича на друго и го пожелаваш, подсещащото визуално решение на малките рисунки, оставени върху картички за пътуване разказват или допълват характера на целия поток споделяне /
сигурно затова някои от тях попадат в рамки_препратките са богатсво от знаци и форми, с които никога не се разделяме, а само преразглеждаме, рециклираме или съзнателно надграждаме.
несъществуващият или изгубеният разговор се взривява, разпада до знак–дума, съобщаваща всичко чрез силата на смисъла, подчертан от визуалния език.
в събота / 16 май, между 16 – 22 часа в Artspace Luna предложихме и едно изследователско настроение :
–какво е музей, а музей в галерията?
ако музеят събира и приютява, то галерияата създава концептуално внушение на обектите, които от статута си на една визуална линия, колекция, серия, се превръща в тема, текст, значение, перформативен акт или дори спектакъл.
ситуативните композиции в галерийното пространство обговарят идеята отвъд историческото време – акцията дава ход за размисли – как възприятията за реалността намират благозвучие в дисонанса си и от какво зависи целият процес?
в случая [ форми на воля / аспекти / синоними и препратки ] подсеща за това как различните видове глад се съгласуват без приоритизирането на духовното или телесното, важността за всеки е различна, но диалогът, който се създава превръща този разговор в съществена платформа на вътрешното, осъзнатото, на еволюиращата идея помежду им.
синя чаша, метална лъжица #4 , оформящи каре, поствени върху композиция от визуални / картички /- колекция – Artspace Luna
подарените думи и удивяващия се човек / благодарността
за какво благодариш_ Artspace Luna, 16 май 2026
[ форми на воля / аспекти / синоними и препратки ] е един пространствен жест на Artspace luna – независимо пространство за изкуство и обмен, който обединява различни аспекти от личния ни поглед към всичко, което се отнася до културни перспективи и взаимодействията като баланс между различните видове глад – затова избрахме да обозначим смисъла с думата двор – като портрет на общата земя и корените в нея.
в духа на разказа, споделям и симбиозата, която по друг начин вдъхнови нашите гости в нощта / Европейска нощ на музеите и галериите в Artsapace Luna –
реализираното партньорство между Антиквариат Луна и Artspace Luna този път намери нов еклектичен смисъл в присъствието на две кресла от 60-те години на 20 век.
историята зад тях е жива с погледа си именно през съобщението. за глад / потребност / нуждата да имаш / когато няма или когато просто липсва интересното.
онези ехо и цвят, които заедно с радостта от всичко спонтанно, пораждат болезненото чувство да пазиш постигнатото така, че да не забравяш и миг от мечтата си / попадаш завинаги в капана й.
накратко, историята е следната–
Петър от Антиквариат Луна се среща с възрастна двойка, разделили се скоро със своята майка, 95 годишна. той не скрива учудването си колко е запазено всичко в този дом, в това число и двете кресла. тогава дъщерята на покойната жена, стопанисвала до скоро всичко в апартамента споделя:
– майка ми дълго мечтаеше да има тези кресла, затова и никой не сядаше върху тях – когато ни идваха гости, тя отваряше вратата и казваше – ето тук е холът ни и после затваряше, докато гостите се отправяха към кухнята.
хрумна ми, че тази частица от непознатия хол би бил друг полюс в идеята ми за музей в галерията.
[ музей в галерията ]
поглеждам креслата – външният им глас, почти като в притча – историята за глада на тази, тогава млада жена – да има двете кресла и да ги пази, за да ги има дълго.
както знаем, зад всяко обстоятелство стои друго обстоятелство, зад всяко условие стои друго условие и т н. дори зад всеки природен феномен или същност стои условие, което да го породи.
[ нощта в галерията удължава живота на двете кресла / като криле на пеперуда_те живеят нощем, за да говорят всички за живота им на следващия ден_как пазят страстта си като джаз в тъмното на хола / на мансардния етаж / вероятно помежду им е имало фикус, а може би насреща светеща реклама на магазин за платове ]
[ музей в галерията ]
____
ето такава среща с истории в Artspace Luna по време на европейските вечери в Бургас.
колко са важни нощите, за да са умни отговорите на утрото / хубаво е да се дава път и светлина в тъмното, да се осветяват теми, които подтикват към по-дълбоки измеримости с градове и места, каквито създаваме, за да се развиваме_в баланс на разнообразието от гладовете / страховете / гласовете и свободата си_
____
благодарна съм на екипа на Artspace Luna и Антиквариат Луна за това, че мислим и действаме с усет към разбиране на кръга и квадрата_
благодаря на всички, които прекрачиха прага на пространството ни на ул. Лермонтов 41, за да събудим нощта за разговор_
говорим си с очите й / има какво да ни каже_
пп-
тъй като картичката в Artspace Luna е важен персонаж извън Нощта и често пъти е участник в други наши проекти, очаквайте скоро нови фокуси, свързани с присъствието й в двете ни изложбени пространства.
една идея, инициирана от независимо пространство за изкуство и културен обмен
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.