декември 2021
поемата поема всичко
и
брашното
и
маята_
прибира в себе си достатъчно_
за да освети
водата
Кеймбридж_ декември, 2021
Автор: Антония Кесерджиева
януари 2022
обичам да подреждам в галерията на тъмно. когато светлината идва единствено от уличната лампа и няколко прозореца. тогава всичко живее в най – страстната си форма_ в копнежа си да бъдe невидимо, за да бъде потърсено и назовано_
правопис на сенки / контурни очертания_
от сутрин до вечер /
фото наратив_
Никол Кесерджиева Николай Георгиев
текст_
декември, 2021 / Лондон
дали защото животът му е пътуване във възможността да бъдат съчетани и изследвани световете / тяхната различност, не само като релефни територии, а като духовни модуси / наследствени взаимопрониквания, Исаму Ногучи разгръща характерната си същност хармонично, плавно, многозвучно_в етажите на творческата си интенция_естествен, в природата си да чувства.
Лос Анджелис е родното му място, а живее, пътувайки между Изтока и Запада.
биографичната история / 1904 – 1988 / сочи за ранния му престой в Япония, за обучението му в Ню Йорк, стипендията Гугенхайм и заминаването му в Париж, където срещите му с Алберто Джакомети и Александър Калдер, Пабло Пикасо и Жоан Миро формират интереса му към абстрактната визия, любовта към формата и връзката с цветовите нюанси, езика им.
но чувството в тази публикация, е породено най-вече от желанието да се вникне в света на Ногучи чрез емоциите и размислите около едно истинско кореспондентско обследване на пространството в Барбикан, в пълнотата на часовете в цял един ден_след Коледа / 2021, в Лондон.
Noguchi_
по природа е съзерцателен и проникновен. роден от срещата на японски поет и американска писателка, момчето Сам Гилмор / по-късно приема фамилията си Ногучи / от малък се грижи за градината пред техния дом. чувството на свързаност с растенията, тяхното формообразуване и подреждане в позиции вдъхват живот на ведрата му нагласа да създава и измисля. отдадеността към природата като процес го провокира да мисли и да отключва наблюденията си в посока на логически умопостроения _аналитични, научни. сигурно тези желания го срещат и с курса по медицина, от която по-късно се отказва, за да открие душата си в скулптурата, архитектурата и градините, дизайна, сцената.
Ногучи е поетичен в създаването. съзнанието му е погълнато от връзката_човек / свят. и някак си естествено за неговия произход_думите търсят път към формата, деликатността става негов маниер. фигуративната му работа като дух и настроение очертава граничността в_среща на видимото с въображаемото, затова е и отличителен, и съществен за модерната изразност_дълбок и съзерцателен жест в камък / бронз / дърво / керамика / стъкло_
така той определя геометрията и абстрактността в екстериорните пространства като нова органичност в погледа към града на 20ти век.
създава сценографии, костюми и декори за балетните спектакли на Марта Греъм, претворява детските площадки в градската среда в своеобразно ‘ четене ‘ на приказки чрез знаците на архитектурата в цвят и обем.
плавни, дълбоки и извисени, тихо стъпващи поеми, творбите му_интериорни и екстериорни приобщават към разбирането за чист, земен свят на разбиране и смиреност, на модерност и вкус към мисленето.
масата_
три детайла_емблематичната маса Ногучи, разпознаваема в целостта си да бъде тук и сега, в позицията на пластика, върху, която е застинал стъклен плот. масата на Исаму Ногучи, проектирана за Херман Милър / 1944 г. / е известна с елегантността си да приобщава лекотата в материи, обеми, сглобки, като звучи чисто и достатъчно.
Ногучи носи светлина_ Кореспондент_ http://www.correspondentluna.com
Noguchi_Barbican / London 30.09.2021_23.01.2022
http://www.correspondentluna.com
светлината_
погледът му_да съчетава, да разбира естеството на нещата, да откроява действието като природа, става повод в конструкцията на една от най – разпространените му концепции_светещо тяло от бамбук и хартия. за неговата поява, Ногучи интерпретира върху стара японска техника / използвайки ръчно добитата хартия уаши /, като претворява идеята й чрез метални, минималистични сегменти_крака / за чието вдъхновение подсещат Пикасо и Джакомети, а идейно_разширява погледа към слънцето.
Ногучи разработва тези светещи слънца в отговор на личните си изживявания, свързани с доброволната му мисия в лагер за японски американци, в Аризона през 1942г.
непрестанно разширява територията на изкуството и възприемането му, като вярва, че неговата сила одухотворява човешката същност.
енергията в творческата система от_архитектурни кодове, скулптурни знаци, танц и сцена, дизайн обекти за употреба, детски макети, се задвижва от активността и съзнанието на артиста.
Ногучи е световен автор, който чрез изкуството си създава ключ към човека, начина му на живот и управление, природата около него. вярва, че ‘ скулптурата може да се проектира в полза на обществото ‘. интересува се от проблемите, които рамкират и ограничават хоризонта / свободата. чрез изкуството си влиза в тъканта им като в ‘ лисича дупка ‘ / подобно неговата пластика, разположена в градска среда /. в продължение на шест десетилетия, мисловната му позиция, базирана върху експеримент и иновация, е съответна на социалната конфигурация и значимост на артистичната му дейност / в мащаб /, затова е определян и като най-влиятелния скулптор на 20ти век_със свой социален / хуманистичен / визионерски профил.
Никол Кесерджиева Николай Георгиев
архитектура и памет_
скулпторът Исаму Ногучи е автор на произведения, създали облика на съвременността като памет. важното, което оставя следа в съзнанието на човека събужда чувство_при среща с обект, композиция, постановка, монументални скулптурни обществени, иновативни предмети с ежедневна функция.
скулптурите на Ногучи, посветени на световната история, както и неговите градини, проектирани като живи организми в космоса на градските пространства живеят като буден социален рефлекс, свързвайки човека с обществото. като покана за диалог, извън времето и обстоятелствата.
Исаму Ногучи е удостоен с медал за изключителен принос в изкуствата през 1982 г., наградата на Киото за изкуства_ 1986 г., Национален медал за изкуства 1987г.. Музеят на градината Isamu Noguchi, открит в Лонг Айлънд Сити, Ню Йорк през 1985 г., включва открита градина за скулптури и колекция от около петстотин скулптури, скици и рисунки, фотоси.
личностно излъчване_
една лична мисия, внедрена в съзнанието на Кореспондент_да събира и синтезира внушенията от всеки жест в галерийното пространство – творби, текстове, плакати, публика и присъствие, реакции, случайни ситуации, предизивикани по време на посещението, дават воля на представата за това_всеки артист / портрет, да бъде обрисуван спрямо колажа на всичко уловено в цикличността на всяко посещение_т.е. всяка капка смисъл, продиктувана и провокирана в полето на взаимодействие / докато се разглежда / става част от впечатлението, именно защото е несравнимо, неповторимо и ценно изживяване само по себе си.
ето за Ногучи_
Ногучи търси навътре в себе си. израснал в атмосферата на отсъстващ баща, опознал света около себе си чрез градината пред дома, Сам запазва ранното си чувство за обич и свързаност чрез добрите приятелства. дългото вътрешно ‘ питане ‘, лутане между изкуство и медицина също изиграват важна роля в търсенето на личностно равновесие. и все пак, образът на градината, за мен е основополагащ_там Ногучи подрежда микро света, там изгражда личния си наратив, имайки възможността да композира и създава, да твори и избира място за всеки корен, подобно избора на живи хора около себе си. Исаму Ногучи създава градина пред дома, хармонизирайки свободата си, която после разстила по целия свят чрез пътя на своите скулптури.
всяка една ретроспективна изложба прилича на градина. тук, в Барбикан тя е жива пред очите ни. силата й на привличане е ясна_и в естетически план, и в мисловен ракурс.
Ногучи е тих въздействащ, формообразуващ вятър_сплав между думи, разказ, материя и дух! еко – системата в градината, за която се грижи като малък, му дава вкуса към свободата до края на дните му_ да иска / измисля / може / създава. омиротворяващ творчески потенциал е!
Барбикан посреща посетители за рестроспективната изложба в Лондон от 30 септември 2021 до 09 януари 2022. изложбената линия, която предлага самият център за съвременно изкуство и дизайн Барбикан, е вълнуващо и истински подходящо място за колекцията на творец, предлагащ фината органика между пластичност и мекота на обема, характерни за постановката на мисълта му, за цялата дълбока ритмичност, изграждаща творбите му.
художествената галерия Barbican постави първата европейска ретроспективна изложба на творчеството на Ногучи от 20 години насам. организирана и курирана е съвместно от Barbican Center_Лондон / Museum Ludwig_ Кьолн и Zentrum Paul Klee_Берн, в партньорство с LaM – Lille Métropole Musée d’art moderne, d’art contemporain et d’art brut. мащабната експозиция илюстрира иновативния почерк на световния артист, който притежава умението да превръща скулптурата в архитектурна жизнена среда, свързваща традиция и модерност с екологичното съзнание като начин на живот.
впечатляващите преходи от тема в тема, от разказ в разказ пресъздават духовната история на твореца като динамика и равновесие_в тяхната пълнозначност и значимост. и да, Ногучи излъчва баланс. може би този поглед към действителността беше същностен за гостите и посетителите_ден след Коледа, Барбикан бе събирателен център за хора от цял свят, дошли, за да преживеят светлината в идеите на един чувствителен разказвач, какъвто е Ногучи.
декември, 2021 / Лондон
проект на Artspace Luna и Visionakt
ключова идея, технологии, арт > листо, а върху него – плод >
‘ какво е арт ‘ ‘ какво означава изображение ‘ ‘ прасковите, ще ги ядем ли ‘ ‘ нали това е галерия ‘ ?
Елица, Борис, Мари, Крум, Рая, Калоян
упражнение с ранна светлина / накратко за видео арта
видео курс и ателие за създаване на кратък видео разказ_ модератор Антонио Кесерджиев, асистент Свет Искрова 2019 година_независим проект в няколко етапа
_________
_здравейте!
видео изкуството е език, още една възможност да се изразяваме креативно. ще ви разкажа накратко историята му, някои негови характеристики и после ще се фокусираме върху човека и неговите чувства. задачата ни ще бъде да потърсим смисъла в света на човека.
ще открием реалност, която вие ще домисилите и ще заключите в образ.
ще създадете кратко видео, което заедно ще въплътим в света на човек, който е видимо самотен.
преживявайки чувствата му, всички ние ще усетим неговия живот, ще се замислим какво е радост, нужда, липса, болка, ще съпреживяваме и споделяме.
това ще бъдат интерактивни истории, които ще създадем в нашата видео лаборатория.
така ще се превърнете в мислители и автори на светове, родени от личните ви идеи.
сигурно ще станем и приятели и ще създаваме нови истории чрез видео и чрез видео ще се въплъщаваме в света на другия….
пакет от шест думи / комбинирани с визуален израз, създадени за всеки участник във видео урока_ автор и реализация_Антонио Кесерджиев
_в края на нашата среща ще получите няколко карти. върху всяка е написана по една дума, която вероятно е нова, но ще чуете по време на лекцията ми…
ще бъде добре да се обогатите, като се опитате да запомните значенията на тези думи.
Упражнение с ранна светлина / накратко за видеоарта_Visionakt в Artspace Luna, 2019
_в началото на новата учебна година ще експонираме вашите видео творби в галерия Луна,
ще може да споделите с приятелите си целия творчески процес около създаването им.
ще имате възможност да употребите и някоя или всички нови думи, които вече ще са част от вашия нов език!
Антонио
__________
14 август 2019
галерия Луна в колаборация с Visionakt
кратък курс / в и д е о а р т
за ученици / 7 – 12 години
Антонио Кесерджиев_Свет Кесерджиева
Екран към града_ визуален жест към града / видео разказ, съставен от материалите, създадени от Елица, Борис, Рая, Мари, Калоян, Крум по време на видео лабораторията_ VisionАkt / Artspace Luna_витрина, улица Лермонтов 41, Бургас_2019 / 2020
някъде, между душата и ума, между есента и лятото, човек се оглежда в дните си.
някъде, между тук и сега между себе си и другите, човек открива смисъла. и от всички приказки избира тази, чрез която думите превръща в криле, а вятъра – в дом за приятелство.
приказка за спомените_ / текстово звено към видео конструкти_ Екран към града / Artspace Luna, витрина_ ул. Лермонтов 41, Бургас /
Екран към града е визуален прочит на реалността /
Artspace Luna
благодари на спонтанните, чуднопитащи деца,
които вдъхновено създадоха своите видео писма_ благодари на V i s i o n A k t_Antonio Keserdzhiev за осъществяването
на видео ателието ‘ Упражнение с ранна светлина ‘ –
идея, тема, финансиране и най-вече –
генерираните чувства и разкази_
кратките видео хроники
показват желанието_’ да се разказва чрез изкуство /
‘ да се изгражда жива комуникация между идеите,
града, различните погледи, умението да се тълкува /
‘ да се открие творческия заряд у децата, интегрирани в атмосферата на галерията, провокираща нови мисли, чувства, емоции /
Мари
Калоян
Борис
Елица
Рая
Крум изразиха себе си чрез видео_
научиха нови думи_
упражниха светлината на идеите си чрез сюжети_
видео ателие / теория и практика
с деца / 6-12 години /
VisionAkt / Artspace Luna
август 2019
correspondentluna.com Artspace Luna
октомври, 2021
К.
постепенно_ мисленето за контекст започна да я обсебва.
след което_ пренареди всичко.
постепенно / в контекст_
октомври, 2021
correspondentluna.com
докато подлагам на съмнения ежедневната преупотреба на стереотипни алгоритми, си задавам куп въпроси около нещата, които ме вдъхновяват_
кое е важното в това, което мисля и създавам?
какво научавам, докато работя?
кое е онова, върху което искаме с екипа да фокусираме развитието си?
забелязвам, че същественият ритъм се обуславя от една важна стъпка в управлението на галерийното пространство и неговата визия в последните няколко години_
неговото разширяване в поле за обмен и нови интеракции чрез изкуство_
визия . текст . обекти . диалог . медия
естествено, това мобилизира нов тип ресурс, среща и трудности от друг характер, но обогатява с многообразни и пълноценни връзки, като създава вълна от изживявания и най-вече адекватни теми, чието влияние намирам за ефективно – както за пространството, така и за града.
всичко започна с желанието ни да селектираме онези артистични жестове, в които откриваме инструмент за социален диалог, функция и употреба / с други думи – изкуството като разговор и диалогът като културно изживяване в различни точки по света.
припомням някои от последните събития, чрез които се опитахме да породим мислене и желание у нова публика.
важни фокуси_
2021 година добави нова стойност в концептуалната стратегия на независимото пространство за съвременно изкуство и дизайн Artspace Luna.
Кореспондент и Далекоглед / КИД / са мултидисциплинарни модели за съучастие, създаване, преживяване, споделяне / с които екипът на галерията търси и изгражда новия характер на дейността си_нов тип диалогичност и обмен.
КОРЕСПОНДЕНТ е дигитална медия за изкуство и култура / начини на мислене_ базирана на авторски поглед, визия и асоциативни прочити върху културни събития, лица, пространства, концепти.
Кореспондент е независим проект на независимото пространство за изкуство и дизайн Artspace Luna със свои_екип, селективни подходи, модели на представяне, платформи за дискусии и обмен. проектира се в различни броеве / съдържа специфични ‘ стаи ‘ за асоциативни препратки и кратки поеми, различни от информационния поток. дискурсивно, всеки брой съдържа следните теми: портрети / погледи / проекти / пространства / разговори / изгражда свой език, за да разглежда и прониква в акценти от минали вече събития.
correspondentluna.com
https://correspondentluna.com/
дизайн на звука, обработка и монтаж
Антония Кесерджиева_куратор, текстописец
ДАЛЕКОГЛЕД е подкаст, изследващ тълкуването и мисленето на младите хора, отнасящ се до внимателно наблюдение върху изразяването_собствен поглед, социални рефлексии, анализ и споделяне на лични истории, обществени реалии през изкуство, опит и артистични акции.
correspondentluna.com
Далекоглед е концептуална идея на екипа на Artspace Luna и като такава, подкастът е част от дигиталното тяло на медийната платформа Кореспондент, където се публикуват всички негови епизоди. първите шест са излъчени с подкрепата на Община Бургас по програма за съфинансирани културни проекти 2021, Бургас.
correspondentluna.com / Далекоглед_подкаст
https://correspondentluna.com/dalekogled-podcast/
от 1998 година до днес, екипът на Artspace Luna селектира, организира и финансира своите идеи в събития.
ето и част от последните прояви, които дефинират моделите на изследване на връзката_галерия / медия / публика.
Artspace Luna / независимо галерийно пространство, създадено през 1998 в Бургас /
медийни платформи с доминираща комуникативна, културна принадлежност_уеб сайт и аудио подкаст.
публика – реакции, съавторство, обмен и комуникация
____
[ 90°]
поканихме визуален артист с негов авторски проект, базиран върху личната му, социална рефлексия. представяне на авторската му, графична композиция обединавяща текст и визия, която периодично подменяме с новата му авторска интерпретация / относно нов, избран от него текст на български текстописец /. проектът е с продължителност_една календарна година / 2019_2020.
всяка нова визуална идентичност по проекта е придружена от акция навън_засаждане на живо растение в различни части на града.
проектът е надградена концепция върху друг устойчив проект на същия визуален артист_проект ‘ Прозорец ‘, реализиран самостоятелно, в рамките на шест години / 2012_2018.
[ заповядайте, съседи! ]
периодично каним съседи в галерийното пространство_опознавайки се в среда от авторски обекти, музика, акции и домашна храна. фокус_общуването като внушение_
[ движение с книга ]
подаряваме книги от личната библиотека на семейство Кесерджиеви, като предоставяме възможността животът им да бъде продължен по различен, своеобразен начин_
[ упражнение с ранна светлина / накратко за видео арта ]
организирахме еднодневна образователна програма с познавателен и интерактивен характер / за деца и подрастващи_кратка лекция чрез модератор, придружена от самостоятелно създаване на видео съдържание по време на курса за начинаещи_2019
[ органично / нов свят_сетивност ]
поканихме артист_бижутер, като инвестирахме лични средства и ресурси в производството на бижута от сребро и рециклиран материал. провокирахме идейните му проекции чрез концепцията на Artspace Luna по посока_зелени артистични практики ‘ изкуство и спасена планета ‘ / медийна среща с публиката_2019
събитието бе част от културния календар на Мрежата на сетивата_БулевАрт_
[ заедност ]
изградихме мост между различни креативни общности от Бургас и Лондон.
чрез модератори, в контакт с лондонската галерия за съвременно изкуство Barbican, екип на Artspace Luna предостави 6 есета на английски автори, които предложихме за превод и интерпретация сред шестима приятели на бургаската галерия Artspace Luna. проектът бе придружен от изграждането на динамична комуникативна и видео среда_2019
[ напиши ми дума_подарявам ти късмет ]
предложихме интерактивна ситуация, стимулираща изживяването_
<намисляне / изричане> <подаряване / въздействие>
[ кое превръща мястото в пространство? ]
модератори създадоха интерактивна ситуация, насочена към присъстващите гости на едно от парти събиранията в галерийното пространство. заедно създадоха поле от взаимодействия и индивидуални прочити върху темата – място / пространство_2017
[ екран към града_визуален прочит на реалността ]
предложихме втори, надграждащ етап към видео лабораторията ‘ Упражнение с ранна светлина ‘_екранизация. ситуирахме екран към града, като излъчихме адаптирана композиция от всички видео материали, изработени от децата в образователната програма с модератор. така споделихме видео продукцията с хора от града_2020
[ тяло_дух_воля ]
изградихме нов прочит и интерпретация върху някои естетически категории, свързани с празниците, празнуването, тяхната културна семантика и принадлежност.
проектът е с устойчив характер и се случва до днес, няколко пъти в годината_
[ диалози_инсталация от анонимен автор ]
2020_по наша покана, анонимен за публиката автор изгради инсталация с жокер и интервю, предизивкващи ироничен поглед към някои социални, масови и лишени от смисъл преупотреби на знаците по повод 14 февруари_
[ споделянето_]
поканихме гимназисти от града, представители на младежки общности. екип на Artspace Luna ги срещна с някои от проектите на галерията, като се очертаха бъдещи взаимни акции с обществена кауза и внимание_
[ виртуална галерия_март 2020 ]
в първите дни на пандемията и двумесечния локдаун реализирахме виртуална галерия, като предложихме – паметта като акция на мисълта.
чрез спомени, предизивикани от преживяване на изкуство, посещения, разкази, фотоси, нашата виртуална галерия / в рамките на два месеца / приобщи приятели и познати от социалните мрежи да споделят свои снимки. ефектът от този вид общуване по време на пандемия_ изградихме виртуална галерия от 2000 снимки, изпратени от различни хора и от различни точки на света_
[ пластелин и дадаизъм ]
2020_в първите дни на пандемията и двумесечния локдаун реализирахме виртуална премиера на непознати до този момент за галерията и града автори_фотографи, българи, живеещи в Париж и Лос Анджелис_
[ четири стени_виртуална премиера по време на пандемия ]
2020_по време на двумесечния локдаун организирахме колаборативна връзка с автори и преподаватели, представихме идейните им проекции, предизвикани от затварянето между четири стени. техни създатели са преподаватели и студенти от СУ ‘ Климент Охридски ‘
[ живот / промяна и адаптация ]
е проект, разказващ за човешката сетивност и физическата дистанция под въздействие на covid – 19. поканените 7 артисти реализираха свои прочити на ситуацията. един от тях подготви 6 визуални портрета на човешките сетива във вид на картички, като всеки зрител, посетил галерийното пространство получаваше подарък_комплект авторски картички_2020_2021
[ екзистенциализмът хуманизъм ли е? ]
една от последните акции на Artspace Luna за изминалата 2021.
акцията поставя идеите_разпознаване, подкрепа, съвместност.
мисията_чрез реална история, провокирана от намерен визуален материал, съпътстващ подкаст Далекоглед да събуди чувствителността на своята публика в желание за подкрепа на млад творец.
поставяйки диалогичността и тълкуването като движещи концептуални механизми в дейността си, екипът на Artspace Luna полага грижи и по отношение запознаването на своята публика с подбрани книжни и музикални издания.
днес, в пространството могат да се открият и закупят_
книги на издателство МЕТЕОР_
СВЕМА _
ПЕАТ НЕКОГАШ _
избрани албуми от TASCHEN _
MY SINEMA / Мирослава Кацарова _
СПИСАНИЕ ЗА ТАНЦ _
ART IN BULGARIA / архивни бройки _
artspaceluna.com
https://www.facebook.com/artspaceluna
Artspace Luna_в своята лента през 2022!
благодаря на екипа, с който измисляме и създаваме! идеите са само път, важна е волята, времето и вниманието! реално и емоционално_
за радостта от диалога и обмена, непрестанно нарастващия интерес към опознаването на света, съм признателна и благодарна от сърце на Никол Кесерджиева и Антонио Кесерджиев! на всичките ни скъпи хора, които споделят идеите, за да сме заедно в интересното_ изкуството_начин на живот.
благодаря!
Антония
януари, 2022
correspondentluna.com
изложбата на Симеон Шивачев и Стойко Даскалов
ноември, 2021 / Бургас
[ пътепис в изложба_ съобщава пълнотата като пътуване ]
_съвкупността от образни окончания / _функциите на живота с характер на страст / _употребата като процес на вниманието /
експозицията въздейства много повече с предизвиканата мисловност като процес, отколкото единствено в естетическия си план, който е недвусмислен и изведен в знак. разпознаваеми със своята чувствителност към социалния тембър в изказността си, в тази изложба, двамата автори постигат плътността на образите си като въздействие от един общ тон_струнен, разкъсан в тембъра си да назовава значения.
тематичното завъртане в кръг по време на наблюдението ми не е толкова кръгът_Земя, а кръгът_зеница. т.е. отразената Земя, присвояването й / като отчупване от тъканта на цялото. тук кръгът сочи пристанище насред глобалността, която издиша въздушната маса постепенно, но и отревисто, твърде деконструктивно, но и градивно. защото припомня познатото и задава тон към неочакваната комбинация, изпитвайки усета на вътрешния прочит за всичко.
смислови погледи_
око / лупа – поставя смисъла в две паралелни писти, ако материята е съчетание на отиващото си, на спиращото историческо време, то приближаването в неприличните й близости ‘ под лупа ‘_ настоява за хоризонт и перспектива.
машинните части_белег на един отшумял вече процес изграждат шрифт и шифър за представността днес. какво виждаме и какво си представяме? как са свързани реалността и аза? свързани ли са въобще? кое внушава субектността?
иронията си играе с усърдността към сглобката като мотив / подреденият свят / и непостижимостта на битието / непотребността на утилитарното или композиране на хаоса с времето /.
материята е конструкт в механизмите на паметта_ човекът е камера за свързването й в процес_ целостта им_носи усещане_ и това е всичко /
Моната и Стойко_ следя работата им от почти 25 години. често показват съвместно творбите си и това много ми харесва, защото всеки път откривам естеството_единият пътува към другия посредством въпрос, идея за експеримент_с форма и конструкция, даденост и деконструкция. или пък съчленяване на фрагментите в общ дух / единно тяло. адресите им се срещат в свързаност, която напомня сетивен тест_тук ли сме и доколко се оставяме на интуицията да ни тълкува.
Стойко е земя, Симеон_наратив
и този път двоичността, съставността, семантичният ключ приобщават към идеята_земя с криле, по която действието пробягва [ от музикална тръба до вода в кутия ] и произтичащите от това механизми за идентификация. именно те провокират мисленето да четем целостта им като биографична памет на времето.
двоичността_ динамиката й е деликатна, въпреки, че играе и рисува портрета на публичността, докато дълбае в матрицата, за да изведе субективния си текст в текстура, онова, което й трябва_душата и личната памет за земното пристрастие.
всеки е всичко. всеки е другият. един до друг.
крехкото разказва силата_
връзката_сферичността /
как якостта на метала изпитва паметта на влакната в нишките? тъканта е мощ, изградена от хиляди фини, крехки връзки. материите са конгломерати / общ двор. и именно в него_в общото, те изграждат мост помежду си_
концептуална постановка _ дискурсивно
от свежестта на фанфарите до глътката вода за дълъг път.
п р е ж и в я в а н е т о
значението на звука като културна интеракция_събирателен знак или разделящ вик_търсещ различен смисъл в напластяването си.
водата като медия на културния опит, хранилище за живителна мощ, напояването й.
за една изложба в Бургас_ на Стойко Даскалов и Симеон Шивачев / разказва Кореспондент
http://www.correspondentluna.com
Дружество на бургаските художници / зала / Бургас_юли 2021 снимки: Антония Кесерджиева
познавайки авторите като процес на работа и усещане, за двамата бих споделила по един важен акцент или поне фокус, които паметта ми през времето е трансформирала в интересно, но разбира се, лично за мен_
_ Стойко / и следобедният разказ, прекъсван от множество разклонения за дервишите и тяхното ритмично въртене_ защо / как, това танц ли е / какво се случва докато се въртят / някога въртял ли си се върху покрив / кога спират въртенето си дервишите / в коя точка от потока на съзнанието_
_Моната / и чувството, наречено Венеция през зимата_ кой ходи там през зимата / как синергията на погледа разглобява света около нас. Венеция през зимата в разказа му бе въртене и потъване във все по-красивата мъгла над град, който познаваш и обичаш първопричинно.
докато разглеждах експозицията си мислех и за тази кръговост, кодирана в двата им разказа, направени от двамата в Artspece Luna и по различно време, но които помня като общ път или парче обща земя.
Стойко е земя, Симеон_наратив
_в разглеждането на цялото_ относно изложбата им от юли 2021 в Бургас, силно ме впечатляват две конструктивни същности, позициониращи представността в експозицията на общия й смисъл_
наблюдението и огласяването.
огласяването е подобно идване / пристигане_нещо идва и затова звуковата вълна предава ехото му навътре_
наблюдението е като размиване на граница_наблюдението приближава обектността до вътрешната нагласа за нещата_ резонанс_
Дружество на бургаските художници / зала Бургас_юли 2021 снимки: Антония Кесерджиева
земята като пристанище_
наблюдението и огласяването възприех като преживяване, а фокус в него може да бъде всеки къс земя. нейната тъкан носи знака на пораждащото се отвъд_екзистенциално време.
/ обичам следобедните разширения във времето, когато взимам само камерата и освен поканата, отивам някъде, без да имам основания в очакване или предварителен план. после_измислям си надслов, не поради нужда, по-скоро усещане_ земята като пристанище /.
текст и снимки_ Антония Кесерджиева
ноември, 2021
април 2020
чета текст /
който съм писала преди година_
променям повечето съюзи и предлози /
за да го разбера_
промяна / история
промяна и история
п р а г_
всичко тече / но не всичко се пие_
новата коприва_
либрето
за вода и дом_
снимка: Антония Кесерджиева / Бургас_юли 2021
____
април 2020
април 2020
____
разговор с Мирослава Кацарова въпроси от_Антония Кесерджиева_Кореспондент
г л а с ъ т е мисловна стълба, по която или намираш, или търсиш образите като перспектива.
гласът е кожа, която позволява да четеш душата като действащо лице по дългите коридори на тишината. пътуване в годишни времена без оценка за време и място е той. гласът. покълва от любов, за да каже нещо на света и следва зеницата в своя корен, за да й разкаже шанса си да бъде жив.
беше много отдавна … бързаме, почти закъснели / сграда в центъра на града / обществена среда / в търсене на конферентна зала, отваряме врата след врата и изведнъж зад едната – женски силует, в гръб, диктуващ свят, плътността на кадифе, разливащо мекотата си в чаша състояние, ритмуван късен следобед, репетиция в джаз / смутено затваряме и бегом продължаваме да отваряме и затваряме вратите наред / този глас рзпознах след години в ‘ Конюшните на царя ‘ в две поредни лета.
тогава не знаех името й.
днес я обичам,
и я наричам
Мира.
снимки_лична колекция 
Мирослава Кацарова 
снимки_лична колекция
__________
М и р о с л а в а К а ц а р о в а и вокалният джаз / топлата идея Дезафинадо в радио Джаз ФМ е найна авторска концепция да запознава, среща, провокира хора и теми от светованата джаз сцена. Мира инициира фестивалното джаз случване на превърналия се вече в очаквано, традиционно за града на тепетата, родният за нея Пловдив, есенно джаз събитие – Пловдив Jazz Fest.
тя е джаз артистка в смисъла на д у х а и с л у ч в а н е т о , в кореспондирането между гласа и тишината, между ума и начините на духовно виждане.
вече съм й казвала – ‘ трябва да разказваш на повече хора за музиката и изпълнителите, за музикантите и инструментите…светът се случва по друг начин с думите ти, Мира…“
днес я поканихме в стаите на Кореспондент – такива, каквито са очертани от погледа и оценката ни, подобно въображаемите пространства в ‘ Догвил ‘, а разговорът ни по естествен път очерта друг смисъл със светлината на неказваното; въпросите ни надникнаха в душата на личността и дъха; внушиха същностното като вчустване на етиката и таланта да се общува, революцията и еротиката, утопията и устойчивостта в морала. Мира, с в е т л а си и аз с в е т л о ти благодаря за приятелството, усилващо джаза като смисъл.
__________________________
Кореспондент :
< Всичко започва в семейството. Какъв е характерът на твоето, в което си израснала, Мира? Накъде гледаха прозорците на вашия дом? Вкусът от думите зад портата му? >
Мирослава Кацарова :
Израснала съм с много любов: и от майка, и от татко, и от баба, която се грижеше за мен в детските ми години.
Майка е невролог, тя четеше много по дежурствата си като лекар и от малка възпита към мен вкуса към руската класика, особено Чехов, Толстой и Достоевски, а и към американците, тъй че в осми клас бях привързана към Селинджър и към неговото “Семейство Глас”. В онези години фантазмено се идентифицирах с Франи.
Библиотеката у дома и до сега е от земята до тавана с книги, които родителите ми методично колекционираха.
Баща ми е енциклопедичен ум – има познания в най-невероятни области, но най-вече математика. Инженер е, но умее да рисува. Той пък ме накара да прочета Теорията за относителността на Айнщайн, като бях 14 годишна. Аз, разбира се, почти нищо не разбрах, но оттогава изпитвам вълнуваща тревожност всеки път като се замисля за това, че светът е квантов, че съществуват паралелни вселени, черни дупки, други измерения, че времето и пространството са относителни величини…това често ми де случва да го мисля и преосмислям в метафоричен аспект.
А баба ме научи да бъда жена и да се радвам на живота. Тя бе стара пловдивчанка, любовта им с дядо е била пословична. Била 17 годишна, когато дядо (33годишен) се влюбва в нея и тайно й подарява грамофон след едно от пътуванията си до Париж. За да го скрие, го дава на приятелка от съседна къща и щом били сами слушали музика и танцували. Това е през 30-те на миналия век. Бел епок! Като във филма на Фернандо Труеба.
Питаш ме за прозорците на къщата ни и това е толкова романтично и носталгично! Гледаха към двора ни, към бръшляна по стените на къщата, към сенките по камъните от асмата, които и до сега са най-красивата и мечтателна дантелена сянка, към храстите с хортензиите, под чиито цветове бях убедена, че има цели вселени от елфи и пеперуди и в късните лятни вечери надничах, за да видя поне веднъж фея… Но най-много съм съзерцавала звездното небе като малка, и това, и до сега ми помага, та това беше големият ми прозорец тогава – небето.
Питаш ме за думите вкъщи – всички говореха и говорят хубав български – естествено и без превземки, иронията и самоиронията бе на почит у дома, а думите, които най-често чувах като малка бяха на Чехов: “У човек всичко трябва да е прекрасно…”. Майка все ми ги повтаряше.
Мирослава Кацарова_’ Освен надежда, разнообразието е и свобода! ‘
Кореспондент :
< Има ли територия на контраста, която те вдъхновява? По какъв начин би я интерпретирала / използвала, за да подчертаеш важността на културата? Разкажи ни… >
Мирослава Кацарова :
Изпитвам чисто естетическа наслада и копнеж по контрастите: ето, сенките по дворовете от дърветата и листата, влажните и усойни ъгли на уличките и излаза им към светлината и слънцето, сутрешното озарение на небето и вечерният уютен мрак, тишината и шумовете от морето, ветровете, съчките… Това е, както го нарича Хегел, природно красивото, но има и художествено красиво в контраста: в картините, киното, музиката, литературата…харесвам контрастите, защото подчертават относителността в света, омаловажават абсолюта, който е обезпокоителен за мен във всичките му иманентни измерения. Изключвам само Божественото съвършенство, което е непонятно, извънмерно, непристъпно и неприсъщо за ума.
Радвам се на разнообразието на света! Онзи ден един графит в Барселонския готически квартал гласеше “Diversity is hope”: просто и красноречиво. Освен надежда, разнообразието е и свобода! Това е основната ми идея за културата/културите – взаимодействието помежду им, еклектиката, новите светове, сътворени от непредубедени срещи и влияния.
Контрастите в етичните избори ме плашат, обаче. Страх ме е от заблудата относно доброто. Доброто и злото са категории, за които имаме предвечно знание и това е “гласът вътре в нас” по Кант. Все си повтарям, че в новия завет се казва “отговорът ви да е да, да или не, не, всичко друго е от дявола”. Но понякога и дори, често, сме изправени пред сложни ситуации, където доброто и злото са многолики, с различни ипостаси, с различен смисъл и контекстът има значение. Нещо като онзи филм (книга) “Изборът на Софи”, та трябва да сме внимателни, много внимателни.
снимка_лична колекция / Мирослава Кацарова 
Мирослава Кацарова
Кореспондент :
< С много любов се движат посланията около теб, щом заговориш за музика. Ценя този усет и аз обикнах гласа ти преди да съм те чула в песен. Усетих ума в думите ти, разпознавам мисленето, в което се изразяваш и нямам обяснение защо, но винаги се сещам за Алмодовар и филмите, в които гласът му е жест на вътрешното…, но сега ще те попитам за ‘ Душата и тялото ‘ на унгарската режисьорка Илдико Енеди – разкажи ни за твоето дълбоко в него. Ако не си го гледала, отнеси ни в някоя твоя тема за фините писма… >
Мирослава Кацарова :
Да, разбираемо за Алмодовар и благодаря за поетичната асоциация!
Аз обожавам “Говори с нея” и онзи епизод, в който Каетано Велосо пее “Кукурукуку Палома” като стон е гласът му, висок и ангелоподобен, изведен от тишината, контрастен на ниския регистър на челото на Жак Мореленбаум, който свири с него в онзи южен двор…пея тази песен в близка стилистика.
Не, не съм гледала още въпросния филм, но искам. Чела съм, че разказва история за самотата и близостите. Всъщност, близостта винаги е непонятна и е отвъд разума, просто се случва. Лично за мен всяка близост е чудо, особено в свят като нашия склонен към разпад и разруха, към воайорство, към пошло надничане в личния живот на другия. И друг път съм си мислила, че човек по-лесно мрази отколкото да обича. Любовта е най-висша ценност. А тя често е свързана, за мен, с мои лични и непрестанни борби: с егото, с чувството за собственост, с осъзнаването на свободата на ближния, с преосмислянето на зависимостите, страховете, механизмите за контрол, комплексите… Най-чистото проявление на любовта е към духа, идеите, изкуството, Бог…В старогръцкия език има три думи за любов: Ерос, Филия, а тази, за която говоря е Агапи. Музиката ми откри смисъла й и това все повече се превръща в център на живота ми. Музиката, и изобщо изкуството – литература, живопис, кино, театър ни държи будни, а сетивата ни се изострят, тъй че по-рядко да грешим относно етичните си избори.
Иначе, и аз бих препоръчала два нискобюджетни, но въздействащи филма. И двата американски и ужасно непопулярни: Ink (мастило) за невидиямия свят на добри и зли сили, които непрестанно се борят. Имаш чувството, че е някак инфантилен, а те държи така, сякаш чуваш за първи път важни неща за себе си. Другият е “Love”, пак американски, награждаван, но не известен филм. За края е. За всеки край. Важен е.
Кореспондент :
< Суеверието. От какво се захранва светът на суеверията и доколко е градивен той според теб? >
Мирослава Кацарова :
Суеверието е липса на вяра. Звучи парадоксално като се има предвид, че етимологията на думата е производна на “вяра във всичко”. “Всеядността” е проява на слабост, на безхарактерност, на духовни дефицити, според мен. Суеверията често са плод на профанизирането на идеята за Бог, ззатова тя се илюстрира със зооморфни и антропоморфни примери, които водят до примитивни вярвания или са производни на такива. По памет ще пресъздам една любима мисъл от Мирча Елиаде, който казва, че зрелостта настъпва с осъзнаването на сексуалността, на смъртта и на религиозното чувство. Та в този смисъл, суеверието е незрялост, инфантилност, недоразвитост.
снимка / Мирослава Кацарова 
снимка_лична колекция / Мирослава Кацарова
Кореспондент :
< Има ли песен, с която казваш всичко за себе си. Твоя ли е? >
Мирослава Кацарова :
Всяка песен, която избирам да изпея изразява страна от мен, разказва ме посвоему. Аз се променям, и песните, които пея през годините – също. Може би няма една песен конкретно, която казва всичко за мен, или ако има, още не съм открила…сигурно в края на пътя си ще разбера. Но сред песните, в които се препознавам плътно е Кулурукуку Палома на Каетано Велосо, De Los Amores, Blue in Green с текста на Касандра Уилсън, Non, je ne regrette rien на Едит Пиаф, Летни улици, която си е моя и на Еко, Sophisticated Lady на Дюк Елингтън, My Cinéma, която написахме с Миро Турийски – аз текста, той музиката Both Sides Now на Джони Мичъл…
Кореспондент :
< Случвало ли ти се е да стоиш в напрежението между избора и зависимостта? Да избираш едно, а да съобразяваш с друго? Как пазиш сърцето си в такива случаи? >
Мирослава Кацарова :
Да. Това е игра между сърцето и разума понякога, друг път е далеч по-сложно. Често борбите със зависимостите са дълъг процес и това налага непрекъснат и безкомпромисен избор. Слава Богу, при мен зависимостите са елементарни и не нараняват хората, които обичам, мисля си. Сега, ако си призная какво имам предвид, рискувам да прозвучи несериозно, но имам патологична зависимост от шоколад, от сладко изобщо и това е трудна задача за мен: да се разделя със сладкишите. Но един ден реших, че ще постя за седмица и тогава започнах да се лишавам от храната, която обичам. Не е изненада, че лишенията са много добро упражнение за духа. Така осъзнаваш, че можеш и с по-малко, че малкото е напълно достатъчно. И така е със всичко. Не само с храната.
Кореспондент :
< Имаш ли конкретна визия за това как може да се промени възпитателният климат в часовете по музика и изкуства в съвременните български училища? >
Мирослава Кацарова :
Може би с активна работа с децата – да им се говори, да им се обяснява, да се водят по галерии по света, концерти, а след това да обсъждат всички заедно. Да бъдат въвличани децата в неконвенционални и извънкласни форми, където те да са изследователи и откриватели…но знаеш ли, това зависи от учителя, от личността му, системата може да бъде прескочена от един учител, който умее да вдъхновява, да печели вниманието. Затова, да си учител не е професия, това е призвание, кауза. Вярвам, че истинските революции ще тръгнат от там, от новото образование. А истинска реформа на образованието тук, уви, няма…
Лошо е, че спасяваме децата си поединично.
Кореспондент :
< Имало ли е случай, в който да си толкова безсилна, че да желаеш да нараниш някого умишлено? Как може да бъде спасена гневната душа, нейната глупост? >
Мирослава Кацарова :
Гневът е лош съветник. За жалост, не ми е чужд. Особено в младежките ми години. Тогава бях импулсивна и непредсказуема, възприемах бунтарството и през гнева като го отъждествявах с недоволство, непримиримост, съпротиви. С годините започнах да се боря с гнева и да осъзнавам, че все по-малко полза има от него. Започнах да опитвам да превръщам разрушителните му сили в съграждащи. Метаморфозите на гнева могат и да са градивни. От нас зависи. Не става дума за задържане и подтискане на това разяждащо чувство, а за надмогване, нещо като отскок от дъното, защото гневът е дъно. Има едно много важно условие за това преобразяване: прошката. Трябва да прощаваме на себе си и на другите. Прошката, а и покаянието въздигат духа ни. Спасяват.
Кореспондент :
< Без да те лаская, освен прекрасен артист, ти притежаваш уникалния характер да събираш и да осмисляш връзките между музиканти, публика, пространства. Носиш енергията да вдъхновяваш и мотивираш. Автор и водещ на Дезафинадо си, на Пловдив джаз фест, който заедно с всички поканени музиканти случвате в Пловдив. Какво те окрилява, за да си толкова хармонична и харизматична? >
Мирослава Кацарова :
Работата. Това е, което ми дава смисъл. И криле. Обичам работата си, а моите активности са разнообразни, привидно разнолики, изискват различни концентрации, което понякога усложнява нещата. И като се прибави към това вродения ми скептицизъм и критичност, се получават сложни ситуации за преодоляване. Но както се знае, щом ни е трудно се катерим нагоре. А като ни е лесно, се търкаляме нагоре. Тъй че опитвам се да съм вярна на идеалите си, на дръзките си мечти, на “високото било”. Накрая всички тези дейности се вливат в музиката.
Както казах, обичам да работя. И любовта дето влагам във всичко ме окрилява. Срещам чудни и вдъхновяващи хора, чувам музика, за която не съм подозирала, откривам в себе си сила и смелост да уча и развивам уменията си на пеещ човек, говоря и чета. Превръщам се в откривател. И докато е така, ще се чувствам дете. Спомням си Кольо Карамфилов, който казваше: “всички сме лапета”. И аз съм хлапе.
Кореспондент :
< Бог и интимността. Твоето осмисляне на тази връзка. Има ли граници чувството да се говори за еротичното пред Бог. Как трябва, според теб, да се споделя страстта и да сме в личностна цялост? >
Мирослава Кацарова :
Страстта за мен винаги е свързана с любовта и това ме прави безсрамна. В смисъл, че еросът се едини с филия и с агапи, за които по-рано говорех, и се осмисля в тях. Границите между тези три проявления на любовта изчезват и това е истинската пълнота: и на личността, и на битието, това, може би, е плерома. Всъщност, любовта е единственият ресурс, който като раздаваме, се множи. И това се съдържа в посланието, че Бог е любов.
Но ако ме питаш за моята лична интимност пред Бог, за монолозите, които водя пред него, за молитвите, покаянията и съкрушенията си – да, те са съкровени и несподелими.
Кореспондент :
< Представи си живота като чиста абстракция между долно До и горно До. Какво виждаш в невидимото? >
Мирослава Кацарова :
Рамката, която ми задаваш е огромна. В този регистър са всички познати мелодии, тъй че това са интонациите на целия живот. И светли и мрачни, минорни и мажорни, банално, но ако мелодията е красива се превръща във вечност. В същото време това е необятно абстрактно пространство на красиво и грозно, от теб зависи какво ще видиш, чуеш, изпееш, изсвириш… може да остане бездна, а може от нея да бликне светлина. Всичко е възможно.
Кореспондент :
< Суетата не като огледало, а като лагер, където летува самочувствието ни. Как суетата се грижи за нас? Кога и с какво ни вдъхновява за история. Как дефинираш суетата пред своята дъщеря? >
Мирослава Кацарова :
Аз съм естет. Обичам да живея в красивото. От най-дребния жест сутрин като чашите за кафе, сервиетите, покривката, цветовете на аксесоарите до малките разхвърляни в пространството бижута като порцеланови ябълки, стъкленици с гравирани похлупаци, сребърни врабчета, вази, свещници, възглавници, цветя – всичко това е тиха, дискретна суета, която гледам да е ненатрапчива, но не мога без нея. Като жена съм влюбена в обувките си, роклите и обеците. Имам разкази за и от всяка чанта, а парфюмите си имат своите малки и тайни истории. При едно от пътуванията си до Лондон един типичен кариран британец ме посвети в дълбокия свят на Miller Harris. Сега съм обречена на тези аромати, но понякога ги редувам с Aqua di Parma, а това е Италия за мен.
Дъщеря ми е красива като гръцка богиня и я уча на всичко, което знам за красотата на една жена. Едно от моите правила е да е смела. Повтарям й да се вглежда в себе си и отвън да прилича на това, което вижда отвътре. И също, да чете книги, защото всяка книга се запечатва в погледа, жеста, в походката. И в гласа.
Кореспондент :
< Може ли иронията да бъде любов и чисто езеро между обичащите се в един дом, семейство, професинален кръг? >
Мирослава Кацарова :
Иронията е многолика. Всичко е в дозата. Както майка ми ме е учила едно лекарство лекува само в определено количество, предозираш ли, се превръща в отрова. Същото е и за иронията и самоиронията. Здравословни са в отношенията, ако умееш да спазваш мярата им. Иначе нараняват. С всичко е така в човешките отношения и в отношението ти към самия теб. А любовта знае всичко.
Кореспондент :
< Всъщност ти коя си в очите на своя любим? Какво усещаш чрез него за себе си? >
Мирослава Кацарова :
Странно е, че до ден днешен понякога той ме идеализира. Вижда, може би, все същото непокорно, опърничаво и свободолюбиво момиче, жадно за нови пространства и преживявания. А аз с времето все по-сдържана и овладяна си мисля, че ставам. Това понякога му харесва, а понякога ме предизвиква за нови приключения. Той е мечтател и действа с огромен размах, умее мъдро да рискува, ако изобщо подобно противоречие е възможно, и ми внушава сигурност, закрила. Винаги ме вижда красива, може би не винаги съм добра, понеже понякога говоря разпалено като италианка. Обича ме дори, когато ужасно съм го ядосала. Сутрин винаги ме целува. Мисля, че ме мисли за умна, но пък има моменти, когато ме мисли и за беззащитно дете и заедно с това за инфантилна, надявам се, очарователно инфантилна. Знае, че съм силна и аз ставам още по-силна като го виждам в очите му. Понася ме с отнесените ми редки и тихи депресии, и с всичките ми луди хрумвания. Мислех, че се смея силно и невъздържано, а той точно това харесвал. Такива неща.
Мирослава Кацарова / един разговор / Кореспондент
снимки: Кореспондент
място: Artspace Luna
май 2019
S t R U C t U R E S
на
Елисавета Ангелова е визуално изследване на характера в
обем / форма / материя_ експозицията включва седем обекта за наблюдение, разположени в
дом за изкуство Луна / Artspace Luna.
вътрешните прочити са различни части на цялото – ум, сърце и воля. въпросителната връзка помежду им, подобно на съзидателността като процес е отговор в идея – да искаш и да се съпротивляваш.
S t R U C t U R E S Artspace Luna 
S t R U C t U R E S 
S t R U C t U R E S Artspace Luna
S t R U C t U R E S / Елисавета Ангелова / Elvyan_Artspace Luna
Елисавета Ангелова / авторско представяне
S t R U C t U R E S
Artspace Luna_28 май 2019
снимки: Кореспондент / S t R U C t U R E S в Artspace Luna
снимки: Кореспондент 
2019′
S t R U C t U R E S е проект, изследващ вътрешното движение на човешкия интерес_
неговото пораждане /
видоизменение /
загубата му /
превръщането в нещо друго _
S t R U C t U R E S / Е л и с а в е т а А н г е л о в а
п л а с т и ч н и в и з и и / експозиция / о б е к т и / дом за изкуство Луна / Artspace Luna
S t R U C t U R E S / Елисавета Ангелова / Elvyan_Artspace Luna
пластичните обекти S t R U C t U R E S на Елисавета Ангелова / Elvyan пораждат усещане за личните ни светове. съзерцанието на обектите формообразува всяка тяхна интерпретация и я свързва с избора ни да намираме нещо, което не може да бъде открито.
от въпроса ‘ какво е това ‘_до загадъчността на личностно място в света_структури структурират хроничните състояния в епизоди на търсене и намиране.
28 май 2019_Artspace Luna
експозицията_ S t R U C t U R E S на Елисавета Ангелова / Elvyan отпраща към фундаменталната връзка с процесите_ гледане, тълкуване и анализ. потапяйки се в себе си, ние търсим езика й почти със силата на превода – какво ни казват тези обекти и винаги ли е едно и също във всеки един момент за нас самите?
пластиките съчетават в себе си материя, цвят, форма / като ни внушават ситуативни аспекти на видимо / невидимото.
прозрачни, плексигласови квадратни плоскости с пробиви_ плътни, текстилни ивици, приличащи на ръкави или тръби с мек пълнеж преминаващи / следващи пробивите като ход_своеобразна връзка на времето с пространството_ през нашия поглед_
Artspace Luna 
сн. Кореспондент 
2019′
изложбата S t R U C t U R E S
е част от проект ‘ с е т и в н о с т ‘
на Artspace Luna.
изведена в концепцията си да тълкува, Луна очертава нова връзка между публика и автори / анализ и изживяване.
поканва гост от публиката, който ще има свободата да предизивика и създаде ситуация от погледите, чувствата и настроенията в пространството с хора и обекти.
поканеният гост ще има възможността да напусне галерията в избрано от него време заедно с една от творбите, като в рамките на ден ще разполага с нея и ще произведе нова творба, нов смисъл с нейното участие / присъствие –
клип, албум фотоси, акция и др.
всичко това ще бъде споделено с екип на галерията, а по – късно и публикувано.
в смисъла на S t R U C t U R E S ,
Луна отправи покана към
архитект Десислава Стоянова да разположи своята идея, с която да трансформира духа на преживяване на изкуството до нови точки на взаимност.
снимки: Кореспондент 
2019′
май 2019
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.