ЗА СЪВМЕСТНИЯ ВИЗУАЛЕН ПРОЕКТ НА ДАРИНА ПЕЕВА И ДОРА СЛАВОВА ‘ ИМИТАЦИИ ‘

[ портрет / разговор / анализ ]

текст_Антония Кесерджиева

фотонаратив_Кореспондент

Кореспондент предлага анализ и разговор с двете авторки, както и фотоматериали за визуалния им проект, представен в Бургас през месец юли 2022.

____

онова, което се съдържа във всеки тип имитация е повторението / следването на модел, образец, с което се търси постигането на ефект, внушение, представа или чувство.

илюзорната същност, изградена чрез машината за копирана действителност – имитацията,  дава плътност единствено на пречупената образност и то през света на измамените  сетива за възприятие. 

кога допускаме имитацията като път към себе си и другите?

през какъв праг на поносимост диалогизираме или пресичаме нейния заместващ триумф?

в потока на ежедневните неща, тя празнува баналността на примирията_кодове за ‘ бърз успех ‘, ‘ сигурна победа ‘, превърнали се в PR на любовта, благосъстоянието, спокойствието, просперитета.

[ заменяемост в кълновете на живота ] 

[ фалшифицирането му като същност и природа ]

още преди влизането  ми в изложбеното пространство – зала Дружество на бургаските художници, с първите небрежни  погледи през витрината, откривам смелостта на експозицията _от дистанция тя предлага нов сблъсък с привидността на модела – природа / не природа, живот / не живот, любов / не любов.

цветността и цветята са белег на друг интензивен порядък – подправеност / изкуственост.

тя като свидетелство за феномена_как с покачването на консуматорските ни потребности, разширяваме резервите на имитационните послания и принципи.

райската градина е образ на заграденото лично пространство / асоциативен паралел с дресурата / лъвът – дресираният хищник, прескачащ горящ обръч в преследване волята на дресьора / накрая получава лакомство. тук сетивата биват обучени, за да разпознават наградата като ценно находище_пътуване в другия_’ обич ‘ или ‘ обич и рай ‘

зелена силиконова трева, осеяна с цветя. мъж и жена, ‘ приучени ‘ да се срещнат, следвайки стандарта по подразбиране ‘ Райска градина ‘ и посредством шанса_ щастлива идиличност в обществени сегменти. сигурно затова характерите и лицата на манекените / жена, мъж /  са сведени до наръч изкуствени цветя / подобно наградните сладкиши за дресираните / нужно ли е да се виждат, да са в близост, да общуват, когато дори мотивацията да се движат е компрометирана, съдейки от скулптурата помежду им / четири крака, сочещи различни посоки / носи идеята за липсващ идеен фундамент, умора от измисленото щастие, за което дори ябълката не е посока, а просто овехтял артефакт.

[ няма значение ] не е просто пътен знак сред безпътието, а индикатор за психиката в анатомичното или в химичните реакции на съвременното общество_съединяване / разлагане / заместване_

така диктаторите_безлични, са всъщност безусловните основания за разкриване на човешкия спад. видовият спад. температурата на гледане не е в пряка връзка с покачилите се градуси през месец юли, когато експозицията е на разположение за своята публика / тя по-скоро е скок в мисленето, предизвикано от неограничената власт на насилника / обобщен образ в експозицията /.

злоупотребата с позиции е конструкт, залог на ‘ купеното ‘ благоденствие, за което всяка дума е фалшив герой, сапунен мехур от трибуната на отсъствието.

подобна роля имат и цветята, протезиращи ‘ вниманието ‘ също като трибунен жест на учтивост и внимание. отсъстващият поднася цветя с името си_ портрет на имитирано съпреживяване.

[ отсъстващият поднася цветя с името си_ портрет на имитирано съпреживяване ]

Дарина Пеева и Дора Славова_

двете художнички отдавна работят в културното поле на социалния му дискурс, представяйки своите произведения в България и извън страната.

при биографичните страници за Дарина Пеева / родена в Бургас / и Дора Славова / родена в София /, срещаме както образна, така и тематична сила_изведени в достатъчно трайни за времето и пространствата художествени пластове. 

динамиката на  визуалните жестове, специфични за индивидуалното им творческо изграждане сякаш намира пресечност и взаимна допълваща енергия отвъд хоризонта на видимостта_там, където мисленето съшива въпросите и отговорите в представи.

през юли 2022  Дора и Дарина ни приобщават в ‘ Имитации ‘.

куратор на изложбата е Атанас Тотляков.  

тази изложба задава по различен начин въпросите си, затова Кореспондент внимателно постави и своите към авторките.

материалът се подготви в края на годината, месеци след представяне на ‘ Имитации ‘, но   както вече споделихме, _Кореспондент съзнателно обръща внимание на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие от натрупаните размишления.

____

Дора Славова_Дарина Пеева / разговор в Кореспондент

/ Кореспондент

_вашият проект ‘ Имитации ‘ поражда впечатлението за запознанство отблизо_човек и общество / лица и политика. 

потапя в асамблаж, инсталация от визуални и пластични обекти, които внушават колебанието между искреността, приближаването и отчуждаването. 

мислите ли, че по някакъв начин съвместния ви прочит върху тези теми е реакция, предизвикана от заблудата като отчетлив манипулативен ход от човешкото общуване днес, а и в цялата  цивилизационна история_по какъв начин всяка от вас го постига?

/ Дора Славова  

_Всеки проект е едно пътуване към себе си и откриване на другия в теб самия, и другия като публика. Темата, върху която се фокусирах е религиозната имитация в предметната среда която се явява образ на имитирана вяра. Механизмите за въздействие и управление са религия, политика и пари. А имитирането им е част от заложената необходима грешка.

/ Дарина Пеева

_В този проект аз се поставям в ролята на наблюдател на различни политически и социални събития в обществото, както и на неща, маркирани от личните параметри на собствения ми живот. Интересът ми към темата за имитацията беше провокиран от книгата на Иван Кръстев и Стивън Холмс „Имитация и демокрация“.  Там са разгледани различните видове имитации в контекста на световните политическите събития след падането на комунистическия режим в Източна Европа.

Когато се запознах с историята на сградата на Дружеството на бургаските художници , където беше представена изложбата, намерих перфектното пространство, където може да се коментира миналото в контекста на настоящето.

/ Кореспондент

_общата експозиционна площ, самите обекти изискват внимание и дебат с реалния свят. ако имитацията лъже сетивата, кои са средствата на истинността в имитационния свят / с други думи как постигнахте съгласие в изборите си, така че творбите ви да звучат като преливане от тема в тема? и как се самонаблюдавате чрез тях?

/ Дарина

_Моите обекти „имитираха“ и повтаряха по естествен начин предметите, които са се намирали в пространството, когато то е било зала на градският комитет на партията. Катедра беше облепена в холографски материал, който сменя представата за обекта спрямо светлината. Това е начин всеки да припознае правото на своя позиция, цвят на своя политическа идея. Диагонално на стената в дъното имаше светлинен надпис „never mind”. Според мен маркира нихилизма, че не сме способни да влияем на процеси, които са заложени в развитието на човешкото общество, процеси, чиито закономерности не виждаме. Изборът на холографския материал е основна част от проекта. Ефект,  използван при банкнотите и други официални документи.

/ Дора 

_Моята инсталация, която имитира Райската градина е разположена в центъра на залата, което е естествен композиционен фокус на пространството, но и смислов, защото преди политическата реалност е била религиозната, а и във всеки от нас е заложена идеята за онзи първи момент на осъзнатост и грях и всички последвали събития за човечеството. Не е случаен избора на манекени за Адам и Ева и главите, които са заменени от изкуствени цветя.


/ Кореспондент

_ако приемем игралния дом, казиното*  като образ на социална медия, в която се срещат механизмите на управление_ частно / общо,  как се променя чувствителността на съвременния човек към играта? плесница от и  срещу какво може да бъде тя, и  каква стойност има реалността в състоянията на ‘ страст ‘ /  ‘ спасение ‘ / ‘ време ‘ ?

• казино* – интегрирам думата в анализа си към изложбата като част от личния ми поглед и интерпретация_ 

специфичността на казиното като образ на играта между човека / общността [бележка – Кореспондент]

/ Дора  

_Интересна и изненадваща е за мен тази намеса на образа на казиното, но то е имитирано бягство от реалността. Чрез играта бягаме от света, който живеем, но самата игра е със същите правила и последствия като реалния живот. Имитирането му не отменя реалното преживяване.

/ Кореспондент

_веднъж, минавайки в близост до витрината, прочитайки гласно името на изложбата 

‘ Имитации ‘, една институционална служителка реагира така_ ‘  да, това не е изложба, това е имитация на изложба? ’ как ще коментирате масовите представи, споделете усещането си за това как се чете визуалният ви разказ и дали ви обогатява с нещо ново всичко това?

/ Дарина

_Дотолкова, доколкото изкуството използва в някаква степен средствата на имитацията с цел постигане на достоверност, бих казала че служителката не е била далеч от факта, че нашият проект е „имитация на изложба“ . Той беше разположен в изложбена зала, което автоматично създава определени очаквания, но вътре нямаше „произведения на изкуството“ в смисъла на традиционните представи за такива.

/ Дора  

_За да коментирам тази реакция ще се върна към това, което казах в началото ОПОЗНАВАНЕ НА ДРУГИЯ може би такъв тип реакция допълва в някаква степен идеята за имитацията. От друга страна няма нищо по – опасно от нормалността.

/ Кореспондент

_нека си поговорим за средата; средите, развитието им. 

ако поставим във фокус  личното щастие и просперитет, отличават ли се с нещо желанията и стремежите на масовия човек към тях от тези на човека с власт? как тълкувате въобще щастието и свободата? 

/ Дарина

_Средата не винаги може да бъде личен избор, но усещането за щастие е въпрос на лична отговорност и въображение. Когато се занимаваш с неща, които харесваш е лесно да се почувстваш щастлив. Разбира се това е възможно също при определени обстоятелства – да си здрав, относително финансово независим, да си заобиколен от хора, които те разбират. Не знам какви са желанията и стремежите на хората с власт – не познавам такива. Относно свободата не съм намерила по-добро определение от това на поета Иван Радоев, който в едно свое интервю казва, че си свободен, когато можеш да кажеш: „ нищо не мога да спечеля, нищо не мога да загубя, но знам че това съм аз“.

/ Дора  

_Ако си представим за момент , че тези понятия не съществуват в своето абсолютно измерение и са само лично преживяване ще получим безкрайно много и различни отговори дори противоречащи си. Стремежът към абсолютизиране ни кара да се чувстваме по – малко или повече свободни, или щастливи. Щастието и свободата са състояния на духа, и сили да се съхрани това състояние. Що се отнася за човека с власт само мога да предполагам , че тя – властта никога не му е достатъчна да е щастлив и се стреми към все повече власт / щастие.

/ Кореспондент

_възможно ли е кичът, във формите на бит и култура, да разказва за някои национални или универсални особености на живеене, и по какъв начин церемониите и публичността го толерират чрез канона, като го правят разпознаваем с ‘уюта’ си навсякъде по света?

/ Дора 

_Кичът е безкрайна тема, за която в България се заговори след 90-те години. Това, разбира се не означава, че не е съществувал и преди това, но управляващите не допускаха разговора, а само реализацията му под различни форми – имитиране на ВИСОКОТО и неговото принизяване до масовия вкус, което е част от манипулацията.

/ Дарина

_Темата за кича е в основата на много философски и социологически произведения и проучвания.Тя е широкоспектърна и сложна, за да може да бъде  коментирана с няколко изречения. Мисля че процесите се формират от интелектуалните нива на различните социални групи, а не от национални територии.

/ Кореспондент

_мислейки си за имитирането като модел на подобие, в кои случаи религията може да е форма на диктатура? 

/ Дора 

_Ако сложим равенство – религия и вяра, то сама по себе си вярата ни вкарва в модел на лична диктатура, която е доброволна и може би осъзната. Но ако излезем от контекста на личното и погледнем към общото, то религията винаги е била форма на диктат чрез манипулирания страх. Формите на имитация допринасят само и единствено за по – голяма мащабност на въздействието.

/ Кореспондент

_разположението на обектите внушава усещане за среща със самостойни части от целостта на един роман_роман за уморената от преупотреба ‘ свобода ‘. кога човек я постига или поне мисли, че я живее? мислили ли сте за свободата на диктатора?

/ Дарина

_Мисля че в повечето случаи свободата се определя като“ способността на човек да действа без ограничения според своите желания ( според Уикипедия), но в едно общество това е трудно да се координира. Усещането за свобода е по-скоро фикция. Не знам каква е представата на един диктатор за света. Предполагам че в повечето случаи говорим за психологически зависимости и обсесия, които изкривяват общоприетите морални представи за съществуването на обществото. В този смисъл диктаторът е “ най-несвободният “ човек .

/ Дора 

_Свободата е въпрос на лични граници и морал. Светът, който обживяваме и времето, което живеем ни дава различни измерения на свободата, но всичко е свързано в определени зависимости, и свободата е част от тези взаимовръзки.

/ Кореспондент

_в съседство до залата на ДБХ е разположен банков клон. по какъв начин това може да се превърне в лице на комуникация и дали е възможно подобно локално обстоятелство да се разпознае във ваш съюзник по отношение темата и отвъд нея?

какво се случва под повърхността? рационалното и фикцията / властта и сетивата_в близостта на общ зид / част от общ архитектурен ансамбъл /.

/ Дора  

_Парите са власт и религия те са фокусът, но самата институция, която борави с тях, и ги превръща в стока, борави с понятия като ИМИТИРАНЕ НА ОБЛИГАЦИИ, ИМИТИРАНЕ НА ДЪЛГ, така че имитацията е част от институцията. В този смисъл банковият клон може само да е наш СЪЮЗНИК.

/ Дарина

_Сградата е била от 1930 г. Банка земеделски кредит, по късно трансформирана в зала на градският комитет на БКП. И в двата случая става дума за властта да даваш капиталов или политически кредит.

/ Кореспондент

_имате ли доверие към съвременния зрител? какви отговори или въпроси отправяте към него? а можете ли да предизвикате така стереотипите му, че те да се самовзривят? 

/ Дарина

_Разбира се. Съвременния зрител е този , който пътува много и се интересува от различни хора, и места. Неговите сетива са по-отворени за многообразието от идеи и образи. За мен смисълът на една  изложба не е да предизвиква, а по-скоро да заяви различна позиция по-определена тема.Това ще може да обогати общата картина на света, в който живеем.

/ Дора 

_За да се възприемат съвременните визуални кодове е нужен преди всичко ВКУС, който се изгражда чрез много гледане и способност за виждане, и разбира се много познания. Публиката не бива да бъде подценявана. Мисля, че проектът ни ИМИТАЦИИ който напомняше огледален образ на витрина, освен мисловен отговор от публиката, получи и чисто емоционален.

/ Кореспондент

_в края на срещата ни заговорихме за смеха и свободата, сещайки се за изключително добрия фестивал в Габрово / 2022.

разкажете ни за личните си революции по  пътя. 

кои техните кодове бихте предали нататък?

/ Дора 

_За мен в еволюцията има много по – голям смисъл отколкото в революцията, но сега като се замисля може би имам нужда от повече лични революции, въпреки че в революцията има нещо унищожително, но благодарение на това изкристализира нещо ново. Кодовете, които бих предала нататък са тези, които биха оцелели.

/ Дарина

_Революциите са винаги лични. В повечето случаи те водят до прогресивни промени за теб самия и рядко до промени в света около теб. Но те са важни за развитието ти като човек.

/ Кореспондент

_според мен идейната проекция в ‘ Имитации ‘ съблича дрехата на обществото, кожата му_оголва го до скритостта на желанията_в присъствието на морал или не. 

според вас, какъв ефект произведе тази изложба и доколко е възможно да изгради експлозивна със смисъла си среда, отличаваща се с будност и желание за критично мислене?

/ Дора 

_Бих искала да разгледам проекта в неговия емоционален и сетивен аспект. Публиката да преживее, да усети – в това е смисълът. Ако имитираме живота си и живеенето дали няма да получим имитиран Рай.

/ Дарина

_За мен изложбата даде възможност да бъде представена още една гледна точка по темата за имитацията в контекста на определен времеви интервал.Тя има смисъл за зрителите, защото им дава възможност за избор и сравнение по отношение на останалите културни събития в града.

____

докато разглеждах изложбата в галерийното пространство, се опитвах да потърся връзка с човека и волята му да посочва, да избира, да желае, да следва.

какво означава свободата да живееш своята естественост, дързост и красота? и ако животът, и физическото му проявление е път, който преплита протичането, неговото отрицание, центъра и периферията, нещото и нищото, защо тогава целта се основава под възможностите на контрола и често човек губи сетивния й отпечатък, а с това и човешката идентичност?

така свързах образа на казиното с ‘ Имитации ‘.

[ казино ]

казиното като псевдообраз на молитвен дом казиното като псевдонаука за копнежите и постижимостта_

влизайки в него_имитационен свят на възможностите / човек сам прави избора да го стори / собствената му воля го превръща в гладиатор на финансовия растеж. дали на манежа или в ложата на игрището, той сам осъществява стриптийз на душата си. завихряйки рулетката на късмета, всички имитации с нея сочат разпада на личността му. сигурно това го превръща в статичен образ, застинал в очакването си контур_той и машината_неговият диктатор. вероятно единственият останал буден лост е в остатъчните парчета спомени_връзката с разсъдъка и естествеността. ако те все пак очертават посоки, човек би могъл да се освободи от капана на диктата.

концепцията ‘ Имитации ‘ ми даде основания да изградя серия аналогии и то все в посока – игралния дом или казината, каквито често се появяват напоследък. играта със себе си / глобална_локална / надиграването / публиката в тази игра_образът на втвърдяващия се човек с опит върху вечността / съживяването от време на време за малки революции, които макар и плахи, все пак преместват човешките граници. или поне имитират това събитие под формата на празник.

поставен отново в социална среда, човешкият индивид – в аватар, проекция или спасител на рецепцията си се превръща? имам чувството, че отива в игрален дом именно заради спора си с властта_за да бъде играчка, част от механизъм за овластяване чрез игра?

в едно свое наблюдение над оцеляващия механизъм, в опит да опища културните лостове в частните / независими и държавните / публични пространства_се опирах върху идеята за взимането и даването / създаването и получаването, като механизми, в които плува светът – кой печели и какво губи губещият е истинската база на въпроса. как се отчита ефективността на постигнатото, мониторинг на съставните й части.

често пъти реалността имитира стойност.

така си представям и този пейзаж_направил своя избор, ‘играещият’ произвеждащ балони, с които полита или такива, които падат поради страх от високо, имитирайки резултата като своя свобода.

след време бих инициирала нов разговор с Дора и Дарина, за да ги попитам: в каква степен имитацията може да се впише като поведенчески и културен жанр в летописа на този век / в обхвата на глобалното пространство? и в каква парадигма биха го изразили, след представяне на познатия от 2022?

цветя / светлина / Never mind / цветя / светлина.

[ Кореспондент съзнателно обръща внимание на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие от натрупаните размишления ]

____

[ биографични страници за двете авторки ]

_Дарина Пеева_

Дарина Пеева е художник, родена през 1972 г. в гр.Бургас. Живее и работи в
България и Австрия.
Образование:
2002-2003 Гост-слушател в академията за приложни изкуства в класа на
проф. З. Шенк, Виена, Австрия.
1999-2000 Следдипломна специализация по илюстрация и оформление на книгата
при проф. Хр.Нейков, ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, България.
1993-1998 Педагогика на обучението по изобразително изкуство (графика),
ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново, България.
1986-1999 Художествена гимназия „ Академик Дечко Узунов“, Казанлък, България.
Избрани самостоятелни изложби:
2014 “Холограми“, Карл- Реннер Институт, Виена, Австрия.
2012 “Неестествени катастрофи”, галерия G69 Грац, Австрия.
2009 „Кутията на Пандора“, галерия Форум, Велс, Австрия.
2009 “Генетика”, галерия на групата на виенските художници, Виена, Австрия.
Избрани колективни участия:
2022 „Природа Пространство Градини“, Дом Витгенщайн, Виена, Австрия.
2021 21-во международно биенале на графиката, Варна, България.
2021 Провинциалисти , СБХ , София.
2019 8-мо Международно триенале на графиката, София, България.
2019 Tractatus Logus , Дом Витгенщайн, Виена, Австрия.
2017 „Светла материя“, галерия на Университет Блумингтън, Индиана, САЩ.
2016 „Динамични времена“ , галерия Kusnempe, Касел, Германия.
2015 „Запази мечтите“, съвременни български артисти, колекция Mundi, Италия.
2014 Tell me what you want /Дарина Пеева и Михаел Вегерер/, галерия на
виенските художници, Виена, Австрия.
2014 Колекция нови графики в IPCNY, Ню Йорк, САЩ.
2014 Графична изложба, галерия FAB, Университет Алберта, Едмонд, Канада.
2013 “in.print.out – Grafik in/auswendig”, галерия на виенските художници, Виена,
Австрия.
2012 Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2011 Международна изложба гарфика, Чикаго, САЩ.
2011 “Отвори съзнанието си”, галерия Kro Art, Виена, Австрия.
2010 „многобройни въпроси-графични концепции “, Kunstlerhaus, Австрия.
2009 . Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2007 Kонкурс за млади художници на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“,
галерия Шипка 6, София, България.
2006 M-TEL награди за съвременно българско изкуство, галерия Шипка 6, София,
България.
2005 Конкурс на името на Валтер Кошатцки, музей за съвременно изкуство,
Виена, Австрия
Избрани награди:
2019 Награда на Международно биенале на графиката – Litho Kielce, Полша.
2017 Grand Prix на 1-то Международно биенале на графиката, Армения.
2016 Почетен диплом- Litho Kielce, Полша.
2012 Награда на ректора на академията за изящни изкуства във Вроцлав,
Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2009 Награда на ректорът на академията Andrzej Frycz Modrzewski в Краков,
Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2009 Награда на името на Ирене и Петер Людвиг, Виена, Австрия.
2008 II награда за графика,конкурс на фондация “Алоиз Зенефелдер”, Германия.
2005 Първа награда за графика на конкурс за млади художници на
фондация“ Св. Св. Кирил и Методий“, София.
2004 Grand Prix на 4-то Международно триенале на графиката, София.
Творчески резиденции:
2007 Член на дружеството на виенските художници.
2013 Women’s Studio Workshop, Ню Йорк, САЩ.
2011 Nelemakka Museum, Финландия.
2009 Frans Masereel Centrum, Белгия.
2019 Special award, Litho Kielce/ Poland
2017 Grand Prix International Grafik Biennale, Armenia
2016 Honorable Mention/ Litho Kielce/ Poland
2012 Award of the Rector of the Academy of Fine Arts in Wrocław, Int Print Triennial,
Krakow, Poland.
2009 Award of the Rector of the Andrzej Frycz Modrzewski Krakow University, Int
Print Triennial, Krakow, Poland.
2009 Irene und Peter Ludwig Award, Vienna, Austria.
2008 Senefelder second prize, Germany
2005 First price for graphics in the exhibition for young talents,,St..Kiril Metody”
Foundation, Sofia, Bulgaria.
2004 Grand Prix-4th International Print Triennial, Sofia.
1
2
Education
2002-2003 Guest auditor at the University of Applied Arts, Vienna Austria.
1999-2000 Magister Artium Illustration and book design, University V.Tarnovo,
Bulgaria.
1993-1998 Pedagogy of Fine Art Education (Printmaking), St. Cyril and St. Methodius
University of Veliko Turnovo, Bulgaria.
1986-1991 National High School of Plastic Arts and Design “Academician Dechko
Uzunov”, Kazanlak, Bulgaria.
Darina Peeva is an artist, born 1972 in Bulgaria,based in
Bulgaria and Austria.
2014 Exhibition Holograms , Renner-Institut, Vienna, Austria.
2012 Unnatural disaster, Gallerie G69, Graz, Austria.
2009 Büchse der Pandora,Galerie Forum Wels, Austria.
2009 Genetic, Passagegalerie Künstlerhaus, Austria.
2022 Nature Space Garden, Wigenstein house, Vienna, Austria.
2021 21th International Biennial of Graphic Art , Varna, Bulgaria.
2021 Provincialists, UBA, Schipka 6 Gallery, Sofia, Bulgaria.
2019 8th International Triennial, Sofia, Bulgaria.
2019 Tractatus Logus, Wigenstein house, Vienna, Austria.
2017 Light Maer, Indiana University Bloomington, USA.
2016 Dynamische Zeichen, Kusnempel, Kassel, Germany.
2015 Save the Dreams, Contemporary Bulgarian artists, Mundi collection, Italy.
2014 Tell me what you want / Darina Peeva / Michael Wegerer / Künstlerhaus
Vienna, Austria.
2014 New Summer Prints Exhibition, New York, USA.
2014 FAB Gallery, University of Alberta, Edmonton, Canada.
2013 “in.print.out – Grafik in/auswendig”, Kunstlerhaus, Vienna,
Austria.
2012 International Print Triennial, Krakow, Poland.
2011 Printmaking competition , Chicago Printmakers Collaborative, Chicago, USA
2011 “open your mind”, KroArt Galery,Vienna, Austria.
2010 „multiple maers-Grafische Konzepte“, Kunstlerhaus, Vienna, Austria.
2009 International Print Triennial, Krakow, Poland.
2007 Exhibition by “ St.St.Kiril and Metody “ Foundation,National Galery,
Sofia, Bulgaria .
2006 M-TEL competition-exhibition, Gallery Shipka 6, Sofia,
Bulgaria.
2005 Walter Koschatzky Exhibition, Museum of Contemporary Art,
Vienna, Austria.
Artists in Residence
2013 WWS – New York.
2011 Nelemakka Museum, Finland.
2009 Frans Masereel Centrum, Belgium.
2007 Member Wiener Künstlerhaus, Vienna

_Дора Славова_

Дора Славова е художник, родена през 1968 г. в гр. София, България.
Живее и работи в България. Бакалавър по изобразително изкуство.
от 2000 MEMBER OF THE UNION OF BULGARIAN ARTISTS
от 2007 Member of Artist‘s Society-Burgas
от 2000 Член на съюза на българските художници. / СБХ
от 2007 Член на Дружеството на бургаските художници. /ДБХ
Художествена дейност: Artistic activity:
2016 NO VEGETARIANS, Gallery NESI, Burgas
2017 BREAKFAST AT TIFFANY Gallery NESI, Burgas
2020 ACTUAL CASE , Gallery NESI, Burgas
2018 AT THE TABLE OPEN STUDIO CITE DES ARTS, Paris
2019 DANAYA – Artist‘s Society-Burgas
2021 INTERVENTIONS – Artist‘s Society-Burgas
Избрани самостоятелни изложби:
2016 Забранено за вегитарианци, Галерия „Неси“
2017 Закуска в Тифани, Галерия „Неси“
2018 На масата – отворено студио в CITE DES ARTS, Париж
2019 Даная – Зала на ДБХ
2020 Действителен случай , Галерия „Неси“
2021 Интервенции – Зала ДБХ
2018 PROJECT „CIRCLE“, Artist‘s Society-Burgas
2021 SKY, Artist‘s Society-Burgas
2016 SECOND PRIZE OF NATIONAL COMPETITION ALLIANCE , BULGARIA
2017 FIRST PRIZE ART COLLAGE PLOVDIV ,BULGARIA
2018 FIRST PRIZE „ONE“ ART GALLERY FIRST AWARD NEW JERSEY BIANALE „SEA“
2020 FIRST PRIZE FOR UNCONVENTIONAL ART, ,SLIVEN, NATIONAL EXHIBITION
Проекти:
2018 Кръг – ДБХ
2021 Провинциалисти – СБХ
2021 Архиви – Център за съвременно изкуство и библиотека, Бургас

2022 Селфи- Център за съвременно изкуство и библиотека, Бургас

2022 21 – Изложба Текстил , СБХ

2021 Небе – ДБХ

ANKARA TURKEY
FLORENCE ITALY
GDANSK POLAND
2016 Втора награда на Национален конкурс АЛИАНС, България
2017 Първа награда Арт колаж, Пловдив, България
2018 Първа награда на Арт галерия “Оne“ Ню Джърси -Бианале „МОРЕ“
2020 Първа награда за неконвенционално изкуство,
НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО – СЛИВЕН
Избрани награди:
Общи изложби :
Анкара , Турция
Флоренция, Италия
Гданск, Полша
1
2
Dora Slavova is an artist, born 1968 in Sofia, Bulgaria. Live and work in Bulgaria. Bachelor of Fine Arts
Artists in Residence
Selected solo exhibitions
Projects:
Selected Awards
Творчески резиденции: .
2018 CITE DES ARTS, Париж
2021 ARCHIVES PROJECT – Art Center Library
2022 SELFIE PROJECT , Art Center Library
2021 PROVINCIALISTS PROJECT , UNION OF BULGARIAN ARTISTS
2022 21, Art Textile , UNION OF BULGARIAN ARTISTS
2018 CITE DES ARTS, Paris

____

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

снимки_Кореспондент

поглеждам на техно_ритъма като на дългите ръкави на блуса_ в бързането му за среща_ с някого, някъде /

отпивам от гривата, която плува във въображаемо пространство_наречено от някого елха / пристигам_ тайно видимо_

упътване за сглобяване на празник

събитието, чрез което се вгледахме в миговете, обогатяващи преживяванията ни през 2022 година в Artspace Luna нарекохме [ упътване за сглобяване на празник ]

защо сглобяване, защо упътване, къде е празникът в упътващите стъпки около едно лично сглобяване?

все детайли, напомнящи въпросителното търсене на посока, различна от всепризнатите, приети мотиви на празничността.

в пространството на ул Лермонтов 41 пейзажът бе познат и все пак, в атмосферата, както и в гънките на познатостта деликатно наднича по-скоро идеята_разбиране за празник.

елха, изградена от фотографски късове, изобразяващи ледените коне на Жил, спускащи се в линия окачваща система при тавана / леко поклащащи се снимки_вертикал / дори въртящи се в различни посоки поради топлата въздушна струя в пространството.

конете са живи_в страст, темперамент и дълги години любов. свободата им говори през приятелство, приятелството_за вкуса на онзи внезапен вятър, развил инстинкта им да будят изгреви_

благия поглед на леден кон_основополагащ ствол на вечнозеленото дърво

така например пластичната работа на Димана Латева ‘ Черно море ‘, изградена от сапун и лук, показана за публика само месец преди това, експонирахме в общо семантично звено с чашите от стъкло на Елизар Милев, при които вътрешната динамика е в съчетанието – дизайн мотив и геометрия, свързани с тялото на една бутилка.

при така изградената свързаност се замисляме за стъклото / морето / пясъка_ разпознаващи езика на употребите в съвременното ни живеене, както и начините на въздействие_с какво личният ни микрокосмос благоприятства макросвета_достатъчна ли е естетиката като диалог със света около нас, възможно ли е да променяме средата, в опита си да разширяваме умения чрез рециклиране, успешно намиране на повторната употреба като връщане на обекта отново за живот през нови форми / обстоятелства / визии.

разказването на тези три истории_ фотографии на коне / стъклени чаши / скулптура Черно море, обяснява истинската ни вяра, че празникът е в споделянето на мигове, в чиито кодове през годината сме намирали своеобразен отпечатък на добра практика, откроена кауза, важна поява на добре съхраняван обект.

това изгражда празникът като въпрос_върху какво да се концентрираме и какво да ни обединява. това дефинира опита ни да разпознаваме празника като вътрешно събитие на осъзнатите ни избори, обговарянето им успоредно с идеите, които предстоят да се родят от срещата, след подреждането на обектите в интересен порядък.

желанието ни_идеята ‘ упътване за сглобяване на празник ‘ да превърнем в линия от авторски обекти, съчетани с изненадващи формули на присъствието им, обединяващи погледите в усещане за среда, в изследване на новите настроения към традиционните представи.

[ упътване за сглобяване на празник ] и благодарността в авторски знаци /

присъствието на книга_

по естествен начин структурата на книжното тяло ‘ Идеи за носене ‘, обединяващо проекти за концептуален български моден дизайн на Фондация Иван Асен 22, деликатно задвижва вкуса ни към авторски създадените визуални линии, оцветяващи различни аспекти от модерността с присъщите й важни жизнени процеси_авторски проекти, реализирани в последните 10 години в дизайнерската платформа за концептуален български дизайн.

модата най-вече като любов към живота. формите й запознават с начините ни на живот, конкретните му прояви, средата, другите, емпатията, преживяването на любовта на другите, с които се разминаваме по пътя.

дългото пътуване на употребата до новия й прочит_рециклиране в осъзнатия диалог_ изкуство / дизайн / битие

_присъствието на списание Култура_броеве /

_представяне на списание ТАНЦ_броеве /

_бижута от сребро_линия квадрат /

_авторски картички_пожелания /

[ отиването и връщането ]

разгледахме двете точки като лично усещане за време и го интегрирахме в позициите на думите_тези, с които си пожелаваме.

празникът е и в този тип усвояване на време_ нещо си отива, за да дойде ново / това е танц_за граничността и светлостта на миговете, свързани в целостта_ да бъде / да бъдем_потърсена чрез наричането на благопожеланията_рядко използвани думи и процеси на създаване на парадигми с тях, равни с обновяващата сила на интимността на чувствата ни.

Бъдни вечер / Рождество / Нова година_дух и откровение / Artspace Luna / гости / камерна среда_

диалогизирането_ дали смисълът от думите в ‘ късметите ‘ не е повече за пишещия ги, отколкото за този, който прочита думата, измислена от свързването на минало с бъдеще.

фигурата на измислящия късмети е силна с отправната проекция за ‘ чудо, проектиране на чудо ‘, привикването, свързването му с календарния знак през образността на дух и бит.

така, заради есенцията на вложените усещания на пишещия пожелания, всяка [ баница с късмети ] има свой специфичен вкус_някъде богатството е равно на притежания / другаде_животът е скромен, душата_богата.

[ упътване за сглобяване на празник ]

мисловният вкус към съчетанията, посветени и предоставени на гостите ни, за откриване и разглеждане в този период, бе под въздействащата снимка на творбата на Дюшан_ [ Поставка за бутилки ].

По-късно в брой 6 / Кореспондент ще разкажем за важността на Марсел Дюшан в търсенията ни, а сега е достатъчно да напомним това, че именно Дюшан променя ролята на художника в креативния процес. той настоява тя да бъде свързвана с акта на създаване на идеи, като се разграничава от тяхната материална същност.

____

[ от 07 до 30 декември в Artspace Luna бяха аранжирани / донякъде скрити / авторски произведения, предизвикващи истински човешки чувства, разпознавани до момента като желания_
с тях всеки гост изгради могъщата си елха, за която освен въздух и светлина, беше нужна и вода от въображаем кладенец.

_фотография / дърво / принт
_метал / порцелан / керамика
_нов брой Кореспондент
_концепция_книга_бълг. / англ. /
_пожелания / стъкло / списания

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

КАУЗА ИНКУБАТОР НА ARTSPACE LUNA_ [ в подкрепа на млади режисьори на експерименти ]

юни 2022

от Антония Кесерджиева

снимки_Кореспондент

през 2022 г. дом за изкуство Луна / Artspace Luna става на 24! през погледа на своите прострства и мотивационни полета, подобно темпорално измерение става обект на неизменните самонаблюдения и вътрешни въпроси.

наред с намеренията и търсенията, в продължителността на тези 24 години, волята, трудностите, рефлексите и самофинсирането на различни по смисъла си културни и обществени прояви, екипът на галерията и нейните съмишленици се разпознават в новия смисъл на медия – живо, комуникативно звено от нов тип, функциониращо като събирателен код на изкуство и обмен_като предлага едновременно обекти на изкуството, срещи с авторите им, форум за социални практики чрез изживяване и потапяне в галерийна среда, дигитална медийна платформа Кореспондент / реализирана годишно в няколко броя и различни рубрики /, аудио подкаст Далекоглед, а отскоро и Кауза Инкубатор.

основните фокуси в този нов поведенчески модел / както за самото пространство, така и за града / са – разпознаването в смисъла на [ изкуството говори ] _какво съобщава_какво и как постига_как разширява аудиторията_как подобрява човека – като създващ, възприемащ, коментиращ?

за да подкрепи и насърчи новата, чиста мисъл, екипът ни създаде съвсем скоро нов сегмент, насочен отново към младия човек. чрез него се търси и развива духът на медията, инициираща образователна посока чрез стимулирането на личния прочит, тълуването, анализа и критичността, проявявани до днес в различните издания на Кореспондент и подкаст Далекоглед.

тази нова линия нарекохме Кауза.

Кауза Инкубатор в подкрепа на млади режисьори на експерименти_

тя стартира през юни и обхваща няколко етапа_

_ изложба в кутия за неопределено време, но не по-малко от един месец_в Artspace Luna

_ подарък_100 лева, радостта да се сподели как са използвани

_ представяне в медийна платформа Кореспондент

Кауза Инкубатор [ първо издание ]

днес представяме творбата на Божана Славкова_поканена от екипа ни да експериментира като режисьор на мигове.

нейният визуален разказ може да видите при витрината на Artspace Luna в периода 01.07. 2022 – 30. 08. 2022.

устойчивост и игра в темата ‘ Личност и общество ‘_ Кауза Инкубатор на Artspace Luna с Божана Славкова / детайли

разказ_в_кутия_изложба_инсталация_

място_Artspace Luna_витрина

ул Лермонтов 41 / Бургас

Божана Славкова и личната й история в думи_

Рециклирана

Аз и всички в кутия

Няма личност – всеки се ражда, движи, усеща и става картоф.
Остават някои неща – косата и спомените. Аз съм материалист, доколкото пълня материята със смисъл.
Това е билет към мен, от безполезни неща, събрани от пътуванията ми през последната година. Календар на целия човешки живот по седмици и години, карти, билети, брошури, чай, пари (румънски леи, така и никога не съм била в Румъния).
Връзката ни с всичко е тялото. Оставям едно от малкото вечни телесни неща в тази кутия – косата ми. Нишката на проследяване – дори е червена, като в японската легенда, че има нишка, изтичаща от кутрето ни, която ни свързва с другите хора.
Оставям се тук да бъда съдена, да бъда проследена, да бъда видяна.
Оставям личното, за да го превърнете в нещо по-смислено. Да видите абстракция в картофа, да си подредите свои триизмерни колажи.
Оставям възглавничката от старите ми очила – средството ми за виждане за 3 години. Оставям чай от лавандула от Балатон, подарен ми от бивш любим. Оставям… на интерпретация.    

лятото остава
като черупка
като нокът
като коса
способна да издържи всички теглила на този свят
но останала на земята
някой да омагьоса скалпа и главата
тялото
то все си представя че може да бъде 0
да се вмести между датите
да се разчлени на хиляди парченца и да стане цяло с всичко
но само се поддава на ума
който го накара да извърви 100 км
за да се научи да рисува
тялото
то събираше остатъци
картофите на чорапите
и мекото на устните
тялото колекционираше
билети карти дрехи чайове
оставени му от любими или пък случайни хора
1-ци
тялото събираше 1-ци
за да продължи
защото доста често изчезваше
забравяше че съществува
малко парадоксално че небитието на приключилото му припомняше да диша
въглерод
косата е от въглерод
тялото не мислеше че е черупка или храм или пък съд то никога не съдеше
то беше плътно цяло
знаеше
не мислеше
само събираше
хартия
за да я рециклира в себе си
тялото се топеше ужасно на дъжд
и имаше правото
имаше правото да оформи себе си както поиска
далеч от пресите на другите (не им стига че те оформиха ума)
можеше да им даде най-много да драскат по опакото

аз никога няма да видя тялото
то изтля едно лято
и повече не се е връщало

аз никога няма да видя лятото
то изтля едно тяло
и повече няма да се върнем

История, чута в една галерия, в която влязох, за да запълня времето до следващия влак

Обградена от статуи на голи жени, които в началото мислех, че са дело на мъж, но като се вгледах, видях, че са направени от жена, жената в галерията ми разказа за това как Майстора от Кюстендил отишъл пеша до София, за да учи рисуване там.  Над 100 км. Пеш.

Божана Славкова

30 юни 2022

____

за други интересни гледни точки на 17 – годишната Божана / автор на инсталацията ‘ Рециклирана ‘ може да узнаете в епизод 02 на подкаст Далекоглед, където разказва за свободата си да избира.

ДАЛЕКОГЛЕД [podcast]

Kореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

стаята ти днес_ като градина за дъжд в най-лилавото отсъствие_ болиш /

цял ден се стичам в теб_

като капка /

между иглата, окръгляща грамофонната плоча

и онези кратки думи, оставени за мен от хората,

които си познавал.

дадоха ми от очите си, за да повярвам, че си бил до тях_

запомних на ръцете им формата / усетих хляба, който си им давал_

_

най – честният! / Ваното беше фин човек! / верен! / мислеше по – точно от всички ни и виждаше по – далеч от другите! / щедър човек! / любим! кой не го обичаше? сигурно е имало и такива – лицемерните… / имаше самочувствие, защото имаше достойнство! / не познавам по – работлив човек! отдаден и съвестен! / умен и готин пич! / играехме билярд заедно. още с влизането в клуба ‘ Ереван ‘ нивото се вдигаше – изтънчен, имаше страхотен маниер! / дълги и късни разговори по Александровска, добър хумор! / умен, съветващ, откровен! / първият магнетофон в Бургас, слушахме Рей Чарлс и Ела, харесваше Тина Търнър и Дейвид Боуи / във всяко отношение със стил и можеше какво ли не! изключително сръчен! / приятел на душата!

днес имам тази радост от болката, че живя с характер и силно!

да сближаваш хората, да ги правиш добри, защото ако не можеш да подобряваш, защо ти е да виждаш нередното?

в обща памет се превръща радостта от тази болка – да си смел в инстинкта да създаваш от всичко!

цял ден се стичам в теб_

дъждът_

най – краткото любовно съобщение_

липсваш ми, скъпи татко!

благодаря за танца,

с който ме научи да проявявам воля за истина!

разговор с теб /

като всички други и този_в камерна партитура_

капки думи в плътна любов

изведнъж_след дълга пауза

ме питаш /

‘ ти знаеш ли как се запознах с майка ти ‘

отговарям ти с ‘ не ‘_

за да се срещнете отново .

така започва времето.

и

небето в сърцето ти високо.

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace luna

от Антония Кесерджиева

визуален наратив: Carine Gualdaroni / Cie juste après

март 2022 /

камерно пространство_ приобщаващо късове земна глина / оскъдна светлина_ успоредна симетрия_малки пейки за сядане_за деца и възрастни_ приседнала до глинените парчета_жена, безмълвна / съсредоточена в тишината на собствените си усещания, заради което ти идва да се свиеш и да бъдеш само пулс_ пулс за приближаването и отдалечаването на едвам додловими природни звуци_птици, вятър, дъжд, ехот_земята има свой глас и образ_ в сърцето на невидимо, събуждащо се семе_

пътят и началото / началото е път / всеки път е начало / кога началото предчувства пътуване /

в спектакъла за деца и възрастни Ride, присъствеността бе знак за общност. още с влизането в интимното пространство, в дъха на материята_глина / светлината и звуците / погледа на Карин_ артистката в моноспектакъла /, у всеки се пораждаше настроението за едно цяло_чувството, че е елемент от нещо важно, а същественото предстои. детайлите, лишени от шум и маниер, като иносказателен щрих на търсената простота и първичност в спектакъла, максимално утвърждаващи живота като идея_затова всеки без да е мислил предварително, сякаш с охота изоставя част от себе си извън това заградено място. може би външността си или атрибутите й, за да възроди единствено духа си.

този камерен спектакъл поставя много въпроси_ базиран върху визия и преживяване, без нито една изречена на глас дума, темата за избора и посоката, които човек избира, отвежда в състояние на самопознание зрителите, независимо възрастта / над две години /, подобно в сетивен лабиринт.

диалогът започва още с възможността всеки да намери място за себе си. приближавайки към пейките в доверието за сядане, заедно с онази светла своя страна, която ще намира отговори, която ще обича и диша смисъла на всичко, за което поставя въпросителна_ride / бръчка или пътуване, събира човешките сетива в брод, за да освети пълнотата на човешката си същност_

местата и намирането им очертават личната територия за наблюдение, затова всеки интуитивно открива пристана си, за да се остави на минутите преди началото за предчувствия и разгадаване.

така и ние с Линн открихме своите места. случайно, още тогава срещнахме погледите си с Карин и мисловно обменихме радост. тези интересни, но семпли театрални форми, игрови похвати и интерактивни / потапящи изживявания изграждат образа на пораждането, порастващо с всяка стъпка, всяко вдишване и издишване.

след неколкократни степени_ковид ситуации, светът има нужда да изживее раждането си отначало, да се потопи във въздушната сила на промяната, за да види тъканта му такава, каквато е била преди него_ въпросите за пораждащите се дух и воля са базата / истинността, в която времето добива човешко измерение_копнеж.

Ride_ е приказка за човешкия копнеж / произхождащ от волята за живот_

този първопричинен код съдържа в себе си целия сетивен лабиринт, който поставя пред изпитания както любопитството, желанието, ума, сърцето, така и умението да се оглеждаме в другия / да споделяме / да се разгръщаме и да обгръщаме действителността с вярата извън себе си и за себе си_чрез единството, заедността _да градим път, който понякога е ключ към гледна точка или предчувствие, понякога е мост или покрив, дори стих и метафора, в които откриваме полет.

за какво говори глината /

спиралата от мигове, напластява усещането за изпитания, в които героинята на Ride покрива части от тялото си с материята. тя облива лицето, косите, ръцете си с течната глинена смес, слива се с първичността й, претопява енергията си във вибриращата земна тъкан. ‘ човекът, сътворен от кал ‘ е онзи израз, който в съзнанието на всеки от нас събужда чувство за изконността на сътворението и цената да си жив.

след 40-минутния спектакъл, по времето на който публиката беше погълната от жестовете на преминаване, което артистката осъществяваше напълно свободно, разчитайки единствено на спонтанността на физиката и познатостта на материите / няколко дървени греди и глина /, 4-годишната Линн още излизайки каза тихо – [всъщност, глината е земя].

да, земният живот има свое минало, но копнежът е роден от крилете на порива, новостта, движението за мига и неговата философия, частиците му [сега]_ в неуловимото. затова Карин приканва децата_малки и големи да споделят онова, което изпитва тя_духа на материята_като същинска майка, от която се раждаме всички. заедно с това, приобщаването на зрителите в театралния акт / артистката подава глинени парчета на зрителите, които отнасят със себе си, с други пък заедно изграждат дом / спектакълът разшива и разкроява рамките на очакваността, внушавайки идеята за общото ни глобално тяло. и подобно на път, всяко начало започва с пътуване в себе си.

спектакълът RIDE бе част от програмата на Театралния фестивал Les giboulées / TJP / Страсбург, провел се през март 2022 в Страсбург / Франция.

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

режисьор, фотограф, танцьор, авангардист, писател, поет, теоретик

 Мая Дерен_

всичко около идеята за този текст се случваше така, сякаш винаги съм познавала филмографията й в детайли и то като причина да изследвам модерността / нейните прояви_с огромно любопитство и разбиране.

заваля внезапно дъжд, който дойде с вятър, прах и аромат на цветя. притъмня и градът се скри в топлото, като остави само децата с ролери под навеса. възбудата им, от това че са неочаквано заедно сами и че нещо става се усилваше бързо_ накрая забарабаниха дъждообразно, после запяха и така, неусетно се стъмни.

през това сумрачно-лепкаво време от деня, изгледах филмите й един след друг, а всички тези ситуации изграждаха атмосфера на доверие и лека меланхолия, която насищаше мига със загатването на философските й откровения_усещането ми за Мая Дерен съвпадна с търсенето ми на ново съзерцание_неопределена осветеност и интуиция за света и сетивата. в същото време, стилът на ритъма бе в унисон със стъпките на Мая _Thievery Corporation, примесен с притихналото сиво навън.

дъждът не спираше да вали_ навътре в мен /

____

търсейки информация за нейната биография, за да свържа невидимите късчета значения от историите й с генома и геоса на нейния произход, разбрах, че с размаха на търсенията си, тя се оказва онова жизнено семе за света, което посочва силата на новото, новостта, непознатия и модерен език на изразяване, заради което е определяна като основополагаща авангардността в кинематографския език_с убедително изведен феминистки заряд, но сякаш не това е важно.

Дерен основава Creative Film Foundation за подкрепа на независимото авангардно кино, отхвърляйки познатите икономически модели на комерсиалното кино.

преминаванията и Мая Дерен_

Мая е родена в Киев, Украйна през 1917година. дъщеря на актриса и психолог, още в ранната си младост, по време на следването си, тя прави първите си изяви в журналистиката, стъпвайки върху крехки социални проблеми, за да се фокусира върху бавните и задълбочени наблюдения над личността, поставена в изменчивата си същност_раздвоение, съмнение, копнеж и създаване.

как подготвя личността си, за да надникне в преминаванията на образа като самопознание. това е вълнуващото, а и тя самата търси изживяването като среща с аз-а, като верига от обстоятелства и желания в намиране на разбиране за невидимата мощ_да имаш, да си представяш, да свързваш реалност и измислица.

Мая Дерен изследва ненаративните форми на изразяване, а дълбоките философски обобщения постига като смесва различни изразни похвати – литература, танц, живопис.

срещата й с Александър е предизвикателство и преход.

отсъствието на линеен разказ, огромното любопитство към нови, експериментални технически ресурси и самобитни уреди и способи, импулсивно въвличат в духа на съзерцанието, съня, хипнозата. като създатели на експеримента, често пъти филмите на Мая и Александър са без бюджет или с минимална подкрепа.

ритмичното монтиране на кадрите, субективното фокусиране в материята и характера превръщат новите им похвати в език, който отключва нова сетивност.

киното през 20-те носи зрелостта на погледа да се излъчва като кореспондент, съюзник и медия на плътните внушения, разграничаващи се от бързите модели на подражание и забавление. това е времето, когато авангардността на формите избухва в мотивите на различни движения, търсения във визуалните изкуства, когато идват дадаистите и сюрреалистите, появява се скритата в снежна топка, летящата камера на Рене Клер, за да улови движението в най-естествената му форма, витаещия новаторски дух у творци като Жан Кокто, Марсел Дюшан, Ханс Рихтер, подчертаният усет към портретността и предметността. тази специфична атмосфера става реалност за създаването на яркия съюз_Мая и Александър.

търпеливото превръщане на повтарящите се наблюдения в знаци като_ключ / врата / маса / скалисти местности / завои /, разлагането им в друг тип анализ, предизивкващ усещане за приближаващата линия от редуващи се неща_подобно сезоните, приютени от детството ни в кутията със спомени_при всяка тяхна смяна, подсъзнанието ни отключва вниманието към тях, нагласата ни, тяхното приемане.

още в първия визуален фокус в ‘ Мрежите на следобеда ‘ _камерата проследява от горе надолу една ръка. очертава движение, с което ръката бавно полага цвете върху асфалтов път, след което отново се извисява меланхолично нагоре, отдалечавайки се от темите на ежедневните сблъсъци. като контрапункт на пътен знак_белотата на цветето подсказва предчувствие за начало. началото на надеждата. надеждата като път.

модерността на Дерен_е ново поетическо явление в кинематографичността на ранния 20-ти век.

начало / път / избор / време.

Мая открива любовта като стойност, разпознавайки я в историята и силата на образа като психологическа география на времето_любов е да търси в себе си значенията на минало и настоящо. любовта в докосването_капката вода, съдържаща образа на целия свят / шахматната игра_любовта в промяната на навиците.

вероятно музикантът съобразява двете половини на тялото си спрямо инструмента, който е избрал_тук метафората е във всеки жест. Мая Дерен създава модерността на погледа и внушенията – конструкция на образите, дизайн на средата, символиката на обектите и пространствата

в благозвучието на визуалния жест, осветен и преобърнат единствено от камерата / Мая създава своя естетика в нямото кино с подчертан вкус не толкова към сюжета, колкото към танца на духа /. последователността е условна, възродена от съновидението, надмогната чрез преживяното като утопия / плътни клепачи, пътят като змия, ключът като заместващ образ, скалите, стълбите и изкачването като културни парадигми на личното изследване.

веднъж Греди Асса беше споделил в свое интервю_’децата завършват произведението на всеки творец. детето е крайната точка на артиста ‘ / аматьорството, неподправената сила на ръчната камера / усещането за придвижване във филмите на Мая Дерен дефинират представата за време, в което дете сънува живота преди раждането си_

‘ Мрежи на следобеда ‘ се счита за първия експериментален американски филм, който е характерен с новия си естетически модел – изследва мечтата, една субективна идея, отличава се и със самофинансиращ ход на осъществяване. така филмът изгражда нов тип култура на създаване, а заедно с това и на възприемане. може би с него фигурите на Мая Дерен и Александър Хамид се сочат като автори на чувството и светлината. общата им работа променя изкуството в киното. характерното размиване на категориите, за сметка на изразеното доверие към субективността, е важна стилова характеристика в творбите им, в тяхна висока художествена и новаторска стойност с експериментална идентичност.

Мая Дерен остава свързана с копнежа към чистата идея, независимото кино като част от личния живот на твореца.

дано споделянето на непретенциозния поглед към авангардните идеи на тази интересна и вълнуваща жена_очертае ново любопитство, израз на душите ни да търсим психологическите нюанси в творческите ескизи на нестандартните артисти_през ключалката на следобедното време_

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

въпросът е снимка, рентген на ситуацията отвътре.

в ума на питащия, въпросителните думи очертават кадър на възприятията, с който си обяснява въздействието на преживяното – разговор, филм, спектакъл – всякакъв вид творческа позиция, зад която стои ясна идея.

да предположим, че има въпроси, които питат за повърхността, има такива, които дълбаят, за да потече ново вино или да се осмисли по друг начин преживяното, има и такива, които объркват, а може би и друг вид, които разместват пластове, сигурно има и ненужни въпроси, за които отговорът е – много приказки – на пазара.

/ тук става дума за въпросителните полета_кога, какви могат да бъдат. и защо /

може ли търсената им форма_мисловна, стилистична, езикова / да бъде ключ към аналитичната визия в разговора /

кога въпросите са функция на отношението и начините, които градят диалогичността отвъд фактите в информативния поток от отговори_

[Госпожица Юлия]

при щедрото предложение на театрални постановки – по света и у нас, аз съм гледала единствено филма. кинопродукцията на Лив Улман, създадена през 2014 г., представена на София филм фест на брега. освен това съм слушала и чела редица представяния, критически анализи, някои от тях интересни и запомнящи се.

въпросите_

този нов присъствен стил на изразено отношение_първо описвам с думи личните стъпвания в сюжета ‘ напипвайки ‘ повърхността, за да оставя усещането си да води жеста в незримото за спектакъла, след това_гласът на питането / в опит да сглобя чрез интуиция миговете и с умението да се наблюдава отвъд хоризонта на случващото се.

и да, всеки разгъръща културата си по различен начин. въпросите и начините, по които се вглеждаме в тях също е образ на личната ни култура. подходът на провеждане на разговорите в Кореспондент маркират нов тип територия – да доразвиваш, отричаш; дават шанс да продължиш, да преобърнеш посоката или да запазиш ритъма, да се позагубиш или да замълчиш, което също е отговор.

въпросът е снимка, рентген на ситуацията отвътре. в ума на питащия, въпросителните думи очертават кадър на възприятията, с които си обяснява въздействието им.

Госпожица Юлия е спектакъл по пиесата на Аугуст Стриндберг, поставяна от различни режисьори, в различни театрални пространства и с различни изразни похвати. характерът на драматургичното у Стриндберг, винаги ме е привличал – по специфичен начин носещ отпечатъка на подсъзнателното, раздвоението на поетичността, бунта, ъндърграунда на сетивата_като представа, същност и илюзия.

……………………………………………………………………..

този път реших да съчиня въпроси към екипа на спектакъл, който не съм гледала / екипът също не познавам и именно това отключи идеята ми_да опиша самото усещане, разстоянието като възможна близост /, а събирателна визия за театралния език добих от гостуването на режисьора и автора на театралната адаптация в културния блок на БНТ – Култура.БГ.

въпросите_

макар без отговори, сами по себе си, те очертават хоризонт вътре и извън територията си, носят духа на построяване на ден от тъмното на нощта. въпросът винаги запалва страст, достатъчни са дух и далекогледство.

затова идеята тук е да споделя размислите си относно как и защо се поражда желанието да се анализира произведение чрез формата_ [въпроси / отговори], и доколко естеството й определя визията на разговора като пълнозначен.

цялата тази парадигма от осъзнати липси реших да подкрепя с учудващото – откъде да започна? въпросите мислих дълго, защото не исках да са в очакваното търсене на границите в играта на криенеца – намираме се там, където сме се скрили.

исках въпросите да зададат идея за сетивно преминаване и преживяване на невиждани кадри. това даде и природата на въпросителния етикет / стилово_ спонтанно очертаха профила си_загледан в разбирането_не какво мислиш, а защо така мислиш.

това, което сочи един въпрос трябва ли да бъде единствено и само въпрос? той може да протича само като идея, която ‘ свързва ‘ светове.

благодарение на това наблюдение си обясних_

въпросът не може да има съзнателна власт над отговора, независимо в каква степен е базиран на личен извод, когато намерението на питащия е продиктувано от търсенето на тълкуване, а не на информационно-статистически модели.

реших да изоставя установената питаща форма ‘ въпрос с ясна и предвидима конструкция ‘, чиято цел е фокусирана да получи информативен и разпознаваем отговор – т.е. ако въпросът е в рамките на очакваната интонация, парадигма знаци и значения, то отговорите ще запълнят подобна ниша знания около и за спектакъла. това е нелош и добре познат похват, но не бих казала, че е интересен за страниците на Кореспондент / Кореспондент излиза рядко, изключително избирателно търси своите личностни изследвания, обекти на внимание, за които да разкаже / с които да се свърже – описателно, илюстративно, аналитично, а защо не и маркиращо ги именно с различни по заряда си въпроси.

премиерните дати на спектакъла, поставен през 2022 г в театър Възраждане са били на 19 и 20 март. не бях в България по това време, но някаква сплав от добър изказ и драматургичен интерпретационен рисунък, отключи представата ми, разбира се на асоциативно ниво.

дефинициите ни разделят.

изключителната идея за нов живот на смисъла от въпроси към автори, режисьори, артисти, танцьори.

играта на подсъзнаието води до пътуване навътре в тялото

важни са човешките същества сами по себе си и това е достатъчно!

въпросите на Кореспондент_

correspondentluna.com

_[ смисълът от бунт / и естетиката на представлението_определят самия живот като естетика на самотата чрез бунт.

как представата за оголената страст, в сгъстената времева междинност;  разхерметизирането на митологемите, се оглежда във вътрешно изпитание за личността ]

_[ очевидно Стриндберг разчита на знаците / силата им. 

личното ви тълкуване за билките в този текст и как визуалното внушение  на  магиката им кореспондира с чупливостта на мига >

ситуирани  като нова отвара срещу характера на времето или втъкани в сукно /  изтъкано от нишките  на зависимостта_сила и подчинение ]

_[ моралът като граница, поставя въпроса ‘ кой си ‘  като контражурна среща на илюзията с реалността, преодоляването на даденостите / 

по какъв нов начин подсъзнанието маркира конфликта и помирението между душата и тялото_чрез кои свои дълбочинни и скрити връзки определя мотивацията у героите ]

_[ Еньовден и природата_културното значение на земята и корена, зависимостта от другия за вглеждането в себе си…всичко това сглобява света по нов начин в тези тъмни часове на отвъдното, на разрушените представи и порядки, на преизподнята. как Стриндберг балансира горната и долната земя в човека? свързва ли двете същности или ги раздалечава, за да ги смири ]

_[ как премина репетиционният период – в търсене на отчетлив и ясен образ или в трансформацията му чрез перформативни  жестове към  първообраза_може ли да се каже, че персонажите са образи в развитие, образи на развитието ]

_[ как определяте ролята на артистите и техните  личностни характери_с какви нови перспективи, поканените от вас артисти, обогатяват и развиват въздействащата сила на класическите образи / психоаналитичната им регистрация ]

_[ какво научихте за Стриндберг след преживяването на текста при поставянето му >

кой е Стриндберг днес и какво си казвaмe един друг, имайки предвид рецепцията на съвременния зрител ]

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace luna

от Антония Кесерджиева

има дни, които превръщат другите в плетка_

мисълта за филма с Жулиет Бинош ‘ Тази, която не съм ‘ адресира подсещането ми за друг артистичен жест_творбите на Шарлот Посенске / Charlotte Posenenske. гледайки Жулиет Бинош, преживявайки внушенията на образа й, в съзнанието ми се свързва със скулптурните обекти на немската артистка.

широко отворена е душата, когато познаваш етажите й.

само с присъствието си в галерията, вчера / през деня_няколкото срещи с непознати / ми подадоха намиране на точен адрес_

коя е C h a r l o t t e P o s e n e n s k e_ немска артистка, която живее, за да променя с изкуството си_и колкото по-минималистична е изявата й / толкова по – силно_ желанието.

разговаряме с непознатите, дошли да разгледат пространството, за познатото чувство да си окръжност в търсене на изходната точка_и се оказва, че всичко познато може да бъде най-вече ново начало.

след малко филмът започва_

18.30 / залата е препълнена. близки и познати лица, приятели / очакването на неочакваното е особен вид б л и з о с т_

Ж у л и е т Б и н о ш_и тембърът на самотата_ през целия ден самотата се появяваше в усещането ми за предстоящата прожекция. всеки артист носи усещане за себе си, у Жулиет е именно самотата_съзерцателната, дълбока и честна самота при пластовете на душата.

тембърът, който осветява пътя към ума_какво чувства, как свързва?

героинята_търсещата връзка Жулиет Бинош / лична, присъствена, подреждаща_

душата е балконът на къщата, в която тялото си почива_

балконът_дързък, архитектурен бретон / който наднича, за да провери дали идването и отиването на дъжда си заслужават вниманието_ето я незаспиващата душа. на този праг_в очакването да се срещне с гласа на този, който я притежава / кой притежава душата, след като тази, която съм е точно тази, която мисля , че не съм / неподозиран вход към неизследваното / пространство, което протича в разказ за скритата вътрешна междина /

филмът ‘ Тази, която не съм ‘ на Сафи Небу / Франция – Белгия, 2019 / е стилно изградена асоциативна система от знаците на човешката самота_отиваш там, където си забравил да бъдеш назад във времето, искаш да си това, което си, без да се интересуваш от другите. искаш да си сам в своите представи за всичко и от това да не зависят дните ти, а душата ти да лети над видимото, реалното_искаш да си полет, да нямаш тяло, но да чувстваш, без да се изисква нищо, дори банален разговор.

‘ т а з и , к о я т о н е с ъ м ‘ е идея, подсещаща за пластиките на C h a r l o t t e P o s e n e n s k е / 1930 -1985 /.

онова, което ме свързва към общото в двата типа разказа е дихотомния език на наблюдението_как всяко лице, форма преминава през себе си, за да види себе си по различен начин. точката на тръгване от едното към другото е първо среща в светлината и сянката, в окръжността, която описват. формите на Шарлот пречупват светлината в създаване на вход, после видоизменят междинността, за да утвърдят позицията за изход.

това превръщане доближавам до въздействащата сила на образа и волята / представата и желанието, които изграждат наратива, проследявайки нишките на свързаността им във филма на Сафи Небу, създаден по едноименния роман „Who You Think I Am“ на френската писателка Камий Лоранс през 2016.

влудяването на миналия живот търси приютяване в чувството за непознатост_при ‘ Тази, която не съм ‘.

Клара_Клер / Жулиет Б и н о ш ,

нали животът

те променя

в копнеж да създаваш >

а

изкуството

предизвиква

да изследваш живота >

филмът предлага пресечността на миговете като философия наред с необикновените преминавания, превръщания от едно състояние в друго, далеч извън очакваните фази и специфики на екзестенциалните човешки изпитания. ако подвижността на сюжета следва линията да представи тази, която е или не е, физиологията на човека и човешките събитията, според мен, разкрояват динамиката далеч над сексуалната идентичност_връзка.

какво намира умът в кутията си с възможности и как може да пренареди съставните си части е даденост единствено на произхода на желанието. затова разказаната история е история за желанието да избираме и да създаваме.

тя и той.

тя_в представите на другостта за себе си, за да изпита себе си, тайната на онези гъвкави връзки, чрез които отраженията на измисленото е по-реално от реалността.

той_в идеята за свързаност и близост по снимка, в която вижда знаковостта си_да бъде самата реалност.

и отново моята връзка с духа от творбите на немската художничка C h a r l o t t e P o s e n e n s k е / как се свързват представата и снимката? каква е ролята на изображението и как може то да изгради жив образ. и обратно_как образът може да се разгради в структурата на представата за себе си.

важна ли е истината? коя е истината? нужна ли е, ако носи усещане?

възможно ли е измамността да се превърне в сцена, която среща и после сближава представата и образа? не е ли важна срещата им, наблюдението, създаване на смисъл?

как дигиталността свързва мислите ни и в някакъв аспект образът и истината за него са само корпус на плътния му, сложен знак.

серията ‘ Квадратни тръби ‘ / създана през 1967г. / на Шарлот включва шест кухи тръби от поцинкована ламарина с отвор / наподобяващи детайли от вентилационна система върху покрив /. еднаквият размер на отвора на шестте тръби дава възможност да се съчетават в различни геометрични конфигурации, различно положение, в различна среда и т.н.

това огласява асоциацията ми_тръбите и преливащата представа в образ и обратно /

мисленето е инструментът, който дефинира случващото се_дали прибавяме или отнемаме, дали даваме или взимаме, дали сме или ще бъдем, дали сме вън или вътре е въпрос на мисъл, чрез която се дописва реалността, в която сме.

думата е нега_

следобедът_

издигащ се в кабината на стар верижен асансьор /

спомням си, че веднъж бях чула: – сложи някъде кутия със сандалова свещ и после забрави къде я сложи. сядайки да чете си помисли, че някои думи имат древна памет_ухаят на вечна градина.

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

фото наратив_Велина

графика_Antonio Keserdzhiev

как изкуството въздейства върху публиката / как свързва хора и представи / как изгражда разказ чрез споделянето на емоция / обект и интерпретация / рефлекс и резонанс_

така нарекохме надеждата си, в подкрепа на смисъла да се търсят нови начини за среща с обекти на дизайна, изкуството, пространствата. този път провокацията ни е към публиката, а поканеният има свободата да изрази погледа си към посочена творба по начин, какъвто сам измисли и избере.

[п о с о к и] камерна експозиция бижута
на Гергана Труканова
юли 2019
Artspace Luna, Бургас

подход / реакция_

[икономика на изживяването] разказва как едно пространство за изкуство, създадено преди 24 години, укрепва своята вяра всеки ден, благодарение на вниманието и креативността на своите автори и публика.
обменът е взаимен и важен, но жестовете са лични и изследователско искрени.

затова ще споделяме_ще питаме_ще тълкуваме и пътуваме в_

и к о н о м и к а
н а
п р е ж и в я в а н е т о

____

юли, 2019

‘ почувствах се като ученичка /
усещах светлината в пластиката, но имах нужда да я наблюдавам / може би ще отида на йога.
изведнъж, късно вечерта, преди да се отправя към леглото / взех решение :
сутринта ще взема брошката и ще отида край морето / ще я снимам. ‘
Велина_

Велина_

познаваме се чрез града, чувството за пространства и джаз /
разпознаваме се в мисли от разстояние /
понякога се разминаваме, но усещаме в световете си място за думи и поглед /
всеки път споделям, че се радвам да се срещнем, а тя:
‘ дори начинът на писане – пунктуация и малки букви
ми носят усещане за нещо, което е извън текста. ‘

листо от смокиня.
за 9 разказа в синьо.
водата предизивиква
светлината да говори.

9 като знак_
9 е плодовита идея_
9 писма до любовта_

събирателност на мига,
в който Велина среща
вълнението
на избора_

обект / пластика / брошка /
сребро_стъкло_сребро /

камерна експозиция бижута_ [ п о с о к и ]
дизайнер_Гергана Труканова
фотоси_Велина_
история с кръгове в слънце / въздух / вода /

_лъчи прекосяват хоризонти /
стичат се в синьо_ светлината е син дъжд_
забравям, че има други цветове.
посрещнала е изгрева при парапета на пристанище Бургас.
брошка с девет кръга за утрото на новия живот /

_____________

идеята ни се изразява в това да срещаме лица и характери, чрез обекти и интерпретации, за които разказваме в Луна.
диалогът на разпознаването се състои в съпреживяване, споделена естетика, подкрепа.
защо мислим да продължаваме да го правим?

усещането ни, че видимостта на добрите срещи
прави думите значими и после превръщането им в знаци провокира да бъдат разказвани и споделяни, а заедно с това стимулират нови идеи, нови изживявания.
изпитваме благодарност за общата интонация!

____

в Кореспондент [ 01 ] споделихме първата си среща от поредицата ‘ икономика на преживяването ‘ _

в нея арх. Десислава Стоянова интерпретира личното си усещане към една от творбите ‘ S t R U C t U R E S ‘ на Елисавета Ангелова / Elvyan, представени в Artspace Luna.

Кореспондент

correspondentlina.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

снимки: Кореспондент

пак разкажи, Стендал – колко пъти публиката аплодира ‘ Крадливата сврака ‘ ?

и Росини нека знае – вчера приятелка ми описа най – поетично осъществения спектакъл, 200 години след премиерата му! като сестра на мигове, в които има огън бе този разказ. търсех, ровех и не откривах в паметта си подреден сюжет. затова слушайки я, си представях поле с детелини, онзи растителен вид, който се лута между трилистен и четирилистен смисъл, между щастието и фуража.

притихнала на завет, скрита от свободата на думите, свраката дочула разговор, от който й станало ясно, че намирането на четирилистна ще й донесе онова, от което единствено си нямала –

щастие.

полето било безкрайно в очите на търсаческата й страст, но бързо избрала лудостта – ще откъсна всичките, за да имам и нея.

крадливостта била без умора, а крилете й – не като другите.

без да вдига дори за миг главата си, отскубвала почти с корена всички едри, сочни, зелени стебла и листа.

така била увлечена да има!

а, то… щастието било тихо и невъзможно да бъде откраднато, тъй като било малко и нямало място сред големите, които свраката мислела за дом на това, което преследва.

така се разминали – малкото, което е много и желанието за голямо и повече, което е нищо.

Стендал обичал и ценял музиката на Росини! написва пълна негова биография и както над повечето си текстове, поставил и тук мотото ‘ За малцината щастливци ‘ . благодарение на този щедър разказ и на образа на свраката, който доших с мои конци, вместо с ноти, докоснах мисълта_че човек не може да открадне онова, което не може да има. както и не може да има онова, което е откраднал.

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna