Автор: Антония Кесерджиева

Антони Тапиес _личен архив

фотонаратив: Никол Кесерджиева и Николай Георгиев

пространство: Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ Барселона

текст: Антония Кесерджиева

за Кореспондент_

„Ако не мога да променя света, поне искам да променя начина, по който хората го гледат.“ Антони Тапиес

силата да създава реалност от смесването на форми и материи, знаци, късове предметна реалност_изграждат наратив / история / пътека_разкриващи таланта на творец, който не се интересува от декоративния характер на измерението, постановката, присъствието.

и д е я т а_

идеята! парабола към ново пространство_

о р г а н и ч н о с т.

съчетаването и смесването на различни медии е характерът, с който Тапиес формира естетиката на преживяното време. роден в Барселона на 13 декември 1923 г.,  Antoni Tàpies Puig е наследник на жива културна семейна среда, будна за динамиката на социалните процеси в каталунския обществен живот. израства сред идеи и разговори, посветени на вкуса към живота. творбите на Дюшан, Кандински, Брак, Пикасо са първата въздействаща среща, очертаваща размаха на креативната му природа, вдъхновяваща погледа да създава и развива.

[култура]

[демокрация]

[свобода]

• 

• 

• 

Антони Тапиес изгражда своя гледна точка_сплав на личните му естетически и обществени възгледи_като израз на доверието към идеологията на Сартр, жизнеността и философията на източната ценностна система. затова творчеството му е диалогично. то буди интерес и очертава значимостта на мисленето му, плътността на визуалния разказ, активно разкриващ фината философска интенция на артиста. Тапиес разговаря чрез творбите си, а самите му произведения са заредени със страст към експеримент и любов към въпросите за размисъл.

• 

• 

• 

любим и интригуващ автор, със специфичен абстрактен почерк, Антони Тапес е най – известният испански художник след Втората световна война, тълкувател и двигател на обновяващите процеси в Барселона. той е и сред основателите на Дау ал Сет / Седмото лице на заровете_първото художествено, културно движение, възникнало в Каталуния през 1948 г., родеещо се с представността и характера в сюрреализма и дадаизма_като настроения към света, одухотворяване на човешката история чрез свръхреалност и измислица, неяснота и загадъчност.

• 

• 

като театър на парчетата и детайлите, магичността и недовършените разкази, приканящи в домисляне чрез тълкуването на всеки художествен знак.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

А_ графичността на буквата А_ код за универсум. буквата А за Антони Тапиес символизира точката на универсалното като интуиция, въображение, енергиен потенциал, интерпретация. според неговата творческа интенция, човешкото познание се отключва от въображението.

през 70-те години, Тапиес претворява реалността под влияние на поп арта, включва в работите си гласа на каталунската идентичност и чрез културната си дейност призовава към автентичен живот. стига се до ареста му през 1966г. по време на разяснение на личната му знакова художественост, разчетена като критика над режима на Франко.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Art Informel е движението, в което Антони Тапиес се изразява чрез съшиване на различни материи. нова съединителна тъкан, рефлектираща като ново парче земя, нова визия, нова понятийна система. Антони Тапиес вгражда предмети, мебели, щори и сенници_трансформира света като го идентифицира и определя като движещ се механизъм на личното мислене и идейността.

носител на будна обществена чувствителност, Тапиес се интересува от социалното значение на артистичността като език. чрез творбите си, той внушава разбирането си за живота, човека, социалната визия.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

графичният почерк е стиловата принадлежност на езика му в работата с книжните издания_уникални колекционерски произведения с текстове от Дю Буше, Бродски, Броса, Дайв, Дюпен, Фуа, Фремон, Гимферер, Гилен, Жабес, Местре Квадрени и др.

• 

• 

• 

както в живописните си творби, така и в есетата си, Тапиес придава духа на това, което го вълнува_пресечността на социалното с психологическото. как влияе свободата като рефлекс на творческата идея и мотивация. Тапиес претворява света на обикновеното като среща територията на възможното с невъзможното като представа.

избира широтата на мащаба и успява да изгради в баланс предметния свят и тихия отзвук на отсъствието му. размерът на платната му внушава смисъла на свободата и постижимостта, а чрез полутонове и монохроматизъм_ тълкува техния знак. свързаността им отразява волята му да променя.

Антони Тапиес е артист на промяната, на нуждата от нови хоризонти, на полета да избира поглед и акустика в целостта на произведенията си / артистичния си живот като смисъл.

о р г а н и ч н о с т_

• 

• 

• 

• 

• 

• 

„Ако не мога да променя света, поне искам да променя начина, по който хората го гледат.“ Антони Тапиес

• 

през 1984 г, 61-годишният Тапиес основава Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ в Carrer d’Aragó, Барселона / Каталуния. идеята на един от най – загадъчните и многолики артисти Тапиес е да представя изкуството като рефлекс на разширената духовна перспектива.

Антони Тапиес напуска този свят на 88 години, като жизнената му история съдържа богатство от теми и творби_литографии, скулптури, текстурирани платна, колажи, графични и смесени медии, пространствени идеи, лекции, есета и духовни портрети в книги, социално – обществена дейност. истински достоен мислител чрез изкуството на формите, цвета и знака, Тапиес е особен род водачи в света на авангарда, основополагащото концептуално търсене в съвременното културно структуриране.

Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ е огледало на творческия му замах. създадена от самия него, днес тя е събирателна територия за дух, изследване, интерактивни дейности. така желанието му да подпомага разбирането на съвременния човек_начина му на живот, това място в Барселона е особен център с културна мисия.

в месечните й програми са включени изложби, лекции, филмови фестивали, обучителни програми, дискусии, премиери на книги в библиотеката и работни срещи.

за вълнуващите си впечатления от преживяната среща с проницателността на темите, кодирани в изложбените пространства / Фондация Тапиес, Кореспондент благодари на Никол Кесерджиева и Николай Георгиев. голямата изложба е посветена на 30-та годишнина от създаването на Фондацията и е продължила до 06 юни 2021.

на 10 януари 2021_

при посещението си на изложбените площи във Фондация ‘ Антони Тапиес ‘, Никол и Николай разпознават въздействието на мощната, креативна енергия, изостряща вкуса към социалното като причина, втъкаването му в естетиката на експеримента и колажа. жива философия, изграждаща взаимоотношения с многообразието в съвременния свят. откриват я и в албума, и в принтовете, които купуват оттам _важен дух на продължение и ефективна връзка с Кореспондент_

[албум Антони Тапиес и принтове]_ могат да бъдат разгледани в пространството на Artspace Luna, ул. Лермонтов 41, Бургас.

Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ _ днес_на 30 години /

https://fundaciotapies.org/en/exposicio/tapies-als-30/?fbclid=IwAR3ALeUW5gCWQtxv6eOFTBMafIt3_G3dqu2VBVodoG5CnWjiZqCodrIoUTY

колекцията снимки_предоставени от Никол Кесерджиева и Николай Георгиев включва и няколко кадъра, направени извън Фондацията_ скулптура_също дело на Тапиес с надслов_’ Поклон пред Пикасо ‘ , разположена в близост до един от парковете на зелена Барселона и изразяваща неконформисткото мислене на световния артист Пабло Пикасо, признателността към съдържателното му въздействие.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

композицията_изграждаща скулптурното тяло, се състои от колекция мебели в стил Ар нуво / символ на буржоазното време, в което Пикасо е живял в Барселона /, приобщени от железни греди / внушавайки идеята за индустриалната революция, трансформирала Барселона по това време / и свързани с въже.

• 

• 

• 

• 

• 

част от ситуираните мебели е покрита с голям бял чаршаф, върху който са изписани цитати от Пикасо_

[When I don’t have blue, I use red]

[No, art wasn’t created to decorate homes. It is a weapon of war, offensive and defensive, against the enemy]

• 

• 

• 

[Когато нямам синьо, използвам червено]

[Не, изкуството не е създадено да декорира домове. То е оръжие на войната, нападателно и отбранително, срещу врага]

10 януари 2021

Кореспондент / текст: Антония Кесерджиева

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

юни 2021

капсулира /

парк /

въздишки /

той гледа котката, която облизваше тялото си_ Севда гледа него, който си мислеше, докато котката облизваше тялото си_ кучето гледа Севда, която ядеше череши, докато той си мислеше нещо_ паркиращият шофьор видя кучето, което примижваше, докато наблюдаваше Севда_ куриерката видя паркиращия шофьор, който дъвчеше, докато мърмореше на кучето_

къде е котката?

кислород_

запаси_

лунен скок_

домошни сокове_

преводи ми тишината_

кислородни въздишки

юни 2021

Кореспондент / от Антония Кесерджиева

Artspace Luna

Шарлот Периан_личен архив

фотонаратив: Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова

място: The Design Museum, Лондон

текст: Антония Кесерджиева

юли 2021

Шарлот сгъва света в книга и всяка страница в нея борави с истината_как да пестим място и енергия, и да мислим умно във фрагментите на чистите линии, на цялото.

Шарлот Периан_ името й принадлежи и се свързва с авангардните стъпки и посоки в архитектурата и дизайна от първите десетилетия на 20 – ти век.

стол / етажерка / тръбни стоманени мебели / ски курорт / фото разкази / моден гардероб /

спирки в ясното съзнание на една нова чувствителност, намерила начин в празнотата да разпознава обемите и да ги прибира навътре в семплостта на логиката и връзката им с естеството и природата. светът на Шарлот носи страст към човека_тя създава архитектура на свързаността. в почерка й откриваме емпатия, заради свързването на погледа с ума на друг човек /

Периан е носител и вдъхновител на новото усещане за дом. тя се стреми да подчертава и провокира хармоничните връзки на употреба в пространствата и техните функции.

наблюдател, откривател и създател, Шарлот започва пътя си на архитект и дизайнер с въпрос. отнася питането си твърде рано, едва 24 – годишна и не към кого да е. чувства се готова да посети ателието на Льо Корбюзие, където заявява желанието си да работят заедно. вероятно умението да споделя желанията си е част от визионерската й природа, непосредствена посока на мислител, съчетаващ реалния пейзаж с възможностите на ума, езика на креативността. нещо повече, тогава младата и непозната все още Шарлот, се среща с иронията на талантливия швейцарско – френски архитект и дизайнер, един от основоположниците на модерната архитектура Льо Корбюзие, когато се обръща към нея, откланяйки посоката й с неприкрито безразличие: ‘ тук не бродираме възглавници ‘.

с рефлекс на пътешественик и нюх към движещото се тяло, експеримента, свободата в създаването, спорта_ Шарлот Периан пренася съществената си връзка_подвижността като мотивация за промяна.

истинският живот е самото движение_ а скоро след отказа си, Льо Корбюзие остава очарован при реална среща със стила и мисленето на младата дизайнерка.

фотограф, архитект, дизайнер, урбанист / Шарлот Периан създава своя азбука_

• 

• 

етажерката е своеобразна писта / опростена пътна карта / минималистична идея / пощенска кутия за многообразно намиране /

_две дълги линии с клетки, които могат да бягат в различен баланс, да надскачат времето и погледа, да се срещат и разминават. етажерката е ключ отвъд стената в един интериор. тя предизвиква погледа, емоцията, образността_ тя внушава желание за обновяване, стимулирайки смисъла да понася разместването_като удължаване на времето и пространството.

всички нюанси в начина на мисленето у Шарлот Периан са референции на гъвкавото преминаване в пейзажа_ градска атмосферата, планински хребети, личност и общество.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

изключителен житейски факт по неузнаваем начин преобръща нагласите и погледа й_ след активния период на съвместна работа с Льо Корбюзие и Пиер Женере в Париж, Шарлот Периан отговаря на мисионерската си природа да свързва, заради което заминава за Япония като официален двигател и съветник по въпросите на индустриалния дизайн в Министерството на търговията и промишлеността там, съдействайки за изграждането на нови модерни връзки между обществата на Изтока и Запада.

след пълноценен шестгодишен престой, работейки с идея за японския индустриален дизайн, повишаване на неговите стандарти, тя предприема пътуване / завръщане отново в Европа. създалата се вече военна обстановка възпрепятства желанието й и бива заточена във виетнамско селище, където Периан се отдава на тъкане и усвоява професионални тънкости в работата си с дърво. запознава се с дизайна на живеенето и попада на важна за нея книга, която оказва устойчиво влияние върху светогледа и работата й_ ‘ Книгата на чая ‘.

така както във всичко / професионална дейност, персонална идентичност /, Шарлот обича, а и съзнателно търси новите импулси, неизследваните територии, за да ги изпита и усети като своя лична идея.

[чаят е книга за любовта]

посвещава време и енергия да артикулира представите си, а заедно с това да създаде и изгради новата си публика, да формира усета й към това, което прави и от което се интересува. тя има дързостта да насочва, защото притежава убедителен маниер и индивидуален размах. модерен архитект и талантлив дизайнер, дейността на Шарлот е свидетелство за вътрешната устойчивост към идеята. любовта към детайла е интерес, смисъл, основа, история. начинът на опростяване на силуета асоциира практиката й със специфичен творчески характер_[взаимозаменяемост].

Шарлот Периан търси силата на ума във всяко движение_в прибавянето / премахването на ръкавите в конструкцията на дрехата тя открива гъвкава възможност за различност в най – семплите жестове.

модерна и необикновена, Шарлот Периан създава нетрадиционни прадигми в познатите и иначе традиционни за употреба мебели, интериорни кътове, пространства. разтваря нова идея в утвърдените хоризонти, превръща ги в знак за поглед отвъд видяното.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

The Design Museum, Лондон 2021 / снимки: Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова

[живот и лекота / надградена гледна точка]_

Шарлот Периан иновативно превръща реалността в ново емоционално общуване с познатата даденост.

промяната и движението я инспирират_

Периан спортува и пътува. непрестанно разширява полето на взаимодействие като мотив_между себе си / средата / общността.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

[сглобките]_предложение за сглобяемост, свобода и функция

модулните трансформации в дизайна на мебели следват желанието й за многофункционално съгласуване с намерение, повод, реалност. всяка линия бързо преминава в нов ракурс_дали чрез разместване или друг цвят, Периан въвлича сетивността в изследователско изживяване_столът от бамбук е динамична сплав на волята за страст и разум в ежедневен план.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

през 1928, в студиото заедно с Льо Корбюзие и Пиер Жанре, Шарлот Периан, само 25 – годишна, проектира най – проникновения си поглед в конструкцията на прочутия шезлонг. запазва волята и желанието за отдих, размишление еротика и вглъбеност. предлага погледа като основополагащ креативен механизъм, в който тялото постига свободата си.

разговор_ почивка_ комфорт_ лична свобода_

шезлонгът на Шарлот Периан_ малка собствена стая / в която умът и душата се срещат насаме_ Кореспондент <03>

Шарлот Периан_ архитект и визионер_

[предлага погледа като основополагащ креативен механизъм, в който тялото постига свободата си]_ Кореспондент <03>

• 

• 

• 

ски курортът Les Arcs в Алпите_проект и дизайн на Шарлот Периан от 60-те години става забележителен с иновативния си смисъл и естетическа присъственост. замислен първоначално като сбор от високи сгради, Шарлот намира елегантно решение в изцяло новаторски подход_чувствителността й да наблюдава фино и умно я подсеща да следва естеството на природния масив и въображението й моделира етажността / севера и юга, в нов силует_стъпаловидно преливане от ниско към високо. така визуалността облагородява и предлага по-хуманен израз, повече споделеност в качеството на обитаващи.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Шарлот Периан_ предлага погледа като основополагащ креативен механизъм, в който тялото постига свободата си_Кореспондент <03>

за това въвеждане в света на авангардната творческа същност на Шарлот Периан_

благодарим на Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова, които посетиха Музей на дизайна / The Design Museum, Лондон през юли 2021. те предоставиха любопитни снимки, споделиха мисли и изживявания относно изложбата, за да споделим в Кореспондент <03> целостта на авторския ни материал.

благодарение на него ставаме свидетели на снимки, илюстриращи някои от най-известните й интериори, включително апартамента, проектиран за Salon d’Automne през 1929 г., проследяваме детайли и линии в ситуационната среда на някои от нейните мебели отблизо, като емблематичните Chaise Longue Basculante и Fauteuil Pivotant_

откриваме скици, снимки, албуми и прототипи, които хвърлят нова светлина върху нейния уникален творчески процес и нейното достойно място в историята на дизайна, заедно с произведения на нейни приятели, включително   Льо Корбюзие, Фернан Легер , офортите на Пабло Пикасо_

Изложбата е подготвена в сътрудничество със семейството и архива на Периан, и отбелязва 25 – годишнината от първата изложба на Шарлот Перие в Музея на дизайна през 1996 г.

Шарлот Перие се радва на дълголетен щастлив и пълноценен живот, споделен в смислите на творческите си хоризонти и непрекъснатото им разширяване. родена през 1903, тя е истински визионер с усет за интересното, авангардното и умното, хармонично живеене.

Кореспондент прие всички направени снимки от Никол и Габриела, както и новината за тази изложба като лична емоция и благодари за съдействието! ‘ Книга на чая ‘ остава като свежа метафора на умението да се живее чрез и за изкуство!

юли 2021

фотонаратив: Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова

текст: Антония Кесерджиева за Кореспондент

Кореспондент

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

събуждам се в зала за оркестър и пиано_

инструментите висят над главите на музикантите_ държат в ръцете си чаши / в които танцуват светулки_ като в онази нощна градина /

събуждам се_в утро на филм_ новата интерпретация на Нина Симон

разговор_

концерт за пиано и надежда /

Арчибалд Кронин

като сателитна връзка_

в която ми каза: това беше, достатъчно бях жив.

[24 май] вуйчо_

тръгва, познал думите на самотата / смисъла в саденето и рязането / като вяра_ че променя свободата на земята в кръстословица за нови / значения в достатъчно синьото_ и че отключва чрез пробега на духа си_ да има инструменти за направата на всичко /

казва ми: ‘семейството ти е голяма работа’ ‘живи и здрави бъдете, всички’ като маха с онзи жест на ръката / в който вратите вече са затворени / влакът_светъл тунел_

после пожела от черешите / само една_ усмихна се и каза: черешката на тортата_

самотата му / допълва с обич празните квадрати_

черешовото време_ благозвучие на плаването_

май 2021

Кореспондент

Artspace Luna

[вечерта на сутринта]

текст: Антония Кесерджиева

[вечер]_

гирляндите започнали да пречат.

тя загасила осветлението / за да се намерят_

те, двамата_

[сутрин]_

голотата прави нещата така, че да изглеждат нейни / само защото / през останалото време_ я крият_

[обед]_

поезията понякога си играе на кукли_

а играта_на асоциации /

[вечер]_

срещат се при голотата върху стар фотьойл.

грешно писмо / веднъж_ променило посоката в голотата им /

с почти човешки глас / фотьойлът им казал: _атомите на костите запазват важността на всяка дребна грешка_

сънуват /

за сънища в модерността не се говори_

всичко е

в тръстиката,

от двете страни на реката_

[сутрин]_

часовете са трудноподвижни, стари хора / които в желанието да видят очите си_ уреждат срещи и бързат към тях /

със забавените си рефлекси_

бързайки / изпускат козуначени залъци върху уличните плочи_

цял ден гладуват_ следващата си среща_

в голотата на желанието да видят очите си /

всичко е

в тръстиката,

от двете страни на реката_

[обедът и вечерта при сутринта]

октомври 2013

Кореспондент / от Антония Кесерджиева

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

януари 2019

____

преди дъжда_чадърите са съкратени / непонятни интелекти_ чистата вода е надълбоко /

толкова живо е чувството_ създаваш форма за мисли, с които_ на памука вдъхваш любов / история с форми / естествени отражения / синтез_

Google Преводач_ доколко уважава непознатото / наклонът на ламаринен покрив с два комина /

поражда и нови надежди_ като влудява значенията в думите / по периферията на Антрактида_ до пълното им изличаване понякога_

разглобява смисли / представи / съюзи_ [проверявам / за да се шокирам]

google преводач = > раздира противоречията до хипотеза_

една новина се превръща в бомба_ взривява / изглаждайки дизайна в типографското начало_

google преводач в ролята на председател = > дизайнът или преводът променя смисъла?

_ако не превеждаш, смисълът на се променя. това сочи, че преводът е причина.

преводът винаги променя смисъла. а дизайнът помага на смисъла_да бъде най-точен_

точен?

и сигурно пак го променя_

така че нищо не е чист смисъл_

Google съм. преводач на въображаеми заслони_

януари 2019

Кореспондент / текст_Антония Кесерджиева

Artspace Luna

_елит и джунгла_

_импресивни полутонове, неизгладени от парата на нечия ютия

текст_ Антония Кесерджиева

2018′

докато цигулка го представя пред света като съзнание, к в а д р а т ъ т, се самоочертава от режещия й звук /

пространството е това, което пиарът и рекламата превръщат в диалог_как се отнасяме към другия?

изкуството_въпрос / дарението_релативна естетика /

Тесла / откраднат портфейл / телефон / копчетата от дядо_ не за бедността, разказът е за нищетата.

светът е разделен на квадрати / квадратите на квартали_ площади, гета, музеи, домашни пощенски кутии, пресечни точки /

чакъл в чувал_ промяна_ действия без чувство_

нека приемем_ квадратът е вътрешността / изслушването_пешеходната му пътека_от едната страна към другата.

жест от цигулка, през цялото време, рисува с полутонове: възбуда_завлдяване_улов.

оставете своите телефони и портфейли_ доверието е подозрително, прилича на обвинение, на биещи се деца.

прилича_и на вечерята на елита с джунглата /

затова ли квадратът е_

маса / кухня / легло / спортен салон / жилищен блок / бюро / градина / гроб / сцена / маса_ взривяващ навика_да виждаш, без да се замисляш.

дегероизиране на лицемерните нагласи, на лесното удобство, скърцащо през нечленоразделната реч на капсулираното време_детето е въпрос, ‘ животното ‘ също /

стъпало след стъпало, коридор след коридор / извинението_като стълба_ малък и свит в дребнавостта си човек_блед, смутен пред обидената чест на малко дете_помощ!

как помагаш / как оставаш в подредения си дом, докато някой вика за помощ?

боклук и дъжд в концерт на иронията_

промушване слабините на коректното_ как един погрешно споделен клип в социалните мрежи за разпространение, озеленява реалността на кошмарите и осветява гласа на изкуството като коментар на обществото_елитът е джунгла / звярът е глас.

щ а с т и е т о_ този брутен вътрешен продукт от фиксираната цена на предразсъдъците в обществото.

отваряме речниците, за да проверим ‘ що е_к в а д р а т? ‘

Рубен Йостлунд / режисьор_ Квадратът / The Square /

Рубен Йостлунд е шведски сценарист и режисьор, роден на 13 април 1974 г. в Стирсьо, Швеция. Започва кариерата си със заснемането на филми на ски тематика, като благодарение на тях е приет да следва в Гьотеборг. Игралният филм Неволно (2008) е носител на много международни награди, сред които отличия от фестивалите в Милано, Палм Спрингс и Стокхолм. Късометражният му филм Банков обир (2009) е носител на „Златна мечка” от Берлинале. Квадратът печели „Златна палма“ през 2017 г.

ФИЛМОГРАФИЯ

2001 Let the Others Deal with Love (Låt dom andra sköta kärleken) – док.
2002 Family Again (Familj igen) – док.
2004 Gitarrmongot (The Guitar Mongoloid)
2005 Autobiographical Scene Number 6882 (Scen nr: 6882 ur mitt liv) – къс.
2006 Nattbad – къс.
2008 Неволно (De ofrivilliga)
2009 Банков обир (Händelse vid bank) – къс.
2011 Игра (Play)
2014 Форсмажор (Turist)
2017 Квадратът (The Square)

щ а с т и е т о_ този брутен вътрешен продукт от фиксираната цена на предразсъдъците в обществото.

Кореспондент / текст: Антония Кесерджиева 2018′

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

за Кореспондент

ако имаш две ризи_ дай едната на друг /

въпросът е_ ако имаш само една риза и друг трепери от студ_

дали да я дадеш_ или да я разделиш на две равни части /

13 юни 1998

Кореспондент / от Антония Кесерджиева

Artspace Luna

текст_Антония Кесерджиева

фотографии / снимков архив_ лична страница на артиста Okwui Enwezor

фотонаратив_Венецианско биенале 2015_ Антонио Кесерджиев и Светла Искрова

____

Okwui Enwezor е човек с история.

открива себе си за свободата да бъде_

Okwui Enwezor_той е?

_роден с душа на поет, нигерийският изследовател на съвременно изкуство Okwui Enwezor е писател и педагог, изкуствовед и куратор, посветил мислите, дейността, живота си на чистите креативни процеси_създаване / подходи на претворяване / начини на представяне / анализи. вглеждайки се в дейността му, вдъхновяваща и респектираща с будната си гражданска отзивчивост, като важна нейна характеристика открояваме добрата съвест, задвижваща всеки идеен проект_тя преминава и съчетава съзнателната перспектива с начините на мислене_как изкуството може да бъде изразител на вътрешното, за да се превърне в двигател за свързване на светове_

светове_връзка

сигурно заради естеството на оперативния му поглед, вълнуващ се от живите хора, благата и социума, разяждащите го противоречия, лицемерната нагласа в света на властовите механизми, Okwui Enwezor притежава умението му да теоретизира проблемите на съвременното общество през погледа на артистите. Enwezor си служи със специфична риторика, което превръща въздействащата му сила в константа. вдъхновява с аналитичната си природа, а разбирането за това, го мотивира да създаде свои понятия и тълкувания. така изгражда и професионалната си идентичност в концептуален почерк_през 1996г. е куратор на изложбата In / sight в Гугенхайм, където представя 30 фотографи от Африка.

антология на разрушените заблуди. психологическият момент от срещата на световете, начини на въздействие.

африкански фотографи_какво разказва чистата форма на реалността_вселена от истории.

дейността му оперира със задълбочени изследвания и значения. затова изложбите, които курира градят наратив с иновативни средства, а каузата им_да създаде нова категория визия и плътност на изявите, чрез които сочи, че да се мисли за изкуството в свят на неравноправие е кауза и важно средство за по – смислен и пълноценен живот.

особена парадигма конструират многопластовите идеи, чрез които Okwui Enwezor гради свой смислов център в дейността си. определен е като един от най – интересните и влиятелни авторитети сред аналитичните умове на съвременната артистична сцена.

Okwui Enwezor е бил директор на Haus der Kunst, Мюнхен, Германия. преди това Enwezor бива художествен ръководител на Documenta 11 / Documenta e форум_изложба за съвременно изкуство, провеждащ се на всеки пет години в Касел, Германия / през (1998–2002). по това време Enwezor е първият неевропейски куратор, заемащ тази длъжност. бил е и артистичен директор на Второто биенале в Йоханесбург (1996–97), Bienal Internacional de Arte Contemporaneo de Sevilla, в Севиля (2006),  7-то биенале в Кванджу в Южна Корея (2008) и Триенале d’Art Contemporain на Париж в двореца в Токио (2012). известен е и като съкуратор на биеналето на скулптурата Ечиго-Цумари в Япония; Cinco Continente: Биенале на живописта , Мексико Сити ; и Стан Дъглас: Льо Детройт, Институт по изкуствата в Чикаго.

неговите кураторски проекти работят в мащабите_ основополагане и трансформация на статуквото_ с подчертаване на ценности като_ съпричастност, художествена откритост, заинтересованост и подкрепа, инициативност и хуманност, искрено любопитство към сериозността на проблемите в социума.

макар че споделя живота едва в 55 години, Okwui Enwezor променя света на съвременното изкуство с управлението на две от значимитe арт сцени за света_Documenta 11 през 2002 / 08 юни_15 септември, 2002 и 56 -то Венецианско биенале през 2015 година / 09 май_22 ноември, 2015.

занимават го глобални теми и значения, а търсенето на силни и рефлективни начини за въздействие, отличават работата му като куратор, вдъхновяващ с обединяващата си силна личност_

поставяйки ясно въпросите си като куратор, Enwezor предлага и нов филтър на преосмисляне на свързаността на целия артистичен свят в своите проекти_д и а л е к т и к а т а става мотив, аргумент и сплав_основен механизъм.

с убеденост и надежда, Okwui Enwezor решава да свърже в единна общност: художници_музиканти_писатели_композитори_хореографи_философи и мислители чрез силата на думите, визията, движението и жеста, звука и тишината, предметността на образния свят, като всичко това се предложи по нов начин на публиката, за да въздейства и стимулира мислене по проблемите на съвременния човек_как приемаме различността, как дефинираме различните пространства, как живеем в хармония един с друг и всички заедно сред природата.

Okwui Enwezor полага усилия, открито влага воля и желание да формира активна и действена общност, която да влияе на обществото чрез изкуство и съпричастност. световно име, проводник на духа на надеждата и силата на обединението.

Okwui Enwezor е бил декан на академичните въпроси и старши вицепрезидент в Института за изкуства в Сан Франциско, както и гост – професор в множество световни университети по изкуства.

като ценител и изследовател на разнообразната езикова форма, работата на Okwui Enwezor се характеризира и с вкуса към документалността и хрониката. критик, редактор и анализатор, Enwezor е инициатор и издател на критичното списание за изкуство Nka: Journal of Contemporary African Art_създадено през 1994 г

• 

• 

• 

нов начин за артикулиране на вътрешните проекции / астмосфера на човешкото съзряване / деколонизацията на чувствата / извървяване на пътя / дефиниране на грешката чрез акта на артиста и неговата намеса в масива на политическия дискурс_

са част от идеите, думите и стъпките на многобройните инициативи, реализиранеи от Okwui Enwezor_ярки, значими и истинни.

Okwui Enwezor_срещата на вътрешните светове с глобалната история е не само професионалното намерение в проектите на куратора_това е и жизнената му история / съдба / духовна оркестрация_

‘ две благодарствени изречения за седем години ‘

трудно може да се намери обяснение за причината, довела до тъжната раздяла на Okwui Enwezor с Haus der Kunst, Мюнхен, където е директор от 2011 до 2018, сочи интервюто му за Spiedel Online от 17 август, 2018. в него той споделя за отказаната му морална подкрепа от правителството на Бавария. вече страдащ от заболяване, което не след дълго отнема неговия живот, Enwezor се разделя с Мюнхен и Haus der Kunst горчиво засегнат и пренебрегнат, затова с болка споделя: ‘ две благодарствени изречения за седем години. ‘

 ‘ Постиженията и успехите от седем години са пометени под килима. Работих със страст, за да повиша авторитета на този музей, особено в международен план. Постигнахме толкова много, не само изложбите, представленията, концертите, дискусиите, не само това, което се вижда, но и научните изследвания, стипендиите, които сме присъдили. Парите, които сме придобили от частни партньори. Такава институция – и аз вярвам в това – трябва също да отстоява ценности, ценности като научно любопитство, художествена откритост, разнообразие…’ Spiegel

Okwui Enwezor е възхитителна личност! Кореспондент споделя с радост твърде краткия, но искрен и непосредствен материал за Okwui Enwezor, изграден на базата на усещане, личен поглед, интуиция и вдъхновение, предизвикани след запознаване с различни източници_снимки и интервюта със световния куратор_артист, както и заради желанието да се срещнем с добрата визия на кураторството като артистична и социална дейност в мащаб. водеща идея за създаването на текста е силното привличане към този тип мислители чрез и за изкуство / важността и идейната позиция на Enwezor, заедно с неговата активност са важен дискурс сред мотивите, толерирани в Кореспонднет_

екип на Кореспондент пази архивни кадри от посещението си на Венецианското биенале през 2015_курирано от Okwui Enwezor / 56-то издание в неговата история, в което присъстват 89 държави от света, представени от своите артисти_общо 136 художници. биеналето представя различен тип творби и артисти, обединени от надслова му_Цялото бъдеще на света

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

човекът, земята, войната, колониализмът, капитализмът, алчността и подтисничеството са знаците, в които куратор и артисти срещат думите / гледните точки / позициите си.

снимките са създадени от Антонио Кесерджиев и Светла Искрова през лятото на 2015 и благодарение на тях, Кореспондент илюстрира диалога си с идейните пространства / кураторската платформа / знаковостта в мисловната територия на изкуството като анализ_ присъща за нигерийския критик и писател Okwui Enwezor_

Кореспондент благодари на Светла и Антонио за споделените материали!

май 2021

Кореспондент

Artspace Luna / текст_Антония Кесерджиева

от Антония Кесерджиева

рано сутрин_
двама с цигулки /
разбуждат Виена
по Александровска в Бургас
[ около Тройката ]

• 

• 

_клаксон_

и

двамата спират ‘
после приклякат ‘
за да отместят музикалните си калъфи /

през музиката минава
пътят
на почистващата машина
и
разделя
улицата
на
[ град и душа ]

защото почиства,
без да създава_

2019′

/ текст и снимки_ 2019’_2021′ необичайно близки / създавани в различно време / като гледни точки към едно и също в различни топоси на една и съща улица в Бургас /

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna