Автор: Антония Кесерджиева

фотонаратив:

Светла Искрова

Антонио Кесерджиев

текст:

Антония Кесерджиева

• 

Musée Würth France Erstein / Würth Collection CHRISTO AND JEANNE-CLAUDE

всеки има свой културен пътеводител_
важно е думите и погледът да бъдат живо общуване и навреме_

Кристо и Жан – Клод са знаци в съвременното изкуство /

изкуството
е
водачество_

то посочва на обществото как да надскача собствените си предразсъдъци и ограничения, форматиращи представите му до примитивната природа на оцеляване /

изкуството е време за въпрос
и безкрайността
е силата му_в отговори /
____

CHRISTO AND JEANNE-CLAUDE

Кореспондент следва стъпките
на малко дете_
Линн на 2,4 год._

интуицията й да чувства това ‘
което родителите й разказват /
днес ни води в Musée Würth / Erstein,
на 15 мин от Страсбург, където тя е родена.
сама разпознава и посочва българо – френската двойка и произнася имената им с усмивка, и типичното за нея въведение към всеки важен разговор
‘ bonjour c’est…’

открита на 12 юли 2020, изложбата на Кристо и Жан – Клод в Musée Würth ще продължи до 20 октомври 2021 година.

• 

• 

• 

• 

____

Musée Würth представя ретроспективна изложба от различни периоди на артистичната двойка – Кристо и Жан – Клод_

• 

• 

Musée Würth France Erstein е открит през януари 2008 г. до централата на Würth France, в западната индустриална зона в Erstein в Елзас, за да представя и свързва Франция със значимото от съвременното изкуство в Европа.

Würth е крупен производител на индустриални инструменти и меценат на изкуство.
музеят организира по няколко изложби в годината, разполага със значителен собствен архив, научаваме от Светла, Антонио и Линн.

____

както знаем, Кристо и Жан – Клод се срещат в Париж през 1958 година.
‘ Влизайки много бързо в контакт с групата, наречена Les Nouveaux Réalistes [ Новите реалисти ] , Кристо се освобождава от повърхността на платното като включва използването на предмети в работата си. Създава първите опаковки и осъществява първите си намеси в публичното пространство. В продължение на тези шест години в Париж_ двамата посяват семената не само за художествената си практика, но поставят началото и за многобройните си проекти, които често отнемат няколко десетилетия, за да се реализират. През 1964 г. те се установяват в студиото си в Ню Йорк, но тяхното изследване на широкия свят не спира – непрестанно популяризират и развиват своите идеи във визуални постановки.’ финансирани от самите тях, чрез продажби на скици и рисунки, пресъздаващи идеите в хармония с вижданията им_как човек и природа си взаимодействат, те търсят достъпните формули и рециклират материалите, с които си служат. зад всяко действие стои висок разумен ефект и освен произвеждането на художествен смисъл, живите преживявания, на които посвещават дните си, двамата артисти моделират и нова гледна точка към изкуството и въпросите, които то предлага на съвременния човек.

[живите преживявания]

роботата им се отличава с енергия, интелигентност и дълбок дух.

• 

• 

Кристо / Христо Явашев и Жан – Клод са родени на една и съща дата – 13 юни, през 1935 година.
тя в Париж, Франция.
той в Габрово, България.
Жан Клод умира на 18 ноември 2009.
Кристо напуска този свят на 31 май 2020.
____

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

____

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

наред с всичко видяно, почувствано и добавено към личната колекция на Кореспондент, вълнението ни нараства с въпроси около документалистиката_архивите в албуми с фотоси, текстове, интервюта, парчета реалност_всичко онова, до което се докосват Кристо и Жан – Клод и е свързано с артистичния път на творческата двойка.

[документалистиката]

откроява се името на немския фотограф Wolfgang Volz, запечатал и откроил значимите им артистични акции в продължение на повече от 50 години. Wolfgang Volz се запознава с артистите, когато те създават инсталация близо до Училището по фотография в Есен. тази среща се оказва знакова и оттогава той работи с Кристо и Жан-Клод_документира работата им с особено чувство, залагайки на естетиката в мащабните внушения като непрекъснато предефинира собствения си поглед към тяхната работа.

дългогодишно и осъзнато вникване в живота им, изграждащо нов поглед към самите тях, тъй като Wolfgang Volz създава и снимки, които са по-скоро знак за преживяването на обектите посредством емоция, селекция, подреждане, игра с отражения, а заедно с това и самопознание.

немският фотограф днес живее и излага в Стокхолм, и споделя с вълнение за творческата колаборация с Кристо и Жан – Клод. в основата на живота му е дългогодишното приятелство с творците, превърнало го в единствен и последователно присъстващ, жив свидетел в художествените процеси, споделящи дискусиите, енергията на думите помежду им както в духа на работата, така и в смисъла на личностната им взаимност.

[жив свидетел в художествените процеси]

съвременният свят разказва и търси повече любопитни факти, свързани с емоциите, предизвикващи реализираните до днес проекти на Кристо и Жан – Клод_всички те въздействат по особен начин, прибавят нова визия за реалността и променят живота ни, ето някои от тях:

_1961 Подредени петролни варели и пакетажи в пристанището, пристанище на Кьолн

_1962 Желязната завеса – стена от петролни варели, улица Висконти, Париж, 1961 – 1962

_1964 Магазинни витрини

_1968 Пакет от 5600 куб. м., Documenta 4, Касел, 1967 – 1968

_1968 Опакован фонтан и опакована средновековна кула, Сполето

_1968 Опакованата галерия в Берн

_1969 Опакованият бряг, Литъл бей, Сидни, Австралия

_1969 Amerika-Haus Heidelberg, Немско-американски институт в Хайделберг, 15 май 1969

_1969 Опакованият Музей за съвременно изкуство, Чикаго

_1970 Опакованият паметник на Виктор Емануил //, Piazza del Duomo, Милано, 1969 – 1970

_1970 Опакованият паметник на Леонардо да Винчи, Piazza della Scala, Милано, 1969 – 1970

_1971 Проект mon SCHAU в Моншау, Германия

_1972 Завеса в долината, Рафъл, Колорадо, 1970 – 1972

_1972 Участие в Documenta 5 в Касел

_1974 Брегова линия, Нюпорт, Род Айлънд

_1974 Опакованите римски градски стени (Porta Pinciana), Рим, 1973 – 1974

_1976 Бягащата ограда, Калифорния, 1972 – 1976

_1977 Участие в Documenta 6, Касел

_1978 Опакованите алеи, Loose Park, Канзас Сити, 1977 – 1978

_1983 Обградените острови, залив Бискейн, Маями, Флорида, 1980 – 1983

_1985 Опакованият Пон Ньоф, Париж, 1975 – 1985

_1991 Чадърите, Япония – САЩ, 1984 – 1991

_1995 Опакованият Райхстаг, Берлин, 1971 – 1995

_1998 Опаковани дървета, фондация Байелер и парк Беровер, Риен, Швейцария, 1997 – 1998

_1999 Стена от 13 хиляди петролни варела, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен, 1998 – 1999

_2005 Портите, Сентръл парк, Ню Йорк Сити, 1979 – 2005

_2013 Голям въздушен пакет, Gasometer Oberhausen

, Оберхаузен, 2010 – 2013

_2016 Плаващите кейове, езеро Изео, Италия

_2018 Мастаба в Хайд Парк, Лондон

Кореспондент_екип присъства лично на две от знаковите събития, реализирани по проекти на Кристо и Жан – Клод_ Плаващите кейове в Лаго Д’Изео в Италия през юни / юли 2016 година и Мастаба в Хайд Парк в Лондон през 2018. Кореспондент посети и множество изложби, представящи рисунки, скици, филми и интервюта с артистите, реализирани от галерии и фондации в различни места по света_Великобритания / Франция / Италия / България / Швейцария.

онова, което отличава художествената същност и самата творческа практика като процес при двамата артисти е емоцията, която събуждат с креативните си решения_ превръщането на познатото в чудо_

[превръщането на познатото в чудо]

_възможността чрез близки и добре разпознаваеми от всеки_пространства, обекти, материи, предмети, структури_да се изрази коренно различен, нов хоризонт, събуждащ нови чувства и мисли.

Христо Явашев Кристо и Жан – Клод видоизменят, без да разрушават, добавят без да отнемат, внушават, без да налагат.

изграждат творчески профил на работата си, близък и сроден с духа на живата природа, която вдъхва енергия и смисъл, за да предложи преживяване и рефлексия. така коментират творческите процеси и самите те. Кристо и Жан – Клод споделят, че зад творбите им не стои някаква особена амбиция, а чиста идея, с която предизвикват изживяване. това насочва и към начин на мислене.

[духът на живата природа]

чувството за нова реалност не е ли именно знак, с който зрителят, преживяващ контакта, преструктурира, отключва съдържанието на онова, което до момента е познавал в един порядък, а творбата сега го среща с новата му динамика. разбира се, че това преживяване е нов вид наблюдение над подредеността, очертаваща възможност пред човека. затова усещането за нов хоризонт е водещо и именно тази връзка с реалност от друг тип е определяща за характера на артистичната им работата.

[чувството за нова реалност]

заедно с целия свят, Кореспондент очакваше съпреживяването на отдавна плануван проект_ Опаковане на Триумфалната арка в Париж_ този проект беше отложен от обявената за това дата_ пролетта на 2019 година, поради етичните съображения на Кристо, свързани с екология и опазване на биоразнообразието, предвид_гнезденето на вид птици през този период от годината / оставаме будни във вниманието си към реализирането на очертаната идея, за която жизненият път на Кристо не позволи преживяването й като участващ свидетел в Париж.

в деня / 31 май 2020 г. /, в който световният артист Кристо Явашев напусна земния си живот, Кореспондент написа:

‘ толкова тихо / оставяйки цялото небе на птиците_

при арката за тяхното гнездене_

благодарим ти, Кристо!

за водата_ която превърна в място за среща на света с крилете му! ‘

____

проектът ще бъде реализиран и се очаква Триумфалната арка да бъде покрита за период от две седмици през есента на 2021-а с рециклиращ се полипропиленов плат в сребристосиньо с обща площ около 25 000 квадратни метра.

Кристо и Жан – Клод / ретроспективна изложба във Франция / израз на тяхната индивидуалност_

юли 2020_октомври 2021

• 

• 

Musée Würth France Erstein /

• 

• 

юли 2020_октомври 2021

за Кореспондент_

история на импулсивното присъствие_ Lynn

• 

• 

фотоси_
Lynn_Svetla _Antonio_
Keserdzhievi

текст_
Антония Кесерджиева

Кореспондент

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

куратор, кураторство, начин на комуникиране, лична връзка с идеите, отглеждане на страст, споделяне, взаимопроникване, гласност и публичност

интересът е по-конкретен /

този текст в Кореспондент е базиран не поради дефиниране, теоретизиране или анализ на професионалната реалност_ свързан със значението на термина, а по-скоро споделянето на наблюдения над ефективността и мотивацията, профилиращи личността на куратора_какви са неговите опит и начини на артикулиране /

в цялото това пътешествие ме привлича насочването_

като начин на мислене, търсене, лична интерпретация, тълкуване на видяното в тема и знак / изложба, пърформанс, акция, инсталация и др /

• 

• 

[насочването]

първоначално_ умението да се събуди желание и интерес носи важната пълнота за бъдещия спектър, в който ще се разгръща срещата_куратор / обект / автор / идея / пространство / публика / връзка / смисъл.

ценността е в богатството на различните механизми_а това е основа, която диференцира реалните визии за кураторската същност и практики_всеки куриращ културно събитие разполага с личен ресурс, свои вкус и инструменти, и спрямо контекста активира някои от тях.

моята логика, вероятно следва онова, което аз самата харесвам, следя и развивиам_

диалогичността /

[насочването_изясняващо състоянието]

изпитвам любопитство към изследване на вътрешните процеси на социума / неговата психология и рефлективност_кое как е потърсено, разгърнато и с какво насища пространството, с какво променя или адаптира представността ни. дали е изразено чрез разказ, визия, звукова среда, интеракция или пък отсъствие на всичко това_структурата може да бъде изведена с характер и достатъчно осветяваща темата / артистите / процесите.

сещам се за Ханс Блуменберг, който чрез ‘ Парадигми към една матафорология ‘ / издателска къща Критика и хуманизъм / дава яснота в посоката на себепознанието_как чрез образите и света да познаем личното. метафората пренася този смислов акцент и го проявява в играта с наблюдението_наблюдавайки, ние виждаме_виждайки, започваме да тълкуваме_тълкувайки, ние си обясняваме и т н

кураторът насочва именно в този процес_ виждане и пътешествие във виждането_

това приобщава към мислене, проектирайки активността и изявата като взаимен процес_развива и добавя същност към обектите на наблюдение чрез селекция, подреждане, кореспонденция, коментар, разговор, игра и преживяване.

може би, затова кураторът / лат. curare – грижа се / проявява отношение към света_грижейки се, като създава и обяснява посредством връзки_

пространствата / формите / цветовете.

така той, чрез образите за света подсказва и пренарежда представите, за да изгради парадигма от знаци и значения. смисълът, който от своя страна поражда нови и нови / всеки прочит е резултат от личните ни връзки със света.

свързвайки метафората с науката, Блуменберг обяснява смисъла на всеки човешки жест, а именно да се произведе чувство, емоция, мисъл; да предизвика, да раздвижи, да запълни. оттам и усещането ми_че кураторската същност се проявява чрез работата с метафората_при всеки по различен начин.

доколкото метафората е въпрос и възможност_ тя дава път към нов прочит / произвежда нов продукт и заради креативния си вкус, който съдържа в себе си, градивната й мощ може да бъде свързана с промяната_затова и кураторската идея вълнува с грижата си да променя, адаптира или просто да танцува на ръба на няколко свята.

всъщност:

метафората е куратор, който кани в идея / идеи, за да срещне човека с космоса.

[метафората е куратор]

кураторът е възможен образ и реалистична среда за метафоричното преживяване на всички събития / лични и общочовешки, създавайки действащ механизъм от връзките между въпроси и отговори_

декември 2020

Кореспондент / от Антония Кесерджиева Artspace Luna

фотонаратив: Стоян Йоргов

от Антония Кесерджиева_Кореспондент

със съдействието на:

MUSIZ Foundation /
Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof Collection

повече от 100 черно-бели и цветни фотографии на Вивиан Майер са експонирани за първи път в Софийската градска художествена галерия.

май 2019_

• 

• 

“ Майстори на фотографията “ е платформата, благодарение на която изложбата в София е факт, а нейният организатор Гергана Мудова преди дни сподели в студиото на Култура.БГ невероятната житейска история на Виван Майер – „анонимната бавачка от Чикаго“ .

Вивиан запечатва света на децата – вселена, която познава от толкова отдавна. Свят на свобода, където времето е спряло своя ход; форми, ритмични фигури, материали, подобни на вещи, намерени по време на дългите й разходки.

„Коя е тази тайнствена и талантлива жена зад камерата?“ Година след покупката си Джон Малуф попада на следа, плик от фотолаборатория с името на получателя: Вивиан Майер. Феминист, кинокритик, човек с мнение. В спомените на семействата, с които е живяла, тя е затворена и ексцентрична, но дисциплинирана и безпощадно смела в мнението си.

• 

• 

Вивиан Майер и очите на другите. само присъствието на някого, за нея вече е достатъчна близост, за да бъде внушена реалност чрез кадър. Вивиан е човек на наблюдението. тя фотографира това, което улавя с представите си. снимките й могат да бъдат тълкувани като нейна лична биография, наситена с чувствителността й в история_преминаване през мигове, докосвания, представност. и наистина, разглеждайки фотосите й, сякаш разлистваме книга, писана за нея самата, за онова, което е откривала със сетивността си.

Автопортретът е нейна запазена същностна черта в почерка да улавя и рисува видяното, почувстваното, отразеното. откриваме двойниците й събрани един в друг като матрьошки. Силно повлияна от Анри Картие-Бресон, Вивиан Майер използва като него геометрични елементи в работата си, съчетавайки вертикални, хоризонтални и диагонални линии, извивки и сенки, обръща специално внимание на кадрирането.

Изложбата „В нейните ръце“ е в СГХГ Sofia City Art Gallery и поради интереса към нея ще продължи до 16, вместо до 2 юни. „Когато прави първите си опити да снима филми с камери Super 8 и 16 мм, то не е, за да ускори хода на времето, а за да го спре в „замръзнали” кадри.

Подходът на Вивиан Майер е не да снима сцени, а да документира пространството в поредица от фотографски образи.“ Кореспондент благодари за предоставените материали на MUSIZ Foundation / МУСИЗ фондация и за фотографската банка Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof Collection , предоставени отново от МУСИЗ в кореспонденция

сърдечни благодарности към Stoyan Yorgov, който бе кореспондент от мястото на събитието и предостави фотоси, направени лично като портрети на средата, на пресечността – време / пространства. Кореспондент изпитва радост и удовлетворение да среща публиката с изкуството и неговия смисъл! благодарности за това партньорство, MUSIZ Foundation и Stoyan Yorgov !

май 2019

Кореспондент

Artspace Luna

фотоси / виртуална изложба_06 април 2020_ Artspace Luna

по време на локдаун_ заключване_от 13 март 2020 до 13 май 2020

покана_

Ивана Кълвачева / авторски серии Стоян Йоргов / авторски серии

от Антония Кесерджиева

всичко започна, когато усетих умението си
да свързвам_
като своя кожа.

виждам с душата си ‘
и щом я допусна до кутията, в която събирам представи, образът вече е намерил любимата си дреха и оживява, вдишвайки от покрива, който съм избрала за dom.

аз не зная дали те двамата се познават,
но ne познават мен, защото az тях също.

[тя живее в Париж]
[той в Лос Анджелис]

по различно време, в различни настроения съм попадала на техни снимки, споделяни тук в откровението на мрежата_
точно mreжата е моята платформа, в която наблюдавам, за да усетя себе си и другите като динамика и вкус към истинността на времето.
аз харесвам думата мрежа, както и дълбоките й конотации.

един ден от изминалото лято им споделих, че съм усетила идея / въздух / mreжа /
улицавоблак / cvete / Джим Джармуш ____
в
работите на двамата_
без да им казвам кой кой е_
разбира се ‘

харесва ми това, че проекцията на цялото е неизвестна за всички страни.
изключението бях аз.
затова ги поканих да направим среща
във ф о т о г р а ф и и т е им_
такива,чрез които са почерпили пулса на вътреживеенето в различни точки по света и v коиtо аз ги разпознавам.

имахме идея за изложба ‘
и вирус реши да я отложи ‘

но сега си мисля, че физическото е само фактология,
от която
логистиката
на духа
не може да зависи.
дори по смисъл и внушение / подобна среща би трябвало да носи идеята за близостта като разстояние и отдалечеността като връзка.

затова новата ни идея за среща ще направим тук, виртуално_

/разказите им са страхотни_
[фотографии]
с очи за метафори и други насекоми_

авторите_

И в а н а /

С т о я н /

• 

• 

за светлината ‘ която свързва в по_дълбоки погледи на измерение /
____

тя е с артистична душа и страстен усет към пространства и хора, мислени като улици ‘ в които пресечността е безкрай_

И в а н а е фотограф /
била е манекен ‘ а е дипломиран инженер – геодезист_
повече от десетилетие е живяла в Калифорния,
а в момента е със семейството си в Париж ‘

• 

• 

Ивана свързва изкуството да вижда с това да съчетава и разкроява в нов смислов план / движи се, за да среща изненадата_
трансформирайки действителността в характери за разбиране /

• 

• 

• 

какво ли повтаря сърцето, щом оптиката е многомерна >
споделя, че темата я провокира и разчита дадаизмa в отражения ‘

а пластелинa_в цвят и смях / може би и ирония / градът и колажното усещане й принадлежат_ като стил / нагласа / настроение_

• 

• 

____

той е художник /
и фотографията му е вътрешен философски портрет на чувствителността му да вижда състоянието в мащаб_

С т о я н играе с видимостта и скритото в сюжета на времето като начини живот ‘
затова фотосите му са извън темпоралното_

• 

• 

• 

обича да пътува_
обича да готви_
изпеченият хляб_
в снимките му диша и доверието,
и пластелинът като трамплин с висока честота ‘

чувствителен да помни графиката на пейзажа ‘
пространствата му носят знак за микрокосмос /

• 

• 

споделя, че дадаизмът го вдъхновява към алтернативата
да мисли изследователски и именно темата сега го предизвиква да излезе навън и да създава_
живее в Лос Анджелис ‘

____

както споделих ‘ идеята е от миналото лято_
фактът, че не се познаваме ‘
а разпознахме в идея е достатъчно основание днес
да празнуваме
и з к у с т в о т о
като преживяване_
к у л т у р а /

в дни на изолираност, този наш поглед порасна в концепция /

Пластелин и дадаизъм_

т о в а

е

една готина история ‘

Ивана / Стоян

Антония / Artspace Luna

виртуална изложба / Artspace Luna

изложбата може да видите тук

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

От онези спасителни погледи, в които четеш очакване и смирение. Дискретно присяда в структурното /

малинов цвят_гривна в бетон.

Движенията през септември са метод на организма в разпознаващ режим – отлитане на юг,
а някои срещи с хора ме приближават до образ на тиха къща с отразен двор.

“ Баща ми е фотограф и от дете избягвам обектива, въпреки че непрекъснато боравя с текстове и много фотографии. „

Да, но разговорът с нея носи усещане за здрав и нов смисъл, затова я помолих да фотографирам някои настроения в движението му.

А н а Й о в а н о в и ч е редактор и фото редактор в списанията L’europeo, Amica, Max, Abitare и Bravacasa.

Нейното детството минава в Белград, а по-сериозната част от живота – в София. Част от екипа на предаването “НеПознатите” на Георги Тошев, където работи като редактор ( документалните филми за Марина Абрамович, Емир Кустурица, Борис Христов и др.). Тя е редактор на книгите на Георги Тошев – “Личен разговор. Бележки от един живот/ Наум Шопов”, “Катя Паскалева. Жените в мен”, “Стефан Данаилов. Романът на моя живот”, “Кирил Варийски. Уморих се” ,“Абба. Любов, триумф, раздели” и др.

Чувството за пространство я води в < Луна > , а аз забелязвам върху картата за идентификация абревиатурата DOCK / Международен фестивал на документалния исторически филм. Разбирам, че е един от организаторите на фестивала, за който вече знаех и програмата.

Ана Йованович_

нейният свят / онова чувство за бял дом, в който ти се иска да подредиш любимите си неща.

Благодаря за пълноценната среща и искрения ни разговор, Ана!

______________

Кореспондент :

< Твоята среща с лидер – визионер? Опиши ни го! >

Ана Йованович :

– Харесвам хора, които правят интересни неща зад кадър и оставят “свършеното” да говори за тях. Дразни ме излизшният егоцентричен шум. Сещам се за различни герои с “бекстейдж начин на мислене”. Фабиан Дитрих гледа на живота като на забавен анекдот. Такъв е Фабиан Дитрих. Той кръстосва света и движи консултантския си бизнес от удобната седалка на добрия си приятел – Land Rover Defender. Работи в движение и сценографията постоянно се променя, а последното е много ценно, когато търсим различни гледни точки в живота. Харесва ми вярата му в “серендипити”, моменти в които щастието идва без много да го търсим. Влива се в “потока”, не обръща внимание на времето и пространството, а 100% се отдава на момента. Преди няколко месеца интервюирах Иван Бръкляч, мениджър на проекта Mokrin House, място за споделена работа и живеене. Той успява да създаде глобално село в сръбско селско имение от 1925 г. Светът получава друго измерение, когато разберем, че е време да напуснем градските си кошери и да заживеем в положителна изолация. Имението е голямо, едни движат сделки за милиони под големия кестен в двора, а други разпускат преди да продължат с проектите си. Разбираш, че тук си временно, изчезва чувството ти за притежание и забелязваш колко малко неща са ти необходими.

Кореспондент :

< Личната ти победа, която те прави по-близка до онова, което желаеш? >

Ана Йованович :

– Нямам колекция от лични победи, а от малки истории с които съм преодолявала различни препятствия. Бяха ми необходими години, за да разбера, че мога да победя добре въоръжената агресия у някои хора. С нея се сблъсквах в ежедневието и прилагах “комбинирани оръжия” – мълчание с презрение, безразличие с няколко грама любов…

Кореспондент :

< Филмите, в които душата ти е жива? >

Ана Йованович :

– Последните две години се запалих по добрите сериали. Динамиката е толкова завладяваща, че в момента водят люта битка с класическите филмови продукции. Интересно ми е как сценаристите успяват да приковат вниманието и да те накарат да броиш часовете до следващия епизод. Горещо препоръчвам The Leftovers на сценаристите Том Перота и Деймън Линделоф. Сюжетът е с библейски мащаби. Сковаващата история е един от най-големите кошмари на човечеството – изчезване на любимите ви хора. Без предупреждение, без обяснение…Как продължава животът на “останалото човечество” след голямото “отпътуване”? Епизодите предлагат безброй болезнени и мистични отговори на този въпрос.

Кореспондент :

< Какво вижда вратата, когато преминаваш през нея, на отиване и връщане? >

Ана Йованович :

– Не я приемам като наблюдател, а като параван между два свята. Понякога се чувствам добре от едната страна, а понякога ми е по-комфортно от другата.

Кореспондент :

< Киното среща публиката с разказ, документалността – освен с него и с времето като действащ персонаж. С какво са ценни тези филми за зрителите? Какъв по – различен вкус носят? >

Ана Йованович :

– Искрено се надявам сериозната документалистика с историческа тематика да навлезе в образователната система. Тя може да даде много повече отговори на случващото се в момента, отколкото стандартните клиширани учебници.

Кореспондент :

< Представи си, че редът и хаосът играят волейбол. мрежата се къса и се оказват в едно поле. Как ще ги примириш,? Доразкажи тази приказка… >

Ана Йованович :

– На моя личен терен хаосът и редът се допълват. Работата ме организира, а в личното пространство допускам големи дози креативен хаос. Бягам от наложените правила в подреждането на моите места – жилището, работното място…Страх ме е когато новото убива старото. Изпитвам лоши чувства към лайсфстайла, който се свежда до скъпата къща или луксозната дреха. Важното е да знаеш как да докоснеш високото и ниското, защото там се раждат неочакваните неща.

Кореспондент :

< Какво пожелаваш на съвременното изкуство, най-важното ти пожелание? >

Ана Йованович :

– За мен съвременното изкуство действа терапевтично и не бих искала да сменя ролята му в моя живот. Гледам на него като на едно цяло. Не го разбивам на парчета, за да разбера смисъла му. Приемам го с лична рецепта – усещам колко ми трябва и взимам необходимото.

Кореспондент :

< Какво означава за теб връзката – бизнес и култура? >

Ана Йованович :

– Брак по сметка, но в най-добрия смисъл на думата. Компромис, който води до помирение на две различни гледни точки, в името на планираното бъдеще. В момента чета книгата Eventful Cities на Грег Ричърдс и Роберт Палмър. Те разглеждат раждането на вълнуващи градове, изпълнени с културни събития, подпомогнати от различни бизнес посоки. А това е ключът към бъдещето на туризма, културата, бизнеса и др.

Кореспондент :

< Обичаш ли играта като преживяване. На какво би поиграла сега? >

Ана Йованович :

– На игра на дама в парка. Мил спомен от детството, изровен от торбата с игрите, които и “баба знае”. Какво ми е небходимо? Няколко цветни тебешира, камъчета, двор с малко асфалт и удобни обувки за скачане.

Ana Jovanovic / един разговор

октомври 2018

---

• [ всички изложби в една ] [ всички въпроси в един ]
• съвременното изкуство като река_
• обичта без съмнения_вродената истина за нещата_ Анелия Кузманова в [ откъси ]
• шанс за добрите уроци_споделени с Ваня Габровска
• светът_от игла до конец_ Красимира Кирова в [ откъси ]

от Антония Кесерджиева

Исей Мияке / японски дизайнер.

• 

• 

еротиката във валса е като дъжда_ прибира действията за после. отлага съдържащото се в бали сено, за друго време.

широка гама за въображението на Исей.

дали защото самият Мияке оцелява след ядрената бомбардировка над Хирошима, където е роден, великолепието на креативността му борави с духа неподражаемо /

Исей Мияке сгъва и разгъва света в простота и хармония /такава е асоциацията ми _ безкрайността на мига в обема на б е з ш е в н а т а дреха > ценността живот в дрехата о р и г а м и >

• 

• 

• 

обемът е птица, която пази тишината до лакмус. големият град в обем от Мияке_

обем за любов / пътуване в обем / качество с обем / храна от обем /

цената на енергията е обемът на пътя_ предлага цветя, а всъщност е таен събирач на истории. бабата, вълкът, червената шапчица и ловецът са само общият му план. дрехата произлиза от контекста на мига. сигурно затова историята с обемността е като отложената наслада в езика на дрехата_ висока талия и после дълго плисе_добре дошъл в Азия след буря.

еротиката във валса е като дъжда_прибира действията за после. отлага съдържащото се в бали сено, за друго време_

фрагментирана отложеност в плисета /

март 2020

Кореспондент

Artspace Luna

текстове / снимки: Антония Кесерджиева

• 

• 

когато имам възможност_минавам оттук

и комините са вертикали в хоризонта_

име / телефон / адрес_

• 

• 

• 

Мартин Пар ли е бил тук_ на вятъра, ключ за вратата да остави_ как има смелостта преди тунела да коригира сериозността на

часовете обедни.

Куба до пристанището_на ъгъла в Бургас /

Кореспондент

Artspace Luna

авторски анализ_ базиран на поглед и интуиция_

от Антония Кесерджиева

изкуството активира човешката критичност и цялата ситуационна атмосфера около пандемията задълбочава въпросителната мисловност над живота, и значимото за всеки човек.

Иво Димчев_

създава личен перформативен жест, артистичен в размиването на граници / в период на физическа дистанция. той отправя предложение към своите последователи – закупилите тениска с принт от галерия MOZEI, ще имат възможност да посрещнат у дома си Иво Димчев, който ще изпълни авторския си спектакъл в характерния за артиста стил_на живо в компанията на най – малко трима от обитателите на дома_

в обследване корените на пърформанса, положени още във футуризма и разглеждането на новаторските решения на артиста, отразени в динамичната серия концерти на живо в домашна среда се открояват няколко аспекта на капсулата време / пространство – готовността на Иво Димчев сам да открие своята публика / превръщайки себе си в сцена на видимостта, а мобилността й – в категория общуване.

играта с новата визия за света – задачата на артиста е да разбира, затова посещава дома на възприемащия. той посвещава себе си на възприятието му. тази проактивна роля / умението да разбира / подкрепя човешкостта в преодоляване на страха чрез заличаване на проблемността навън.

споделянето разобличава изолираността_

още щом артистът избере своята локация, граничното пространство ‘ дом ‘ добива смисъла на свобода, затвореността се превръща в нов знак – сливане с копнежа, образа, двигателя / т.е. със самия артист /.

публиката участва в артистичната акция – поканвайки изпълнителя у дома. тя формира настроение за волеизявата му. така обществената енергия, кодирана в колективните действия и представи става повод за конструиране на нова ситуация – разрушавайки социалното дистанциране не в конкретиката му, а в дълбочината на рефлексията.

както знаем, историята с поканите познава друг тип взаимодействия – каним гости, споделяме нужда от лекар, доставяме услуга на адрес, докато сега – Иво Димчев бива поканен, за да разгърне бинарната релация – срещу закупена тениска – безплатен концерт.

гледането / вглеждането е друг съществен експлицитен акт. очевидно, то започва още с отварянето на входната врата, гледането се възпроизвежда като енергийна терапия в частността на всеки един процес в различните локации. Иво се вглежда в очите на домакините и те – в неговите. психиката среща тялото, а гласовото повествование очертава личното домашно пространство като камерно, интимно и обществено едновременно.

и всичко е толкова хубаво, енергията произвежда нова, а тя генерира продукт – емоционален ръст, който преобразува неяснотата на дните по време на пандемия в копнеж.

с какво разполага талантът, когато личният живот е осъществяването на артистичния интелект – баланс в намерения диалог, в който човешкостта е вход, среда и кулминация?

гласът е продължение на душата на човека_

в дни на дистанция, Иво Димчев свърза душите на хората, като им споделя своята_

изкуствоприятелство_гласътсвързванепознати_всекидомисториязапесен_артистътпееотвъдизолация_вътрешнасреща

15 юни 2020

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

снимки: Никол Кесерджиева_Антонио Кесерджиев

текст: Антония Кесерджиева

Кореспондент споделя емоции, предизвикани в духа на преживяното с Olafur Eliasson_

изкуството на Елиасон свързва и предизвиква_

екип на Кореспондент присъства в своята жизнена цялостност_в избора си да изживее един цял ден
в залите на галерията в Лондон /
Tate Modern

един световен артист измерва кръвното налягане и пулса на Земята като дава чрез погледа си нови формули кислород.
обекти на изкуството, инсталации, скулптури, фотографии_профилактика за здравия ум.

Olafur Eliasson / особена връзка

In Real Life / Tate Modern_London

11 юли 2019 _ 05 януари 2020

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

мисълта е изображение на страстта да си жив или с какво умът влияе на живота?
52-годишният датско-исландски артист превръща лондонската галерия Tate Modern в игра със сетивата.

чрез мисловни процеси, провокирани от усещанията в диалога с творбите си, визуалният артист Елиасон, поставя на изпитание очакванията на зрителя като го среща с парчета позната реалност, деликатно внушавайки новата им вълна.

как светът диша промяната като отпечатък от своя вървеж по острието на динамичното си време – ежедневно, с контрастите на перспективата / как конструира траекторията в своя собственост, виждайки през призмата на употребените време, ресурси, личностни връзки.

• 

• 

всичко, което знаем за мига е тих дъжд_
стичащ се, бавно.
творецът търси личните спомени в кутия, съхранени персонални емоции, за да отключи с тях новите парадигми, за да преведе света на езика на съвременния човек и неговия начин на живот.

• 

• 

дори чрез небцето и храната, приготвена с кухненския екип на студио Olafur Eliasson SOE Kitchen в сътрудничество с пространствата за предлагане в Tate Modern, могат да бъдат избрани единствено вегетариански специалитети, като допълващ знак в общуването с творбите и инсталациите в залите на галерията.

Олафур Елиасон
мисли в мащаб и затова глобалното е негов разказ /

вдъхновението не е почивка, критичният ум не спи.

• 

Олафур естетизира напрежението през глобални световни въпроси и го превръща в знак, заложник на артистичната му природа да общува, да задава въпросите чрез себе си в обективното.
студиото на Елиасон е базирано в Берлин, а изложбата му / In Real Life / в Tate Modern, London е ретроспективна, като включва 40 негови творби, създадени през последните 30 години.

подобно диригент на здравомислещия потенциал, Олафур, заедно със своя екип насочва публиката към преживяване и размисъл, изравняващи случването тук и сега с възможния живот утре.
Земята е в мъгла / дълъг коридор /, после с вътрешна дъга, която поставя мечтата до сянката.
авторът изследва подвижността им и тълкува психиката под синтез и експлозия.

Марк Годфри, куратор, с помощник-куратор Ема Люис работят в тясно сътрудничество с базираното в Берлин студио на Eliasson, за да бъде реализиран всеки от етапите в тази изложбата.

„Елиасон създава произведения, които непрекъснато подтикват зрителите да мислят за естеството на възприятието“, каза Годфри. „Много от неговите инсталации играят с отражения, инверсии, последващи изображения и изместване на цветовете, за да предизвикат начина, по който навигираме и възприемаме нашата среда.“

• 

• 

Beauty’s 1993_природата говори чрез вътрешна дъга, създадена от блестяща светлина чрез леко падаща вода.
живи мъхове, гъбести лишеи от Скандинавия и ледници от Исландия разделят мислите в кодове_в такива моменти колелото на живота е пред другата ни камера – съвестта, в която оживяват преживявания, а интуицията ги съчетава с науката и съзнанието дефинира новите алгоритми, пред които цялото човечество се изправя.

Кореспондент цени доброто възпитание и ценността_споделяне / емоцията от изкуство_сред изкуство_

затова

благодари

на екипа си и неговата спонтанна откровеност_

Никол, Николай, Линн / 1г. 6 месеца /, Светла, Антонио

все по-силна_вярата_в изкуството_

Кореспондент октомври, 2019

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

Кореспондент

от Антония Кесерджиева

новият запис на френския музикант
Yoann Lemoine, роден през 1983г. /
с артистичен псевдоним Woodkid !

GOLIATH /

седем години сле първия си албум „The Golden Age“ , Woodkid задава нов ракурс към пулса на Земята_ човек трябва да погледне по нов начин мястото си, да определи ролята си, да реорганизира живота и контекста, да промени смисъла и превъзмогне слабостите си_

GOLIATH /

нова ценностна система_възгледи и неотложни действия /

лирично откровен в баладичен изказ / дълбок, ритмичен свят на новите контрасти_

разказва историята на света като огромна, огнена машина, жадна за още и още. вкус на метал и тежка зависимост. разглежда натиска над цялата вселена като извежда вътрешния личностен конфликт_ударно поглъщащо напрежение. хищник във формата на яма е алчността, която поглъща личната, лирична тишина, от която се нуждае всяко съзнание, всеки жизнен смисъл, всяка човешка любов.

демоничната природа на съвременността във въпроси и отговори_възможно е и отричането им, поставяйки просто съзерцанието или именно то създава акцент върху преобразяването – приемането на човешката цялост_ние сме част от взаимните си грехове, страхове и трусове, затова помощта е взаимност и приемане, и е съществена за всеки.

Yoann Lemoine / Woodkid е с дълбоко изразена сензитивност. възприемането на визуалните разкази кореспондират с цялостния му вътрешен профил_интуитивен, самонаблюдаващ се и анализиращ себе си чрез цялото, чрез света.

затова Yoann Lemoine / Woodkid изследва продължително, преди да запише новите си музикални късове. той променя първо своя вътрешен свят, за да предложи нов поглед, нов пейзаж, генерирането им в социален знак.

и все пак, в най_тъмните, демонични нюанси, Yoann Lemoine оставя светлината да се промъкне, понякога само да се усети като далечна перспектива, като дух, за който да се погрижим сами, спасявайки себе си чрез другите и всички чрез всеки един_

това видео работи с потенциала си да събужда – индустриалният свят и политическата съвест срутват нивото на човешките очаквания и Yoann Lemoine / Woodkid го пресъздава като мощен взрив /

Yoann Lemoine / Woodkid е
графичен дизайнер ‘
автор на текстове ‘
видео оператор ‘
и музикален режисьор’ фотограф_

създава и режисира клиповете на Katy Perry, Yelle и Moby / работи по проекти, свързани с танц, кино, пластични изкуства и фотография, мода. световните музикални критици определят важността в неговия творчески профил_изграждането на образа като съчетание на звук / изображение / вътрешна емоция_

роден на 16 март, 1983 в Tassin-la-Demi-Lune, Rhône-Alpes, Франция /

Woodkid разпределя и съчетава всичките си умения в свой стил и почерк_изразен чрез екектро поп звук, визуална пълнота в шрифт и анимация, видео филм и сценография_

• 

• 

• 

____ въздействаща визуална сила / дух и концепция_ GOLIATH _април ‘ 2020

април_2020

Кореспондент Artspace Luna