_добре де, какво не ти харесва в багера? нека приемем, че багерът е динозавър, който дълбае в погледа на земния ум /
_не, по-реално е да е …
разговор за предполагаемото
отвътре_навън / два свята_Artspace Luna витрина / ул. Лермонтов, Бургас реконструкция 2018_януари-юни
_да е диригент, който постоянно изпуска палката си или тя просто екстазно полита сред музикантите, понесена от силната му възбуда /
_аз мисля, че багерът е омиротворяващ наследник на различните вкусове, който обича да се цапа. това обяснява защо дълбае, после вае / раздробява, после натрупва_ прави торта с три различни блата: пясък / павета / асфалт_
два свята
отвътре_навън
2018
Artspace Luna
2018
Artspace Luna
/ вратата се отваря / някой влиза с бели цветя и сменя посоката в бяло_
_о, прекрасни птици, три са и сякаш си говорят нещо /
_това са солници / пазят солта и пипера от влагата в погледите /
_те са прекрасни, какво ли разбират за ума на другите_ успехът е тайна на дозиране_да знаеш колко и кога /
отвътре_навън / два свята_Artspace Luna витрина / ул. Лермонтов, Бургас реконструкция 2018
разговор
два свята
_да добавиш сол е понятие на пътуването_ пътуване през семата / пътуване към бряг /
изгревът_овкусява началото с доверие /
_искаш да кажеш, че солта е земният ум? багерът създава поезия за павета?
_утрото е по-мъдро от вечерта / вечерта е удоволствие_от своето море към някой бряг_
[добавянето]
снимки: Антония
Artspace Luna
2018
сол / пипер_
солта и пиперът каляват вътрешната светлина на космоса_
Musée Würth France Erstein / Würth Collection CHRISTO AND JEANNE-CLAUDE / юли 2020_октомври 2021
Musée Würth France Erstein / Würth Collection CHRISTO AND JEANNE-CLAUDE
Musée Würth France Erstein / Würth Collection CHRISTO AND JEANNE-CLAUDE снимки: Антонио Кесерджиев
всеки има свой културен пътеводител_ важно е думите и погледът да бъдат живо общуване и навреме_
Кристо и Жан – Клод са знаци в съвременното изкуство /
изкуството е водачество_
то посочва на обществото как да надскача собствените си предразсъдъци и ограничения, форматиращи представите му до примитивната природа на оцеляване /
изкуството е време за въпрос и безкрайността е силата му_в отговори / ____
CHRISTO AND JEANNE-CLAUDE
Кореспондент следва стъпките на малко дете_ Линн на 2,4 год._
интуицията й да чувства това ‘ което родителите й разказват / днес ни води в Musée Würth / Erstein, на 15 мин от Страсбург, където тя е родена. сама разпознава и посочва българо – френската двойка и произнася имената им с усмивка, и типичното за нея въведение към всеки важен разговор ‘ bonjour c’est…’
открита на 12 юли 2020, изложбата на Кристо и Жан – Клод в Musée Würth ще продължи до 20 октомври 2021 година.
Musée Würth / Erstein_Кристо и Жан – Клод / снимки Антонио Кесерджиев
снимки: Светла и Антонио
____
Musée Würth представя ретроспективна изложба от различни периоди на артистичната двойка – Кристо и Жан – Клод_
Musée Würth / Erstein
2020′
Musée Würth France Erstein е открит през януари 2008 г. до централата на Würth France, в западната индустриална зона в Erstein в Елзас, за да представя и свързва Франция със значимото от съвременното изкуство в Европа.
Würth е крупен производител на индустриални инструменти и меценат на изкуство. музеят организира по няколко изложби в годината, разполага със значителен собствен архив, научаваме от Светла, Антонио и Линн.
Musée Würth / Erstein 2020′
____
както знаем, Кристо и Жан – Клод се срещат в Париж през 1958 година. ‘ Влизайки много бързо в контакт с групата, наречена Les Nouveaux Réalistes [ Новите реалисти ] , Кристо се освобождава от повърхността на платното като включва използването на предмети в работата си. Създава първите опаковки и осъществява първите си намеси в публичното пространство. В продължение на тези шест години в Париж_ двамата посяват семената не само за художествената си практика, но поставят началото и за многобройните си проекти, които често отнемат няколко десетилетия, за да се реализират. През 1964 г. те се установяват в студиото си в Ню Йорк, но тяхното изследване на широкия свят не спира – непрестанно популяризират и развиват своите идеи във визуални постановки.’ финансирани от самите тях, чрез продажби на скици и рисунки, пресъздаващи идеите в хармония с вижданията им_как човек и природа си взаимодействат, те търсят достъпните формули и рециклират материалите, с които си служат. зад всяко действие стои висок разумен ефект и освен произвеждането на художествен смисъл, живите преживявания, на които посвещават дните си, двамата артисти моделират и нова гледна точка към изкуството и въпросите, които то предлага на съвременния човек.
[живите преживявания]
роботата им се отличава с енергия, интелигентност и дълбок дух.
Musée Würth / Erstein
2020′
Кристо / Христо Явашев и Жан – Клод са родени на една и съща дата – 13 юни, през 1935 година. тя в Париж, Франция. той в Габрово, България. Жан Клод умира на 18 ноември 2009. Кристо напуска този свят на 31 май 2020. ____
Musée Würth / Erstein, Франция 2020′ / снимки: Светла Искрова, Антонио Кесерджиев
Musée Würth / Erstein
2020′
Musée Würth / Erstein_Lynn 2020′
Musée Würth / Erstein
Musée Würth / Erstein
Musée Würth / Erstein
____
снимки за Кореспондент_ Светла и Антонио
Musée Würth France Erstein_Lynn
Lynn_2020′
снимки: Антонио Кесерджиев
наред с всичко видяно, почувствано и добавено към личната колекция на Кореспондент, вълнението ни нараства с въпроси около документалистиката_архивите в албуми с фотоси, текстове, интервюта, парчета реалност_всичко онова, до което се докосват Кристо и Жан – Клод и е свързано с артистичния път на творческата двойка.
[документалистиката]
откроява се името на немския фотограф Wolfgang Volz, запечатал и откроил значимите им артистични акции в продължение на повече от 50 години. Wolfgang Volz се запознава с артистите, когато те създават инсталация близо до Училището по фотография в Есен. тази среща се оказва знакова и оттогава той работи с Кристо и Жан-Клод_документира работата им с особено чувство, залагайки на естетиката в мащабните внушения като непрекъснато предефинира собствения си поглед към тяхната работа.
Wolfgang Volz_личен архив / Christo, Jeanne-Claude, Wolfgang Volz
дългогодишно и осъзнато вникване в живота им, изграждащо нов поглед към самите тях, тъй като Wolfgang Volz създава и снимки, които са по-скоро знак за преживяването на обектите посредством емоция, селекция, подреждане, игра с отражения, а заедно с това и самопознание.
немският фотограф днес живее и излага в Стокхолм, и споделя с вълнение за творческата колаборация с Кристо и Жан – Клод. в основата на живота му е дългогодишното приятелство с творците, превърнало го в единствен и последователно присъстващ, жив свидетел в художествените процеси, споделящи дискусиите, енергията на думите помежду им както в духа на работата, така и в смисъла на личностната им взаимност.
[жив свидетел в художествените процеси]
на снимката: Wolfgang Volz / Wolfgang Volz_личен архив
съвременният свят разказва и търси повече любопитни факти, свързани с емоциите, предизвикващи реализираните до днес проекти на Кристо и Жан – Клод_всички те въздействат по особен начин, прибавят нова визия за реалността и променят живота ни, ето някои от тях:
_1961 Подредени петролни варели и пакетажи в пристанището, пристанище на Кьолн
_1962 Желязната завеса – стена от петролни варели, улица Висконти, Париж, 1961 – 1962
_1964 Магазинни витрини
_1968 Пакет от 5600 куб. м., Documenta 4, Касел, 1967 – 1968
_1968 Опакован фонтан и опакована средновековна кула, Сполето
_1998 Опаковани дървета, фондация Байелер и парк Беровер, Риен, Швейцария, 1997 – 1998
_1999 Стена от 13 хиляди петролни варела, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен, 1998 – 1999
_2005 Портите, Сентръл парк, Ню Йорк Сити, 1979 – 2005
_2013 Голям въздушен пакет, Gasometer Oberhausen
, Оберхаузен, 2010 – 2013
_2016 Плаващите кейове, езеро Изео, Италия
_2018 Мастаба в Хайд Парк, Лондон
Кореспондент_екип присъства лично на две от знаковите събития, реализирани по проекти на Кристо и Жан – Клод_ Плаващите кейове в Лаго Д’Изео в Италия през юни / юли 2016 година и Мастаба в Хайд Парк в Лондон през 2018. Кореспондент посети и множество изложби, представящи рисунки, скици, филми и интервюта с артистите, реализирани от галерии и фондации в различни места по света_Великобритания / Франция / Италия / България / Швейцария.
онова, което отличава художествената същност и самата творческа практика като процес при двамата артисти е емоцията, която събуждат с креативните си решения_ превръщането на познатото в чудо_
[превръщането на познатото в чудо]
_възможността чрез близки и добре разпознаваеми от всеки_пространства, обекти, материи, предмети, структури_да се изрази коренно различен, нов хоризонт, събуждащ нови чувства и мисли.
Христо Явашев Кристо и Жан – Клод видоизменят, без да разрушават, добавят без да отнемат, внушават, без да налагат.
изграждат творчески профил на работата си, близък и сроден с духа на живата природа, която вдъхва енергия и смисъл, за да предложи преживяване и рефлексия. така коментират творческите процеси и самите те. Кристо и Жан – Клод споделят, че зад творбите им не стои някаква особена амбиция, а чиста идея, с която предизвикват изживяване. това насочва и към начин на мислене.
[духът на живата природа]
чувството за нова реалност не е ли именно знак, с който зрителят, преживяващ контакта, преструктурира, отключва съдържанието на онова, което до момента е познавал в един порядък, а творбата сега го среща с новата му динамика. разбира се, че това преживяване е нов вид наблюдение над подредеността, очертаваща възможност пред човека. затова усещането за нов хоризонт е водещо и именно тази връзка с реалност от друг тип е определяща за характера на артистичната им работата.
[чувството за нова реалност]
заедно с целия свят, Кореспондент очакваше съпреживяването на отдавна плануван проект_ Опаковане на Триумфалната арка в Париж_ този проект беше отложен от обявената за това дата_ пролетта на 2019 година, поради етичните съображения на Кристо, свързани с екология и опазване на биоразнообразието, предвид_гнезденето на вид птици през този период от годината / оставаме будни във вниманието си към реализирането на очертаната идея, за която жизненият път на Кристо не позволи преживяването й като участващ свидетел в Париж.
в деня / 31 май 2020 г. /, в който световният артист Кристо Явашев напусна земния си живот, Кореспондент написа:
‘ толкова тихо / оставяйки цялото небе на птиците_
при арката за тяхното гнездене_
благодарим ти, Кристо!
за водата_ която превърна в място за среща на света с крилете му! ‘
____
проектът ще бъде реализиран и се очаква Триумфалната арка да бъде покрита за период от две седмици през есента на 2021-а с рециклиращ се полипропиленов плат в сребристосиньо с обща площ около 25 000 квадратни метра.
снимка: André Grossmann 2019, скица от проекта на Кристо / опаковане на Триумфалната арка
Кристо и Жан – Клод / ретроспективна изложба във Франция / израз на тяхната индивидуалност_
куратор, кураторство, начин на комуникиране, лична връзка с идеите, отглеждане на страст, споделяне, взаимопроникване, гласност и публичност
светлини на моста / снимка: Антония
интересът е по-конкретен /
този текст в Кореспондент е базиран не поради дефиниране, теоретизиране или анализ на професионалната реалност_ свързан със значението на термина, а по-скоро споделянето на наблюдения над ефективността и мотивацията, профилиращи личността на куратора_какви са неговите опит и начини на артикулиране /
в цялото това пътешествие ме привлича насочването_
като начин на мислене, търсене, лична интерпретация, тълкуване на видяното в тема и знак / изложба, пърформанс, акция, инсталация и др /
снимка: Антония
януари 2021
[насочването]
първоначално_ умението да се събуди желание и интерес носи важната пълнота за бъдещия спектър, в който ще се разгръща срещата_куратор / обект / автор / идея / пространство / публика / връзка / смисъл.
ценността е в богатството на различните механизми_а това е основа, която диференцира реалните визии за кураторската същност и практики_всеки куриращ културно събитие разполага с личен ресурс, свои вкус и инструменти, и спрямо контекста активира някои от тях.
моята логика, вероятно следва онова, което аз самата харесвам, следя и развивиам_
диалогичността /
[насочването_изясняващо състоянието]
изпитвам любопитство към изследване на вътрешните процеси на социума / неговата психология и рефлективност_кое как е потърсено, разгърнато и с какво насища пространството, с какво променя или адаптира представността ни. дали е изразено чрез разказ, визия, звукова среда, интеракция или пък отсъствие на всичко това_структурата може да бъде изведена с характер и достатъчно осветяваща темата / артистите / процесите.
сещам се за Ханс Блуменберг, който чрез ‘ Парадигми към една матафорология ‘ / издателска къща Критика и хуманизъм / дава яснота в посоката на себепознанието_как чрез образите и света да познаем личното. метафората пренася този смислов акцент и го проявява в играта с наблюдението_наблюдавайки, ние виждаме_виждайки, започваме да тълкуваме_тълкувайки, ние си обясняваме и т н
кураторът насочва именно в този процес_ виждане и пътешествие във виждането_
това приобщава към мислене, проектирайки активността и изявата като взаимен процес_развива и добавя същност към обектите на наблюдение чрез селекция, подреждане, кореспонденция, коментар, разговор, игра и преживяване.
може би, затова кураторът / лат. curare – грижа се / проявява отношение към света_грижейки се, като създава и обяснява посредством връзки_
пространствата / формите / цветовете.
така той, чрез образите за света подсказва и пренарежда представите, за да изгради парадигма от знаци и значения. смисълът, който от своя страна поражда нови и нови / всеки прочит е резултат от личните ни връзки със света.
свързвайки метафората с науката, Блуменберг обяснява смисъла на всеки човешки жест, а именно да се произведе чувство, емоция, мисъл; да предизвика, да раздвижи, да запълни. оттам и усещането ми_че кураторската същност се проявява чрез работата с метафората_при всеки по различен начин.
доколкото метафората е въпрос и възможност_ тя дава път към нов прочит / произвежда нов продукт и заради креативния си вкус, който съдържа в себе си, градивната й мощ може да бъде свързана с промяната_затова и кураторската идея вълнува с грижата си да променя, адаптира или просто да танцува на ръба на няколко свята.
всъщност:
метафората е куратор, който кани в идея / идеи, за да срещне човека с космоса.
[метафората е куратор]
кураторът е възможен образ и реалистична среда за метафоричното преживяване на всички събития / лични и общочовешки, създавайки действащ механизъм от връзките между въпроси и отговори_
“ Майстори на фотографията “ е платформата, благодарение на която изложбата в София е факт, а нейният организатор Гергана Мудова преди дни сподели в студиото на Култура.БГ невероятната житейска история на Виван Майер – „анонимната бавачка от Чикаго“ .
MUSIZ Foundation / Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof Collection
Вивиан запечатва света на децата – вселена, която познава от толкова отдавна. Свят на свобода, където времето е спряло своя ход; форми, ритмични фигури, материали, подобни на вещи, намерени по време на дългите й разходки.
„Коя е тази тайнствена и талантлива жена зад камерата?“ Година след покупката си Джон Малуф попада на следа, плик от фотолаборатория с името на получателя: Вивиан Майер. Феминист, кинокритик, човек с мнение. В спомените на семействата, с които е живяла, тя е затворена и ексцентрична, но дисциплинирана и безпощадно смела в мнението си.
MUSIZ Foundation / Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof CollectionMUSIZ Foundation / Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof CollectionMUSIZ Foundation / Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof CollectionMUSIZ Foundation / Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof Collection
Вивиан Майер и очите на другите. само присъствието на някого, за нея вече е достатъчна близост, за да бъде внушена реалност чрез кадър. Вивиан е човек на наблюдението. тя фотографира това, което улавя с представите си. снимките й могат да бъдат тълкувани като нейна лична биография, наситена с чувствителността й в история_преминаване през мигове, докосвания, представност. и наистина, разглеждайки фотосите й, сякаш разлистваме книга, писана за нея самата, за онова, което е откривала със сетивността си.
Автопортретът е нейна запазена същностна черта в почерка да улавя и рисува видяното, почувстваното, отразеното. откриваме двойниците й събрани един в друг като матрьошки. Силно повлияна от Анри Картие-Бресон, Вивиан Майер използва като него геометрични елементи в работата си, съчетавайки вертикални, хоризонтални и диагонални линии, извивки и сенки, обръща специално внимание на кадрирането.
Изложбата „В нейните ръце“ е в СГХГ Sofia City Art Gallery и поради интереса към нея ще продължи до 16, вместо до 2 юни. „Когато прави първите си опити да снима филми с камери Super 8 и 16 мм, то не е, за да ускори хода на времето, а за да го спре в „замръзнали” кадри.
MUSIZ Foundation / Фотографии Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof Collection
Подходът на Вивиан Майер е не да снима сцени, а да документира пространството в поредица от фотографски образи.“ Кореспондент благодари за предоставените материали на MUSIZ Foundation / МУСИЗ фондация и за фотографската банка Estate of Vivian Maier, Courtesy of Maloof Collection , предоставени отново от МУСИЗ в кореспонденция
сърдечни благодарности към Stoyan Yorgov, който бе кореспондент от мястото на събитието и предостави фотоси, направени лично като портрети на средата, на пресечността – време / пространства. Кореспондент изпитва радост и удовлетворение да среща публиката с изкуството и неговия смисъл! благодарности за това партньорство, MUSIZ Foundation и Stoyan Yorgov !
всичко започна, когато усетих умението си да свързвам_ като своя кожа.
виждам с душата си ‘ и щом я допусна до кутията, в която събирам представи, образът вече е намерил любимата си дреха и оживява, вдишвайки от покрива, който съм избрала за dom.
аз не зная дали те двамата се познават, но ne познават мен, защото az тях също.
[тя живее в Париж] [той в Лос Анджелис]
по различно време, в различни настроения съм попадала на техни снимки, споделяни тук в откровението на мрежата_ точно mreжата е моята платформа, в която наблюдавам, за да усетя себе си и другите като динамика и вкус към истинността на времето. аз харесвам думата мрежа, както и дълбоките й конотации.
един ден от изминалото лято им споделих, че съм усетила идея / въздух / mreжа / улицавоблак / cvete / Джим Джармуш ____ в работите на двамата_ без да им казвам кой кой е_ разбира се ‘
харесва ми това, че проекцията на цялото е неизвестна за всички страни. изключението бях аз. затова ги поканих да направим среща във ф о т о г р а ф и и т е им_ такива,чрез които са почерпили пулса на вътреживеенето в различни точки по света и v коиtо аз ги разпознавам.
имахме идея за изложба ‘ и вирус реши да я отложи ‘
но сега си мисля, че физическото е само фактология, от която логистиката на духа не може да зависи. дори по смисъл и внушение / подобна среща би трябвало да носи идеята за близостта като разстояние и отдалечеността като връзка.
затова новата ни идея за среща ще направим тук, виртуално_
/разказите им са страхотни_ [фотографии] с очи за метафори и други насекоми_
пластелин и дадаизъм_виртуална изложба / Artspace Luna / 06 април 2020
за светлината ‘ която свързва в по_дълбоки погледи на измерение / ____
тя е с артистична душа и страстен усет към пространства и хора, мислени като улици ‘ в които пресечността е безкрай_
И в а н а е фотограф / била е манекен ‘ а е дипломиран инженер – геодезист_ повече от десетилетие е живяла в Калифорния, а в момента е със семейството си в Париж ‘
пластелин и дадаизъм_Ивана
пластелин и дадаизъм_Ивана
Ивана свързва изкуството да вижда с това да съчетава и разкроява в нов смислов план / движи се, за да среща изненадата_ трансформирайки действителността в характери за разбиране /
пластелин и дадаизъм_Ивана
пластелин и дадаизъм_Ивана
пластелин и дадаизъм_Ивана
какво ли повтаря сърцето, щом оптиката е многомерна > споделя, че темата я провокира и разчита дадаизмa в отражения ‘
пластелин и дадаизъм_Ивана
а пластелинa_в цвят и смях / може би и ирония / градът и колажното усещане й принадлежат_ като стил / нагласа / настроение_
пластелин и дадаизъм_Ивана
пластелин и дадаизъм_Ивана
____
той е художник / и фотографията му е вътрешен философски портрет на чувствителността му да вижда състоянието в мащаб_
пластелин и дадаизъм_Стоян
С т о я н играе с видимостта и скритото в сюжета на времето като начини живот ‘ затова фотосите му са извън темпоралното_
пластелин и дадаизъм_Стоян
пластелин и дадаизъм_Стоян
пластелин и дадаизъм_Стоян
обича да пътува_ обича да готви_ изпеченият хляб_ в снимките му диша и доверието, и пластелинът като трамплин с висока честота ‘
чувствителен да помни графиката на пейзажа ‘ пространствата му носят знак за микрокосмос /
пластелин и дадаизъм_Стоян
пластелин и дадаизъм_Стоян
споделя, че дадаизмът го вдъхновява към алтернативата да мисли изследователски и именно темата сега го предизвиква да излезе навън и да създава_ живее в Лос Анджелис ‘
пластелин и дадаизъм_Стоянпластелин и дадаизъм_Стоян
____
както споделих ‘ идеята е от миналото лято_ фактът, че не се познаваме ‘ а разпознахме в идея е достатъчно основание днес да празнуваме и з к у с т в о т о като преживяване_ к у л т у р а /
в дни на изолираност, този наш поглед порасна в концепция /
От онези спасителни погледи, в които четеш очакване и смирение. Дискретно присяда в структурното /
малинов цвят_гривна в бетон.
Движенията през септември са метод на организма в разпознаващ режим – отлитане на юг, а някои срещи с хора ме приближават до образ на тиха къща с отразен двор.
“ Баща ми е фотограф и от дете избягвам обектива, въпреки че непрекъснато боравя с текстове и много фотографии. „
Да, но разговорът с нея носи усещане за здрав и нов смисъл, затова я помолих да фотографирам някои настроения в движението му.
Ана Йованович / Artspace Luna / Кореспондент
А н а Й о в а н о в и ч е редактор и фото редактор в списанията L’europeo, Amica, Max, Abitare и Bravacasa.
Нейното детството минава в Белград, а по-сериозната част от живота – в София. Част от екипа на предаването “НеПознатите” на Георги Тошев, където работи като редактор ( документалните филми за Марина Абрамович, Емир Кустурица, Борис Христов и др.). Тя е редактор на книгите на Георги Тошев – “Личен разговор. Бележки от един живот/ Наум Шопов”, “Катя Паскалева. Жените в мен”, “Стефан Данаилов. Романът на моя живот”, “Кирил Варийски. Уморих се” ,“Абба. Любов, триумф, раздели” и др.
Чувството за пространство я води в < Луна > , а аз забелязвам върху картата за идентификация абревиатурата DOCK / Международен фестивал на документалния исторически филм. Разбирам, че е един от организаторите на фестивала, за който вече знаех и програмата.
‘ Нямам колекция от лични победи, а от малки истории с които съм преодолявала различни препятствия ‘
Ана Йованович_
нейният свят / онова чувство за бял дом, в който ти се иска да подредиш любимите си неща.
Благодаря за пълноценната среща и искрения ни разговор, Ана!
______________
Кореспондент :
< Твоята среща с лидер – визионер? Опиши ни го! >
Ана Йованович :
– Харесвам хора, които правят интересни неща зад кадър и оставят “свършеното” да говори за тях. Дразни ме излизшният егоцентричен шум. Сещам се за различни герои с “бекстейдж начин на мислене”. Фабиан Дитрих гледа на живота като на забавен анекдот. Такъв е Фабиан Дитрих. Той кръстосва света и движи консултантския си бизнес от удобната седалка на добрия си приятел – Land Rover Defender. Работи в движение и сценографията постоянно се променя, а последното е много ценно, когато търсим различни гледни точки в живота. Харесва ми вярата му в “серендипити”, моменти в които щастието идва без много да го търсим. Влива се в “потока”, не обръща внимание на времето и пространството, а 100% се отдава на момента. Преди няколко месеца интервюирах Иван Бръкляч, мениджър на проекта Mokrin House, място за споделена работа и живеене. Той успява да създаде глобално село в сръбско селско имение от 1925 г. Светът получава друго измерение, когато разберем, че е време да напуснем градските си кошери и да заживеем в положителна изолация. Имението е голямо, едни движат сделки за милиони под големия кестен в двора, а други разпускат преди да продължат с проектите си. Разбираш, че тук си временно, изчезва чувството ти за притежание и забелязваш колко малко неща са ти необходими.
Кореспондент :
< Личната ти победа, която те прави по-близка до онова, което желаеш? >
Ана Йованович :
– Нямам колекция от лични победи, а от малки истории с които съм преодолявала различни препятствия. Бяха ми необходими години, за да разбера, че мога да победя добре въоръжената агресия у някои хора. С нея се сблъсквах в ежедневието и прилагах “комбинирани оръжия” – мълчание с презрение, безразличие с няколко грама любов…
Кореспондент :
< Филмите, в които душата ти е жива? >
Ана Йованович :
– Последните две години се запалих по добрите сериали. Динамиката е толкова завладяваща, че в момента водят люта битка с класическите филмови продукции. Интересно ми е как сценаристите успяват да приковат вниманието и да те накарат да броиш часовете до следващия епизод. Горещо препоръчвам The Leftovers на сценаристите Том Перота и Деймън Линделоф. Сюжетът е с библейски мащаби. Сковаващата история е един от най-големите кошмари на човечеството – изчезване на любимите ви хора. Без предупреждение, без обяснение…Как продължава животът на “останалото човечество” след голямото “отпътуване”? Епизодите предлагат безброй болезнени и мистични отговори на този въпрос.
Кореспондент :
< Какво вижда вратата, когато преминаваш през нея, на отиване и връщане? >
Ана Йованович :
– Не я приемам като наблюдател, а като параван между два свята. Понякога се чувствам добре от едната страна, а понякога ми е по-комфортно от другата.
‘ Важното е да знаеш как да докоснеш високото и ниското, защото там се раждат неочакваните неща.’
Кореспондент :
< Киното среща публиката с разказ, документалността – освен с него и с времето като действащ персонаж. С какво са ценни тези филми за зрителите? Какъв по – различен вкус носят? >
Ана Йованович :
– Искрено се надявам сериозната документалистика с историческа тематика да навлезе в образователната система. Тя може да даде много повече отговори на случващото се в момента, отколкото стандартните клиширани учебници.
Кореспондент :
< Представи си, че редът и хаосът играят волейбол. мрежата се къса и се оказват в едно поле. Как ще ги примириш,? Доразкажи тази приказка… >
Ана Йованович :
– На моя личен терен хаосът и редът се допълват. Работата ме организира, а в личното пространство допускам големи дози креативен хаос. Бягам от наложените правила в подреждането на моите места – жилището, работното място…Страх ме е когато новото убива старото. Изпитвам лоши чувства към лайсфстайла, който се свежда до скъпата къща или луксозната дреха. Важното е да знаеш как да докоснеш високото и ниското, защото там се раждат неочакваните неща.
един разговор_за киното и птиците като метафори
Ана Йованович / Луна_дом за изкуство / Кореспондент
Кореспондент :
< Какво пожелаваш на съвременното изкуство, най-важното ти пожелание? >
Ана Йованович :
– За мен съвременното изкуство действа терапевтично и не бих искала да сменя ролята му в моя живот. Гледам на него като на едно цяло. Не го разбивам на парчета, за да разбера смисъла му. Приемам го с лична рецепта – усещам колко ми трябва и взимам необходимото.
Кореспондент :
< Какво означава за теб връзката – бизнес и култура? >
Ана Йованович :
– Брак по сметка, но в най-добрия смисъл на думата. Компромис, който води до помирение на две различни гледни точки, в името на планираното бъдеще. В момента чета книгата Eventful Cities на Грег Ричърдс и Роберт Палмър. Те разглеждат раждането на вълнуващи градове, изпълнени с културни събития, подпомогнати от различни бизнес посоки. А това е ключът към бъдещето на туризма, културата, бизнеса и др.
Кореспондент :
< Обичаш ли играта като преживяване. На какво би поиграла сега? >
Ана Йованович :
– На игра на дама в парка. Мил спомен от детството, изровен от торбата с игрите, които и “баба знае”. Какво ми е небходимо? Няколко цветни тебешира, камъчета, двор с малко асфалт и удобни обувки за скачане.
еротиката във валса е като дъжда_ прибира действията за после. отлага съдържащото се в бали сено, за друго време.
широка гама за въображението на Исей.
дали защото самият Мияке оцелява след ядрената бомбардировка над Хирошима, където е роден, великолепието на креативността му борави с духа неподражаемо /
Исей Мияке сгъва и разгъва света в простота и хармония /такава е асоциацията ми _ безкрайността на мига в обема на б е з ш е в н а т а дреха > ценността живот в дрехата о р и г а м и >
снимки: каталог на автора
обемът е птица, която пази тишината до лакмус. големият град в обем от Мияке_
обем за любов / пътуване в обем / качество с обем / храна от обем /
цената на енергията е обемът на пътя_ предлага цветя, а всъщност е таен събирач на истории. бабата, вълкът, червената шапчица и ловецът са само общият му план. дрехата произлиза от контекста на мига. сигурно затова историята с обемността е като отложената наслада в езика на дрехата_ висока талия и после дълго плисе_добре дошъл в Азия след буря.
еротиката във валса е като дъжда_прибира действията за после. отлага съдържащото се в бали сено, за друго време_
н а в ъ н_ н е щ а т а с а с е р и о з н и_ а д у ш а т а_ м о с т к ъ м т е б_ н е щ а т а с а с е р и о з н и_ а д у ш а т а_ м о с т к ъ м т е б_ н е щ а т а с а с е р и о з н и_ а д у ш а т а_ м о с т к ъ м т е б_ н е щ а т а с а с е р и о з н и_ а д у ш а т а_ м о с т к ъ м т е б_
[quarantaine /френски/_40 дни izolaция] март 2020
когато имам възможност_минавам оттук
Куба на ъгъла_когато имам възможност_минавам оттук /
и комините са вертикали в хоризонта_
име / телефон / адрес_
според синоптиците, преводът ще бъде със субтитри_ според оптимистите, следобед времето ще се оправи_
вътрешното укротяване на социалното разстояние е музика без маски_ и отношение към света на другия_снимки: Антония , март 2021 Бургас
Мартин Пар ли е бил тук_ на вятъра, ключ за вратата да остави_ как има смелостта преди тунела да коригира сериозността на
изкуството активира човешката критичност и цялата ситуационна атмосфера около пандемията задълбочава въпросителната мисловност над живота, и значимото за всеки човек.
снимка Иво Димчев / автор
Иво Димчев_
създава личен перформативен жест, артистичен в размиването на граници / в период на физическа дистанция. той отправя предложение към своите последователи – закупилите тениска с принт от галерия MOZEI, ще имат възможност да посрещнат у дома си Иво Димчев, който ще изпълни авторския си спектакъл в характерния за артиста стил_на живо в компанията на най – малко трима от обитателите на дома_
в обследване корените на пърформанса, положени още във футуризма и разглеждането на новаторските решения на артиста, отразени в динамичната серия концерти на живо в домашна среда се открояват няколко аспекта на капсулата време / пространство – готовността на Иво Димчев сам да открие своята публика / превръщайки себе си в сцена на видимостта, а мобилността й – в категория общуване.
играта с новата визия за света – задачата на артиста е да разбира, затова посещава дома на възприемащия. той посвещава себе си на възприятието му. тази проактивна роля / умението да разбира / подкрепя човешкостта в преодоляване на страха чрез заличаване на проблемността навън.
споделянето разобличава изолираността_
още щом артистът избере своята локация, граничното пространство ‘ дом ‘ добива смисъла на свобода, затвореността се превръща в нов знак – сливане с копнежа, образа, двигателя / т.е. със самия артист /.
публиката участва в артистичната акция – поканвайки изпълнителя у дома. тя формира настроение за волеизявата му. така обществената енергия, кодирана в колективните действия и представи става повод за конструиране на нова ситуация – разрушавайки социалното дистанциране не в конкретиката му, а в дълбочината на рефлексията.
както знаем, историята с поканите познава друг тип взаимодействия – каним гости, споделяме нужда от лекар, доставяме услуга на адрес, докато сега – Иво Димчев бива поканен, за да разгърне бинарната релация – срещу закупена тениска – безплатен концерт.
гледането / вглеждането е друг съществен експлицитен акт. очевидно, то започва още с отварянето на входната врата, гледането се възпроизвежда като енергийна терапия в частността на всеки един процес в различните локации. Иво се вглежда в очите на домакините и те – в неговите. психиката среща тялото, а гласовото повествование очертава личното домашно пространство като камерно, интимно и обществено едновременно.
видео / Иво Димчев / автор
и всичко е толкова хубаво, енергията произвежда нова, а тя генерира продукт – емоционален ръст, който преобразува неяснотата на дните по време на пандемия в копнеж.
с какво разполага талантът, когато личният живот е осъществяването на артистичния интелект – баланс в намерения диалог, в който човешкостта е вход, среда и кулминация?
гласът е продължение на душата на човека_
в дни на дистанция, Иво Димчев свърза душите на хората, като им споделя своята_
Кореспондент 
;void(0);){kind=link}
Трябва да влезете, за да коментирате.