н а в ъ н_ н е щ а т а с а с е р и о з н и_ а д у ш а т а_ м о с т к ъ м т е б_ н е щ а т а с а с е р и о з н и_ а д у ш а т а_ м о с т к ъ м т е б_ н е щ а т а с а с е р и о з н и_ а д у ш а т а_ м о с т к ъ м т е б_ н е щ а т а с а с е р и о з н и_ а д у ш а т а_ м о с т к ъ м т е б_
[quarantaine /френски/_40 дни izolaция] март 2020
когато имам възможност_минавам оттук
Куба на ъгъла_когато имам възможност_минавам оттук /
и комините са вертикали в хоризонта_
име / телефон / адрес_
според синоптиците, преводът ще бъде със субтитри_ според оптимистите, следобед времето ще се оправи_
вътрешното укротяване на социалното разстояние е музика без маски_ и отношение към света на другия_снимки: Антония , март 2021 Бургас
Мартин Пар ли е бил тук_ на вятъра, ключ за вратата да остави_ как има смелостта преди тунела да коригира сериозността на
изкуството активира човешката критичност и цялата ситуационна атмосфера около пандемията задълбочава въпросителната мисловност над живота, и значимото за всеки човек.
снимка Иво Димчев / автор
Иво Димчев_
създава личен перформативен жест, артистичен в размиването на граници / в период на физическа дистанция. той отправя предложение към своите последователи – закупилите тениска с принт от галерия MOZEI, ще имат възможност да посрещнат у дома си Иво Димчев, който ще изпълни авторския си спектакъл в характерния за артиста стил_на живо в компанията на най – малко трима от обитателите на дома_
в обследване корените на пърформанса, положени още във футуризма и разглеждането на новаторските решения на артиста, отразени в динамичната серия концерти на живо в домашна среда се открояват няколко аспекта на капсулата време / пространство – готовността на Иво Димчев сам да открие своята публика / превръщайки себе си в сцена на видимостта, а мобилността й – в категория общуване.
играта с новата визия за света – задачата на артиста е да разбира, затова посещава дома на възприемащия. той посвещава себе си на възприятието му. тази проактивна роля / умението да разбира / подкрепя човешкостта в преодоляване на страха чрез заличаване на проблемността навън.
споделянето разобличава изолираността_
още щом артистът избере своята локация, граничното пространство ‘ дом ‘ добива смисъла на свобода, затвореността се превръща в нов знак – сливане с копнежа, образа, двигателя / т.е. със самия артист /.
публиката участва в артистичната акция – поканвайки изпълнителя у дома. тя формира настроение за волеизявата му. така обществената енергия, кодирана в колективните действия и представи става повод за конструиране на нова ситуация – разрушавайки социалното дистанциране не в конкретиката му, а в дълбочината на рефлексията.
както знаем, историята с поканите познава друг тип взаимодействия – каним гости, споделяме нужда от лекар, доставяме услуга на адрес, докато сега – Иво Димчев бива поканен, за да разгърне бинарната релация – срещу закупена тениска – безплатен концерт.
гледането / вглеждането е друг съществен експлицитен акт. очевидно, то започва още с отварянето на входната врата, гледането се възпроизвежда като енергийна терапия в частността на всеки един процес в различните локации. Иво се вглежда в очите на домакините и те – в неговите. психиката среща тялото, а гласовото повествование очертава личното домашно пространство като камерно, интимно и обществено едновременно.
видео / Иво Димчев / автор
и всичко е толкова хубаво, енергията произвежда нова, а тя генерира продукт – емоционален ръст, който преобразува неяснотата на дните по време на пандемия в копнеж.
с какво разполага талантът, когато личният живот е осъществяването на артистичния интелект – баланс в намерения диалог, в който човешкостта е вход, среда и кулминация?
гласът е продължение на душата на човека_
в дни на дистанция, Иво Димчев свърза душите на хората, като им споделя своята_
Кореспондент споделя емоции, предизвикани в духа на преживяното с Olafur Eliasson_
Olafur Eliasson / снимка_автор
изкуството на Елиасон свързва и предизвиква_
екип на Кореспондент присъства в своята жизнена цялостност_в избора си да изживее един цял ден в залите на галерията в Лондон / Tate Modern
Olafur Eliasson / In Real Life / Tate Modern_London
един световен артист измерва кръвното налягане и пулса на Земята като дава чрез погледа си нови формули кислород. обекти на изкуството, инсталации, скулптури, фотографии_профилактика за здравия ум.
Olafur Eliasson / особена връзка
In Real Life / Tate Modern_London
11 юли 2019 _ 05 януари 2020
Olafur Eliasson / In Real Life / Tate Modern_London
мисълта е изображение на страстта да си жив или с какво умът влияе на живота? 52-годишният датско-исландски артист превръща лондонската галерия Tate Modern в игра със сетивата.
чрез мисловни процеси, провокирани от усещанията в диалога с творбите си, визуалният артист Елиасон, поставя на изпитание очакванията на зрителя като го среща с парчета позната реалност, деликатно внушавайки новата им вълна.
In Real Life / Tate Modern_London / на снимката: Линн: Антонио / снимка_Никол Кесерджиева
как светът диша промяната като отпечатък от своя вървеж по острието на динамичното си време – ежедневно, с контрастите на перспективата / как конструира траекторията в своя собственост, виждайки през призмата на употребените време, ресурси, личностни връзки.
снимки: Антонио Кесерджиев
на снимките: Никол, Николай
всичко, което знаем за мига е тих дъжд_ стичащ се, бавно. творецът търси личните спомени в кутия, съхранени персонални емоции, за да отключи с тях новите парадигми, за да преведе света на езика на съвременния човек и неговия начин на живот.
снимки: Никол Кесерджиева
на снимката: Линн, Светлана, Антонио
дори чрез небцето и храната, приготвена с кухненския екип на студио Olafur Eliasson SOE Kitchen в сътрудничество с пространствата за предлагане в Tate Modern, могат да бъдат избрани единствено вегетариански специалитети, като допълващ знак в общуването с творбите и инсталациите в залите на галерията.
Олафур Елиасон мисли в мащаб и затова глобалното е негов разказ /
вдъхновението не е почивка, критичният ум не спи.
Olafur Eliasson / In Real Life / Tate Modern_London / снимка: Никол Кесерджиева
Олафур естетизира напрежението през глобални световни въпроси и го превръща в знак, заложник на артистичната му природа да общува, да задава въпросите чрез себе си в обективното. студиото на Елиасон е базирано в Берлин, а изложбата му / In Real Life / в Tate Modern, London е ретроспективна, като включва 40 негови творби, създадени през последните 30 години.
снимка: Антонио Кесерджиев / на снимката: Линн, Николснимка: Никол Кесерджиева
подобно диригент на здравомислещия потенциал, Олафур, заедно със своя екип насочва публиката към преживяване и размисъл, изравняващи случването тук и сега с възможния живот утре. Земята е в мъгла / дълъг коридор /, после с вътрешна дъга, която поставя мечтата до сянката. авторът изследва подвижността им и тълкува психиката под синтез и експлозия.
Марк Годфри, куратор, с помощник-куратор Ема Люис работят в тясно сътрудничество с базираното в Берлин студио на Eliasson, за да бъде реализиран всеки от етапите в тази изложбата.
„Елиасон създава произведения, които непрекъснато подтикват зрителите да мислят за естеството на възприятието“, каза Годфри. „Много от неговите инсталации играят с отражения, инверсии, последващи изображения и изместване на цветовете, за да предизвикат начина, по който навигираме и възприемаме нашата среда.“
снимка: Антонио Кесерджиев
снимка: Антонио Кесерджиев
Beauty’s 1993_природата говори чрез вътрешна дъга, създадена от блестяща светлина чрез леко падаща вода. живи мъхове, гъбести лишеи от Скандинавия и ледници от Исландия разделят мислите в кодове_в такива моменти колелото на живота е пред другата ни камера – съвестта, в която оживяват преживявания, а интуицията ги съчетава с науката и съзнанието дефинира новите алгоритми, пред които цялото човечество се изправя.
снимка: Кореспондент
Кореспондент цени доброто възпитание и ценността_споделяне / емоцията от изкуство_сред изкуство_
затова
благодари
на екипа си и неговата спонтанна откровеност_
Никол, Николай, Линн / 1г. 6 месеца /, Светла, Антонио
Yoann Lemoine / Woodkid_артист / снимка_лична страница на изпълнителя
24 април 2020 / премиера
новият запис на френския музикант Yoann Lemoine, роден през 1983г. / с артистичен псевдоним Woodkid !
GOLIATH /
седем години сле първия си албум „The Golden Age“ , Woodkid задава нов ракурс към пулса на Земята_ човек трябва да погледне по нов начин мястото си, да определи ролята си, да реорганизира живота и контекста, да промени смисъла и превъзмогне слабостите си_
GOLIATH /
нова ценностна система_възгледи и неотложни действия /
лирично откровен в баладичен изказ / дълбок, ритмичен свят на новите контрасти_
разказва историята на света като огромна, огнена машина, жадна за още и още. вкус на метал и тежка зависимост. разглежда натиска над цялата вселена като извежда вътрешния личностен конфликт_ударно поглъщащо напрежение. хищник във формата на яма е алчността, която поглъща личната, лирична тишина, от която се нуждае всяко съзнание, всеки жизнен смисъл, всяка човешка любов.
демоничната природа на съвременността във въпроси и отговори_възможно е и отричането им, поставяйки просто съзерцанието или именно то създава акцент върху преобразяването – приемането на човешката цялост_ние сме част от взаимните си грехове, страхове и трусове, затова помощта е взаимност и приемане, и е съществена за всеки.
Yoann Lemoine / Woodkid е с дълбоко изразена сензитивност. възприемането на визуалните разкази кореспондират с цялостния му вътрешен профил_интуитивен, самонаблюдаващ се и анализиращ себе си чрез цялото, чрез света.
затова Yoann Lemoine / Woodkid изследва продължително, преди да запише новите си музикални късове. той променя първо своя вътрешен свят, за да предложи нов поглед, нов пейзаж, генерирането им в социален знак.
и все пак, в най_тъмните, демонични нюанси, Yoann Lemoine оставя светлината да се промъкне, понякога само да се усети като далечна перспектива, като дух, за който да се погрижим сами, спасявайки себе си чрез другите и всички чрез всеки един_
това видео работи с потенциала си да събужда – индустриалният свят и политическата съвест срутват нивото на човешките очаквания и Yoann Lemoine / Woodkid го пресъздава като мощен взрив /
Yoann Lemoine / Woodkid е графичен дизайнер ‘ автор на текстове ‘ видео оператор ‘ и музикален режисьор’ фотограф_
създава и режисира клиповете на Katy Perry, Yelle и Moby / работи по проекти, свързани с танц, кино, пластични изкуства и фотография, мода. световните музикални критици определят важността в неговия творчески профил_изграждането на образа като съчетание на звук / изображение / вътрешна емоция_
роден на 16 март, 1983 в Tassin-la-Demi-Lune, Rhône-Alpes, Франция /
Woodkid разпределя и съчетава всичките си умения в свой стил и почерк_изразен чрез екектро поп звук, визуална пълнота в шрифт и анимация, видео филм и сценография_
Woodkid_снимки: страница на артиста
Woodkid
Woodkid
____ въздействаща визуална сила / дух и концепция_ GOLIATH _април ‘ 2020
а за жената до него са чували малцина – Лий Краснер_
вдъхновяваща с художественото измисляне на тишината в цветове без норма ‘
Л и й К р а с н е р
тя има нужда от това, което е / той – от страст и много тишина. _____
за Кореспондент днес разказват Никол Кесерджиева и Николай Георгиев _____.
Л и й и П о л ъ к съзерцават тишината и покоя. заедно, потънали в зелените пространства около селската си къща в Лонг Айлънд_
Лий Краснер_детайл / Barbican Centre / снимка: Никол Кесерджиева
Полък има характер да създава, но е с депересивен, сложен нрав. Лий, още преди срещата си с него е добила известност в бохемските артистични среди, но при връзката си бавно започва да се отдава единствено на света на Джаксън – в търсене на воля за близостта като живот. степента на въздействието му върху нейните мисли и желания дава сериозен релеф върху живописната й ритмика_подобно в танц със самия Полък / ту се приближава, ту се отдалечава, а всъщност се слива с духа на артиста до себе си. срещата им е през 1945 г. и се разделят единадесет години по-късно, когато Джаксън Полък загива в катастрофа. дълбоката скръб при Лий Краснер дава посока в търсене на друга съзнателност_как може да носи любовта в себе си, за да посвети времето си в създаване на изкуство, в което усещането за връзка с Джаксън да бъде жива и плътна.
от 30 май до 01 септември 2019 в Barbican, Лондон бе представена първата европейска изложба на американската художничка Лий Краснер, ключова фигура в абстрактния експресионизъм.
експозицията съдържа 100 нейни произведения, които отразяват духа и потребността на една душа, ограничена във възможностите да се изразява, докато обича.
Л и й К р а с н е р / Barbican Centre / снимки: Никол Кесерджиева
рисува ритъма на сърцето си. създава колажи чрез парчетата – от изрязани свои творби / създава със замах, а волността й добива добива характер на обновяваща се любов или онази, която скритостта й отнема.
за Кореспондент / Никол Кесерджиева и Николай Георгиев
известно е, че Кристо и Жан-Клод финансират своите проекти единствено чрез продажба на авторските си подготвителни рисунки и ранни работи от 50-те и 60-те години.
когато през 2009 година, Жан – Клод си отива от този свят_
проектите на артистичната двойка продължават да движат умовете и любопитството на публиката и биват както подписвани, така и реализирани в духа на тяхната заедност / изкуството винаги е било начин на мислене / общо дихание, въздух, живот /
Христо Явашев – Кристо и Жан – Клод / снимка: лична колекция
Христо Явашев – К р и с т о Ж а н – К л о д /
родени на 13 юни, 1935г /
тя в Париж, той в Габрово _________
Кристо и Жан – Клод, лична колекция
Кристо и Жан – Клод, лична колекция
Лондон и природата_ М а с т а б а е новото съзнание, генериращо възторга на града и хората по света_ събрани в каре за изкуство, сред водите в зеления парк_
занимаващ се с археологическото минало и история на градовете от североизточна България, дядото на Христо Явашев – Кристо е академик и носи името Анание Явашов.
/
намиращ се в сърцето на Лондон, Хайд Парк е с площ 350 акра, а Speakers Corner ( кътчето на ораторите ) е известен щрих в историята му – мястото / говорилня – темите са всякакви и всеки може да е оратор и да разкаже история.
снимки: Никол Кесерджиева
екип на Кореспондент прочете по свой начин тази биграфична особеност_усещането за история и археология в родовата идентичност на твореца и комуникативния хоризонт в един централен европейски парк, станал географски избор на самия Кристо_да разположи пластиката си в Лондон. историята е път от думи и образи / те са разказ за живота_особеност на пространството като отражение на самите нас.
/
именно тук_
при мястото
за говорене_
7506 хоризонтално подредени варела, с тегло 500 тона са конструкцията, която изгражда Кристо в езерото Серпентайн в Хайд Парк_
за пръв път световният артист Христо Явашев реализира планувания проект с творба на открито и с такъв мащаб във Великобритания / наричат я Мастаба, което на арабски означава ‘ кална пейка ‘. плаващата арт инсталация е висока 20 м, широка 30 м и дълга 40 м. и е с форма на пресечена пирамида, подобно на древноегипетска гробница.
Кореспондент избира да разкаже за Мастаба отвътре навън. Serpentine Gallery е пространството, в което Христо Явашев и Жан – Клод разлистват в погледа на многобройната си публика идеята, стъпките, светлината и приказката в една история като умножават реалността, природната среда с изразността като средство.
снимки: Никол Кесерджиева
варелите са обект на вниманието на Кристо още от 1977 год. когато желанието му е да изгради Мастаба в Абу Даби, а с Мастаба в Лондон, както и с всички свои реализирани проекти, Кристо и Жан – Клод желаят да предизвикат личните представа, усет и въображение у зрителя.
снимки: Никол Кесерджиева
Мастаба в Хайд Парк, Лондон е факт от 19 юни 2018 и ще бъде разположена в езерото Серпентайн за погледите на своята публика до 09 септември 2018г /
условно приемам / преливане_ течността от един съд се прибавя в съд с друга течност ‘
условно приемам / вливане_ две различни течности ‘ пътуващи една към друга / за да се слеят т в едно цяло_
снимка: Петер Линдберг
преливания / вливания наричам личните си наблюдения, очертани като портрети на душите, а свързването им е по силата на привличане, родено в моето съзнание. записвам това, което предизвикват артистите чрез своите жестове и образи. човек натрупва много представи в процес на наблюдение. в преливане / вливане давам воля на вътрешните си диалози с герои, които харесвам, като ги срещам, без те да знаят. споделям събраното до момента в ето тези конфигурации:
Рей Кавакубо_ Дейвид Линч /
Токо Шинода _Чет Бейкър /
Петер Линдберг _Пати Смит _Боб Дилън /
Ингмар Бергман _Алис Колтрейн_Джон Колтрейн /
преливане / вливане_
____
Пати Смит Робърт Мейпълторп, снимка Пати Смит_лична страница
чисти идеи, храна – колкото толкова, болката боли като предчувствие без влага, думите чертаят крачки срещу цензурата, незаспивания, диалогично сънуван свят, кафе и цигари, с които съзнаваното е любовта без грешка в живота на_ ‘ просто деца ‘ .
Боб Дилън
снимка: Петер Линдберг
Петер Линдберг, снимка_лична страница
снимка: Петер Линдберг
Пати Смит
снимки: Петер Линдберг
духът отговаря на скиците за дрехи и тяло, и когато е
обсерватория дрехата / обективът й е барометър_
Пати Смит_снимка: лична колекция
Пати Смит и Робърт Мейпълторп
‘ нямахме много пари и бяхме щастливи_
имахме творчеството си_
имахме се един друг ‘
снимки: Петер Линдберг
Петер Линдберг
Боб Дилън, Пати Смит
Боб Дилън, Дейвид Боуи
снимка: Петер Линдберг
Боб Дилън
снимка: Петер Линдберг
Пати Смит
Петер Линдберг, портрет
снимка: Петер Линдберг
Пати Смит
Боб Дилън
Д е й в и д Л и н ч : “ започнах да опознавам нещата не чрез разума и интелекта, а чрез интуицията. всичко е отворено към интерпретация. прекрасно е да виждаш нещо и да го доизмисляш с ума си. както е с филмите, така е и с любовта. нещата са вълнуващи, когато има абстракции. “
Рей Кавакубо_снимки, лична страница РК
Дейвид Линч_снимки, лична страница ДЛ
Р е й К а в а к у б о / стилът на различната възможност – експеримент и деконструктивизъм : “ създавм нещо, което никога не е съществувало. рамките са нужни единствено, за да бъдат буквално разрушени. “
Рей Кавакубо / лични фотоси
Рей Кавакубо / модели
Дейвид Линч / лични фотоси
Дейвид Линч / детайл
Рей Кавакубо / модели
Дейвид Линч / детайл
Дейвид Линч / портрет
Рей Кавакубо / портрет
Рей Кавакубо / модели
Дейвид Линч / портрет
Рей Кавакубо / модели
Дейвид Линч / автор
100 грама
T o k o S h i n o d a /
C h e t B a k e r – колкото поеме /
сеизмографи на тънката връзка между понятията и тяхната свобода_да можеш да създаваш, защото тълкуваш волята като живеене_в най – чистата идея_любовта. тя е е глас, нощен и бавен глас. нещо, което прибавя докато взема. линия на разказвача зад завесата / толкова тихо го прави, че се взирам, за да видя листът дали е лист или просто прозират сенки на непознати релефи_
линия в звук / скърцащ параван_ покоят е параван, но онзи покой, който не спира да играе на полунощ в париж.
другото решение зад завесите на кадъра е цяла поляна с диви ягоди_
романтичната меланхолия на сивото следобедно полувремие при Бергман по душата и тишината в минорния джаз на Джон и Алис Колтрейн ‘
как вкусът към нещата при Гаспар Ное ‘превръща ежедневието във важен сън и разговор след него / или в покана за форма ‘ която Шарлот Генсбур излъчва по природа_[формата на светлината] сигурно защото е отражение на съчетаващите се безсъници в сюжет ‘ Джейн Бъркин_Серж Генсбур
Серж Генсбур, Джейн Бъркин
Шарлот Генсбур
Гаспар Ное
Charlotte Gainsbourg, Gaspar Noe, Beatrice Dalle / Кан, май 2019
90° / проект_ графична идентичност / плакат Антонио Кесерджиев
думи и текстове_ знаци и форми_
90°
а в т о р и т е_
Иванка Могилска, писателка, автор на пърформанси, копирайтър
Стефан Икога, писател, телeвизионен сценарист, рекламист
Стайко Мурджев, театрален режисьор
Иванка Курвоазие, динамичен композитор на мисли, диалози, посоки
Лили Гелева, актриса
Димана Йорданова, писателка
Антонио Кесерджиев, визуален артист ____
Стефан Икога
Иванка Могилска
Стайко Мурджев
Иванка Курвоазие
Лили Гелева
Димана Йорданова
в продължение на година витрината на Artspace Luna среща хората в града с изображения в серия плакати, съдържащи различни визуални разкази, провокирани от текстовете на някои български автори. / от април 2019 до април 2020 /.
интересното в тази колаборативна връзка е, че в плътността на думите се съдържа внимателното вглеждане на случайно уловеното в потока на речта и общуването като обмен. обектът на внимание при визуалния артист, изграждащ портретите на кратките текстове не се свързва с откъси от повествованието в издадени книжни страници. в тях се крие небрежното и умното, изречено на глас в потока на ежедневното споделяне на мисли и идеи. това ги превръща в наблюдение над естествената природа да се споделя непреднамерено, а това поражда тълкуване.
реакциите на публиката говорят за състоянието, което предизвикват срещите с всеки нов визуален разказ_в опознаване на идеи и автори.
сега ще си припомним кои бяха те. емоционалността, която предизвикваха често пъти е извън кадър, но впечатлението бе за жив интерес.
по време на събитията 90° / за всеки следващ плакат /, Artspace Luna подаряваше корен на живо растение, което всеки избираше кога и къде в града да засади. ____
90° проект_
‘ едно време хората живеели не на стада, а на ята ‘
думи_
Иванка Могилска
визия_
Антонио Кесерджиев
думи Иванка Могилска / визия Антонио Кесерджиев
90° проект_
_ ако любимата ви костенурка нинджа не е М и к е л а н д ж е л о, вероятно всичко не ви е наред _
_____
думи _
С т е ф а н И к о г а
визия _
А н т о н и о К е с е р д ж и е в
90° проект_
‘ а к о с п и ш с к у ч и , щ е с е с ъ б у д и ш с б ъ л х и , м а й н а ‘
________
думи_ Стайко Мурджев
визия_ Антонио Кесерджиев
90° проект_
думи – Иванка Курвоазие визия – Antonio Keserdzhiev ‘
м о ж е б и е д и н с т в е н о т о, з а к о е т о и с т и н с к и с ъ ж а л я в а м в т о я ж и в о т е ч е в с е о щ е н я м а м с н и м к а п р е д А й ф е л о в а т а к у л а с Б и л а ч а н т а ‘
думи Иванка Курвоазие / визия Антонио Кесерджиев
90° проект_
‘ м н о г о х о р а с ъ с с е р и о з н а р а б о т а и м а т с е р и о з н о р а б о т н о в р е м е и н е и м о с т а в а в р е м е з а н е с е р и о з н и н е щ а. ‘
думи_
Л и л и Г е л е в а
визия_
А н т о н и о К е с е р д ж и е в
думи Лили Гелева / визия Антонио Кесерджиев
Artspace Luna 90° проект_
портрет_ думи_ коренът носи живот_ портрет на думи_ нов смисъл_
90° проект_
‘ голямата любов, приятели, не идва, за да стопли наготово, тя идва и те учи как се цепят дърва. ‘
90° е проект, който среща думи и визия. думи, принадлежащи на съвременни български писатели, носители на свободата да усещат, мислят и тълкуват. думи, уловени в пространството за споделяне, независими от редакция, издателства, представителност или вероятност на въздействие.
90° е проект за погледа_ с което търси сетивността на хората, живеещи в града или преминаващите по улица Лермонтов в Бургас.
негов материален израз е серията плакати, създадени от Антонио Кесерджиев, експонирани на витрината на Artspace Luna [ дом за съвременно изкуство Луна ]
Иванка Могилска, писателка, автор на пърформанси, копирайтър
Стефан Икога, писател, телeвизионен сценарист, рекламист
Стайко Мурджев, театрален режисьор
Иванка Курвоазие. динамичен композитор на мисли, диалози, посоки
Лили Гелева. актриса
Димана Йорданова. писателка
Антонио Кесерджиев, визуален артист
___
авторите на текстовете са избрани и поканени от Антонио Кесерджиев. проект 90° е некомерсиален творчески продукт, финансиран от Artspace Luna в партньорство с Антонио Кесерджиев. 90° беше включен в културната програма Мрежа на сетивата / Бургас ____
и не подражава / създава свой облик на присъствие_
различна визия / обемни дрехи / с вкус към баладата и приказността /
/ Billie Eilish_
някои се опитват да тълкуват звездните й мигове и да маркират причините, заради които добива изключителната си популярност едва на 16 години.
други предричат следващите й отличия и лудо й подражават като нейни страстни почитатели.
и никой не мисли ‘ че идеята ‘ с която насища пространството около себе си ще се разколебае или поизчерпи_
Billie Eilish / снимки_Били Айлиш_лична страница
защото момичето Били Айлиш притежава от онази скрита магика, с която вълнува тихо / с добавен смисъл и личен чар_
романтична вибрация_ лека меланхолия / в която съвременният слушател припознава своята нова социална дилема / всички сме свързани, но далече един от друг_светът е единен / но през екрана_
Billie Eilish / снимки_Били Айлиш _лична страница
животът е гъвкав път и Били Айлиш играе в лъчите на неговото утро без да докосва познатото и експлоатираното_
тя прави това, което харесва и което желае /
Billie Eilish е на 18 / а наградите й светят с нова светлина_
[Най-добър нов артист]
[Запис на годината]
[Албум на годината]
[Песен на годината]
[Най-добър поп вокален албум]
живот с истинното в музикалната идея / а пред нея_целият глобус като очакване за сцена.
Billie Eilish / снимки_Били Айлиш
известно е, че тя не е единственият артист в семейството, но безусловно освен талантът в нея грее особеността на онези, които разпалват с обаятелно въздействие.
[ad guy] [when we all fall asleep, where do we go?] [party favor] са само част от територията й на обследване_земя / космос ‘
Billie Eilish / видео_Били Айлиш
е! новата ми приятелка ‘ с която споделям нагласата към света_ [без клише] и вече очаквам новата й игра между готика и обем_ нарича се Били Айлиш_
контекстът и мястото пазят смисъла си като зона духовна логика. часът е 10, защото светлината е друга по това време, а с Десислава ще търсим връзки между произведение и автор, по принцип.
арх. Десислава Стоянова / снимка_лична колекция
екзистенциалността не е прочетна книга, тя е подходът, заради който си позволявам да попитам Деси за доверието, благодарността и респекта. три думи_ три теми_ в които я виждам сега и винаги.
Деси Стоянова е архитект. ежедневие в проекцията на идеалното, при което няма рецепция за настаняване в уют. вместо това – дълъг процес на търсене чрез мисъл и начини на чувстване.
всъщност, галерия Луна ни среща преди години и аз я познавам първо като гост и ценител, после като атмосфера, в която открихме поглед, теми. устойчива в крехкостта си да мисли в екип от идентичности, още при първите ни разговори, разпознах в нея отдадеността и вниманието на тихия разум. като една линия от свежата същност на МОТО / архитектурното студио, което са създали – тя, заедно със свои приятели, базирано в Бургас /.
преди време, когато ми даде визитката си, забелязах повърхността й – малка, липсваща част от перфорация – и си казах – ще имаме срещи за д о м и с л я н е / в процеси и неща. днес, след толкова години, реших да я предизвикам с покана за с в ъ р з в а н е – разказах й за новото си желание – публиката в Луна да изгражда свой разпознаваем образ, докато тя композира миговете в идея . после да вземе една от творбите и да съчини с нея метафора на времето, която да разказва, описва, живее себе си…
споделям й, че добрата архитектура, винаги съм намирала за_ професия на промяната и духа. като есе за мащаба в мисленето на човека като образ на времето, на надеждата му.
коментираме сградите наоколо_отговор за случването им не получавам, но Деси разказва за форми и обеми, които я вдъхновяват. и за желанието си да внедри нов живот в старината с ценностен код.
линията чете географското като начало, а детайлите разгъват и пренасят частите му в новата им същност.
________
_експозиция S t R U C t U R E S . Елисавета Ангелова . май 2019 Artspace Luna, Бургас
подход / реакция_
_влизайки, Десислава подава на всеки сиво картонено блокче – подобно тъкан, върху която гостите ще разположат свой знак, разпознавайки го в прочита си на това, което усещат вътре. после, с помощта на картонените късчета, тя изгражда своя база _структура_ която като пластичен израз напомня електропроводима плазма. заради съвкупността от думи и смисли, дългата лента / плазма / внушава усещане за път с обозначените спирки и тръгвания – образ на движението_
снимка: Антония / Artspace Luna
говорим за тангото, докато избира чаши за свои приятели, защото в допълващата им порцеланова кройка, тя е открила танца като позиция. Десислава е деликатна. прави нещата така, сякаш са част от фигурите на въздуха.
в същността, която Деси изгради чрез погледа си, откривам о т р а ж е н и е , сигурно защото архитектурата е диалог и ако няма свой контекст, тя не би се отразила в ума ни като преживяване.
фино случване на града като мечта > дълбоко вглеждане в природата на идеите >
споделям снимки с Десислава Стоянова и нейното отражение, отключвайки заедно с това в р а т а за новото в галерия Луна. благодаря от душа, Деси! за креативната идея, с която приобщи публиката в една различна диалогична структура_
____
e_go_structures
ако изгубиш отражението си _ще бъдеш свободен
ако успееш да пробиеш този сладък защитен филм на който прожектираш образа си върху света _ще прогледнеш
ако съзнанието ти поне за миг замълчи при ужаса че не съществуваш _ще проговориш
имаме толкова много да кажем
____
автор_Десислава Стоянова / архитект 2019
Десислава Стоянова
на снимките: Деси Стоянова / личният й поглед в думи / печат_авторски
Трябва да влезете, за да коментирате.