Автор: Антония Кесерджиева

ПРОСТРАНСТВА брой 1

храстите задълбочават чувствата в една градина_дизайн с неспирен ефект_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

фотонаратив:

Кореспондент

текст:

Антония Кесерджиева

Studio Glithero, / V&A, Лондон 2016 / снимки Антония на снимката_Никол Кесерджиева, Николай Георгиев, Светла Искрова, Антонио Кесерджиев

резитбата на храстите е важна_

стимулира цъфтежа ‘
забавя стареенето ‘
формира ‘

[храстите задълбочават чувствата в една градина_

времето е търсене на образ_

удобното гледане през него може да прилича на овално падаща текстилна маса_като танцуващ дъжд над главите /

времето не е часовников механизъм ‘

времето е поглед отвъд ‘

‘ Искахме да създадем парче от време, в което хората да бъдат вътре“, казва британският дизайнер Тим Симпсън, основател на Studio Glithero, в което работи заедно с холандската дизайнерка Сара ван Гайрен. ‘ Този часовник е интерактивно преживяване, а не нещо, което гледате.’

работата в дизайн студио Glithero е характерна с търсения, базирани на времето и трансформацията му като мотивиращи представи. екипът му създава механични инсталации, в които наблюдението на това, как движението преминава през нас. е съществено и определя съзерцателния им дух.

в рамките на Лондон дизайн фестивал / V&A през 2016, Glithero представя цилиндрична завеса, състояща се от 160 многоцветни силиконови шнура, увити около шест етажно стълбище – от западната страна на музея. специфично пространство, характерно с висок, класически купол и богатата дневна светлина, благодарение на просторното остъкление.

прикачени към пръстен с диаметър 3,2 метра, силиконовите шнурове ясно се вижда от всички, застанали по вертикала на стълбите, под купола. Всеки шнур, привързан към въртящото се рамо на гърбицата, се задвижва със скоростта на един оборот в минута. Една по една, струните бавно се издигат на 2,5 метра от началната си точка, преди да се върнат отново надолу, създавайки ефекта на параболично движение. подобно потапяща се вълна от цветове, която от нивото на земята се издига високо над височината на главата.

V&A_зелената стая

Glithero за London Design Festival 2016

https://www.londondesignfestival.com/events/green-room

онова_

което човек изживява са модуси от личната му лаборатория_желания или нежелания, изразени чрез, допир, звук, светлина, говорене, намиране, търсене. лондон дизайн фестивал / V & A , звук и образ, провокиращи мисълта /

https://www.londondesignfestival.com/2016-va-archive

https://www.londondesignfestival.com/va-museum?fbclid=IwAR2qCMWe4s-0_NgEtFobXq2Er0Vl2pjQgx6KwjnIrtsJRrbFOGPqnl9e1BI

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

ПОРТРЕТИ брой 1

усмивката_е актьорът на душата_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

фотонаратив: Кореспондент

от Антония Кесерджиева

The Smile 2016 / London _ Alison Brooks Architects
на снимката_Nikol Keserdzhieva

това е дворът_

ето я и нея – у с м и в к а т а ‘

събира минутите на съзерцание с ~~вкуса към живота~~ – преди, сега и после. мека и спокойна, внезапна, огласяваща благородното и не само, ми казва Никол и изиграва сезоните в една усмивка, докато заснемам какво е да си вътре в нея. шахматна дъска, върху която животът празнува себе си. царят и царицата му ръкопляскат, съгласявайки се с природното му противоречие. усмивката координира емоциите чрез ~~прозорци~~ – вътре / вън. малки, овални, за да не задържа в ъглите си жажда за мъст или прекалена добронамереност_

усмивката

The Smile

< ~~вярвай~~ , че вътре в нея си това, което си, ми казва Никол, докато съживява фибрите й в акт > онова, което човек изживява са модуси от личната му лаборатория – желания или нежелания, изразени чрез, допир, звук, светлина, говорене, намиране, търсене.

прозорците я проветряват в утеха. носят й баланс и мярка в моженето. от прозорците усмивката гледа в историята на усмихващия се. от единия до другия й край – можеш да приседнеш в етажите й, можеш да се подхлъзнеш в уж възможната й зряла истина – ~~река на любовта~~ / бягство към другия / бягство от другите. усмивката е актьорът на душата – или е престорен агент на оцеляването, или е истинска по същността си_

Alison Brooks Architects:

‘ „Усмивката“ беше изключително успешен проект Landmark за фестивала на дизайна в Лондон през 2016 г .; обществен павилион в Колежа по изкуства в Челси (UAL) Парад, който демонстрира структурния и пространствен потенциал на кръстосано ламинираната твърда дървесина, използваща американско лале.

Награди Architizer A + – Павилиони 2017
Wood Awards – Structural Award 2017
Шорт-лист: Награди за дърво – малка архитектура 2017 ‘

The Smile

октомври 2016

Кореспондент Artspace Luna

Погледи брой 1

маслини в двора до морето_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

от Антония Кесерджиева

има нещо мило и приглушено
в отчетливото ровене по дъното на раницата_
в търсене на ключа за входната врата /

[ търсене ]

сякаш ми казва’
че трудно мога да бъда на друго място,
освен това, което нося в себе си_
идея_

[ реалността е наследствена ]

нюанси_снимка: Антония

текст: Антония Кесерджиева

април 2020

Кореспондент Artspace Luna

ПРОСТРАНСТВА брой 1

животът е отговор / който разбира духа на въпросите_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

от Антония Кесерджиева

изолацията е и ~~виждане~~_

снежинката до гарата_снимка: Антония / Гара жп, Бургас, 2020

снощи ‘
стъмни се и тръгнахме /

цветята имат нужда от дъжд_

наближихме и от ъгъла забелязах_мъж и жена пред витрината_тя му показва нещо ‘ той кима с глава_
тръгват и след две крачки се връщат ‘ сега той й посочва_говорят с жестове / макар от разстояние ‘ наблюдавах секундите им_словесни кръгове ‘ опитвайки се да запечатам дъха на всичко ‘ което ми липсва в танца на изолация_
сцена с улична лампа_въпрос / обем / идея / дума_
лилави гроздове уханна глициния_отсрещния тротоар_живите разговори в жива среда / безумно дълга в глухотата си улица_като скъсана струна от плесницата на минал концерт /

лека тъга и в същото време_страшно
красиво усещане_
графика на уюта е Луна ‘ дори през витрината_и не си тръгва от мислите ми_на тревога и вяра /
щастие изпитах ‘ виждайки с м и с ъ л а на прага й снощи_в един разговор на непознати след дъжда_върна ме 22 години назад_за да усетя началото като въпрос и отговора_в ето този интерес за наблюдение /

аз ‘ невидима /
те_двамата_
в образа на всички ‘
споделящи мястото_

тръгнахме ‘
шосето е мокро_светлините на бургаската гара като щедра вечеря с отсъствието на пристигащи / заминаващи_
и една снежинка ‘ дишаща коледа_
територия на волята за чудо_

запомних
тази
снежинка ‘
разпознах я в жеста симпатия от разговора между двамата / запечатах я като образ на пристигането и заминаването /
в трапеза на надеждата ‘

в която водата
е център и диалог /
глътка от обич между хората ‘
дъжд за цветята’
благодаря_
за пътя ‘
на това движение_

изолацията е и
в и ж д а н е_

р а з г о в о р
с
е н и г м а’

цветязаполиване
22 часа

март 2020

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

ПРОСТРАНСТВА брой 1

Утро в градината на Хенри Мур_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

фотонаратив:

Никол Кесерджиева Николай Георгиев

текст:

Антония Кесерджиева

Х е н р и М у р
е топъл човек.

природата му на творец е съчетала любопитството и радостта от света с мекотата на светлите му форми. приятелите му споделят за неговия интерес към всичко и всеки. отзивчив, отворен жизнен цикъл, посветен на природата и образованието.

снимка: Никол Кесерджиева

от къщата, в която е живял и работил / Perry Green, Hertfordshire,
60 км от Лондон /

Никол и Николай _
за Кореспондент

____

отдаден и посветен на преподаване,
в началото на 1930 година, Хенри Мур свързва работата си с вдъхновяващите го по това време срещи с Пабло Пикасо, Алберто Джакомети, Андре Бретон – миговете на ново съзерцание стават ключ и израз на несъзнаваното, на белега от чувствата, които крепят пейзажа в процеса на изграждане.

снимки: Никол Кесерджиева Николай Георгиев

монументален и абстрактен_Хенри Мур рисува мекотата в пространството сякаш размества с невидима сила пластовете й, а те заживяват в поема за търсене, обич, намиране и очакване. форми на човешките преминавания_тихи и привидно спокойни в наратива си, а динамиката им впечатлява с фината и деликатна спойка.

г о л о т о т я л о е прозорец /
д у ш а т а е вятър, който го отваря_

Хенри Мур е роден във Великобритания.
днес, неговите скулптури живеят в градините по света /
като мостове и акорди на съвременността /
като личните й начини в търсене пулса на земята_ с тишината на формообразуване_

мястото, където е живял, вдъхновява екип на Кореспондент да създаде албум, в който съзерцателността и непосредствеността стават поле за среща с духа на артиста, дълбоко свързан както с творбите и работните стаи / ателиета, така и с природата_мащабна визуална платформа, която понася реалиите в скулптурни късове мощ и лекота_

натуралната пъстрота на пейзажа / мястото, където е разположена къщата / прозорците, от които надничат фигурите, сякаш изсипани дарове в чест на живота като начало и празник / просторът на ливадите, върху които монументалните скулптури са въпроси и отговори_всички тези въздействени пластове са парадигми_сетивни късове творческа реалност_ Хенри Мур е светъл поглед към модерния изказ в пластичността.

____

връзка:

https://www.henry-moore.org/

____

Кореспондент благодари за качествените фотоматериали на Никол Кесерджиева и Николай Георгиев!
септември, 2019

фотонаративи: Никол Кесерджиева Николай Георгиев

септември, 2019

Кореспондент

Artspace Luna

Погледи брой 1

всеки е кораб_ в кутията на външната си памет_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

от Антония Кесерджиева

следобедни истории / 2015_из Странджа / снимки: Антония

пумпал ‘ въртящ се глобус_ с алгоритъм ‘

грижа за едното чудо_

всеки е кораб_ в кутията на външната си памет /

следобедни истории / 2015_из Странджа / снимки: Антония

следобедни истории из Странджа

септември 2015

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

ПРОСТРАНСТВА брой 1

онази зелена връзка с доверието / която балансът проявява като разбиране отвъд думите_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

от Антония Кесерджиева

2016_

дизайн в Лондон_

онова, което човек изживява са модусите от личната му лаборатория – ~~желания~~ или ~~нежелания~~, изразени чрез_

допир, звук, светлина, говорене, намиране, търсене_

снимка: Антония_ Лондон дизайн фестивал / V & A

Лондон дизайн фестивал / V & A , звук до образ, провокиращи мисълта / the infinite mix , hayward gallery, нощ в нескритите пространства на picturehouse central. Джеф Кунс , въздушни тунели, тя и той купуват нещо различно, зелени идеи, лешникотрошачката в действие, Serpentine Gallery Pavilion – датски дизайн, барът / Шордич.

мисълта, че виното се пие по различни начини, запълва разстоянието от точка А до точка Б с оптични връзки, бънджи енергия, културна алиенация, буквално емоционално сливане, основани на тема_идея_желание. не бих си представила нормалността като факт, но разширените хоризонти в поканата за Лондон поясни плана ни за действие и се оказахме в капан на нова игра.

още не ми се вярва как се случиха тези съставни части по едно и също време, а ние да сме там.

ж е л а н и е т о е т и ч а н е , к о е т о и з п р е в а р в а н а с с а м и т е .

два концерта, интегрирали събитието живот в две различни смислови паузи, в които шансът да видиш атомите вътре в себе си е като да поиграеш сол / пипер. защото сред малките ми букви живее една дълбока моя любов към тихите и лични пространства , адресирани до входа на камерното.

B j ö r k

е основа за експрес в духа на пътуването_ на съспенса, оттичащ се в усмивка, на влудената реалност зад границите на ~~видимото~~.

снимки: Антония

Бьорк вътре в себе си е дълготраен проект – в него любовта е код усещане, перспектива в сетивността на реалното. отвъд.

л ю б о в т а е е м о ц и о н а л н а п р о г н о з а н а в р е м е т о. докато времето вирее в двора на очакванията ни. Björk Digital в Somerset House създава изживяване в отразения ум, в добавената реалност на пътуващото сърце. умът и душата са той и тя в нас завинаги .

снимки: Антония_ Björk Digital / Somerset House

Юн Сун На и Улф Вакениус

в Union Chapel, Лондон – нови форми на релефа – възторгът ми в сълзи на радост от срещата с гласа на вятъра_деликатен почерк и крехко вълшебство, съшити в оригами – това е Юн!

снимки: Антония_Юн Сун На / Улф Вакениус / Фестивал на корейската музика, Лондон 2016

малка мощна идея на общуването чрез истории е Юн. тя е един от чудодейните гласове на Корея. пя в стара английска църква на 20.09. 2016 .

Юн Сун На внедри в акустиката на Union Chapel джаз формули чрез великолепието на гласа си и страстната стилистика, които я характеризират и отличават дръзко . кавалер на корейската роза в двучасовата джаз имровизация бе Улф Вакениус.

б л и з о е . трябва само да в и ж д а ш п ъ т я .

Лондон 2016, Фестивал на корейската музика, 2016

покана за реалност в разширените посоки на домислено време. двата концерта в Лондон / Бьорк / Юн Сун На_ река, подскачаща под горещи стъпки_

животът – форма на действие_

дизайнът – негова транскрипция_

пълноводен септември в Лондон_ градът интерпретира съзнаваното в диаметрален скок. въздухът е бавен спомен, нанизващ рибите до сухо – чирозиране / превръщане на материята в чирози – това са чудеса, в чиито малки стаи опитът за гледане е отвътре_навън .

~~очите~~ на чироза са вътрешните стени на всяко чудо. тънките процепи разстояния между стъклата на прозорците са устои на плътния им характер. докато те понасят, смисълът на изреченията, взаимодействията с пространствата са процесите на паметта.

лондонобектив / животът_форма на действие дизайнът_негова транскрипция

септември, 2016

Кореспондент

Artspace Luna

Погледи брой 1

отражения_с Pina

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

от Антония Кесерджиева

чисти са онези покриви, които светят
щом им кажеш ‘ лека нощ ‘

за себе си помисли
и заваля_

празнува шаловете и концертните билети,
дните_ като продължения за нови очи.
животът в имена /
срещите / кори от разговорни форми_
слънчеви зайци носят лекотата на вятъра /
този ден е Pina!

преговор_

стъпва тихо, за да не събуди, сякаш, заспали от липса на мислене сватбари_ бездейна умора от дългата история на нещата. чете по улиците на града_желания, превърнати в листовки / листовки, разпознати като книги_

бреговата зона е корица за целта на някои медузи.
там са / при уроците по плуване_

текст: Антония Кесерджиева

видеоматериали / Youtube

март 2021

Кореспондент

Artspace Luna

Погледи брой 1

за изкушените от разума на думите_Nick Cave на живо

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

авторски анализ_

базиран на поглед и интуиция

от Антония Кесерджиева

връзката между този, който гледа кайсията при залез и утро, и този, който приближава клона, за да я откъсне и после изяде_ Ник Кейв и любовта_

умен е. и концертите му притежават лекотата на плътния въздух, наситена с всичко, което произвежда умът на артиста Ник.

малкият принц облича звездна мантия

Ник си поръчва сако.

Уоран Йелис и Ник Кейв < атмосфера > всеки, докоснал се до този атмосферен смисъл познава добре чувството / там, където желанията са, но скрити навътре, невидими за дневниците на стоножките, които стъпват сто пъти, за да проверят сигурността на земята. затова ли наричат Ник мрачен и тъмен? защото всеки вопъл при него е път за изживяване на непрестореното и намирането не е пластичен вход с арка цветя, а мъчително съзерцание на скритите кабели в дъха, нажежаващ живота чрез самия живот като истина за бъдеще. мечтата е дълбока същност и затова е скрита / зад завесата на сцената, тя живее на вода и тишина, понякога пие самота / като диспечер на пулт, който пуска осветлението, но никога не го прави екзалтирано, с патетичен шум или романтично, с обувки на токчета. баладите на австралиеца са истинни / нетропосани плисета / вокални кабели, проводящи напрежението като мечта и недостижимостта й е сбъдване / периферията – център / малкото – много / сивото е бал с дълга интуиция в пространството между релси в двете посоки. и си поръчва сако, на бавна скорост, в чест на бавните неща – Ник Кейв – страстта му отива.

двамата с Уоран, вятърът и шевът на дихотомното начало в концертната нощ са пълнолуние, равно на китара, ударни, пиано, осветление, вентилатор и танц едновременно. китарата е метресата, заради която пътуват денонощие, пианото е гара на чакащо доверие.

Уоран до Ник е полудяла струнна кукла на въртящи се колела.

Ник до Уоран е идея, кардиограма на бягащо от огън куче.

тези алхимици преди пет месеца в Белград – чиста сила, лицата им светят и още помня това / защото умеят да внушат – елате, деца, да нарушим кодовото спокойствие на лицемерието и фалша /

хладната есен в Белград, увити в шалове будни лица, книги, книжарници и пак книги, светли паркове, пълни с младост, която говори до ритъм и блус, пресичащите булеварди, групирани в цветни пасажи деца, свежа храна, кафенета с усмихнати хора, архитектура, хладно, а някак си уютно и ведро.

Ник Кейв в Белград, 2017

споделям това видео, защото ме вълнува по особен начин. направих го по време на мощно [силния] концерт в Белград. качеството му е израз на системата ‘ вълнувам се, следователно съм ‘, но същественото е_енергията, с която Ник диалогизира света, за да го превърне в чувство. още тогава си го представях като [вирусолог], който разглежда белезите по повърхността на земния глобус и без да му липсва увеличителна лупа, изпява диагнозата в драма_ заключва сърца в умове_ до следващата пролет.

снимка: Ник Кейв / лична страница

гледам го често_в бавния синхрон на плътните неща. този концерт е в душата ми заради разглобяващите инструменти в него. Ник е самият [той].

снимка: Ник Кейв / лична страница

ако изгледате докрай този запис, ще усетите, надявам се, магиката на интуицията, с която внушава това, което казва, дъга, с която прехвърля пространства и брегове, [всичко], което е необходимо да направи от въздуха спектакъл.

видео: Антония / концерт Белград, 2017

Ник Кейв / Белград 2017 снимки: Кореспондент

снимки: Антония / Белград 2017

Петър е до мен на 28 октомври, когато е рождения му ден. публиката е опиянена от вливанията, които се стичат в едри гроздове – танц, светлини, движения от [думи за живот].

Белград_28.10.2017 ‘Ник е побесняла обич истина. обичам истината. благодаря за безкрая й_

и за възможността в този ден, Никол и Антонио!

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

ПОРТРЕТИ брой 1

Joana Vasconcelos_като нещо’ което говори за друго_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

фотонаратив: Антонио Кесерджиев

Кореспондент

текст: Антония Кесерджиева

събирайки идеите си от ежедневието в социума, развивайки мощта им извън обичайното възприемане, Жоана Васконселос потапя зрителя във фантазността като в море, в което всеки намира свой бряг. и тази фантазност е дълбокият корен на трайна реалност, която човек създава в личното си натрупване чрез консумативността като нагласа и избори. тази фантазност е несвободата на човека, който за да покаже на другите колко е свободен в желанието си да има още и още, остава в пашкула на бремето, под тежестта на самоунищожилата му се душа, поради липса на смисъл.

снимка: Антонио Кесерджиев

______

Musées de la Ville de Strasbourg (officiel) / Musees d’Art moderne et contemporaint
представя
I Want to Break Free / Joana Vasconcelos от 05 октомври 2018 до 17 февруари 2019

_______

I Want to Break Free_

като нещо, което говори за друго / като събитие, родено от цветна прежда и кълбета нагъната житейска визия, за случващото се в историята като хляб за ситите, за хората – като за хора от земя и въздух, за игрите им на свобода и зависимост, за употребата на загубеното време, за произведеното с душа и купчините суматоха в човешкото контейнерно депо.

снимка: Антонио Кесерджиев

сърце от пластмасови вилици, танцуващо нежно при ироничното движение на въздуха, задвижен от кристалната мисъл на преминаващите наоколо_в стая с черни стени.

писоар, грижовно обвит в цветя, изплетени ръчно на една кука в многоцветния баланс от безгрижието на демагога. огледало, дебнещо образа на виждащия себе си, с множество сешоари около него, работещи едновременно до степен – загубване в посоката на изсушаване, разколебаване на действителността като намерение и цел.

и вятър за вратовръзките на мъжката почтеност.

огромна обувка, изградена от множество тенджери с дръжки и капаци / Пепеляшка е точният час на кипене.

килер за съхранение / препарати до помощни средства / желания до свръхдоза / малки часове до големи хора_

светът е стая с множество огледала и всеки външен поглед заема пространството от стаята в такава степен, че място за наблюдаващия се и неговата същност не остава / до следващия път!