Автор: Антония Кесерджиева

Кореспондент Artspace Luna

The Smile 2016 / London _ Alison Brooks Architects
на снимката_Nikol Keserdzhieva

това е дворът_

ето я и нея – у с м и в к а т а ‘

събира минутите на съзерцание с ~~вкуса към живота~~ – преди, сега и после. мека и спокойна, внезапна, огласяваща благородното и не само, ми казва Никол и изиграва сезоните в една усмивка, докато заснемам какво е да си вътре в нея. шахматна дъска, върху която животът празнува себе си. царят и царицата му ръкопляскат, съгласявайки се с природното му противоречие. усмивката координира емоциите чрез ~~прозорци~~ – вътре / вън. малки, овални, за да не задържа в ъглите си жажда за мъст или прекалена добронамереност_

усмивката

The Smile

< ~~вярвай~~ , че вътре в нея си това, което си, ми казва Никол, докато съживява фибрите й в акт > онова, което човек изживява са модуси от личната му лаборатория – желания или нежелания, изразени чрез, допир, звук, светлина, говорене, намиране, търсене.

прозорците я проветряват в утеха. носят й баланс и мярка в моженето. от прозорците усмивката гледа в историята на усмихващия се. от единия до другия й край – можеш да приседнеш в етажите й, можеш да се подхлъзнеш в уж възможната й зряла истина – ~~река на любовта~~ / бягство към другия / бягство от другите. усмивката е актьорът на душата – или е престорен агент на оцеляването, или е истинска по същността си_

Alison Brooks Architects:

‘ „Усмивката“ беше изключително успешен проект Landmark за фестивала на дизайна в Лондон през 2016 г .; обществен павилион в Колежа по изкуства в Челси (UAL) Парад, който демонстрира структурния и пространствен потенциал на кръстосано ламинираната твърда дървесина, използваща американско лале.

Награди Architizer A + – Павилиони 2017
Wood Awards – Structural Award 2017
Шорт-лист: Награди за дърво – малка архитектура 2017 ‘

The Smile

октомври 2016

Погледи брой 1

маслини в двора до морето_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

Кореспондент Artspace Luna

има нещо мило и приглушено
в отчетливото ровене по дъното на раницата_
в търсене на ключа за входната врата /

[ търсене ]

сякаш ми казва’
че трудно мога да бъда на друго място,
освен това, което нося в себе си_
идея_

[ реалността е наследствена ]

нюанси_снимка: Антония

текст: Антония Кесерджиева

април 2020

ПРОСТРАНСТВА брой 1

животът е отговор / който разбира духа на въпросите_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

изолацията е и ~~виждане~~_

снежинката до гарата_снимка: Антония / Гара жп, Бургас, 2020

снощи ‘
стъмни се и тръгнахме /

цветята имат нужда от дъжд_

наближихме и от ъгъла забелязах_мъж и жена пред витрината_тя му показва нещо ‘ той кима с глава_
тръгват и след две крачки се връщат ‘ сега той й посочва_говорят с жестове / макар от разстояние ‘ наблюдавах секундите им_словесни кръгове ‘ опитвайки се да запечатам дъха на всичко ‘ което ми липсва в танца на изолация_
сцена с улична лампа_въпрос / обем / идея / дума_
лилави гроздове уханна глициния_отсрещния тротоар_живите разговори в жива среда / безумно дълга в глухотата си улица_като скъсана струна от плесницата на минал концерт /

лека тъга и в същото време_страшно
красиво усещане_
графика на уюта е Луна ‘ дори през витрината_и не си тръгва от мислите ми_на тревога и вяра /
щастие изпитах ‘ виждайки с м и с ъ л а на прага й снощи_в един разговор на непознати след дъжда_върна ме 22 години назад_за да усетя началото като въпрос и отговора_в ето този интерес за наблюдение /

аз ‘ невидима /
те_двамата_
в образа на всички ‘
споделящи мястото_

тръгнахме ‘
шосето е мокро_светлините на бургаската гара като щедра вечеря с отсъствието на пристигащи / заминаващи_
и една снежинка ‘ дишаща коледа_
територия на волята за чудо_

запомних
тази
снежинка ‘
разпознах я в жеста симпатия от разговора между двамата / запечатах я като образ на пристигането и заминаването /
в трапеза на надеждата ‘

в която водата
е център и диалог /
глътка от обич между хората ‘
дъжд за цветята’
благодаря_
за пътя ‘
на това движение_

изолацията е и
в и ж д а н е_

р а з г о в о р
с
е н и г м а’

цветязаполиване
22 часа

март 2020

ПРОСТРАНСТВА брой 1

Утро в градината на Хенри Мур_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

фотонаратив:

Никол Кесерджиева Николай Георгиев

текст:

Антония Кесерджиева

Х е н р и М у р
е топъл човек.

природата му на творец е съчетала любопитството и радостта от света с мекотата на светлите му форми. приятелите му споделят за неговия интерес към всичко и всеки. отзивчив, отворен жизнен цикъл, посветен на природата и образованието.

снимка: Никол Кесерджиева

от къщата, в която е живял и работил / Perry Green, Hertfordshire,
60 км от Лондон /

Никол и Николай _
за Кореспондент

____

отдаден и посветен на преподаване,
в началото на 1930 година, Хенри Мур свързва работата си с вдъхновяващите го по това време срещи с Пабло Пикасо, Алберто Джакомети, Андре Бретон – миговете на ново съзерцание стават ключ и израз на несъзнаваното, на белега от чувствата, които крепят пейзажа в процеса на изграждане.

снимки: Никол Кесерджиева Николай Георгиев

монументален и абстрактен_Хенри Мур рисува мекотата в пространството сякаш размества с невидима сила пластовете й, а те заживяват в поема за търсене, обич, намиране и очакване. форми на човешките преминавания_тихи и привидно спокойни в наратива си, а динамиката им впечатлява с фината и деликатна спойка.

г о л о т о т я л о е прозорец /
д у ш а т а е вятър, който го отваря_

Хенри Мур е роден във Великобритания.
днес, неговите скулптури живеят в градините по света /
като мостове и акорди на съвременността /
като личните й начини в търсене пулса на земята_ с тишината на формообразуване_

мястото, където е живял, вдъхновява екип на Кореспондент да създаде албум, в който съзерцателността и непосредствеността стават поле за среща с духа на артиста, дълбоко свързан както с творбите и работните стаи / ателиета, така и с природата_мащабна визуална платформа, която понася реалиите в скулптурни късове мощ и лекота_

натуралната пъстрота на пейзажа / мястото, където е разположена къщата / прозорците, от които надничат фигурите, сякаш изсипани дарове в чест на живота като начало и празник / просторът на ливадите, върху които монументалните скулптури са въпроси и отговори_всички тези въздействени пластове са парадигми_сетивни късове творческа реалност_ Хенри Мур е светъл поглед към модерния изказ в пластичността.

____

връзка:

https://www.henry-moore.org/

____

Кореспондент благодари за качествените фотоматериали на Никол Кесерджиева и Николай Георгиев!
септември, 2019

фотонаративи: Никол Кесерджиева Николай Георгиев

септември, 2019

Погледи брой 1

всеки е кораб_ в кутията на външната си памет_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

следобедни истории / 2015_из Странджа / снимки: Антония

пумпал ‘ въртящ се глобус_ с алгоритъм ‘

грижа за едното чудо_

всеки е кораб_ в кутията на външната си памет /

следобедни истории / 2015_из Странджа / снимки: Антония

следобедни истории из Странджа

септември 2015

ПРОСТРАНСТВА брой 1

онази зелена връзка с доверието / която балансът проявява като разбиране отвъд думите_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

2016_

дизайн в Лондон_

онова, което човек изживява са модусите от личната му лаборатория – ~~желания~~ или ~~нежелания~~, изразени чрез_

допир, звук, светлина, говорене, намиране, търсене_

снимка: Антония_ Лондон дизайн фестивал / V & A

Лондон дизайн фестивал / V & A , звук до образ, провокиращи мисълта / the infinite mix , hayward gallery, нощ в нескритите пространства на picturehouse central. Джеф Кунс , въздушни тунели, тя и той купуват нещо различно, зелени идеи, лешникотрошачката в действие, Serpentine Gallery Pavilion – датски дизайн, барът / Шордич.

мисълта, че виното се пие по различни начини, запълва разстоянието от точка А до точка Б с оптични връзки, бънджи енергия, културна алиенация, буквално емоционално сливане, основани на тема_идея_желание. не бих си представила нормалността като факт, но разширените хоризонти в поканата за Лондон поясни плана ни за действие и се оказахме в капан на нова игра.

още не ми се вярва как се случиха тези съставни части по едно и също време, а ние да сме там.

ж е л а н и е т о е т и ч а н е , к о е т о и з п р е в а р в а н а с с а м и т е .

два концерта, интегрирали събитието живот в две различни смислови паузи, в които шансът да видиш атомите вътре в себе си е като да поиграеш сол / пипер. защото сред малките ми букви живее една дълбока моя любов към тихите и лични пространства , адресирани до входа на камерното.

B j ö r k

е основа за експрес в духа на пътуването_ на съспенса, оттичащ се в усмивка, на влудената реалност зад границите на ~~видимото~~.

снимки: Антония

Бьорк вътре в себе си е дълготраен проект – в него любовта е код усещане, перспектива в сетивността на реалното. отвъд.

л ю б о в т а е е м о ц и о н а л н а п р о г н о з а н а в р е м е т о. докато времето вирее в двора на очакванията ни. Björk Digital в Somerset House създава изживяване в отразения ум, в добавената реалност на пътуващото сърце. умът и душата са той и тя в нас завинаги .

снимки: Антония_ Björk Digital / Somerset House

Юн Сун На и Улф Вакениус

в Union Chapel, Лондон – нови форми на релефа – възторгът ми в сълзи на радост от срещата с гласа на вятъра_деликатен почерк и крехко вълшебство, съшити в оригами – това е Юн!

снимки: Антония_Юн Сун На / Улф Вакениус / Фестивал на корейската музика, Лондон 2016

малка мощна идея на общуването чрез истории е Юн. тя е един от чудодейните гласове на Корея. пя в стара английска църква на 20.09. 2016 .

Юн Сун На внедри в акустиката на Union Chapel джаз формули чрез великолепието на гласа си и страстната стилистика, които я характеризират и отличават дръзко . кавалер на корейската роза в двучасовата джаз имровизация бе Улф Вакениус.

б л и з о е . трябва само да в и ж д а ш п ъ т я .

Лондон 2016, Фестивал на корейската музика, 2016

покана за реалност в разширените посоки на домислено време. двата концерта в Лондон / Бьорк / Юн Сун На_ река, подскачаща под горещи стъпки_

животът – форма на действие_

дизайнът – негова транскрипция_

пълноводен септември в Лондон_ градът интерпретира съзнаваното в диаметрален скок. въздухът е бавен спомен, нанизващ рибите до сухо – чирозиране / превръщане на материята в чирози – това са чудеса, в чиито малки стаи опитът за гледане е отвътре_навън .

~~очите~~ на чироза са вътрешните стени на всяко чудо. тънките процепи разстояния между стъклата на прозорците са устои на плътния им характер. докато те понасят, смисълът на изреченията, взаимодействията с пространствата са процесите на паметта.

лондонобектив / животът_форма на действие дизайнът_негова транскрипция

септември, 2016

Погледи брой 1

отражения_с Pina

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

чисти са онези покриви, които светят
щом им кажеш ‘ лека нощ ‘

за себе си помисли
и заваля_

празнува шаловете и концертните билети,
дните_ като продължения за нови очи.
животът в имена /
срещите / кори от разговорни форми_
слънчеви зайци носят лекотата на вятъра /
този ден е Pina!

преговор_

стъпва тихо, за да не събуди, сякаш, заспали от липса на мислене сватбари_ бездейна умора от дългата история на нещата. чете по улиците на града_желания, превърнати в листовки / листовки, разпознати като книги_

бреговата зона е корица за целта на някои медузи.
там са / при уроците по плуване_

текст: Антония Кесерджиева

видеоматериали / Youtube

март 2021

Погледи брой 1

за изкушените от разума на думите_Nick Cave на живо

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

авторски анализ_

базиран на поглед и интуиция

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

връзката между този, който гледа кайсията при залез и утро, и този, който приближава клона, за да я откъсне и после изяде_ Ник Кейв и любовта_

умен е. и концертите му притежават лекотата на плътния въздух, наситена с всичко, което произвежда умът на артиста Ник.

малкият принц облича звездна мантия

Ник си поръчва сако.

Уоран Йелис и Ник Кейв < атмосфера > всеки, докоснал се до този атмосферен смисъл познава добре чувството / там, където желанията са, но скрити навътре, невидими за дневниците на стоножките, които стъпват сто пъти, за да проверят сигурността на земята. затова ли наричат Ник мрачен и тъмен? защото всеки вопъл при него е път за изживяване на непрестореното и намирането не е пластичен вход с арка цветя, а мъчително съзерцание на скритите кабели в дъха, нажежаващ живота чрез самия живот като истина за бъдеще. мечтата е дълбока същност и затова е скрита / зад завесата на сцената, тя живее на вода и тишина, понякога пие самота / като диспечер на пулт, който пуска осветлението, но никога не го прави екзалтирано, с патетичен шум или романтично, с обувки на токчета. баладите на австралиеца са истинни / нетропосани плисета / вокални кабели, проводящи напрежението като мечта и недостижимостта й е сбъдване / периферията – център / малкото – много / сивото е бал с дълга интуиция в пространството между релси в двете посоки. и си поръчва сако, на бавна скорост, в чест на бавните неща – Ник Кейв – страстта му отива.

двамата с Уоран, вятърът и шевът на дихотомното начало в концертната нощ са пълнолуние, равно на китара, ударни, пиано, осветление, вентилатор и танц едновременно. китарата е метресата, заради която пътуват денонощие, пианото е гара на чакащо доверие.

Уоран до Ник е полудяла струнна кукла на въртящи се колела.

Ник до Уоран е идея, кардиограма на бягащо от огън куче.

тези алхимици преди пет месеца в Белград – чиста сила, лицата им светят и още помня това / защото умеят да внушат – елате, деца, да нарушим кодовото спокойствие на лицемерието и фалша /

хладната есен в Белград, увити в шалове будни лица, книги, книжарници и пак книги, светли паркове, пълни с младост, която говори до ритъм и блус, пресичащите булеварди, групирани в цветни пасажи деца, свежа храна, кафенета с усмихнати хора, архитектура, хладно, а някак си уютно и ведро.

Ник Кейв в Белград, 2017

споделям това видео, защото ме вълнува по особен начин. направих го по време на мощно [силния] концерт в Белград. качеството му е израз на системата ‘ вълнувам се, следователно съм ‘, но същественото е_енергията, с която Ник диалогизира света, за да го превърне в чувство. още тогава си го представях като [вирусолог], който разглежда белезите по повърхността на земния глобус и без да му липсва увеличителна лупа, изпява диагнозата в драма_ заключва сърца в умове_ до следващата пролет.

снимка: Ник Кейв / лична страница

гледам го често_в бавния синхрон на плътните неща. този концерт е в душата ми заради разглобяващите инструменти в него. Ник е самият [той].

снимка: Ник Кейв / лична страница

ако изгледате докрай този запис, ще усетите, надявам се, магиката на интуицията, с която внушава това, което казва, дъга, с която прехвърля пространства и брегове, [всичко], което е необходимо да направи от въздуха спектакъл.

видео: Антония / концерт Белград, 2017

Ник Кейв / Белград 2017 снимки: Кореспондент

снимки: Антония / Белград 2017

Петър е до мен на 28 октомври, когато е рождения му ден. публиката е опиянена от вливанията, които се стичат в едри гроздове – танц, светлини, движения от [думи за живот].

Белград_28.10.2017 ‘Ник е побесняла обич истина. обичам истината. благодаря за безкрая й_

и за възможността в този ден, Никол и Антонио!

ПОРТРЕТИ брой 1

Joana Vasconcelos_като нещо’ което говори за друго_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

фотонаратив: Антонио Кесерджиев

текст: Антония Кесерджиева

събирайки идеите си от ежедневието в социума, развивайки мощта им извън обичайното възприемане, Жоана Васконселос потапя зрителя във фантазността като в море, в което всеки намира свой бряг. и тази фантазност е дълбокият корен на трайна реалност, която човек създава в личното си натрупване чрез консумативността като нагласа и избори. тази фантазност е несвободата на човека, който за да покаже на другите колко е свободен в желанието си да има още и още, остава в пашкула на бремето, под тежестта на самоунищожилата му се душа, поради липса на смисъл.

снимка: Антонио Кесерджиев

______

Musées de la Ville de Strasbourg (officiel) / Musees d’Art moderne et contemporaint
представя
I Want to Break Free / Joana Vasconcelos от 05 октомври 2018 до 17 февруари 2019

_______

I Want to Break Free_

като нещо, което говори за друго / като събитие, родено от цветна прежда и кълбета нагъната житейска визия, за случващото се в историята като хляб за ситите, за хората – като за хора от земя и въздух, за игрите им на свобода и зависимост, за употребата на загубеното време, за произведеното с душа и купчините суматоха в човешкото контейнерно депо.

снимка: Антонио Кесерджиев

сърце от пластмасови вилици, танцуващо нежно при ироничното движение на въздуха, задвижен от кристалната мисъл на преминаващите наоколо_в стая с черни стени.

писоар, грижовно обвит в цветя, изплетени ръчно на една кука в многоцветния баланс от безгрижието на демагога. огледало, дебнещо образа на виждащия себе си, с множество сешоари около него, работещи едновременно до степен – загубване в посоката на изсушаване, разколебаване на действителността като намерение и цел.

и вятър за вратовръзките на мъжката почтеност.

огромна обувка, изградена от множество тенджери с дръжки и капаци / Пепеляшка е точният час на кипене.

килер за съхранение / препарати до помощни средства / желания до свръхдоза / малки часове до големи хора_

светът е стая с множество огледала и всеки външен поглед заема пространството от стаята в такава степен, че място за наблюдаващия се и неговата същност не остава / до следващия път!

снимки: Антонио Кесерджиев; Кореспондент

разказ в снимки за Кореспондент – Antonio Keserdzhiev, Svetla Iskrova, Lynn

Musee de la Ville de Strasbourg / Musees d’Art moderne et contemporaint, 2018