ЗА СКУЛПТУРАТА НА ДИМАНА ЛАТЕВА_’ ЧЕРНО МОРЕ ‘

/ как една обемна форма_съчетание от три различни по вид и употреба материали, изгражда чувствителност към нетипични умонастроения и въпросителни чувства _разказва витрината на дом за съвременно изкуство и обмен_Artspace Luna в Бургас /

текст_Антония Кесерджиева

място на експониране_Artspace Luna

скулптура_Димана Латева

в самото търсене е заложено генетичното усещане за умножаващ се смисъл_

Черно море като въпрос_

липсата на кислород / слабата соленост / затвореният характер, сероводородът, отдалечеността от световния океан / множеството легенди, пазещи загадъчността на Черно море, както и произхода на неговото име са част от спецификите, които събуждат интерес към водния басейн.

и колкото изненадващи да са някои от фактите за морето, не съм допускала, че един спокоен летен ден на 2022 година ще ме срещне с Черно море по необикновен начин.

с определен творчески интерес, лично направени проучвания, подредила своите наблюдения до тези на съвременните учени, Димана Латева ме среща със своя пластичен обект_скулптурата Черно море, създадена от сапун и лук.

моментът, в който видях и се запознах с пластиката / обем_40 / 26 / 15см / бе и първата ми среща със самата авторка, намерила ме ‘по препоръка’ в галерийното пространство Artspace Luna в Бургас.

по време на нашия разговор, с нарастващото любопитство както към темата, така и към възможността работата на българската сценографка, базирана във Виена, да бъде експонирана в галерията в Бургас, се породи и друго намерение, продиктувано именно от спонтанната среща_всичко това да бъде надградено с последващи акции.

повече за Димана_

Димана Латева е родена през 1982 г. в Хасково, България. Работи като художник на сцени и костюми / на свободна практика. През 2008 г. тя получава дипломата си по архитектура от Hafen City University в Хамбург, а през 2010 г. завършва успешно магистърска степен по сценичен дизайн_сценично пространство в Техническия университет в Берлин. Нейната дисертация е показана в изложбите „Springboard 2010“ и „Master Scenes“ в TU Berlin. 

По време на обучението си в Берлин, Димана участва в множество независими продукции, а от 2009-2012 работи в продукции на Хайке Шееле_

След първия стаж в Берлинската държавна опера в „Rake’s Progress“ на Стравински (режисьор Кшищоф Варликовски, сценограф Малгожата Шчесняк), следват сценични асистентски роли в Komische Oper Berlin, като например „Ксеркс“ от 2012 г. от Г. Ф. Хендел (режисьор Стефан Херхайм, сцена Хайке Шееле) и 2014 г. „Кливия“ от Н. Достал (реж. Стефан Хубер, сцена Стефан Пратес). За Залцбургския фестивал през 2013 г. Димана Латева участва в „Die Meistersinger von Nürnberg“ на Рихард Вагнер, режисиран от Стефан Херхайм и постановка на Хайке Шееле. Във Франкфуртската опера през 2013 г. в „Едип“ (реж. Ханс Нойенфелс) сътрудничи със сценографа Рифаил Айдарпашич и през 2015 г. с Наташа фон Щайгер в „Кибритопродавачката“ на Х. Лахенман (реж. Бенедикт фон Петер) 2015 г. .

Латева е стипендиант на AMTH, фондация Deutsche Bank, а с проекта „Tonguecat“ бе част от Мюнхенския оперен фестивал. 

Създава сценографията и костюмите на „Лейди Макбет от Мценск“ от Д. Шостакович в Русенската опера с режисьор Вера Немирова. Екипът печели наградата Златна лира 2015 за най-добра продукция на годината в България.

Димана Латева е постоянен асистент в Staatsschauspiel Stuttgart, както и член на „Oper Rund Um“ за сцената на „Дон Жуан“ на Моцарт във Вайдхофен/Ибс, Австрия.

През 2019 г. проектира сцената и костюмите за „Москва Черемушки“ от Д. Шостакович в Хамбургската държавна опера, 

През новия сезон на 2022 тя се завръща в Хамбургската Щатсопера при пълна творческа заетост.

____

още при първата ни среща попитах Димана за мотивацията й да погледне на Черно море с изследователски нюх и желание да изгради идеята си в обем. ето какво сподели тя:

“ Преди около 5000 години топящ се ледник в средиземно море превръща огромно сладководно езеро в море. Нахлуващата от Босфора вода ражда легендата за Потопа.

Днес 90% от морето е мъртво. Сладководните пълноводни реки запечатват долните пластове на водите, което го прави бедно на кислород. Инвазии на рапани и медузи през 60-те и 80-те години застрашават оцеляването на много видове риби. Глобалното затопляне и замърсяването продължават скоростно агонията му.

На дълбочина от 90 метра животът е невъзможен, но създава райски условия за консервация. Най-стари кораби в изумително добро състояние са находки от Черно Море.

Докато животът на повърхността продължава турбулентно, на дъното тихо почива вечността.

Моята скулптура се състои само от сапун и лук. Те могат напълно да бъдат унищожени и разложени във вода. Произходът на лука е толкова стар, че никой не е в състояние да установи откъде идват корените му. Те сега са по цялото земно кълбо. Лукът е символ на нашата кухня, съучастник на нашите битие и култура.

Какви ценности от нашия дом, кухня и живот ще завещаем на нашите потомци? Ако искаме да съхраним ценност от съвременната ни история, какъв би бил той? „

[ сапун и лук в обема на пластичен обект _ Черно море ]

разговор с авторката на пластиката Димана Латева за Кореспондент_

Кореспондент /

_разкажете за себе си през обектива на близкото и далечното си плаване / по какъв начин морето / водата / могат да ни дадат близка гледна точка към нас самите. водата – територия събирателна или площ за преодоляване?

Димана /

_Интересен въпрос. Отношението ми към морето е още от дете. Въображението през призмата на водата ставаше все по-пъстро, докато не развих прекалено жива фантазия и дори страх от него. Винаги съм искала да си представя какво ли има на дъното. Дали е наистина толкова плашещо или нещо много банално. Мисля, че точно в това незнание могат да се родят много истории, предположения и дори голяма доза страх. Невидимите неща са най-наситени с легенди и мистерия.

Богатството да се докоснеш до нещо непознато и невиждано ни прави подвижни. Клаустрофобичното чувство в застоя изчезва и се надявам плаването да не спира само защото сега брегът е хубав.

Кореспондент /

_личните ви чувства по време на работата / сълзите и лукът/ медузите и инстинктите. могат ли медузите да бъдат архитекти на черноморието и какви архитекти са според това, което сте научила в изследователския етап към работата?

Димана /

_Исках много да дам нещо под формата на въпрос. Знаем, че Черно море е замърсено, че му причиняваме хиляди щети. Всяка минута се стоварва един камион отпадъци във водите ни въобще. Изкарваме перфектно запазени кораби и исторически ценности от Черно море, само защото то е мъртво в дъното си. Възхваляваме хора, чиито характери и действия не познаваме добре. Способни сме да скроим измислици, само да си обясним неща – невидими и недосегаеми за нас.

Все още се водят безсмислени войни, сякаш живеем вечно. Аз мисля, че не живеем вечно, но примерът ни остава предаден във вечността. Затова ме интересува: какви образци и подходи даваме на хората сред нас и след нас? Исках да консервирам една зловеща инвазия на медузи и да я пренеса в нашата кухня и битие.

Кореспондент /

_ако приемем водата като огледало на произхода на живота, доколко солеността му съответства на чувството за мяра у човека, вниманието и бдителността като личностни качества?

Димана /

_Наскоро гледах репортаж, в който учени твърдят, че солеността на солената вода през последните 4 млн. години не се е променяла. Солеността във водата е константна, докато аз вярвам, че мярката на човека се изменя сред околността, в която живее. Мисля, че влиянието на околните до голяма степен са определящи. В работата си използвам лук. В първия момент звучи малко банално. Именно в това, че лукът е обсебил нашата кухня до такава позната степен, че го прави неизбежен свидетел на нашия бит и събирател на живота ни. Никой не знае кога и къде се е родил лука, но няма континент който не го познава.

Кореспондент /

_ако сте риба, живееща във водите на Черно море, коя ще бъде тя?  

Димана /

_Риби от вида есетрови са може би най-интересните за мен. Сега за съжаление са застрашени видове. Те имат една много дълга история. Преодолели са много изменения, съумявали са да живеят едновременно в солена и в сладководна води.  Свързва ме това, че живеят дълго колкото хората, в близост до Дунав и че са в движение – не обитават само едно място.

_____

експонирана за международния ден на Черно море_ 31 октомври, пластиката на Димана Латева бе включена подобно ‘пулсиращо умно сърце’ и в коледната история на галерийното пространство, отворено за изненадващото, необичайни интерпретации и диалози_както между автори / публика, така и между различни творби / обекти.

камерните събития [ увод и логика ] и [ упътване за сглобяване на празник ] в края на 2022 в Artspace Luna предложиха именно това наблюдение_

какво внушава скулптурата ‘ Черно море ‘?

изградена от сапун и лук, обемната пространствена форма на Латева предизвиква различни образни връзки, отнасящи се до живот и жизнени проблеми / кореспондира с начините на съжителство, употреби / злоупотреби, емоции, политики.

морето_като събирателен образ на духа и преминаването му през ежедневните граници_лични / териториални, както и тяхното преодоляване.

морето_обръща взора ни в свободата като понятие и вглеждане_в себе си / в другите, като въпрос към съюза на бреговите ивици. териториално то превръща съседството в близост, но и в дискретна граница_едновременно обобщава и разделя.

мигриращите хора / войните_пораждащата се социална и лична отговорност / авторефлексия чрез водата като същност за произхода_

чрез водата, мигриращият човек бяга от огъня на войната, първо напуска себе си, след което се оставя във водната плът като в своя космическа утроба, от която ще се роди новият му портрет.

’38 души, сред които 22-ма мъже, 8 жени и 8 деца, от които едно е бебе, представящи се за сирийци и афганистанци, бяха безопасно доведени до българския бряг от представители на Гранична полиция рано тази сутрин при сложна операция в Черно море’ , съобщава ‘ 24 часа ‘ на  22. 09. 2022

търсенето на надежда очертава Черно море отвъд импресията на жанровата принадлежност, носи духа на сливане на границите чрез топография на човешкото око_надеждата / като диалектика на бъдещето и непознатото / особено чувство, споделено с вселената на мигриращия човек_

Черно море обхваща площ около 2 500 000 кв. км с реки от два континента– Европа и Азия.

[ как пренася битийното си съзнание по обективни причини ]

морето превежда тази важност за човешкия свят през драматичността на екзистенциалното време – проникването в бъдещето през гледната точка на спасението.

[спасението]_

морето и това, което носи човекът_себе си

шестте държави, които споделят излаз към Черно море са: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна_

поезия или природна даденост, превърната в комерсиален продукт, експлоатиран често под различни форми, отпечатъците на една от най-безобидните съзираме в клишето_ ‘ снимка за спомен ‘ с море_то.

тук пулсът му е изведен като платно на кораб, а зарядът в него е ясен сигнал със здравомислещо послание_

[ свети, защото има какво да каже ]

замърсяването на планетата_ реки / гори / морета / океани_е ключова тема. сигурно затова авторката ‘разпенва’ водите чрез сапун и лук_като потапя важността на погледите в ‘ обезмасляването им.

интересен акцент са самите отпадъци, тяхната природа, натрупването им / попаднали във водата чрез източници и причинители от различни географски територии, те се смесват. морската вода отмива специфичните им данни, слива и образно казано ги ‘ сближава ‘ с живота на ‘ Черно море ‘, но това дали променя човешките взаимоотношения?_

отпадъците_различни видове частици / човешки употреби / се свързват_пътувайки от различните населени места / срещайки се, добиват общ корен_нещо, за което самите общности от населените места, често пъти не разбират, а и не проявяват воля за преодоляване на териториални / жизнени проблеми. нещо повече_превръщат го в собственост и заживяват с чувството за вселенско притежание_плод на обсебваща, всепоглъщаща алчност, тъмен / агресивен инструмент на всички войни.

докато се срещах с публиката, фестивален спомен ме подсети за филм на полски режисьор, излъчен в Бургас преди години, по време на Burgas International Film Festival, разказващ за една черноморска одисея, като фокус в нея стават черноморските брегове на различните гранични страни. детайлите около тази кинематографска история са се заличили и колкото и да ми се искаше да гледам отново този филм – отражение на времето / хората / на преходите / морето в живота им, така и не попаднах на следа. благодарение на режисьора Слави Георгиев, когото попитах, намерих неговото име_ ‘ Тристия ‘ / 2015 /.

в случай на бъдеща кореспонденция с полския режисьор на лентата _Станислав Муха / ‘Тристия ‘ , бих се опитала да изградим асоциативен мост с артистичния жест, разположен в Artspace Lunа / скулптурата на Димана Латева / , както и наследството, което оставя той с присъствието си, различните срещи с посетители, споделеното от тях, предизвикало различни разговори.

____

как темите около ‘ Черно море ‘ поставиха фокус в коледната идея на пространството_

с какво допълниха представата за обектна плътност в средата за срещи_

[диалог]

Димана и Елизар_всъщност никога не са виждали своите работи / те дори не се познават_

докато той ми разказваше новите си идеи, аз откривах връзка между неговите и тези на Димана Латева, която преди дни беше оставила творбата си ‘ Черно море ‘ в Artspace Luna , после инстинктивно прибрана от мен, в изчакване на подходящо време за показването й.

чашата_форма на диалог

през годините на различни авторски изложби и представяния, идеята [ч а ш а] е сполучливо застъпена в Artspace Luna. за нас е съществена връзката между функцията и възможността за диалог_как физиологичните процеси намират свое основание за докосване до естетичното_от сутрин до вечер.

открих онази особена живост в близостта на авторските идеи, която въпреки дистанцията им и тяхната непознатост, заявява ясна връзка_ [ докато мисълта за бреговите ивици_щедро покрити с белези на употреба_пластмасови чаши, опаковки, кутии, найлони, въжета_изоставени и захвърлени битови отпадъци, свързващи човешката консумация и нехайство в гордиев възел / то стъклените чаши на Елизар носят чувство за спасителна кауза_рециклиране и начини на живот ]

____

Черно море на Димана Латева и чашите на Елизар Милев_

силата им да замислят е социално ясна и достоверно изведена. емоционално ме плени и друга препратка_

морето като начин на кореспонденция / споделяне / комуникация_

писмо в бутилка / оставено във водите на морето.

така добавихме нов опит да чувстваме, заедно с това и ново тълкуване на въображаемата ни коледната елха в Artspace Luna_

как срещите изграждат визия / визията_идея за празник.

солта на водата / лукът в живота

вода / стъкло / кислород / земя

единствената мотивация за подобни връзки бе желанието ми да се инициират нови модели_взаимодействия в среда.

без предварително зададени посоки, творбите със своя потенциал да се свързват и претворяват наново.

претворяват наново_

открих, че 31 октомври е международен ден на Черно море и вече знаех, че ще изненадам Димана, която не търсеше точно този ефект, докато ме запознаваше с идеята си за пластиката.

така в края на 2022г. пластиката ‘Черно море’ се превърна в комуникативна зона, събуждайки погледите чрез динамика от сложни въпроси и провокативни отговори, въздействайки с художествената си плътност и многоезичност_живеем ли достатъчно отговорно и как можем ежедневно да подобряваме и развиваме начините си на общуване със себе си и с природата.

сапунът_отмива и почиства, докато ни свързва с ясни и важни въпроси в атмосферата на светлия празник_

Коледа като кислородна маска / светлината отвътре

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

ЗА СЪВМЕСТНИЯ ВИЗУАЛЕН ПРОЕКТ НА ДАРИНА ПЕЕВА И ДОРА СЛАВОВА ‘ ИМИТАЦИИ ‘

[ портрет / разговор / анализ ]

текст_Антония Кесерджиева

фотонаратив_Кореспондент

Кореспондент предлага анализ и разговор с двете авторки, както и фотоматериали за визуалния им проект, представен в Бургас през месец юли 2022.

____

онова, което се съдържа във всеки тип имитация е повторението / следването на модел, образец, с което се търси постигането на ефект, внушение, представа или чувство.

илюзорната същност, изградена чрез машината за копирана действителност – имитацията,  дава плътност единствено на пречупената образност и то през света на измамените  сетива за възприятие. 

кога допускаме имитацията като път към себе си и другите?

през какъв праг на поносимост диалогизираме или пресичаме нейния заместващ триумф?

в потока на ежедневните неща, тя празнува баналността на примирията_кодове за ‘ бърз успех ‘, ‘ сигурна победа ‘, превърнали се в PR на любовта, благосъстоянието, спокойствието, просперитета.

[ заменяемост в кълновете на живота ] 

[ фалшифицирането му като същност и природа ]

още преди влизането  ми в изложбеното пространство – зала Дружество на бургаските художници, с първите небрежни  погледи през витрината, откривам смелостта на експозицията _от дистанция тя предлага нов сблъсък с привидността на модела – природа / не природа, живот / не живот, любов / не любов.

цветността и цветята са белег на друг интензивен порядък – подправеност / изкуственост.

тя като свидетелство за феномена_как с покачването на консуматорските ни потребности, разширяваме резервите на имитационните послания и принципи.

райската градина е образ на заграденото лично пространство / асоциативен паралел с дресурата / лъвът – дресираният хищник, прескачащ горящ обръч в преследване волята на дресьора / накрая получава лакомство. тук сетивата биват обучени, за да разпознават наградата като ценно находище_пътуване в другия_’ обич ‘ или ‘ обич и рай ‘

зелена силиконова трева, осеяна с цветя. мъж и жена, ‘ приучени ‘ да се срещнат, следвайки стандарта по подразбиране ‘ Райска градина ‘ и посредством шанса_ щастлива идиличност в обществени сегменти. сигурно затова характерите и лицата на манекените / жена, мъж /  са сведени до наръч изкуствени цветя / подобно наградните сладкиши за дресираните / нужно ли е да се виждат, да са в близост, да общуват, когато дори мотивацията да се движат е компрометирана, съдейки от скулптурата помежду им / четири крака, сочещи различни посоки / носи идеята за липсващ идеен фундамент, умора от измисленото щастие, за което дори ябълката не е посока, а просто овехтял артефакт.

[ няма значение ] не е просто пътен знак сред безпътието, а индикатор за психиката в анатомичното или в химичните реакции на съвременното общество_съединяване / разлагане / заместване_

така диктаторите_безлични, са всъщност безусловните основания за разкриване на човешкия спад. видовият спад. температурата на гледане не е в пряка връзка с покачилите се градуси през месец юли, когато експозицията е на разположение за своята публика / тя по-скоро е скок в мисленето, предизвикано от неограничената власт на насилника / обобщен образ в експозицията /.

злоупотребата с позиции е конструкт, залог на ‘ купеното ‘ благоденствие, за което всяка дума е фалшив герой, сапунен мехур от трибуната на отсъствието.

подобна роля имат и цветята, протезиращи ‘ вниманието ‘ също като трибунен жест на учтивост и внимание. отсъстващият поднася цветя с името си_ портрет на имитирано съпреживяване.

[ отсъстващият поднася цветя с името си_ портрет на имитирано съпреживяване ]

Дарина Пеева и Дора Славова_

двете художнички отдавна работят в културното поле на социалния му дискурс, представяйки своите произведения в България и извън страната.

при биографичните страници за Дарина Пеева / родена в Бургас / и Дора Славова / родена в София /, срещаме както образна, така и тематична сила_изведени в достатъчно трайни за времето и пространствата художествени пластове. 

динамиката на  визуалните жестове, специфични за индивидуалното им творческо изграждане сякаш намира пресечност и взаимна допълваща енергия отвъд хоризонта на видимостта_там, където мисленето съшива въпросите и отговорите в представи.

през юли 2022  Дора и Дарина ни приобщават в ‘ Имитации ‘.

куратор на изложбата е Атанас Тотляков.  

тази изложба задава по различен начин въпросите си, затова Кореспондент внимателно постави и своите към авторките.

материалът се подготви в края на годината, месеци след представяне на ‘ Имитации ‘, но   както вече споделихме, _Кореспондент съзнателно обръща внимание на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие от натрупаните размишления.

____

Дора Славова_Дарина Пеева / разговор в Кореспондент

/ Кореспондент

_вашият проект ‘ Имитации ‘ поражда впечатлението за запознанство отблизо_човек и общество / лица и политика. 

потапя в асамблаж, инсталация от визуални и пластични обекти, които внушават колебанието между искреността, приближаването и отчуждаването. 

мислите ли, че по някакъв начин съвместния ви прочит върху тези теми е реакция, предизвикана от заблудата като отчетлив манипулативен ход от човешкото общуване днес, а и в цялата  цивилизационна история_по какъв начин всяка от вас го постига?

/ Дора Славова  

_Всеки проект е едно пътуване към себе си и откриване на другия в теб самия, и другия като публика. Темата, върху която се фокусирах е религиозната имитация в предметната среда която се явява образ на имитирана вяра. Механизмите за въздействие и управление са религия, политика и пари. А имитирането им е част от заложената необходима грешка.

/ Дарина Пеева

_В този проект аз се поставям в ролята на наблюдател на различни политически и социални събития в обществото, както и на неща, маркирани от личните параметри на собствения ми живот. Интересът ми към темата за имитацията беше провокиран от книгата на Иван Кръстев и Стивън Холмс „Имитация и демокрация“.  Там са разгледани различните видове имитации в контекста на световните политическите събития след падането на комунистическия режим в Източна Европа.

Когато се запознах с историята на сградата на Дружеството на бургаските художници , където беше представена изложбата, намерих перфектното пространство, където може да се коментира миналото в контекста на настоящето.

/ Кореспондент

_общата експозиционна площ, самите обекти изискват внимание и дебат с реалния свят. ако имитацията лъже сетивата, кои са средствата на истинността в имитационния свят / с други думи как постигнахте съгласие в изборите си, така че творбите ви да звучат като преливане от тема в тема? и как се самонаблюдавате чрез тях?

/ Дарина

_Моите обекти „имитираха“ и повтаряха по естествен начин предметите, които са се намирали в пространството, когато то е било зала на градският комитет на партията. Катедра беше облепена в холографски материал, който сменя представата за обекта спрямо светлината. Това е начин всеки да припознае правото на своя позиция, цвят на своя политическа идея. Диагонално на стената в дъното имаше светлинен надпис „never mind”. Според мен маркира нихилизма, че не сме способни да влияем на процеси, които са заложени в развитието на човешкото общество, процеси, чиито закономерности не виждаме. Изборът на холографския материал е основна част от проекта. Ефект,  използван при банкнотите и други официални документи.

/ Дора 

_Моята инсталация, която имитира Райската градина е разположена в центъра на залата, което е естествен композиционен фокус на пространството, но и смислов, защото преди политическата реалност е била религиозната, а и във всеки от нас е заложена идеята за онзи първи момент на осъзнатост и грях и всички последвали събития за човечеството. Не е случаен избора на манекени за Адам и Ева и главите, които са заменени от изкуствени цветя.


/ Кореспондент

_ако приемем игралния дом, казиното*  като образ на социална медия, в която се срещат механизмите на управление_ частно / общо,  как се променя чувствителността на съвременния човек към играта? плесница от и  срещу какво може да бъде тя, и  каква стойност има реалността в състоянията на ‘ страст ‘ /  ‘ спасение ‘ / ‘ време ‘ ?

• казино* – интегрирам думата в анализа си към изложбата като част от личния ми поглед и интерпретация_ 

специфичността на казиното като образ на играта между човека / общността [бележка – Кореспондент]

/ Дора  

_Интересна и изненадваща е за мен тази намеса на образа на казиното, но то е имитирано бягство от реалността. Чрез играта бягаме от света, който живеем, но самата игра е със същите правила и последствия като реалния живот. Имитирането му не отменя реалното преживяване.

/ Кореспондент

_веднъж, минавайки в близост до витрината, прочитайки гласно името на изложбата 

‘ Имитации ‘, една институционална служителка реагира така_ ‘  да, това не е изложба, това е имитация на изложба? ’ как ще коментирате масовите представи, споделете усещането си за това как се чете визуалният ви разказ и дали ви обогатява с нещо ново всичко това?

/ Дарина

_Дотолкова, доколкото изкуството използва в някаква степен средствата на имитацията с цел постигане на достоверност, бих казала че служителката не е била далеч от факта, че нашият проект е „имитация на изложба“ . Той беше разположен в изложбена зала, което автоматично създава определени очаквания, но вътре нямаше „произведения на изкуството“ в смисъла на традиционните представи за такива.

/ Дора  

_За да коментирам тази реакция ще се върна към това, което казах в началото ОПОЗНАВАНЕ НА ДРУГИЯ може би такъв тип реакция допълва в някаква степен идеята за имитацията. От друга страна няма нищо по – опасно от нормалността.

/ Кореспондент

_нека си поговорим за средата; средите, развитието им. 

ако поставим във фокус  личното щастие и просперитет, отличават ли се с нещо желанията и стремежите на масовия човек към тях от тези на човека с власт? как тълкувате въобще щастието и свободата? 

/ Дарина

_Средата не винаги може да бъде личен избор, но усещането за щастие е въпрос на лична отговорност и въображение. Когато се занимаваш с неща, които харесваш е лесно да се почувстваш щастлив. Разбира се това е възможно също при определени обстоятелства – да си здрав, относително финансово независим, да си заобиколен от хора, които те разбират. Не знам какви са желанията и стремежите на хората с власт – не познавам такива. Относно свободата не съм намерила по-добро определение от това на поета Иван Радоев, който в едно свое интервю казва, че си свободен, когато можеш да кажеш: „ нищо не мога да спечеля, нищо не мога да загубя, но знам че това съм аз“.

/ Дора  

_Ако си представим за момент , че тези понятия не съществуват в своето абсолютно измерение и са само лично преживяване ще получим безкрайно много и различни отговори дори противоречащи си. Стремежът към абсолютизиране ни кара да се чувстваме по – малко или повече свободни, или щастливи. Щастието и свободата са състояния на духа, и сили да се съхрани това състояние. Що се отнася за човека с власт само мога да предполагам , че тя – властта никога не му е достатъчна да е щастлив и се стреми към все повече власт / щастие.

/ Кореспондент

_възможно ли е кичът, във формите на бит и култура, да разказва за някои национални или универсални особености на живеене, и по какъв начин церемониите и публичността го толерират чрез канона, като го правят разпознаваем с ‘уюта’ си навсякъде по света?

/ Дора 

_Кичът е безкрайна тема, за която в България се заговори след 90-те години. Това, разбира се не означава, че не е съществувал и преди това, но управляващите не допускаха разговора, а само реализацията му под различни форми – имитиране на ВИСОКОТО и неговото принизяване до масовия вкус, което е част от манипулацията.

/ Дарина

_Темата за кича е в основата на много философски и социологически произведения и проучвания.Тя е широкоспектърна и сложна, за да може да бъде  коментирана с няколко изречения. Мисля че процесите се формират от интелектуалните нива на различните социални групи, а не от национални територии.

/ Кореспондент

_мислейки си за имитирането като модел на подобие, в кои случаи религията може да е форма на диктатура? 

/ Дора 

_Ако сложим равенство – религия и вяра, то сама по себе си вярата ни вкарва в модел на лична диктатура, която е доброволна и може би осъзната. Но ако излезем от контекста на личното и погледнем към общото, то религията винаги е била форма на диктат чрез манипулирания страх. Формите на имитация допринасят само и единствено за по – голяма мащабност на въздействието.

/ Кореспондент

_разположението на обектите внушава усещане за среща със самостойни части от целостта на един роман_роман за уморената от преупотреба ‘ свобода ‘. кога човек я постига или поне мисли, че я живее? мислили ли сте за свободата на диктатора?

/ Дарина

_Мисля че в повечето случаи свободата се определя като“ способността на човек да действа без ограничения според своите желания ( според Уикипедия), но в едно общество това е трудно да се координира. Усещането за свобода е по-скоро фикция. Не знам каква е представата на един диктатор за света. Предполагам че в повечето случаи говорим за психологически зависимости и обсесия, които изкривяват общоприетите морални представи за съществуването на обществото. В този смисъл диктаторът е “ най-несвободният “ човек .

/ Дора 

_Свободата е въпрос на лични граници и морал. Светът, който обживяваме и времето, което живеем ни дава различни измерения на свободата, но всичко е свързано в определени зависимости, и свободата е част от тези взаимовръзки.

/ Кореспондент

_в съседство до залата на ДБХ е разположен банков клон. по какъв начин това може да се превърне в лице на комуникация и дали е възможно подобно локално обстоятелство да се разпознае във ваш съюзник по отношение темата и отвъд нея?

какво се случва под повърхността? рационалното и фикцията / властта и сетивата_в близостта на общ зид / част от общ архитектурен ансамбъл /.

/ Дора  

_Парите са власт и религия те са фокусът, но самата институция, която борави с тях, и ги превръща в стока, борави с понятия като ИМИТИРАНЕ НА ОБЛИГАЦИИ, ИМИТИРАНЕ НА ДЪЛГ, така че имитацията е част от институцията. В този смисъл банковият клон може само да е наш СЪЮЗНИК.

/ Дарина

_Сградата е била от 1930 г. Банка земеделски кредит, по късно трансформирана в зала на градският комитет на БКП. И в двата случая става дума за властта да даваш капиталов или политически кредит.

/ Кореспондент

_имате ли доверие към съвременния зрител? какви отговори или въпроси отправяте към него? а можете ли да предизвикате така стереотипите му, че те да се самовзривят? 

/ Дарина

_Разбира се. Съвременния зрител е този , който пътува много и се интересува от различни хора, и места. Неговите сетива са по-отворени за многообразието от идеи и образи. За мен смисълът на една  изложба не е да предизвиква, а по-скоро да заяви различна позиция по-определена тема.Това ще може да обогати общата картина на света, в който живеем.

/ Дора 

_За да се възприемат съвременните визуални кодове е нужен преди всичко ВКУС, който се изгражда чрез много гледане и способност за виждане, и разбира се много познания. Публиката не бива да бъде подценявана. Мисля, че проектът ни ИМИТАЦИИ който напомняше огледален образ на витрина, освен мисловен отговор от публиката, получи и чисто емоционален.

/ Кореспондент

_в края на срещата ни заговорихме за смеха и свободата, сещайки се за изключително добрия фестивал в Габрово / 2022.

разкажете ни за личните си революции по  пътя. 

кои техните кодове бихте предали нататък?

/ Дора 

_За мен в еволюцията има много по – голям смисъл отколкото в революцията, но сега като се замисля може би имам нужда от повече лични революции, въпреки че в революцията има нещо унищожително, но благодарение на това изкристализира нещо ново. Кодовете, които бих предала нататък са тези, които биха оцелели.

/ Дарина

_Революциите са винаги лични. В повечето случаи те водят до прогресивни промени за теб самия и рядко до промени в света около теб. Но те са важни за развитието ти като човек.

/ Кореспондент

_според мен идейната проекция в ‘ Имитации ‘ съблича дрехата на обществото, кожата му_оголва го до скритостта на желанията_в присъствието на морал или не. 

според вас, какъв ефект произведе тази изложба и доколко е възможно да изгради експлозивна със смисъла си среда, отличаваща се с будност и желание за критично мислене?

/ Дора 

_Бих искала да разгледам проекта в неговия емоционален и сетивен аспект. Публиката да преживее, да усети – в това е смисълът. Ако имитираме живота си и живеенето дали няма да получим имитиран Рай.

/ Дарина

_За мен изложбата даде възможност да бъде представена още една гледна точка по темата за имитацията в контекста на определен времеви интервал.Тя има смисъл за зрителите, защото им дава възможност за избор и сравнение по отношение на останалите културни събития в града.

____

докато разглеждах изложбата в галерийното пространство, се опитвах да потърся връзка с човека и волята му да посочва, да избира, да желае, да следва.

какво означава свободата да живееш своята естественост, дързост и красота? и ако животът, и физическото му проявление е път, който преплита протичането, неговото отрицание, центъра и периферията, нещото и нищото, защо тогава целта се основава под възможностите на контрола и често човек губи сетивния й отпечатък, а с това и човешката идентичност?

така свързах образа на казиното с ‘ Имитации ‘.

[ казино ]

казиното като псевдообраз на молитвен дом казиното като псевдонаука за копнежите и постижимостта_

влизайки в него_имитационен свят на възможностите / човек сам прави избора да го стори / собствената му воля го превръща в гладиатор на финансовия растеж. дали на манежа или в ложата на игрището, той сам осъществява стриптийз на душата си. завихряйки рулетката на късмета, всички имитации с нея сочат разпада на личността му. сигурно това го превръща в статичен образ, застинал в очакването си контур_той и машината_неговият диктатор. вероятно единственият останал буден лост е в остатъчните парчета спомени_връзката с разсъдъка и естествеността. ако те все пак очертават посоки, човек би могъл да се освободи от капана на диктата.

концепцията ‘ Имитации ‘ ми даде основания да изградя серия аналогии и то все в посока – игралния дом или казината, каквито често се появяват напоследък. играта със себе си / глобална_локална / надиграването / публиката в тази игра_образът на втвърдяващия се човек с опит върху вечността / съживяването от време на време за малки революции, които макар и плахи, все пак преместват човешките граници. или поне имитират това събитие под формата на празник.

поставен отново в социална среда, човешкият индивид – в аватар, проекция или спасител на рецепцията си се превръща? имам чувството, че отива в игрален дом именно заради спора си с властта_за да бъде играчка, част от механизъм за овластяване чрез игра?

в едно свое наблюдение над оцеляващия механизъм, в опит да опища културните лостове в частните / независими и държавните / публични пространства_се опирах върху идеята за взимането и даването / създаването и получаването, като механизми, в които плува светът – кой печели и какво губи губещият е истинската база на въпроса. как се отчита ефективността на постигнатото, мониторинг на съставните й части.

често пъти реалността имитира стойност.

така си представям и този пейзаж_направил своя избор, ‘играещият’ произвеждащ балони, с които полита или такива, които падат поради страх от високо, имитирайки резултата като своя свобода.

след време бих инициирала нов разговор с Дора и Дарина, за да ги попитам: в каква степен имитацията може да се впише като поведенчески и културен жанр в летописа на този век / в обхвата на глобалното пространство? и в каква парадигма биха го изразили, след представяне на познатия от 2022?

цветя / светлина / Never mind / цветя / светлина.

[ Кореспондент съзнателно обръща внимание на минали събития, тъй като се интересува от ефекта на ‘мариноването’, отложеното удоволствие от натрупаните размишления ]

____

[ биографични страници за двете авторки ]

_Дарина Пеева_

Дарина Пеева е художник, родена през 1972 г. в гр.Бургас. Живее и работи в
България и Австрия.
Образование:
2002-2003 Гост-слушател в академията за приложни изкуства в класа на
проф. З. Шенк, Виена, Австрия.
1999-2000 Следдипломна специализация по илюстрация и оформление на книгата
при проф. Хр.Нейков, ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, България.
1993-1998 Педагогика на обучението по изобразително изкуство (графика),
ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново, България.
1986-1999 Художествена гимназия „ Академик Дечко Узунов“, Казанлък, България.
Избрани самостоятелни изложби:
2014 “Холограми“, Карл- Реннер Институт, Виена, Австрия.
2012 “Неестествени катастрофи”, галерия G69 Грац, Австрия.
2009 „Кутията на Пандора“, галерия Форум, Велс, Австрия.
2009 “Генетика”, галерия на групата на виенските художници, Виена, Австрия.
Избрани колективни участия:
2022 „Природа Пространство Градини“, Дом Витгенщайн, Виена, Австрия.
2021 21-во международно биенале на графиката, Варна, България.
2021 Провинциалисти , СБХ , София.
2019 8-мо Международно триенале на графиката, София, България.
2019 Tractatus Logus , Дом Витгенщайн, Виена, Австрия.
2017 „Светла материя“, галерия на Университет Блумингтън, Индиана, САЩ.
2016 „Динамични времена“ , галерия Kusnempe, Касел, Германия.
2015 „Запази мечтите“, съвременни български артисти, колекция Mundi, Италия.
2014 Tell me what you want /Дарина Пеева и Михаел Вегерер/, галерия на
виенските художници, Виена, Австрия.
2014 Колекция нови графики в IPCNY, Ню Йорк, САЩ.
2014 Графична изложба, галерия FAB, Университет Алберта, Едмонд, Канада.
2013 “in.print.out – Grafik in/auswendig”, галерия на виенските художници, Виена,
Австрия.
2012 Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2011 Международна изложба гарфика, Чикаго, САЩ.
2011 “Отвори съзнанието си”, галерия Kro Art, Виена, Австрия.
2010 „многобройни въпроси-графични концепции “, Kunstlerhaus, Австрия.
2009 . Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2007 Kонкурс за млади художници на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“,
галерия Шипка 6, София, България.
2006 M-TEL награди за съвременно българско изкуство, галерия Шипка 6, София,
България.
2005 Конкурс на името на Валтер Кошатцки, музей за съвременно изкуство,
Виена, Австрия
Избрани награди:
2019 Награда на Международно биенале на графиката – Litho Kielce, Полша.
2017 Grand Prix на 1-то Международно биенале на графиката, Армения.
2016 Почетен диплом- Litho Kielce, Полша.
2012 Награда на ректора на академията за изящни изкуства във Вроцлав,
Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2009 Награда на ректорът на академията Andrzej Frycz Modrzewski в Краков,
Международно триенале на графиката, Краков, Полша.
2009 Награда на името на Ирене и Петер Людвиг, Виена, Австрия.
2008 II награда за графика,конкурс на фондация “Алоиз Зенефелдер”, Германия.
2005 Първа награда за графика на конкурс за млади художници на
фондация“ Св. Св. Кирил и Методий“, София.
2004 Grand Prix на 4-то Международно триенале на графиката, София.
Творчески резиденции:
2007 Член на дружеството на виенските художници.
2013 Women’s Studio Workshop, Ню Йорк, САЩ.
2011 Nelemakka Museum, Финландия.
2009 Frans Masereel Centrum, Белгия.
2019 Special award, Litho Kielce/ Poland
2017 Grand Prix International Grafik Biennale, Armenia
2016 Honorable Mention/ Litho Kielce/ Poland
2012 Award of the Rector of the Academy of Fine Arts in Wrocław, Int Print Triennial,
Krakow, Poland.
2009 Award of the Rector of the Andrzej Frycz Modrzewski Krakow University, Int
Print Triennial, Krakow, Poland.
2009 Irene und Peter Ludwig Award, Vienna, Austria.
2008 Senefelder second prize, Germany
2005 First price for graphics in the exhibition for young talents,,St..Kiril Metody”
Foundation, Sofia, Bulgaria.
2004 Grand Prix-4th International Print Triennial, Sofia.
1
2
Education
2002-2003 Guest auditor at the University of Applied Arts, Vienna Austria.
1999-2000 Magister Artium Illustration and book design, University V.Tarnovo,
Bulgaria.
1993-1998 Pedagogy of Fine Art Education (Printmaking), St. Cyril and St. Methodius
University of Veliko Turnovo, Bulgaria.
1986-1991 National High School of Plastic Arts and Design “Academician Dechko
Uzunov”, Kazanlak, Bulgaria.
Darina Peeva is an artist, born 1972 in Bulgaria,based in
Bulgaria and Austria.
2014 Exhibition Holograms , Renner-Institut, Vienna, Austria.
2012 Unnatural disaster, Gallerie G69, Graz, Austria.
2009 Büchse der Pandora,Galerie Forum Wels, Austria.
2009 Genetic, Passagegalerie Künstlerhaus, Austria.
2022 Nature Space Garden, Wigenstein house, Vienna, Austria.
2021 21th International Biennial of Graphic Art , Varna, Bulgaria.
2021 Provincialists, UBA, Schipka 6 Gallery, Sofia, Bulgaria.
2019 8th International Triennial, Sofia, Bulgaria.
2019 Tractatus Logus, Wigenstein house, Vienna, Austria.
2017 Light Maer, Indiana University Bloomington, USA.
2016 Dynamische Zeichen, Kusnempel, Kassel, Germany.
2015 Save the Dreams, Contemporary Bulgarian artists, Mundi collection, Italy.
2014 Tell me what you want / Darina Peeva / Michael Wegerer / Künstlerhaus
Vienna, Austria.
2014 New Summer Prints Exhibition, New York, USA.
2014 FAB Gallery, University of Alberta, Edmonton, Canada.
2013 “in.print.out – Grafik in/auswendig”, Kunstlerhaus, Vienna,
Austria.
2012 International Print Triennial, Krakow, Poland.
2011 Printmaking competition , Chicago Printmakers Collaborative, Chicago, USA
2011 “open your mind”, KroArt Galery,Vienna, Austria.
2010 „multiple maers-Grafische Konzepte“, Kunstlerhaus, Vienna, Austria.
2009 International Print Triennial, Krakow, Poland.
2007 Exhibition by “ St.St.Kiril and Metody “ Foundation,National Galery,
Sofia, Bulgaria .
2006 M-TEL competition-exhibition, Gallery Shipka 6, Sofia,
Bulgaria.
2005 Walter Koschatzky Exhibition, Museum of Contemporary Art,
Vienna, Austria.
Artists in Residence
2013 WWS – New York.
2011 Nelemakka Museum, Finland.
2009 Frans Masereel Centrum, Belgium.
2007 Member Wiener Künstlerhaus, Vienna

_Дора Славова_

Дора Славова е художник, родена през 1968 г. в гр. София, България.
Живее и работи в България. Бакалавър по изобразително изкуство.
от 2000 MEMBER OF THE UNION OF BULGARIAN ARTISTS
от 2007 Member of Artist‘s Society-Burgas
от 2000 Член на съюза на българските художници. / СБХ
от 2007 Член на Дружеството на бургаските художници. /ДБХ
Художествена дейност: Artistic activity:
2016 NO VEGETARIANS, Gallery NESI, Burgas
2017 BREAKFAST AT TIFFANY Gallery NESI, Burgas
2020 ACTUAL CASE , Gallery NESI, Burgas
2018 AT THE TABLE OPEN STUDIO CITE DES ARTS, Paris
2019 DANAYA – Artist‘s Society-Burgas
2021 INTERVENTIONS – Artist‘s Society-Burgas
Избрани самостоятелни изложби:
2016 Забранено за вегитарианци, Галерия „Неси“
2017 Закуска в Тифани, Галерия „Неси“
2018 На масата – отворено студио в CITE DES ARTS, Париж
2019 Даная – Зала на ДБХ
2020 Действителен случай , Галерия „Неси“
2021 Интервенции – Зала ДБХ
2018 PROJECT „CIRCLE“, Artist‘s Society-Burgas
2021 SKY, Artist‘s Society-Burgas
2016 SECOND PRIZE OF NATIONAL COMPETITION ALLIANCE , BULGARIA
2017 FIRST PRIZE ART COLLAGE PLOVDIV ,BULGARIA
2018 FIRST PRIZE „ONE“ ART GALLERY FIRST AWARD NEW JERSEY BIANALE „SEA“
2020 FIRST PRIZE FOR UNCONVENTIONAL ART, ,SLIVEN, NATIONAL EXHIBITION
Проекти:
2018 Кръг – ДБХ
2021 Провинциалисти – СБХ
2021 Архиви – Център за съвременно изкуство и библиотека, Бургас

2022 Селфи- Център за съвременно изкуство и библиотека, Бургас

2022 21 – Изложба Текстил , СБХ

2021 Небе – ДБХ

ANKARA TURKEY
FLORENCE ITALY
GDANSK POLAND
2016 Втора награда на Национален конкурс АЛИАНС, България
2017 Първа награда Арт колаж, Пловдив, България
2018 Първа награда на Арт галерия “Оne“ Ню Джърси -Бианале „МОРЕ“
2020 Първа награда за неконвенционално изкуство,
НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО – СЛИВЕН
Избрани награди:
Общи изложби :
Анкара , Турция
Флоренция, Италия
Гданск, Полша
1
2
Dora Slavova is an artist, born 1968 in Sofia, Bulgaria. Live and work in Bulgaria. Bachelor of Fine Arts
Artists in Residence
Selected solo exhibitions
Projects:
Selected Awards
Творчески резиденции: .
2018 CITE DES ARTS, Париж
2021 ARCHIVES PROJECT – Art Center Library
2022 SELFIE PROJECT , Art Center Library
2021 PROVINCIALISTS PROJECT , UNION OF BULGARIAN ARTISTS
2022 21, Art Textile , UNION OF BULGARIAN ARTISTS
2018 CITE DES ARTS, Paris

____

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

КАУЗА ИНКУБАТОР НА ARTSPACE LUNA_ [ в подкрепа на млади режисьори на експерименти ]

юни 2022

от Антония Кесерджиева

снимки_Кореспондент

през 2022 г. дом за изкуство Луна / Artspace Luna става на 24! през погледа на своите прострства и мотивационни полета, подобно темпорално измерение става обект на неизменните самонаблюдения и вътрешни въпроси.

наред с намеренията и търсенията, в продължителността на тези 24 години, волята, трудностите, рефлексите и самофинсирането на различни по смисъла си културни и обществени прояви, екипът на галерията и нейните съмишленици се разпознават в новия смисъл на медия – живо, комуникативно звено от нов тип, функциониращо като събирателен код на изкуство и обмен_като предлага едновременно обекти на изкуството, срещи с авторите им, форум за социални практики чрез изживяване и потапяне в галерийна среда, дигитална медийна платформа Кореспондент / реализирана годишно в няколко броя и различни рубрики /, аудио подкаст Далекоглед, а отскоро и Кауза Инкубатор.

основните фокуси в този нов поведенчески модел / както за самото пространство, така и за града / са – разпознаването в смисъла на [ изкуството говори ] _какво съобщава_какво и как постига_как разширява аудиторията_как подобрява човека – като създващ, възприемащ, коментиращ?

за да подкрепи и насърчи новата, чиста мисъл, екипът ни създаде съвсем скоро нов сегмент, насочен отново към младия човек. чрез него се търси и развива духът на медията, инициираща образователна посока чрез стимулирането на личния прочит, тълуването, анализа и критичността, проявявани до днес в различните издания на Кореспондент и подкаст Далекоглед.

тази нова линия нарекохме Кауза.

Кауза Инкубатор в подкрепа на млади режисьори на експерименти_

тя стартира през юни и обхваща няколко етапа_

_ изложба в кутия за неопределено време, но не по-малко от един месец_в Artspace Luna

_ подарък_100 лева, радостта да се сподели как са използвани

_ представяне в медийна платформа Кореспондент

Кауза Инкубатор [ първо издание ]

днес представяме творбата на Божана Славкова_поканена от екипа ни да експериментира като режисьор на мигове.

нейният визуален разказ може да видите при витрината на Artspace Luna в периода 01.07. 2022 – 30. 08. 2022.

устойчивост и игра в темата ‘ Личност и общество ‘_ Кауза Инкубатор на Artspace Luna с Божана Славкова / детайли

разказ_в_кутия_изложба_инсталация_

място_Artspace Luna_витрина

ул Лермонтов 41 / Бургас

Божана Славкова и личната й история в думи_

Рециклирана

Аз и всички в кутия

Няма личност – всеки се ражда, движи, усеща и става картоф.
Остават някои неща – косата и спомените. Аз съм материалист, доколкото пълня материята със смисъл.
Това е билет към мен, от безполезни неща, събрани от пътуванията ми през последната година. Календар на целия човешки живот по седмици и години, карти, билети, брошури, чай, пари (румънски леи, така и никога не съм била в Румъния).
Връзката ни с всичко е тялото. Оставям едно от малкото вечни телесни неща в тази кутия – косата ми. Нишката на проследяване – дори е червена, като в японската легенда, че има нишка, изтичаща от кутрето ни, която ни свързва с другите хора.
Оставям се тук да бъда съдена, да бъда проследена, да бъда видяна.
Оставям личното, за да го превърнете в нещо по-смислено. Да видите абстракция в картофа, да си подредите свои триизмерни колажи.
Оставям възглавничката от старите ми очила – средството ми за виждане за 3 години. Оставям чай от лавандула от Балатон, подарен ми от бивш любим. Оставям… на интерпретация.    

лятото остава
като черупка
като нокът
като коса
способна да издържи всички теглила на този свят
но останала на земята
някой да омагьоса скалпа и главата
тялото
то все си представя че може да бъде 0
да се вмести между датите
да се разчлени на хиляди парченца и да стане цяло с всичко
но само се поддава на ума
който го накара да извърви 100 км
за да се научи да рисува
тялото
то събираше остатъци
картофите на чорапите
и мекото на устните
тялото колекционираше
билети карти дрехи чайове
оставени му от любими или пък случайни хора
1-ци
тялото събираше 1-ци
за да продължи
защото доста често изчезваше
забравяше че съществува
малко парадоксално че небитието на приключилото му припомняше да диша
въглерод
косата е от въглерод
тялото не мислеше че е черупка или храм или пък съд то никога не съдеше
то беше плътно цяло
знаеше
не мислеше
само събираше
хартия
за да я рециклира в себе си
тялото се топеше ужасно на дъжд
и имаше правото
имаше правото да оформи себе си както поиска
далеч от пресите на другите (не им стига че те оформиха ума)
можеше да им даде най-много да драскат по опакото

аз никога няма да видя тялото
то изтля едно лято
и повече не се е връщало

аз никога няма да видя лятото
то изтля едно тяло
и повече няма да се върнем

История, чута в една галерия, в която влязох, за да запълня времето до следващия влак

Обградена от статуи на голи жени, които в началото мислех, че са дело на мъж, но като се вгледах, видях, че са направени от жена, жената в галерията ми разказа за това как Майстора от Кюстендил отишъл пеша до София, за да учи рисуване там.  Над 100 км. Пеш.

Божана Славкова

30 юни 2022

____

за други интересни гледни точки на 17 – годишната Божана / автор на инсталацията ‘ Рециклирана ‘ може да узнаете в епизод 02 на подкаст Далекоглед, където разказва за свободата си да избира.

ДАЛЕКОГЛЕД [podcast]

Kореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

въпросът е снимка, рентген на ситуацията отвътре.

в ума на питащия, въпросителните думи очертават кадър на възприятията, с който си обяснява въздействието на преживяното – разговор, филм, спектакъл – всякакъв вид творческа позиция, зад която стои ясна идея.

да предположим, че има въпроси, които питат за повърхността, има такива, които дълбаят, за да потече ново вино или да се осмисли по друг начин преживяното, има и такива, които объркват, а може би и друг вид, които разместват пластове, сигурно има и ненужни въпроси, за които отговорът е – много приказки – на пазара.

/ тук става дума за въпросителните полета_кога, какви могат да бъдат. и защо /

може ли търсената им форма_мисловна, стилистична, езикова / да бъде ключ към аналитичната визия в разговора /

кога въпросите са функция на отношението и начините, които градят диалогичността отвъд фактите в информативния поток от отговори_

[Госпожица Юлия]

при щедрото предложение на театрални постановки – по света и у нас, аз съм гледала единствено филма. кинопродукцията на Лив Улман, създадена през 2014 г., представена на София филм фест на брега. освен това съм слушала и чела редица представяния, критически анализи, някои от тях интересни и запомнящи се.

въпросите_

този нов присъствен стил на изразено отношение_първо описвам с думи личните стъпвания в сюжета ‘ напипвайки ‘ повърхността, за да оставя усещането си да води жеста в незримото за спектакъла, след това_гласът на питането / в опит да сглобя чрез интуиция миговете и с умението да се наблюдава отвъд хоризонта на случващото се.

и да, всеки разгъръща културата си по различен начин. въпросите и начините, по които се вглеждаме в тях също е образ на личната ни култура. подходът на провеждане на разговорите в Кореспондент маркират нов тип територия – да доразвиваш, отричаш; дават шанс да продължиш, да преобърнеш посоката или да запазиш ритъма, да се позагубиш или да замълчиш, което също е отговор.

въпросът е снимка, рентген на ситуацията отвътре. в ума на питащия, въпросителните думи очертават кадър на възприятията, с които си обяснява въздействието им.

Госпожица Юлия е спектакъл по пиесата на Аугуст Стриндберг, поставяна от различни режисьори, в различни театрални пространства и с различни изразни похвати. характерът на драматургичното у Стриндберг, винаги ме е привличал – по специфичен начин носещ отпечатъка на подсъзнателното, раздвоението на поетичността, бунта, ъндърграунда на сетивата_като представа, същност и илюзия.

……………………………………………………………………..

този път реших да съчиня въпроси към екипа на спектакъл, който не съм гледала / екипът също не познавам и именно това отключи идеята ми_да опиша самото усещане, разстоянието като възможна близост /, а събирателна визия за театралния език добих от гостуването на режисьора и автора на театралната адаптация в културния блок на БНТ – Култура.БГ.

въпросите_

макар без отговори, сами по себе си, те очертават хоризонт вътре и извън територията си, носят духа на построяване на ден от тъмното на нощта. въпросът винаги запалва страст, достатъчни са дух и далекогледство.

затова идеята тук е да споделя размислите си относно как и защо се поражда желанието да се анализира произведение чрез формата_ [въпроси / отговори], и доколко естеството й определя визията на разговора като пълнозначен.

цялата тази парадигма от осъзнати липси реших да подкрепя с учудващото – откъде да започна? въпросите мислих дълго, защото не исках да са в очакваното търсене на границите в играта на криенеца – намираме се там, където сме се скрили.

исках въпросите да зададат идея за сетивно преминаване и преживяване на невиждани кадри. това даде и природата на въпросителния етикет / стилово_ спонтанно очертаха профила си_загледан в разбирането_не какво мислиш, а защо така мислиш.

това, което сочи един въпрос трябва ли да бъде единствено и само въпрос? той може да протича само като идея, която ‘ свързва ‘ светове.

благодарение на това наблюдение си обясних_

въпросът не може да има съзнателна власт над отговора, независимо в каква степен е базиран на личен извод, когато намерението на питащия е продиктувано от търсенето на тълкуване, а не на информационно-статистически модели.

реших да изоставя установената питаща форма ‘ въпрос с ясна и предвидима конструкция ‘, чиято цел е фокусирана да получи информативен и разпознаваем отговор – т.е. ако въпросът е в рамките на очакваната интонация, парадигма знаци и значения, то отговорите ще запълнят подобна ниша знания около и за спектакъла. това е нелош и добре познат похват, но не бих казала, че е интересен за страниците на Кореспондент / Кореспондент излиза рядко, изключително избирателно търси своите личностни изследвания, обекти на внимание, за които да разкаже / с които да се свърже – описателно, илюстративно, аналитично, а защо не и маркиращо ги именно с различни по заряда си въпроси.

премиерните дати на спектакъла, поставен през 2022 г в театър Възраждане са били на 19 и 20 март. не бях в България по това време, но някаква сплав от добър изказ и драматургичен интерпретационен рисунък, отключи представата ми, разбира се на асоциативно ниво.

дефинициите ни разделят.

изключителната идея за нов живот на смисъла от въпроси към автори, режисьори, артисти, танцьори.

играта на подсъзнаието води до пътуване навътре в тялото

важни са човешките същества сами по себе си и това е достатъчно!

въпросите на Кореспондент_

correspondentluna.com

_[ смисълът от бунт / и естетиката на представлението_определят самия живот като естетика на самотата чрез бунт.

как представата за оголената страст, в сгъстената времева междинност;  разхерметизирането на митологемите, се оглежда във вътрешно изпитание за личността ]

_[ очевидно Стриндберг разчита на знаците / силата им. 

личното ви тълкуване за билките в този текст и как визуалното внушение  на  магиката им кореспондира с чупливостта на мига >

ситуирани  като нова отвара срещу характера на времето или втъкани в сукно /  изтъкано от нишките  на зависимостта_сила и подчинение ]

_[ моралът като граница, поставя въпроса ‘ кой си ‘  като контражурна среща на илюзията с реалността, преодоляването на даденостите / 

по какъв нов начин подсъзнанието маркира конфликта и помирението между душата и тялото_чрез кои свои дълбочинни и скрити връзки определя мотивацията у героите ]

_[ Еньовден и природата_културното значение на земята и корена, зависимостта от другия за вглеждането в себе си…всичко това сглобява света по нов начин в тези тъмни часове на отвъдното, на разрушените представи и порядки, на преизподнята. как Стриндберг балансира горната и долната земя в човека? свързва ли двете същности или ги раздалечава, за да ги смири ]

_[ как премина репетиционният период – в търсене на отчетлив и ясен образ или в трансформацията му чрез перформативни  жестове към  първообраза_може ли да се каже, че персонажите са образи в развитие, образи на развитието ]

_[ как определяте ролята на артистите и техните  личностни характери_с какви нови перспективи, поканените от вас артисти, обогатяват и развиват въздействащата сила на класическите образи / психоаналитичната им регистрация ]

_[ какво научихте за Стриндберг след преживяването на текста при поставянето му >

кой е Стриндберг днес и какво си казвaмe един друг, имайки предвид рецепцията на съвременния зрител ]

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace luna

от Антония Кесерджиева

фото наратив_Велина

графика_Antonio Keserdzhiev

как изкуството въздейства върху публиката / как свързва хора и представи / как изгражда разказ чрез споделянето на емоция / обект и интерпретация / рефлекс и резонанс_

така нарекохме надеждата си, в подкрепа на смисъла да се търсят нови начини за среща с обекти на дизайна, изкуството, пространствата. този път провокацията ни е към публиката, а поканеният има свободата да изрази погледа си към посочена творба по начин, какъвто сам измисли и избере.

[п о с о к и] камерна експозиция бижута
на Гергана Труканова
юли 2019
Artspace Luna, Бургас

подход / реакция_

[икономика на изживяването] разказва как едно пространство за изкуство, създадено преди 24 години, укрепва своята вяра всеки ден, благодарение на вниманието и креативността на своите автори и публика.
обменът е взаимен и важен, но жестовете са лични и изследователско искрени.

затова ще споделяме_ще питаме_ще тълкуваме и пътуваме в_

и к о н о м и к а
н а
п р е ж и в я в а н е т о

____

юли, 2019

‘ почувствах се като ученичка /
усещах светлината в пластиката, но имах нужда да я наблюдавам / може би ще отида на йога.
изведнъж, късно вечерта, преди да се отправя към леглото / взех решение :
сутринта ще взема брошката и ще отида край морето / ще я снимам. ‘
Велина_

Велина_

познаваме се чрез града, чувството за пространства и джаз /
разпознаваме се в мисли от разстояние /
понякога се разминаваме, но усещаме в световете си място за думи и поглед /
всеки път споделям, че се радвам да се срещнем, а тя:
‘ дори начинът на писане – пунктуация и малки букви
ми носят усещане за нещо, което е извън текста. ‘

листо от смокиня.
за 9 разказа в синьо.
водата предизивиква
светлината да говори.

9 като знак_
9 е плодовита идея_
9 писма до любовта_

събирателност на мига,
в който Велина среща
вълнението
на избора_

обект / пластика / брошка /
сребро_стъкло_сребро /

камерна експозиция бижута_ [ п о с о к и ]
дизайнер_Гергана Труканова
фотоси_Велина_
история с кръгове в слънце / въздух / вода /

_лъчи прекосяват хоризонти /
стичат се в синьо_ светлината е син дъжд_
забравям, че има други цветове.
посрещнала е изгрева при парапета на пристанище Бургас.
брошка с девет кръга за утрото на новия живот /

_____________

идеята ни се изразява в това да срещаме лица и характери, чрез обекти и интерпретации, за които разказваме в Луна.
диалогът на разпознаването се състои в съпреживяване, споделена естетика, подкрепа.
защо мислим да продължаваме да го правим?

усещането ни, че видимостта на добрите срещи
прави думите значими и после превръщането им в знаци провокира да бъдат разказвани и споделяни, а заедно с това стимулират нови идеи, нови изживявания.
изпитваме благодарност за общата интонация!

____

в Кореспондент [ 01 ] споделихме първата си среща от поредицата ‘ икономика на преживяването ‘ _

в нея арх. Десислава Стоянова интерпретира личното си усещане към една от творбите ‘ S t R U C t U R E S ‘ на Елисавета Ангелова / Elvyan, представени в Artspace Luna.

Кореспондент

correspondentlina.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

проект на Artspace Luna и Visionakt

ключова идея, технологии, арт > листо, а върху него – плод >

‘ какво е арт ‘ ‘ какво означава изображение ‘ ‘ прасковите, ще ги ядем ли ‘ ‘ нали това е галерия ‘ ?

Елица, Борис, Мари, Крум, Рая, Калоян

упражнение с ранна светлина / накратко за видео арта

видео курс и ателие за създаване на кратък видео разказ_ модератор Антонио Кесерджиев, асистент Свет Искрова 2019 година_независим проект в няколко етапа

_________

_здравейте!
видео изкуството е език, още една възможност да се изразяваме креативно. ще ви разкажа накратко историята му, някои негови характеристики и после ще се фокусираме върху човека и неговите чувства. задачата ни ще бъде да потърсим смисъла в света на човека.
ще открием реалност, която вие ще домисилите и ще заключите в образ.
ще създадете кратко видео, което заедно ще въплътим в света на човек, който е видимо самотен.

преживявайки чувствата му, всички ние ще усетим неговия живот, ще се замислим какво е радост, нужда, липса, болка, ще съпреживяваме и споделяме.

това ще бъдат интерактивни истории, които ще създадем в нашата видео лаборатория.

така ще се превърнете в мислители и автори на светове, родени от личните ви идеи.
сигурно ще станем и приятели и ще създаваме нови истории чрез видео и чрез видео ще се въплъщаваме в света на другия….

_в края на нашата среща ще получите няколко карти. върху всяка е написана по една дума, която вероятно е нова, но ще чуете по време на лекцията ми…
ще бъде добре да се обогатите, като се опитате да запомните значенията на тези думи.

_в началото на новата учебна година ще експонираме вашите видео творби в галерия Луна,
ще може да споделите с приятелите си целия творчески процес около създаването им.
ще имате възможност да употребите и някоя или всички нови думи, които вече ще са част от вашия нов език!
Антонио

__________

14 август 2019
галерия Луна в колаборация с Visionakt
кратък курс / в и д е о а р т
за ученици / 7 – 12 години
Антонио Кесерджиев_Свет Кесерджиева

Екран към града_ визуален жест към града / видео разказ, съставен от материалите, създадени от Елица, Борис, Рая, Мари, Калоян, Крум по време на видео лабораторията_ VisionАkt / Artspace Luna_витрина, улица Лермонтов 41, Бургас_2019 / 2020

някъде, между душата и ума, между есента и лятото, човек се оглежда в дните си.

някъде, между тук и сега между себе си и другите, човек открива смисъла. и от всички приказки избира тази, чрез която думите превръща в криле, а вятъра – в дом за приятелство.

приказка за спомените_ / текстово звено към видео конструкти_ Екран към града / Artspace Luna, витрина_ ул. Лермонтов 41, Бургас /

Екран към града е визуален прочит на реалността /

Artspace Luna
благодари на спонтанните, чуднопитащи деца,
които вдъхновено създадоха своите видео писма_ благодари на V i s i o n A k t_Antonio Keserdzhiev за осъществяването
на видео ателието ‘ Упражнение с ранна светлина ‘ –
идея, тема, финансиране и най-вече –
генерираните чувства и разкази_

кратките видео хроники
показват желанието_’ да се разказва чрез изкуство /
‘ да се изгражда жива комуникация между идеите,
града, различните погледи, умението да се тълкува /
‘ да се открие творческия заряд у децата, интегрирани в атмосферата на галерията, провокираща нови мисли, чувства, емоции /
Мари
Калоян
Борис
Елица
Рая
Крум изразиха себе си чрез видео_
научиха нови думи_
упражниха светлината на идеите си чрез сюжети_

видео ателие / теория и практика
с деца / 6-12 години /

VisionAkt / Artspace Luna
август 2019

Кореспондент

correspondentluna.com Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

снимки: Кореспондент

място: Artspace Luna

май 2019

S t R U C t U R E S

на

Елисавета Ангелова е визуално изследване на характера в
обем / форма / материя_ експозицията включва седем обекта за наблюдение, разположени в
дом за изкуство Луна / Artspace Luna.

вътрешните прочити са различни части на цялото – ум, сърце и воля. въпросителната връзка помежду им, подобно на съзидателността като процес е отговор в идея – да искаш и да се съпротивляваш.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Елисавета Ангелова / авторско представяне

S t R U C t U R E S

Artspace Luna_28 май 2019

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

S t R U C t U R E S е проект, изследващ вътрешното движение на човешкия интерес_

неговото пораждане /

видоизменение /

загубата му /

превръщането в нещо друго _

S t R U C t U R E S / Е л и с а в е т а А н г е л о в а

п л а с т и ч н и в и з и и / експозиция / о б е к т и / дом за изкуство Луна / Artspace Luna

• 

пластичните обекти S t R U C t U R E S на Елисавета Ангелова / Elvyan пораждат усещане за личните ни светове. съзерцанието на обектите формообразува всяка тяхна интерпретация и я свързва с избора ни да намираме нещо, което не може да бъде открито.

от въпроса ‘ какво е това ‘_до загадъчността на личностно място в света_структури структурират хроничните състояния в епизоди на търсене и намиране.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

28 май 2019_Artspace Luna

експозицията_ S t R U C t U R E S на Елисавета Ангелова / Elvyan отпраща към фундаменталната връзка с процесите_ гледане, тълкуване и анализ. потапяйки се в себе си, ние търсим езика й почти със силата на превода – какво ни казват тези обекти и винаги ли е едно и също във всеки един момент за нас самите?

пластиките съчетават в себе си материя, цвят, форма / като ни внушават ситуативни аспекти на видимо / невидимото.

прозрачни, плексигласови квадратни плоскости с пробиви_ плътни, текстилни ивици, приличащи на ръкави или тръби с мек пълнеж преминаващи / следващи пробивите като ход_своеобразна връзка на времето с пространството_ през нашия поглед_

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

изложбата S t R U C t U R E S
е част от проект ‘ с е т и в н о с т ‘
на Artspace Luna.

изведена в концепцията си да тълкува, Луна очертава нова връзка между публика и автори / анализ и изживяване.
поканва гост от публиката, който ще има свободата да предизивика и създаде ситуация от погледите, чувствата и настроенията в пространството с хора и обекти.
поканеният гост ще има възможността да напусне галерията в избрано от него време заедно с една от творбите, като в рамките на ден ще разполага с нея и ще произведе нова творба, нов смисъл с нейното участие / присъствие –
клип, албум фотоси, акция и др.

всичко това ще бъде споделено с екип на галерията, а по – късно и публикувано.

в смисъла на S t R U C t U R E S ,
Луна отправи покана към
архитект Десислава Стоянова да разположи своята идея, с която да трансформира духа на преживяване на изкуството до нови точки на взаимност.

• 

• 

май 2019

Кореспондент / от Антония Кесерджиева

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

снимки: Кореспондент

една история / формообразуваща
въпросите в чувства_на 14 февруари
Artspace Luna представи
инсталация
на
а н о н и м е н а в т о р_възможно е посетителите да са се почувствали
като променлива величина между времето и себе си_
в ден като този_

[14 февруари] любовта и чувствата са разкази за общността /
как тълкуването им под лупа размива границите
като среща силата на желанието с реалния пейзаж /

инсталацията Д и а л о з и
комуникира
през витрината на пространството_

в 21.30ч. на 14 февруари, след като всички са се настанили празнично в кресла за празнуващи, една витрина осветява образ до детайли / действащо лице_ анонимен автор

____

_защо избра тази дата? / Антония

< казва всичко,
14 февруари е визия, витрина за света – върховен израз на извисената форма без съдържание. / Aнонимен автор

_защо? / Антония

< съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с бяла захар, евтините атрибути, едри рози за бърза консумация.
а и кой мисли за сърцата, в които няма любов.
инсталацията ми говори пред обществото за онези, които очакват любовта, но социумът ги е отхвърлил, дефинирал е самотата им като заслужена, страданието им като наказание. а от любов всеки има нужда, животът е заради любовта. / Aнонимен автор

• 

• 

• 

_накъде вървиш? щастлив ли си? / Антония

< ясно виждам нещата. имам щастливо семейство, защото разбирам любовта като духовност. възпитаваме децата си в дух на съзидателност, говорим с тях, обсъждаме, водим ги в галерии, идваме при теб, те разказват за твоята галерия в училище…
но аз виждам действителността извън моя дом – масовост и безхаберие.
единствено да имат повече, така протичат дните за повечето. скапано! / Aнонимен автор

_помня, че коментирахме Жокера с Хоакин Финикс, който ти много цениш, филмът ли те импулсира? / Антония

< филмът е страхотен, гледах го 3 пъти за два дена и още ме души с експресивността си, защото е мъдра приказка за страданието. вероятно съм повлиян, но с инсталацията си давам тон на отдавнашни гласове, пробудени от стереотипите като вредители и загуба на ценност.
по-скоро разговорите ни тук в галерията ме провокираха – отношението ти към клишето определено е и моя позиция и те приветствам! / Aнонимен автор

_да, съзнателно се опитвам да движа идеите в пространството именно като среща на изкуството със социалните рефлексии и в случая аз ти благодаря, че прие провокацията ми! / Антония

< процесът е този – нощница, мушкато, папионка трансформират облаците в поука. използваната ирония с клоуна, паветата, обругаващо хвърлени по него, панделата, с която ги опакова като подаръци за фалшива любов – това е моят въпрос.
иначе любовта сама по себе не я съдя – всеки си избира своята! никой не бива да съди никого, това всъщност е много важно – толерантността!
Жокера е този глас, роден е от неосъзнатостта на обществото, в което живее, от глада за обич избухва неговият гняв. / Aнонимен автор

_с друг артист – скулптор / ювелир представихме концептуална серия бижута, които да бъдат израз на една спасена планета. чрез бижутата се опитахме да подсетим за нуждата и възможността всеки от нас да рециклира гнева, омразата, непоносимостта си в един градивен почерк на мисъл за другия, за нас, за цялото. / Антония

< това имам предвид с Жокера – той е един от нас! както ние имаме нужда от любов, така и той, а любовта е разбиране!
/ Aнонимен автор

• 

• 

• 

____

килимът е разгънат, героят е настанил себе си.

_какъв човек си, анонимен? / Антония

< с добра грамотност и осъзната критичност. познавам радостта, тъй като освен семейството си, имам много талантливи приятели. изграждаме система заедно.
поети, музиканти, таксиметрови шофьори, артисти, адвокати, фотографи с апарати…все яки пишлемета. / Aнонимен автор
____

колко е анонимен анонимният, когато има какво да каже?

Кореспондент

Д и а л о з и [инсталация] от анонимен автор / Artspace Luna

февруари 2019

Кореспондент Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

думи и текстове_ знаци и форми_

90°

а в т о р и т е_

Иванка Могилска, писателка, автор на пърформанси, копирайтър

Стефан Икога, писател, телeвизионен сценарист, рекламист

Стайко Мурджев, театрален режисьор

Иванка Курвоазие, динамичен композитор на мисли, диалози, посоки

Лили Гелева, актриса

Димана Йорданова, писателка

Антонио Кесерджиев, визуален артист
____

• 

• 

• 

• 

• 

• 

в продължение на година витрината на Artspace Luna
среща хората в града с изображения в серия плакати, съдържащи различни визуални разкази, провокирани от текстовете на някои български автори. / от април 2019 до април 2020 /.

интересното в тази колаборативна връзка е, че в плътността на думите се съдържа внимателното вглеждане на случайно уловеното в потока на речта и общуването като обмен.
обектът на внимание при визуалния артист, изграждащ портретите на кратките текстове не се свързва с откъси от повествованието в издадени книжни страници.
в тях се крие небрежното и умното, изречено на глас в потока на ежедневното споделяне на мисли и идеи.
това ги превръща в наблюдение над естествената природа да се споделя непреднамерено, а това поражда тълкуване.

реакциите на публиката говорят за състоянието, което предизвикват срещите с всеки нов визуален разказ_в
опознаване на идеи и автори.

сега ще си припомним кои бяха те.
емоционалността, която предизвикваха често пъти е извън кадър, но впечатлението бе за жив интерес.

по време на събитията 90° / за всеки следващ плакат /,
Artspace Luna подаряваше корен на живо растение, което всеки избираше кога и къде в града да засади.
____

90° проект_

‘ едно време хората живеели не на стада, а на ята ‘

думи_

Иванка Могилска

визия_

Антонио Кесерджиев

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

90° проект_

_ ако
любимата ви
костенурка
нинджа не е
М и к е л а н д ж е л о,
вероятно
всичко не ви
е наред _

_____

думи _

С т е ф а н И к о г а

визия _

А н т о н и о К е с е р д ж и е в

• 

• 

• 

• 

• 

• 

90° проект_

‘ а к о с п и ш с к у ч и ,
щ е с е с ъ б у д и ш с б ъ л х и ,
м а й н а ‘

________

думи_
Стайко Мурджев

визия_
Антонио Кесерджиев

• 

• 

• 

• 

• 

• 

90° проект_

думи – Иванка Курвоазие
визия – Antonio Keserdzhiev ‘

м о ж е б и
е д и н с т в е н о т о,
з а к о е т о и с т и н с к и
с ъ ж а л я в а м
в т о я ж и в о т
е
ч е в с е о щ е н я м а м
с н и м к а п р е д
А й ф е л о в а т а к у л а
с Б и л а ч а н т а ‘

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

90° проект_

‘ м н о г о х о р а
с ъ с с е р и о з н а
р а б о т а
и м а т с е р и о з н о
р а б о т н о в р е м е
и н е и м о с т а в а
в р е м е з а
н е с е р и о з н и
н е щ а. ‘

думи_

Л и л и Г е л е в а

визия_

А н т о н и о К е с е р д ж и е в 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

90°
е проект, който среща думи и визия.
думи, принадлежащи на съвременни български писатели,
носители на свободата да усещат, мислят и тълкуват.
думи, уловени в пространството за споделяне,
независими от редакция, издателства, представителност или вероятност на въздействие.

90° е проект за погледа_ с което търси сетивността на хората,
живеещи в града или преминаващите по улица Лермонтов в Бургас.

негов материален израз е серията плакати, създадени от Антонио Кесерджиев, експонирани на витрината на Artspace Luna [ дом за съвременно изкуство Луна ]

90°

въвежда думи от:

Иванка Могилска, писателка, автор на пърформанси, копирайтър

Стефан Икога, писател, телeвизионен сценарист, рекламист

Стайко Мурджев, театрален режисьор

Иванка Курвоазие. динамичен композитор на мисли, диалози, посоки

Лили Гелева. актриса

Димана Йорданова. писателка

Антонио Кесерджиев, визуален артист

___

авторите на текстовете са избрани и поканени
от Антонио Кесерджиев.
проект 90° е некомерсиален творчески продукт,
финансиран от Artspace Luna в партньорство
с Антонио Кесерджиев.
90° беше включен в културната програма
Мрежа на сетивата / Бургас
____

Artspace Luna, 90°
2019 / 2020

09 април 2020

Кореспондент Artspace Luna