Категория: ПРОСТРАНСТВА

от Антония Кесерджиева

снимка_Никол Кесерджиева

погледна с възбуда сините й плитки вечерна самота и реши да види всичко старо по нов, категоричен начин /

има неща, които не можеш да изтриеш от своята памет_колко умно!

– подай ми, ако обичаш, перлената огърлица! – казала царицата на царя.

– не виждаш ли, че е тук – на главата ми / не успях да си намеря короната днес! – отвърнал й страстно и унесено, завинаги преданият на бижутата и обувките й цар.

колко естествени били връзките между ума и случващото се_

смокинови листа, на вас благодаря /

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

как визуалната реторика превежда езика на мултимодалните аргументи на реалността / светлина за близкото бъдеще_

приближаване / отдалечаване в обектива_

Кореспондент

медийни комуникации_

Никол Кесерджиева

текст_

Антония Кесерджиева

януари 2022

LUX_нова вълна на съвременно изкуство /

летящ скок в ново стратегическо бъдеще_

светлината и вътрешната логика на случващото се, проследяват силата_всяко нещо да бъде на мястото си и не съвсем.

LUX е събитие с друга въздействаща сила, на границата на две темопорални емисии_експериментът да бъдеш едновремнно тук и пренесен в друга перспектива. и то не заради мощната технологична компания, осигурила материалната база, а защото дигиталният език е извън кода на уловимото, материалното. защото идейната еволюция и социалното измерение в инструментариума на съвременното изкуство е_новата визия за света отвъд предметността.

дълбокото_

техно аудио внушения, присъщи на въображаеми планетарни емисии / визуални кодове, оптично уголемени и плуващи в танца на вълната анимирани скулптури / микс от образи, цвят в интензитет, хора и екрани, коридори с упътващи знаци, въздухоотводни тръби, осветени завеси, думи и текстове, изграждащи диалог между публика и артисти_електронен пулс / динамика в оборот_

високото_

изкуството е като вода, която проправя и намира свой път, следвайки силата си да енергизира живота със смисъл, да съобщава, да създава / да обобщава, като подсеща за важното, като разтърсва и обгръща като мощна космос вълна.

да, изкуството днес има нов път, но тук, в залите на 180 Studios в Лондон, експозицията LUX_нова вълна съвременно изкуство, разположена на огромна площ от сграда_в центъра на Лондон, характерна със своя бруталистичен стил, разполага идеята за другия ум /

умът на 21ви век докосва света, като го трансформира.

изземва функциите на движението като преместване в права линия, за да разиграе и въвлече в нова схема всичко познато_до неузнаваемост_от стрелките при входа, червените завеси и неонови реплики по стените на подземия, лабиринти и тунели, до момента, в който учтиво ни настигна сътрудник, упътващ движението на зрителите, с въпроса – ‘ разбрах, че търсите морето. ами то е просто горе! ‘ / ставаше въпрос за залата с вълната_творба на колектива a’strict_знаейки, че не бива да я пропускаме в процеса, а докато попивахме и дискутирахме в дълги интервали всяка идея, заедно с чувството за свечеряване, дойде и притеснението, че е възможно да остане невидяна … самото придвижване в това пространство, инспириращата атмосфера, хипнотичното въздействие, оставят вкус на ‘ нещо ‘ от Дейвид Линч и още от самото начало_чувството за нова сензитивна клапа, стартираща с първата стрелка, остана будно по време на пълното завъртане.

видове светлина, но с коя какво виждаме?

съвременният смисъл на щастието, по какъв начин се свързваме с него?

кинемтографски, тези мисли се свързаха в съзнанието ми и при преминаването от зала в зала, усетих, че всичко се гради върху идеята за фрагментарността на човешкото съзнание_как всеки от нас се фокусира върху определен сегмент, като го мултиплицира за определено време. след изчерпването му, избира друг и така винаги общият план му убягва_някак си остава изолиран от цялото. може би затова темата е именно_светлина.

осветяването_ цялото / свързаността / общото / всичко_ отразено във всеки

събирателното е верига от различни звена, а инженерно_ животът ни го поглъща и излъчва в различни цветове. светлината е фундаментална и основополагаща сила, конструираща реалността ни. всеки изгражда собствения си живот според това, какво вижда чрез светлината.

умната техника е хоризонт. зелената светлина и дигиталността са стратегическото мислене за новия ни, осъзнат живот.

светлина за близкото бъдеще_

какво ни казва LUX_

изкуството на новите медии изследва преместванията на човека в пространството / изследва как се променя човешкото съзнание спрямо дигитализацията / как изображението посредством компютър свързва реалното с фантазното и какво означава това за по- задълбоченото ни опознаване и разбиране_

дигитално-инсталационно изкуство / виртуална реалност

осъществява нов тип сетивна и мисловна реконструкция_ в мащабите на общовешкото_дава ни възможност да изследваме как режисираме и интерпретираме истинността навътре в съзнанието си, приканвайки ни да видим същността в друго зрително поле. отвъд видимостта. това, разбира се, въздейства по нов начин за сетивата ни, внася ново усещане, изгражда нов тип синаптични контакти и вероятно нервните ни клетки се свързват в мрежа от друг характер.

такъв тип изложби създават нова история за възприемане и тълкуване на познатите_причина / следствие, обогатявайки връзката с нов зрителен модел.

гледане / свързване / възприемане / осъзнаване /

една вълнуваща работа_на Universal Everything / Transfiguration 2020, която бързо става любима_ възникнала идейно още през 2011 в Париж, арт колективът преработва оснвата й, за да сподели с публиката на ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ преобразуваната й форма в пресечност на въздействаща визия, перфектен аудио дизайн, ударна мощ на общата енергизиращата сплав_видеото среща с непрестанно движеща се фигура, преминаваща по посока_универсалното време / през различни фази и състояния / в различни смисли и подобия.

Universal Everything / Transfiguration 2020

сибирателен образ на формата живот фокусира върху преобразуването на фундаменталното_ тялото и неговото движение. дори не се замисляме за мястото и целта, към които е устремена гиганстката фигура. достатъчно е равновесието, внушено чрез основата_земя и щом я има, същественото е движението. преминаването през огън, вода, лава, камък / неспирното движение провокира мисъл относно свързаността_ причина / следствие, взаимопораждащата им сила в живота_това, към което вървим, е онова, което сме. времето е наш дом, а ние се променяме в търсене на конкретните му_образ и същност.

творчески директор_Мат Пайк
анимация_Крис Пери
звуков дизайн_Саймън Пайк

какво виждаме чрез светлината?

в LUX тя е енергията. от водата, небето, природата, ума. и в диапазона на яркостта на цветовете до пълното им избеляване, LUX сигнализира, че дори свободата да виждаме света в цвят също е въпрос на взаимност / зеленото е цвят, защото е смес от други цветове!

многоканалната видео инсталация на арт колективa Random International представя новата работа Algorithmic Swarm Study / Triptych, като изследва движението на групата, инстинктите и стадното поведение, което не допуска отклонение от цялото.

стилизираните изображения в работата на корейския колектив a’strict_Morando представя цикъл огромни божури, които следват живота, разгръщайки формите си постепенно. техният втори план_минималистичен характер на скенер изображението им реализира темата за привидността и продължаването / неспирността в начало_край_и пак начало.

за ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’, Карстен Николай реализира мащабен проект, в който звукът се изразява в цвят, като го превръща в светлинна скулптура. Карстен е световен артист, базиран в Берлин, воден от смесването на изкуство с наука и експеримент. в артистичната си дейност, това свое търсене изразява чрез набор от математически връзки, посредством които конструира нова сетивна вълна за своите зрителите.

Кореспондент откри и друга важна характеристика за автора от Германия_Карстен Николай е един от ярките двигатели в полето на електронната музика. той композира в чистата гама на рафинирания, редуциран до знак звук, а чувството, което носи музиката му се разпознава с минималистичен вкус към естетиката на севера, лаконичността на ударния, ясен, истинен звук, отключващ сюрреалистично изживяване в посока на психеделичното като рефлекс_в обяснение за несъзнаваното. споделяме силно завладяващата музика, създадена от Alva Noto / псевдонимът на Карстен в музикалното поле /!

вълната_

аудио визуален ритъм, мулти-сензорна инсталация на a’strict_ какво очакваме от живота / границата_бряг / вода, преодоляването й в мисълта чрез преработване на страха в поглед навътре. едно ‘ потяпящо ‘ изживявяане, което преминава през сетивата, за да ги срещне в обща стая с изненадата / нова визуална реторика.

сюрреалистична среда_ мулти – сензорната видео инсталация Starry Beach на южнокорейския арт колектив a’strict, чиято премиера е била още през май 2020, по време на пандемията.

мащабната работа на Es Devlin, Blueskywhite, в която небето от синьо става бяло – дава прочит на емоционалната ни свързаност с природата. всяка изречена дума променя света в съответния ритъм, нюанс и всичко това се отразява в смисъла на персоналните човешки връзки, каквито изграждаме с действията си. а и в сложния характер на социалните взаимоотношения, свързаността ни, глобалното затопляне, и всички поражения за планетата ни, произтичащи от действията на хората. творбата коментира изчезването_ ‘ край на синьото небе ‘. изградена е в две части:

1_стих на Байрон от 1816г ‘ Тъмнина ‘, която отправя зрителя в светлинен тунел с дължина 24 м. стихотворението е писано по време на газовото изригване на връх Тамбора, последвано от затъмняване на слънцето и температура около 3 градуса ‘ годината без лято ‘ / необикновените червени залези от това време са документирани в творбите на Джоузеф Търнър, известен като художник на светлината /.

2_мащабни светещи панели, които модулират прехода за зрителите, като визуализират изчезването на синьото небе / претопяването му в равно бяло поле_резултат от гео-инженерната дейност, която предизвиква глобално земно затопляне.

Black Corporeal / Between This Air

Julianknxx размишлява върху гласа на тъмнокожите, чувството за принадлежност и ритъмът, който потапя в история на дишането като болка_най-важната болка в този свят_да не бъдеш. мултимедийна инсталация, изградена от седем широкоформатни екрана, в която всеки щрих е превод в самостоятелен екран_чрез приближаване в близък план, работата среща очите на болката_’Дишай! Дишай!’. силна творба на Julianknxx , която обръща внимание на психиката на тъмнокожите хора по света, правейки връзка с дишането като процес извън пулса на дробовете_всичко онова, което поглъща цялостното съзнание.

авторката, която открих за себе си и реших да следя, за да изследвам релефа на философските й внушения е Hito Steyerl, доктор по философия, художник, професор по експериментално, кино / видео / документална есеистика.

‘ Това е бъдещето ‘ , творбата на Хито Щайерл_ носи в себе си още в самото заглавие пресечността на настояще и бъдеще.

бъдещето винаги потегля от последните спирки на настоящето като линия. то тръгва и се произвежда чрез динамиката и конструкта на статуквото, сатиричността_ иначе как бихме го класифицирали като видоизменена същност на реалността? изследваща медиите, технологиите и движещите се изображения, Хито Щайерл показва своята видео инсталация ‘ Това е бъдещето ‘ и поставя въпроса за изкуствения и естествения интелект.

светлина за близкото бъдеще_

13 октомври – 18 декември / в последствие удължена до 20 февруари 2022 / в 180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ обединява 12 от най-известните медийни артисти и колективи по света / творци, работещи с най-новите аудио-визуални технологии за създаване и изживяване на нова реалност_ Рефик Анадол / Дже Баак / Сесилия Бенголеа / Цао Юси / Ес Девлин / iart / Джулиан Knxx / Карстен Николай / Random International / Хито Щайерл и Universal Everything.

имърсив дигитален проект_ в присъствието на 13 мащабни инсталации, произлезли от съвременните дигитални технологии, които използват изкуствен интелект, генеративни и интерактивни алгоритми, обемен звук и оптична илюзия, за да създадат нов вид артистични преживявания.

билетите бяха в продажба още от август, но заради наличието на други ангажирани позиции и други планувани изложби, екипът на Кореспондент успя да реализира посещението си по време на удължения престой на LUX_ 07 януари / 20 февруари 2022 / , така че_ благодарност за януарската възможност!

нова вълна на съвременно изкуство! това е нашият избор!

изложбата_ курирана от SUUM Project в сътрудничество с Fact и 180 Studios в Лондон, Великобритания и спонсорирана от LG.

интересното за екипа ни бе да потърсим_ каква е ролята на дигитализираната представа в общата култура на възприемане и интерпретация. мен лично ме занимава и вълнува въпросът_как може да се изразява съвременният артист, възможностите и силата на внушение в работите му в стремеж към равновесие и при пълна липса на материални средства .

в края на изложбата, чувството те води или да побегнеш бързо или да притихнеш в мислите, насочени към ‘ фискалното ‘ в личната ни етика и политика към_ време / място / хора / взаимодействия.

LUX създаде революция в мислите ни, като предизвика нови образи в система от изкуство / технологии / наука_в общо стратегическо бъдеще за управление на сетивата ни чрез ума на новите ценности.

за да изградя този анализ_към личните си усещания, предизвивикани от изживяването по време на изложбата, прибавих и изпитах знанията си за видовете синапси в нервната система на човека. подготвях се дълго за този текст, а по време на престоя си в Лондон, при срещата ми с тези инсталации се провокира желанието да потърся информация за невронните контакти, след което тълкувах как всичко е въздействало върху емоционалната ми основа, за да го погледна чрез личната си интерпретация и нагласа. чувствах се в подем още по време на потапянето, тъй като търся и се интересувам, най-вече приемам, а и обичам този език_дигиталността / електро вълната / техно звука / смесената медийна дълбочина с релефа на лайтбокс техниката за манипулиране на обектния свят / как всичко това дефинира нас самите и как разгръща концепция за изживяване, надграждане на идеите ни – от новите импулси на създаване до новите екосистеми във въображението и свързаността. на излизане се погледнах, за да се убедя, че цветът на ирисите ми е същият / поне това?

коментарът ни в Кореспондент относно LUX_

светлината е новият живот между изкуствен и естествен интелект /

_интерпретира с нови средства_ темата за промяната в наратива чрез времето като начин на общуване_сред обществото, социалната среда / като климатична развръзка, белязана от човешката свръх консумация

_предефинираната роля на визията_чрез сценичните /театрални изкуства / размитите пространствени белези между фикция и реалност_дигиталността в обемни звуци

Кореспондент присъства в средата на 180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ , за да преживее мащабността на истински съвременен визуален пърформанс, организиран от световни медийни артисти и колективи по света, работещи с най-новите аудио-визуални технологии за създаване и изживяване на нова реалност, в който светлината е домакин_ дълъг процес, в който всяко образно видоизменяне води до нов зрителен ъгъл при всеки артист, а за публиката_да се учи да живее в стратегическата промяна за разумно равновесие.

съзнанието запазва обобщения и уголемен портрет на цветето_не само като природна даденост, а като идея, генерирана от друга реалност_символ на поникването, кореновата система, пренасяне на информация чрез почвата / влагата / въздухът, светлината. светлината определя живота, тя го дефинира, а чрез цветята / като прототип на човешкото присъствие го пренася в космоса_

текст_Антония Кесерджиева

комуникации_Никол Кесерджиева

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

фото наратив_

Никол Кесерджиева Николай Георгиев

текст_

Антония Кесерджиева

декември, 2021 / Лондон

дали защото животът му е пътуване във възможността да бъдат съчетани и изследвани световете / тяхната различност, не само като релефни територии, а като духовни модуси / наследствени взаимопрониквания, Исаму Ногучи разгръща характерната си същност хармонично, плавно, многозвучно_в етажите на творческата си интенция_естествен, в природата си да чувства.

Лос Анджелис е родното му място, а живее, пътувайки между Изтока и Запада.

биографичната история / 1904 – 1988 / сочи за ранния му престой в Япония, за обучението му в Ню Йорк, стипендията Гугенхайм и заминаването му в Париж, където срещите му с Алберто Джакомети и Александър Калдер, Пабло Пикасо и Жоан Миро формират интереса му към абстрактната визия, любовта към формата и връзката с цветовите нюанси, езика им.

но чувството в тази публикация, е породено най-вече от желанието да се вникне в света на Ногучи чрез емоциите и размислите около едно истинско кореспондентско обследване на пространството в Барбикан, в пълнотата на часовете в цял един ден_след Коледа / 2021, в Лондон.

Noguchi_

по природа е съзерцателен и проникновен. роден от срещата на японски поет и американска писателка, момчето Сам Гилмор / по-късно приема фамилията си Ногучи / от малък се грижи за градината пред техния дом. чувството на свързаност с растенията, тяхното формообразуване и подреждане в позиции вдъхват живот на ведрата му нагласа да създава и измисля. отдадеността към природата като процес го провокира да мисли и да отключва наблюденията си в посока на логически умопостроения _аналитични, научни. сигурно тези желания го срещат и с курса по медицина, от която по-късно се отказва, за да открие душата си в скулптурата, архитектурата и градините, дизайна, сцената.

Ногучи е поетичен в създаването. съзнанието му е погълнато от връзката_човек / свят. и някак си естествено за неговия произход_думите търсят път към формата, деликатността става негов маниер. фигуративната му работа като дух и настроение очертава граничността в_среща на видимото с въображаемото, затова е и отличителен, и съществен за модерната изразност_дълбок и съзерцателен жест в камък / бронз / дърво / керамика / стъкло_

така той определя геометрията и абстрактността в екстериорните пространства като нова органичност в погледа към града на 20ти век.

създава сценографии, костюми и декори за балетните спектакли на Марта Греъм, претворява детските площадки в градската среда в своеобразно ‘ четене ‘ на приказки чрез знаците на архитектурата в цвят и обем.

плавни, дълбоки и извисени, тихо стъпващи поеми, творбите му_интериорни и екстериорни приобщават към разбирането за чист, земен свят на разбиране и смиреност, на модерност и вкус към мисленето.

масата_

три детайла_емблематичната маса Ногучи, разпознаваема в целостта си да бъде тук и сега, в позицията на пластика, върху, която е застинал стъклен плот. масата на Исаму Ногучи, проектирана за Херман Милър / 1944 г. / е известна с елегантността си да приобщава лекотата в материи, обеми, сглобки, като звучи чисто и достатъчно.

Ногучи носи светлина_ Кореспондент_ http://www.correspondentluna.com

Noguchi_Barbican / London 30.09.2021_23.01.2022

http://www.correspondentluna.com

светлината_

погледът му_да съчетава, да разбира естеството на нещата, да откроява действието като природа, става повод в конструкцията на една от най – разпространените му концепции_светещо тяло от бамбук и хартия. за неговата поява, Ногучи интерпретира върху стара японска техника / използвайки ръчно добитата хартия уаши /, като претворява идеята й чрез метални, минималистични сегменти_крака / за чието вдъхновение подсещат Пикасо и Джакомети, а идейно_разширява погледа към слънцето.

Ногучи разработва тези светещи слънца в отговор на личните си изживявания, свързани с доброволната му мисия в лагер за японски американци, в Аризона през 1942г.

непрестанно разширява територията на изкуството и възприемането му, като вярва, че неговата сила одухотворява човешката същност.

енергията в творческата система от_архитектурни кодове, скулптурни знаци, танц и сцена, дизайн обекти за употреба, детски макети, се задвижва от активността и съзнанието на артиста.

Ногучи е световен автор, който чрез изкуството си създава ключ към човека, начина му на живот и управление, природата около него. вярва, че ‘ скулптурата може да се проектира в полза на обществото ‘. интересува се от проблемите, които рамкират и ограничават хоризонта / свободата. чрез изкуството си влиза в тъканта им като в ‘ лисича дупка ‘ / подобно неговата пластика, разположена в градска среда /. в продължение на шест десетилетия, мисловната му позиция, базирана върху експеримент и иновация, е съответна на социалната конфигурация и значимост на артистичната му дейност / в мащаб /, затова е определян и като най-влиятелния скулптор на 20ти век_със свой социален / хуманистичен / визионерски профил.

архитектура и памет_

скулпторът Исаму Ногучи е автор на произведения, създали облика на съвременността като памет. важното, което оставя следа в съзнанието на човека събужда чувство_при среща с обект, композиция, постановка, монументални скулптурни обществени, иновативни предмети с ежедневна функция.

скулптурите на Ногучи, посветени на световната история, както и неговите градини, проектирани като живи организми в космоса на градските пространства живеят като буден социален рефлекс, свързвайки човека с обществото. като покана за диалог, извън времето и обстоятелствата.

Исаму Ногучи е удостоен с медал за изключителен принос в изкуствата през 1982 г., наградата на Киото за изкуства_ 1986 г., Национален медал за изкуства 1987г.. Музеят на градината Isamu Noguchi, открит в Лонг Айлънд Сити, Ню Йорк през 1985 г., включва открита градина за скулптури и колекция от около петстотин скулптури, скици и рисунки, фотоси.

личностно излъчване_

една лична мисия, внедрена в съзнанието на Кореспондент_да събира и синтезира внушенията от всеки жест в галерийното пространство – творби, текстове, плакати, публика и присъствие, реакции, случайни ситуации, предизивикани по време на посещението, дават воля на представата за това_всеки артист / портрет, да бъде обрисуван спрямо колажа на всичко уловено в цикличността на всяко посещение_т.е. всяка капка смисъл, продиктувана и провокирана в полето на взаимодействие / докато се разглежда / става част от впечатлението, именно защото е несравнимо, неповторимо и ценно изживяване само по себе си.

ето за Ногучи_

Ногучи търси навътре в себе си. израснал в атмосферата на отсъстващ баща, опознал света около себе си чрез градината пред дома, Сам запазва ранното си чувство за обич и свързаност чрез добрите приятелства. дългото вътрешно ‘ питане ‘, лутане между изкуство и медицина също изиграват важна роля в търсенето на личностно равновесие. и все пак, образът на градината, за мен е основополагащ_там Ногучи подрежда микро света, там изгражда личния си наратив, имайки възможността да композира и създава, да твори и избира място за всеки корен, подобно избора на живи хора около себе си. Исаму Ногучи създава градина пред дома, хармонизирайки свободата си, която после разстила по целия свят чрез пътя на своите скулптури.

всяка една ретроспективна изложба прилича на градина. тук, в Барбикан тя е жива пред очите ни. силата й на привличане е ясна_и в естетически план, и в мисловен ракурс.

Ногучи е тих въздействащ, формообразуващ вятър_сплав между думи, разказ, материя и дух! еко – системата в градината, за която се грижи като малък, му дава вкуса към свободата до края на дните му_ да иска / измисля / може / създава. омиротворяващ творчески потенциал е!

Барбикан посреща посетители за рестроспективната изложба в Лондон от 30 септември 2021 до 09 януари 2022. изложбената линия, която предлага самият център за съвременно изкуство и дизайн Барбикан, е вълнуващо и истински подходящо място за колекцията на творец, предлагащ фината органика между пластичност и мекота на обема, характерни за постановката на мисълта му, за цялата дълбока ритмичност, изграждаща творбите му.

художествената галерия Barbican постави първата европейска ретроспективна изложба на творчеството на Ногучи от 20 години насам. организирана и курирана е съвместно от Barbican Center_Лондон / Museum Ludwig_ Кьолн и Zentrum Paul Klee_Берн, в партньорство с LaM – Lille Métropole Musée d’art moderne, d’art contemporain et d’art brut. мащабната експозиция илюстрира иновативния почерк на световния артист, който притежава умението да превръща скулптурата в архитектурна жизнена среда, свързваща традиция и модерност с екологичното съзнание като начин на живот.

впечатляващите преходи от тема в тема, от разказ в разказ пресъздават духовната история на твореца като динамика и равновесие_в тяхната пълнозначност и значимост. и да, Ногучи излъчва баланс. може би този поглед към действителността беше същностен за гостите и посетителите_ден след Коледа, Барбикан бе събирателен център за хора от цял свят, дошли, за да преживеят светлината в идеите на един чувствителен разказвач, какъвто е Ногучи.

декември, 2021 / Лондон

Кореспондент

http://www.correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

проект на Artspace Luna и Visionakt

ключова идея, технологии, арт > листо, а върху него – плод >

‘ какво е арт ‘ ‘ какво означава изображение ‘ ‘ прасковите, ще ги ядем ли ‘ ‘ нали това е галерия ‘ ?

Елица, Борис, Мари, Крум, Рая, Калоян

упражнение с ранна светлина / накратко за видео арта

видео курс и ателие за създаване на кратък видео разказ_ модератор Антонио Кесерджиев, асистент Свет Искрова 2019 година_независим проект в няколко етапа

_________

_здравейте!
видео изкуството е език, още една възможност да се изразяваме креативно. ще ви разкажа накратко историята му, някои негови характеристики и после ще се фокусираме върху човека и неговите чувства. задачата ни ще бъде да потърсим смисъла в света на човека.
ще открием реалност, която вие ще домисилите и ще заключите в образ.
ще създадете кратко видео, което заедно ще въплътим в света на човек, който е видимо самотен.

преживявайки чувствата му, всички ние ще усетим неговия живот, ще се замислим какво е радост, нужда, липса, болка, ще съпреживяваме и споделяме.

това ще бъдат интерактивни истории, които ще създадем в нашата видео лаборатория.

така ще се превърнете в мислители и автори на светове, родени от личните ви идеи.
сигурно ще станем и приятели и ще създаваме нови истории чрез видео и чрез видео ще се въплъщаваме в света на другия….

_в края на нашата среща ще получите няколко карти. върху всяка е написана по една дума, която вероятно е нова, но ще чуете по време на лекцията ми…
ще бъде добре да се обогатите, като се опитате да запомните значенията на тези думи.

_в началото на новата учебна година ще експонираме вашите видео творби в галерия Луна,
ще може да споделите с приятелите си целия творчески процес около създаването им.
ще имате възможност да употребите и някоя или всички нови думи, които вече ще са част от вашия нов език!
Антонио

__________

14 август 2019
галерия Луна в колаборация с Visionakt
кратък курс / в и д е о а р т
за ученици / 7 – 12 години
Антонио Кесерджиев_Свет Кесерджиева

Екран към града_ визуален жест към града / видео разказ, съставен от материалите, създадени от Елица, Борис, Рая, Мари, Калоян, Крум по време на видео лабораторията_ VisionАkt / Artspace Luna_витрина, улица Лермонтов 41, Бургас_2019 / 2020

някъде, между душата и ума, между есента и лятото, човек се оглежда в дните си.

някъде, между тук и сега между себе си и другите, човек открива смисъла. и от всички приказки избира тази, чрез която думите превръща в криле, а вятъра – в дом за приятелство.

приказка за спомените_ / текстово звено към видео конструкти_ Екран към града / Artspace Luna, витрина_ ул. Лермонтов 41, Бургас /

Екран към града е визуален прочит на реалността /

Artspace Luna
благодари на спонтанните, чуднопитащи деца,
които вдъхновено създадоха своите видео писма_ благодари на V i s i o n A k t_Antonio Keserdzhiev за осъществяването
на видео ателието ‘ Упражнение с ранна светлина ‘ –
идея, тема, финансиране и най-вече –
генерираните чувства и разкази_

кратките видео хроники
показват желанието_’ да се разказва чрез изкуство /
‘ да се изгражда жива комуникация между идеите,
града, различните погледи, умението да се тълкува /
‘ да се открие творческия заряд у децата, интегрирани в атмосферата на галерията, провокираща нови мисли, чувства, емоции /
Мари
Калоян
Борис
Елица
Рая
Крум изразиха себе си чрез видео_
научиха нови думи_
упражниха светлината на идеите си чрез сюжети_

видео ателие / теория и практика
с деца / 6-12 години /

VisionAkt / Artspace Luna
август 2019

Кореспондент

correspondentluna.com Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

докато подлагам на съмнения ежедневната преупотреба на стереотипни алгоритми, си задавам куп въпроси около нещата, които ме вдъхновяват_

кое е важното в това, което мисля и създавам?

какво научавам, докато работя?

кое е онова, върху което искаме с екипа да фокусираме развитието си?

забелязвам, че същественият ритъм се обуславя от една важна стъпка в управлението на галерийното пространство и неговата визия в последните няколко години_

неговото разширяване в поле за обмен и нови интеракции чрез изкуство_

визия . текст . обекти . диалог . медия

естествено, това мобилизира нов тип ресурс, среща и трудности от друг характер, но обогатява с многообразни и пълноценни връзки, като създава  вълна от изживявания и най-вече адекватни теми, чието влияние намирам за ефективно – както за пространството, така и за града. 

всичко започна с желанието ни да селектираме онези артистични жестове, в които откриваме инструмент за социален диалог, функция и употреба / с други думи – изкуството като разговор и диалогът като културно изживяване в различни точки по света.

припомням някои от последните събития, чрез които се опитахме да породим мислене и желание у нова публика.

важни фокуси_

2021 година добави нова стойност в концептуалната стратегия на независимото пространство за съвременно изкуство и дизайн Artspace Luna.

Кореспондент и Далекоглед / КИД / са  мултидисциплинарни модели за съучастие, създаване, преживяване, споделяне / с които екипът на галерията търси и изгражда новия характер на дейността си_нов тип диалогичност и обмен.

КОРЕСПОНДЕНТ е дигитална медия за изкуство и култура / начини на мислене_ базирана на авторски поглед, визия и асоциативни прочити върху културни събития, лица, пространства, концепти. 

Кореспондент е независим проект на независимото пространство за изкуство и дизайн Artspace Luna със свои_екип, селективни подходи, модели на представяне, платформи за дискусии и обмен. проектира се в различни броеве / съдържа специфични ‘ стаи ‘ за асоциативни препратки и кратки поеми, различни от информационния поток. дискурсивно, всеки брой съдържа следните теми: портрети / погледи / проекти / пространства / разговори / изгражда свой език, за да разглежда и прониква в акценти от минали вече събития.

correspondentluna.com

https://correspondentluna.com/

ДАЛЕКОГЛЕД е подкаст, изследващ тълкуването и мисленето на младите хора, отнасящ се до внимателно наблюдение върху изразяването_собствен поглед, социални рефлексии, анализ и споделяне на лични истории, обществени реалии през изкуство, опит и артистични акции.

Далекоглед е концептуална идея на екипа на Artspace Luna и като такава, подкастът е част от дигиталното тяло на медийната платформа Кореспондент, където се публикуват всички негови епизоди. първите шест са излъчени с подкрепата на Община Бургас по програма за съфинансирани културни проекти 2021, Бургас.

correspondentluna.com / Далекоглед_подкаст

https://correspondentluna.com/dalekogled-podcast/

от 1998 година до днес, екипът на Artspace Luna селектира, организира и финансира своите идеи в събития.

ето и част от последните прояви, които дефинират моделите на изследване на връзката_галерия / медия / публика.

Artspace Luna / независимо галерийно пространство, създадено през 1998 в Бургас /

медийни платформи с доминираща комуникативна, културна принадлежност_уеб сайт и аудио подкаст.

публика – реакции, съавторство, обмен и комуникация

____

[ 90°]

поканихме визуален артист с негов авторски проект, базиран върху личната му, социална рефлексия. представяне на авторската му, графична композиция обединавяща текст и визия, която периодично подменяме с новата му авторска интерпретация / относно нов, избран от него текст на български текстописец /. проектът е с продължителност_една календарна година / 2019_2020.

всяка нова визуална идентичност по проекта е придружена от акция навън_засаждане на живо растение в различни части на града.

проектът е надградена концепция върху друг устойчив проект на същия визуален артист_проект ‘ Прозорец ‘, реализиран самостоятелно, в рамките на шест години / 2012_2018.

[ заповядайте, съседи! ]

периодично каним съседи в галерийното пространство_опознавайки се в среда от авторски обекти, музика, акции и домашна храна. фокус_общуването като внушение_  

[ движение с книга ]

подаряваме книги от личната библиотека на семейство Кесерджиеви, като предоставяме възможността животът им да бъде продължен по различен, своеобразен начин_

[ упражнение с ранна светлина / накратко за видео арта ]

организирахме еднодневна образователна програма с познавателен и интерактивен характер / за деца и подрастващи_кратка лекция чрез модератор, придружена от самостоятелно създаване на видео съдържание по време на курса за начинаещи_2019

[ органично / нов свят_сетивност ]

поканихме артист_бижутер, като инвестирахме лични средства и ресурси в производството на бижута от сребро и рециклиран материал. провокирахме идейните му проекции чрез концепцията на Artspace Luna по посока_зелени артистични практики ‘ изкуство и спасена планета ‘ / медийна среща с публиката_2019

събитието бе част от културния календар на Мрежата на сетивата_БулевАрт_

[ заедност ]

изградихме мост между различни креативни общности от Бургас и Лондон. 

чрез модератори, в контакт с лондонската галерия за съвременно изкуство Barbican, екип на Artspace Luna предостави 6 есета на английски автори, които предложихме за превод и интерпретация сред шестима приятели на бургаската галерия Artspace Luna. проектът бе придружен от изграждането на динамична комуникативна и видео среда_2019 

[ напиши ми дума_подарявам ти късмет ]

предложихме интерактивна ситуация, стимулираща изживяването_

<намисляне / изричане> <подаряване / въздействие> 

[ кое превръща мястото в пространство? ]

модератори създадоха интерактивна ситуация, насочена към присъстващите гости на едно от парти събиранията в галерийното пространство. заедно създадоха поле от взаимодействия и индивидуални прочити върху темата – място / пространство_2017 

[ екран към града_визуален прочит на реалността ]

предложихме втори, надграждащ етап към видео лабораторията ‘ Упражнение с ранна светлина ‘_екранизация.  ситуирахме екран към града, като излъчихме адаптирана композиция от всички видео материали, изработени от децата в образователната програма с модератор. така споделихме  видео продукцията с хора от града_2020

[ тяло_дух_воля ]

изградихме нов прочит и интерпретация върху някои естетически категории, свързани с празниците, празнуването, тяхната културна семантика и принадлежност. 

проектът е с устойчив характер и се случва до днес, няколко пъти в годината_ 

[ диалози_инсталация от анонимен автор ]

2020_по наша покана, анонимен за публиката автор изгради инсталация с жокер и интервю, предизивкващи ироничен поглед към някои социални, масови и лишени от смисъл преупотреби на знаците по повод 14 февруари_ 

[ споделянето_]

поканихме гимназисти от града, представители на младежки общности. екип на Artspace Luna ги срещна с някои от проектите на галерията, като се очертаха бъдещи взаимни акции с обществена кауза и внимание_

[ виртуална галерия_март 2020 ]

в първите дни на пандемията и двумесечния локдаун реализирахме виртуална галерия, като предложихме – паметта като акция на мисълта.

чрез спомени, предизивикани от преживяване на изкуство, посещения, разкази, фотоси, нашата виртуална галерия / в рамките на два месеца / приобщи приятели и познати от социалните мрежи да споделят свои снимки. ефектът от този вид общуване  по време на пандемия_ изградихме виртуална галерия от 2000 снимки, изпратени от различни хора и от различни точки на света_

[ пластелин и дадаизъм ]

2020_в първите дни на пандемията и двумесечния локдаун реализирахме виртуална премиера на непознати до този момент за галерията и града автори_фотографи, българи, живеещи в Париж и Лос Анджелис_

[ четири стени_виртуална премиера по време на пандемия ]

2020_по време на двумесечния локдаун организирахме колаборативна връзка с автори и преподаватели, представихме идейните им проекции, предизвикани от затварянето между четири стени. техни създатели са преподаватели и студенти от СУ ‘ Климент Охридски ‘

[ живот / промяна и адаптация ]

е проект, разказващ за човешката сетивност и физическата дистанция под въздействие на covid – 19. поканените 7 артисти реализираха свои прочити на ситуацията. един от тях подготви 6 визуални портрета на човешките сетива във вид на картички, като всеки зрител, посетил галерийното пространство получаваше подарък_комплект авторски картички_2020_2021

[ екзистенциализмът хуманизъм ли е? ]

една от последните акции на Artspace Luna за изминалата 2021.

акцията поставя идеите_разпознаване, подкрепа, съвместност.

мисията_чрез реална история, провокирана от намерен визуален материал, съпътстващ подкаст Далекоглед  да събуди чувствителността на своята публика в желание за подкрепа на млад творец. 

поставяйки диалогичността и тълкуването като движещи концептуални механизми в дейността си, екипът на Artspace Luna полага грижи и по отношение запознаването на своята публика с подбрани книжни и музикални издания.

днес, в пространството могат да се открият и закупят_

книги на издателство МЕТЕОР_ 

СВЕМА _ 

ПЕАТ НЕКОГАШ _  

избрани албуми от TASCHEN _

MY SINEMA / Мирослава Кацарова _

СПИСАНИЕ ЗА ТАНЦ _

ART IN BULGARIA / архивни бройки _

artspaceluna.com

https://www.facebook.com/artspaceluna

Artspace Luna_в своята лента през 2022!

благодаря на екипа, с който измисляме и създаваме! идеите са само път, важна е волята, времето и вниманието! реално и емоционално_

за радостта от диалога и обмена, непрестанно нарастващия интерес към опознаването на света, съм признателна и благодарна от сърце на Никол Кесерджиева и Антонио Кесерджиев! на всичките ни скъпи хора, които споделят идеите, за да сме заедно в интересното_ изкуството_начин на живот.

благодаря!

Антония

януари, 2022

Кореспондент

correspondentluna.com

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

изложбата на Симеон Шивачев и Стойко Даскалов

ноември, 2021 / Бургас

[ пътепис в изложба_ съобщава пълнотата като пътуване ]

_съвкупността от образни окончания / _функциите на живота с характер на страст / _употребата като процес на вниманието /

експозицията въздейства много повече с предизвиканата мисловност като процес, отколкото единствено в естетическия си план, който е недвусмислен и изведен в знак. разпознаваеми със своята чувствителност към социалния тембър в изказността си, в тази изложба, двамата автори постигат плътността на образите си като въздействие от един общ тон_струнен, разкъсан в тембъра си да назовава значения.

тематичното завъртане в кръг по време на наблюдението ми не е толкова кръгът_Земя, а кръгът_зеница. т.е. отразената Земя, присвояването й / като отчупване от тъканта на цялото. тук кръгът сочи пристанище насред глобалността, която издиша въздушната маса постепенно, но и отревисто, твърде деконструктивно, но и градивно. защото припомня познатото и задава тон към неочакваната комбинация, изпитвайки усета на вътрешния прочит за всичко.

смислови погледи_

око / лупа – поставя смисъла в две паралелни писти, ако материята е съчетание на отиващото си, на спиращото историческо време, то приближаването в неприличните й близости ‘ под лупа ‘_ настоява за хоризонт и перспектива.

машинните части_белег на един отшумял вече процес изграждат шрифт и шифър за представността днес. какво виждаме и какво си представяме? как са свързани реалността и аза? свързани ли са въобще? кое внушава субектността?

иронията си играе с усърдността към сглобката като мотив / подреденият свят / и непостижимостта на битието / непотребността на утилитарното или композиране на хаоса с времето /.

материята е конструкт в механизмите на паметта_ човекът е камера за свързването й в процес_ целостта им_носи усещане_ и това е всичко /

Моната и Стойко_ следя работата им от почти 25 години. често показват съвместно творбите си и това много ми харесва, защото всеки път откривам естеството_единият пътува към другия посредством въпрос, идея за експеримент_с форма и конструкция, даденост и деконструкция. или пък съчленяване на фрагментите в общ дух / единно тяло. адресите им се срещат в свързаност, която напомня сетивен тест_тук ли сме и доколко се оставяме на интуицията да ни тълкува.

Стойко е земя, Симеон_наратив

и този път двоичността, съставността, семантичният ключ приобщават към идеята_земя с криле, по която действието пробягва [ от музикална тръба до вода в кутия ] и произтичащите от това механизми за идентификация. именно те провокират мисленето да четем целостта им като биографична памет на времето.

двоичността_ динамиката й е деликатна, въпреки, че играе и рисува портрета на публичността, докато дълбае в матрицата, за да изведе субективния си текст в текстура, онова, което й трябва_душата и личната памет за земното пристрастие.

всеки е всичко. всеки е другият. един до друг.

крехкото разказва силата_

връзката_сферичността /

как якостта на метала изпитва паметта на влакната в нишките? тъканта е мощ, изградена от хиляди фини, крехки връзки. материите са конгломерати / общ двор. и именно в него_в общото, те изграждат мост помежду си_

концептуална постановка _ дискурсивно

от свежестта на фанфарите до глътката вода за дълъг път.

п р е ж и в я в а н е т о

значението на звука като културна интеракция_събирателен знак или разделящ вик_търсещ различен смисъл в напластяването си.

водата като медия на културния опит, хранилище за живителна мощ, напояването й.

за една изложба в Бургас_ на Стойко Даскалов и Симеон Шивачев / разказва Кореспондент

http://www.correspondentluna.com

познавайки авторите като процес на работа и усещане, за двамата бих споделила по един важен акцент или поне фокус, които паметта ми през времето е трансформирала в интересно, но разбира се, лично за мен_

_ Стойко / и следобедният разказ, прекъсван от множество разклонения за дервишите и тяхното ритмично въртене_ защо / как, това танц ли е / какво се случва докато се въртят / някога въртял ли си се върху покрив / кога спират въртенето си дервишите / в коя точка от потока на съзнанието_

_Моната / и чувството, наречено Венеция през зимата_ кой ходи там през зимата / как синергията на погледа разглобява света около нас. Венеция през зимата в разказа му бе въртене и потъване във все по-красивата мъгла над град, който познаваш и обичаш първопричинно.

докато разглеждах експозицията си мислех и за тази кръговост, кодирана в двата им разказа, направени от двамата в Artspece Luna и по различно време, но които помня като общ път или парче обща земя.

Стойко е земя, Симеон_наратив

_в разглеждането на цялото_ относно изложбата им от юли 2021 в Бургас, силно ме впечатляват две конструктивни същности, позициониращи представността в експозицията на общия й смисъл_

наблюдението и огласяването.

огласяването е подобно идване / пристигане_нещо идва и затова звуковата вълна предава ехото му навътре_

наблюдението е като размиване на граница_наблюдението приближава обектността до вътрешната нагласа за нещата_ резонанс_

земята като пристанище_

наблюдението и огласяването възприех като преживяване, а фокус в него може да бъде всеки къс земя. нейната тъкан носи знака на пораждащото се отвъд_екзистенциално време.

/ обичам следобедните разширения във времето, когато взимам само камерата и освен поканата, отивам някъде, без да имам основания в очакване или предварителен план. после_измислям си надслов, не поради нужда, по-скоро усещане_ земята като пристанище /.

текст и снимки_ Антония Кесерджиева

ноември, 2021

Кореспондент

http://www.correspondentluna.com

Artspace Luna

Антони Тапиес _личен архив

фотонаратив: Никол Кесерджиева и Николай Георгиев

пространство: Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ Барселона

текст: Антония Кесерджиева

за Кореспондент_

„Ако не мога да променя света, поне искам да променя начина, по който хората го гледат.“ Антони Тапиес

силата да създава реалност от смесването на форми и материи, знаци, късове предметна реалност_изграждат наратив / история / пътека_разкриващи таланта на творец, който не се интересува от декоративния характер на измерението, постановката, присъствието.

и д е я т а_

идеята! парабола към ново пространство_

о р г а н и ч н о с т.

съчетаването и смесването на различни медии е характерът, с който Тапиес формира естетиката на преживяното време. роден в Барселона на 13 декември 1923 г.,  Antoni Tàpies Puig е наследник на жива културна семейна среда, будна за динамиката на социалните процеси в каталунския обществен живот. израства сред идеи и разговори, посветени на вкуса към живота. творбите на Дюшан, Кандински, Брак, Пикасо са първата въздействаща среща, очертаваща размаха на креативната му природа, вдъхновяваща погледа да създава и развива.

[култура]

[демокрация]

[свобода]

• 

• 

• 

Антони Тапиес изгражда своя гледна точка_сплав на личните му естетически и обществени възгледи_като израз на доверието към идеологията на Сартр, жизнеността и философията на източната ценностна система. затова творчеството му е диалогично. то буди интерес и очертава значимостта на мисленето му, плътността на визуалния разказ, активно разкриващ фината философска интенция на артиста. Тапиес разговаря чрез творбите си, а самите му произведения са заредени със страст към експеримент и любов към въпросите за размисъл.

• 

• 

• 

любим и интригуващ автор, със специфичен абстрактен почерк, Антони Тапес е най – известният испански художник след Втората световна война, тълкувател и двигател на обновяващите процеси в Барселона. той е и сред основателите на Дау ал Сет / Седмото лице на заровете_първото художествено, културно движение, възникнало в Каталуния през 1948 г., родеещо се с представността и характера в сюрреализма и дадаизма_като настроения към света, одухотворяване на човешката история чрез свръхреалност и измислица, неяснота и загадъчност.

• 

• 

като театър на парчетата и детайлите, магичността и недовършените разкази, приканящи в домисляне чрез тълкуването на всеки художествен знак.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

А_ графичността на буквата А_ код за универсум. буквата А за Антони Тапиес символизира точката на универсалното като интуиция, въображение, енергиен потенциал, интерпретация. според неговата творческа интенция, човешкото познание се отключва от въображението.

през 70-те години, Тапиес претворява реалността под влияние на поп арта, включва в работите си гласа на каталунската идентичност и чрез културната си дейност призовава към автентичен живот. стига се до ареста му през 1966г. по време на разяснение на личната му знакова художественост, разчетена като критика над режима на Франко.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Art Informel е движението, в което Антони Тапиес се изразява чрез съшиване на различни материи. нова съединителна тъкан, рефлектираща като ново парче земя, нова визия, нова понятийна система. Антони Тапиес вгражда предмети, мебели, щори и сенници_трансформира света като го идентифицира и определя като движещ се механизъм на личното мислене и идейността.

носител на будна обществена чувствителност, Тапиес се интересува от социалното значение на артистичността като език. чрез творбите си, той внушава разбирането си за живота, човека, социалната визия.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

графичният почерк е стиловата принадлежност на езика му в работата с книжните издания_уникални колекционерски произведения с текстове от Дю Буше, Бродски, Броса, Дайв, Дюпен, Фуа, Фремон, Гимферер, Гилен, Жабес, Местре Квадрени и др.

• 

• 

• 

както в живописните си творби, така и в есетата си, Тапиес придава духа на това, което го вълнува_пресечността на социалното с психологическото. как влияе свободата като рефлекс на творческата идея и мотивация. Тапиес претворява света на обикновеното като среща територията на възможното с невъзможното като представа.

избира широтата на мащаба и успява да изгради в баланс предметния свят и тихия отзвук на отсъствието му. размерът на платната му внушава смисъла на свободата и постижимостта, а чрез полутонове и монохроматизъм_ тълкува техния знак. свързаността им отразява волята му да променя.

Антони Тапиес е артист на промяната, на нуждата от нови хоризонти, на полета да избира поглед и акустика в целостта на произведенията си / артистичния си живот като смисъл.

о р г а н и ч н о с т_

• 

• 

• 

• 

• 

• 

„Ако не мога да променя света, поне искам да променя начина, по който хората го гледат.“ Антони Тапиес

• 

през 1984 г, 61-годишният Тапиес основава Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ в Carrer d’Aragó, Барселона / Каталуния. идеята на един от най – загадъчните и многолики артисти Тапиес е да представя изкуството като рефлекс на разширената духовна перспектива.

Антони Тапиес напуска този свят на 88 години, като жизнената му история съдържа богатство от теми и творби_литографии, скулптури, текстурирани платна, колажи, графични и смесени медии, пространствени идеи, лекции, есета и духовни портрети в книги, социално – обществена дейност. истински достоен мислител чрез изкуството на формите, цвета и знака, Тапиес е особен род водачи в света на авангарда, основополагащото концептуално търсене в съвременното културно структуриране.

Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ е огледало на творческия му замах. създадена от самия него, днес тя е събирателна територия за дух, изследване, интерактивни дейности. така желанието му да подпомага разбирането на съвременния човек_начина му на живот, това място в Барселона е особен център с културна мисия.

в месечните й програми са включени изложби, лекции, филмови фестивали, обучителни програми, дискусии, премиери на книги в библиотеката и работни срещи.

за вълнуващите си впечатления от преживяната среща с проницателността на темите, кодирани в изложбените пространства / Фондация Тапиес, Кореспондент благодари на Никол Кесерджиева и Николай Георгиев. голямата изложба е посветена на 30-та годишнина от създаването на Фондацията и е продължила до 06 юни 2021.

на 10 януари 2021_

при посещението си на изложбените площи във Фондация ‘ Антони Тапиес ‘, Никол и Николай разпознават въздействието на мощната, креативна енергия, изостряща вкуса към социалното като причина, втъкаването му в естетиката на експеримента и колажа. жива философия, изграждаща взаимоотношения с многообразието в съвременния свят. откриват я и в албума, и в принтовете, които купуват оттам _важен дух на продължение и ефективна връзка с Кореспондент_

[албум Антони Тапиес и принтове]_ могат да бъдат разгледани в пространството на Artspace Luna, ул. Лермонтов 41, Бургас.

Фондация ‘ Антони Тапиес ‘ _ днес_на 30 години /

https://fundaciotapies.org/en/exposicio/tapies-als-30/?fbclid=IwAR3ALeUW5gCWQtxv6eOFTBMafIt3_G3dqu2VBVodoG5CnWjiZqCodrIoUTY

колекцията снимки_предоставени от Никол Кесерджиева и Николай Георгиев включва и няколко кадъра, направени извън Фондацията_ скулптура_също дело на Тапиес с надслов_’ Поклон пред Пикасо ‘ , разположена в близост до един от парковете на зелена Барселона и изразяваща неконформисткото мислене на световния артист Пабло Пикасо, признателността към съдържателното му въздействие.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

композицията_изграждаща скулптурното тяло, се състои от колекция мебели в стил Ар нуво / символ на буржоазното време, в което Пикасо е живял в Барселона /, приобщени от железни греди / внушавайки идеята за индустриалната революция, трансформирала Барселона по това време / и свързани с въже.

• 

• 

• 

• 

• 

част от ситуираните мебели е покрита с голям бял чаршаф, върху който са изписани цитати от Пикасо_

[When I don’t have blue, I use red]

[No, art wasn’t created to decorate homes. It is a weapon of war, offensive and defensive, against the enemy]

• 

• 

• 

[Когато нямам синьо, използвам червено]

[Не, изкуството не е създадено да декорира домове. То е оръжие на войната, нападателно и отбранително, срещу врага]

10 януари 2021

Кореспондент / текст: Антония Кесерджиева

Artspace Luna

Шарлот Периан_личен архив

фотонаратив: Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова

място: The Design Museum, Лондон

текст: Антония Кесерджиева

юли 2021

Шарлот сгъва света в книга и всяка страница в нея борави с истината_как да пестим място и енергия, и да мислим умно във фрагментите на чистите линии, на цялото.

Шарлот Периан_ името й принадлежи и се свързва с авангардните стъпки и посоки в архитектурата и дизайна от първите десетилетия на 20 – ти век.

стол / етажерка / тръбни стоманени мебели / ски курорт / фото разкази / моден гардероб /

спирки в ясното съзнание на една нова чувствителност, намерила начин в празнотата да разпознава обемите и да ги прибира навътре в семплостта на логиката и връзката им с естеството и природата. светът на Шарлот носи страст към човека_тя създава архитектура на свързаността. в почерка й откриваме емпатия, заради свързването на погледа с ума на друг човек /

Периан е носител и вдъхновител на новото усещане за дом. тя се стреми да подчертава и провокира хармоничните връзки на употреба в пространствата и техните функции.

наблюдател, откривател и създател, Шарлот започва пътя си на архитект и дизайнер с въпрос. отнася питането си твърде рано, едва 24 – годишна и не към кого да е. чувства се готова да посети ателието на Льо Корбюзие, където заявява желанието си да работят заедно. вероятно умението да споделя желанията си е част от визионерската й природа, непосредствена посока на мислител, съчетаващ реалния пейзаж с възможностите на ума, езика на креативността. нещо повече, тогава младата и непозната все още Шарлот, се среща с иронията на талантливия швейцарско – френски архитект и дизайнер, един от основоположниците на модерната архитектура Льо Корбюзие, когато се обръща към нея, откланяйки посоката й с неприкрито безразличие: ‘ тук не бродираме възглавници ‘.

с рефлекс на пътешественик и нюх към движещото се тяло, експеримента, свободата в създаването, спорта_ Шарлот Периан пренася съществената си връзка_подвижността като мотивация за промяна.

истинският живот е самото движение_ а скоро след отказа си, Льо Корбюзие остава очарован при реална среща със стила и мисленето на младата дизайнерка.

фотограф, архитект, дизайнер, урбанист / Шарлот Периан създава своя азбука_

• 

• 

етажерката е своеобразна писта / опростена пътна карта / минималистична идея / пощенска кутия за многообразно намиране /

_две дълги линии с клетки, които могат да бягат в различен баланс, да надскачат времето и погледа, да се срещат и разминават. етажерката е ключ отвъд стената в един интериор. тя предизвиква погледа, емоцията, образността_ тя внушава желание за обновяване, стимулирайки смисъла да понася разместването_като удължаване на времето и пространството.

всички нюанси в начина на мисленето у Шарлот Периан са референции на гъвкавото преминаване в пейзажа_ градска атмосферата, планински хребети, личност и общество.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

изключителен житейски факт по неузнаваем начин преобръща нагласите и погледа й_ след активния период на съвместна работа с Льо Корбюзие и Пиер Женере в Париж, Шарлот Периан отговаря на мисионерската си природа да свързва, заради което заминава за Япония като официален двигател и съветник по въпросите на индустриалния дизайн в Министерството на търговията и промишлеността там, съдействайки за изграждането на нови модерни връзки между обществата на Изтока и Запада.

след пълноценен шестгодишен престой, работейки с идея за японския индустриален дизайн, повишаване на неговите стандарти, тя предприема пътуване / завръщане отново в Европа. създалата се вече военна обстановка възпрепятства желанието й и бива заточена във виетнамско селище, където Периан се отдава на тъкане и усвоява професионални тънкости в работата си с дърво. запознава се с дизайна на живеенето и попада на важна за нея книга, която оказва устойчиво влияние върху светогледа и работата й_ ‘ Книгата на чая ‘.

така както във всичко / професионална дейност, персонална идентичност /, Шарлот обича, а и съзнателно търси новите импулси, неизследваните територии, за да ги изпита и усети като своя лична идея.

[чаят е книга за любовта]

посвещава време и енергия да артикулира представите си, а заедно с това да създаде и изгради новата си публика, да формира усета й към това, което прави и от което се интересува. тя има дързостта да насочва, защото притежава убедителен маниер и индивидуален размах. модерен архитект и талантлив дизайнер, дейността на Шарлот е свидетелство за вътрешната устойчивост към идеята. любовта към детайла е интерес, смисъл, основа, история. начинът на опростяване на силуета асоциира практиката й със специфичен творчески характер_[взаимозаменяемост].

Шарлот Периан търси силата на ума във всяко движение_в прибавянето / премахването на ръкавите в конструкцията на дрехата тя открива гъвкава възможност за различност в най – семплите жестове.

модерна и необикновена, Шарлот Периан създава нетрадиционни прадигми в познатите и иначе традиционни за употреба мебели, интериорни кътове, пространства. разтваря нова идея в утвърдените хоризонти, превръща ги в знак за поглед отвъд видяното.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

The Design Museum, Лондон 2021 / снимки: Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова

[живот и лекота / надградена гледна точка]_

Шарлот Периан иновативно превръща реалността в ново емоционално общуване с познатата даденост.

промяната и движението я инспирират_

Периан спортува и пътува. непрестанно разширява полето на взаимодействие като мотив_между себе си / средата / общността.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

[сглобките]_предложение за сглобяемост, свобода и функция

модулните трансформации в дизайна на мебели следват желанието й за многофункционално съгласуване с намерение, повод, реалност. всяка линия бързо преминава в нов ракурс_дали чрез разместване или друг цвят, Периан въвлича сетивността в изследователско изживяване_столът от бамбук е динамична сплав на волята за страст и разум в ежедневен план.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

през 1928, в студиото заедно с Льо Корбюзие и Пиер Жанре, Шарлот Периан, само 25 – годишна, проектира най – проникновения си поглед в конструкцията на прочутия шезлонг. запазва волята и желанието за отдих, размишление еротика и вглъбеност. предлага погледа като основополагащ креативен механизъм, в който тялото постига свободата си.

разговор_ почивка_ комфорт_ лична свобода_

шезлонгът на Шарлот Периан_ малка собствена стая / в която умът и душата се срещат насаме_ Кореспондент <03>

Шарлот Периан_ архитект и визионер_

[предлага погледа като основополагащ креативен механизъм, в който тялото постига свободата си]_ Кореспондент <03>

• 

• 

• 

ски курортът Les Arcs в Алпите_проект и дизайн на Шарлот Периан от 60-те години става забележителен с иновативния си смисъл и естетическа присъственост. замислен първоначално като сбор от високи сгради, Шарлот намира елегантно решение в изцяло новаторски подход_чувствителността й да наблюдава фино и умно я подсеща да следва естеството на природния масив и въображението й моделира етажността / севера и юга, в нов силует_стъпаловидно преливане от ниско към високо. така визуалността облагородява и предлага по-хуманен израз, повече споделеност в качеството на обитаващи.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Шарлот Периан_ предлага погледа като основополагащ креативен механизъм, в който тялото постига свободата си_Кореспондент <03>

за това въвеждане в света на авангардната творческа същност на Шарлот Периан_

благодарим на Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова, които посетиха Музей на дизайна / The Design Museum, Лондон през юли 2021. те предоставиха любопитни снимки, споделиха мисли и изживявания относно изложбата, за да споделим в Кореспондент <03> целостта на авторския ни материал.

благодарение на него ставаме свидетели на снимки, илюстриращи някои от най-известните й интериори, включително апартамента, проектиран за Salon d’Automne през 1929 г., проследяваме детайли и линии в ситуационната среда на някои от нейните мебели отблизо, като емблематичните Chaise Longue Basculante и Fauteuil Pivotant_

откриваме скици, снимки, албуми и прототипи, които хвърлят нова светлина върху нейния уникален творчески процес и нейното достойно място в историята на дизайна, заедно с произведения на нейни приятели, включително   Льо Корбюзие, Фернан Легер , офортите на Пабло Пикасо_

Изложбата е подготвена в сътрудничество със семейството и архива на Периан, и отбелязва 25 – годишнината от първата изложба на Шарлот Перие в Музея на дизайна през 1996 г.

Шарлот Перие се радва на дълголетен щастлив и пълноценен живот, споделен в смислите на творческите си хоризонти и непрекъснатото им разширяване. родена през 1903, тя е истински визионер с усет за интересното, авангардното и умното, хармонично живеене.

Кореспондент прие всички направени снимки от Никол и Габриела, както и новината за тази изложба като лична емоция и благодари за съдействието! ‘ Книга на чая ‘ остава като свежа метафора на умението да се живее чрез и за изкуство!

юли 2021

фотонаратив: Никол Кесерджиева и Габриела Фандъкова

текст: Антония Кесерджиева за Кореспондент

Кореспондент

Artspace Luna

от Антония Кесерджиева

фотографии: Hush architects

участници: Деница Атанасова, Димитър Рахов, Ралица Кирилова, Мария Личкова и Симеон Тодоров_ Hush architects

____

за да очертая интереса си като обяснителна бележка, ще споделя_ чистата спонтанност и емоция породиха идеята ми да представя фотографиите на екипа на Hush architects, които забелязах най – интуитивно в Instagram. впечатли ме лекотата на порива във всяка една композиция, желанието да се гледа с учудване и любопитство на света.

усещането за преплитане на идеи, отключени от осъзнаването на работата като радост, процес и вътрешна хармония провокира така любопитството ми, че минути след като разгледах публикуваните снимки, открих телефон за връзка и вече разговарях с непознатата до момента_ Елена Рахова. тя е неизменна част от екипа на архитектурното студио, а сега споделя и нов емоционален момент в живота си_майчинството.

[чистата спонтанност и емоция породиха въпросите ми]

разказвайки ми за проекта на Hush architects и доброто намерение на екипа_да срещнат свои клиенти с предпочитана от тях рисунка, научавам за това как реализацията не само ги вдъхновява, а и провокира_ след направата й / рисунка върху стена / участниците запазват личните си емоции в незабравима артистична акция.

[разпознаване в територия за отключване]

така си обясних всичко, още докато разглеждах снимките им в Instagram_мотивите, породили тези кадри са като пълноводна, пролетна река_идва в живота със смисъла от работата. отключва настроението като сезони за разлистване. така, емоционалната принадлежност към работния процес носи вяра и удовлетвореност, чувството за пълноценност.

Елена споделя:

‘ картинката е дизайн на фирма за дизайнерски тапети Wall&Deco. поради високата цена и дългия срок на доставка на оригиналния тапет, решихме да го изрисуваме. рисунката е в апартамента на наши клиенти, които също взеха участие. стената е с размери 8м / 3м и е изрисувана за два уикенда. за да очертаем контурите използвахме проектор, с който прожектирахме оригиналната картинка. ‘

като танц на открито, в който хората и природата са в приемствена цялост. въпросите са намерили най – честните отговори, а слънцето е огряло всички цветя, далеч извън стаята с изрисувани стени.

светът е измислен за чудеса и танц_

образите са движени от чувства_

така се откриват и познават хората_

за да живеят радостта_

подобни вдъхновяващи мигове са важна част от целия креативен процес, част от умението да се създават мостове, които преосмислят и превъзмогват самотата на делника. превръщат изпълнението на задачата в урок по обич.

радвам се, че забелязах тези снимки като знак. това ме свърза с една хубава емоция, от която пазя и интересната си среща с любопитни хора.

май 2021

Кореспондент

Artspace Luna / текст_Антония Кесерджиева

фотонаратив:

Кореспондент

текст:

Антония Кесерджиева

резитбата на храстите е важна_

стимулира цъфтежа ‘
забавя стареенето ‘
формира ‘

[храстите задълбочават чувствата в една градина_

времето е търсене на образ_

удобното гледане през него може да прилича на овално падаща текстилна маса_като танцуващ дъжд над главите /

времето не е часовников механизъм ‘

времето е поглед отвъд ‘

‘ Искахме да създадем парче от време, в което хората да бъдат вътре“, казва британският дизайнер Тим Симпсън, основател на Studio Glithero, в което работи заедно с холандската дизайнерка Сара ван Гайрен.  ‘ Този ​​часовник е интерактивно преживяване, а не нещо, което гледате.’

работата в дизайн студио Glithero е характерна с търсения, базирани на времето и трансформацията му като мотивиращи представи. екипът му създава механични инсталации, в които наблюдението на това, как движението преминава през нас. е съществено и определя съзерцателния им дух.

в рамките на Лондон дизайн фестивал / V&A през 2016, Glithero представя цилиндрична завеса, състояща се от 160 многоцветни силиконови шнура, увити около шест етажно стълбище – от западната страна на музея. специфично пространство, характерно с висок, класически купол и богатата дневна светлина, благодарение на просторното остъкление.

прикачени към пръстен с диаметър 3,2 метра, силиконовите шнурове ясно се вижда от всички, застанали по вертикала на стълбите, под купола. Всеки шнур, привързан към въртящото се рамо на гърбицата, се задвижва със скоростта на един оборот в минута. Една по една, струните бавно се издигат на 2,5 метра от началната си точка, преди да се върнат отново надолу, създавайки ефекта на параболично движение. подобно потапяща се вълна от цветове, която от нивото на земята се издига високо над височината на главата.

V&A_зелената стая

• 

• 

• 

Glithero за London Design Festival 2016

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

онова_

което човек изживява са модуси от личната му лаборатория_желания или нежелания, изразени чрез, допир, звук, светлина, говорене, намиране, търсене. лондон дизайн фестивал / V & A , звук и образ, провокиращи мисълта / 

https://www.londondesignfestival.com/2016-va-archive

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

https://www.londondesignfestival.com/va-museum?fbclid=IwAR2qCMWe4s-0_NgEtFobXq2Er0Vl2pjQgx6KwjnIrtsJRrbFOGPqnl9e1BI

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna