в ума на питащия, въпросителните думи очертават кадър на възприятията, с който си обяснява въздействието на преживяното – разговор, филм, спектакъл – всякакъв вид творческа позиция, зад която стои ясна идея.
да предположим, че има въпроси, които питат за повърхността, има такива, които дълбаят, за да потече ново вино или да се осмисли по друг начин преживяното, има и такива, които объркват, а може би и друг вид, които разместват пластове, сигурно има и ненужни въпроси, за които отговорът е – много приказки – на пазара.
/ тук става дума за въпросителните полета_кога, какви могат да бъдат. и защо /
може ли търсената им форма_мисловна, стилистична, езикова / да бъде ключ към аналитичната визия в разговора /
кога въпросите са функция на отношението и начините, които градят диалогичността отвъд фактите в информативния поток от отговори_
[Госпожица Юлия]
при щедрото предложение на театрални постановки – по света и у нас, аз съм гледала единствено филма. кинопродукцията на Лив Улман, създадена през 2014 г., представена на София филм фест на брега. освен това съм слушала и чела редица представяния, критически анализи, някои от тях интересни и запомнящи се.
въпросите_
този нов присъствен стил на изразено отношение_първо описвам с думи личните стъпвания в сюжета ‘ напипвайки ‘ повърхността, за да оставя усещането си да води жеста в незримото за спектакъла, след това_гласът на питането / в опит да сглобя чрез интуиция миговете и с умението да се наблюдава отвъд хоризонта на случващото се.
и да, всеки разгъръща културата си по различен начин. въпросите и начините, по които се вглеждаме в тях също е образ на личната ни култура. подходът на провеждане на разговорите в Кореспондент маркират нов тип територия – да доразвиваш, отричаш; дават шанс да продължиш, да преобърнеш посоката или да запазиш ритъма, да се позагубиш или да замълчиш, което също е отговор.
въпросът е снимка, рентген на ситуацията отвътре. в ума на питащия, въпросителните думи очертават кадър на възприятията, с които си обяснява въздействието им.
Госпожица Юлия е спектакъл по пиесата на Аугуст Стриндберг, поставяна от различни режисьори, в различни театрални пространства и с различни изразни похвати. характерът на драматургичното у Стриндберг, винаги ме е привличал – по специфичен начин носещ отпечатъка на подсъзнателното, раздвоението на поетичността, бунта, ъндърграунда на сетивата_като представа, същност и илюзия.
Госпожица Юлия / Театър Възраждане / сезон 2022_ снимка: официален сайт Театър Възраждане, София
……………………………………………………………………..
този път реших да съчиня въпроси към екипа на спектакъл, който не съм гледала / екипът също не познавам и именно това отключи идеята ми_да опиша самото усещане, разстоянието като възможна близост /, а събирателна визия за театралния език добих от гостуването на режисьора и автора на театралната адаптация в културния блок на БНТ – Култура.БГ.
въпросите_
макар без отговори, сами по себе си, те очертават хоризонт вътре и извън територията си, носят духа на построяване на ден от тъмното на нощта. въпросът винаги запалва страст, достатъчни са дух и далекогледство.
затова идеята тук е да споделя размислите си относно как и защо се поражда желанието да се анализира произведение чрез формата_ [въпроси / отговори], и доколко естеството й определя визията на разговора като пълнозначен.
цялата тази парадигма от осъзнати липси реших да подкрепя с учудващото – откъде да започна? въпросите мислих дълго, защото не исках да са в очакваното търсене на границите в играта на криенеца – намираме се там, където сме се скрили.
исках въпросите да зададат идея за сетивно преминаване и преживяване на невиждани кадри. това даде и природата на въпросителния етикет / стилово_ спонтанно очертаха профила си_загледан в разбирането_не какво мислиш, а защо така мислиш.
това, което сочи един въпрос трябва ли да бъде единствено и само въпрос? той може да протича само като идея, която ‘ свързва ‘ светове.
благодарение на това наблюдение си обясних_
въпросът не може да има съзнателна власт над отговора, независимо в каква степен е базиран на личен извод, когато намерението на питащия е продиктувано от търсенето на тълкуване, а не на информационно-статистически модели.
реших да изоставя установената питаща форма ‘ въпрос с ясна и предвидима конструкция ‘, чиято цел е фокусирана да получи информативен и разпознаваем отговор – т.е. ако въпросът е в рамките на очакваната интонация, парадигма знаци и значения, то отговорите ще запълнят подобна ниша знания около и за спектакъла. това е нелош и добре познат похват, но не бих казала, че е интересен за страниците на Кореспондент / Кореспондент излиза рядко, изключително избирателно търси своите личностни изследвания, обекти на внимание, за които да разкаже / с които да се свърже – описателно, илюстративно, аналитично, а защо не и маркиращо ги именно с различни по заряда си въпроси.
премиерните дати на спектакъла, поставен през 2022 г в театър Възраждане са били на 19 и 20 март. не бях в България по това време, но някаква сплав от добър изказ и драматургичен интерпретационен рисунък, отключи представата ми, разбира се на асоциативно ниво.
Госпожица Юлия / Театър Възраждане / сезон 2022_ видео / сайт Театър Възраждане, София
дефинициите ни разделят.
изключителната идея за нов живот на смисъла от въпроси към автори, режисьори, артисти, танцьори.
играта на подсъзнаието води до пътуване навътре в тялото
важни са човешките същества сами по себе си и това е достатъчно!
_[ смисълът от бунт / и естетиката на представлението_определят самия живот като естетика на самотата чрез бунт.
как представата за оголената страст, в сгъстената времева междинност; разхерметизирането на митологемите, се оглежда във вътрешно изпитание за личността ]
_[ очевидно Стриндберг разчита на знаците / силата им.
личното ви тълкуване за билките в този текст и как визуалното внушение на магиката им кореспондира с чупливостта на мига >
ситуирани като нова отвара срещу характера на времето или втъкани в сукно / изтъкано от нишките на зависимостта_сила и подчинение ]
_[ моралът като граница, поставя въпроса ‘ кой си ‘ като контражурна среща на илюзията с реалността, преодоляването на даденостите /
по какъв нов начин подсъзнанието маркира конфликта и помирението между душата и тялото_чрез кои свои дълбочинни и скрити връзки определя мотивацията у героите ]
_[ Еньовден и природата_културното значение на земята и корена, зависимостта от другия за вглеждането в себе си…всичко това сглобява света по нов начин в тези тъмни часове на отвъдното, на разрушените представи и порядки, на преизподнята. как Стриндберг балансира горната и долната земя в човека? свързва ли двете същности или ги раздалечава, за да ги смири ]
_[ как премина репетиционният период – в търсене на отчетлив и ясен образ или в трансформацията му чрез перформативни жестове към първообраза_може ли да се каже, че персонажите са образи в развитие, образи на развитието ]
_[ как определяте ролята на артистите и техните личностни характери_с какви нови перспективи, поканените от вас артисти, обогатяват и развиват въздействащата сила на класическите образи / психоаналитичната им регистрация ]
_[ какво научихте за Стриндберг след преживяването на текста при поставянето му >
кой е Стриндберг днес и какво си казвaмe един друг, имайки предвид рецепцията на съвременния зрител ]
мисълта за филма с Жулиет Бинош ‘ Тази, която не съм ‘ адресира подсещането ми за друг артистичен жест_творбите на Шарлот Посенске / Charlotte Posenenske. гледайки Жулиет Бинош, преживявайки внушенията на образа й, в съзнанието ми се свързва със скулптурните обекти на немската артистка.
широко отворена е душата, когато познаваш етажите й.
само с присъствието си в галерията, вчера / през деня_няколкото срещи с непознати / ми подадоха намиране на точен адрес_
коя е C h a r l o t t e P o s e n e n s k e_ немска артистка, която живее, за да променя с изкуството си_и колкото по-минималистична е изявата й / толкова по – силно_ желанието.
Charlotte Posenenske 1930-1985
разговаряме с непознатите, дошли да разгледат пространството, за познатото чувство да си окръжност в търсене на изходната точка_и се оказва, че всичко познато може да бъде най-вече ново начало.
след малко филмът започва_
18.30 / залата е препълнена. близки и познати лица, приятели / очакването на неочакваното е особен вид б л и з о с т_
Ж у л и е т Б и н о ш_и тембърът на самотата_ през целия ден самотата се появяваше в усещането ми за предстоящата прожекция. всеки артист носи усещане за себе си, у Жулиет е именно самотата_съзерцателната, дълбока и честна самота при пластовете на душата.
тембърът, който осветява пътя към ума_какво чувства, как свързва?
героинята_търсещата връзка Жулиет Бинош / лична, присъствена, подреждаща_
душата е балконът на къщата, в която тялото си почива_
балконът_дързък, архитектурен бретон / който наднича, за да провери дали идването и отиването на дъжда си заслужават вниманието_ето я незаспиващата душа. на този праг_в очакването да се срещне с гласа на този, който я притежава / кой притежава душата, след като тази, която съм е точно тази, която мисля , че не съм / неподозиран вход към неизследваното / пространство, което протича в разказ за скритата вътрешна междина /
филмът ‘ Тази, която не съм ‘ на Сафи Небу / Франция – Белгия, 2019 / е стилно изградена асоциативна система от знаците на човешката самота_отиваш там, където си забравил да бъдеш назад във времето, искаш да си това, което си, без да се интересуваш от другите. искаш да си сам в своите представи за всичко и от това да не зависят дните ти, а душата ти да лети над видимото, реалното_искаш да си полет, да нямаш тяло, но да чувстваш, без да се изисква нищо, дори банален разговор.
‘ т а з и , к о я т о н е с ъ м ‘ е идея, подсещаща за пластиките на C h a r l o t t e P o s e n e n s k е / 1930 -1985 /.
онова, което ме свързва към общото в двата типа разказа е дихотомния език на наблюдението_как всяко лице, форма преминава през себе си, за да види себе си по различен начин. точката на тръгване от едното към другото е първо среща в светлината и сянката, в окръжността, която описват. формите на Шарлот пречупват светлината в създаване на вход, после видоизменят междинността, за да утвърдят позицията за изход.
това превръщане доближавам до въздействащата сила на образа и волята / представата и желанието, които изграждат наратива, проследявайки нишките на свързаността им във филма на Сафи Небу, създаден по едноименния роман „Who You Think I Am“ на френската писателка Камий Лоранс през 2016.
Шарлот Посенске ‘ Квадратни тръби ‘ 1967Шарлот Посенске 1930 – 1985, немска артистка, работеща основно в областта на минимализма като стил на изразяване в скулптурата, живописта
влудяването на миналия живот търси приютяване в чувството за непознатост_при ‘ Тази, която не съм ‘.
Клара_Клер / Жулиет Б и н о ш ,
нали животът
те променя
в копнеж да създаваш >
а
изкуството
предизвиква
да изследваш живота >
Тази, която не съм / кадър от филма
филмът предлага пресечността на миговете като философия наред с необикновените преминавания, превръщания от едно състояние в друго, далеч извън очакваните фази и специфики на екзестенциалните човешки изпитания. ако подвижността на сюжета следва линията да представи тази, която е или не е, физиологията на човека и човешките събитията, според мен, разкрояват динамиката далеч над сексуалната идентичност_връзка.
какво намира умът в кутията си с възможности и как може да пренареди съставните си части е даденост единствено на произхода на желанието. затова разказаната история е история за желанието да избираме и да създаваме.
Тази, която не съм / кадър от филма
тя и той.
тя_в представите на другостта за себе си, за да изпита себе си, тайната на онези гъвкави връзки, чрез които отраженията на измисленото е по-реално от реалността.
той_в идеята за свързаност и близост по снимка, в която вижда знаковостта си_да бъде самата реалност.
и отново моята връзка с духа от творбите на немската художничка C h a r l o t t e P o s e n e n s k е / как се свързват представата и снимката? каква е ролята на изображението и как може то да изгради жив образ. и обратно_как образът може да се разгради в структурата на представата за себе си.
важна ли е истината? коя е истината? нужна ли е, ако носи усещане?
възможно ли е измамността да се превърне в сцена, която среща и после сближава представата и образа? не е ли важна срещата им, наблюдението, създаване на смисъл?
как дигиталността свързва мислите ни и в някакъв аспект образът и истината за него са само корпус на плътния му, сложен знак.
серията ‘ Квадратни тръби ‘ / създана през 1967г. / на Шарлот включва шест кухи тръби от поцинкована ламарина с отвор / наподобяващи детайли от вентилационна система върху покрив /. еднаквият размер на отвора на шестте тръби дава възможност да се съчетават в различни геометрични конфигурации, различно положение, в различна среда и т.н.
това огласява асоциацията ми_тръбите и преливащата представа в образ и обратно /
мисленето е инструментът, който дефинира случващото се_дали прибавяме или отнемаме, дали даваме или взимаме, дали сме или ще бъдем, дали сме вън или вътре е въпрос на мисъл, чрез която се дописва реалността, в която сме.
спомням си, че веднъж бях чула: – сложи някъде кутия със сандалова свещ и после забрави къде я сложи. сядайки да чете си помисли, че някои думи имат древна памет_ухаят на вечна градина.
как изкуството въздейства върху публиката / как свързва хора и представи / как изгражда разказ чрез споделянето на емоция / обект и интерпретация / рефлекс и резонанс_
така нарекохме надеждата си, в подкрепа на смисъла да се търсят нови начини за среща с обекти на дизайна, изкуството, пространствата. този път провокацията ни е към публиката, а поканеният има свободата да изрази погледа си към посочена творба по начин, какъвто сам измисли и избере.
Велина представя личната си интерпретация / серия фотоси / върху един дизайн обект от камерната експозиция бижута [ п о с о к и ] в Artspace Luna
[п о с о к и] камерна експозиция бижута на Гергана Труканова юли 2019 Artspace Luna, Бургас
подход / реакция_
[икономика на изживяването] разказва как едно пространство за изкуство, създадено преди 24 години, укрепва своята вяра всеки ден, благодарение на вниманието и креативността на своите автори и публика. обменът е взаимен и важен, но жестовете са лични и изследователско искрени.
затова ще споделяме_ще питаме_ще тълкуваме и пътуваме в_
и к о н о м и к а н а п р е ж и в я в а н е т о
графика_Антонио Кесерджиев
____
юли, 2019
‘ почувствах се като ученичка / усещах светлината в пластиката, но имах нужда да я наблюдавам / може би ще отида на йога. изведнъж, късно вечерта, преди да се отправя към леглото / взех решение : сутринта ще взема брошката и ще отида край морето / ще я снимам. ‘ Велина_
дизайн обект_брошка [ п о с о к и ] снимка_Велинадизайн обект_брошка [ п о с о к и ] снимка_Велинадизайн обект_брошка [ п о с о к и ] снимка_Велина
Велина_
познаваме се чрез града, чувството за пространства и джаз / разпознаваме се в мисли от разстояние / понякога се разминаваме, но усещаме в световете си място за думи и поглед / всеки път споделям, че се радвам да се срещнем, а тя: ‘ дори начинът на писане – пунктуация и малки букви ми носят усещане за нещо, което е извън текста. ‘
листо от смокиня. за 9 разказа в синьо. водата предизивиква светлината да говори.
9 като знак_ 9 е плодовита идея_ 9 писма до любовта_
събирателност на мига, в който Велина среща вълнението на избора_
камерна експозиция бижута_ [ п о с о к и ] дизайнер_Гергана Труканова фотоси_Велина_ история с кръгове в слънце / въздух / вода /
_лъчи прекосяват хоризонти / стичат се в синьо_ светлината е син дъжд_ забравям, че има други цветове. посрещнала е изгрева при парапета на пристанище Бургас. брошка с девет кръга за утрото на новия живот /
дизайн обект_брошка [ п о с о к и ] снимка_Велина[ икономика на преживяването ] в Artspace Luna_с Велина[ икономика на преживяването ] в Artspace Luna_с Велина
дизайн обект_брошка [ п о с о к и ] снимка_Велина
_____________
идеята ни се изразява в това да срещаме лица и характери, чрез обекти и интерпретации, за които разказваме в Луна. диалогът на разпознаването се състои в съпреживяване, споделена естетика, подкрепа. защо мислим да продължаваме да го правим?
усещането ни, че видимостта на добрите срещи прави думите значими и после превръщането им в знаци провокира да бъдат разказвани и споделяни, а заедно с това стимулират нови идеи, нови изживявания. изпитваме благодарност за общата интонация!
____
в Кореспондент [ 01 ] споделихме първата си среща от поредицата ‘ икономика на преживяването ‘ _
в нея арх. Десислава Стоянова интерпретира личното си усещане към една от творбите ‘ S t R U C t U R E S ‘ на Елисавета Ангелова / Elvyan, представени в Artspace Luna.
пак разкажи, Стендал – колко пъти публиката аплодира ‘ Крадливата сврака ‘ ?
и Росини нека знае – вчера приятелка ми описа най – поетично осъществения спектакъл, 200 години след премиерата му! като сестра на мигове, в които има огън бе този разказ. търсех, ровех и не откривах в паметта си подреден сюжет. затова слушайки я, си представях поле с детелини, онзи растителен вид, който се лута между трилистен и четирилистен смисъл, между щастието и фуража.
притихнала на завет, скрита от свободата на думите, свраката дочула разговор, от който й станало ясно, че намирането на четирилистна ще й донесе онова, от което единствено си нямала –
щастие.
Истанбул, 2016 снимка: Кореспондент
полето било безкрайно в очите на търсаческата й страст, но бързо избрала лудостта – ще откъсна всичките, за да имам и нея.
крадливостта била без умора, а крилете й – не като другите.
без да вдига дори за миг главата си, отскубвала почти с корена всички едри, сочни, зелени стебла и листа.
така била увлечена да има!
а, то… щастието било тихо и невъзможно да бъде откраднато, тъй като било малко и нямало място сред големите, които свраката мислела за дом на това, което преследва.
така се разминали – малкото, което е много и желанието за голямо и повече, което е нищо.
Стендал обичал и ценял музиката на Росини! написва пълна негова биография и както над повечето си текстове, поставил и тук мотото ‘ За малцината щастливци ‘ . благодарение на този щедър разказ и на образа на свраката, който доших с мои конци, вместо с ноти, докоснах мисълта_че човек не може да открадне онова, което не може да има. както и не може да има онова, което е откраднал.
разминахме се. и нещо ме спря. обърнах се, проследявайки с поглед движенията им, течащи в желание. притихнах, наблюдаваща ги – тя избира своето категорично бельо в дантела, той я чака и мисли унесено, полуживо. в цялото си мъжество на погледа, в съзнаваното днес и сега / една сутрин в 9, източен Лондон / нюансите на фината вълна в сиво, бомбето, бастунът. тя търси желаното, докато той намира представата. тя избира, той е! съчинявах си ги по много начини, задействайки онова парче на Чък Бери и Тина Търнър. лудостта празнува, а аз я усещах в плика с бельо, дантела до земята – жълта луна , напито бомбе, под скърцащ неостаряващ тъмен гьон. тя и той / в ден за намиране . видимостта бе само дар и аз го запазих за себе си. тръгнаха, двама. красиви в дните си. сещам се често за тях . сега също / празнувам уважението.
Лондон, улици и непознати / 2016, снимка_КореспондентЛондон, улици и непознати / 2016, снимка_Кореспондент
‘ помнете, че измислицата е нашата страст… ‘
Младост / Паоло Сорентино
‘ Младост ‘ кадър от филма, реж Паоло Сорентино, 2015
погледна с възбуда сините й плитки вечерна самота и реши да види всичко старо по нов, категоричен начин /
има неща, които не можеш да изтриеш от своята памет_колко умно!
– подай ми, ако обичаш, перлената огърлица! – казала царицата на царя.
– не виждаш ли, че е тук – на главата ми / не успях да си намеря короната днес! – отвърнал й страстно и унесено, завинаги преданият на бижутата и обувките й цар.
колко естествени били връзките между ума и случващото се_
LUX е събитие с друга въздействаща сила, на границата на две темопорални емисии_експериментът да бъдеш едновремнно тук и пренесен в друга перспектива. и то не заради мощната технологична компания, осигурила материалната база, а защото дигиталният език е извън кода на уловимото, материалното. защото идейната еволюция и социалното измерение в инструментариума на съвременното изкуство е_новата визия за света отвъд предметността.
180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 / iart studio, Flower Meadowснимки_Антония / Кореспондент
дълбокото_
техно аудио внушения, присъщи на въображаеми планетарни емисии / визуални кодове, оптично уголемени и плуващи в танца на вълната анимирани скулптури / микс от образи, цвят в интензитет, хора и екрани, коридори с упътващи знаци, въздухоотводни тръби, осветени завеси, думи и текстове, изграждащи диалог между публика и артисти_електронен пулс / динамика в оборот_
високото_
изкуството е като вода, която проправя и намира свой път, следвайки силата си да енергизира живота със смисъл, да съобщава, да създава / да обобщава, като подсеща за важното, като разтърсва и обгръща като мощна космос вълна.
да, изкуството днес има нов път, но тук, в залите на 180 Studios в Лондон, експозицията LUX_нова вълна съвременно изкуство, разположена на огромна площ от сграда_в центъра на Лондон, характерна със своя бруталистичен стил, разполага идеята за другия ум /
умът на 21ви век докосва света, като го трансформира.
изземва функциите на движението като преместване в права линия, за да разиграе и въвлече в нова схема всичко познато_до неузнаваемост_от стрелките при входа, червените завеси и неонови реплики по стените на подземия, лабиринти и тунели, до момента, в който учтиво ни настигна сътрудник, упътващ движението на зрителите, с въпроса – ‘ разбрах, че търсите морето. ами то е просто горе! ‘ / ставаше въпрос за залата с вълната_творба на колектива a’strict_знаейки, че не бива да я пропускаме в процеса, а докато попивахме и дискутирахме в дълги интервали всяка идея, заедно с чувството за свечеряване, дойде и притеснението, че е възможно да остане невидяна … самото придвижване в това пространство, инспириращата атмосфера, хипнотичното въздействие, оставят вкус на ‘ нещо ‘ от Дейвид Линч и още от самото начало_чувството за нова сензитивна клапа, стартираща с първата стрелка, остана будно по време на пълното завъртане.
180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22снимки_Антония / Кореспондент
видове светлина, но с коя какво виждаме?
съвременният смисъл на щастието, по какъв начин се свързваме с него?
кинемтографски, тези мисли се свързаха в съзнанието ми и при преминаването от зала в зала, усетих, че всичко се гради върху идеята за фрагментарността на човешкото съзнание_как всеки от нас се фокусира върху определен сегмент, като го мултиплицира за определено време. след изчерпването му, избира друг и така винаги общият план му убягва_някак си остава изолиран от цялото. може би затова темата е именно_светлина.
осветяването_ цялото / свързаността / общото / всичко_ отразено във всеки
събирателното е верига от различни звена, а инженерно_ животът ни го поглъща и излъчва в различни цветове. светлината е фундаментална и основополагаща сила, конструираща реалността ни. всеки изгражда собствения си живот според това, какво вижда чрез светлината.
умната техника е хоризонт. зелената светлина и дигиталността са стратегическото мислене за новия ни, осъзнат живот.
светлина за близкото бъдеще_
какво ни казва LUX_
изкуството на новите медии изследва преместванията на човека в пространството / изследва как се променя човешкото съзнание спрямо дигитализацията / как изображението посредством компютър свързва реалното с фантазното и какво означава това за по- задълбоченото ни опознаване и разбиране_
осъществява нов тип сетивна и мисловна реконструкция_ в мащабите на общовешкото_дава ни възможност да изследваме как режисираме и интерпретираме истинността навътре в съзнанието си, приканвайки ни да видим същността в друго зрително поле. отвъд видимостта. това, разбира се, въздейства по нов начин за сетивата ни, внася ново усещане, изгражда нов тип синаптични контакти и вероятно нервните ни клетки се свързват вмрежа от друг характер.
такъв тип изложби създават нова история за възприемане и тълкуване на познатите_причина / следствие, обогатявайки връзката с нов зрителен модел.
гледане / свързване / възприемане / осъзнаване /
една вълнуваща работа_на Universal Everything / Transfiguration 2020, която бързо става любима_ възникнала идейно още през 2011 в Париж, арт колективът преработва оснвата й, за да сподели с публиката на ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ преобразуваната й форма в пресечност на въздействаща визия, перфектен аудио дизайн, ударна мощ на общата енергизиращата сплав_видеото среща с непрестанно движеща се фигура, преминаваща по посока_универсалното време / през различни фази и състояния / в различни смисли и подобия.
тази снимка е благодарение на Universal Everything studio
Universal Everything / Transfiguration 2020
сибирателен образ на формата живот фокусира върху преобразуването на фундаменталното_ тялото и неговото движение. дори не се замисляме за мястото и целта, към които е устремена гиганстката фигура. достатъчно е равновесието, внушено чрез основата_земя и щом я има, същественото е движението. преминаването през огън, вода, лава, камък / неспирното движение провокира мисъл относно свързаността_ причина / следствие, взаимопораждащата им сила в живота_това, към което вървим, е онова, което сме. времето е наш дом, а ние се променяме в търсене на конкретните му_образ и същност.
в LUX тя е енергията. от водата, небето, природата, ума. и в диапазона на яркостта на цветовете до пълното им избеляване, LUX сигнализира, че дори свободата да виждаме света в цвят също е въпрос на взаимност / зеленото е цвят, защото е смес от други цветове!
многоканалната видео инсталация на арт колективa Random International представя новата работа Algorithmic Swarm Study / Triptych, като изследва движението на групата, инстинктите и стадното поведение, което не допуска отклонение от цялото.
Random International / Algorithmic Swarm Study / Triptychснимки_Антония / Кореспондент
стилизираните изображения в работата на корейския колектив a’strict_Morando представя цикъл огромни божури, които следват живота, разгръщайки формите си постепенно. техният втори план_минималистичен характер на скенер изображението им реализира темата за привидността и продължаването / неспирността в начало_край_и пак начало.
a’strict_Morando снимки_Антония / Кореспондент
за ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’, Карстен Николай реализира мащабен проект, в който звукът се изразява в цвят, като го превръща в светлинна скулптура. Карстен е световен артист, базиран в Берлин, воден от смесването на изкуство с наука и експеримент. в артистичната си дейност, това свое търсене изразява чрез набор от математически връзки, посредством които конструира нова сетивна вълна за своите зрителите.
‘LUX: New Wave of Contemporary Art’, Карстен Николай ‘ Едноцветен ‘ снимки_Антония / КореспондентCarsten Nicolaiснимки_Антония / КореспондентCarsten Nicolai ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’, Карстен Николай ‘ Едноцветен ‘ снимки_Антония / Кореспондент
Кореспондент откри и друга важна характеристика за автора от Германия_Карстен Николай е един от ярките двигатели в полето на електронната музика. той композира в чистата гама на рафинирания, редуциран до знак звук, а чувството, което носи музиката му се разпознава с минималистичен вкус към естетиката на севера, лаконичността на ударния, ясен, истинен звук, отключващ сюрреалистично изживяване в посока на психеделичното като рефлекс_в обяснение за несъзнаваното. споделяме силно завладяващата музика, създадена от Alva Noto / псевдонимът на Карстен в музикалното поле /!
вълната_
аудио визуален ритъм, мулти-сензорна инсталация на a’strict_ какво очакваме от живота / границата_бряг / вода, преодоляването й в мисълта чрез преработване на страха в поглед навътре. едно ‘ потяпящо ‘ изживявяане, което преминава през сетивата, за да ги срещне в обща стая с изненадата / нова визуална реторика.
сюрреалистична среда_ мулти – сензорната видео инсталация Starry Beach на южнокорейския арт колектив a’strict, чиято премиера е била още през май 2020, по време на пандемията.
мащабната работа на Es Devlin, Blueskywhite, в която небето от синьо става бяло – дава прочит на емоционалната ни свързаност с природата. всяка изречена дума променя света в съответния ритъм, нюанс и всичко това се отразява в смисъла на персоналните човешки връзки, каквито изграждаме с действията си. а и в сложния характер на социалните взаимоотношения, свързаността ни, глобалното затопляне, и всички поражения за планетата ни, произтичащи от действията на хората. творбата коментира изчезването_ ‘ край на синьото небе ‘. изградена е в две части:
1_стих на Байрон от 1816г ‘ Тъмнина ‘, която отправя зрителя в светлинен тунел с дължина 24 м. стихотворението е писано по време на газовото изригване на връх Тамбора, последвано от затъмняване на слънцето и температура около 3 градуса ‘ годината без лято ‘ / необикновените червени залези от това време са документирани в творбите на Джоузеф Търнър, известен като художник на светлината /.
180 Studios180 Studiosснимки_Антония / Кореспондент180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 / Es Devlin / Blueskywhite снимки_Антония / Кореспондент
2_мащабни светещи панели, които модулират прехода за зрителите, като визуализират изчезването на синьото небе / претопяването му в равно бяло поле_резултат от гео-инженерната дейност, която предизвиква глобално земно затопляне.
Julianknxx размишлява върху гласа на тъмнокожите, чувството за принадлежност и ритъмът, който потапя в история на дишането като болка_най-важната болка в този свят_да не бъдеш. мултимедийна инсталация, изградена от седем широкоформатни екрана, в която всеки щрих е превод в самостоятелен екран_чрез приближаване в близък план, работата среща очите на болката_’Дишай! Дишай!’. силна творба на Julianknxx , която обръща внимание на психиката на тъмнокожите хора по света, правейки връзка с дишането като процес извън пулса на дробовете_всичко онова, което поглъща цялостното съзнание.
Julianknxx / Black Corporeal / Between This Airснимки_Антония / Кореспондент
авторката, която открих за себе си и реших да следя, за да изследвам релефа на философските й внушения е Hito Steyerl, доктор по философия, художник, професор по експериментално, кино / видео / документална есеистика.
‘Това е бъдещето’ Хито Щайерл / 180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 снимки_Антония / Кореспондент
‘ Това е бъдещето ‘ , творбата на Хито Щайерл_ носи в себе си още в самото заглавие пресечността на настояще и бъдеще.
‘Това е бъдещето’ Хито Щайерл / 180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 снимки_Антония / Кореспондент‘Това е бъдещето’ Хито Щайерл снимки_Антония / Кореспондентснимки_Антония / Кореспондент
бъдещето винаги потегля от последните спирки на настоящето като линия. то тръгва и се произвежда чрез динамиката и конструкта на статуквото, сатиричността_ иначе как бихме го класифицирали като видоизменена същност на реалността? изследваща медиите, технологиите и движещите се изображения, Хито Щайерл показва своята видео инсталация ‘ Това е бъдещето ‘ и поставя въпроса за изкуствения и естествения интелект.
светлина за близкото бъдеще_
13 октомври – 18 декември / в последствие удължена до 20 февруари 2022 / в 180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ обединява 12 от най-известните медийни артисти и колективи по света / творци, работещи с най-новите аудио-визуални технологии за създаване и изживяване на нова реалност_ Рефик Анадол / Дже Баак / Сесилия Бенголеа / Цао Юси / Ес Девлин / iart / Джулиан Knxx / Карстен Николай / Random International / Хито Щайерл и Universal Everything.
180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 Cao Yuxi, Shan Shui Paintings by AIснимки_Антония / Кореспондент180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 снимки_Антония / Кореспондент180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 снимки_Антония / Кореспондентснимки_Антония / Кореспондент
имърсив дигитален проект_ в присъствието на 13 мащабни инсталации, произлезли от съвременните дигитални технологии, които използват изкуствен интелект, генеративни и интерактивни алгоритми, обемен звук и оптична илюзия, за да създадат нов вид артистични преживявания.
билетите бяха в продажба още от август, но заради наличието на други ангажирани позиции и други планувани изложби, екипът на Кореспондент успя да реализира посещението си по време на удължения престой на LUX_ 07 януари / 20 февруари 2022 / , така че_ благодарност за януарската възможност!
180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 снимки_Антония / Кореспондент
нова вълна на съвременно изкуство! това е нашият избор!
изложбата_ курирана от SUUM Project в сътрудничество с Fact и 180 Studios в Лондон, Великобритания и спонсорирана от LG.
снимки_Антония / Кореспондент
интересното за екипа ни бе да потърсим_ каква е ролята на дигитализираната представа в общата култура на възприемане и интерпретация. мен лично ме занимава и вълнува въпросът_как може да се изразява съвременният артист, възможностите и силата на внушение в работите му в стремеж към равновесие и при пълна липса на материални средства .
в края на изложбата, чувството те води или да побегнеш бързо или да притихнеш в мислите, насочени към ‘ фискалното ‘ в личната ни етика и политика към_ време / място / хора / взаимодействия.
LUX създаде революция в мислите ни, като предизвика нови образи в система от изкуство / технологии / наука_в общо стратегическо бъдеще за управление на сетивата ни чрез ума на новите ценности.
за да изградя този анализ_към личните си усещания, предизвивикани от изживяването по време на изложбата, прибавих и изпитах знанията си за видовете синапси в нервната система на човека. подготвях се дълго за този текст, а по време на престоя си в Лондон, при срещата ми с тези инсталации се провокира желанието да потърся информация за невронните контакти, след което тълкувах как всичко е въздействало върху емоционалната ми основа, за да го погледна чрез личната си интерпретация и нагласа. чувствах се в подем още по време на потапянето, тъй като търся и се интересувам, най-вече приемам, а и обичам този език_дигиталността / електро вълната / техно звука / смесената медийна дълбочина с релефа на лайтбокс техниката за манипулиране на обектния свят / как всичко това дефинира нас самите и как разгръща концепция за изживяване, надграждане на идеите ни – от новите импулси на създаване до новите екосистеми във въображението и свързаността. на излизане се погледнах, за да се убедя, че цветът на ирисите ми е същият / поне това?
снимки_Антония / Кореспондент_ 180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22
коментарът ни в Кореспондент относно LUX_
светлината е новият живот между изкуствен и естествен интелект /
_интерпретира с нови средства_ темата за промяната в наратива чрез времето като начин на общуване_сред обществото, социалната среда / като климатична развръзка, белязана от човешката свръх консумация
_предефинираната роля на визията_чрез сценичните /театрални изкуства / размитите пространствени белези между фикция и реалност_дигиталността в обемни звуци
180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ Лондон_21 /22 снимки_Кореспондент
Кореспондент присъства в средата на 180 Studios, ‘LUX: New Wave of Contemporary Art’ , за да преживее мащабността на истински съвременен визуален пърформанс, организиран от световни медийни артисти и колективи по света, работещи с най-новите аудио-визуални технологии за създаване и изживяване на нова реалност, в който светлината е домакин_ дълъг процес, в който всяко образно видоизменяне води до нов зрителен ъгъл при всеки артист, а за публиката_да се учи да живее в стратегическата промяна за разумно равновесие.
съзнанието запазва обобщения и уголемен портрет на цветето_не само като природна даденост, а като идея, генерирана от друга реалност_символ на поникването, кореновата система, пренасяне на информация чрез почвата / влагата / въздухът, светлината. светлината определя живота, тя го дефинира, а чрез цветята / като прототип на човешкото присъствие го пренася в космоса_
снимка_Антония / Кореспондент Лондон / януари 2022
_респект към научните открития и постижения _и колебания към човешката лоялност
Perseverance. сн. НАСА 2021
Perseverance_ надежда или халба /
там, където има улица, съществува идея за отиване и връщане / проход и преход / приближаване и отчуждаване.
марсоходът ‘ Постоянство ‘ ми донесе образа на писмо от непознат, пощальон от врата до врата. писмо, изградено от важни и разнообразни теми_проекти на човека от 2021, кодирал данни за човека след 2021. в своето пътуване, писмата винаги носят почтената представа за реалността чрез желание за обяснение, а с това и за постигане. самото писане на писма е свързване с друг/о чрез диалог.
Адам Стелцнер_’ изoбpaжeниeтo cвъpзвa зpитeля c гoдинитe paбoтa, ĸoятo ca cвъpшили xиляди xopa, зa дa ce ocъщecтви тaзи миcия. „Извeдeни cтe нa пoвъpxнocттa нa Mapc. Ceдитe тaм, нa ceдeм мeтpa oт пoвъpxнocттa нa мapcoxoдa и глeдaтe нaдoлy ‘ сн. НАСА, 2021
ключово постижение!
такава една връзка може да се базира върху проучване, споделяне, облагородяване, събиране на информация и др. фундаменталното проучване на НАСА, вероятно дава и богата представа за дългите вълни и трусове на живота на Земята днес / климат, ресурси, екологични сривове, възпитание и навици /. за себе си обобщих така:
[ марсоходът си направи селфи и взе това, което му трябва ]
слушайки репортажа с новината от началото на 2021, асоциирах всичко с мрежа от социални знаци и практики на живеенето на съвременния човек. затова, новата космическа лаборатория наричам_писмо до Марс или съобщение, обобщаващо универсалния диалог / искам те_пиша ти / като набор от стъпки и формули_ като заминаване в ‘ приближаването ‘ към онова, което искаме, но не преживяваме чрез съзнанието на собствените си очи.
марсоходът ‘ Постоянство ‘ е медия, в която, макар и неподозиращ, всеки жител на Земята е отразил своя личен код, а направените от него обектни снимки ще се четат субективно от всяка отделна памет.
така чета своята_
и мисля, че всички тези позиции ще фрагментират опита ни до днес_кога какво искаме да знаем и кога какво можем да искаме. вероятно, визуално ще напомнят дадаистична пиеса, присъствието й ще носи осезаемо внушение на човека като субект по презумпция, конструиран от събитията на своята консумативност, търсещ ново историческо пространство и прикриващ се от своите наследници – преупотребеностите в напреднала възраст.
персонаж без публика или улица без улична светлина? каква биография му предлагаме чрез себе си и своите кодове?
п о с т о я н с т в о_
доминанта / визионерство / история
не поражда ли конфликт любопитството, преди преодоляване на зависимостите? не стимулира ли стремеж към власт?
преразпределянето ли е устойчивото звено / Гетсби и постоянство?
никак не е привлекателен образът на завземането. чрез ‘ Постоянство ‘, метафизичната му дълбочина, струва ми се, създава негов обобщен и продължен образ, и експлицира природата ни като медиатори между чистото и замърсеното, ресурсното преразпределяне и сблъсъка между тях. не ми се иска сюжетът на безизходицата да се тълкува като факт на усъвършенстване, любов към наблюдението с цел трупане на познание.
по – скоро_ мисля си за устойчивостта и п о с т о я н с т в о т о като рацио, почистващо Земята.
Кореспондент 
Трябва да влезете, за да коментирате.