Автор: Антония Кесерджиева

ПОРТРЕТИ брой 1

преливане / вливане_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

от Антония Кесерджиева

преливане / вливане епизод 1_

условно приемам / преливане_ течността от един съд се прибавя в съд с друга течност ‘

условно приемам / вливане_ две различни течности ‘ пътуващи една към друга / за да се слеят т в едно цяло_

преливания / вливания наричам личните си наблюдения, очертани като портрети на душите, а свързването им е по силата на привличане, родено в моето съзнание. записвам това, което предизвикват артистите чрез своите жестове и образи. човек натрупва много представи в процес на наблюдение. в преливане / вливане давам воля на вътрешните си диалози с герои, които харесвам, като ги срещам, без те да знаят. споделям събраното до момента в ето тези конфигурации:

Рей Кавакубо_ Дейвид Линч /

Токо Шинода _Чет Бейкър /

Петер Линдберг _Пати Смит _Боб Дилън /

Ингмар Бергман _Алис Колтрейн_Джон Колтрейн /

преливане / вливане_

____

Пати Смит Робърт Мейпълторп, снимка Пати Смит_лична страница

чисти идеи, храна – колкото толкова, болката боли като предчувствие без влага, думите чертаят крачки срещу цензурата, незаспивания, диалогично сънуван свят, кафе и цигари, с които съзнаваното е любовта без грешка в живота на_ ‘ просто деца ‘ .

духът отговаря на скиците за дрехи и тяло, и когато е

обсерватория дрехата / обективът й е барометър_

Пати Смит и Робърт Мейпълторп

‘ нямахме много пари и бяхме щастливи_

имахме творчеството си_

имахме се един друг ‘

Д е й в и д Л и н ч : “ започнах да опознавам нещата не чрез разума и интелекта, а чрез интуицията. всичко е отворено към интерпретация. прекрасно е да виждаш нещо и да го доизмисляш с ума си. както е с филмите, така е и с любовта. нещата са вълнуващи, когато има абстракции. “

Р е й К а в а к у б о / стилът на различната възможност – експеримент и деконструктивизъм : “ създавм нещо, което никога не е съществувало. рамките са нужни единствено, за да бъдат буквално разрушени. “

100 грама

T o k o S h i n o d a /

C h e t
B a k e r – колкото поеме /

сеизмографи на тънката връзка между понятията и тяхната свобода_да можеш да създаваш, защото тълкуваш волята като живеене_в най – чистата идея_любовта. тя е е глас, нощен и бавен глас. нещо, което прибавя докато взема. линия на разказвача зад завесата / толкова тихо го прави, че се взирам, за да видя листът дали е лист или просто прозират сенки на непознати релефи_

линия в звук / скърцащ параван_ покоят е параван, но онзи покой, който не спира да играе на полунощ в париж.

И н г м а р Б е р г м а н_

А л и с К о л т р е й н_

Д ж о н К о л т р е й н_

другото решение зад завесите на кадъра е цяла поляна с диви ягоди_

романтичната меланхолия на сивото следобедно полувремие при Бергман по душата и тишината в минорния джаз на Джон и Алис Колтрейн ‘

как вкусът към нещата при Гаспар Ное ‘превръща ежедневието във важен сън и разговор след него / или в покана за форма ‘
която Шарлот Генсбур излъчва по природа_[формата на светлината] сигурно защото е отражение на съчетаващите се безсъници в сюжет ‘ Джейн Бъркин_Серж Генсбур

2016_2020

Кореспондент / идея_ Антония Кесерджиева Artspace Luna

ПРОЕКТИ брой 1 други

90° проект_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

от Антония Кесерджиева

90° / проект_ графична идентичност / плакат Антонио Кесерджиев

думи и текстове_ знаци и форми_

90°

а в т о р и т е_

Иванка Могилска, писателка, автор на пърформанси, копирайтър

Стефан Икога, писател, телeвизионен сценарист, рекламист

Стайко Мурджев, театрален режисьор

Иванка Курвоазие, динамичен композитор на мисли, диалози, посоки

Лили Гелева, актриса

Димана Йорданова, писателка

Антонио Кесерджиев, визуален артист
____

в продължение на година ~~витрината~~ на Artspace Luna
среща хората в града с изображения в серия плакати, съдържащи различни визуални разкази, провокирани от текстовете на някои български автори. / от април 2019 до април 2020 /.

интересното в тази колаборативна връзка е, че в плътността на думите се съдържа внимателното вглеждане на случайно уловеното в потока на речта и общуването като обмен.
обектът на внимание при визуалния артист, изграждащ портретите на кратките текстове не се свързва с откъси от повествованието в издадени книжни страници.
в тях се крие небрежното и умното, изречено на глас в потока на ежедневното споделяне на мисли и идеи.
това ги превръща в наблюдение над естествената природа да се споделя непреднамерено, а това поражда тълкуване.

реакциите на публиката говорят за състоянието, което предизвикват срещите с всеки нов визуален разказ_в
опознаване на идеи и автори.

сега ще си припомним ~~кои бяха те~~.
емоционалността, която предизвикваха често пъти е извън кадър, но впечатлението бе за жив интерес.

по време на събитията 90° / за всеки следващ плакат /,
Artspace Luna подаряваше корен на живо растение, което всеки избираше кога и къде в града да засади.
____

90° проект_

‘ едно време хората живеели не на стада, а на ята ‘

думи_

Иванка Могилска

визия_

Антонио Кесерджиев

90° проект_

_ ако
любимата ви
костенурка
нинджа не е
М и к е л а н д ж е л о,
вероятно
всичко не ви
е наред _

_____

думи _

С т е ф а н И к о г а

визия _

А н т о н и о К е с е р д ж и е в

90° проект_

‘ а к о с п и ш с к у ч и ,
щ е с е с ъ б у д и ш с б ъ л х и ,
м а й н а ‘

________

думи_
Стайко Мурджев

визия_
Антонио Кесерджиев

90° проект_

думи – Иванка Курвоазие
визия – Antonio Keserdzhiev ‘

м о ж е б и
е д и н с т в е н о т о,
з а к о е т о и с т и н с к и
с ъ ж а л я в а м
в т о я ж и в о т
е
ч е в с е о щ е н я м а м
с н и м к а п р е д
А й ф е л о в а т а к у л а
с Б и л а ч а н т а ‘

думи Иванка Курвоазие / визия Антонио Кесерджиев

90° проект_

‘ м н о г о х о р а
с ъ с с е р и о з н а
р а б о т а
и м а т с е р и о з н о
р а б о т н о в р е м е
и н е и м о с т а в а
в р е м е з а
н е с е р и о з н и
н е щ а. ‘

думи_

Л и л и Г е л е в а

визия_

А н т о н и о К е с е р д ж и е в

90° проект_

‘ голямата любов,
приятели,
не идва, за да
стопли наготово,
тя идва
и те учи
как
се цепят
дърва. ‘

думи_
Д и м а н а Й о р д а н о в а

визия_
А н т о н и о К е с е р д ж и е в

90°
е проект, който среща ~~думи и визия~~.
думи, принадлежащи на съвременни български писатели,
носители на свободата да усещат, мислят и тълкуват.
думи, уловени в пространството за споделяне,
независими от редакция, издателства, представителност или вероятност на въздействие.

90° е проект за погледа_ с което търси сетивността на хората,
живеещи в града или преминаващите по улица Лермонтов в Бургас.

негов материален израз е серията плакати, създадени от Антонио Кесерджиев, експонирани на витрината на Artspace Luna [ дом за съвременно изкуство Луна ]

Antonio Keserdzhiev

90°

въвежда думи от:

Иванка Могилска, писателка, автор на пърформанси, копирайтър

Стефан Икога, писател, телeвизионен сценарист, рекламист

Стайко Мурджев, театрален режисьор

Иванка Курвоазие. динамичен композитор на мисли, диалози, посоки

Лили Гелева. актриса

Димана Йорданова. писателка

Антонио Кесерджиев, визуален артист

___

авторите на текстовете са избрани и поканени
от Антонио Кесерджиев.
проект 90° е некомерсиален творчески продукт,
финансиран от Artspace Luna в партньорство
с Антонио Кесерджиев.
90° беше включен в културната програма
Мрежа на сетивата / Бургас
____

Artspace Luna, 90°
2019 / 2020

09 април 2020

Кореспондент Artspace Luna

ПОРТРЕТИ брой 1

Billie Eilish_гръбнакът на успеха_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

от Антония Кесерджиева

Billie Eilish / снимки_Били Айлиш_лична страница

допустимост на очакване или

праг на поносимост на клишетата_

Б и л и А й л и ш

тя има собствен стил_

и не подражава / създава свой облик на присъствие_

различна визия / обемни дрехи / с вкус към баладата и приказността /

някои се опитват да тълкуват звездните й мигове и да маркират причините, заради които добива изключителната си популярност едва на 16 години.

други предричат следващите й отличия и лудо й подражават като нейни страстни почитатели.

и никой не мисли ‘ че идеята ‘ с която насища пространството около себе си ще се разколебае или поизчерпи_

Billie Eilish / снимки_Били Айлиш_лична страница

защото момичето Били Айлиш притежава от онази скрита магика, с която вълнува тихо / с добавен смисъл и личен чар_

романтична вибрация_ лека меланхолия / в която съвременният слушател припознава своята нова социална дилема / всички сме свързани, но далече един от друг_светът е единен / но през екрана_

Billie Eilish / снимки_Били Айлиш _лична страница

животът е гъвкав път и Били Айлиш играе в лъчите на неговото утро без да докосва познатото и експлоатираното_

тя прави това, което харесва и което желае /

Billie Eilish е на 18 / а наградите й светят с нова светлина_

[Най-добър нов артист]

[Запис на годината]

[Албум на годината]

[Песен на годината]

[Най-добър поп вокален албум]

живот с истинното в музикалната идея / а пред нея_целият глобус като очакване за сцена.

Billie Eilish / снимки_Били Айлиш

известно е, че тя не е единственият артист в семейството, но безусловно освен талантът в нея грее особеността на онези, които разпалват с обаятелно въздействие.

[ad guy] [when we all fall asleep, where do we go?] [party favor] са само част от територията й на обследване_земя / космос ‘

Billie Eilish / видео_Били Айлиш

е! новата ми приятелка ‘ с която споделям нагласата към света_ [без клише] и вече очаквам новата й игра между готика и обем_ нарича се Били Айлиш_

Billie Eilish_

гръбнакът на успеха ‘

текст_Антония Кесерджиева

Кореспондент / Artspace Luna

март 2020

Billie Eilish / видео_Били Айлиш

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

ПОРТРЕТИ брой 1

дъжд и джаз са възможностите на едно и също нещо_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

една среща с арх. Десислава Стоянова от_ Антония Кесерджиева

дъжд и джаз
са възможностите на едно и също нещо_

играят тезата
Колтрейн в капки по листата

контекстът и мястото пазят смисъла си като зона духовна логика.
часът е 10, защото светлината е друга по това време,
а с Десислава ще търсим връзки между произведение и автор, по принцип.

арх. Десислава Стоянова / снимка_лична колекция

екзистенциалността не е прочетна книга, тя е подходът, заради който си позволявам да попитам Деси за доверието, благодарността и респекта.
три думи_
три теми_
в които я виждам сега и винаги.

Деси Стоянова е архитект.
ежедневие в проекцията на идеалното, при което няма рецепция за настаняване в уют. вместо това – дълъг ~~процес~~ на търсене чрез ~~мисъл~~ и начини на ~~чувстване~~.

всъщност, галерия Луна ни среща преди години и аз я познавам първо като гост и ценител, после като атмосфера, в която открихме поглед, теми.
устойчива в крехкостта си да мисли в екип от идентичности, още при първите ни разговори, разпознах в нея отдадеността и вниманието на тихия разум. като една линия от свежата същност на МОТО / архитектурното студио, което са създали – тя, заедно със свои приятели, базирано в Бургас /.

преди време, когато ми даде визитката си, забелязах повърхността й – малка, липсваща част от перфорация – и си казах –
ще имаме срещи за д о м и с л я н е / в процеси и неща.
днес, след толкова години, реших да я предизвикам с покана за с в ъ р з в а н е –
разказах й за новото си желание – публиката в Луна да изгражда свой разпознаваем образ, докато тя композира миговете в идея .
после да вземе една от творбите и да съчини с нея метафора на времето, която да разказва, описва, живее себе си…

споделям й, че
добрата архитектура,
винаги съм намирала за_ професия на промяната и духа.
като есе за мащаба в мисленето на човека като образ на времето, на надеждата му.

коментираме сградите наоколо_отговор за случването им не получавам, но Деси разказва за форми и обеми, които я вдъхновяват.
и за желанието си да внедри нов живот в старината с ценностен код.

линията чете
географското
като начало,
а детайлите разгъват и пренасят частите му
в новата им същност.

________

_експозиция
S t R U C t U R E S .
Елисавета Ангелова .
май 2019
Artspace Luna, Бургас

подход / реакция_

_влизайки, Десислава подава на всеки сиво картонено блокче – подобно тъкан, върху която гостите ще разположат свой знак, разпознавайки го в прочита си на това, което усещат вътре.
после, с помощта на картонените късчета, тя изгражда своя база _структура_ която като пластичен израз напомня електропроводима плазма.
заради съвкупността от думи и смисли, дългата лента / плазма / внушава усещане за път с обозначените спирки и тръгвания – образ на движението_

снимка: Антония / Artspace Luna

говорим за тангото, докато избира чаши за свои приятели, защото в допълващата им порцеланова кройка,
тя е открила танца като позиция.
Десислава е деликатна.
прави нещата така, сякаш са част от фигурите на въздуха.

в същността, която Деси изгради чрез погледа си, откривам о т р а ж е н и е , сигурно защото архитектурата е диалог и ако няма свой контекст, тя не би се отразила в ума ни като преживяване.

фино случване на града като мечта >
дълбоко вглеждане в природата на идеите >

споделям снимки с Десислава Стоянова и нейното отражение, отключвайки заедно с това в р а т а за новото в галерия Луна.
благодаря от душа, Деси! за креативната идея, с която приобщи публиката в една различна диалогична структура_

____

e_go_structures

ако изгубиш отражението си _ще бъдеш свободен

ако успееш да пробиеш този сладък защитен филм на който прожектираш образа си върху света _ще прогледнеш

ако съзнанието ти поне за миг замълчи при ужаса че не съществуваш _ще проговориш

имаме толкова много да кажем

____

автор_Десислава Стоянова / архитект 2019

Кореспондент Artspace Luna

ПРОСТРАНСТВА брой 1

храстите задълбочават чувствата в една градина_дизайн с неспирен ефект_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

фотонаратив:

Кореспондент

текст:

Антония Кесерджиева

Studio Glithero, / V&A, Лондон 2016 / снимки Антония на снимката_Никол Кесерджиева, Николай Георгиев, Светла Искрова, Антонио Кесерджиев

резитбата на храстите е важна_

стимулира цъфтежа ‘
забавя стареенето ‘
формира ‘

[храстите задълбочават чувствата в една градина_

времето е търсене на образ_

удобното гледане през него може да прилича на овално падаща текстилна маса_като танцуващ дъжд над главите /

времето не е часовников механизъм ‘

времето е поглед отвъд ‘

‘ Искахме да създадем парче от време, в което хората да бъдат вътре“, казва британският дизайнер Тим Симпсън, основател на Studio Glithero, в което работи заедно с холандската дизайнерка Сара ван Гайрен. ‘ Този часовник е интерактивно преживяване, а не нещо, което гледате.’

работата в дизайн студио Glithero е характерна с търсения, базирани на времето и трансформацията му като мотивиращи представи. екипът му създава механични инсталации, в които наблюдението на това, как движението преминава през нас. е съществено и определя съзерцателния им дух.

в рамките на Лондон дизайн фестивал / V&A през 2016, Glithero представя цилиндрична завеса, състояща се от 160 многоцветни силиконови шнура, увити около шест етажно стълбище – от западната страна на музея. специфично пространство, характерно с висок, класически купол и богатата дневна светлина, благодарение на просторното остъкление.

прикачени към пръстен с диаметър 3,2 метра, силиконовите шнурове ясно се вижда от всички, застанали по вертикала на стълбите, под купола. Всеки шнур, привързан към въртящото се рамо на гърбицата, се задвижва със скоростта на един оборот в минута. Една по една, струните бавно се издигат на 2,5 метра от началната си точка, преди да се върнат отново надолу, създавайки ефекта на параболично движение. подобно потапяща се вълна от цветове, която от нивото на земята се издига високо над височината на главата.

V&A_зелената стая

Glithero за London Design Festival 2016

https://www.londondesignfestival.com/events/green-room

онова_

което човек изживява са модуси от личната му лаборатория_желания или нежелания, изразени чрез, допир, звук, светлина, говорене, намиране, търсене. лондон дизайн фестивал / V & A , звук и образ, провокиращи мисълта /

https://www.londondesignfestival.com/2016-va-archive

https://www.londondesignfestival.com/va-museum?fbclid=IwAR2qCMWe4s-0_NgEtFobXq2Er0Vl2pjQgx6KwjnIrtsJRrbFOGPqnl9e1BI

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

ПОРТРЕТИ брой 1

усмивката_е актьорът на душата_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

фотонаратив: Кореспондент

от Антония Кесерджиева

The Smile 2016 / London _ Alison Brooks Architects
на снимката_Nikol Keserdzhieva

това е дворът_

ето я и нея – у с м и в к а т а ‘

събира минутите на съзерцание с ~~вкуса към живота~~ – преди, сега и после. мека и спокойна, внезапна, огласяваща благородното и не само, ми казва Никол и изиграва сезоните в една усмивка, докато заснемам какво е да си вътре в нея. шахматна дъска, върху която животът празнува себе си. царят и царицата му ръкопляскат, съгласявайки се с природното му противоречие. усмивката координира емоциите чрез ~~прозорци~~ – вътре / вън. малки, овални, за да не задържа в ъглите си жажда за мъст или прекалена добронамереност_

усмивката

The Smile

< ~~вярвай~~ , че вътре в нея си това, което си, ми казва Никол, докато съживява фибрите й в акт > онова, което човек изживява са модуси от личната му лаборатория – желания или нежелания, изразени чрез, допир, звук, светлина, говорене, намиране, търсене.

прозорците я проветряват в утеха. носят й баланс и мярка в моженето. от прозорците усмивката гледа в историята на усмихващия се. от единия до другия й край – можеш да приседнеш в етажите й, можеш да се подхлъзнеш в уж възможната й зряла истина – ~~река на любовта~~ / бягство към другия / бягство от другите. усмивката е актьорът на душата – или е престорен агент на оцеляването, или е истинска по същността си_

Alison Brooks Architects:

‘ „Усмивката“ беше изключително успешен проект Landmark за фестивала на дизайна в Лондон през 2016 г .; обществен павилион в Колежа по изкуства в Челси (UAL) Парад, който демонстрира структурния и пространствен потенциал на кръстосано ламинираната твърда дървесина, използваща американско лале.

Награди Architizer A + – Павилиони 2017
Wood Awards – Structural Award 2017
Шорт-лист: Награди за дърво – малка архитектура 2017 ‘

The Smile

октомври 2016

Кореспондент Artspace Luna

Погледи брой 1

маслини в двора до морето_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

от Антония Кесерджиева

има нещо мило и приглушено
в отчетливото ровене по дъното на раницата_
в търсене на ключа за входната врата /

[ търсене ]

сякаш ми казва’
че трудно мога да бъда на друго място,
освен това, което нося в себе си_
идея_

[ реалността е наследствена ]

нюанси_снимка: Антония

текст: Антония Кесерджиева

април 2020

Кореспондент Artspace Luna

ПРОСТРАНСТВА брой 1

животът е отговор / който разбира духа на въпросите_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

от Антония Кесерджиева

изолацията е и ~~виждане~~_

снежинката до гарата_снимка: Антония / Гара жп, Бургас, 2020

снощи ‘
стъмни се и тръгнахме /

цветята имат нужда от дъжд_

наближихме и от ъгъла забелязах_мъж и жена пред витрината_тя му показва нещо ‘ той кима с глава_
тръгват и след две крачки се връщат ‘ сега той й посочва_говорят с жестове / макар от разстояние ‘ наблюдавах секундите им_словесни кръгове ‘ опитвайки се да запечатам дъха на всичко ‘ което ми липсва в танца на изолация_
сцена с улична лампа_въпрос / обем / идея / дума_
лилави гроздове уханна глициния_отсрещния тротоар_живите разговори в жива среда / безумно дълга в глухотата си улица_като скъсана струна от плесницата на минал концерт /

лека тъга и в същото време_страшно
красиво усещане_
графика на уюта е Луна ‘ дори през витрината_и не си тръгва от мислите ми_на тревога и вяра /
щастие изпитах ‘ виждайки с м и с ъ л а на прага й снощи_в един разговор на непознати след дъжда_върна ме 22 години назад_за да усетя началото като въпрос и отговора_в ето този интерес за наблюдение /

аз ‘ невидима /
те_двамата_
в образа на всички ‘
споделящи мястото_

тръгнахме ‘
шосето е мокро_светлините на бургаската гара като щедра вечеря с отсъствието на пристигащи / заминаващи_
и една снежинка ‘ дишаща коледа_
територия на волята за чудо_

запомних
тази
снежинка ‘
разпознах я в жеста симпатия от разговора между двамата / запечатах я като образ на пристигането и заминаването /
в трапеза на надеждата ‘

в която водата
е център и диалог /
глътка от обич между хората ‘
дъжд за цветята’
благодаря_
за пътя ‘
на това движение_

изолацията е и
в и ж д а н е_

р а з г о в о р
с
е н и г м а’

цветязаполиване
22 часа

март 2020

Кореспондент / Антония Кесерджиева Artspace Luna

ПРОСТРАНСТВА брой 1

Утро в градината на Хенри Мур_

Post author От Антония Кесерджиева
Post date април 5, 2021

фотонаратив:

Никол Кесерджиева Николай Георгиев

текст:

Антония Кесерджиева

Х е н р и М у р
е топъл човек.

природата му на творец е съчетала любопитството и радостта от света с мекотата на светлите му форми. приятелите му споделят за неговия интерес към всичко и всеки. отзивчив, отворен жизнен цикъл, посветен на природата и образованието.

снимка: Никол Кесерджиева

от къщата, в която е живял и работил / Perry Green, Hertfordshire,
60 км от Лондон /

Никол и Николай _
за Кореспондент

____

отдаден и посветен на преподаване,
в началото на 1930 година, Хенри Мур свързва работата си с вдъхновяващите го по това време срещи с Пабло Пикасо, Алберто Джакомети, Андре Бретон – миговете на ново съзерцание стават ключ и израз на несъзнаваното, на белега от чувствата, които крепят пейзажа в процеса на изграждане.

снимки: Никол Кесерджиева Николай Георгиев

монументален и абстрактен_Хенри Мур рисува мекотата в пространството сякаш размества с невидима сила пластовете й, а те заживяват в поема за търсене, обич, намиране и очакване. форми на човешките преминавания_тихи и привидно спокойни в наратива си, а динамиката им впечатлява с фината и деликатна спойка.

г о л о т о т я л о е прозорец /
д у ш а т а е вятър, който го отваря_

Хенри Мур е роден във Великобритания.
днес, неговите скулптури живеят в градините по света /
като мостове и акорди на съвременността /
като личните й начини в търсене пулса на земята_ с тишината на формообразуване_

мястото, където е живял, вдъхновява екип на Кореспондент да създаде албум, в който съзерцателността и непосредствеността стават поле за среща с духа на артиста, дълбоко свързан както с творбите и работните стаи / ателиета, така и с природата_мащабна визуална платформа, която понася реалиите в скулптурни късове мощ и лекота_

натуралната пъстрота на пейзажа / мястото, където е разположена къщата / прозорците, от които надничат фигурите, сякаш изсипани дарове в чест на живота като начало и празник / просторът на ливадите, върху които монументалните скулптури са въпроси и отговори_всички тези въздействени пластове са парадигми_сетивни късове творческа реалност_ Хенри Мур е светъл поглед към модерния изказ в пластичността.

____

връзка:

https://www.henry-moore.org/